Д-р Иванка Ежова

    Д-р Иванка Ежова

    Д-р Иванка Ежова е клиничен психолог с 10-годишна международна практика. Завършва бакалавърска, магистърска и докторска степен по клинична психология във Франция, където натрупва богат стаж в областта на клиничната, преподавателската и научната дейност. Днес работи за един от най-добрите университети във Великобритания – King’s College London, където ръководи мащабни проекти в сферата на детското и семейното здраве. Паралелно има частна онлайн практика с клиенти от цяла Европа, за които организира индивидуални консултации, семинари, лекции и терапевтични групи. Работи на английски, френски и български език. Тя е сертифициран специалист по когнитивно-поведенческа, психодинамична и семейна терапия. Регистриран клиничен психолог в Health and Care Professions Council във Великобритания, Registre ADELI във Франция и Дружеството на психолозите на Република България. Член е на British Psychological Society във Великобритания и American Psychological Society в Съединените щати. В момента работи върху първата си авторска книга. За контакти: Skype: ezhova.psychologist; FB: Positive Psychology Net; тел. 0044/7482 351 951

    В тази статия ще продължим темата за рекомпозираните семейства, която дискутирахме в януарския брой на списанието. Ще се фокусираме върху това как децата приемат новия партньор на мама и неговите деца от предишна връзка. Също така ще обърнем внимание на семейната комуникация, когато двойката реши да има „общо” дете.

    Новите братя и сестри

    Както обсъждахме в миналата статия, децата в ранна възраст (0–3 год.) най-лесно приемат семейните промени в живота на родителите. Те все още не са идентифицирали специфичните роли на участниците в семейството (мама, татко, баба, леля и т.н.), което ги прави ,,по-отворени’’ към новостите.

    Първата стъпка е да представите партньора ви, а след това и неговите деца. По този начин ще започнете да създавате семейни връзки, преди да заживеете под един покрив. Децата не трябва да бъдат оставени пред свършен факт. Дори и речта да не е развита достатъчно, те запечатват спомени и картини, които потенциално могат да имат негативни последствия върху развитието им, ако няма диалог в семейството. Разговаряйте!

    Уважение и внимание

    Понякога децата от предишни бракове имат голяма възрастова разлика (например мама има бебе на 2 год., а новият татко има две деца на 10 и 13 год). В този случай е възможно по-големите деца да свикнат по-бавно с малките, защото ясно осъзнават, че бебето е доведено братче или сестриче. Колкото по-малка е възрастовата разлика на децата, толкова по-лесни са съжителството, както и създаването на семейна връзка. Бъдете търпеливи. Научете децата си да се уважават едни други и да проявяват внимание. Уважението и вниманието са основни елементи в човешкото развитие и детското възпитание. Те идват преди любовта и остават дори когато – в някои случаи – любовта си отива.

    Ревността на децата едни към други, но също и към техния родител е неизбежно и конструктивно чувство, което не може да се избегне. Както в класическите, така и в рекомпозираните семейства децата ще преминат през добре познатия на психолозите и родителите ,,едипов комплекс’’, подробно описан от Зигмунд Фройд. Слагайте граници на некоректното поведение, но на първо място – слушайте децата и разговаряйте с тях!

    Мама и новият татко имат бебе

    Напълно нормално е новата двойка да пожелае да има свое дете. Появата на ,,общо’’ дете символично консолидира новото семейство, което вече е претърпяло по една раздяла. То е плод на зараждащата се нова любов и слага началото на новия живот заедно, като истинско и щастливо семейство.

    От една страна, ревността на децата към бебчето е нещо нормално както в класическото, така и в рекомпозираното семейство. От друга страна, неговата поява е знак на сигурност. Тя означава, че мама и новият татко имат сериозни намерения един към друг и няма да причинят нова раздяла на децата.

    Насоката, която можем да ви дадем тук, е да попитате децата какво чувстват вследствие на появата на бебето. Децата невинаги първи повдигат важните въпроси, защото се страхуват да не обидят мама или да причинят конфликти в семейството. Обсъдете появата на бебчето с тях. Обяснете им, че няма да ги изоставите и че имате неограничено количество любов, което ще разпределите поравно между всички деца в семейството – доведени, заварени и новопристигащи.

    Често родителите приемат за проблематични негативните изказвания или прояви на децата. Истината е, че детското мълчание може да е израз или симптом на зараждащо се страдание. Обръщайте толкова внимание на мълчанието, колкото и на различните поведения и думи на вашите деца. Разговаряйте с тях, преди да ги накажете. В някои случаи наказанието е много добро решение, при положение че родителите обясняват причината за неговото налагане. Детето трябва да знае защо е наказано, какво грешно е направило и каква поука трябва да извлече от ситуацията. Също е важно да му обясните защо наказвате точно него, а не другите братя и сестри. По този начин ще избегнете конфликти между децата.

    Какво трябва да запомним

    • Диалогът е най-добрият приятел на семейството: разговаряйте с децата ви, преди да предприемете дадена стъпка.
    • Децата в ранна възраст не говорят, но са добри слушатели: дори и малките деца да не могат да говорят, те попиват като гъби всичко, което се случва около тях. Те виждат и чуват неща, на които родителите невинаги обръщат внимание.
    • Ревността между децата е нормално и конструктивно чувство, което те трябва да усвоят и да изпитат, за да се изградят като уравновесени личности.
    • Наказанието е добра техника, при положение че е съпроводено с думи и обяснения.
    • Сигурността – накарайте децата да се почувстват сигурни след появата на новото бебче. Изразявайте с думи и действия любовта, която изпитвате към тях, и ги накарайте да раберат, че ги обичате еднакво силно.

    Най-трудното постижение в този живот е да създадем здрави и любящи семейства. Никой не е перфектен и винаги има риск от раздяла. Обичайте живота и го приемайте във всичките му разцветки. Бъдете силни и давайте любов на близките хора всеки ден!

    www.ezhova.com. FB: Positive Psychology Net

    Из рубриката "Д-р Ежова съветва"

    В сравнение с миналите десетилетия днес все повече бракове завършват с развод. Националните юридически проучвания във Франция например показват, че от 1972 година насам броят на разводите се е увеличил близо три пъти. В наши дни 45% от французите се развеждат. В повечето случаи жените са тези, които подават молба. 80% от тях получават родителските права, а 70% от майките запазват професионалната си активност. Много от тях се обвързват отново, което създава рекомпозирани семейства.

    В тази статия ще обърнем внимание на ситуациите, в които децата в ранна възраст трябва да приемат  доведения си татко. Бихме искали да привлечем вниманието ви към следните стъпки:

    • Първоначално детето трябва да интегрира раздялата на родителите си

    За разлика от по-големите, децата в ранна възраст (0–3 години) приемат по-плавно раздялата на родителите си. От психологична и когнитивна гледна точка те не са усвоили какво е липсата на родител и не са напълно идентифицирали ролите на възрастните около тях (мама, татко, баба, леля, детегледачката и т.н.). Диалогът с детето е важен, дори и то все още да не говори. Споделете с него каква е реалността, която ви заобикаля. Направете го актьор в дадената ситуация, а не пасивен наблюдател.

    • Появата на новия партньор в семейството

    Представете новия ви партньор на вашите деца. По този начин ще официализирате ситуацията. Ако в началото на връзката децата недоволстват, проявявайки капризи или демонстрирайки некоректно поведение, изслушайте ги, преди да им се скарате. Новата ви половинка е ваш избор – не техен. Тъй като речта им не е развита достатъчно, децата се изразяват чрез емоции и действия. Както вие, така и те се нуждаят от време, за да се адаптират към новия контекст.

    • Изберете правилния начин да представите половинката си на децата

    Новият ви партньор не е биологичният баща на вашите деца, но също като вас ще поеме функцията на настойник, отговорен за тяхното възпитание и отглеждане. Начинът, по който ще го представите на децата, е капитален, защото от него зависи дали те ще го уважават и каква символична роля ще му дадат. Не е от голямо значение как точно ще го наименувате (чичо, батко или ще го назовавате само по име), важно е да покажете на децата, че той не е просто приятел на семейството, а както вас има ролята на настойник в тяхното отглеждане. Както в класическото, така и в рекомпозираното семейство всеки трябва да има точно определено място и роля. Ако ролите се спазват и не се смесват, няма да има проблеми. Децата ще интегрират партньора ви като мъжка фигура, отговорна за тях. Ще показват уважение и ще го даряват с обич.

    • Различията в начина на възпитание

    Както в класическите семейства, така и тук речта на настойниците трябва да върви в една посока. Ако си противоречите пред децата, те могат да се възползват от създалата се ситуация (да ви накарат да се чувствате виновни за раздялата с таткото, да извличат материални или емоционални ползи – подаръци, внимание и т.н.). Ако имате конфликти или разминавания спрямо възпитанието, обсъдете ги насаме и се опитайте да стигнете до консенсус.

    В рекомпозираните семейства, в сравнение с класическите, е важно да се изготвят „по-строги” правила, които всеки да следва. Празниците с повод или без, диалозите и моментите, прекарани заедно, са от огромно значение. По този начин ще се изгради семейната обстановка и децата по-бързо и ефективно ще свикнат с новия партньор.

    • Отношенията между новия партньор и биологичния баща

    Понякога при раздяла отношенията между мама и татко са обтегнати. Чувствата могат да бъдат смесени: разочарование, отчаяние, унилост, гняв, дори омраза. Към емоцията често могат да бъдат прибавени и конфликти, засягащи разделянето на материални блага, организирането на родителските права и ваканциите. Въпреки трудностите, опитайте се да запазите колкото може по-дипломатични отношения, защото децата ще почувстват и най-малкото напрежение между вас.

    Важно е майката да представи новия си партньор на бившия си съпруг. По този начин тя не само показва уважение, но и прави ситуацията по-ясна и сигурна. Биологичният татко не само ще се намесва по-малко в живота на новата двойка, но и няма да се съмнява, да има грешни подозрения или да „шпионира” дали децата са в добри ръце.

    Ако има конфликти между бившите съпрузи и новия партньор спрямо организацията и възпитанието, те също трябва да се решават насаме.

    Запомнете! Децата не са „пионки”, които възрастните използват, за да решават сметките си. Въпреки трудностите, понякога трябва да загърбим егото си и да стигнем до консенсус в името на децата. Едно дете не избира своите родители, но те избират да го създадат и са отговорни за неговото детство и старт в живота.

    *Рекомпозирани семейства – в които има няколко баби и дядовци, братя и сестри от предишни семейства.

    Из рубриката "Д-р Ежова съветва"

    В наши дни постродилната депресия е често срещан феномен. Според Американската психологическа асоциация (American Psychological Association) всяка седма майка изпитва симптоми на постродилна депресия. Въпреки че терминът е широко използван в интернет пространството и понякога подтиква младите майки сами да си поставят тази диагноза, в действителност ситуацията е много по-сложна. Симптомите на постродилната депресия могат да се променят в зависимост от социалната и културната принадлежност на майката и семейството, различавайки се от диагнозата, описана в Диагностичния и статистически наръчник на менталните нарушения (DSM-5). Тази статия е посветена на майките, които имигрират със своите половинки в чужда държава и решават да имат дете. Мотивацията да развия тази тема идва от клиничната ми практика със сънародници, които живеят в чужбина, както и от наблюдения по социалните мрежи, където темата е почти ежедневно дебатирана.

    Симптоми на постродилната депресия

    Ако изпитвате част от следните симптоми, трябва да потърсите специализирана помощ: трудности в комуникацията със семейството и близките; постоянна умора; лош сън и ранно събуждане; тревога, раздразнителност, безпокойство; силно чувство на безполезност и вина; липса на интерес към външния си вид; загуба на интерес към секса; липса на удовлетворение от дейностите със семейството и приятелите.

    Кои са причините за появата на симптомите?

    Причините са различни: генетична или биохимична предразположеност, хормонални промени, липса на подкрепа и/или загуба на близък човек, неразрешени проблеми от детството, чувствителност към недостиг на ярка дневна светлина. При младите жени, напуснали своята родина, контекстът силно допринася за развитието на постродилна депресия. Под контекст разбираме всички специфични ситуации, свързани с преместването в нова държата.

    Обърнете внимание на следните обстоятелства:

    Идеализирани очаквания. Много млади двойки напускат родната си земя, за да намерят по-добър живот в чужбина. Често новата страна е идеализирана, вдъхваща надежда за висок стандарт на живот, лично и професионално развитие. Често хората заминават, без да са потърсили детайлна информация за това, което ги очаква. Когато се установят, те се сблъскват с различна административна и трудова система. Докато мама се грижи за бебето, татко понякога работи на две места. Това води до сриване на очакванията и чувство, че новата държава е излъгала младите родители.

    Езикова бариера. Много българи заминават за чужбина, без да са усвоили предварително новия език. Английският може би е по-лесен от българския, но за да се намери коректна работа и пълна интеграция, неговото владеене трябва да бъде на ниво.

    Култура. Западната култура е много по-различна от тази на Балканите. Нравите, ценностите и виждането за света могат да породят неразбиране и критика към новото от страна на младите родители. Адаптационният период понякога изисква години, а някои семейства никога не се адаптират напълно. По този начин се раждат мини български общества на чужда територия, които се различават от обществата на българите в България. Младото семейство може да се почувства като затворник между две общества, където не принадлежи напълно нито на едното, нито на другото.

    Социални контакти. За никого не е тайна, че българинът е социален индивид. Никъде другаде не може да се види тази прекрасна гледка на пълни кафенета и усмихнати хора, които с часове могат да релаксират и говорят. За разлика от българите, хората на Запад не прекарват много време едни с други. Всичко е забързано и строго индивидуално. В практиката си съм срещала много млади майки, които са се оплаквали, че не могат да създадат контакти с майките на други деца на детската площадка. Вследствие на това могат да се появят чувства на изолираност, отхвърляне и критики към местните.

    Образование и социален статус. За разлика от България, където висшето образование е силно достъпно, в страни като Англия например университетските такси са между седем и десет хиляди паунда на година. Конкуренцията за висококвалифицираните позиции е голяма. Много млади майки имат желание да се реализират професионално, но се сблъскват с трудната западна реалност и трябва да се задоволят с нискоквалифициран труд, при който заплащането е по-ниско и условията на работа са по-лоши. Тъй като отглеждането на деца в чужбина е скъпо, други майки избират да бъдат домакини и да останат вкъщи, като само таткото се грижи за финансовата независимост на семейството. Това може да предизвика чувство на малоценност и непълноценност при майката, както и напрежение в двойката.

    Семейство. За разлика от България, където баба и дядо са силно инвестирани в отглеждането на децата от най-ранна детска възраст, в чужбина тази практика се организира по-трудно. Майката често е сама със своето бебе. Ако по-голямата част от българите в България имат свои жилища, в чужбина младите двойки живеят на квартира, която е с малка площ малко. Когато баба от България дойде да помогне, съжителството под един покрив може да се окаже трудно и да породи семейни конфликти. Важно е също да се разбере, че баба от България трудно ще живее в чужбина, особено заради нейната възраст.

    Как да предотвратим тези затруднения?

    • Преди да решите да имигрирате и да родите в чужбина, информирайте се подробно за административната, работната и социалната ситуация в новата държава.
    • Научете добре устно и писмено езика.
    • Натрупайте професионален опит и квалификации, с които да можете да намерите по-добра работа.
    • Не идеализирайте новата страна – както в България, така и в чужбина животът е труден. Всичко си има плюсове и минуси.

    Из рубриката "Д-р Ежова съветва"

    „Паническите атаки са внезапни състояния на тревожност и силно напрежение, които се появяват „без причина“ и могат да накарат младата майка да се съмнява в способността си да се грижи за детето“, сподели с нас Иванка Ежова, доктор по клинична психология, завършила образованието си във Франция. Днес тя работи за един от най-престижните университети в света – Кингс Колидж Лондон, където участва в развитието на международни проекти в сферата на детското и семейното здраве.

    Как да разпознаем, че страдаме от панически атаки?

    Моментите на панически атаки пораждат силни и резки изменения на емоционално (психическо) и физиологично ниво, наречени симптоми. Ролята на симптома е да покаже, че нещо не е наред и ние трябва да реагираме. Психичните симптоми в този случай са следните: загуба на увереност; слаба самооценка; загуба на способността за разсъждение, пораждаща мисли като: „Помощ! Полудявам!“; натрапчиви мисли, които пациентът не може да изгони; страх, че нещо ужасно ще се случи с детето, семейството, близките; силен страх от смъртта/усещане, че всеки момент може да дойде краят; силна вина, деперсонализация (майката не се чувства в тялото си и не се разпознава като личност, все едно не е себе си) и дереализация (всичко е като на сън), проблеми със съня.

    Физиологични симптоми са: световъртеж, гадене, силно главоболие, горещи/студени вълни, изпотяване, сърцебиене, мускулни спазми, умора и слабост, клаустрофобия/агорафобия. Симтомите са различни при отделните пациенти. Този списък не е подробен. Симптомите се различават и в зависимост от културната и националната принадлежност на пациента, неговото възпитание и семейна среда, както и езика, който говори.

    Какво отключва паническите атаки при младите майки?

    Бременността е деликатен период в живота на жената, пораждащ изменения на хормонално, физиологично и психично ниво. При първа бременност жената се сблъсква с куп „неизвестни“, защото майчинството за нея е съвсем ново преживяване, за което не може напълно да се прочете в книгите, нито да се научи в училище или университета. При някои жени тялото се променя до такава степен, че те имат усещането, че не могат да го контролират. Качването на килограми, промяната в социалния и професионалния живот изискват бърза адаптация, за която много жени не са готови. Това може да провокира чувства на несигурност и ниска самооценка или следродилна депресия. Появата на бебето, безсънните нощи, „разгадаването“ на неговите нужди и желания, трансформирането на жената в майка на „пълен щат“ може да засилят посочената проблематика, пораждаща емоционално страдание при майката, въпреки щастието, което носи майчинството. Именно този емоционално натоварен период, в който се смесват положителни и отрицателни чувства, може да отключи паническите атаки.

    Какво причинява паническите атаки?

    Когато дадена проблематика се отключи, това значи, че тя е била заложена и дълбоко скрита в психиката на пациента. Обикновено моменти на силен стрес или драстична промяна, каквато е бременността, могат да отключат други „скрити“ проблеми. Паническите атаки са свързани със следните причини:

    Депресия

    В днешно време паническите атаки често са симптоми на депресия. Тук пациентът си мисли, че страхът и тревожността са неговият враг, но проблемът се крие другаде. Ако лекувате панически атаки, а те се връщат, значи не лекувате правилния проблем. Много мои пациентки – млади майки, са ми споделяли подобни ситуации. В психологията често големите проблеми се крият зад други проблеми. Детството също е от голямо значение. Имайте търпение и детайлно погледнете ситуацията с помощта на специалист. Психоаналитичната психотерапия е оптимална в този случай.

    Наследственост

    Някои пациенти са по-силно предразположени към развитието на подобни проблематики. Ако са израснали в семейство, където майката и/или бащата перманентно са се тревожели, вероятно е да са съхранили този модел на поведение и да се страхуват за своите деца. Тук трябва да се работи върху депрограмирането на навиците и поведенията. Когнитивно-поведенческата терапия показва отлични резултати.

    Спътник на различни фобии

    Паническите атаки могат да са част от различни фобии. Тук е важно да се идентифицира за кой тип фобия става въпрос и лечението да се насочи към нея. Когнитивно-поведенческата терапия може ефикасно да реши този проблем.

    Шест начина да се справим с паническите атаки

    • Не се обвинявайте, че сте изпаднали в това състояние. Само защото сме хора, имаме моменти на слабост, както и правото да не се чувстваме добре.
    • Реагирайте при първата поява. Паническите атаки започват с по-леки симптоми и ако пациентът не обърне внимание, те се връщат с по-силни симптоми. Когато забележите, че нещо не е както обикновено (примерно изпитали сте силен страх, който преди не сте изпитвали), това значи, че нещо нередно се случва с вас. Потърсете помощ.
    • Не разчитайте само и единствено на подкрепата на близките. Свържете се със специалист. Както подчертахме, паническите атаки могат да изразяват друга проблематика, която сами не може да откриете. Ако не излекувате основния проблем, те ще продължават да се връщат и да затрудняват вашето ежедневие.
    • Медикаменти. Въпреки че много пациенти са против медикаментите, те могат да бъдат полезни в борбата със силните емоционални състояния, както и с проблемите със съня. Няма точен списък с медикаменти, защото паническите атаки изразяват различни други проблематики.
    • Психотерапия. Когнитивно-поведенческата и психоаналитичната терапия показват много добри резултати. Понякога специалистите използват интегративна методология, тоест използват двете горепосочени терапии по едно и също време.
    • Медикаменти + психотерапия. От клиничен опит знам, че за най-оптимални резултати е добре да се съчетават медикаменти + психотерапия. Лечението продължава средно от 3 до 7 месеца, но продължителността е строго специфична за всеки пациент.

    Какви практики да предприемем вкъщи?

    • В моменти на силно емоционално вълнение (мислите, че „полудявате“, изпитвате силен страх от смъртта или тревожност) потърсете първо помощ от близък, доверен човек. Останете с него и изчакайте кризата да отмине.
    • Дишайте. Коремното (диафрагмено, стомашно) дишане отпуска тялото и спомага да се почувствате по-спокойни.
    • Ако сте сами с детенцето си и мислите, че не можете да се справите, звъннете на някой близък, съсед, колега и го помолете да дойде при вас. Знайте, че това състояние ви кара да мислите, че не може да се справите, което не значи, че това е така.
    • Релаксация и медитация. Слушайте релаксираща музика и се старайте да не мислите за нищо. Първоначално ще е трудно заради натрапчивите мисли, но с практиката винаги резултатите се подобряват.
    • Не се самосъжалявайте и самообвинявайте. Казвайте си, че това състояние ще отмине и че на всеки може да се случи.
    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh