9 Месеца

9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Професионално приемно семейство кръсти дете по молба на биологичния баща и в знак на благодарност, че полага грижи за сина му. За случая разказа изпълняващият длъжността директор на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ в Русе Снежана Георгиева.
Детето било на шестмесечна възраст, когато било настанено в професионално приемно семейство. До тази мярка се стигнало, след като биологичната му майка напуснала дома и до настоящия момент е в неизвестност. Бащата се грижел за детето, като напуснал и работа, за да може денонощно да е до новороденото. Нямал близки и роднини в Русе, тъй като бил роден в друго населено място.

Поради липса на доходи не можел да осигурява основните потребности на детето. Така след разговори и срещи с цел оказване на помощ и подкрепа, той сам потърсил социалните работници и пожелал синът му временно да бъде настанен в приемно семейство. Поискал да се среща с детето си, за да се съхрани емоционалната връзка между двамата.
Когато виждал сина си, бащата изразявал благодарност на приемното семейство за грижите, които то полагало за детето. В знак на признателност помолил приемните родители да станат кръстници на сина му. Организирано било тържество по случай първия рожден ден на детето и неговото кръщене.

Георгиева обясни, че през това време бащата бил подкрепен със социална услуга, като повишил родителските си умения в грижите за детето. Стабилизирал състоянието си и започнал работа. Детето вече е във възраст, в която може да посещава детска ясла.

По думите на Георгиева в кратък срок предстои то да бъде върнато на бащата, който да поеме грижите за него. Приемното семейство също заявило готовност при необходимост да му помага в отглеждането на детето.

Източник: dariknews.bg

На 15 ноември 2019 г. доц. д-р Емилияна Конова, клиничен имунолог в МЦ КИРМ – Плевен, ще консултира безплатно децата на Козлодуй. Предложението за гостуването на доц. Конова е на Здравка Гергова, координатор на фондация „Искам бебе“ за Враца, Видин и Монтана, а идеята – от младите родители в Козлодуй, поради честите боледувания на децата им.
От няколко години, имунологичните консултации и изследвания на хуморален имунитет в МЦ КИРМ – Плевен са безплатни за деца до 18 год. и това е начин, центърът да подпомага здравето на децата в България, прилагайки принципите на клиничната имунология и екипната медицинска дейност.
Консултациите ще започнат от 10 часа в офиса на фондация „Искам бебе” в града по предварително изготвен график и записвания на на тел.: 064 804790 – регистратура МЦ КИРМ - Плевен.

Подходящото време за второ дете

Публикувана в Брой 283
30 Октомври 2019

Второ дете, нова бременност, още ангажименти? Някои родители искат наследниците им да нямат голяма разлика, други предпочитат да изчакат с второто дете. Родители и специалисти споделят мнения за идеалната разлика между децата.

Кога родителите се решават да имат второ дете, е семеен въпрос, който е различен при отделните семейства. За избора играят роля много фактори – жилището, професията, връзката между родителите и не на последно място изпълнението на желанието. Животът невинаги може да се планира…

Сега или по-добре по-късно?

Съществува ли наистина идеално време за второ дете и каква разлика във възрастта е перфектна за децата? Според специалистите идеалната разлика между децата е от 2 ½ до три години. При такава разлика ролите са разпределени от самото начало. През третата година децата откриват собствената си воля и думичката „Аз“. Те стават по-самостоятелни и връзката с родителите леко се разхлабва. Образно казано, мястото в маминия скут вече е по-свободно и детето понася евентуалната поява на ново бебе по-спокойно. Децата се интересуват от подобни неща и могат да играят заедно. При всяка друга разлика малките имат по-малка полза от по-големите както в двигателното, така и в говорното си развитие. И обратно – често по-големите деца правят забележима крачка напред в развитието си след появата на бебето.

Какво препоръчват специалистите срещу конкуренцията при малка разлика между децата

Тясно сътрудничество между родителите. При скорошна поява на нов член в семейството не само светът на детето се срутва. Майките също са претоварени от бременността, кърменето и грижите за новото бебе. Към това се добавят безсънните нощи и капризите на по-голямото дете. В такива случаи много родители интуитивно си разпределят ролите – таткото поема по-голямото дете, а мама – бебето. Това засилва ревността на по-голямото. Затова е по-добре от самото начало ролите да се сменят периодично и на първо време да се включат други роднини. Така и двете деца ще получават внимание, а и за родителите ще има повече почивка.

По-големите също се учат от по-малките

В познато софийско семейство Александра е двегодишна, когато се ражда Емил. Родителите се умиляват, когато наблюдават как каката влиза в ролята си на по-голяма и се занимава с бебето – подава му играчка, пее му песничка или му показва шарени картинки.

Търпението и съчувствието са качества, които децата отрано учат едно от друго. Ако обаче разликата във възрастта е твърде малка, те могат да се развиват и като остри конкуренти, особено ако са от един и същ пол.

Голямата разлика може да раздалечи децата

При разлика от шест години състезанието между децата отслабва почти напълно. Споровете намаляват, но и допирните точки отслабват. Колкото и да се обичат, такива деца предпочитат да играят и да споделят с връстници от приятелския си кръг. При такава голяма разлика родителите трябва да се погрижат приятните преживявания в семейството да се отнасят за всички. Така по-късно децата ще имат общи спомени от ваканциите, семейните излети, карането на колело. Едва след време по-голямото ще се превърне в това, което преди не е можело да бъде – съветник и съучастник на по-малкото.

Детето и страхът от кучета

Публикувана в Брой 283
30 Октомври 2019

Ако вашето дете се страхува от кучета, най-добре е първо да установите на какво се дължи това.

Двегодишното ви съкровище мрънка и стиска ръката ви, когато при разходката срещнете куче, въпреки че никога не е било хапано? Страхът от кучета не е рядко явление при малките деца и за него може да има различни причини. Че косматото четириного може да внушава уплаха, е напълно човешко – страхът от диви животни е дълбоко вкоренен у човека. Колко силно ще се развие този страх, не на последно място е въпрос на темперамент. Някои деца реагират на дразнения по-бързо и по-интензивно от други.

Често обаче паниката е въпрос на отрицателен опит. Не е необходимо това да е сериозно нараняване – може би някога е бил достатъчен енергичен подскок или силен лай, за да се изплаши детето. Или пък то е наблюдавало как някой е бил нападнат от куче. Някои деца могат да се страхуват, ако са слушали красноречиви разкази за ухапване от куче.

Как да се реагира правилно срещу непознати кучета?

  • Запазете спокойствие, поне външно. Ако видимо се изнервяте и напрягате при вида на кучето, тази несигурност се предава на детето. То свързва понятията „куче” и „опасност” и изпитва страх.
  • При среща с непознати кучета проявявайте предпазливост – спрете се на улицата, но не тръгвайте внезапно обратно. Не правете резки движения, оставете ръцете си да висят свободно покрай тялото. Говорете с нормален, спокоен глас.
  • Не гледайте кучето в очите – някои животни възприемат това като заплаха.
  • Ако детето ви изпитва силен страх, клекнете и го вземете на ръце, така то няма да избяга. Бягството може да бъде схванато от кучето като желание за игра. Опитайте се да отвлечете вниманието на детето с нещо интересно.
  • Вземете детето на ръце само ако кучето напада. В останалите случаи тези животни по-скоро проявяват любопитство и искат да подушат какво държите в ръцете си.

Сближавайте тактично детето с животните. Не е излишно да му четете книжки или заедно да гледате филми за кучета. Най-лесно обаче децата преодоляват страха си от тези четириноги, когато се запознаят с някое успешно социализирано куче. За целта е подходящо с детето отдалече да наблюдавате как собственикът и кучето „разговарят” помежду си. Щом малчуганът опознае по-добре езика на тялото на животното и се чувства по-сигурно, той може да се приближи крачка по крачка, но винаги само в присъствието на собственика!

Когато носиш доброто в раницата си

Публикувана в Брой 283
30 Октомври 2019

За проблемите, пред които се изправят семействата на деца със специални образователни потребности (СОП) трябва да се говори, защото добрата информираност е първата стъпка към решаването им. В този брой решихме да ви срещнем с Мария Василева. Тя е млада, интелигентна и много усмихната. Освен това е ресурсен учител. Смело решение от нейна страна, биха казали някои. Не и когато професията ти е призвание. В следващите редове Мария ще ни разкаже за проблемите на децата със СОП през гледната точка на ресурсния учител.

18765846 10211852336615244 6829830387143078673 n

С какво се сблъсква един родител на дете с увреждания в България?

В много първоначален момент тези родители се сблъскват с разпада на очакванията си, на мечтите си. Те са си представяли детето по някакъв определен начин или ако не, то не са мислили за варианта, че то може да бъде с увреждане, да „му има нещо“. Това е голяма криза в живота на семейството, изключително труден момент – осъзнаването, че всичко се преобръща, възникването на чувство за несправедливост, на вина. Това отнема време, дори някои семейства се разпадат. Специалистите казват: „Да се осъзнае и приеме проблемът“. След като това се случи, се започва активно търсене на решение.

Ролята на държавата?

Ролята на държавата е подкрепяща. Преди да се стигне до образование, първо е нужна медицинска грижа. Педиатърът или семейният лекар е този, който би трябвало да обърне внимание, ако има някакво нарушение в развитието на бебето. Разбира се, не всяко дете расте по план и таблица, но има индикатори, които трябва да се следят. Лекарите са наясно с това и внимават за ранни симптоми.
Обикновено педагогическите специалисти от детската градина обсъждат много подробно с родителите поведението и развитието на детето.
Ако семейството, осъзнавайки проблема, потърси подкрепа – държавата предлага такава във вид на медицински и социални услуги, консултации с педагогически специалисти – логопед, психолог, различни по вид рехабилитатори, специални педагози и др.

Всяко държавно училище или детска градина може да предостави обща и допълнителна подкрепа на възпитаниците си. Дори и да не разполага с екип от специалисти, то може да си ги „заеме“ от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.

Редът е следният: Детето има несъответствие в развитието (например задръжка). Консултацията с лекар е задължителна, най-добре с детски психиатър – правят се тестове и наблюдения, за да се установи има ли необходимост от допълнителни специалисти. Дава се препоръка и се поставя диагноза. С този документ и молба за допълнителна подкрепа се отива при директора на училището или детската градина. Организира се среща с Регионалния екип за подкрепа на личностното развитие. Това е мобилен екип от различни специалисти, които се срещат с родителите и детето в учебното заведение и решават какъв вид подкрепа ще бъде предоставена. След това директорът осигурява необходимите педагози. Процедурата звучи сложно, но е организирана така, че да е възможно най-удобна за семейството. Медицинската документация вече не е задължителна, а желателна. Това е така, защото детските психиатри са твърде малко, те са в по-големите градове и се чака дълго за преглед. А времето тук е изключително ценно и колкото по-рано започне терапевтична работа, толкова по-добре. От подаването на молбата към директора до решението на комисията (РЕПЛР) и започването на работа със специалисти би трябвало да мине най-много месец. Това е една от наистина добрите и бързи практики в системата на подкрепа и приобщаване.

Най-неотложните за решаване проблеми в системата?

В момента системата има своите проблеми и това е една безкрайна тема. Относно приобщаващото образование обаче, в последните няколко години се свърши доста работа, написаха се закони, наредби и документално нещата са уредени. По-важното е друго – много масови учители минаха обучения и квалификация, което улесни работата и подобри качеството на обучение и интегриране на децата със специални образователни потребности. Всичко се случва бавно, но точно в тази насока нещата се развиват добре. Масовите учители са по-спокойни, по-уверени и се чувстват по-пълноценни в работата си с такива деца, в сравнение с преди 6 години, например.

Проблемът с младите педагогически специалисти още е налице. Тяхното задържане в системата е проблем. Те идват, опитват се, но бързо се отказват. Има много път още да се извърви. Въпреки всичко, моята лична прогноза е положителна.

Кои са най-често срещаните проблеми при децата със СОП?

Децата със специални образователни потребности най-често имат проблемите на децата в норма, като изключим тези вследствие на състоянието им. Моят опит е свързан с деца, интегрирани в масова детска градина и училище. Наблюдението ми е в изключително положителна насока – децата в норма приемат тези със СОП, особено в ранна детска възраст. Помагат им, обгрижват ги, внимават с тях, преотстъпват им играчки, дават им предимства в игрите – винаги са добронамерени. Освен ако не са видели или чули различно мнение от възрастен.

Изключително важно е да се знае, че детето със СОП има същите права и отговорности, както всяко дете в норма, което се обучава в училище или детска градина.

Каква е ролята на ресурсния учител?

Ресурсният учител работи с деца от детска градина до последен клас. Неговата най-важна задача е да намери силните страни на детето и през тях да работи за наваксване на пропуските и мотивиране към учебна дейност. Провежда консултации с родители и колеги, обсъжда задачите и динамиката в развитието с екипа. Дълга длъжностна характеристика има той. За децата е „твоята учителка“. „Ето я, твоята госпожа дойде“ или „Твоят юнак днес е решил две задачи за цял час!“ Вероятно ресурсният учител и детето със СОП са си „свои“. И това е така, защото работят индивидуално, имат възможност да изградят доверителна връзка. Естествено, детето има още много свои учители и специалисти, ресурсният учител има още „свои деца“, но разбирането, подкрепата, дори и само тихото присъствие на ресурсния учител са много важни за децата.

Защо реши да станеш ресурсен учител?

Защото ми хареса идеята да помагам на деца. Втората ми специалност е психология, бакалавър. Много ми помага в работата. Така се завъртяха нещата, че все бях професионално около деца, никога не съм си мечтала като малка, не ми е било цел. В университета ми стана изключително интересно, в практиката се ориентирах, премина ми смущението и набързо разбрах, че това са деца. Все още виждам Детето, не увреждането. За мен са чудесни деца, забавляваме се, работим през игра, обсъждаме неща… харесва ми. Когато има напредък, се чувствам удовлетворена и празнуваме всяка малка крачка напред, това е безценно.

Как преминава един твой ден?

Всеки ден имам график, защото съм в различно училище или детска градина. Имам група от 10–12 деца, но те не са на едно място. Ставам скандално рано, всички учители стават скандално рано! Пълня раницата с материали за работа, често нося и лаптоп, и се отправям към детската градина. Там имам забавления и учение, после отивам към училище. Нямам междучасия, обикновено прекарвам времето с децата или подготвям упражнения и работни листове. Понякога влизам в час, сядам до детето и работим заедно, друг път работим индивидуално в кабинет. Пътувам и извън града, в по-малки населени места. Нямам собствен транспорт и тичам по гари и автогари. През зимата е тъмно сутрин. Работният ден на ресурсния учител е 5 часа работа с деца по закон. В останалите три часа пиша документация, ходя на оперативки, пренасям документи, влизам в екипни срещи, говоря с родители. После слагам раницата и по обратния път.

Разговора проведе Кристина Крумова

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Sensimo Baby 0+ течен перилен препарат
READYSensimoBaby Detegrent
Здраве Бебе БИО шампоан за коса и тяло
READYZdraveBebeBio Shampoo
Здраве Бебе БИО хидратиращо мляко за тяло
READYZdraveBebeBio MoisturizingBodyMilk
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream