9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Бебе с тегло 770 грама при раждането, изписаха днес в УСБАЛАГ „Селена“. Сто и дванадесет дни е продължила борбата на екипа неонатолози на специализираната болница за стабилизиране на състоянието на бебето и отглеждането му до днешните 2230 гр. Пъпчето на момиченцето, майката хвърлила в „Селена“, защото й пожелава като порасне и тя да стане неонатолог, за да случва чудеса.

    Стилияна е дошла с името си на 26 ноември, когато Православната църква почита паметта на Свети Стилиян – закрилник на бебетата и малките деца. Терминът на майката е определен за 10 март, но бебето се ражда в двадесет и шеста гестационна седмица. Тежала е едва 770 грама, а дължината й била – 32 сантиметра. Днес Стилияна вече е с дължина 46 сантиметра и наддава добре на тегло. „Това бяха най-дългите ми месеци. Едва усещам краката си от вълнение!“, сподели двадесет и четири-годишната майка като трудно контролираше сълзите си.

    За още осем бебета се грижат неонатолозите на „Селена“ в интензивния сектор . Шест от тях са с поднормено тегло. Най-малкото е момиченце, родено едва 820 грама на 25 януари. Всички са в стабилно състояние и скоро и те ще си бъдат в къщи.

    Срещаме ви с Динка Негалова, акушерка в СБАЛАГ „Селена“, Пловдив, член на Алианса на българските акушерки. Динка гори в професията си, оставяйки своето сърце при всички бъдещи майки, които й се доверят. Тя представя предимствата и недостатъците на напоследък нашумялото по-късно прерязване на пъпната връв при раждането на новороденото.

    Винаги съм смятала, че е привилегия да присъстваш на раждането на един нов живот. Макар че не помня на колко жени съм помогнала в този така важен за тях момент. Още от първите седмици на бременността пъпната връв е основната връзка между майката и плода. Напоследък много често се говори за това кога трябва да се пререже тя. Има много противоречиви мнения „за” и „против” отложеното клампиране. Всичко зависи от състоянието на майката и на бебето. На практика нито една акушерка по време на раждането не клампира веднага пъпната връв. Има едно технологично време около 2–3 минути, през което пъпната връв се почиства, педиатърът аспирира горните дихателни пътища на бебето и чак тогава се пристъпва към клампиране.

    Ето и предимствата и недостатъците на отложеното клампиране

    Предимства:

    • Бебето получава по-голям процент кръв и по този начин се повишава хемоглобинът.
    • Обемът на желязото е по-голям и оттам намалява рискът от анемия.
    • Към бебето преминават по-голямо количество стволови клетки.

    Недостатъци:

    • Една от причините да се прерязва по-рано пъпната връв, е завишеният риск от жълтеница при бебето.
    • Възможността от кръвоизливи при майката.
    • Понякога, макар и много рядко, може да се отлепи преждевременно плацентата, докато още не е клампирана пъпната връв. Това води до много голям риск за бебето.

    Отложеното клампиране не е най-подходящо за всяка майка и бебе. Има ситуации, в които то не е уместно. Отложено клампиране се прилага повече при нормално вагинално раждане. При оперативно родоразрешение не е подходящо, защото при него рискът от кръвоизливи е много по-голям и лекарите трябва да затворят оперативната рана възможно най-рано след раждането. Когато родителите са решили да съхранят стволови клетки, трябва да се действа бързо, защото целта е да вземем по-голямо количество кръв, което от своя страна не позволява да се изчаква много дълго време.

    В моята практика не много често, но има случаи, в които майката настоява за отложено клампиране на пъпната връв. Аз, като акушерка, се опитвам да изпълня това нейно желание, но й обяснявам, че всяко нещо има своите допустими граници. Мисля, че отложеното клампиране може да се изчака до 2–3 минути, както споменах по-горе. Всяко по-дълго изчакване може да доведе до голям риск както за бебето, така и за майката.

    В заключение препоръчвам на майките, които все още не са решили какво да правят, да се вслушат в съветите, които техните лекари и акушерки им дават, а не да следват сляпо мненията в интернет пространството.

    И като финал - помнете, не всичко трябва да е на всяка цена!

    Текст: Динка Негалова

    Обикновено в периода на бременността жените са принудени да се борят с честите промени в настроението, огромния апетит, раздразнителността, която се поражда и при най-малко неудобство, както и с непрестанното гадене. Дълъг е списъкът на състоянията, през които бъдещата майка преминава, и те често се оказват трудно разбираеми за нейния партньор.

    Ако обаче и той започне да изпитва същите тези симптоми?

    Да, случва се. Става дума за състояние, което в медицината се познава като „синдром Кувад“, а в разговорния език се среща и с названието „състрадателна бременност”. Мъжете, чиито половинки носят бебе в утробата си, стават още по-чувствителни и от бъдещите майки. Виене на свят, гадене сутрин, главоболие, промени в настроението, умора, дори и повишаване на теглото са част от симптомите, които татковците започват да изпитват. Обикновено това се случва през третия месец от бременността на партньорката им, както и към последните седмици преди раждането. В медицината са описани случаи, при които дори е възможно коремът на бащата да нарасне подобно на корема на бременна в седмия месец и теглото му да се увеличи средно с около 11–13 кг.

    Причината

    Психолози обясняват, че появата на тези състояния е свързана със силната привързаност, която съществува между двамата бъдещи родители. Те заедно планират бъдещето, отдадени са еднакво на мечтата за дете и неговото очакване, разпределят поравно отговорностите, свързани със семейството. Всичко това става фактор мъжете силно да съпреживяват бременността на половинката си и по този начин тялото им да чувства всички нейни неразположения.

    Историята

    „Кувад” идва от английски език и в буквален превод означава „отглеждам”, „инкубирам”. Антропологът Едуард Бърнет Тайлър е първият, който използва този термин през 1865 г., за да опише набор от ритуали, които хората от примитивни култури извършват, за да се подготвят да посрещнат децата си. Тези ритуали почти не се наблюдават вече. Въпреки това съпреживяването на симптомите на бременността в партньорската двойка е често срещано. Според учените съчувствието и съпричастността на мъжа към страданията на жената отключват синдрома. Те са свързани с емоционалната интелигентност. Следователно ако жената е в много близки отношения с партньора си и той е силно впечатлен и погълнат от емоцията по очакването на детето им, много вероятно е той да развие физически реакции, които в действителност са прояви на синдрома Кувад.

    Синдромът не е болест

    Съпреживяването на бременността от страна на мъжете се оказва напълно нормално явление. Синдромът Кувад не е болест, нито означава, че мъжете вярват, че са бременни. По-скоро проявата на един или друг симптом на синдрома е знак за загриженост, силна обич и свързаност с партньорката.

     

    Текст: Деница Янкова 

    На излет с детето

    Публикувана в Майчинство
    16 Март 2020

    Истинско чудо е преживяването на родителите, когато отиват на излет с децата. По време на похода децата не се оплакват, дори тези, на които той се струва скучен. Походът с родителите кара децата да преживяват вълнуващи приключения и от мързеливи обитатели на равнината да се превърнат във възторжени планинари. Таткото знае, че пътеката е целта, а върхът – щастието. Ако насърчаваш децата си за малки постижения, стигаш лесно върха.

    Завладяването на планините с деца започва с грижливо планиране.

    Според таткото планинар децата постигат много, особено ако са с приятели. За децата в ранна възраст три часа ходене са постижими, за ученици в първите класове – четири до пет часа. Паузите са важни, особено за най-малките. За тях след един час ходене е нужна почивка, в която могат да поиграят.

    Планинските пътеки са подходящи за детски колички. По-вълнуващи са изкачванията през камъни и коренища. Водата и животните винаги са привлекателни за малките. Родителите могат да мотивират децата, като им разкажат какво ги очаква при похода.

    Разбира се, походът трябва да е подходящ за възрастта и възможностите на малките туристи. Ако децата са повече, за най-малкото трябва да има възможност за носене на гръб при нужда. Ако децата се пресилват, това им отнема радостта от похода. По-големите деца обичат понякога да водят през планината и да намират правилния път.

    Ако децата са малки, родителите могат често да предприемат едни и същи преходи. Важно е те да се запознаят с мястото и с пътя. При това децата научават, че пътеките в планината изискват друг вид ходене в сравнение с ходенето по тротоара или асфалта. Че планината изисква повече усилия, отколкото равнината. И че бавните равномерни крачки изморяват по-малко от тичането. Наблюденията на птици, мравки, бръмбари и гъби са истинско преживяване за малчуганите. При по-големите деца е разрешена и доза адреналин при изкачването. Това, което разтуптява сърцето на мама, кара детските очи да заблестят. Току-що са преминали покрай планински водопад и вече стоят пред скалиста височина.

    Таткото обяснява, че децата се нуждаят като паяци от цялото тяло при катеренето. Той показва на малките къде да слагат краката и ръцете си по стръмнините. За децата след шест години катеренето е върхът на щастието. За по-малките остават нормалните пътеки.

    Преживяванията след излета са вълнуващи, усилията са забравени. В паметта остават двуметровата купчина мравки в гората, каменистата пътека през реката, където могат да се строят бентове, и причудливата къщичка на вещицата. Колко вълнуващи са планините! Не е чудно, че още на другия ден децата искат отново да потеглят на поход.

    Срещнах се с Александрина преди малко повече от 9 месеца, дойде вЦентъра за обществена подкрепа притеснена, загубила вяра, че може да се грижи за детето си, с надежда, че ние ще й помогнем да се справи.

    Срещнала се с Георги – бащата на детето й преди година в красив български град, в който била отраснала, обикнали се и заживели заедно. Скоро разбрали, че очакват дете. Вместо да се зарадва, бъдещият баща решил да се разделят. Бременната Александрина останала сама, без сигурно жилище, без подкрепа от близки и приятели, скована от притеснения, че няма да се справи сама с отглеждането на детето.

    След дълги размишления и колебания, споделила тревогите си със сестра си Надежда, която веднага я поканила и приела бъдещата майка в дома си в София. Именно тя дала кураж на Александрина да роди и да се бори да отгледа детето си – малкият Емо.

    Въпреки, че имала дом и подкрепата на сестра й, без доходи и без възможност да работи Александрина трудно осигурявала необходимите за бебето неща и продължавала да се притеснява, да се чувства неуверена и да се колебае дали ще е добър родител. Сестра й я посъветвала да потърси подкрепа от нас 

    Започнахме работа с Александрина през ноември миналата година. Беше плаха, неуверена и много притеснена, страхуваше се да споделя за себе си. Обясних й с какво можем да й бъдем полезни, заедно изготвихме план за подкрепа на нуждите на девет месечния Емо, както и за работа с нея. Постепенно, след няколко разговора успях да спечеля доверието й. Оттогава се срещаме почти всяка седмица, разговаряме на различни теми, консултирам я относно отглеждането на малкия Емо, постепенно тя започна да споделя с мен притесненията и трудностите, с които се среща, работим за преодоляването им, за да се чувства много по-спокойна. Александрина идва на срещите в нашия център все по-усмихната и по-уверена, започна и да обръща повече внимание и на себе си.

    Тя много добре разбира нуждата на детето й от сигурен възрастен, както и колко важни за развитието му са майчината любов и милувка. Наскоро сподели, че открива връзка между нейните емоции и тези на детето – когато тя е спокойна и детето й е спокойно и усмихнато. А малкият Емо расте прекрасно, чаровно и усмихнато дете. Вече изрича кратки думички като „да“, „ма-ма“ и „па-па!“, опитва се да прохожда.

     Освен силната емоционална подкрепа за Александрина, ние осигурихме бебешка количка, с която тя вече разхожда детето (до преди това тя използваше бебешко кенгуру).

    Днес, след 5 месеца съвместна работа, Александрина започна срещата ни с думи на благодарност за подкрепата, която получава от нас. „Благодарение на вас аз днес се радвам на детето си, по-спокойна и по-уверена съм, че заедно ще преодолеем всички предизвикателства. „Не съм вярвала, че организация и хора като Вас съществуват!“ ми каза тя. Думи, които ми дават още по-силна мотивация и увереност, че професията ми на социален работник е призвание, че социалната работа е повече от консултиране, тя е лъч надежда в нечия съдба.

    Teкст: Габриела Тодорова, социален работник

     

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh