9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Вероника е на 40 години и от дете мечтае да има голямо семейство. Сега вече е майка на 4 деца на възраст между 6 и 21 години. Тя споделя, че е готова да има още, но съпругът й се противопоставя на това нейно желание. Ето какво разказа тя пред “9 месеца”. Когато бях 7-годишна, обичах да седя на пода обградена от много кукли и да ги храня, да ги приспивам и обличам. Винаги съм искала да имам много деца и казвах на майка си: “Когато порасна, ще имам поне 4.” Сега мисля, че
    Бог ме е създал, за да бъда майка
    Родих първото си дете много млада. Бях едва на 19 години – безумно влюбена в приятеля си, нетърпелива да се омъжа и да създам собствено семейство. За съжаление приятелят ми искаше да отложим сватбата, смяташе, че не сме готови за такава крачка. Нито моите, нито неговите родители позволиха да живеем без брак и така се оженихме. Бях бременна и невероятно щастлива. За съжаление бащата на бъдещото бебе не беше готов за това предизвикателство. Няколко месеца след раждането на сина ми Николай съпругът ми поиска развод. Останах разведена – трябваше да работя на две места, за да се справям. Често изпадах в депресия. Мислех, че ще прекарам остатъка от живота си сама с Николай. Но съдбата ми се усмихна – запознах се със сегашния си съпруг Красимир. Два месеца след това вече бях бременна. Този път той пръв заговори за сватба. Оженихме се бързо. Останах си вкъщи и така се появи Велислава. После нещата се подредиха така, че няколко години по-късно бях
    заобиколена от четири прекрасни деца
    Майка ми беше много доволна, а баща ми се тревожеше как ще изхранваме толкова голямо семейство. Имаше моменти, когато парите не стигаха, но винаги сме се справяли. Свекърва ми също помагаше. Тя приемаше всяка моя нова бременност като дар от Бога.
    Приятелите ни също приемаха нещата нормално и никой не ми е казвал лоша дума. Бяхме се обградили със семейства, които също обичат децата. Веднъж в магазина една възрастна дама ме видя с цялата ми челяд и ме попита дали са мои. Не повярва, когато й отговорих.
    Някои хора ме поздравяват, други смятат, че съм луда. Обожавам да съм бременна, да усещам, че давам нов живот, че бебето мърда в корема… В един момент обаче трябваше да спра да забременявам. Въпреки това
    все още имам желание да раждам
    Майчинството ми действа като наркотик – непрекъснато искам още… и още деца. То дава смисъл на живота ми. Четири пъти съм минавала през всички тези радостни чувства – първата усмивка, първото зъбче, прохождането, първите думи… Всеки път след раждането изпадах в депресия, защото мислех, че това може би ще е за последно.
    Преживявах бременностите без проблем и раждах бързо. През цялото време съпругът ми беше неотлъчно до мен и ми помагаше. Грижеше се за нас. Желанието ми да имам голямо семейство се сбъдна. Често правя много жертви – нямам почти никакво време за себе си, а и рядко оставаме насаме със съпруга ми.
    Децата пораснаха и вече изпитвам
    носталгия към старото време
    на пелени и падащи зъбчета. Имах шанса да постигна мечтата на живота си – да имам 4 деца. Никога не съм съжалявала за избора си. Преди година започнах курсове за преквалификация. Искам отново да започна работа, но на 4 часа, за да мога да имам време за децата.
    Не мисля за деня, когато те ще напуснат дома и ще имат семейства. Най-големият ми син вече учи право и живее на квартира, но другите три все още щъкат около мен. Чакам с нетърпение първите внучета, за да мога отново да се отдам на страстта си да гледам деца.
    Със съпруга ми обсъждаме възможността да осиновим още едно детенце. В началото той се противеше, но сега май се нави.
    Понякога, когато гледам семейство с едно дете, се питам какъв ли щеше да е животът ми, ако и аз имах само едно. Всичко щеше да е различно, но… Щастлива майка съм на четири слънчеви деца.

    При голяма част от бременните околоплодните обвивки (ципи) се запазват здрави през бременността и се разкъсват, след като започне активната родилна дейност. Ако това се случи преди този период, приема се за преждевременно.

    Не само субективен проблем
    Според различни наблюдения разкъсване на околоплодните обвивки преди термин настъпва в около 10% след 37-ата гестационна седмица (г.с.) и до 2–3.5% преди този срок. Въпреки тази не особено висока честота значителна част (между 30–40%) от преждевременно родените бебета са на майки, при които околоплодната течност е изтекла преждевременно. Неочакваното, на пръв поглед немотивирано изтичане на водите може да предизвика неприятни емоции и страх у бременната и нейните близки, особено ако бременността е първа и липсва опит. Проблемите наистина са сериозни, ако “пукването” на околоплодния сак (мехур) настъпи твърде далеч преди термина за раждане. Тревогата се засилва от възможността да се роди недоносено и незряло дете с всички произтичащи от този факт трудности в адаптацията, отглеждането и правилното му развитие.

    По следите на причините
    Причините за преждевременно разкъсване на околоплодните обвивки са най-различни, обикновено то се дължи на много фактори. Важно е да се знаят кои са най-често срещаните, а оттам и как да се предотврати преждевременната руптура (пукване). Възможно е при една и съща бременна да има няколко предизвикващи фактора. Забелязва се определена тенденция към повторно преждевременно изтичане на околоплодната течност при едни и същи жени (в 21 до 32% !). Това насочва към хипотезата за персистиране (склонност към повтаряне, упоритост) на рисковите фактори. Анализите на голям брой раждания показват, че при бременни, при които е имало кръвотечение от половите органи, очевидно по-често се среща преждевременно изтичане на водите, без за това да има окончателно логично обяснение.
    Колкото и банално да звучи, тютюнопушенето като сериозна причина се свързва с двукратно увеличение на относителния дял на преждевременната руптура на ципите. Ограничаването на този рисков момент е напълно по силите на бременната. Изглежда, половите сношения нямат сериозна роля като предизвикващ фактор, както се предполагаше в миналото. Същото може да се твърди и за предишни оперативни интервенции, включително прекъсване на бременността. (Този извод не бива да оправдава прибягването до аборт като начин за планиране на желания брой деца в семейството. Доказано е, че той води до други усложнения за плодовитостта.) Безспорно сериозен риск е наличието на микроорганизми (хламидии, гонококи, стрептококи и др.), проникнали в женските полови органи най-често като сексуално преносима инфекция. През плодните обвивки тези микроорганизми могат да навлязат и в плодния сак и да причинят възпалителни изменения на ципите и маточната кухина и да инфектират плода. Преждевременното отлепване на плацентата се наблюдава доста често при преждевременно изтичане на околоплодна течност.

    Диагнозата
    За профилактиката и лечението на майката и на плода особено важно е да се постави диагнозата “Изтекла околоплодна течност”. Обикновено първата стъпка е подробна анамнеза (анкета), за да се изяснят картината и оплакванията на жената. От значение е и информацията за количеството изтекла течност, за нейния цвят и миризма. Трябва да се уточни дали бременната е забелязала мекониум, частички верникс, има ли кръвотечение и кръвни съсиреци. Възможно е бъдещата майка да се заблуди от някои явления, често съпътстващи бременността – обилно вагинално и цервикално течение, неволно изпускане по малка нужда, които безпокоят жената. Чрез тестове лекарят може да установи или да отхвърли изтичането на околоплодна течност. Динамичното проследяване на съдържимото в плодния сак с помощта на ехографската техника може да покаже драстичното намаляване на количеството на течността. Изтичането може да се наблюдава и директно при рутинен гинекологичен преглед.

    Nota bene!
    При всяка бременна, при която има преждевременно изтичане на околоплодна течност, незабавно трябва да се изяснят няколко важни въпроса:

    • Какъв е срокът на бременността.
    • Какво е състоянието на плода.
    • Какъв е рискът от преждевременно раждане.
    • Има ли признаци на възпалителен процес в обвивките на плода.
      За целта се проследяват сърдечната честота и дихателните движения на плода и се определя обемът на околоплодната течност.

      Какъв ще е изходът?
      Какво ще се предприеме след изтичането на околоплодните води, в голяма степен зависи от срока на бременността. Ако тя е на термин или близо до термина, което предполага достатъчна зрелост на плода, без особени колебания може да се реши раждането да започне и то своевременно да приключи в интерес на майката и на бебето. Съвсем различна е ситуацията, когато амниотичната течност изтича преди очаквания термин. Раждането на дете с много ниско тегло и незрелост във висока степен създава редица проблеми пред неонатолозите и прогнозата за оцеляването и правилното развитие на детето е твърде песимистична. В тези случаи маточните контракции се потискат чрез медикаменти. Антибактериалната терапия цели да се намали рискът от инфекция на гениталния тракт и да се ограничат случаите със сепсис (инфекция на кръвта) на новороденото дете.
      Значителното намаляване на количеството течност по време на раждането е рисков фактор за развитието на фетален дистрес и води до закономерно повишаване на честотата на раждането чрез цезарово сечение.
      Пукването на плодния сак през второто тримесечие и особено преди 26-ата г.с. много често завършва с прекъсване на бременността. Усилията плодът да се запази чрез приложение на различни препарати имат частичен успех. В повечето случаи се стига до преждевременно раждане една седмица до един месец след пукването на околоплодния мехур. Когато това се случи преди 26-ата седмица, основното усложнение при майката е възпаление на плодните обвивки, което засяга почти половината от жените.

     

    Бременна съм в 4-ия месец. Отскоро започнах да получавам често газове, което доста ме потиска. Работя и се налага час по час да посещавам тоалетната. Има ли начин да се избавя?
    С. Г. Габрово
    През 9-те месеца храносмилането в червата се забавя, за да може поетата храна да се обработи най-ефективно, т.е. от нея да се извлекат всички жизненоважни хранителни вещества. Това причинява появата на газове. Не се нахвърляйте лакомо на яденето. Дъвчете бавно, за да не гълтате въздух. Избягвайте храни, които издуват червата, като лук, боб, зеле, карфиол…

    Бременната поема красиво и вълнуващо пътешествие към откритието и промяната. Това пътешествие обаче е напрегнато и изпълнено с много предизвикателства.
    Раждането на бебето разкрива нов и очарователен свят, който може да се окаже и смущаващо непознат. Ето откъде може да се появят предродилната или следродилната депресия. Известно е, че през бременността жената е особено чувствителна. Ако тя е подготвена за предродилния и следродилния период, рискът да попадне в екстремни емоционални състояния ще е по-малък. Такъв риск заплашва най-вече бъдещата майка, която изживява бременността и раждането в страх и невежество.
    За да се предотврати появата на предродилната и на следродилната депресия, не е достатъчно бременната само да е подготвена. Тя не живее в изолация, а в обкръжението и на близките си. Вниманието, съпричастността и толерантното отношение от тяхна страна имат важна роля, за да се преодолеят страхът, неувереността, безпокойството й.
    Задавате ли си следните въпроси:

    • Ще се справя ли с този отговорен етап и ще мога ли да родя здраво бебе?
    • Как ще посрещнат колегите промяната в мен, ще ме възприемат ли?
    • Ще се отрази ли бременността на социалните ми контакти?
    • Какво ще е поведението на партньора ми? Ще бъда ли така желана от него, както преди? Ще се отрази ли бременността на сексуалния ни живот?
      Мили дами, изживейте тези неповторими месеци от Вашия живот с особена гордост. Коментирайте с партньора промените, които са настъпили или които предстоят. Направете го съпричастен, специален. Не се затваряйте в себе си, активно общувайте с близки и приятели, продължете да посещавате Вашия фризьор или козметик. Осигурете си меню с енергийна и витаминозна, но не калорична храна. Не робувайте на стари схващания и предразсъдъци.
      Правете гимнастика. Не обръщайте гръб на сексуалния живот. Сега е моментът да изпробвате и алтернативни техники. Хормоналният бум, който настъпва през 9-те месеца, води до ендокринни смущения. Те са в основата на променливото настроение и изострената Ви чувствителност. Вие имате нужда от ежедневни разходки и развлечения, от активни социални контакти. За да сте по-спокойна, задължително се запознайте с обезболяващите методи при раждането, с родилния процес, видовете дишане, масаж, релаксация... Подгответе се за адекватно поведение в родилната зала. Посрещнете щастлива първата глътка въздух, първия плач на Вашето бебе. Сигурно след това ще има и сълзи на радост от докосването до малкото човече и… отново страх. Добрата подготовка и съдействието на партньора ще са Вашата сигурност.
      След раждането настъпва отново хормонален дисбаланс, който също предизвиква промени в настроението и изостря чувствителността на родилката. За да не попадате отново в капана на потиснатостта, подновете социалните си контакти, поделете домашните задължения с близките, всеки ден се разхождайте и непременно си осигурете лично време.

     

    Италиански диетолози, японски експерти по хранене, английски гастроентеролози формулират лаконично същността на цветното хранене: всеки ден различен цвят в чинията!
    При цветното хранене през ден-два продуктите и ястията трябва да се променят, като в това време за около 7 дни теглото намалява с 1 кг. Изключително добра новина, нали?! Ако обаче килограмите Ви са в норма, цветното хранене само ще Ви помогне да сте по-здрава и по-красива.

    Първа стъпка
    Изберете един цвят от посочените по-долу храни и в определения ден консумирайте главно от тях. Важно условие е да не повтаряте цвета повече от два последователни дни в седмицата.
    Цветовете са: бяло, зелено, червено, оранжево, жълто. Липсват синьото, лилавото, розовото, кафявото… Храните с тези цветове се промъкват между препоръчваните. (Става дума например за кафе, шоколад, сини сливи, патладжан…)

    Кои са в “палитрата”
    Червени храни са телешкото, говеждото, дивечът, сьомгата, малините, капините, ягодите, касисът, черешите, боровинките, черниците, нарът, червените чушки, доматите, репичките, червеното грозде, червеното вино… В хранителните продукти червеният цвят се дължи на полифенола. Той е един от най-мощните антиоксиданти. Стимулира функциите на кръвта, на костния мозък и лимфата. Червените плодове и зеленчуци са свързани пряко с емоциите и кръвообращението – след изпиване дори на 100 г червено вино се затопляме, леко се зачервяваме и градусът на настроението ни скача.
    В червените храни има пигменти, които активират зрението, намаляват риска от диабет и пазят от ракови заболявания. В домата и в динята има ликопен – вещество, което пази от инфекции и вируси. Плодовите киселини на червените плодове и зеленчуци активно се включват в клетъчното обновяване и се използват в козметиката. Във всички червени меса има значително количество желязо, особено нужно за състава на червените кръвни клетки.
    Оранжеви храни са морковите, прасковите, пъпешът, някои сортове ябълки, тиквата, портокалите, грейпфрутът, мангото, папаята, кърито... Тези плодове и зеленчуци са нужни за здрава и красива кожа, за добро зрение и самочувствие. В оранжевите храни има бета-каротин, който оцветява кожата в розово-оранжев цвят. В организма бета-каротинът се трансформира във витамин А, който не само прави кожата мека, гладка и еластична, но има благотворно действие и върху кръвоносните съдове. Когато е в комбинация с витамин С, съединителната тъкан става по-здрава, улеснява се усвояването на желязото и леко се повишава нивото на полезните мастни киселини.
    Бели храни са млякото и неговите продукти, пилешкото месо, яйченият белтък, белите риби, бялата ряпа, белият ориз, кокосовият орех… Тези храни осигуряват калций, нужен за здрави кости, сухожилия, зъби, нокти, коси. Киселото мляко понижава кръвното налягане, улеснява храносмилането, действа диуретично. Ефектът се постига чрез бактериите, които съдържа. В маслото има голямо количество мазнини, които са особено полезни за здравината на подкожието и еластичността на съдовете. Олиото от рапица и фъстъченото масло са вкусни, но и полезни, защото съдържат мастната киселина омега 3, която е враг на лошия холестерол. В тези храни също има витамини А, Е, D, С.
    Зелени храни са копривата, лападът, марулята, салатите, броколите, бялото и брюкселското зеле, зеленият фасул, пресният лук и чесън, зелените ябълки, зелените сливи, копърът, джодженът, босилекът, кивито, соята… Зеленото е цветът на хлорофила. Неговото въздействие върху човешкия организъм е същото, каквото е и върху растенията. Ако не консумирате зелени храни, ще сте бледа, изморена, отпаднала. Хлорофилът пази от сърдечно-съдови заболявания, безсъние, депресия, лошо настроение, анемии. В зелените храни има сяра, която при разграждането си почиства клетките от отрови (токсини), натрупани особено при вземането на лекарства. Чесънът понижава кръвното налягане, подобрява сърдечната дейност, намалява холестерола, предпазва от вирусни инфекции. Пролетната умора гонете с броколи, марули, брюкселско зеле, киселец, а анемията “сурвакайте” със спанак, коприва, аспержи, магданоз.
    Жълти храни са овесът, пшеницата, царевицата, картофите, бадемите, лешниците, леблебията, лимоните, бананите, крушите, сливите, яйченият жълтък. Тези храни съдържат изключително много витамин С и оказват мощно действие за подобряване на храносмилането. В тях има микроелементи и целулоза, много необходими за човешкия организъм. Целулозата предпазва кръвоносните съдове от въздействието на мазните храни. Някои жълти храни (картофи, овес, царевица) съдържат бавни захари, които постепенно повишават кръвната захар и освобождават много енергия. Така че в “жълтурковците” има гама от хранителни вещества, нужни за здравословния живот. Добре обработени и комбинирани, жълтите храни са източник не само на енергия, но и на добро настроение, здрави мускули, добър тургор на кожата.

    Ако в някои от дните се чувствате гладна, пийте допълнително плодов или билков чай до 800–1000 мл на ден с 1 ч.л. мед.
    Диетата дава чудесни резултати при хора с наднормено тегло или с намалена имунна защита. Особено полезна е в последните 4–6 седмици на бременността и в първите 16 седмици след раждането.

    Правила за цветното хранене

    • За закуска може да пиете чай – зелен, плодов или билков, или кафе, но не ги подслаждайте със захар.
    • Хранете се 4 пъти дневно: закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря.
    • Вечеряйте не по-късно от 20 ч.
    • Започнете най-добре с белия ден и завършете с жълтия, защото тогава ще отделите най-много енергия, нужна Ви в края на серията цветни дни.

      Примерно петдневно меню

      Червен ден Закуска: чай или кафе, 200 г червен плод според сезона, 100 г червен колбас (мек или твърд). Обяд: 150 г салата от домати, 100 г червена пържола на скара или 150 г печена червена риба, 100 мл червено вино. Следобедна закуска: 200 г червени плодове според сезона. Вечеря: 300 г салата от червени чушки и домати с лук и стрък магданоз и 1 ч.л. зехтин, 100 г червен плод.

      Бял ден
      Закуска: чай или кафе, една обикновена бисквита или бишкота, намазана с масло, шейк от бяла ябълка или друг бял плод според сезона. Обяд: 150 г бяло печено или варено месо, подправено с лимон, и 250 мл нискомаслено мляко. Следобедна закуска: 1 варено яйце. Вечеря: салата от бяла ряпа, 100 г топено сирене и 20 г масло, намазано на филия от ръжено-пшеничен хляб.

      Зелен ден
      Закуска: чай или кафе, 100–150 г плодове според сезона и 25 г топено сирене. Обяд: салата от краставици или маруля със зелен лук, подправена с капки зехтин и лимон, пюре от коприва или спанак, лапад, киселец, 1 ч.л. масло, 2 киви. Следобедна закуска: кисел от зелени ябълки. Вечеря: тиквички на фурна с настърган кашкавал или задушени броколи със зехтин и лимон, зелена салата, 1 филия соев хляб.

      Жълт ден
      Закуска: 1 голяма добре узряла обелена круша или сокът от 1 лимон, разреден с вода и 1 ч.л. мед, филия ръжено-пшеничен хляб, намазана с фъстъчено масло. Обяд: супа леща, салата от сладка царевица, 2 ябълки. Следобедна закуска: 150 г ашуре. Вечеря: 200 г печено пилешко месо с картофи и плодова салата (банани, круши, ябълки, дюли…).

      Оранжев ден
      Закуска: чай или кафе, 300 г пъпеш или сокът от 2 портокала и 4 средно големи мандарини. Обяд: салата от моркови със зехтин и лимон, 2–3 сладки картофа (патати) на фурна с 1 ч.л. масло. Следобедна закуска: 2 праскови или 3–4 кайсии или същите плодове от компот. Вечеря: 150 г риба треска на скара, 300 г печена или варена тиква, но неподсладена.

     

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh