Психически и физически аспекти на плуването за бебета

Срещнахме се с Александра Николова, инструктор по плуване за бебета и малки деца в Център „Естествени идеи”, за да разберем защо е полезна редовната физическа активност и как можем да я съчетаем с водни забавления.

За контакти: тел. 0889 639 154

Какво представляват тренировките по плуване за бебета?

Това, което правим на тренировките по плуване, не е нещо екстравагантно, а напротив – нещо, което всеки родител да може да прилага в домашни условия. Аз уча родителите на упражнения, които да прилагат всеки ден при къпането на бебето. Всяко дете изисква различен подход – за мен е важно да разбера как реагира, какво му харесва, колко бързо се адаптира, какви са физиологичните, психическите и емоционалните му способности да се нагажда към нова среда. Освен това винаги е от значение да поговоря с родителите и да им разкажа как да се справят със своите собствени страхове и предразсъдъци.

Страхуват ли се децата и как преодоляват страховете си?

Децата в ранна възраст нямат чувство на страх. Страховете са наши и често правим подмяна на трудното със страшното. Всяко физическо усилие е трудно. Ако стои през цялото време в люлката с детски филмчета отсреща обаче, със сигурност няма да стане нито по-силно, нито по-здраво, нито по-жизнено. Децата реагират на това, което им е неприятно – физическото натоварване, новите непознати усещания, които съпътстват упражненията. Чувството за глад, например, също е неприятно за тях, но това не означава, че се страхуват, че няма да бъдат нахранени. И както огладняването им помага по-добре да се хранят и по-добре да усвояват храната, така и физическото натоварване им помага да стават по-силни и по-издръжливи.

Две са трудностите за децата във ваната:

Първата е усещането за безтегловност, когато си изцяло потопен във вода, липсата на твърда опора. Запознавайки ги с водата като различна физическа среда, вие отрано разнообразявате физическите състояния, към които детето ще трябва да се приспособи. Втората трудност за децата е свързана с потапянето. Искам да науча родителите да потапят бебетата по време на къпане. Водата в очите не е проблем. Това, което ги дразни и ги натоварва, е паузата в дишането. За да плува човек, трябва да умее спокойно да си потопя главата. Ако започне да го прави на 3-месечна възраст това умение се изгражда много по-лесно. Нерядко плачът на децата при къпане идва от неправилна реакция на родителите, а тя е породена от липсата на опит. Първоначално ние самите трябва да си изградим правилна представа за дишането, за натоварването, за това как да го редуваме с игра и други приятни усещания, за да не се страхуваме да учим децата ни да плуват.

Как влияе плуването върху психиката на бебето?

За мен заниманията са и време за разговори с родителите относно възпитанието. Това е много по-важно от самото къпане, защото начинът, по който ние подхождаме към това да го научим да се гмурка, е същият, по който ще го учим на всичко останало в живота. Не е толкова важно детето да не се разплаква изобщо. Всъщност нашата задача е да умеем да го успокояваме. Да намерим баланса между приятните и трудните неща – това е най-важният и най-сложният момент за всеки един процес на обучение. Това, което правим по малко всеки ден, е в пъти по-ефективно от нещата, които правим интензивно, но от време на време. Онова, което е трудно, трябва да се превърне в навик, да стане ежедневие. Постепенно добавяме нови предизвикателства, които са все по-сложни и самите деца в един момент изпитват удовлетворение, че успяват. И при нас е така – с шофирането, с карането на колело – става приятно, когато стане лесно! Обучението е процес, който продължава цял живот. При всички положения с плуването децата стават много по-стабилни емоционално, защото свикват да преодоляват трудности, да изпитват удовлетворение от постигнатите резултати и да търсят нови предизвикателства.

Нашите деца растат в една много хиподинамична среда, наситена с всевъзможни емоционални, визуални и звукови въздействия, но почти няма физическо натоварване. Така че това е един много добър начин да им помогнем и в бъдеще да търсят удоволствие от активното движение. Истината е, че самият момент на натоварване винаги е дразнещ, но отпочиването след него е много по-приятно и пълноценно и за двигателната и нервната система. Детето преживява удоволствие, което няма как да изпита по друг начин. Чрез поливането, чрез потапянето ние можем постепенно да увеличаваме натоварването, с което работим за издръжливост у детето, а тя никога не е противопоказна.

За мен е много ценно да науча родителите да преодоляват трудните моменти заедно с децата, не да ги избягват. Удовлетворението, че си научил това дете на нещо, е огромно за родителите.

Как влияе плуването на физическото състояние на децата?

Понякога на нас самите ни е удобно децата ни да са пасивни. Но двигателната активност е от голямо значение за здравето на едно дете. Активното дишането стимулира цял комплекс от системи, чрез които един организъм се справя с натоварването. Това, с което мога да помогна, е да науча родителите в едно малко пространство, каквото е домашното, да намерят начин детето да изкара половин час на ден с достатъчно сериозно физическо натоварване.

Кога не бих къпала едно бебе? Когато е уморено или гладно, или когато е с температура над 38 градуса. При ниска температура, около 37–37,2 градуса прекарването на време във вода често даже помага на децата да станат по-жизнени и да преодолеят болестта.

Плуването е изключително полезно за недоносени деца, защото на тях им липсва достатъчно време във водна среда в утробата. Така че процесът на „дорастване“ във водата е много полезен. Освен това плуването е благоприятно за деца с двигателни или неврологични проблеми, а също така и при някои генетични заболявания (синдром на Даун, синдром на Уест и др.).

Двигателната активност подобрява общото физическо състояние – дишане, сърцебиене, кръвообращение, обмяна на веществата. Едно най-обикновено разболяване от хрема или кашлица също е натоварване и дете, което почти не се движи, много по-трудно ще го понесе, отколкото едно физически активно и жизнено дете.

Първата година на едно дете, особено на първото дете в семейството, е сложен период, когато не само детето опознава безброй важни за бъдещето му неща, но и ние го опознаваме като нова и пълноценна личност с безброй способности. От нас зависи да им дадем възможност да се превърнат от потенциални в реални умения, като по този начин изграждаме най-дълбоката и съкровена връзка родител-дете.

Разговора проведе Кристина Крумова