×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Мама Таня и татко Дени много са искали да имат детенце, което да ги направи още по-щастливи. Но точно когато съм се появила, се е случило нещастие. Дядо се е разболял много тежко и след два месеца си е отишъл от този свят. Мама е била много тъжна, но мисълта за мен и подкрепата на татко са й помогнали да преодолее мъката си. Може би и затова са ме кръстили Божидара, като “Божи дар”.
    Докато растях в корема на мама, татко се грижеше за нея, помагаше й много, за да не се преуморява, да е спокойна и весела. А аз вътре доволна ритах с крачета, когато той ми говореше и ми пееше разни песнички. След като се появих на бял свят, станахме истинско семейство. Татко никога не забравя да ни целуне с мама и да каже “моите принцеси...”, а вечер, когато се прибере вкъщи, става много весело. Макар и да е много уморен, той нетърпеливо ме взема от креватчето, гушва ме и започва да ми говори. Много често ми казва: “Ей, човече, обичам те!” Обожавам почивните дни, когато и тримата сме заедно по цял ден. Тогава татко отменя мама в много неща. Приготвя ми млякото, храни ме, сменя ми пелените за еднократна употреба и ни забавлява – нарочно танцува и пее смешно, а аз понеже още не мога да се смея с глас, го дарявам с най-чаровните си усмивки. Все още съм много малка, но вече знам, че животът е чудесен!

    Преди да сключим брак със съпруга ми, бяхме заедно цели девет години. Запознахме се още като ученици на една екскурзия в Пловдив. Всичко стана много бързо – явно е имало привличане от пръв поглед. Когато се прибрахме в Бургас, започнахме да се виждаме и така постепенно се влюбихме един в друг. Пламна голяма, изпепеляваща любов. Разбрахме, че сме създадени един за друг. Дори и днес, след като толкова много години сме заедно, знаем, че обичта ни никога няма да угасне и все едно сме в началото на връзката ни. Бяхме щастливи и се наслаждавахме на малките радости в живота. Преди две години решихме да заживеем заедно. Първоначално се притеснявахме, но нещата се подредиха и се разбирахме идеално. Въпреки това все още не се бяхме решили да имаме дете. Обсъждахме този въпрос, но и двамата бяхме на мнение, че това е прекалено голяма отговорност, а и нямахме собствено жилище. Искахме да стъпим на краката си, преди да предприемем решителната крачка.
    Една година по-късно обаче неочаквано забременях. Бях много щастлива, въпреки че бебето не беше планирано. След като разбрахме, че ще ставаме родители, решихме, че е най-добре да се оженим. Направихме годеж, а месец по-късно и сватба. Всичко стана много бързо, но не съжалявам, защото нещата се наредиха перфектно. Тържеството мина добре, забавлявах се, чувствах се отлично, бях щастлива, от една страна, с бебето, от друга – че се омъжвам. Животът изглеждаше прекрасен. След сватбата родителите ни направиха великолепен подарък – екскурзия в Гърция. Прекарахме медения си месец там. Беше великолепно и незабравимо. Бях пощадена от типичните за бременните жени неразположения – сутрешно гадене и повръщане. Бременността ми беше лека и приятна. Наслаждавах се на мисълта, че ще ставам майка.
    Неприятните усещания дойдоха едва в последния месец. Появиха ми се киселини – може би от прекалено големия ми вече корем. Започнах да повръщам и се чувствах отпаднала. Не можех да се храня добре, ограничавах се, много внимавах с пържените и тестените храни.
    Като пренебрегна неприятните болежки по тялото си, всичко останало се нареждаше добре. Малко след като се прибрахме от Гърция, разбрахме, че мъжът ми е получил нова работа – в жандармерията. За това той мечтаеше отдавна. Преди да започне обаче, трябваше да замине в школата в Пазарджик за 3-месечна подготовка. Знаех, че няма да ми е лесно сама, но бях щастлива, че една негова голяма мечта се осъществява. Останах при моите родители, на които съм безкрайно благодарна за вниманието и грижите към за мен.
    Месеците летяха и аз бях заета с подготовката за идването на бебето. Със съпруга ми се виждахме през почивните дни и се чувахме по телефона. Липсваше ми, но знаех, че скоро всичко ще свърши и двамата пак ще сме заедно, а към нас ще се присъедини и малкото човече, което вече усилено риташе в корема ми.
    Терминът наближаваше и най-накрая съпругът ми се прибра за постоянно у дома. Вече бях спокойна, че той си е вкъщи и нищо лошо не може да се случи. Точно тогава обаче му съобщиха, че ще се наложи да замине за още една седмица в школата в Пловдив, а датата на голямото събитие почти беше дошла. Притесних се, че може да родя, когато той няма да е до мен в този така важен и за двамата ден и че няма да може да споделим радостта от появата на нашето съкровище.
    Дните минаваха бавно и мъчително. За моя радост бебето сякаш чу молбите ми и не бързаше да се представи. Родих точно на термина си. Съпругът ми беше се прибрал вкъщи и час по-късно контракциите започнаха. Изчакахме няколко часа, за да се уверим, че тревогата не е фалшива, защото не исках да отивам прекалено рано в болницата. Мъжът ми действаше спокойно, закара ме в родилното и ме остави там. Нямах предварителна уговорка с лекар. За мой късмет попаднах на чудесен екип, на който съм безкрайно благодарна и най-вече на акушерката Яна Ченешева – една изключителна жена. Пожелавам й здраве, късмет и нека бъде все така всеотдайна! Родих благополучно едно очарователно създание. Съпругът ми успя да го види един час по-късно.
    Сега сме вкъщи и се опознаваме взаимно.

    Още преди датата на менструацията ми реших да направя тест за бременност. Чувствах се по-различно, сякаш нещо ми подсказваше, че съм бременна. Купих тест и когато го направих, се оказа положителен. Бях много щастлива. Съобщих голямата новина на приятеля ми и той много се зарадва, защото очакваше този момент отдавна. Още на следващия ден отидох на преглед при моята гинеколожка. Тя уби надеждите ми, като каза, че нищо не вижда на ехографския апарат. Въпреки това аз не й повярвах.
    Всеки ден ходех при лекарката, макар да ми казваше все едно и също – че няма нищо или че плодът е толкова малък, че не се вижда. Записах си час при друга лекарка с надеждата, че ще ми съобщи нещо обнадеждаващо. Но, уви, и тя беше категорична. Аз обаче продължих да упорствам, защото вярвах на теста, а не на лекарите. След седмица отидох при трети лекар. Той вече каза нещо хубаво – не просто хубаво, а великолепно. Плодът се виждал, развивал се добре, дори се чувал пулсът му.
    Започнаха да се изнизват и следващите месеци. С тях дойдоха и гаденето, виенето на свят, повръщането – все неща, нормални за една бременност, които обаче ме тормозеха много и едва се справях с тях. Казаха ми, че ако не спрат, може да се наложи да остана за известно време в болницата, защото има опасност за бебето. След консултация с лекар започнах да вземам различни хапчета и, слава Богу, те ми помогнаха да се оправя. Целият този кошмар свърши. Това обаче не беше краят на неприятностите около моята бременност. Последва и друго. Специалистите казват, че повечето бъдещи майки са нервни, неспокойни. Точно това се случи и с мен. Ядосвах се, непрекъснато плачех и за най-дребното нещо, карах се с всички – и с най-близките, и с непознати хора. Роднините ми едвам ме издържаха, все намирах за какво да викам и да недоволствам. Беше зима, студено и заледено. Нямаше как да излизам често навън, за да се разсейвам и разнообразявам, а и с близките ми да си починем едни от други. Пък и не трябваше много да се разхождам, защото един месец преди да забременея, ми бяха направили операция за отстраняване на апендикса. Това също ми създаваше проблеми, защото когато коремът ми започна повече да расте, кожата на това място се опъваше и много ме болеше. Времето минаваше бавно, а аз нямах търпение всичко да свърши и да дойде терминът, за да родя и да се запозная с моето малко съкровище.
    През тези месеци с приятеля ми се надявахме, че ще имаме момче. Един ден на поредната консултация при прегледа с ехографския апарат лекарката ни съвсем ясно видя, че бебето ще е момиче и най-вероятно ще е дългокрака госпожица.
    Бяхме стъписани от неочакваната новина. В първия момент нито един от двамата не отрони дума. Изобщо не бяхме подготвени, че нашето “момче” всъщност ще е момиче. Въпреки това много бързо приехме тази новина и още на излизане от болницата вече се смеехме и дори започнахме да измисляме име на дъщеря ни.
    Моментът на раждането все повече наближаваше. Въпреки че след като разбрахме пола на детето, обсъждахме няколко имена, не се бяхме спрели категорично на нито едно от тях. Правехме списък, но все по някаква причина отхвърляхме имената в него.
    Времето се затопли и започнах по-често да излизам навън да се разхождам. Време беше да се обиколят и магазините и да се купят най-необходимите неща за болницата и за бебето. Трябваше да се подготвим за идването му. Веднъж на излизане от един магазин се спънах и паднах. Толкова се уплаших да не се случи нещо на детето. Цялата се разтреперих, но бебето риташе и се успокоих, че всичко е наред.
    Малко преди определения термин една вечер болките ми започнаха. Контракциите ставаха все по-чести. Рано сутринта ме приеха в болницата. Явно от падането бебето беше слязло надолу, което беше довело до разкритие.
    Сутринта ми спукаха околоплодния мехур, а малко по-късно на бял свят се появи моята дъщеричка. Това беше най-вълнуващият ден в живота ми. Чувствах се безкрайно щастлива – горда майка на най-великолепното бебе на земята. Решихме да я кръстим Габриела.

    Аз имам свое царство: мама Галя, баба Павлина, батко Ради, прабаба Радка, леля и вуйчо. Обичам ги, радвам им се, гукам щастливо и силно викам, когато не са около мен. Те ме разбират и живеят с моите тревоги, болки и радости – нали съм най-малкият.
    Време е да се представя. Аз съм Паоло и като бебе с опит, вече зная, че децата трябва да са снизходителни към възрастните. Според мама Антоан дьо Сент Екзюпери е казал тези думи, когато е писал “Малкият принц”. Вероятно всичките ми близки ме виждат като принц, но едва ли винаги разбират как ме развеселяват с безкрайните спорове дали сокът не е с изтекъл срок на годност и дали пюрето ми е точно по рецептите, на които мама стриктно държи.
    Сигурно вече се питате защо никъде не споменах тати Сашо. Веднага ви обяснявам, че отношенията ми с него са най-специални. Той е запазената ми територия. Вероятно защото не всеки ден сме заедно (налага му се да работи далеч и идва вкъщи два пъти седмично), всяка наша среща е изпълнена с изненади.
    Когато преди месец се разболях и ми беше много тежко, навсякъде ме болеше и плачех непрекъснато, точно тати беше човекът, който не ми позволи да се предам. Въпреки тревогата му от неговите очи струеше оная неповторима любов, която не позволи на болестта да ме мъчи дълго. Красив, силен, направо прекрасен е моят баща и когато всички казват, че приличам на него, аз се гордея. Животът ми се струва още по-хубав, когато той е до мен.
    Затова се чувствам като принц в царството на обичта. Разбира се, с “кралица” – мама Галя.

    Майка съм на две момичета, които вече също имат деца. Навремето, когато родих първата си дъщеря, бях много щастлива. Тогава моята майка ми каза: “Преварената ракия е по-сладка.” Дълги години не можех да разбера какво имаше предвид и не вниквах в думите й. После разбрах – чакането си е заслужавало.
    Годините минаваха една след друга, а аз все не можех да имам второ дете. Чак на 10-ата се роди и втората ми дъщеря и аз отново изживях щастието да стана майка.
    Времето минаваше, децата ми растяха. Голямата реши да се омъжи. Две години по-късно станах баба за първи път. Отново преживях радостта да държа новородено. Когато поех внучката в ръцете си, се чувствах най-щастливата жена на земята. Три години по-късно дъщеря ми пак беше бременна. Чувствата ми бяха още по-силни.
    Седемнайсет години след това бях на път да ставам баба вече за трети път. Вълнувах се, сякаш очаквах първо внуче. Когато разбрах, че на втората ми дъщеря й се налага да роди със секцио, започнах да се притеснявам не толкова за операцията, колкото за последиците от нея.
    Момичето ми скри от мен определената й дата за операция. Така неочаквано за мен един ден след Нова година разбрах, че пак съм станала баба и че всичко е минало добре. Не мога да опиша с думи как се чувствах.
    Сега съм баба на три прекрасни дечица и съм напълно съгласна с майка ми, че “преварената ракия е по-сладка”.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh