9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Със съпруга ми Светослав се бяхме примирили, че ще имаме само едно дете – прекрасната ни 6-годишна дъщеричка Снежана. Преди нейното раждане имах два спонтанни аборта и когато забременях с нея и всичко мина почти без проблеми, бях безкрайно щастлива. Майките, които имат подобен горчив опит, знаят какво означава това – трепетно следене на календара всеки месец, любов, която се превръща в “производство”, неделикатни медицински процедури, надежда при положителен тест за бременност и ужас при първата капка кръв, когато разбираш, че и този път няма да има пълна “кошара”… Не го пожелавам на никого!
    Въпреки това със съпруга ми не се отказвахме и изведнъж тестът се оказа положителен… Беше неочаквано, прекрасно и едновременно с това много страшно.
    Измъчваха ни премълчани въпроси: ще оцелее ли това малко човече, дали не е безотговорно да го създадем на 40 години, ще имаме ли време да го отгледаме? И тук – къде на шега, къде наистина – се намеси Съдбата.
    На следващия ден след положителния тест, когато само аз и бъдещият татко знаехме резултата, майката на дете от групата на дъщеря ми ме спря и ми честити новината, че съм бременна. От изумление и уплаха отрекох и отминах с бърза крачка. По пътеката към колата, докато вероятната кака мяташе тежките си плитки пред мен, уж невинно я попитах защо са ми честитили бебе. Снежка се смути, но бързо си призна: “Снощи сънувах, че ще имам братче. Казах, че ще ставам кака, но не признах, че това е само сън.” Целунах я и в себе си реших: “Ще дам шанс на това същество, което вече расте вътре в мен. А ако природата реши друго, няма да страдам така горчиво, както преди. Явно това е добър знак.”
    Заредиха се дни на очакване. Бременността се развиваше почти нормално. Наложи се да отидем в София за едно тревожно, но необходимо на нашата възраст изследване – амниоцентеза. Притеснявах се от процедурата, от резултата… Ужасно изплашена, гледах как една млада лекарка уверено изтегля със спринцовка околоплодна течност за анализ. Бях се приготвила да стискам здраво зъби, ако боли, но всичко мина бързо и безпроблемно. Като насън се изнизаха дните до получаването на съобщението, че ембрионът е здрав и като добавка ни казаха, че са открили XY хромозоми. Ха сега – момче! Ще ставам мъжка майка. До този момент се надявах на още една дъщеря, а сега трябваше да свикна с мисълта за син. А и нали Снежка беше сънувала, че ще има братче. Нещата се сбъдваха едно по едно. Тогава една близка ми каза, че единственият начин да срещнеш перфектния мъж е да го родиш. Провидението ми даваше и тази радост.
    Бременността премина леко с невероятната подкрепа на съпруга ми. Страхът, че съм възрастна за раждане, отстъпи на увереността от натрупания опит и от доброто ми здраве. Този път чаках детето си далеч по-спокойна и дори се наслаждавах на състоянието си. От всички неразположения в последните месеци ме нападнаха само киселините, наддадох общо 7 кг, не ми се появиха стрии и петна, не прекарах нито един ден в болницата. И така дойде денят, в който синът ми трябваше да се роди…

    Ние сме трите най-щастливи, най-обичани и най-глезени момичета в целия свят – мама Таня, кака Мими и бебе Лия. Това е истинското богатство на тати Иво, който е единственият и неповторим мъж в нашия живот, а това не е шега работа – голяма радост, но и голяма отговорност. Той е пръв помощник на мама и е нейна опора във всичко. Без него едва ли ще се справим. Истинска фурия е в кухнята – баща на място. Той знае как се мият бебешки дупета, майстор е във връзването на опашки и сплитането на коси. Може да звучи смешно, но е факир и в правенето на смешки и в носенето на конче, а това е любимото занимание на кака Мими и малката Лия. Игрите му са най-щурите, а милувките и прегръдките му са най-сладките и нежните. Той винаги намира време и за трите ни и затова вкъщи няма недоволни жени. А всички знаем колко трудно е да се направи една жена щастлива... Това доказва, че е и истински мъж на място.
    Татко Иво е като приказка без край, като море от любов, като енциклопедия за всички възрасти, той е най-най-най… Нямаме думи, с които да опишем неговите грижи и любов към нас. Въпреки че много работи, той рядко е уморен или сърдит. Включва се във всички домашни задължения с усмивка и когато мама е изтощена от грижи за нас, той винаги е насреща, за да й помогне и да прогони неприятните й мисли.
    Искаме да ти благодарим, татко Иво, за всеотдайността, нежността и любовта, и за опората, която ни даваш.

    Със съпруга ми Юлиян се запознахме в Албена. Допаднахме си и станахме неразделни. Аз съм от Добрич, а той от Кюстендил, но това не попречи на връзката ни. Бяхме щастливи заедно и изненадата и радостта ни беше огромна, когато разбрахме, че ще ставаме родители. Мислихме много и накрая взехме решение да не сключваме брак, а само да заживеем заедно и да отгледаме малкото слънчице, което скоро щеше да ни зарадва.
    Започна дългото и трепетно очакване на заветната дата на термина, когато най-накрая трябваше да се появи нашето бебе. Приятелят ми винаги беше до мен, готов да се отзове на всяко мое желание. Бременността ми беше лека и безпроблемна. Затова в средата на лятото с бодра крачка, много усмихната и щастлива се запътих пеша към болницата в Добрич… Беше дошло време за раждането и усещах слаби болки. Юлиян ме подкрепяше. Късно следобед вече гушках моето малко съкровище – Лора. Най-красивото и прелестно създание, съвършено отвсякъде, беличко, с тъмна коса! В мига, в който зърнах момиченцето си, разбрах, че болката си е заслужавала.
    Появата на Лора промени изцяло нашето ежедневие. Вече слънцето грее по-ярко, птичките пеят по-весело, нашата къща е по-светла и по-пъстра. Времето минава толкова бързо между храненията, къпането, смяната на пелените, разходката. Само една нейна усмивка или протегнатата й ръчичка са достатъчни, за да потиснат умората ми. Гласът й оглася цялата къща. Голяма чаровница е и е много трудно да устоиш да не й се усмихнеш.
    Весело е в нашия дом. Всеки ден е красив и неповторим със слънчевата Лора.

    В края на 2002 г. купихме ново жилище. В навечерието на Нова година все още не бяхме подредили всички дреболии вкъщи и докато се подготвяхме за тържеството, случайно в ръцете ми попадна фигурката на булката и младоженеца, която стоеше на върха на сватбената ни торта. Пазехме я за спомен и преди преместването не й обръщах особено внимание. Повъртях я из ръцете си, спомняйки си за прекрасната сватба и всички емоции около нея. Изведнъж от нея се отчупи и падна малко голичко бебенце. Цялата настръхнах и занесох фигурката на мъжа ми, като му казах с развълнуван глас: “Това е поличба!” Бях сигурна, че е знак, който ни показва, че скоро ще станем родители.
    И така в средата на годината започнахме опити да направим бебе. Знаехме, че желанието ни може да не се изпълни веднага и се бяхме въоръжили с търпение. За учудване и на двамата стана още на втория месец. Изобщо не можех да повярвам и направих 6 теста за бременност, които до един бяха положителни. След всеки от тях радостта ми се увеличаваше. Седмица по-късно бременността ми беше потвърдена и от прегледа при гинеколог.
    Толкова бяхме щастливи! Мечтата ни се сбъдна!
    Няколко дни по–късно забелязах кървави петънца. Изплаших се, реших, че нещо лошо ще стане с бебето ми. Беше събота и моят лекар не работеше.
    Отидохме в една частна клиника, където попаднах на възрастен гинеколог. Беше в разгара на лятото и той, щом видя тена ми, заяви, че слънцето било много опасно и витамин D убивал бебетата. Бях потресена! Не бях чувала нещо подобно преди, но той все пак беше лекар! Мислех, че със сигурност знае повече от мен. Предписа ми лекарства и ми каза, че една седмица трябва да лежа на легло и да се надявам, че с плода всичко ще е наред. Оказа се, че едно от лекарствата не се продава в България от години. Въпреки това мъжът ми направи почти невъзможното и го откри.
    Пих лекарствата и лежах в продължение на седем дни, след което отидох при моя гинеколог. Той ме прегледа на видозон и ме успокои, че бебчето е живо и няма никакви проблеми! Каза ми, че кървенето е нещо обичайно в началото на бременността и ако не е обилно и ярко червено, обикновено не е опасно. Щастието се върна отново! Успокоих се и се настроих да преживея следващите месеци с усмивка. Точно така и стана. Нямах почти никакви проблеми, нито ми се гадеше, нито имах предпочитания към определени храни. Освен нарастващия ми корем, почти нищо друго не можеше да издаде бременността ми. Може би точно затова качих цели 21 килограма до раждането! Обичах да се разхождам и дори не чувствах умора.
    За съжаление се разболях. Вдигнах температура, кашлях сериозно и личната ми лекарка предположи, че имам бронхопневмония и ще се наложи да вляза в болница. Разплаках се. Точно сега ли трябваше да се случи! Когато отидох в приемното отделение, предложиха да ми направят рентгенова снимка, но аз категорично отказах. Знаех, че е опасно за бебето, а то беше най-важното в този момент. Бях потресена от отношението на дежурния лекар, който като че ли не забелязваше, че съм бременна и пушеше през цялото време, докато ме преглеждаше, като издишваше дима право в лицето ми… Всичко приключи много бързо, лекарят ме отпрати и ми предписа някакъв антибиотик. Върнах се при личната лекарка, която ми написа рецепта и ми каза да отида при нея отново след 3 дни, за да ме преслуша и да види дали има някакво подобрение. Слава Богу, още на следващия ден се почувствах малко по–добре, а когато отидох в болницата, от хриповете ми нямаше и следа! Оказа се, че е било “само” бронхит. Малко след като оздравях, излязох в отпуск, който се полага за бременност и раждане.
    Вече не ходех на работа и по цял ден мислех за бебчето. Каква ли изненада ни е подготвило? Как ли ще изглежда? На кого ли ще прилича?! Толкова се вълнувах! Е, да си призная, и малко се страхувах от предстоящото раждане…

    Лекарят потвърди, че съм бременна и вече можех да съобщя новината на роднините. Това щеше да е първото внуче и племенниче в семейството ни – моето и на съпруга ми. Първото и много дълго чакано дете. Радостта и притеснението ни да няма някакви проблеми бяха големи. Трябваше да съчетавам служебните си ангажименти и бременността. Аз съм счетоводител и не можех да се отделя от работата си дори и за няколко месеца. Притеснявах се от раждането, тъй като не знаех какво представляват контракциите, родилните болки, всичко ми изглеждаше страшно и непознато. Но реших да се оставя в ръцете на съдбата и да не мисля за тези неща. Цялото ми внимание се съсредоточи в работата. Въпреки желанието ми темпото не намаля и се трудех здраво. Ходех на работа сутрин от 8 вечер до 20 ч., прибирах се и продължавах да работя у дома до 2–3 ч. през нощта. Имахме котка, която винаги беше до мен и ми вдъхваше спокойствие.
    Почти не ми се повръщаше и гадеше. Бременността мина като насън, коремът ми беше малък, не ми прилошаваше и не проявявах никакви капризи към храната. Продължих да ходя на работа и след като ми дадоха болничен 45 дни преди раждане. Седях в офиса до обяд. След работа се прибирах и лягах да почивам. Единственият ми проблем бяха краката – те бяха подути и много ме боляха. Имам паднал свод (дюстабан) и повишеното ми тегло – с 18 кг, водеше до силни болки в краката. Терминът ми бе определен за средата на лятото. През юни е празникът на Монтана. В офиса работихме до 15 ч. и отидохме в китайски ресторант. Колегите се шегуваха, че китайските подправки ще ускорят раждането и бебето няма да изчака определената дата. На следващия ден се прибрах по-рано от обикновено, защото вечерта щях да ходя на театър. Съпругът ми бе свършил с боядисването на бъдещата детска стая и поставяше полилея. Както си лежах и се опитвах да заспя, почувствах, че ми изтичат водите. Доста се обърках. Не знаех какво става. Дали това бе т. нар. изтичане на околоплодните води? За болницата не бях подготвена, никой не очакваше, че моето бебче ще избърза с 16 дни. Отидохме до кабинета на гинеколога, при когото ходех на консултации, и той ми подготви документите за приемане в болницата. С изтекли води и без никакви контракции напазарувахме и след това минахме през къщи, за да се изкъпя и преоблека.
    В 16.30 ч. ме вкараха в операционната и в 16.40 ч. се е родило моето мъничко бебе. В 18.00 ч. вече бях излязла от упойката и видях малкото бебче. То тежеше 2.550 кг и беше дълго 47 см. На другия ден вече се разхождах. Всички ме плашеха, че раждането със секцио е доста страшно, но аз не мисля, че е така. Вярно, че нямам никакъв опит с раждането по естествен път, но все пак видях другите жени какви болки изпитват, имаше и бебенца с посинели главички и телца. Аз не усетех никаква болка и не смятам, че чувствата ми към моето детенце са по-различни от тези на майките, родили по естествен начин. Наложи се да родя със секцио. Не съжалявам за това. На 8-ия ден ми свалиха конците, с раната нямаше никакъв проблем. В Монтана не поставят епидурална упойка. Върнах се на работа 10 дни след раждането.
    Родих детето си на 30 години, след като му осигурих дом и добри условия на живот. Бях в болницата заедно с жена от малцинството, която е родена през 1967 г. Тя не различава годината на раждане от възрастта на човека, няма образование и е абсолютно неграмотна. Тя казваше, че е на 67 години, не плаща здравни осигуровки и това й е 13-ото раждане. Всички деца е оставила в домове, без да се отказва от правата върху тях, за да може да получава помощи. А ние с нея сме с равни права и избор. Не мисля, че това е правилно. По време на престоя ми в болницата имаше само 2–3 българки, които родиха, и повече от 10 жени от малцинството, като само на 1–2 от тях това им бе първо раждане…

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh