9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Решението да имаме бебе дойде някак спонтанно. Бъдещият ми съпруг Владислав се оказа по-нетърпелив и от мен. Купихме тест за бременност и не се наложи да чакаме дълго, докато се появят двете чертички. Чувствах се отлично… Очаквах да ме споходят симптомите на бременността – да ми се гади, да повръщам, да имам вълчи глад… Учудващо всичко беше както преди.
    Междувременно събитията се завъртяха като на виенско колело. Направихме сватба – песни, танци до зори… Дойде ред и на сватбеното пътешествие. Съпругът ми беше решил да отидем в Барбадос. Карибите са страхотно място за почивка. Обадих се на гинеколога ми, за да се консултирам дали това няма да навреди на бебето. Той ми препоръча да пропусна пътуването, но нещата вече бяха подредени. Реших да се доверя на интуицията си, която никога не ме е подвеждала и която ми подсказваше, че всичко ще бъде добре. Така и стана – отлично понесох пътуването. Почивката беше като малко бижу – разходки по плажа още преди да изгрее слънцето, екскурзии из острова, посещение на столицата… Върнахме се отпочинали и доволни.
    Рутинното ежедневие отново ни завъртя. С колеги от офиса решихме да направим кратко пътуване до Аман. Бях в четвъртия месец. Не можех да повярвам, че съм такава късметлийка и че всичко протича без проблеми. Мисля, че заслугата беше на моя прекрасен съпруг, който през цялото време ме подкрепяше и беше неотлъчно до мен. Речено – сторено. И ето ни в Аман. Решихме да посетим един от най-известните старинни храмове там. Пейзажът беше пустинен – оскъдна растителност, вятърни електроцентрали и тук-там някое оазисче. Към обяд пристигнахме в долината на Мойсей. След час стигнахме до храма. Гледката беше невероятна, дъхът спираше от възхищение. От жегата се бях подула, но се държах. Усещах как устата ми се пълни с прах и пушилка. Салатата, която бях хапнала на обяд, неусетно тръгна от стомаха ми обратно. Повърнах за първи и последен път.
    Отново у дома… гоним задачи, изпити, срещи. Лятото дойде, нашите приятели тръгнаха към морето. Коремчето ми беше добре подчертано, но освен че стъпалата ми се подуваха от жегата, нямах други симптоми на бременност. Взех отпуск, съпругът ми нямаше вече изпити. Решихме, че можем да отскочим до един приятел в Италия на гости. С малко багаж – ето ни на летището в Рим. Оттам тръгнахме с кола към Неапол. Разхождахме се непрекъснато, дори се качихме на корабче. Бяхме очаровани от невероятната красота. След това поехме към Рим – нали всички пътища водят натам. Правех компания на съпруга ми само първия ден, след това предпочетох да остана в хладната хотелска стая и да си спестя юлските жеги. Сега най-важното беше да сме добре с бебчо, който растеше в мен. Вече ми бяха казали, че ще е момиче. Коремът ми беше остър и стърчеше и старите хора ми казваха, че ще се радвам на син. Вътрешно в себе си бях убедена обаче, че ще родя момиче. С таткото бяхме единодушни за името и без колебание се спряхме на Александра.
    Дойде краят и на това пътуване. Мислех си, че бебето измина доста километри и до края на бременността ще си остана на спокойствие в София. Но не било писано. Изпратиха ме на курс в Рим, а вече бях в седмия месец. След като се прибрах в София, започнах подготовката за голямото събитие. Понеже се чувствах добре останах на работа до последно. Определих си час за преглед, защото трябваше да решим кога ще вляза в болница. Поради високия ми диоптър беше предвидено да родя чрез секцио. Щом ме видя на ехографския апарат, доцент Чернев отсече: “Бебето е готово, влизай в болница, няма какво да чакаме повече”. Терминът ми беше след две седмици, но след като лекарят така прецени, реших, че няма нищо лошо да го родя по-рано. И така рано сутринта след няколко дни лежах на операционната маса. Съпругът ми беше в съседната стая и чакаше. Преди да ми сложат упойка, искаха да ми махнат очилата, но аз бях против: “Как ще видя бебето без очила!” Операцията започна. По едно време чух: “Господи, пъпната връв се е оплела около врата на бебето. Добре, че беше със секцио…”
    След малко ми подадоха малка ревяща червена топка – моето бебе пътешественик. Най-накрая дойде финалът на това 9-месечно пътуване до така желаната рожба.
    Емоцията да дариш живот, е уникална. Пожелавам на всяка жена да я изживее поне веднъж…

    Казвам се Калоян и съм от Варна. Още докато бях в корема на мама, усетих как моят прекрасен татко Емил ме милва и ми говори с часове. Винаги когато ритах мама и бях недоволен от нещо, той идваше, слагаше ръка на корема й и това ме успокояваше. Усещах неговата сила и грижа дори още преди раждането. Той измайстори за мен цял голям шкаф, на който имаше място за ваничката и за плота за повиване.
    По-късно, когато се прибрахме от болницата, аз бях много нервен, а и мама не беше много добре. Но попаднах в прекрасните ръце на татко, който първи се престраши да ми смени пелените за еднократна употреба и да ме гушка, докато спра да плача. В неговите ръце винаги се чувствам защитен! Още вечерта той запретна ръкави и не изчезна като много други татковци, а ме изкъпа и направи първия ми тоалет.
    Любимият ми татко работи вкъщи на компютър, но винаги има време да дойде при нас с мама, да си поиграем, да ме преоблече и изкъпе.
    Една вечер мама ми разказа как малко преди да се родя, татко е преживял ужасна катастрофа с кола. Но за да не я безпокои, не й казал нищо, а сам се справил с ужасната ситуация. Било му е изключително трудно, но го е направил заради нас и нашето спокойствие. Тати Емо се гордее много с мен и непрекъснато ми се радва. Затова още на втория ден след раждането той ми направи много снимки и ги изпрати на приятелите си по целия свят да се похвали. Освен това той много обича и да готви. Всяка вечер мама се чуди каква ще е изненадата на масата. Нямам търпение да порасна, за да мога да опитвам и аз от вкусните му манджи.
    Аз съм едно щастливо бебе с най-милата и любвеобилна майка и добър и силен татко. Някой ден, като порасна, ще стана като него!

    Имам три деца – малките Дени и Митко и батко им Илиян. Големият ми син като че ли малко ревнува от братчетата си и не може да разбере, че обичам всички еднакво. Въпреки тези негативни емоции аз съм истински щастлива жена, която има около себе си четирима здрави мъже – трима синове и прекрасен съпруг.
    През пролетта на миналата година в Кюстендил родих близначета. През цялата бременност бях напрегната и таях надежда този път да нося под сърцето си момиче. Желанието ми не се изпълни, но не съжалявам. Прекарах толкова безсънни нощи, изправих се пред куп усложнения, преживях почти 9 месеца на легло в болницата, но Господ ме дари не с едно, а с две прекрасни създания, които още повече осмислиха моя живот.
    Знаех, че ще ми е трудно да гледам три деца едновременно. Но за мое учудване се чувствах толкова щастлива, доволна и удовлетворена от живота, че не усещах умората. Успявах да се справя благодарение на близките около мен и най-вече на съпруга ми Петър. След радостта от бременността и раждането на нашите синове страстта му не угасна въпреки познатото изтощително ежедневие – сменяне на пелени, изваряване на шишета и бъркане на каши... Той е все така грижовен и мил баща и съпруг, за което му благодаря от сърце. Сега сме едно сплотено семейство, помагаме си в трудни моменти и се радваме на най-големия дар на тази земя – децата.

    Казвам се Мартин и съм само на няколко месеца. Реших да ви разкажа за моя татко, защото обичта ми към него е огромна и си мисля, че целият свят трябва да научи за нея. Татко беше първият човек, с когото се запознах, след като се появих на бял свят. За съжаление, докато съм се раждал, с моята майка сме получили някакви усложнения и лекарите са решили, че трябва да ме преместят в друга болница много далеч от Свищов. Беше ми много мъчно, че няма да съм до мама в тези първи дни на живота и много плаках. В този труден момент татко не ме остави и почти всеки ден идваше в болницата – да ме посети, да ми се порадва и да говори с лекарката. Бях най-щастливото бебе, когато го виждах как седи до кувьоза и ми говори. Очите му излъчваха толкова топлина.
    Протягаше ръка и аз усещах неговата грижа и преставах да плача. Любовта му ми помогна да се преборя с всичко лошо и да оздравея напълно. Когато вече се оправих, лекарите позволиха на татко да ме прегърне и целуне за първи път. И двамата бяхме на върха на щастието. Той плачеше от радост, а аз му се усмихвах. Сега вече сме с мама вкъщи и татко много ни помага. Винаги се включва, когато ме къпят или хранят. Е, все още не се е престрашил да ми сменя пелените за еднократна употреба, но се надявам, че и този ден ще дойде…
    Много обичам сутрин, когато се събудя, той да ме взема при себе си в леглото. Там си говорим разни “мъжки приказки”, които мама не трябва да чува. Но понякога я допускаме и тримата се забавляваме заедно. Татко непрекъснато ме носи на ръце и ми говори. Гласът му толкова ме успокоява. Понякога ми разказва приказки, а аз не отделям очи от него.
    Животът е много хубав, когато тати е до мен. Сега разбирам защо мама толкова много го обича.

    Със съпруга ми се запознахме на доста особено място – клиниката за лечение на един от най-страшните пороци. Осъзнали своя проблем, и двамата бяхме решили да се подложим на терапия и веднъж завинаги да променим живота си към по-добро. Влюбихме се въпреки положението, в което се намирахме. И като всички влюбени искахме да сме заедно, но хората там не ни насърчаваха. За наше най-голямо разочарование правеха всичко възможно, за да ни разделят и убият любовта ни. Още там, уж на шега, той ми спомена, че в Новогодишната баница му се е паднал късмет “Бебе”. Естествено моята развинтена фантазия и огромната любов, която изпитвах към него, ме накараха да мечтая как заедно ще създадем едно малко човече и животът на тримата ще стане истинска приказка. Не споделих тези мои мисли с него, защото ме беше страх да не го изплаша и да не се откаже от мен. Знаете, че повечето мъже бягат със скоростта на светлината щом любимата им ги изненада с подобно желание. Лечението продължаваше, а нашата любов се засилваше. Не можах да издържа цялото лечение и реших да се прибера по-рано вкъщи. Много исках да изчакам Цветелин и двамата да излезем напълно излекувани и готови за нов живот, но не можах. Мечтаех да бъдем нормална двойка и да се радваме на всичко, както останалите.
    Имах съмнения, че съм бременна, но не бях сигурна. Още на следващия ден се чувствах унила и нещастна. Цветелин ми липсваше и страдах. Майка ми реши, че отново имам криза, свързана с употребата на наркотици, и се притесни. Любимият ми обаче също не издържал на лечението и си тръгнал по-рано. Дойде при мен – не можех да повярвам. Сънищата ми се сбъдваха. Дълго се чудехме дали не направихме голяма грешка, като прекъснахме лечението в средата, но сега вече не съжаляваме за нищо. Щастието ни беше попарено, защото скоро след като се събрахме, се оказа, че не съм бременна. Започнах да се терзая, че имам проблеми и никога няма да мога да забременея. И двамата искахме дете, Цветелин може би дори повече от мен, защото знаеше, че това ще ме направи щастлива и ще запълни празнината в живота ни. Продължихме опитите, но нямаше резултат.
    Решихме да се преместим да живеем сами и да съсредоточим усилията си преди всичко в правенето на дете. Той беше много грижовен и в моменти на тъга и отчаяние, когато мислех, че всичко е загубено, ме утешаваше – дори и да не успеем да създадем бебе по естествен начин, ще намерим друг път към щастието. Но моето най-съкровено желание беше да го даря със син. Това беше основната цел в живота ми в този момент. Искаше ми се да му поднеса най-скъпия подарък на света като признателност и доказателство за силната и безгранична любов, която изпитвах към него.
    Един ден се събудих с усещането, че нещо става с тялото ми. Имах предчувствие, че най-накрая бебето е станало. Казах на Цветелин, че може би съм бременна и трябва да отида на преглед. Споделих предположенията си със свекърва ми и тримата заедно се отправихме към лекаря. Прегледът мина бързо – предчувствията ми се потвърдиха. Бях бременна в 3-ия месец. Усмивката не слизаше от лицето ми. Това беше истинско щастие. Исках още на момента да знам всичко – какво е бебето, как изглежда, колко е голямо, мърда ли, дори какво ще бъде – момиче или момче. Мечтаех за син, въпреки че и дъщеря да имах, пак щях да бъда много щастлива. Страхувах се да споделя с лекаря предишните ми проблеми с наркотиците. Не знаех как ще реагира и какво ще ми каже. Исках само да се уверя, че с плода всичко е наред и че няма някакви проблеми. Той потвърди, че засега бебето се развива добре. Посетих същия лекар още два пъти, но тъй като нямах достатъчно средства, се наложи да потърся друг акушер-гинеколог. Моя позната ме насочи към една акушерка. Тя ми препоръча да отида в “Шейново”, където наблюдават бременната през 9-те месеца, правят й всички изследвания и консултации срещу 180 лв.
    Бях много доволна. Посещавах лекарския кабинет всеки месец. Непрекъснато ми правеха изследвания. Първоначално реших, че има някакъв проблем с бременността ми и доста се притесних. Мислех какво ли не, страхувах се да не загубя така желаното бебе. След това разбрах, че процедурата е такава. Ужасно се притеснявах как да кажа на акушерката, че преди да забременя, съм вземала наркотици и съм водила не много здравословен живот. Предпочетох да си мълча и се надявах да няма проблеми. С трепет наблюдавах развитието на детето, а бъдещият татко беше винаги до мен и заедно преживяхме тези скъпоценни моменти…

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh