Необходимо е обаче да обучаваме детето и да общуваме с него. Но какво правят родителите в името на ранното развитие? Опитват се да научат детето да чете още на годинка или две. Трябва да се отнасяме с уважение към нивото, на което е детето, разбира се трябва да му определим и ново равнище.

Времето е изключително ценно – трябва да отделяме много време на малкото дете. Да се увличаме заедно с него, да разглеждаме интересни неща, но нищо насила! Има една прекрасна дума: спонтанност. Някои се занимават с буболечки, други – с листенца и цветчета, трети – с колички. Използвайте всичко това, за да подхранвате интереса на детето още повече, този метод определено ще обогати малкия човек.

Успешните родители действат по различни начини. Някои дават на детето голяма свобода. Тяхната „ненамеса” не означава равнодушие, а доверие към детето. Ако вземем предвид опита на Мария Монтесори, може да заключим, че средата, в която живее детето, трябва да е културно обогатена. Тогава то ще има с какво да се занимава, възприема, „попива”, при това дори самостоятелно. Други родители поддържат детето за всичко, което го е интересувало, и се пристрастяват заедно с него. Да създават достатъчно наситена културна среда около детето и да му дават възможност то самото да избира и да „живее” в нея - несъмнено това е ключ към успешно развитие. Прекрасни варианти са да „залеем” децата с музика, изобразително изкуство, поезия, танци. Да, защото резултатът е, че  красотата се развива естетически, умствено и духовно.

Не на последно място – да бъдем деликатни. Детето преди всичко е наш приятел, така че нека се постараем да уважаваме това, което го вълнува и интересува, в никакъв случай да не го подценяваме, да не принизяваме емоциите му. Важно е да подкрепяме успехите му, макар и малки, да споделяме чувствата си, да помагаме, когато ни помоли.

 

Източник: "Что делатъ, чтоьi дети хотели учиться, умели дружитъ и росли самостоятелньньiми"

 

Физиологични изменения:

Теглото се увеличава съществено – матката заема почти цялата коремна кухина и достига до ребрата, затова дишането е трудно. Ако сте в хоризонтално положение, може да започне да ви се гади: матката все по-плътно притиска големите вени и забавя завръщането на кръвта към сърцето. Затова е най-добре да лежите настрани или подпряна на висока възглавница – това положение е най-удобно за почивка. В гърдите протичат протичат активни промени, които подготвят бъдещата майка за кърменето – отделя се богата на белтъчини коластра, предвестникът на млякото.

Бъдещото дете все по-често и по-активно ви напомня за себе си, което понякога ви радва, а понякога ви безпокои, нарушавайки нощния ви сън.

Нарасналата матка може да притиска силно стомаха и да предизвиква дискомфорт, най-често ­– киселини. За да ги избегнете яжте по-често, но по малко.

Колкото повече раждането наближава, толкова по-интензивни стават свиванията на матката, които имитират същинската родова дейност. За да намали тези подготвителни свивания, лекарят би ви назначил позволени отпускащи препарати. От време на време можете да почувствате тежест в долната част на корема и напрежение в матката. Внимателно следете тези усещания. Ако усещането за дискомфорт е свързано с нормалното нарастване на матката (не го усещате като болка), то е временно и може да се появява до десет пъти в денонощието.

Когато жената заема удобна поза и неразположението отмине веднага, това означава, че всичко е напълно нормално. Но, ако неприятните усещания продължават и се появи болка, това е знак, че раждането започва. Позвънете на своя лекар. Легнете, докато чакате линейката или съпругът ви бързо да ви заведе в болницата, която сте избрали за раждането. Ако все още е рано да раждате и термина е далеч, лекарите ще преценят това и ще опитат да задържат процеса.

Около две седмици преди раждането матката ще падне ниско долу и натискът върху диафрагмата ще стане значително по-малък. Главичката на детето ще се спусне в областта на малкия таз, ще ви стане трудно да вървите и ще уринирате много по-често.

Психологични промени: 

Настроението ви няма да е много стабилно. Ако сте раздразнителна, неспокойна, суетна и тревожна, постарайте се да се успокоите. По-добре би било да споделите тревогите си с близките. Възможно е мъжът ви да бъде обхванат от несигурност и безпомощност, а подобни чувства са безкрайно уморителни, не само за жените, но и за мъжете. Не забравяйте: положението на вашия мъж е усложнено и от факта, че не може активно да участва в раждането, което ви предстои, нито пък да повлияе по някакъв начин върху хода на събитията. А, както е известно, чакането понякога е трудно.

Когато раждането наближи, много стриктно следете теглото си. Не би трябвало да наддавате повече от 300 грама седмично. Опитайте се да консумирате леки храни и избягвайте консервирани, мазни ястия, лютиви и пушени продукти, както и колбаси. Заменяйте вредното с полезно. Не пийте повече от 1,5 л течности в денонощие, защото излишъкът от течности докарва отоци. През последния триместър от бременността трябва да забравите дългите и трудни пътувания.

може ли да вземате вана. Когато сте във ваната или под душа добре е до вас да има близък човек. За да бъдете устойчива във ваната, слагайте на дъното гумена постелка. Дори ако във влагалището попадне вода, слизестата запушалка надеждно защитава матката. Не се тревожете.

Ако бременността ви протича нормално и без оплаквания (никакви), можете да използвате ваната чак до изтичането на околоплодните води. Но е желателно да има ограничение във времетраенето – не повече от 15 мин. Ваната може да бъде и тест за контракции, а по-точно да разберете дали са истински или „тренировъчни”.

 

Продължавайте да подготвяте гърдите си за кърменето. Изстисквайте всеки ден от тях по малко коластра, разтягайте и масажирайте зърната си.  Мажете ги със специални кремове. Много е важно, когато бебето се роди, зърната да са по-твърди, защото твърде нежните са склонни към напукване и разраняване.

Източник: "Я скоро стану мамой!"

Никога не съм била традиционалист, по-скоро вървях по свой собствен път. Основното чувство, което ме ръководеше в живота, беше удоволствието, което изпитвах всеки път щом се утвърждавах като независима. Думите „слаба”, „чувствителна” и „безхарактерна”, определено, намирах за срамни и ужасни.

 

Съжалявах тези жени, които нямаха куража да се изправят срещу изпитанията в живота, а постоянно се страхуваха и подсмърчаха. Ненавиждах и хората, неспиращи да се оплакват. Прекратих контактите си с натоварващи и негативни личности. Не ми се отразяваха добре, а аз не търпях подобни фактори.

Бях много амбициозно момиче – превърнах се в свръхамбициозна жена. Явно при мен тази формула за успех действаше. Не съм си губила времето, знаех, че животът е твърде кратък, за да правя глупости и да бъде емоционална или чувствителна. Тези качества не бяха по моя вкус!

 

Пътувах, работих, учих! Преоткривах себе си – постоянно. Харесвах образа си в огледалото. Разбира се, че полагах и безкрайни усилия, за да изглеждам добре. Хапвах здравословно и спортувах. Мислите ли, че това е суета? Не, не! Това е здрав разум.

Обичах предизвикателствата, защото те ме принуждаваха да минавам върху тях безмилостно и да се чувствам като победител.  Мъжете ме определяха като непоклатима, такава,  която няма как да манипулират.

 

Дойде моментът, когато почувствах, че имам нужда от човек до себе си, за да споделям щастливите си дни с него, а не, защото търсих упора или подкрепа. Освен това биологичният ми часовник тиктакаше…Е, оказах се късметлийка – не ми се наложи да чакам дълго. Срещнах него. Той беше усмихнат, добър и благ мъж. Млад и успешен в бизнеса си, научен да бъде благодарен за всеки успех и повод за усмивка. Бяхме различни, но се допълвахме чудесно. Реших, че няма да бързам със зачеването и се улисах в подготовката за нашата сватба. Той беше моят спътник на Земята, няма съмнение! Както вече разбрахте, аз съм от онзи тип хора, които контролират и държат нещата в свои ръце. Не допусках изненади в стриктния ми план за бъдещата ми сватба.

Събудих се с болки в корема, имах кървене… Не знаех, какво се случва, уплаших се, но не го показах на партньора ми. Той знаеше, че аз трудно изпадам в паника, не исках да го разочаровам и да ме помисли за една от онези лигли. След кратък спор, в който аз отказвах да бъда заведена в болница, най-сетне мъжката му дума надделя и потеглихме. Беше лято, но валеше, а небето мрачно надничаше отгоре. Сложих една широка рокля до коляното и преди да се усетя вече бяхме при лекаря.

 

Вижте сега, нали вече ме познавате, знаете, че аз бях непоклатима, че можех да понеса на плещите си всичко и да се усмихвам на свирепия страх право в очите. Но аз не знаех, какво ми е приготвила съдбата!

 

Докторът се появи на вратата с широка усмивка. Поглеждаше ту мен, ту годеника ми. Аз непродумах, защото не разбирах инфантилното му поведение, продължавах да недоумявам какво се случва с мен!

„Честито, бременна сте – в четвъртия месец! Цветна бременност, но всичко с плода е наред, не се тревожете! Това не е болестно състояние, а по-скоро понятие от медицината, при което през първите няколко месеца от бременността се наблюдава кървене, което много наподобява месечен цикъл. Няма да загубите бебето, ситуацията не е рискова, но все пак се пазете. Причината на цветната бременност е хормонален дисбаланс на организма. При някои жени това явление се наблюдава само в първите 3-4 месеца на бременността, а при други – през всичките 9 месеца. Вторият случай може да се наблюдава едва при 2–5% от бременните! При цветна бременност има някои рискови моменти – наличното кървене може да е сигнал за предстоящ спонтанен аборт или за извънматочна бременност. Все пак, тази вечер ще останете в болницата, а утре може да се приберете у дома”, каза докторът.

 

Два дни по-късно все още бях в шок. Бебе?! Ама аз не исках никакви бебета! Роклята за сватбата изглеждаше невероятно. Очакваше ме в гардероба, но датата беше чак след два месеца, ами коремът, който щеше да изпъкне! Исках да танцувам, да пуша, да се забавлявам, а всъщност щях да проваля цялото тържество. „Ама, че късмет!”, си измънках под носа. Моят бъдещ съпруг обаче грееше от щастие, той явно тайно се е надявал да се случи нещо подобно. Всеки път щом си задавах въпроси, на които не намирах отговори, ме втрисаше.

Реших да си купя хомеопатични хапчета за потиснат гняв. А трябваше ли да се консултирам с акушер-гинеколог преди това?

 

Днес се усмихвам повече от всякога и не се притеснявам да бъда нежната половинка, не се притеснявам да имам слабости, страхове и проблеми.

Днес за мен суетата не съществува – важна е само любовта.

Днес нямам високо его, а реална преценка, днес обичам истински и съм обичана.

Днес съм майка и осъзнавам, че не мога да контролирам винаги всеки и всичко.

 

Дъщеря ми се появи два дни преди термина, родих нормално. Ох, а както си спомня, че смятах себе си за безстрашен войн, ми става смешно… Ако тогава знаех, че болката при раждане не е за подценяване! Сега уважавам жените и не ги критикувам за техните недостатъци и малки глезотийки. Открих, че и аз имам такива! Леле, едно малко човече, а промени целия ми свят, цялата мисъл и житейска философия на душата ми. Това е чудо. Моето чудо. Най-красивото чудо.

 

Днес съм различна. Промених се неусетно и завинаги. Знаете ли, че тази цветна бременност ми показа, че преди нея, моят свят е бил по-скоро сив, в него липсваха онези пъстри нюанси на щастие, които изпитваш, носейки един нов живот. Никак не съм си самодостатъчна, никак не съм егоист, никак не вярвам, че радостта се измерва в материалност и победи. Душата ми е свободна от дребни емоции и вредни желания.

Благодаря ти, мило детенце, че въпреки МЕН, ти се появи!

 

Българската православна църква почита днес паметта на Св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".

Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се ходи на плаж, защото морето взима жертви на този ден. Вярва се, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.

Денят на Св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му. Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.

Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото Св. Илия е техен покровител.

На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.


Днес имен ден празнуват - Илия, Илиян, Илин, Искра , Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо.

 

Когато имаме деца, ни е трудно да проследим в детайли техния растеж по простата причина, че ги виждаме всеки ден. А те се развиват много по-бързо, отколкото си мислим. Швейцарският професор Жан Пиаже се опира на наблюденията на трите си деца, за да разработи своите теории за фазите на растежа. Трудовете му показват колко е важно на детето да се даде образование и да му се осигури среда, отговаряща пряко на всеки от тези стадии.

Според Пиаже при раждането  си детето засмуква всичко, което се допре до устните му. След двайсетина дни обаче то приема само млякото и започва настойчиво да го иска. На три месеца бебето има желание да достига и пипа всички предмети, като крака на платнената кукла, закачена над люлката му, и тази дейност като че ли го завладява. На година и половина то знае да си служи с инструмент, например пръчка, за да достигне предмет, който е прекалено далече от него.

Около две годишна възраст започва да свързва думите с техния абстрактен смисъл, като думата „мъж” – с татко, и думата „дъжд” – с миенето на улиците.

На четири години детето все още мисли, че в напълнена догоре чашка има повече портокалов сок, отколкото в пълна до половината голяма чаша, или че парченцата от натрошена бисквита са повече от цяла такава. Едва на пет-шест години то започва да разбира понятията пространство и обем.

Следователно детето се развива изключително бързо – и умствено, и физически. Ето защо е толкова важно да му се подават стимули, които съответстват на всеки от изброените по-горе етапи. А за да се случи това, родителите трябва да са много внимателни към желанията на своите деца и да улавят момента, в който те изразяват своите интереси, защото тъкмо родителите са най-близо до децата. Да се научи дете да кара ролкови кънки, след като е проходило, е доста трудно. Докато, ако го учите едновременно да ходи и да кара кънки, то за няколко месеца може да стане отличен кънкьор. Американската психоложка госпожица г-ца Макгроу го е доказала с двама близнаци. Учила първия да кара кънки, когато бил на единайсет месеца, а втория – на двайсет и два месеца. По-добрият кънкьор безспорно бил този, който започнал на единайсет месеца.

Оказва се, че родителите често са значима пречка за развитието на своите деца, защото подценяват ранните им възможности. Пропускайки някои преломни моменти, те правят усвояването на някои неща ненужно трудни.

Всеизвестно е, че е много трудно да се изтрият даденостите, възприети през първите месеци от живота. Съществува теория, според която една първична верига се създава много по-бързо, отколкото заместваща такава. Всички влияния, на които детето е обект през първите години, трайно бележат бъдещия му живот и на родителите се пада да отворят „правилните врати” в подходящия момент.

Някои родители поставят детето си в празна стая с боядисани в бяло стени и таван, където не се чува никакъв шум. Убедени са, че това е идеалната стая. Всъщност това закътано място не е само ужасно скучно, но и вредно за детето. Колкото по-привлекателна е детската стая, толкова по-стимулирано е детето.

Важни са малките детайли

Ранното детство е сравнимо с деликатен рецептор. Детето възприема много осезаемо някои преживявания, които могат да изглеждат незначителни в очите на възрастните, но те понякога полагат основите за цял един живот.

Преживяванията от най-ранно детство определят начина на мислене и действие в живота на възрастния

Ние почти нямаме ясни спомени от най-ранното си детство; те по-скоро са ни припомняни от нашите родители, които са били свидетели на детството ни. Но макар и да не ги помним добре, тези събития са дълбоко запечатани в нас – всички наши преживявания са складирани в паметта ни.

За да строим, са нужни здрави основи. И най-красивата сграда би се сринала при някой незначителен удар, ако основите й не са достатъчно стабилни. Ранното развитие позволява да се изградят здрави основи.

Източник: Masaru Ibuka, Kindergarden is too late