9 Месеца

9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Текст: Феодорина Ляскова

Най-честите урологичи заболявания при децата от 0 до 10 години са тези, които засягат гениталиите. По-разпространени са при момченцата, отколкото при момиченцата.

Фимозата е най-срещаният проблем при момченцата

Представлява невъзможно или затруднено издърпване на кожичката на пениса. Тя може да е първична (физиологична) или вторична (патологична). Зад патологичната фимоза обикновено стоят различни фактори.

Всяко момченце се ражда с физиологична фимоза. Тоест кожичката, която покрива пениса, е залепена за главичката му поради срастване между тях, обяснява д-р Димитър Златанов от Клиниката по урология към Аджибадем Сити Клиник, Болница Токуда. Постепенно това срастване между кожичката и главичката се разделя, като това става по естествен начин или с помощта на лекар. Преди време е било популярно т.нар. „забелване“, което все още се прави. То обаче не е добре да се извършва преди 6-месечна възраст на бебето, защото кожичката е много тънка, прозрачна и лесно се къса. Това може да доведе до нацепването й и образуване на т.нар. рагади. След време те зарастват, но със склерозиране на кожичката, което впоследствие може да доведе до вторична фимоза. Ето защо, за да се избегне тя, не е желателно тази процедура да се извършва преди 6-месечна възраст на бебето. Това, което могат да правят родителите преди 6-те месеца, е леко и много внимателно да изтеглят кожичката назад, доколкото е възможно, без излишен натиск и агресия. Може да се ползва само физиологичен разтвор – нищо друго! Нито антибиотични кремове, нито гелове, особено с неясно съдържание, съветва д-р Златанов.

След като детето стане на 6 месеца, тогава може да се прави „забелване“ на пишлето, при което кожичката се изтегля и срастванията се разделят. Сега се използва един малко по-консервативен метод с приложение на локални кортикостероидни препарати под формата на маз. Те правят кожичката по-разтеглива и водят до „разлепване“ на срастванията между нея и главичката на пениса. Могат да се прилагат дълго време, одобрени са от Европейската асоциация по детска урология и са широко използвани. Ефективни са и след един курс приложение от порядъка на месец или два родители съобщават за коригиране на физиологичната фимоза.

Вторичната, или патологична фимоза се изразява в абсолютно невъзможно изтегляне на кожичката и показване на главичката на пениса. Тя се дължи най-често на образуване на склеротичен пръстен, което означава необратима промяна на еластичността на кожичката на пениса. В тези случаи се налага оперативна намеса – обрязване под обща анестезия. Този склеротичен пръстен се изрязва и останалата еластична кожичка с нормални качества се зашива под главичката на пениса. Това е начинът на лечение на този тип фимоза. Добре е родителите да се консултират с уролог, който ще им даде адекватен съвет. Ако тази патологична фимоза не се коригира, може да доведе до събиране на непочистени материи под кожата, задържане на смегма и хронично възпаление. То може да предизвика още по-тежко стеснение и почти точковиден отвор на кожичката на пениса. Възможни са инфекция, болезнено уриниране, задръжка на урина, тъй като детето отказва да уринира, и дори пиелонефрит.

Срастване на малките срамни устни при момиченцата

При момиченцата може да се получи срастване на малките срамни устни, което обикновено се забелязва от педиатъра, който наблюдава детето, и той го насочва към уролог. Рисковете, които крие този проблем, са подобни на тези при момченцата. Възможно е задържане на урина зад тази неразлепена мембрана на малките срамни устни, която се връща към пикочния мехур и може да възникне инфекция. Лечението е сходно с това при момченцата. Може да се използва кортикостероиден препарат, който да раздели залепването. При голяма част от момиченцата това става бързо и лесно, ако не се получи, може да се наложи разрязване на тази мембрана.

Задържан или скрит тестис

Следващият по честота проблем при момченцата е т.нар. задържан или скрит тестис. Някои от родителите забелязват скоро след раждането, че тестисите на момченцето им не са на мястото си. Обикновено това се диагностицира още в родилния дом. Според статистиката около 3% от момченцата имат скрит тестис. С времето след раждането тази патология намалява. Причината е, че слизането на тестиса от корема през ингвиналния канал до скроталната торбичка се медиира от няколко хормона – тестостерон, антимюлеров хормон и пептид, подобен на инсулина. При малките момченца скоро след раждането има високи нива на тестостерона, който подпомага слизането на тестиса. Често поради сраствания и механични причини, къса дължина на съдовете на тестиса или семепровода тестисът не може да слезе на нормалното си място и  остава заклещен някъде – в ингвиналния канал, а при по-тежките случаи – и в коремната кухина. Родителите могат да забележат, че тестисът не е в скротума и това налага преглед от уролог или детски хирург. На 1 годинка около 1% от момченцата остават с подобен проблем. Според Европейската асоциация по детска урология при тези случаи трябва да се вземат мерки между 6 месеца и 1 година на детето. Ако това не се случи, се налага хирургична интервенция. Тя зависи от локализацията на тестиса и от възможността да се определи къде се намира. Скритият тестис се дели на 2 основни групи, което зависи от физикалния преглед, който лекарят провежда.  Палпиращ се скрит тестис е, когато хирургът може да го напипа. По-сложна е ситуацията при непалпиращия се тестис, когато не може да се установи локализацията му. Когато може да се напипа – най-често в горната половина на скротума или някъде в ингвиналния канал, се налага оперативна намеса под обща анестезия. Това се извършва около 1 годинка, но ако родителите неглижират този проблем, това може да стане и около пубертета. Случва се и при 20-30-годишни мъже, когато са възможни трайни и необратими промени в паренхима на тестиса, който е стоял на топло, а той функционира нормално при температура под телесната. Ако е в ингвиналния канал или в коремната кухина, където температурата е по-висока, настъпват промени в паренхима, нарушаване на оплодителната способност и нормалната сперматогенеза, както и на неговата ендокринна функция. Възможно е да се стигне до атрофията му или до  злокачествено израждане. При тестиси, които не се намират на нормалното си място в скротума, има до 80 пъти по-голяма вероятност да се изродят и да се развие раково образувание.

Когато позицията на тестиса не може да се установи категорично, може да се приложат няколко образни изследвания, които могат да помогнат в намирането му, но без 100% достоверност. На първо място е ехографията. Друг метод е сцинтиграфията, но тя не намира приложение при много малки деца и на нея също не може да се разчита 100%. Най-специфичният метод е ядрено-магнитният резонанс, при който достоверността е най-голяма, но не е 100%.

Златен стандарт при откриването на тестиси е лапароскопията. Тя е инвазивен метод, при който през 5 мм отвор на пъпчето на момченцето се въвежда камера в коремната кухина, с която може да се види точно има ли тестис в корема. Ако не е там, може да се видят кръвоносни съдове и семепровод, които излизат от коремната кухина и навлизат в ингвиналния канал, т.е. тестисът е с друго разположение. При малките деца локализирането на такъв тестис е по-трудно. Освен това в по-ранната възраст се избягват образни изследвания. Ролята на лапароскопията в детската урология е все по-голяма. Тя може да има диагностична и терапевтична роля. Ако един непалпиращ се тестис се открие, още по време на лапароскопията може да бъде свален на нормалното му място.

През изминалата 2019 година в отделението по Неонатология във варненската АГ болница са лекувани 311 недоносени деца. Най-малкото родено бебе е тежало едва 680 грама, а най-голямото - 4860 грама.

Броят на пеленачетата, проплакали през миналата година е бил 2018, от които 1015 момчета, 1003 момичета. Изродени са 76 двойки близнаци и 2 двойки тризнаци.

Най-младата родилка е била на 13 години, а най-възрастната - на 51. Общият брой на бебетата във Варна през 2019 г. е 4427. От тях 2018 са проплакали в СБАГАЛ "Проф. д-р Д. Стаматов", 1479 в МБАЛ "Света Анна" и 930 в Майчин дом.

Източник: moreto.net.

Д-р Сигридов завършва магистратура по медицина през 2001 г. в Медицински университет, София, а през 2008 г. придобива специалност акушерство и гинекология в Катедра АГ към Медицински университет. Работи като акушер-гинеколог. В момента е специалист по фетална морфология и проследяване на рискови бременности. Успехът му се дължи главно на факта, че не спира да трупа знания и допълнителни квалификации, както и да участва в световни здравни форуми и конгреси. Три поредни години докторът е избиран за най-добър акушер-гинеколог в класацията на Puls.bg ,,Специалистите, на които имам доверие“. FB (страница): Д-р Иван Сигридов www.facebook.com/dr.Sifridov/

Д-р Сигридов, известен сте с всички онези „трудни” бебета, на които сте помогнали да се родят. При какви случаи точно помагате?

Няма трудни бебета, всяка бременност е и трудна, и лесна. Аз всъщност внасям хармония в редовия хаос и го доближавам максимално до еволюционните закони – същите, които, следвайки, еволюирахме до върха на еволюционната пирамида, или спазвам така наречения код на природата. Трудните бебета всъщност са изнесени встрани от еволюционната спирала, това, което правя, е да сдобрявам майката с детето на имунологично, биохимично и емоционално ниво, когато тази връзка е загубена. Когато тя присъства, се концентрираме върху максималното екраниране на вредните фактори на средата, които могат да променят генетичния код, каквито са например вирусите, и такива, които могат да променят епигенетичния код или софтуера, който управлява гените, например някои клетъчни токсини като хомоцистеина, тежките метали или някои тежки дефицити.

Работите с жени, загубили по няколко деца, или такива, чули жестоките думи: „Няма да имате дете”, „Не можете да забременеете”. Случват ли се чудеса?

Дали се случват чудеса? Случват се, разбира се! Те са подобни на чудесата, които се случват ежедневно в живота ни, както и в живота на едно дете. За него това са Дядо Коледа, фокусите. За да се случи дадено чудо обаче, са нужни много вяра и поне един магьосник със стаж наоколо. Квалификациите „Няма да имате дете“, ,,Няма да може да забременеете“ са неправилни в своята същност и те трябва да бъдат изкоренени изцяло от речника на лекарите от системата. Ние не сме Господ, за да можем да даваме подобни квалификации, освен това така пациентът губи доверие в себе си, губи и в нас. Загубата на доверие нарушава емоционалния баланс и това силно затруднява бъдещата ни работа. Такива определения чуваме ежедневно, а след 9 месеца жените си тръгват със здраво дете, така че е време да не дават ухо на подобни думи.

34SRIZ 7

Какво е необходимо, за да се случи магията на зачеването и да имаме здрави деца? Как да се подготви жената, планираща забременяване, и колко време преди това да започне подготовката?

Здраво бебе се ражда от психически и физически здрава майка. За тази цел като начало са достатъчни профилактични изследвания, а в зависимост от историята, която съпътства проблема на майката, вече се пускат и специфични изследвания, като най-често акцентът при тях е върху най-натоварените по време на бременност системи и тези, които са с лесна склонност към декомпенсация, като имунната система, сърдечносъдовата, отделителната, кръвосъсирването, а по отношение на бебето – и нервната система. С резултатите от тези изследвания се получава един пъзел, който трябва да бъде нареден. Това е необходимият набор от вълшебни пръчици, които са нужни на магьосника, за да подготви магията, наречена здраво бебе. Практиката показва, че необходимият период за възстановяване на системите е между 2 и 6 месеца в зависимост от установения здравен статус на майката, като най-трудно повлияеми и най-дълго налагащи се да бъдат възстановени са сърдечносъдовата и имунната система.

Какво е необходимо да направи всяка майка, за да проследи качествено бременността си? Каква е превенцията на заболяванията вътреутробно?

Качественото проследяване на бременността според мен е свързано с ранната и прецизна диагностика. Опитът ми показва, че най-важните прегледи са между 8-ата и 9-ата седмица. Всъщност тогава реално стартира бременността, тъй като това е моментът, в който организмът приема бебето чрез плацентата до метаболизма си. Тогава и започват голяма част от бъдещите проблеми и те се базират на един невинаги адекватен и по-скоро частичен прихват между бебето и майката, който е нестабилен и впоследствие може да се разкачи. Следващият най-важен преглед, разбира се, е прегледът в 12-ата седмица, известен като скрининг за синдром на Даун. През последните години той претърпя сериозно развитие, стана многопластов, затова бих го нарекъл просто скрининг, тъй като синдромът на Даун се измести, в процентно отношение отговаря за по-малко от 10% от увредените деца, които се диагностицират. Ето един пример: сърдечносъдово увредените бебета са повече от всички генетични взети заедно, така че скринингът не завършва със синдрома на Даун, а всъщност започва и след като той бива отхвърлен, продължаваме с анализи на всички структури на бебето, като начално развита нервна система, почти финално развита сърдечносъдова, отделителна, костна и т.н. Разбира се, много важен е и функционалният анализ, защото феталната морфология вече не е достатъчна, за да ви отговори на въпроса бебето здраво ли ще бъде. Това е една просто моментна снимка на един орган, т.е. има сърце с четири кухини, но то дали бие правилно и функционират ли те правилно... Например мозъкът на аутиста е с нормална структура, но с отклонена функционалност, сърцето със сърдечна недостатъчност е с нормална структура, но с отклонена функционалност. Задължително е да се направи паралел между двата прегледа  – в 8–9-ата и в 12-ата седмица, за да се види функциите и структурите на бебето дали се развиват по предопределения така наречен здравен път. Отклоненията в системите, хванати в толкова ранен период, са все още годни за манипулиране, защото бебето е изключително пластично и точно от това се възползваме – от неговата пластичност. Разбира се, на помощ идват и съвременните молекулярни тестове, така че освен физически, функционално, правим и различни доплерови анализи, т.е. проследяваме пътя на кислорода до клетките, правим биохимични анализи – все едно да вземем кръв за анализ на бебето, без да го бодем. Така го изследваме за хормони като хорионгонотропина, плацентарния растежен фактор, PaPa, някои тирозинкинази, все фактори, които ни показват буквално на биохимично ниво има ли предпоставки към бъдещо увреждане на най-важните системи на бебето. Така вече разполагаме с арсенал от анализи, от данни, които включват, разбира се, и историята на семейството – как са протекли бременностите на майката, на бабата, миналите бременности на самата жена. Натрупаното огромно количество данни трябва да бъде систематизирано, да бъдат изнесени необходимите изводи и да бъде направен буквално план на бременността. Този план е хубаво да се следва по точки и от лекаря, и от пациента, като той, разбира се, търпи редица корекции във времето.

Какви грешки се допускат най-често, защо се стига до аборти?

Трудно е да се каже грешки, по-скоро е незнание, предразсъдъци и най-вече страх от новото. Говоря за недоверие към технологиите и ноухау от страна на лекарите и недоверие към системата от страна на пациентите. Времената обаче се промениха, променят се изключително динамично и причините за абортите. Ето например преди 20 години нито една пациентка нямаше дефицит на витамин В12, критичен за мозъчното развитие на детето, а сега са всички 100% покрити от този дефицит. Преди 10 години не съществуваше дефицит на витамин В6, отново покритието му е почти 100%. Последните години се появиха сред нас и тежките метали, които са още по-опасни. Структурата пациент – лекар трябва да работи като един жив организъм и да следва реалността, разбира се, а не страховете от непознатото. Това е все едно след 100 години да продължиш да търсиш бензиностанция, за да продължиш пътя си напред.

EooIleFC

Възможно ли е аутизмът да се хване още вътреутробно и да се предотврати?

Категорично съм уверен, че вътреутробно може да се установи кога детето ще попадне в рамката на аутистичния спектър, освен това може и ясно да се визуализират редица други бъдещи неврологични и поведенски отклонения. Това става на базата на задълбочен анализ на развитието на феталния мозък, как той прогресира, как прогресира походът му от нисше земноводно към нисш и след това висш примат. Всяка фаза на прогрес отговаря на милиони години еволюция и бих я окачествил като преминаване от детската градина в училище, след това в университет и последваща реализация в живота. Тези стъпки не са автоматично преминаване поради настъпила възраст, а са последица от придобити умения и зрялост, натрупаните пропуски започват все повече да тежат и най-накрая обикновено пострадва житейската реализация. Подобни са механизмите на формиране на минно поле сред синаптичните връзки във феталния мозък. За да се развие оптимално, той трябва да попадне в определена, бих я нарекъл позната среда, за да се развива поетапно – от 3 мм неврална тръба до 250 000 неврона в минута при раждането мозъкът ще е достигнал числото 100 милиарда неврона, свързани със 100 трилиона синаптични контакта. Проблемът при аутизма е, че се разпознава твърде късно в живота на детето, когато иначе първоначално поправимите вътреутробни грешки вече са се стационирали. Вътреутробно тази поправка е възможна до пълното възстановяване на невро- и синаптогенезата. За тази цел аз разделям мозъка на зони на интерес – ляво, дясно полукълбо, малък мозък, челен дял и енергийно обезпечение през сложната регулация на мозъчното русло. Невронът, като всяка клетка, има специфични хранителни и енергийни нужди, които трябва да се задоволят, освен това е изключително раним от различните токсини и недостига на кислород. Моделът, който практикувам и сам съм развил, е да открия и премахна метаболитните дефицити (витамини, аминокиселини), да извлека токсичната линия от организма на майката и бебето (тежки метали, хомоцистеин, трансмазнини, свободни радикали) и да възстановя симетричния кислороден поток към отделните зони на мозъка. Разбира се, не е толкова просто, но тук се намесват и някои магии, с които разполагам като магьосник. Така ежедневно възстановявам гълтателния рефлекс на бебетата, симетризирам изоставащото ляво полукълбо с дясното и насърчавам прогреса на челния дял на мозъка.

Така описаният от мен модел беше оценен от колеги детски психиатри и клинични психолози и тази година започваме реализацията и доказването на неговото въздействие върху детската популация с намаляване на неврологичните поведенски отклонения при деца, бременността с които е протекла по него, и се надяваме до няколко години той да стане – след като бъде доказан – национална превантивна програма за детско неврологично развитие.

Кога науката ще започне да изучава явленията от нефизическо естество? Интуицията и духът не са ли изключително важни?

Интуицията ми подсказва, че тук май нямаме нужда от наука. Това си е нашата малка стаичка, на която май сме си загубили ключа. Но тя си е там. В края на коридора. Аз, водейки се от максимата ,,Здрав дух в здраво тяло”, в професионалната си кариера в последните години все повече се обръщам към духовното и се надявам, че все по-успешно успявам да върна духа във връзката на двойката. Дори това да е с цената на раздаването на моя собствен, личен такъв.

Дарявате с надежда и живот много български семейства – това е много съкровено и радостно, но и много натоварващо. Кое Ви движи напред и Ви зарежда с нови сили?

Напред ме води най-вече блясъкът в очите на децата, които ежедневно срещам по улиците и парковете. Напред ме води блясъкът в очите на сина ми, който осъзнава какво правя и е много горд с баща си. За мен това не е работа, това е удоволствие. И мисия в живота ми. Аз съм дарен с този талант да помагам на децата. Радвам се, че не го затрих с годините, въпреки многото трудности, и ще продължавам да го развивам, защото ми доставя огромно удоволствие.

Разговора проведе Драгомира Иванова

Снимки: личен архив

Безплатни профилактични гинекологични прегледи организира Акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ Пазарджик. Инициативата е  на  началника  на отделението д-р Илиян Траянов и е по повод  21-ви януари, когато се отбелязва Деня на родилната помощ. Кампанията ще стартира  на 20 януари (понеделник) и ще продължи  до 23 януари ( четвъртък).  

Безплатните прегледи  ще се извършват от д-р Илиян Траянов и д-р Петя Дудова в Акушеро-гинекологичното отделение на болницата. Жените, които желаят да се възползват от тях ще трябва да се запишат предварително. Не е необходимо направление от личния лекар.

Записването на час за безплатен  преглед при акушер -гинеколог може да се направи от 13 до 17 януари на телефон - 034/408 682 , във времето от 12.30 до 14ч.

Нора Караиванова има мощен глас и красива усмивка. Наскоро излезе новият й сингъл „Като Oкеан“, който ни припомни защо обожаваме да я слушаме. Причината да я потърсим обаче беше друга, а именно появата на Виктор. Кой е този специален мъж и как преобръща живота на попдивата… ще научите от следващите редове.

DSC 5082

Как разбрахте, че сте бременна?

Това се случи почти като в комедиен филм. Аз разбрах доста късно за бременността си – едва в 5-ия месец, отивайки просто на преглед заради други мои оплаквания. Не, нямах цветна бременност, ако това искате да ме питате. Имах просто няколко емоционални сътресения, през които минавах, хранех се доста нездравословно и бях като цяло под някакъв вид стрес. Именно затова смятах, че менструацията ми отсъства. Все отлагах да посетя специалист, за да си изясня каква е ситуацията, а по-скоро мислех, че трябва да си направя хормонални изследвания, за да разбера какво се случва с тялото ми. Честно казано, бременността беше последното нещо, което допусках като възможност. Та отидох аз най-накрая на гинекологичен преглед и докторът случайно реши да ме види и с видозон. Чувайки думите „Абе, момиче, ти си бременна!!!“, сякаш душата ми се отдели от тялото и аз застанах отстрани просто да гледам случващото се като на кино. Докторът констатира дори и пола на бебето и едва когато ми насочи вниманието към ритника, който се получи точно в този момент, аз осъзнах, че това, което доскоро съм смятала за някакви стомашни оплаквания, всъщност е бил моят наследник. Бях в пълен шок и след като излязох от прегледа, се прибрах вкъщи сякаш насън. Трябваше ми доста време да приема новата ситуация и да свикна с мисълта, че ще бъда майка. Ако трябва да съм напълно откровена, една малка част от мен все още не може да повярва какво ми се случва.

Безпроблемни ли бяха 9-те месеца?

Почти не усетих как минаха тези 4 месеца, защото реално за мен толкова траеше моята осъзната бременност. Аз и преди това нямах някакви сериозни оплаквания от рода на гадене или други проблеми. Така си остана и почти до края. Само вече към навлизането в деветия месец започнаха да ми се подуват краката и да ме болят, но това беше единственият дискомфорт, който имах, като изключим и това, че заради коремчето се навеждах по-трудно. Но като цяло аз до последно работех и поемах ангажименти и бременността по никакъв начин не ми пречеше. Дори успях да организирам и да снимам клип към новата си песен „Като океан“.

DSC 5112 1

Нора, съвсем скоро станахте майка на момченце, споделете ни как избрахте името?

Това се случи наистина много странно за мен. Една нощ лежах в леглото и точно преди да заспя, си мислех за разни мъжки имена. Бях се спряла първоначално на Антон, но като си представях снимката на бебето от видозона, някак си не му отиваше много това име. Мислех си за Петър също и като цяло исках да избера име, което хем да подхожда на нашите географски ширини, хем и да се произнася лесно на всеки един език. Тогава изведнъж в съзнанието ми се появи името Виктор и след това ме заля едно усещане, че сякаш самият той ми казва вътрешно в мен как би искал да се казва. Беше като някаква много съкровена и дълбока комуникация между нас. Преди това дори не се бях замисляла за това име, но сега смятам, че той сам си го избра, и мисля, че няма по-подходящо от това.

На кой специалист се доверихте за „големия“ момент – раждането?

До последно се колебаех как да постъпя, когато дойде този специален момент. Един месец преди това първо се спрях на болницата. Това беше Университетската акушеро-гинекологична болница „Майчин дом”, защото има дълга традиция в това отношение. Бях се записала за нейния ден на отворените врати, а това, което видях по време на обиколката, ми хареса много. Там се почувствах добре и сигурна за това, което ми предстоеше. Лекарят, който ме наблюдаваше по време на бременността, бе част от екипа на Болница „Шейново“ и аз взех решение, когато дойде Моментът, просто да отида в спешното на „Майчин дом“ и да се оставя в ръцете на лекаря, който се окаже на смяна. Впоследствие обаче един мой приятел ме свърза с проф. Иван Костов – директора на болницата. Още на следващия ден след нашата среща аз му се обадих и му споделих, че получавам контракции, той ме прие и след няколко часа заедно с неговия екип успяхме да доведем Виктор на бял свят. Безкрайно съм благодарна на тези хора за това, което правят – не само за мен, а и за всеки, който има нужда от помощ. Такива специалисти са истинските герои на нашето време.

DSC 5123

Спокойно бебе ли е малкият Виктор?

Толкова се радвам, че той е спокоен и дори успяваме да се наспим. Сравнително рядко се случва да има по-кисели дни, в които да мрънка. Сестра ми го нарича „бебе еднорог“, защото рядко се срещат такива спокойни деца. Може би и той усеща, че аз се страхувам от новата си роля, и ме щади. Често му казвам, че ние сме един екип и засега (да чукна на дърво) съвместната ни работа се получава доста добре.

Има ли кой да Ви помага?

Като цяло се стремя сама да се справям, но не отказвам помощ. Най-вече моето семейство ми помага, иначе съм въвлякла и всички мои приятели и познати – когато имам нужда, те са първите, които реагират. Разбира се, таткото също се включва.

Как се промени животът Ви след появата на Виктор?

Стана по-организиран и динамичен, отколкото беше, разбира се – и по-забавен. Виктор е все още малък, но предполагам, че тепърва веселбата ще се увеличава. Много се надявам все пак да запазим хармонията между нас, да мога да го възпитам, за да стане достоен млад човек. Големият ми страх е дали ще успея да се справя с тази важна задача, за да мога не само аз един ден, а и всички, които го познават, да се гордеят с него.

DSC 5185

Желаете ли той да тръгне по Вашите стъпки в професионален план?

Още отсега се заслушва, когато пускам музика вкъщи. Но все пак е прекалено рано да се каже. Моите родители са ме възпитали сама да правя изборите си и да ги следвам. Винаги са ме подкрепяли, независимо дали са смятали, че е възможно да греша. Бих искала и аз да съм такъв родител и ще подкрепя детето си относно желанието му да се развива в дадена посока.

Пеете ли му често?

Не много често. А когато това се случва, обикновенно му пея няколко песни. Едната е „Малкият принц“ на Дони и Момчил, другата е „Не е така“ на ФСБ и още една песничка, която измислих специално за Виктор, и всеки път, когато започна да я пея, той се усмихва. Текстът е: „Усмивке малка, усмивке сладка! Усмивке мила на мама и татко!“ и така до припадък…

Нови проекти

Както споменах, докато бях бременна в осмия месец, успях да снимам видео към новата си песен „Като океан“. Само преди седмица вече го пуснахме и официално. За мен целият проект е много специален, защото мина под знака на тази важна промяна в живота ми, и реших да посветя песента на Виктор. Музиката и аранжиментът са на Бисер Иванов, текстът е мой, като имам малко участие също и в музиката. Режисьор на видеото е Георги Муков – мой приятел. С него отдавна искахме да направим нещо заедно и сега, когато реших да запечатам този съкровен момент, сметнах, че той е човекът, който ще го направи най-добре. Дизайнерката Мина Кайе се погрижи за дрехите, а аксесоарите са на талантливата Дия Николова. Иван Сариев и неговото семейство са много специални хора за мен, защото застанаха зад проекта със своята козметична марка, и аз много се радвам, че все още има такива като тях, които да подкрепят стойностните неща и да помагат за създаването на истинско изкуство в България.  А през лятото снимах отново с Георги Муков още един клип, който обаче ще пусна догодина. Там дори и Виктор има малко участие.

DSC 5194 1

Kакво бихте посъветвали всички дами, които се страхуват да станат майки?

Не го отлагайте, прогонете тревогите си. Никога няма да се появи подходящият момент, затова по-добре е капка безразсъдство, отколкото море от съжаление после. Винаги съм смятала, че трябва да се действа, без много да се обмисля. Нещата непременно се нареждат така, както трябва да бъдат. Една моя приятелка казва: „В този момент цялата Вселена ще започне да работи за теб“. Мили дами, няма от какво да се страхувате. Дори и самото преживяване на раждането не е чак толкова страшно. Поне аз си мислех, че ще бъде много по-ужасяващо, отколкото всъщност се оказа. Ако сте в добри ръце и се чувствате спокойни, тогава всичко ще бъде наред. Помислете – щом след няколко дни вече нямате и бегъл спомен от болката, която сте изпитали, то тогава тази болка не е толкова страшна и се забравя бързо. Да дадеш живот – е магично, да го отгледаш – е велико!

След 10 години

Представям си, че ще бъда все още на сцената, а зад колисите ще ме чака Виктор с букет цветя и след концерта ще вечеряме някъде заедно. А може да е обратното – след негов концерт аз да го чакам с букет цветя. Кой знае!

Разговора проведе Виржиния Николова

Фотограф: Йордан Кисьов

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Bebino шампоан - вълшебства за бебета
beb2
Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
beb3
Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
Beb1
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream