26 Ян 2018

    Ларингитът и детето

    Публикувана в Бебе
    Оценете
    (0 гласа)

    Текст: Юлияна Мутева

    Вече е 2:30 през нощта. Седя до леглото в „болницата-хотел”, както я нарича Крис, и го гледам как спи, слушам дишането му. И всяко вдишване и издишване ме успокоява, друго не искам и да знам, искам само да следя тези малки, сладки глътки въздух – „дишай, милото ми дете, дишай“.

    Три часа по-рано, вместо сладкото дишане, се чуваше нещо като зловещо хриптене. Въздухът едва влизаше и излизаше през малкото му носленце и звукът, който го придружаваше, стягаше сърцето ми. Чакаме Бърза помощ вече повече от час. Звъня им трети път и една сърдита госпожа за пореден път настоява да чакам. Аз чакам, но ако хриптенето спре... Ах, този ужасен ларингит! Инхалаторът не помага, въпреки че Крис послушно седи с маската на лицето. Трябваше да имам вкъщи урбазон и да се пробвам да сложа инжекцията сама, вместо да чакам тази линейка. Или да не се чудя повече, ами да тръгвам към болницата. Естествено, казвам си „Ей сега ще тръгна и ще дойде „Бързата“ помощ и решавам да чакам последни пет минути. Междувременно му меря температурата, преди час беше 38°, но сега май е повечко, въпреки нурофена и хексалгина. Еха – 39,4°! Вече не знам дали изпадам в паника, или това просто е сън. Плаче ми се, обаче го оставям за после, защото сега нямам време да се лигавя. И както съм изпаднала в безпомощно състояние, забравям недоверието си към всички бабини съвети и отживели методи за домашно лечение, които до ден-днешен помня още от моето детство. Колкото и да ми е противно да мокря чаршаф с ледена вода и оцет (о, наистина е гадно, от миризмата на оцет ми се повдига, обаче и за това няма време сега) – правя го. В полунесвяст Крис усеща ледения чаршаф, с който го увивам, и явно шокът е голям, защото започва да плаче неистово – вика истерично и се мята във всички посоки, за да се отърве от ужасния чаршаф. Сълзите вече напират и не мога да ги спра. Стискам здраво детето си и се моля ужасният чаршаф да му помогне. Предпочитам да вика и да ми е сърдит, само тази проклета температура да спадне. Не знам колко минути издържахме така, но стига толкова – излизам от стаята, защото сълзите ми направо ме вбесяват и искам да ги изтрия.

    Докато си бърша сълзите и се опитвам да дишам, нахлузвам набързо един суичър и гуменки. Влизам обратно в стаята, за да облека нещо и на Крис върху пижамата и да тръгваме. Той хич не ми се радва, бута ме, миличкият явно не вижда мама, а ледения чаршаф. Почти сме готови, когато на вратата се звъни и най-накрая пристига лекарката от „Бързата“ помощ. Уви, нямаме късмет – тя не е особено мила, кара ми се за нещо, обаче не я слушам, само питам за урбазона. Слава богу, слага на Крис инжекция – той вече е толкова омаломощен, че и „гък” не казва, просто гледа тъжно. Къса ми се сърцето.

    Докторката не препоръчва нещо, което вече не сме направили, и се опитва да ми обясни, че не е страшно. Изчакваме я да си тръгне и... право в болницата – Крис както си е с пижамата, а аз с каквото хванах. Поглеждат го и ни приемат веднага – инжекции, инхалации, сиропче...

    Крис не иска да седи в „хотела“, но вече е по-добре. Диша. Даже казва на лекарката, че този хотел не му харесва, на морето бил по-хубав и имало басейн. Така го обичам това сладичко гласченце. Ще останем в болницата три дни, като начало.

    Сещам се, че нямам пижама, а Крис освен пижама друго няма, даже играчка не се сетих да взема. Все ми е едно – нали съм го гушнала и слушам как диша. Дишам и аз. Той спи. Усещам и ритъма на сърчицето му. Паниката и страхът май вече си отиват.

    Спомням си колко мразех ледения чаршаф, с който баба ми ме увиваше при треска, когато бях малка, мразех и чорапите с оцет или пък разните мазнотии, дето загряват... Днес обаче този чаршаф ми върна любимото гласче и изгони тъжния поглед в широко отворените очи на Крис.

    Колко съм уморена само. Пак напират сълзите ми, но този път са различни, страшното мина и сега мога да поплача за онова, за което не ми остана време преди два часа. Чудя се дали след такава случка получаваш един бял кичур в косата, или ставаш по-силен. Едно е сигурно – спокойната глътка въздух е безценна. Дишай, мое мило дете!

    Още в Новини

    ДНК с поредица от официални срещи с кметовете в България

    Движение за национална кауза – ДНК направи поредица от официални срещи с кметовете на общини в България, чиито администрации подпомагат двойките с репродуктивни проблеми. Инициативата… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Душ гел & шампоан за деца с портокал
    EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
    Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
    EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
    Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
    EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo