Първата година с бебето

Как изглеждат първите дванайсет месеца с отрочето? Невероятно напрегнати и прекрасни. Изпълнени с любов. Няколко млади семейства споделят как изглежда животът една година след раждането.

Истината е, че нищо и никой не може да ни подготви за живота с бебето. Можем да четем книги и списания, да се ровим в компютъра, да питаме близки и приятели. Когато се появи бебето, всичко е различно. Никой не може да ни промени по-силно от появата на новия член на семейството. Въпросите валят – каква двойка сме, какви родители ще бъдем, как ще възпитаваме детето, как ще се справяме с финансите…

Семейство  Петрови

Митко и Катя са на 36 години, домашната работа са делили винаги. С наближаване на раждането Катя започва да си дава сметка, че нещата няма да продължават така. Въпреки промените двамата признават, че никога не са се смели толкова много, както с бебето. Когато малкият пищи от удоволствие, когато дърпа очилата на татко, когато хвърля играчката на пода…

Как се справят със съня? Катя признава, че сънят не й стига, когато кърми нощем. Най-много от всичко й се иска да се скрие под завивката, но знае, че не будилникът я буди, а бебето е гладно, пелената му е пълна или нещо го боли. И това се повтаря всяка нощ. Бебето спи върху корема й, там се чувства най-сигурно и спокойно. Всеки път става нещо ново, тъкмо когато мама и татко смятат, че владеят положението. Сутринта бебето и татко закусват, докато мама си позволява час сън.

Кой какво прави

След първото дете мама и татко са съвсем боси – и двамата започват от нула. Никой не е по-опитен, никой не дава мъдри съвети. Това се променя, когато таткото тръгва на работа и мама трябва да се справя сама. Семейните психолози съветват таткото да взема отпуска веднага след раждането за по-добро организиране на семейното ежедневие.

Кога расте любовта към детето

Родителството е процес. При някои двойки той започва още когато решат да имат дете, други усещат искрата след първия ехограф, при трети това трае по-дълго. Макар че новият живот е доста по-труден, всички са единодушни, че любовта към детето е безгранична и неподозирана преди. Тя расте всяка седмица на бременността, при всеки ехографски преглед. Особено татковците са изненадани защо никой не им е казал колко прекрасно е да си баща.

Ана и Христо са на 31 години и все още не вярват колко по-пълен е животът им с детето. Всяка нощ то се озовава в леглото им и прегръща таткото с меките си ръчички. Докато мама си доспива, те двамата имат минути за себе си и се отдават на любовта, за която не са подозирали преди месеци.

Андреа и Мишо, 37-годишни, нямат време да разсъждават дали трябва да се съберат, толкова бързо малкият Ваньо съобщава за себе си. Изведнъж те вече са семейство, което не е очаквало колко скоро ще го завладеят родителските чувства. Трудността е, че трябва да свикват да отделят време и за себе си като двойка. Това може да се поправи, ако успеят да си разрешат отпуска за няколко дни с бебето. Така приятелите им, които нямат деца, могат само тайничко да им завиждат – хем изморени, хем щастливи…