Силвия Асенова, магистър логопед

Силвия Асенова, магистър логопед

Първата среща на детето с логопеда е с предварителна заявка от страна на родителя. Това обикновено става, когато той е забелязал някакво речево нарушение и е посъветван от учителите в детското заведение или от детския педиатър. За съжаление, все по-често съвременните деца имат някакви езиково-говорни затруднения.

Четенето на специализирана литература не би заменило една своевременна консултация с логопед. Специалистът не само ще идентифицира аномалиите в речта, но и ще ви покаже посоката, в която да развивате детето. Той ще ви каже как да направите процеса на развитие на речта по-ефективен и ако е необходимо, ще препоръча консултация с други специалисти.

Обикновено първата консултация с логопед e не по-рано от 2-годишна възраст на детето, а проблемът с произношението на звуци при деца над 5 години е ясен сигнал за посещение при логопед.

На каква възраст детето трябва ясно да произнася звуковете?

* До 4-годишна възраст омекотяването на звуковете трябва да изчезне напълно и всички гласни да звучат в съответствие с нормите на родния език, да са се появили звуковете С, З и Ц.

* Звуковете Ш, Ж, Ч и Щ трябва да бъдат напълно формирани до 5-годишна възраст.

* До 6-годишна възраст се формират звуковете P и Л.

По време на първата консултация логопедът се запознава с детето и в зависимост от възрастта му установява състоянието на:

  • звукопроизношението;
  • артикулационния апарат;
  • фонологичните способности;
  • морфологията (строеж и значение на думите);
  • синтаксиса (построяване на изреченията);
  • състоянието на гнозиса (разпознаване, класифициране в категории и идентифициране на обектите);
  • състоянието на праксиса (планиране, изграждане и изпълняване на комплексни моторни програми, чрез които се реализират целенасочени двигателни действия).

Всеки логопед има свой арсенал от инструменти и техники, които използва при работа с деца. На първото занимание е желателно да присъстват родителите. Логопедът ще поиска от вас да разкриете всички особености в развитието на детето, започвайки от периода на бременността, раждането, храненето, темперамента и предпочитанията на малкото, начина на възпитание, появата на първите звукове, времето на прохождане и проговаряне, реакциите на детето към различни по сила звуци, изображения, предмети, раздялата с мама и постъпването в детска ясла и т.н.

При този разговор е желателно да споделите с логопеда всичко детайлно, за да може той да направи вярна преценка. Бихте могли да си напишете предварително на лист всички въпроси, които ви вълнуват. Не се притеснявайте да отговаряте на тези въпроси. Информацията, която логопедът получава, е конфиденциална и не подлежи на коментар пред трети лица.

Когато разговаряте с логопеда, опитайте да му разкажете подробно за всички ваши притеснения. Бихте могли да запишете всички думи, които детето не може да произнася добре.

Преди срещата с логопеда е желателно да подготвите детето, като му разкажете къде ще го заведете и какво то може да очаква. Направете го, без да го плашите, това не е изпит. Бихте могли да вземете със себе и любимата играчка на детето. Ако то е страхливо и често плаче в непозната обстановка, можете да отидете с друг роднина, който ще може да занимава детето по време на беседата. След тази среща родителите решават дали ще искат този логопед да работи с детето им.

Какво още трябва да знаете

При нарушено звукопроизношение над всеки звук се работи самостоятелно. Приблизително 2–3 месеца са необходими за постановката и автоматизацията му в речта. Някои звукове могат да се работят и паралелно, но това зависи от детето, от състоянието на моториката, от броя на нарушените звукове, от това колко време можете да отделяте за упражнения у дома. На всяко занимание логопедът отчита успехите и затрудненията на детето, винаги ще получавате обратна връзка, а също и подробни задачи за домашна работа. Ако няма упражнения за затвърдяване у дома – изисквайте! Работата у дома е задължителна! Необходимо е ежедневно да изпълнявате домашните задачи, в противен случай при 2–3 посещения седмично, без да се затвърдяват нещата у дома, работата над звука се увеличава до 4–5 месеца, а може и повече (в зависимост от нарушението).

В едно занимание логопедът работи не само върху звукопроизношението. Той си поставя и много други задачи, с които развива паметта, вниманието и мисленето на детето. Обогатява речта му, учи го да построява вярно изречения и др. Ако предстоят няколко години, преди детето да започне училище, можете да се настроите за доста системна работа, дори с участието на други специалисти.

Ако сте потърсили логопедична помощ непосредствено преди започването на първи клас, подгответе се за увеличаване на броя на посещенията и активно включване в работата на логопеда.

В заключение

Имайте предвид, че продължителността на логопедичната терапия зависи не само от логопеда, но и от особеностите на самото дете, а също и от вашето отношение към тези занимания. Отговорното изпълнение на домашните задачи значително ще ускори процеса и ще се постигнат отлични резултати.

Мисленето и речта са най-сложните познавателни процеси. За да се появят те, са нужни редица предпоставки и развитие на другите психични процеси – усещания, възприятия, представи, памет. Мисленето е процес на познание за връзките и отношенията между предметите и явленията. За да могат да осъществят това, децата трябва да имат известни предварителни познания за отделните предмети и техните свойства, да имат свой личен опит, макар и малък. Всъщност мисленето позволява анализиране и синтезиране, сравнение и обобщение на информацията, постъпваща от сетивните органи. Развитието на мисленето при децата започва от около 2-годишна възраст. Свързано е с овладяването на ходенето, усъвършенстването на движенията и развитието на речта.

Пътят на мисълта

До три- или четиригодишна възраст детското мислене има нагледно-действен характер. Това означава, че мисловната дейност протича в процеса на възприемането и действието с предметите. Практически всеки предмет, от който детето е привлечено, има за него притегателна сила и предизвиква у него непреодолимо желание да действа с него – да отвори, да затвори, да вземе и т.н., т.е. опознаването на обкръжаващия свят протича чрез реално манипулиране с играчките и предметите. Мисленето се създава и развива главно чрез детските игри. То се проявява, когато пред детето има неща, върху които може да се мисли и с които да действа. Махнат ли се те, престава и мисловната дейност. Във възрастта до 3 години, а и малко след нея всяко понятие означава един отделен, конкретен предмет.

Топката се търкаля и се скрива под леглото. Как да си я вземе? Ами ако не я достигне? Чрез принципа проба-грешка се развива практически мисленето на детето.

Малките деца мислят само за това, което правят в момента, и не се замислят върху това, което е било преди или ще се случи в бъдеще. Първите обобщения са много повърхностни – основават се най-често на външни, несъществени белези или на онова, което им прави най-силно впечатление, което привлича по-бързо и лесно тяхното внимание. Обобщението се развива най-вече в предучилищна възраст, тогава, когато мисленето става словесно-логическо.

Към четвъртата година се появява нагледно-образното мислене. Детето не само мисли в образи, но и започва да ги създава с въображението си. Така то може да си играе и без играчки – „на ужким” може да си хапва с въображаема лъжичка от въображаема чинийка или да си представи пръчката за самолет. В тази възраст то лесно може да си представи всичко, за което възрастният му разказва в приказка.

Усвояване на речта

Неразделна част от развитието на мисленето е усвояването на речта. Тя се развива в две посоки: все по-пълно разбиране на речта на околните и постепенно проговаряне. За да се развие речта, детето трябва да чува около себе си говор, да го възприема, след това думата да се свърже с онова, което тя означава. Говорът изисква сравнително богати впечатления от предмети, явления, свойства. В самото начало всяка дума за детето означава отделен, конкретен предмет. Първите усвоени думи са съществителни имена. С появата на първите обощения се появява и техният израз. Детето чува, че с една и съща дума се наричат няколко предмета и когато отново възприеме думата, то вече не се обръща към един строго определен предмет, а към един от всичките, еднакво означени предмети.

Активната реч на детето се формира въз основа на установената връзка между думата и предмета или думата и действието. Тази връзка се установява и укрепва благодарение на това, че когато възрастният говори, подкрепя думите си с движения и действия, при това многократно. Отначало детето подражава само на действията на възрастните, а по-късно и на думите им. Първата употреба на думите е включена в неговите действия – извън тях то не може да ги употребява. Постепенно те се отделят от действията и започват да ги заместват. В началото употребяваните думи са много малко и не могат да осигурят общуване с околните. При това детето не ги изразява ясно и разбираемо, но тъй като съдържанието им е тясно свързано с непосредствената обстановка, ние лесно можем да се досетим за тяхното значение.

Характерно за началния детски говор е, че в една дума се синтезира цяла мисъл. Освен това детето не може да произнася повечето звукове или пък ги изпуска напълно. Особено трудно се оказва овладяването на граматиката – свързването на две думи в изречение е много труден преход за детето. Неслучайно почти през цялата втора година малкото изразява мислите си само с една дума.

Препоръки за развитие на мисленето при 2–3-годишните деца

  • Детето се развива ефективно единствено в непринудена и комфортна психоемоционална обстановка.
  • Създайте на детето си у дома свободна, разнообразна и съдържателна обстановка, в която то свободно да има възможност да манипулира с различни предмети и да опознава обкръжаващата го среда.
  • Игрите да му носят радост. Така ще съхраните интереса му към опознаване на действителността. Не го принуждавайте да играе.
  • Всички игри трябва да са нагледни и да следват принципа – от простото към сложното, от добре познатотто му към новото.
  • Детето опознава света чрез действие – предложете му да ви помага: да бърше прах, да мете, да подрежда и т.н. Обяснявайте му различните процеси и причинно-следствените връзки.
  • Ако детето не се справи с поставената задача, изпълнете я заедно или му задайте по-проста за извършване задача.
  • За да развиете мисленето му, предлагайте различин апликации, редене на пъзели и мозайки, конструктури с едри елементи, рисуване, играйте с него сюжетно-ролеви игри.
  • Активната работа на мозъка изисква постъпващата в него кръв да съдържа необходимото количество кислород. Не забравяйте да проветрвате често стаята, в която детето играе и се занимава. Прекарвайте по-дълго време навън.
  • Обезателно редувайте пасивните и активните занимания.
  • Следете и за храната, която му предлагате – суровите плодове и зеленчуци са чудесен помощник.

 

Всяка майка мечтае да види как сладкото й дете декламира стихотворение. Следват аплодисменти, възторжени похвали, сълзи от щастие. Тази задача не е лесна, но успехът е гарантиран, ако спазваме определени стъпки. Затова продължаваме темата от предния брой.

Началото

При мъничките деца е добре процесът да започне постепенно. Първия ден заучете първите две строфи от стихотворението – повтаряйте ги няколко пъти през деня. На следващия ден повторете вече заучените и научете допълнително две нови. Плавно увеличавайте обема. За начало изберете много кратко стихотворение.

Не бързайте

Много родители бързат, опитвайки се да накарат детето си да научи много на брой стихотворения за кратко време. На детето му е нужно време, за да запомни стихотворението, а не да го забрави след няколко часа.

Препоръка

Не заучавайте с детето повече от две строфи на ден. Една седмица е напълно нормален срок за заучаване.Този метод на заучаване е известен от древни времена и се състои в започване с малко, постепенно увеличаване на материала за заучаване и чести повторения на заученото.

Повторението е много важно, защото се преосмисля заученото

Използвайки този метод, лесно може да развивате паметта на детето си.

Подбирайте кратки стихотворения, в които присъстват конкретни образи. По този начин детето ще може да си представи и разбере съдържанието и процесът на запаметяване ще бъде по-лесен. Подбирайте стихотворения с динамика, съдържащи много глаголи и съществителни.

Често пейте или включвайте диск с детски песни. Слушайки ги, постепенно детето ще запомни думите и с времето ща започне да припява.

По време на игрите и при ежедневното обслужване (миене, обличане, хранене), както и при разходка съпровождайте действията си със стихчета, римушки. Не настоявайте заучаване на всяка цена, ако детето не е в настроение, ако е заето с нещо или пък е разстроено.

Възможно е детето да откаже с думите „Аз не мога“, „Аз не искам“ или просто без обяснение да се оттегли и да се заиграе

По правило в тези случаи причината за нежелание е една: прекалено голям обем нова информация, която трябва да се запомни. Мозъкът на малкия човек се опитва да се защити от информационно прегряване.

В тези случаи ще помогнат някои  малки хитрости

Най-напред, ако малчуганът отказва, го успокойте. Съгласете се с него. Предложете играта „Папагал“ – мама казва, а детето повтаря след нея. Важно условие, което не бива да се забравя, е, че се казва само по една строфа от стихотворението. В този случай детето лесно ще успее да повтаря след вас и няма да преживява стрес.

Следващата стъпка е да си изясните има ли в стихотворението думи или фрази, които детето не разбира. Това ще го разберете лесно – при повторението детето или ще сбърка непознатата дума, или ще откаже да повтори строфата, в която има непозната за него фраза. Обяснете му какво означава думата, подкрепете с примери, като обясните къде и как се употребява думата (фразата).

След като всички непознати думи са разяснени, започва процесът на заучаване с повтаряне на първата строфа дотогава, докато детето не я каже без запъване. Когато първата строфа е научена, тогава се преминава към заучаване на втората. Когато детето казва и втората строфа леко и без затруднения, двете строфи се съединяват. Преповтаряме двете строфи отново до момента, в който детето не ги казва без чужда помощ. Чак тогава пристъпваме към третата строфа и т.н.

Но и ако този метод не успее и детето продължи да се противи, започнете да декламирате стихотворението (в присъствието на детето) сами на себе си. В началото го кажете 2–3 пъти, не повече. Важно е това да ви доставя удоволствие. Казвайте го изразително и предавайте с интонацията си настроението на стихотворението.

Бихте могли да си направите и театър с играчки. Подредете ги в полукръг, а една от играчките излиза на сцената и казва стихотворението пред останалите. Тя ще научи останалите на стихотворението. След това всяка играчка казва по 1–2 строфи с интонационно различие на гласовете. В края на представлението детето вече ще се е включило в тази игра. Многократното повторение води до запомняне, дори и до нежелано. По този начин процесът на запаметяване ще премине незабелязано за детето.

За да запознаете детето с римата, трябва да я използвате често в речта си, римувайки думите, например: „жабка – бабка“, „мечка се качи на клечка и тръгна по пътечка“, „чушка като пушка“ и т.н.

Желая ви успех!

Телевизията и децата

Публикувана в Развитие
04 Април 2018

Телевизията така е навлязла в живота ни, че е почти невъзможно да си го представим без нея. В живота на децата ни – също. Тя ни съпътства целодневно, от сутрин до вечер, без прекъсване. Включваме телевизора, когато се събудим, и го гасим, преди да заспим.

Да си признаем честно, понякога той е и наш помощник – децата  са заети с нещо, така че ние сме сигурни, че няма да ни пречат, докато вършим домашните си задължения, или успяваме поне за малко да си починем след напрегнатия работен ден. Забързани и уморени, често това е решението, което намираме поне за известно време. И така ден след ден това наше действие се превръща в навик. До какво обаче довежда той?

По данни на ЮНЕСКО 93% от съвременните деца между 3 и 5 години прекарват пред екрана 28 часа седмично, т.е. около 4 часа дневно. Това „безобидно“ забавление напълно устройва не само детето, но и родителите. Детето не иска нищо, не прави бели, не се подлага на риск и в същото време научава нещо ново, приобщава се към съвременната цивилизация. Това „безобидно“ и „безопасно“ занимание крие в себе си сериозни опасности и може да доведе до печални последствия не само за здравето, но и за психичното развитие на детето.

Телевизорът все повече краде от семейното общуване, четенето на книги, мамините приспивни песни, бабините приказки и разговорите с татко.

Ако възрастните или подрастващите са способни критично да оценяват предаванията и могат да превключат канала или да изключат телевизора, то малките гледат всичко. При това те не просто гледат, а попиват и усвояват. Телевизията, както и всички останали въздействия, адресирани към малките, формират душата и ума на детето, възпитават вкуса и възгледите му. Вътрешният мир на детето току-що започва да се формира и съществена роля във формирането му играе всичко онова, което то получава от възрастните.

Телевизионните предавания, които гледат децата ни, са не само начин за прекарване на свободното време, но и средство за възпитание. 

Какво се случва с поколението „екранни деца“?

На първо място – изоставане в развитието на речта. В последните години сме свидетели все повече на задръжки в развитето на речта: по-късно проговаряне, трудно произношение, бедна реч. Много деца имат нужда от логопедична помощ.

Каква е връзката с телевизията?

Нали седящото пред телевизора дете постоянно слуша реч. Нима чутата реч не способства за речевото му развитие? Каква е разликата кой говори с детето – възрастен или герой от анимационен филм?

Разликата е огромна. Речта не е подражание на чужди думи и не е запомняне на речеви щампи. Овладяването на речта в ранна възраст се случва само чрез непосредствено общуване, в диалог. По този начин се включват не само слухът и артикулацията, но и действията, мислите и чувствата. За да проговори детето, е необходимо речта да бъде включена в конкретни практически действия, така че то да има реални впечатления и общуване с възрастни. Речевите звукове, ненасочени лично към детето и непредполагащи отговор, недокосващи детето, неподтиквайки го към действие и непредизвикващи образи, остават „пусти" звукове. Съвременните деца в повечето случаи общуват за кратко с възрастните. Много по-често те общуват с телевизията. Но речта, излизаща от екрана, остава като трудно преработен набор от чужди звукове. Ето защо децата предпочитат да мълчат, а се изразяват с викове и жестове. Външната реч е като айсберг, под който се скрива голямо количество вътрешна реч, защото речта е не само средство за общуване, но и средство на мисленето, въображението, поведението, преживяванията.

Информационният поток, идващ от екрана, превишава възможностите на детето да го възприеме и самостоятелно да го преработи. То често не може да установи връзка между изображението и чутия текст. Понижава се любознателността му и то става пасивно. В много от детските филмчета, а и в рекламите са използвани ярки цветове и резки звуци, които оказват негативно влияние върху детската психика. Нагледно образното мислене, характерно за децата в тази възраст, намалява и се снижава обемът на паметта им.

 „Телевизионните възпитаници“ се затрудняват да усвояват слухова информация и изпитват затруднения, сменяйки привичния визуален способ с вербален.

В последно време педагозиите и психолозите отбелязват, че  децата трудно се концентрират  продължително време, наблюдават се хиперактивност, ситуативно поведение, разсеяност, бърза превключваемост от една дейност към друга. Те имат необходимост от постоянна външна стимулация, която могат да получат от екрана.

За много от децата става трудно да възприемат слухова информация . Чутата реч не предизвиква в тях никакви образи и устойчиви впечатления. По тази причина децата с дефицит на вниманието трудно четат, те разбират само отделни думи и кратки изречения, които трудно свързват в текст. Четенето става безинтересно, скучно и нежелано. Обикновено отказват да четат дори най-хубавите детски книжки.

Още един факт, за който сигнализират педагозите – рязко снижение на фантазията и творческата активност на децата. Децата губят способност и желание да се занимават с нещо. Те не проявяват усилие да измислят някоя нова игра, да съчинят приказка, да си създадат нов въображаем свят. Скучно им е да рисуват, конструират, измисляйки нови сюжети. Нищо не ги интересува, а това се отразява и на взаимоотношенията им с връстниците. Те стават повърхностни и формални: децата почти не разговарят помежду си. Предпочитат да натиснат копчето и да очакват нови развлечения наготово. Когато домашният екран поглъща всичките сили и внимание на детето, когато заменя играта му, активните действия и общуването с близките възрастни, той оказва мощно формиращо влияние върху психиката на растящия човек. Последствията и мащабите на това влияние може да окажат влияние в най-неочаквани области.

Мозъчните способности на децата се формират най-активно във възрастта от раждането до 3 год. В първите 6 месеца след раждането мозъкът достига 50% от потенциала си, а към третата година – до 80%. От тези данни можем да направим извода, че детето има огромен обем памет и само от възрастните, които се грижат за него, зависи с какво ще бъде запълнен този обем.

 

Децата, които през ранното си детство се възпитават от телевизора, страдат от недоразвитие на речта и емоциите, от забавяне в психичното развитие, особено ако телевизорът е включен през цялото време. През последните 20 години изследванията показват, че броят на децата, които умеят да възприемат само зрително информация, се е увеличил. Думите минават покрай тях.

Телевизионният екран има хипнотичен ефект

Неговото трептене, имащо свой ритъм, се възприема неосъзнато. Трептенията, ритъмът, образите, шумът оказват влияние върху психиката. В резултат на това малкото дете изпада в транс и напълно безкритично възприема всичко, което се излива от екрана, привличайки го.

Постоянно сменящите се картини на телевизионния екран толкова много привличат малкото дете, че на него му става скучно и безинтересно и то започва постепенно да не обръща внимание на случващото се около него.

Формирането на речта се затруднява и от гледането на филмчета на чужд език, различен от родния. Много родители се радват, че мъничетата „знаят“ английски, но какво се случва с развитието на родния език. Тези дефицити се отразяват на малко по-късен етап – при началното ограмотяване. Това, че детето знае определени думи и може да преброи до 10, съвсем не означава, че то е овладяло значението на думите, тяхната многозначност, граматически правилната реч и т.н.

Без да се задълбочавам в медицинските аспекти на ранното приобщаване на детето към телевизията (като неподвижност, вялост на мускулите, обездвижване, нарушаване на зрителната функция, нарушена зрително-моторна координация, сърдечно-съдови и ендокринни заболявания), не бих искала да пропусна и чувствата и емоциите, които то изпитва, като различни страхове, неоправдана агресия, проблеми със съня, спиране опознаването на света чрез собствен опит, намаляване на възможността за пълноценно общуване. Телевизорът „помага“ да формираме пасивност и инертност на характера, посредственост в мисленето и постепенно ден след ден детето ни от една уникална личност се превръща част от тълпата.

Какво да правим?

  • Поставете си проста и реалистична цел, например ограничете времето за телевизия до 2 детски филмчета на ден.
  • Научете детето да прекарва времето си без телевизор. В началото от негова страна ще има съпротива, но в тази възраст то все още лесно може да бъде убедено.
  • Предлагайте му интересни занимания, използвайки речта – четене на книжки, рисуване, лепене, конструиране и дори подвижни игри.
  • Помолете го да ви помага – децата много обичат да помагат на мама при подреждането на дома, при миенето и в други домашни дейности.
  • Честичко му пейте – това развива речевия навик и слух.

5 прости съвета:

Съвет  № 1

Не повече от едно детско филмче на ден

Специалистите въобще не съветват децата до 2 години да гледат телевизия.

След това времето пред телевизора постепенно се увеличава, започвайки с 10–20 минути на ден.

Съвет № 2

Добре е детето да е седнало удобно и да вижда добре

Създайте правилните условия за гледане. Телевизия не бива да се гледа в напълно затъмнена стая, тъй като от резките смени на цветовете детските очи бързо се уморяват. По възможност нека детето гледа филмчета през деня или вечер при добре осветена стая. То трябва да е точно пред екрана, на разстояние, не по-малко от 2,5–3 метра, седнало на диван или стол с вертикално изправен гръб. Не приучвайте детето да се храни пред телевизора и сами избягвайте да го правите.

Съвет № 3

Следете за качеството на изображението

При недостатъчно разнообразни визуални усещания може да се появят задръжки в развитието на зрителния анализатор. Изображението на екрана би трябвало да е качествено, достатъчно ясно, без дефекти. На телевизионния екран малчуганите трябва да виждат своите любими персонажи ярки, живи, носещи радост и доброта. Некачественото изображение влияе върху зрението. И ако възрастнит човек си купува очила, при детето ограниченото зрение оказва негативно влияние на цялостното му развитие. Децата с нарушено зрение са с повишена емоционалност и тревожност.

Съвет № 4

Подберете добре анимационните филмчета

Анимационните филмчета влияят положително върху развитието на емоционалната сфера на детето. Но много важно е да следите какво точно гледа детето ви.

Съвет № 5

Гледайте телевизия заедно с детето си, тогава ще има за какво да си поговорите

Нищо не обединява така, както съвместното прекарване на времето. Децата реагират много по-активно при гледане на детски филмчета, отколкото  възрастните. Много важно е да поддържате тяхното въодушевление. Нужно е детето да има възможност да сподели своите преживявания. След  филмчето поговорете с него за персонажите, заедно нарисувайте героите или измислете история с героите и я разиграйте. Всичко това ще способства за развитето не само на речта, но и на психичните му функции. Наблюдавайте детето си по време на филмчето, вижте как реагира на песните, на смешните, на страшните епизоди, за да може следващия път да подберете правилния филм.

Станете и бъдете близки с детето си, а телевизора винаги можете да го включите...

Класификация на семейните съюзи

Публикувана в Развитие
05 Декември 2017

Продължение от брой 259…

„Недоверчиво” семейство. Характерна черта е повишена недоверчивост към обкръжаващите (съседи, познати, приятели). Членовете на семейството намират, че всички околни са недоброжелателни или просто равнодушни, а техните намерения към семейството са враждебни. Такова недоверчиво и враждебно отношение към другите родителите формират и у самото дете. У него се развиват подозрителност, агресивност, на него му е трудно да влиза в приятелски взаимоотношения с връстниците.

„Лекомислено” семейство. Отличава се с безгрижно отношение към бъдещето. Стреми се да живее ден за ден, без да се притеснява от последствията. Плановете за бъдещето са неопределени. Децата в такива семейства израстват безволеви, неорганизирани, привличани от развлечения.

„Хитро” семейство. В него преди всичко ценят предприемчивостта и ловкостта при достигане на жизнените цели. Главно е умението да се достига до успеха с минимални усилия, без труд и за кратко време. В тези семейства границите на позволеното се преминават лесно. Отношението в подобни семейства към качества като трудолюбие, търпение, настойчивост е скептично, даже пренебрежително.

Варианти на родителско поведение

- Строго – родителят действа със силови, директивни методи, като налага своята система от изисквания. Той направлява детето по пътя на социалните достижения, блокирайки собствената му активност и инициативност.

- Обяснително – родителят прибягва към словесни обяснения, считайки детето равно на себе си в разбирането на разясненията му.

- Автономно – родителят не предлага решение на детето на определена ситуация, а му дава свободата да направи избор, предоставяйки му самостоятелност и независимост. Той поощрява детето да проявява тези качества.

- Компромисно – за да реши проблема, родителят предлага на детето нещо привлекателно в замяна на някакво непривлекателно действие или задължение. Родителят се ориентира в интересите и предпочитанията на детето и знае добре какво да му предложи в замяна.

- Съдействащо – родителят разбира в кой момент на детето му е нужна помощ и до каква степен той може и е длъжен да я окаже. Той реално участва в живота на детето, опитвайки се да подели трудностите с него.

- Съчувстващо – родителят искрено и дълбоко съчувства и съпреживява с детето конфликтна ситуация, непредприемайки някакви конкретни действия.

- Отдадено – родителят е готов да предприеме всякакви действия, даже в ущърб на себе си, за да обезпечи физиологичния и психологичния комфорт на детето. Родителят е напълно ориентиран към детето: той поставя неговите потребности и интереси пред своите, а много често и над интересите на семейството като цяло.

- Ситуативно – родителят взема съответните решения в зависимост от ситуацията, в която се намира. Той има универсална стратегия за възпитанието на детето.

- Зависимо – родителят не чувства увереност в себе си, в своите сили и се уповава на помощ и поддръжка на по-компетентно обкръжение или прехвърля на него своите отговорности. Голямо влияние върху родителя оказва педагогическата и психологическата литература, от която той се опитва да почерпи необходимата информация за „правилното” възпитание на детето.

Всеизвестно е, че съставът на семейството, образователният потенциал на родителите, речевата среда, стилът на семейното възпитание, характерът на взаимоотношенията между родителите, психологическият климат в семейството могат по различен начин да въздействат на речевото развитие на детето.

Установено е, че общувайки с малкото дете, родителите прибягват към специфичен стил на речта, която се характеризира с подчертана изразителност, по-бавно темпо на изказванията. Това способства за овладяването на речевите навици. Отчитат се съществени различия между речта на майката и на бащата към детето. Татковците не са много склонни да променят речта си според нивото на разбиране от детето. Те употребяват по-непозната лексика, по-сложни граматически структури, изискващи по-високи когнитивни умения.

Установено е, че деца, възпитаващи се в среда с ограничения или дефектно речево обкръжение (глухонеми родители или родители с дефекти в речта), продължителна хоспитализация, ограничени социални контакти поради тежки заболявания, изостават в речевото си развитие.

И така за нормалното речево развитие е необходим благоприятен психологически климат в семейството. Общуването би трябвало да е значимо, да преминава на положителен емоционален фон и да подбужда към отговор.

Речеви нарушения у детето

При наличие на речеви нарушения у детето характерът на вътрешносемейните отношения може да затормози или да способства за формирането на отделни страни на речта. В семейства с неблагоприятен психологически климат (чести скандали, несъгласуваност на изискванията към детето, грубост и несдържаност към него и др.) у детето се диагностицира емоционално неблагополучие (тревожност, агресия), налице е затруднен контакт с връстниците и възрастните. В семействата, където има разбирателство, корекцията на нарушенията в речевото развитие на децата преминава бързо, без значителни последствия.

При изучаването на проблемите в речевото развитие на децата вниманието на изследователите все повече се привлича от семействата, в които съпрузите говорят на различни езици. Естествено, че от такива бракове се раждат деца и в семейството възниква въпросът кой език ще е основен за детето. Терминът „ранен детски билингвизъм“ се използва за характеристика на психиката на дете, намиращо се от раждането си в речев контакт с два езика и приемащо по време на своето развитие едновременно на две речеви системи. Провеждат се различни изследвания върху формирането на речта при двуезични деца, като се проучват ситуации, способстващи за овладяването на втори език, факторите, оказващи влияние върху този процес, влиянието на единия език на другия. Анализът на формирането на речта на децата в двуезична семейна среда показва, че то повече зависи от отношението към развитието на детето в семейството, отколкото от това на колко езика говорят в него.

Семейство, което възпитава дете с речево нарушение

Речта се явява постоянно състояние на човека. Естествено, че нарушенията на речта водят до промяна в личността. В някои случаи у децата с нарушения в речевото развитие възниква чувство на непълноценност.

Разумното семейство винаги се старае да въздейства на формирането на детската реч, започвайки от най-ранна възраст. Много важно е детето да чува правилна, ясна реч, по примера на която то формира собствената си реч.

Не всяко дете благополучно усвоява нормите на родния си език. При деца с проблеми в акустико-артикулационните връзки възникват фонетически неправилни думи. При тях не се развива своевременно правилно произношение и дефектът в бъдеще не изчезва, а преминава в постоянен недостатък в произношението.

За отношението на детето към говорния му недостатък влияние оказва и отношението на родителите му към него.

Непълноценната реч и свързаната с нея неуспешност водят до редица характерови изменения и до снижаване на самооценката.

Развитието на речта преминава в тясна връзка с формирането на всички психични процеси.

За формирането на реч значение имат:

- моторното развитие (развитие на двигателната сфера);

- диференциацията (различаването) и слуховото възприятие;

- развитието на ориентацията;

- формирането на потребност от общуване.

Възрастният стимулира развитието на диалогичната реч с помощта както на реални предмети, така и на сюжетни картинки

На отношението на родителите към речевия дефект на детето влияят фактори като дълбочината на дефекта, интелектуалното ниво на родителите, компетентността им по въпросите на възпитанието, собствените особености на характера, семейните взаимоотношения и др.

Лечението на детето с незначителни отклонения в речевото развитие на първо място започва с укрепване на детския организъм. Голямо значение имат правилният режим и храненето, физкултурните занимания, различни водни процедури. Неблагоприятните психогенни фактори, действащи на детето, е добре да се отстранят. Ако детето има страхове, в никакъв случай не трябва да му се присмиват или грубо да го насилват, за да ги преодолее. Не е добре преди сън да се разказват вълшебни приказки или да се гледа телевизия, всички резки дразнители трябва да се отстранят.

Помнете, че…

Възпитаването на правилна реч у детето е сложна задача, изискваща своевременна намеса на специалисти и продължителни занимания.

Едно занимание с логопед не е достатъчно. Необходими са ежедневни допълнителни занимания, които близките провеждат с детето.

Профилактиката и корекцията изискват настойчивост, систематичност и търпение.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Sensimo Baby 0+ течен перилен препарат
READYSensimoBaby Detegrent
Здраве Бебе БИО шампоан за коса и тяло
READYZdraveBebeBio Shampoo
Здраве Бебе БИО хидратиращо мляко за тяло
READYZdraveBebeBio MoisturizingBodyMilk
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream