Силвия Асенова, магистър логопед

    Силвия Асенова, магистър логопед

    Из рубриката "Съветите на логопеда"

    Ще ви предложа прост вариант за масаж на лицето и артикулационните органи. Той е адаптиран за родители и лесен за изпълнение.

    Тези упражнения се препоръчват когато:

    • Няма поява на лепет на 6–7 месечна възраст.
    • При произнасянето на звукове имате впечатление,че детето се затруднява.
    • Детето лесно произнася звукове, но те са неясни, размазани.
    • Детето иска да артикулира, но сякаш не знае къде и как да постави език и устни, за да произнесе звук.

    Не бива да забравяме:

    • Масажът трябва да се харесва на детето.
    • Започва се постепенно.
    • Използват се само упражнения, които се харесват на детето, другите се пропускат.
    • Предлагаме на дететода прави часто от упражненията само.
    • Възможно е да започнете демонстрирайки упражненияята първо на вас или на играчка, а след това на детето.

    За масаж на лицевите мускули се използват плъзгащи движения – поглаждане, потупване с  длани или върха на пръстите. Броят на движенията трябва да бъде еднакъв както по часовниковата стрелка, така и обратно на часовниковата стрелка.

    Упражнение № 1. Активизиране на мускулите на лицето

    Потъркайте всяка буза  с  ръкавица от хавлиена материя  извършвайки  кръгови движения. Движенията трябва да са равномерни и енергични, започвайки от крилата на носа, движейки се към ушната висулка, а от нея надолу.

    Упражнение № 2. Активизиране на мускулите на лицето

    Почуквайте с бързи и енергични движения с вюърха  на пръстите по лицето,бузите и устните на детето.

    Упражнение № 3. Основата на двете ръце навъзрастния се съединяватпод брадата на детето, като дланите и пръстите обхващат бузите му. Потупвайте енергично, но не много силно  с  пръсти,  бузите на детето.

    Упражнение № 4. Потупвайте с показалец и среден пръст по устните на детето. Може да произнасяте звук „М-м-м-м“.

    Упражнение № 5. Игра „Събуждане“

    Напевно произнасяме:

    • „Стена, стена, стенички“ – поглаждаме първо едната, бузка на детето, след това другата и накрая двете“.
    • „Таван“ – поглаждаме челцето му.
    • „Стъпала“ – с показалеца почукваме брадичката,след което със средния пръст почукваме горната устна.
    • „Звънец – дзън“ – натискаме леко с показалецавърха на носа на детето.                   

    Упражнение № 6. Плъзгащи движения  със страничната част на показалеца, започвайки от ушите към устата на детето.

    Упражнение № 7. Затворете устата на детето и придържайте долната му челюст. Придвижвайте другата си  ръка  от под брадичката надолу по врата на детето. Така го учим да преглъща слюнаката си.

    Масаж на устните и езика

    За този вид масаж използваме четка за зъби или пръсти

    Упражнение № 1. Почукваме с върха на пръстите около устата по часовниковата стрелка и обратно .

    Упражнение №2. Повторете движението от упр.1, само, че много бавно. При всяко докосване, спирайте и извършете кръгови движения, сякаш „завинтвате винт  в дълбочина“

    Упражнение № 3. Масажирайте мускулите на горната устна, като почуквате  с показалец от носа към гоната устна. Показалеца може да обвиете и с марля.

    Упражнение № 4. Масажирайте мускулите на горната устна, като поглаждат  с показалец от носа към гоната устна.

    Упражнение № 5. Неколкократно с пружиниращи движения  с показалец и палец  масажирайте точките в ъглите на устата. След това съберете устните на детето напред в положение за произнасяне на звук „У“. Обезателно произнесете този звук вие „У-у-у“.

    Упражнение № 6. Преместете показалеца си под долната устна на детето и я придвижвайте нагоре към горната устна. Направене няколко такива движения нагре-надолу, произнасяйки“ба-ба-ба“.

    Упражнение №7. Хванете устните на детето  с палец и показалец , като със скоба. Раздалечавайте и събирайте устните му, така,че те да се залепват и отлепват. Произнасяйте звук „М-м-м“.

    Упражнение № 8.С масажна четка или с пръст обвит в марля масажирайте вътрешните части на бузите, с кръгови движенияь, повдигайки мускулите нагоре. Движенията се правят на всяка буза поотделно.

    Упражнение № 9. Потъркайте вътрешната страна на бузите на дететос четка или с пръст,обвит в марля.

    Упражнение № 10. С пръсти повдигнете върха на езика на детето до алвеолите, произнасяйки „да-да-да“,“та-та-та“.

    За масаж на езика може да използвате масажна четка или четка за зъби, като поглаждате и почуквате с нея по средата на езика от върха към корена и обратно.

    Масажът завършва като затворим устата на детето и с помощта на показалеца му помогнем да я задържи затворена и да преглътне.

     

    Включвайте упражненията постепенно.

     

    Желая успех!

    Как да развием речта от  2 години  до 2 год. и 6 мес.

    1. Желателно е вашето дете да прояви речева активност, инициирайки кратки диалози. В началото те могат да бъдат много прости и да произтичат от специално подготвена от възрастния ситуация. Например мама „забравя“ да постави чиния на масата (неговата чиния) и го вика за вечеря заедно с цялото семейство. В тази ситуация то би трябвало да прояви речева активност и да се обърне с въпрос. Ако не успее да намери „нужните думи“, му помогнете, като зададете въпрос: „Всички имате ли си чинии? Кой си няма чиния?“. С подобна „помощ“ може да се варира в различни ситуации от ежедневието и в зависимост от речевите способности на детето.

    2. Стимулирайте употребата на лични местоимения, и то не само тези, които предимно употребяват децата в тази възраст (аз, мое, мои, на мен). Добре е да се научат да различават кога се употребява „той“, „тя“, „твое“, „него“.

    3. Стимулирайте  също и употребата на няколко глагола последователно, описващи развитието на действието с един герой.

    4.  При самостоятелната реч на детето е добре да стимулирате употребата на прилагателни. Често си мислим, че най-важно за детето е да го научим да назовава цвета на предмета. Да, важно е, но добре би било да го научим и да употребява в речта си и прилагателни, като „голямо“, „малко“, „топло“, „студено“, „весел“, „тъжен“ и др. Тези думи отразяват не само характеристиките на познати предмети, но изразяват и емоционално отношение към тях.

    5. Обърнете внимание на произношението на звуковете. В тази възраст достъпни стават за произношение и някои по-сложни думи. Важно е как детето произнася съгласните „П“, „Б“, „М“, „В”, „Ф“, достатъчно активно ли се допират устните му при тяхното произношение. Много често при деца, рано преминали на изкуствено хранене, устната артикулация е вяла, но това проличава след втората година, когато речникът на детето активно нараства. При увеличаването на дължината на думите яснотата на произношението му рязко намалява. Ако в речта му забележите, че упорито заменя един звук с друг, проверете дали може да произнесе изолирано този звук. Всичко провеждайте под формата на игра, в края на която детето може да получи награда.

    6. След двегодишна възраст децата започват да употребяват в речта си предлози. В този период е добре детето да разбира значението на предлозите. Може ли то да скрие играчката в джобчето, зад гърба, под стола, да я постави на масата, ориентирайки се по словесна инструкция; доколко се ориентира в съдържанието на различни ситуации, като „Донеси количката от стаята, а топчето постави в чантата“. 

    7. Помнете, че артикулационните възможности на детето все още значително изостават в сравнение с неговите речеви способности. Малкото дете може да „разкаже“ на внимателен събеседник много неща, употребявайки значително количество думи с нарушено произношение.

    Общи препоръки

    Ако детето ви вече е навършило 2 години и постепенно е започнало да развива фразовата си реч, добре е да обърнете внимание на темповете, с които то овладява нови думи. Натрупването на нови думи и изречения в речниковия му запас зависи много от изискванията към неговата реч, които вие и близките ви имате към него. Като правило най-успешно се развива речта при деца в семейства с поотраснали братчета или сестричета.

    Как да развием речта от 2 год. и 6 мес. до 3 год.

    Заключителният период на ранното детство е свързан с усвояването на езика, с общуването не само с близки, но и с непознати, с връстници и с по-големи деца. Добре говорещите 3-годишни деца често са инициатори в общуването, обръщайки се към възрастните с много въпроси. В речта им има все още грешки, свързани с неправилната употреба на някои форми на думите и със словообразуването.

    Детето трябва да усвои добре употребата на:

    • Mножествено число.
    • Словообразуващите форми на думите, например за големина, за принадлежност.
    • В тази възраст детето вече би трябвало да може да произнася  всички гласни, но може да изпитва затруднения при произношението на съгласните звукове „Ж“, „Ш“, „Р“. Поради тази причина е добре да обърнете внимание на всички възможни неточности при произношението на окончания, изопачавания или пропуски в самостоятелната детска реч. Помогнете му да „чуе“ нужното окончание с помощта на въпрос и задължително го похвалете за правилния отговор.
    • Често възрастните, за да демонстрират пред другите колко добре умее да говори детето, изискват от него доста сложни неща, например: „Разкажи какво ще правиш, когато отидеш на гости на баба!“. Предполага се, че детето ще си „спомни“ миналото си гостуване и ще разкаже за своите планове в този момент, но паметовите му възможности все още са ограничени. В този случай то може или да откаже да ви отговори, или да направи неуспешен опит да каже нещо, което ще го разтревожи. Това може да провокира словесен негативизъм или нервен срив.
    • Когато четете детски текстове като приказки, стихчета, римушки, привлечете вниманието му към стандартни словосъчетания от типа: „ласкави ръце“, „гъсти коси“, „вълшебна пръчка“. Обяснете значението на думите и стимулирайте употребата на подобни изрази при отговори на въпроси след прочетен текст.
    • В тази възраст не изисквайте детето да ви отговаря със сложни и дълги изречения. Речевите възможности на малките деца са ограничени не само от трудностите, които изпитват при усвояването на някои речеви форми, но и от спецификата на детската памет и внимание.
    • Вече става достъпна употребата на сложни думи, като сричковата им структура може да се нарушава при възпроизвеждането на нови и непонятни на детето думи. На 3 години все още не е задължително детето да умее да произнася правилно думи като „ескалатор“, „електричество“, „ламарина“, „велосипед“. Тъй като към детските консултации все още няма логопеди, които да следят за развитието на речта, то моят съвет към вас е да обърнете внимание  на речниковия запас, на начина при формиране на изречението.

    ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ:

    Ако детето от 0 до 1 година:

    • не трепва при внезапен силен звук;
    • не се усмихва и не издава звуци в отговор на емоциалнално речево общуване;
    • вокализациите са многотонни и без емоционална окраска;
    • избягва да ви гледа в очите;
    • не реагира на името си;
    • трудно се включва в игрово взаимодействие;
    • не повтаря звукове и срички, които е чуло.

    Ако детето от 1 до 1,5 години:

    • не реагира на словесна инструкция, ориентира се само след показ;
    • отдалечава се от познат човек, който иска да поговори с него;
    • общува с помощта на жестове и отделни възгласи, често капризничи;
    • не обича да си играе с играчки, да слуша приказки, не разглежда книжки с картинки.

    Ако детето от 1,5 до 2 години:

    • не разбира добре отправена към него реч;
    • трудно усвоява нови думи;
    • продължава да получава желаните неща чрез плач и възгласи;
    • не играе с играчки;
    • престанало е да изговаря дори научените думи;
    • играе самостоятелно.

    Ако детето от 2 до 3 години:

    • продължава да употребява аграматични форми;
    • не формира изречение;
    • изпуска предлозите „в“, „на“;
    • не запомня кратки стихотворения;
    • не чувства ритмичната структура и мелодичността на речта.

    Всички родители са заинтересовани децата им да растат здрави, своевременно да се появят звуковете, а речта им да бъде свободна и изразителна. Един от органите на звукопроизношението е езикът. Езикът е сравнително неголям орган от човешкото тяло, но независимо от това именно в него могат да се крият причини, свързани не само с неправилно звукопроиношение, но и със здравето като цяло.

    Особености в строежа на езика

    • Макроглосия – уголемен език. Води до затруднения при говора и храненето и затруднено дишане. Макроглосията е наричана от логопедите масивен език. Такъв език трудно се побира в устната кухина. Пречи за правилно произношение и при прием на храна. За намаляване на мускулната маса на езика се препоръчва операция. Някои родители дълго отлагат подобни операции от жал към детето, но подобно отлагане често води до задълбочаване на проблема. Представете си 7-годишно дете, което е с постоянно отворена уста, от която се подава език, с увеличено слюноотделяне и амимично лице. Дори и заниманията с логопед няма да дадат добри резултати, когато езикът не е достатъчно подвижен, думите ще се произнасят с голямо затруднение. Детето ще започне да се притеснява от своя външен вид, от говора си, а с възрастта ще се появят комплекси и неврози.

    Да, наистина операцията е травмираща, след нея ще има проблеми и с храненето за известно време, но всичките тези явления ще са временни.

    • Микроглосия – умален език. Води до затруднено хранене, нарушаване процеса на сучене, дъвчене и гълтане, наблюдават се проблеми с храносмилането, детето не достига необходимото тегло и с всеки изминал месец изостава в психо-физическото си развитие, често боледува. Впоследствие такова дете проговаря по-късно, с множество дефекти в звукопроизношението. Малкият език трудно заема нужната артикулационна поза, амплитудата на движение също е малка. В такива случаи се прави пластика на езика, а на каква възраст – това решават лекарите. След подобна операция следват рехабилитационен процес и логопедична работа.
    • Случва се детето да се роди с т.нар. разцепен, раздвоен език.

    Желателно е бързо да се потърси медицинска помощ.

    Езикът – карта на вътрешните проблеми

    Родителите трябва да обръщат внимание на вида на езика. Ако той е твърде блед, отпуснат и вял, това е сигнал за понижен мускулен тонус. Движенията му са бавни и неточни, заемането на нужната артикулационна поза при произношение на звуковете става невъзможно, сякаш детето има „каша в устата“. Ако езикът е много напрегнат, гърбът му се издига като „гърбица“, изнесен е напред и синее, а върхът му се отклонява встрани, налице е хипертонус.

    За какво още може да ни „разкаже“ детският език?

    В последно време все по-често се срещат деца с т.нар. „географски език“. Повърхността на такъв език е покрита от бели, кафеникави или розови цветови петна, чиито контури напомнят очертанията на континенти, откъдето идва названието им. Езикът на места е като полиран със слабо изразени вкусови рецептори. При такова състояние на езика е необходима консултация с алерголог и гастроентеролог. Като правило чувствителността и подвижността на този тип език също са съществено ограничени, поради което се препоръчват артикулационна гимнастика и постановка на някои звукове. Понякога повърхността на езика е осеяна с дълбоки бразди като бръчки. Той е болезнено сух и слабоподвижен, което също се отразява зле на звукопроизношението. Подобна особеност се наблюдава при ендокринологични проблеми.

    Подезична връзка (юздичка)

    Ако тя е прекалено къса или липсва, езикът е желеобразен и сякаш е лишен от мускулна маса. Такъв език няма да се справи с правилното произношение на звук Р, а също и на други звукове. С помощта на специални артикулационни упражнения и масажи, които логопедът ще препоръча, ще се повиши подвижността на езика, което ще го подготви за вярното и точно произношение на звуковете.

    Не бих посъветвала родителите сами да повдигат езика на детето, защото без достатъчно знания и опит те могат сериозно да травмират лигавицата на устата. Детето доброволно може да поиска да го направи.

    За целта ще помогнат някои игри-хитринки:

    • „Моят език се повдига високо, високо“, казва възрастният, отваряйки широко устата си и повдигайки върха на езика си към небцето. „А твоят?“, пита той детето. По време на играта се постарайте да разгледате подезичната връзка.
    • „Чие конче ще се чуе по-ясно?“ или кликане с език при широко отворена уста. Езикът силно се притиска към горното небце и се отпуска. В такъв момент подезичната връзка се вижда много добре.
    • „В твоята устичка дали е пораснала гъбка? Виж! В моята има.“ Езикът силно се притиска към горното небце и се задържа за известно време. Гъбката може и да не се получи веднага, но не се отказвайте. Когато гъбката „порасне“, може да разгледате подезичната връзка добре.

    Нейният строеж и размери са много разнообразни. Много рядко, но е възможно да видите раздвоена юздичка. Може да е плътна, масивна и много къса, така че детето да не е в състояние дори и на милиметър да повдигне езика си нагоре.

    Няколко от най-често разпространените отклонения от нормата в строежа на подезичната връзка:

    • Тънка, почти прозрачна юздичка, която въпреки всичко пречи за повдигането на езика.
    • Много тънка, сякаш от пергамент, юздичка. Предният й край е прикрепен съвсем близо до върха на езика. Поради тази причина при изплезване върхът на езика се раздвоява по средата.
    • Плътна, къса юздичка от сухожилни влакна. Тя е прикрепена до самия връх на езика. Повдигането на езика е силно ограничено. При опит езикът да се извади напред от устата върхът му се увива, а гърбът му „израства“ и се издига.
    • Плътна къса юздичка, сраснала се с мускулите на езика и практически прикрепена за върха на езика. В този случай всички движения са силно ограничени.
    • Къде е юздичката и къде е езикът, е трудно да се разбере, те са единно цяло. Създава се впечатление, че езикът се е сраснал с долната част на устната кухина. С такъв език е трудно както да говориш, така и да се храниш.

    Всички тези отклонения от нормалния строеж на подезичната връзка затрудняват процеса на хранене на детето, а впоследствие ще попречат не само за своевременното появяване на звука Р, но и на звуковете С, З, Ц, Ш, Ж, Ч, Щ, Й, Л, К, Г, Х. 

    При по-голямата част от посочените отклонения е необходима хирургическа намеса

    Много от родителите ще си кажат, че това би довело до стрес, психотравма, затова ще изтъкна някои от основните последствия от отказа на подобна операция: 

    • Формиране на неправилен прикус.
    • Неправилно формиране на небно-гълтачен пръстен: гласът на детето ще придобие носно звучене.
    • Нарушено физиологично и речево дишане; формиране на упорито вдишване през устата, което води до повтарящи се често простудни заболявания.
    • Тих глас и неизразителна реч.
    • Нарушено звукопроизношение във всички фонетични групи.

    Разбира се, изборът е на родителя, но след операцията са необходими занимания с логопед. В противен случай резултат няма да има.

    Специалният проект „Съветите на логопеда“ има за цел да разгърне развитието на речта на детето, за да могат родителите да му осигурят здраво и успешно развитие, съпроводено с щастливи емоции.

    Съвет № 4

    Всички учим по различен начин

    Момченцата и момиченцата, леворъки или десноръки – всички са различни и уникални. Статистиката показва, че речта при момчетата започва да се развива по-късно в сравнение с момичетата. Една от причините за това се корени във физиологията. Морфологичното съзряване на главния мозък при момичетата протича по-бързо. Това влияе върху натрупването на речников запас от думи. Момиченцата се стараят да говорят правилно, като възрастни, но в сравнение с момчетата по-късно усвояват фразовата реч. Момчетата усвояват по-лесно думите, свързани с действия, а момичетата – имената на предметите.

    Добре е родителите да бъдат запознати с особеностите на развитието на речта при леворъки и десноръки. Много родители се опитват да приучват децата си. При едни се получава, но при други това оказва голяма вреда в развитието, защото се извършва намеса в механизмите на действие на главния мозък. За да определим водещата ръка, добре е да се консултираме с детски психолог. При десноръките дясното полукълбо на мозъка отговаря за образното мислене, а лявото – за работата на речевите центрове и разпознаването на знаците. При леворъките е обратно. Ето защо при леворъките деца по-бавно се формират фонематичният слух (способността да се различават звуковете) и артикулацията. Те могат да проговорят по-бързо от десноръките, но речта ще е неразбираема. Леворъките изпитват затруднения при разбирането за съчетаването на думите и при усвояването на граматическите правила, но те по-лесно запомнят словосъчетания и цели изречения.

    Съвет № 5

    Създайте на детето благоприятни условия за развитие на речта

    Многобройните изследвания доказват, че колкото детето има по-голяма двигателна активност, толкова по-добе се развива речта му. Активните игри с детето, особено на чист въздух, са основа за формирането на речевата му функция. От раждането у бебето е заложен стремеж към изследване. То инстинктивно опознава предметите. Навиците за самообслужване е добре да се развиват колкото може по-рано, а това се отразява благоприятно върху процеса на развитие на речта. Желателно е емоционално да се реагира на всеки звук, който детето издава. Още от първите дни след раждането е добре на детето да се четат приказки, стихчета. Обучението му в реч е хубаво да се провежда чрез игри, движение и положителни емоции. Когато разговаряте с детето, говорете бавно, спокойно, с кратки и прости изречения. При провеждането на развиващи занимания отчитайте възрастта и възможностите му.

    За правилното формиране на висшата психична дейност е важен и дневният режим. Някои родители се опитват да настроят съня и бодърстването на детето, съобразявайки се със своя жизнен ритъм, но това се явява голям стрес за нервната система на детето. Децата трябва да чуват от възрастните правилна реч. Родителите могат да употребяват опростени думи от типа „ам-ам“, „дай“, „ту-ту“ при общуването си с детето до първата му година, след това е желателно опростените думи, които използва детето, да бъдат съпроводени от правилното им название. Например, ако то види куче и произнесе „бау-бау“, добре е възрастният да отговори: „Да, това е куче!“. Животът на детето трябва да е изпълнен с нови впечатления. Постоянно нещо трябва да го заинтригува, да му се разказва, да му се показва. Разширявайки кръгозора си, то ще поиска да изразява своите емоции, а това ще ускори процеса на формиране на речта.

    Съвременните технически постижения нееднозначно влияят на развитието на детския организъм и по-специално на централната нервна система. На първо място в списъка на вредните фактори е телевизорът. В някои семейства той работи с часове – като фон. Детето чува бърза, непонятна за него реч, а това може да доведе до психологически и речеви комплекси. Ако детето постоянно се храни с мека, пюрирана и пасирана храна, това също влияе негативно върху развитието на органите за артикулация, а оттам и върху формирането на речта. Нека бъдем водени от принципа, че всичко, което правим, трябва да бъде умерено, от полза за детето и здравето му, а не за нашия комфорт.

    Съвет № 6

    Всяко речево нарушение може да се поправи, но не губете време

    Детският мозък притежава големи компенсаторни възможности. Колкото по-малко е детето, толкова по-големи са възможностите му за възстановяване и развитие на потенциала му. Трябва да отбележа, че лечението на речевите функции би било добре да се провежда комплексно, с участието на педиатър, психиатър, психолог, невролог, специален педагог и логопед, а в някои случаи в лечението да вземат участие и други специалисти. Основна роля обаче имат родителите. Всички близки на семейството трябва да се обединят със специалистите и да изпълняват назначения, препоръки, домашни задания и упражнения – само така ще има бърз положителен резултат.

    Етапи в развитието на речта

    От 0 до 12 месеца 

    2–3-ти месец – Гукане. Гукането е провлачено произнасяне на гласни и срички с гърлени съгласни като гу, агу , гъ, агъ.

    5–7-и месец – На фона на мелодичното гукане се появяват срички, които се трансформират в лепет. Лепетът е многократно повторение на срички (ма-ма-ма, бу-бу-бу).

    8–10-и месец – Формира се разбирането на насочената към детето реч.

    10–12-и месец – Детето казва първите си думи. Преходът се осъществява на фона на лепетните думи – мама,тате, баба, ам, дай. Около 1 година детският речник се състои примерно от около 10 думи. Налични са звуковете А, У, И, П, Б, М.

    От 1 до 2 години. Детето използва опростени или звукоподражателни думи. Разбирането на речта се увеличава, а също и активното говорене. При молба от възрастен детето може да открие между предмети позната му играчка, а към 1 год. и 3 мес. – да изпълни по поръчка прости действия.

    Към 1 год. и 6 мес. активният му речник се състои от около 40–70 думи, обикновено съществителни: названия на играчки и предмети от близкото обкръжение, имена, прилагателни (голямо-малко), по-рядко глаголи и лични местоимения. До тази възраст отсъства фразовата реч. След 1 год. и 6 мес. децата все по-често започват да използват изречения от две думи, например: „Мамо, дай“; „Мамо, ела“, а към 1 год. и 10 мес. използват изречения от 2–3 думи, но все още не добре граматически свързани. Към края на втората година детето използва в речта си приблизително 100 до 300 думи. Като норма трябва да бъдат сформирани звуковете О, Н, Т, Д, К, Г, Х, В, Ф.

     

    От 2 до 3 години

    При нормално речево развитие речта на детето се характеризира с активна комуникация с другите, като използва фрази от 3–4 или повече думи. То разбира отправена към него реч и би могло да отговори на няколко зададени му въпроса. Кратки текстове, прочетени многократно, може да запомни наизуст, но само да направи последователен преразказ – не може. В края на третата година детето използва глаголи, прилагателни, означаващи размер и цвят, форма, качество. Обемът на речника се увеличава от 200–300 до 800 думи. Децата на тази възраст все още не могат да произнасят достатъчно правилно и ясно много от звуковете, затова речта им невинаги е добре разбираема за възрастните. Сложните за артикулация звукове като Т, Ш, Ж, Щ, Ч, С, З, Ц, Л, Р се заменят с по-прости.

    От 3 до 4 години

    Голяма част от децата на тази възраст вече могат да изказват прости съждения за предмети и явления. Те изпитват голяма потребност от общуване и непрекъснато задават въпроси: „Защо?“, „За какво?“, но поради неустойчивостта на вниманието им, не доизслушват отговорите на възрастните. Активният речник на децата се обогатява, достигайки приблизително около 1900 думи, но те изпитват трудности, ако трябва да разкажат приказка или да опишат някакво събитие,на което са присъствали. В речника им липсват думи с обобщаващо значение: дрехи, плодове, зеленчуци, мебели и др. Отсъстват и думи – названия на части от предметите. Около 4-годишна възраст би трябвало да са сформирани звуковете С, З, Ц.

     От 4 до 5 години

    Увеличаването на активния речник допринася за възможността децата да започнат по-добре да излагат своите мисли и по-добре да построяват изречения, но въпреки това често допускат граматически грешки, например не съгласуват думите по род и число, неправилно употребяват предлозите. В тази възраст децата харесват римувани произведения, които способстват за формирането на речевия слух. Речникът се състои от 1900–2200 думи. Значително се подобрява звукопроизношението. На 5 години звуковата система би трябвало да бъде сформирана.

    От 5 до 7 години

    Граматически речта се усъвършенства, речникът се увеличава до 3500 думи, в него активно се натрупват описателни и обобщаващи думи и изрази, устойчиви словосъчетания. Децата могат да разказват и преразказват кратки произведения. Развиват се вниманието, паметта и логическото мислене. 

    Специален проект: Съветите на логопеда - Как да развием речта от 1 год. и 6 мес. до 1 год. и 9 мес. Вашият малчуган вече може успешно да повтори след вас прости двусрични думи. Една игра, която ще се хареса на детето ви, е играта „Телефон“. Произнасяйте познати думи, които вие сте чули от речевата продукция на вашето дете, използвайки детски телефон или празно руло от хартия. Старайте се да произнасяте думите ясно. В тази възраст децата много често пропускат първия или последния звук от думата, могат да заменят думата с по-лесна за произнасяне, например „ела“ – „ла“. В тази възраст може да започнете със звукоподражания от типа „мяу-мяу“, „бау-бау“. Когато играта вече стане позната за детето, може да опитате да включите в нея нови думи, които детето знае, но все още не е произнасяло.

    • По-сложен вариант, достъпен за децата от тази възраст, е произношението на тризвукови думи (кон, кал, др.). Детето често при самостоятелно произношение изпуска първата неударена сричка. Опитайте се да поиграете с него, като пляскате с ръце, изговаряйки на срички „трудните“ думи.
    • Важна стъпка в развитието на речта на детето е формирането на умения за самостоятелно назоваване на предмети при молба от възрастен. Ако вашето дете е свикнало само да повтаря определена дума след вас, а при произволно общуване да предпочита жестове, погледи, емоционални възгласи, необходимо е вие да предприемете мерки за създаването на предпоставки, формиращи собствена речева продукция.

    Преди всичко се постарайте да организирате предметната среда, така че да не оставяте детето самичко в обкръжението на много играчки. Предлагайте му да поиграете „на кукли“, „на колички“. Съвместната игра организирайте на принципа „Хайде заедно да поиграем на...“, като се стремите да съпровождате своите действия с разказ за играчката и качествата й, демонстрирайки възможните действия с нея.

    • Често предлагайте на детето си игри, в които то не трябва да играе само, а такива, които изискват от него словесно обръщение към вас в процеса на играта. С момчето може да карате камион, като го подтиквате да го кара („Напред-назад. Стоп!“), с момиченцето – да приспива кукла, назовавайки я ласкаво, пеейки й. Така с много прости предметни действия учим детето да играе с играчката и да й влияе с думи.
    • Ако ви се струва, че вашето дете просто се инати и не произнася думи, макар да може да назовава достатъчен брой предмети, опитайте да поиграете, като вземате различни предмети и ги назовавате не с техните имена. Ако детето не забележи грешките, предметът изчезва в огромна пътна чанта. То може да го спаси или да си го вземе само ако го назове правилно. За да усвои детето тези правила на играта, в началото може да се играе от двама възрастни или да я играете с по-голямо дете.
    • Ако детето лесно назовава познати предмети, може постепенно да преминете към използването на предметни картинки, научавайки го да разпознава изображенията и да ги произнася. При съпоставянето на картинките с играчките е необходимо да ги показвате и ясно да ги назовавате. „Това е Лиса. Покажи лапите, очите, опашката й. Къде е опашката на Лиса?“ При разучаването на нови думи използвайте първоначално играчка, а след това картинка. Първоначално поощрявайте всеки един вариант на произношение, достъпен за детето. По-късно, когато новата дума бъде усвоена, е добре да я съотнесете с реален предмет.
    • Постепенно в процеса на разучаването на нови думи ще се ускори и формирането на отчетливо произношение, защото децата приемат лесно изискванията към речта, стига да са адекватни за възрастта им и за артикулационните им възможности.

    Как да развием речта от 1 год. и 9 мес. до 2 год.

    • Обърнете внимание как детето ви произнася кратка фраза.
    • Ако усвояването на нови думи върви успешно, то този процес не само ще стимулира произношението, но и ще повлияе положително върху разширяването на неговите комуникативни възможности: то с думи ще може да съобщи за своите усещания, да посочи предмет, да поиска според нуждите си. В тези изказвания детето изразява субективно най-значимата за него информация. Необходим етап за прехода към фразова реч е обединяването в едно смислово цяло две различни думи.
    • Повечето деца овладяват фразовата реч успешно. Като правило преходният етап от дума-изречение към разширена фраза са изказвания от типа: „пато“ (палто) – указателен жест по посока на гардероба/закачалката. Постепенно в речта на детето се появяват нови изречения, в които намалява невербалният компонент. Например: „Дай ало!“ – „Дай ми телефона“.
    • За успешното формиране на пълноценна фразова реч е необходима появата на изказвания, които са построени на основата на фиксирано действие и обект, към който то е насочено (напр. „пия сок“). Децата обикновено започват с обозначаване на действие, изразяващо желание или насочващо към преместване на предмет. Ако вие не наблюдавате такива двукомпонентни изречения, постарайте се да забележите какво е емоционалното отношение на детето ви към назования от него предмет и какво действие иска да извърши то с него. Опитайте да се досетите за желанието на детето и да извършите това действие с играчката, предварително назовавайки действието, което извършвате, и предмета. Произнесете двете думи бавно няколко пъти и опитайте да ги повторите заедно с детето. Насочете вниманието на детето, че повтаряйки думата-действие, то може да постигне аналогични резултати и с други предмети. Така у детето постепенно се формира умение за използване на стандартна структура на фраза от две думи в сходни ситуации. Стимулирайки детето си към произношение на фрази, а не само на думи, вие може да „престанете да го разбирате“ в игра, ако то се опита да се върне към дума-изречение.
    • На малко по-късен етап би било полезно, ако обърнете внимание на детето си и го научите на други варианти за построяване на фраза. Затвърдете умението, като му четете кратки стихчета. След като то достатъчно време ги е слушало, можете да опитате да поиграте с него на игра, в която вие започвате началото на стихчето и го оставяте то да завърши всяка строфа, казвайки последната дума от нея. Ако детето ви има любимо стихче, което ви кара непрекъснато да му четете, може да го помолите то да го започне, а вие да го завършите.
    • Продължете, като му разказвате или четете кратки истории по картинки от детски книжки. Ефективен начин за развитието на речта се явява изразителният преразказ на съдържанието, прост сюжет по картинки, в които любимият герой извършва разбираеми и добре познати от детето действия. Поговорете с него за това, което се случва с героите. Нека детето се опита само да ви разкаже своя история (то все още няма да може самостоятелно да преразказва, но вече може да отговаря на несложни въпроси по съдържанието на картинки). Насочвайте вниманието му към изображението на тези действия или предмети, които са най-важни за разбирането на сюжета. Преходът към изречение от две думи е скок – както в речевото, така и в когнитивното развитие на детето.
    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh