Силвия Асенова, магистър логопед

    Силвия Асенова, магистър логопед

    Дишането е рефлексен процес на постоянна промяна, на вдишване и издишване, който включва различни органи. Със специални дихателни техники е възможно не само да се повлияе на човешкото здраве, на вътрешната енергия на тялото, но също и да се постигнат определени състояния на съзнанието. Трябва да знаем, че ако упражненията се изпълняват неправилно и продължително, може да се получи главоболие.

    Много хора смятат, че за правилното произношение на звуковете са необходими само правилна артикулация и трениране на артикулационните органи. При нарушена артикулация обаче често се забелязва и нарушено речево дишане.

    Речевото дишане се отличава от т.нар. физиологично дишане. При речевото дишане издишването е малко по-продължително от вдишването. Вдишването при говорене е кратко, интензивно и по-дълбоко, отколкото обичайното дишане, и се извършва през устата. Количеството вдишвания при речевото дишане е 7–10, а при обикновеното 14–20 пъти в минута. За да говорим ясно, е необходимо да произнесем част от фраза или цяла фраза на едно издишване. Паузите при речевото дишане се правят при вдишване. Те не бива да бъдат много кратки или пък много продължителни, в противен случай речта се накъсва и става неясна.

    За да проверите речевото дишане на вашето дете, го наблюдавайте. Ако забележите някой от изброените признаци, това би могло да е сигнал за нарушено речево дишане:

    •  Когато детето говори, речта му става по-тиха към края на фразата.
    • Когато детето говори, се наблюдават бързи, кратки „задъхвания“ в средата на фразата или в думата.
    • Детето диша често и речта му се накъсва от чести издишвания.
    • Детето говори „носово“.

    Можете да разпознаете носовото произношение по следния начин: притиснете с пръсти носа на детето и го накарайте да произнесе няколко думи. Предложените думи не трябва да съдържат звуковете М, Н, Б. Ако детето има носово произношение, ще усетите с пръстите въздушните тласъци в ноздрите му.

    Развиване на дишането

    Необходимо е да се сформира у детето силно, плавно и продължително издишване от устата. Трябва да се научи да контролира времето за вдишване, изразходвайки въздуха икономично при издишване.

    Допълнително се развива и способността да направлява въздушната струя.

    Параметрите за правилно издишване през устата са:

    • Издишване плавно, а не на тласъци.
    •  При издишване устните не трябва да се свиват, а бузите да се издуват.
    • По време на издишване през устата не трябва да се допуска издишване през носа. Ако детето издиша през носа, може да му се притиснат ноздрите, така че то да усети откъде трябва да излиза въздухът.
    • При пеене или при разговор не трябва да си поема въздух с помощта на чести, кратки вдишвания.

    При изпълнението на игрите за дишане имайте предвид, че те бързо уморяват детето. Използват се за много кратко време, редувайки се с други игри. Те ще помогнат на вашето дете да се научи плавно да издиша през устата и да направлява издишната струя.

    Игра „Пеперудке, полети“

    За играта са необходими 2–3 пеперуди, изработени от хартия. Всяка пеперуда е завързана и прикрепена с тънка лента към по-дебел шнур или дървена пръчка. Доближете пеперудите до лицето на изправеното дете.

    Възрастният предлага на детето да си поиграят, казвайки: „Виж какви красиви и разноцветни пеперуди! Нека проверим дали те умеят да летят“. Възрастният подухва пеперудите. „О, виж, те полетяха, сега опитай ти. Коя пеперуда ще отлети по-надалече?“. Детето духа пеперудите.

    При тази игра е необходимо да следите детето ви да стои изправено, пеперудите да са на нивото на лицето му, при издишване да не повдига раменете си, да духа на една издишна струя, без да поема въздух, да не издува бузи, а устните да бъдат леко изнесени напред.

    Играта се изпълнява за не повече от 10 секунди, за да не получи детето главозамайване.

    Игра „Листенца, полетете“

    Изработват се малки листенца от хартия, наподобяващи листата на различни дървета, които поставяме на стол и предлагаме на детето да ги духне.

    Игра „Сапунени балони“

    Това е изключително интересна и забавна игра за децата. Те могат сами да правят балони или да „издухват“ направените от възрастния.

    Игра „Плуващи свещи“

    Тази игра също е харесвана от децата. В началото на разстояние 30 см, а по-късно до 40–45 см. Показваме на детето как плавно, продължително и силно духаме. Във водата може да се сложат корабчета, направени от плътна хартия, гумени играчки, листа от растения.

    Игра „Футбол“

    С моливи

    Възрастният и детето застават един до друг, поставят се по един молив пред детето и пред възрастния на разстояние примерно около 20 см и двамата се опитват да духнат моливите си към предварително направени картонени врати.

    С топчета от памук

    При тази игра се изработват две картонени врати, наподобяващи футболни врати, като чрез духане на топчето всеки играч се старае да вкара гол във вратата на дрругия играч.

    Правилно съчетание на вдишване и издишване

    Добре развитото речево дишане обезпечава правилното произношение на звуковете, на думите, на изреченията. Например, за да може детето да се научи да изговоря много от звуковете (с, з, ш, ж, р), то трябва да направи достатъчно силно издишване през устата, а за да произнесе по-дълги фрази, трябва да се научи да прави осмислени паузи, по време на които да вдишва кислород. И така, речевото дишане е правилното съчетание на вдишване и издишване при произнасянето на думи и изречения.

    Активизиране на речта на неговорящи деца на възраст между 1,5 и 3 години

    Темата за ранното развитие на децата е особено популярна в днешно време. От децата на 6–7-годишна възраст все по-често се изисква не само да говорят чисто и правилно и да имат богат активен речник, но и да могат ясно да изразяват мислите си, съставяйки разкази и преразкази, да умеят да направят звуково-буквен анализ на думи, да пишат печатни букви, а понякога и да четат. Известен е фактът, че именно във възрастта до 7 години се развиват много от психичните функции.

    В ситуацията, когато активната реч отсъства при 1,5– 2,5-годишно дете, родителите, сравнявайки го с негови връстници, започват да се безпокоят и си задават въпроса: „Необходими ли са логопедични занимания, или трябва да се изчака?“.

    Понякога те чуват за съществуващи представи, че момчетата проговарят по-късно , че детето мълчи, мълчи и когато стане на 6 години, проговаря или пък че някой от родителите е имал същия проблем, но щом е тръгнал на училище – всичко се е оправило.

    Според мен, ако отсъства речта при дете на 1,5–3 години, е необходима консултация със специалисти – психоневролог, оториноларинголог, психолог, логопед, както и да бъдат направени медицински изследвания. Наблюденията на специалистите и обективните данни от медицинските изследвания ще позволят да се уточнят характерът на нарушението и степента на неговата сложност и ще може да бъде изготвена адекватна програма за развитие на самото дете. В ранна детска възраст различните нарушения по своята външна изява още не са диференцирани и често имат сходни прояви, но нарушението в развитието на речта в една или друга степен съпровожда всеки проблем.

    За да се затвърди навик, е нужно повторение

    Малчуганите обичат да повтарят едно и също действие, движение или дума отново и отново. Такъв е механизмът на обучение: за да се затвърди един навик, са нужни повторения. Колкото навикът е по-сложен, толкова повече време и по-голям брой повторения ще са необходими. По този начин детето ще се чувства уверено и спокойно.

    За да се научат малчуганите да произнасят сложните звукове (с, з, ш, ж, ч, л, р), устните и езикът им трябва да бъдат силни и еластични, за могат по-продължително време да задържат необходимата артикулационна поза и да извършват многократни превключвания от една артикулационна поза в друга. За всичко това ще помогне артикулационната гимнастика.

    Причини, поради които е необходимо да се изпълнява артикулационната гимастика:

    • Децата ще се научат да говорят ясно и правилно.
    • Децата със сложни нарушения на звукопроизношението могат по-бързо да преодолеят речевите дефекти и когато с тях започне да работи логопед, мускулите на езика ще бъдат подготвени и подвижни.
    • Артикулационната гимнастика е полезна също и за деца с правилно, но вяло произношение.
    • Ясното произношение на звуковете е основа при обучението по писане в първи клас.
    • Заниманията с артикулационна гимнастика са полезни за всички деца, за да говорят правилно и ясно.

    Упражнения за устни:

    • Усмивка“ – задържане на устните в усмивка. Зъбите не се виждат.
    • „Тръбичка“ – протягане устните напред в дълга тръбичка.
    • Хоботче на слонче“ – протягане напред на стиснати устни.

    Упражнения за развиване на подвижността на устните:

    • Прехапване и почесване първо на горната устна с долните зъби, а след това на долната устна с горните зъби.
    • Усмивка – тръбичка“ – последователно разтягане на устните в усмивка и след това събиране в тръбичка.
    • „Човчица“ – протегнатите напред устни в тръбичка се движат вляво-вдясно, извършват кръгови движения.
    • „Рибките си говорят“ – допиране на устните една в друга, издавайки глух звук.
    • Бузите силно се „всмукват“ навътре, а след това рязко се отваря устата. Необходимо е при изпълнението на това упражнение да се достигне до характерния звук на „целувка“.

    При съвсем слаби устни:

    • Балонче“ – силно надуване на бузите и задържане на въздуха в устата.
    • Мустаци“ – задържане на молив или сламка над горната устна. Като усложнен вариант предлагам с молива да се нарисува кръг или квадрат.
    • „Да хванем лиса за опашката“ – задържане с устни на марля или салфетка, която възрастният се опитва да издърпа.

    Упражнение: „Прозорец“

    Широко отворена уста – „топло“. Затваряме устата  – „студено“.

    Упражнение: „Чисти зъбки“

    Усмихваме се и отваряме уста. С върха на езика „почистваме“ последователно долните и горните зъби.

    Упражнение: „Месим тесто“

    Усмихваме се. Поставяме език межу устните и го притискаме, като изговаряме „та-та-та“. Прокарваме език между зъбите и леко го притискаме отново, произнасяйки „та-та-та“. Двете движения се редуват

    Упражнение: „Чашка“

    Усмихваме се и широко отваряме уста. Изнасяме широк език напред и обръщаме леко върха му нагоре, придавайки му формата на „чашка“.

    Упражнение: „Хоботче“

    Протягаме устни силно напред, като зъбите са затворени.

    Упражнение: „Оградка“

    Усмихваме се, като устните се разтягат силно встрани. Зъбите се съединяват.

    Упражнение: „Бояджия“

    Устата е полуотворена. Устните са в усмивка. С върха на езика поглаждаме небцето напред-назад.

    Упражнение: „Гъбка“

    Усмивка. „Залепваш“ широк език на небцето.

    Упражнение: „Котка“

    Устни в усмивка, уста отворена. Върхът на езика се опира в долните зъби. Езикът се избутва напред, като върхът му продължава да опира долните зъби.

    Упражнение: „Да хванем мишката“

    Устни в усмивка, произнасящи „ах“ и прехапващи широк език със зъби.

    Упражнение: „Конче“

    Устни в усмивка, уста отворена. Езикът се допира до горното небце, след което се отпуска рязко надолу (имитира се тропот на конски копита).

    Упражнение: „Параход“

    Устни в усмивка, уста отворена. Езикът е стиснат между зъбите. Произнасяме „ъ-ъ-ъ-ъ“.

    Упражнение: „Слонче“

    Устните се разтягат напред , образувайки „хоботче“ на слонче.

    Упражнение: „Пуяк“

    Уста в усмивка. Бързо придвижване на широк език до горната устна и обратно навътре към горните зъби. Произнася се звук, подобен на „бл-бл-бл-бл“.

    Упражнение: „Орехче“

    Устата е затворена. Върхът на езика с напрежение се опира последователно в бузите. На бузата се образува твърдо топче.

    Упражнение: „Люлка“

    Устните са в усмивка. Устата е отворена. Върхът на езика последователно се поставя зад горните зъби, след това зад долните зъби.

    Упражнение: „Часовник“

    Устните са в усмивка. Устата е отворена. Върхът на езика се мести ту в левия ъгъл на устата, ту в десния.

    Упражнение: „Палачинки“

    Устните са в усмивка. Устата е леко отворена. Поставя се широк, отпуснат език върху долната устна.

    Упражнение: „Вкусно сладко“

    След като сме приготвили палачинките, трябва да ги намажем със сладко. Стават чудесни! Усмивка. Отворена уста. Езикът е широк във формата на „чашка“. Следва облизване на горната устна.

    Упражнение: „Балони“

    Поемане на въздух през носа и едновременно надуване на двете бузи при затворена уста

    Упражнение: „Акордеон“

    Усмивка. Устата е отворена. Широкият език се повдига и се опира в небцето. От това положение устата се отваря и се затваря, като зъбите не се затварят.

    Упражнение: „Барабанче“

    Усмивка. Устата е отворена. Върхът на езика е зад горните зъби и от това положение се произнася „дъ-дъ-дъ-дъ-дъ“.

    Упражнение: „Парашут“

    На върха на носа поставяме малко памук. Приближаваме широк език към горната устна и от тази поза детето издухва памука от носа нагоре.

    Упражнение: „Футболист“

    Изтласкване на езика между стиснати устни (сякаш искаме да вкараме топката в цел). Следи се бузите да не се издуват.

    Ние произнасяме правилно различните звукове благодарение на подвижността на езика, устните, долната челюст и мекото небце. Точността, силата и подвижността на тези органи се развиват постепенно. При децата те могат да се развият с помощта на така наречената артикулационна гимнастика. Нейната цел е да се отработят пълноценно движения и положения на органите от артикулационния апарат, необходими за правилното произношение на звуковете. Ние, възрастните, не се замисляме къде се намира езикът ни в определен момент – зад горните или зад долните зъби, защото за нас артикулацията е автоматизиран процес, а за детето е необходимо зрително възприятие, докато достигне този автоматизъм.

    Моите препоръки при провеждане на артикулационната гимнастика:

    • Артикулационната гимнастика е желателно да се провежда ежедневно.
    • При възможност може да се изпълнява по 3–4 пъти на ден за около 3–5 минуни.
    • Броят на упражненията е 2 или 3, като всяко упражнение се изпълнява до 5–7 пъти.
    • Упражненията за артикулационна поза се изпълняват с постепенно удължаване на времето за задържане на позата до 10–15 секунди.
    • При отработването на упражненията се върви по посока от по-простите към по-сложните упражнения.
    • Упражненията се провеждат в игрова форма.
    • При изпълнението на упражненията първото е ново, а останалите две са за затвърдяване. Ако детето не изпълнява достатъчно добре някое упражнение, желателно е да не се въвеждат нови.
    • Детето изпълнява артикулационната гимнастика в седнало положение, с изправен гръб и спокойно положение на ръцете и краката пред огледало. Възрастният и детето са един до друг срещу огледалото.
    • Желателно е да се започва с упражнение за устните.
    • Използвайте моментите, в които детето е в добро настроение.

    Бъдете истински артисти и проявете фантазия

    Не се огорчавайте, ако някои от упражненията не се получат от първия път, понякога са нужни доста повторения. Правете ги заедно с детето. Опитвайте се да измисляте различна история при всеки опит. Бъдете ласкави, търпеливи и спокойни. Занимавайте се и играйте с детето всеки ден.

    Пожелавам ви успех!

    Специалният проект „Съветите на логопеда“ има за цел да разгърне развитието на речта на детето, за да могат родителите да му осигурят здраво и успешно развитие, съпроводено с щастливи емоции.

    В последните години специалистите наблюдават, че броят на децата със задръжки в речевото развитие расте. Ето защо всяка жена, която решава да има дете, е необходимо да се запознае с рисковите фактори, водещи до нарушения в речта. Здравословното състояние и условията на живот на бъдещата майка са от голямо значение за детето й.

    Причини, които водят до логопедични и други проблеми:

    Вредни навици: пушене, пиене, употреба на наркотици.

    Гинекологични заболявания, аборти.

    Хронични и ендокринни заболявания, особено свързани с обмяната на веществата.

    Генетична обремененост – родственици с дефекти в речта.

    Наранявания и травми.

    Възраст на майката – особено първо раждане след 35 години.

    Етапът на самото раждане – от неговото протичане до голяма степен зависи  здравето на детето. Причини за възникването на различни говорни нарушения, в това число и ЗПР (задръжки в психичното развитие), могат да бъдат:

    Стимулации „за“ и „при“ раждане (медикаментозни, механични, а също и електростимулации). Много често механичните стимулации водят до травми в шийните прешлени на новороденото.

    Цезарово сечение – в този случай тялото на  новороденото не е подготвено за самото раждане и резките промени в температурата и налягането се отразяват негативно върху нервната му система. При ваденето на бебето може да има и нараняване на шийните му прешлени.

    Асфиксия – кислороден глад в резултат на преждевременно изтичане на околоплодната течност, увиване на плода с пъпната връв или внезапно прекъсване на потока на кръвта при пресиране на пъпната връв.

    Преждевременно раждане или пренасяне.

    Несъвместим резус фактор.

    Големина на плода (много малък или много голям).

    Днес разполагаме с много възможности: от периода на планиране на бременността, през предварителните изследвания, които биха определили вероятностите за генетични отклонения, и внимателното отношение по време на протичане на бременността и самото раждане, до информацията и своевременната помощ от специалисти.

    Съвет № 1

    Погрижете се за развитието на речта на детето още преди неговото раждане

    Речта започва да се формира много преди появата на първите думи. Доказано е, че още през 24-ата гестационна седмица на бременността детето започва да реагира на звукове, то чувства настроението на мама и заедно с нея преживява всички емоции от ежедневието й. Страхът, огорчението, обидите оказват негативно въздействие върху формирането на неговата психика. Специалистите предлагат различни варианти на вътреутробно развитие на децата, като звукотерапия, слушане на класическа музика. Детето се развива положително, ако родителите му още преди появата му общуват с него, разговарят, четат, пеят свои любими мелодии.

    Съвет № 2

    Доречевият период е показателен за развитието на речта

    Първият вик на детето веднага след раждането му е една от първите  прояви на доречевото развитие. След това при огледа на новороденото специалистите обръщат внимание и на лицето му. Ако то е анемично, неподвижно, това може да е свързано и с някои психични нарушения.

    Друга важна функция в този период е кърменето. Обърнете внимание на това как детето захваща гърдата ви и еднакво ли го прави и с двете гърди, забележете активността на сучене, дали фиксира поглед към вас, усмихва ли се, когато навърши два месеца. В периода между 2-рия и 4-ия месец мъничето се опитва да произнася кратки звуци, а към 5–6-ия месец да гука. Ако гукането не се развива, а утихва, това алармира за нарушение, което може да доведе към речева патология. Родителите невинаги са наясно кои са признаците, насочващи към отклонение в развитието на детето, и не ги забелязват. За профилактика е добре да се проведе консултация с детски невролог през 3-тия, 6-ия, 9-ия и 12-ия месец. Проблемите с речта са предвестник и на комуникативни нарушения. За корекцията им би помогнал детски психиатър, но някои родители избягват да показват детето си на такъв специалист. Ако малчуганът има проблем с речта, възможно е да има и други нарушения, свързани с функциите на висшата нервна дейност. Развитието на речта е взаимосвързано с развитието на вниманието, паметта, психомоторната координация, гнозиса и праксиса.

    Съвет № 3

    Поведението на детето може да ни покаже много

    Родителите игнорират някои отклонения, надявайки се, че всичко ще се нормализира, и се обръщат към специалист, когато детето постъпи в училище. Ако детето има нарушена речева функция, трудно ще изразява своите мисли. То ще започне да нервничи, ще се наблюдават промени в поведението му, ще се появи агресия.

    Признаци на изоставане в социално-емоционалното развитие на детето:

    • Рядко или мигновено фокусиран поглед на майчиното лице.
    •      Остава пасивно и безразлично в отговор на емоционално общуване на близките с него.
    • Не изпитва интерес към майчиното лице и към лицата на близките, отмества своя поглед.
    • Свръхсилна привързаност към един от членовете на семейството.
    • Не може да заеме удобна поза в майчините ръце.
    • Не променя положението си в креватчето.
    • Не извършва активни движения с ръчички и краченца по време на бодърстване.
    • При наличие на някои от тези особености се консултирайте с педиатър, невролог, специален педагог, психолог.

    Признаци на изоставане в развитието на зрителните възприятия:

    • Не примигва с очи при ярка светлина
    • Рядко и само за един миг се фокусира върху лице или предмет
    • Не може да проследи движението на играчка или предмет (след 3-тия месец).
    • Поведението и изражението на детето не се променят, виждайки майка си и други близки.
    •  Не се интересува от играчки, предмети, не изучава ръцете си.
    • Забелязва се нееднакво движение на очните ябълки.

    При наличие на някои от тези особености се консултирайте с педиатър, офталмолог, специален педагог.

    Признаци на изоставане в двигателното развитие:

    • В легнало положение по корем не повдига глава (след 3-тия месец) и не може да я задържи за кратко време (след 6-ия месец).
    • Не може свободно да обръща глава в различни посоки.
    • Предпочита да държи главата си само на една страна.
    • След 6-ия месец не може самостоятелно да променя позицията на тялото си или изпитва затруднения да го направи.
    • След 7-ия месец не пълзи, а след 8-ия месец не може да стои в седнало положение.
    • След 12-ия месец не може да стои самостоятелно или стои на пръсти, а не на цяло стъпало.
    • Не може да разтвори юмрук и да хване играчка – постоянно държи пръстите си свити.
    • Не може да задържи играчка и да изпълни самостоятелно действие с нея (след 5-ия месец ).
    • След 6-ия месец не извършва 2–3 прости манипулативни действия с играчка.

    При наличие на някои от тези особености се консултирайте с невролог, ортопед, специален педагог.

    Признаци на изоставане в развитието на слуховото възприятие:

    • Не се забелязва мигане и стряскане при внезапен рязък, силен шум.
    • Не се наблюдава или е слабо изразено слуховото съсредоточаване.
    • Не се наблюдава търсене на източника на звука (след 3-тия месец).
    • Еднакво реагира към всички звуци от околната среда, няма предпочитани, любими звукове, не разпознава гласа на майка си.
    • След 6-ия месец няма гласови модулации, изменена интонация, отсъства подражание на гласа на възрастния.
    • След 9-ия месец детето все още не е започнало да разбира речта, адресирана до него, не намира предмети и не изпълнява действия.

    При наличие на някои от тези особености се консултирайте с педиатър, оториноларинголог, специален педагог.

    Признаци на изоставане в познавателното развитие:

    • Не изпитва потребност от контакт с близките.
    • Не изучава обкръжаващите го предмети, остава пасивно при бодърстване.
    • Емоционалните реакции след 3-тия месец остават бегли и слабо изразени.
    • Липсва усмивка или тя се предизвиква трудно.
    • „Комплексът на оживление“ възниква рядко и за кратко.
    • След 9-ия месец действията с играчки са еднообразни, не се отчита тяхното предназначение и свойства.
    • Не различава близки и чужди хора.
    • Липсва стремеж от самостоятелно изучаване.

    При наличие на някои от посочените особености се обърнете към специален педагог, психолог, детски невролог.

    Признаци на изоставане в доречевия етап на развитие на речта:

    • Липсва плач или той е слаб, еднообразен, непродължителен.
    • Детето лошо суче, бързо се уморява. По време на кърмене млякото потича от ъгъла на устата му.
    • Звуковете, които издава детето, са тихи, неотчетливи, с носов оттенък.
    • Не се появява подражателна гласова активност.
    • Забелязва се доста по-късно начало на гласова реакция и тя е непълноценна.
    • Няма интонационна изразителност, звуковете са еднообразни, монотонни, не наподобяват срички.
    • Не се отбелязва начално общуване, детето не реагира на името си, не разпознава по думи познати предмети, не изпълнява прости речеви инструкции и по-рано заучени действия, подражателната гласова активност е много слаба.

     При наличие на някои от тези особености се обърнете към логопед, детски невролог, оториноларинголог.

    Съвет № 4

    Всички учим по различен начин

    Момченцата и момиченцата, леворъки или десноръки – всички са различни и уникални. Статистиката показва, че речта при момчетата започва да се развива по-късно в сравнение с момичетата. Една от причините за това се корени във физиологията. Морфологичното съзряване на главния мозък при момичетата протича по-бързо. Това влияе върху натрупването на речников запас от думи. Момиченцата се стараят да говорят правилно, като възрастни, но в сравнение с момчетата по-късно усвояват фразовата реч. Момчетата усвояват по-лесно думите, свързани с действия, а момичетата – имената на предметите.

    Добре е родителите да бъдат запознати с особеностите на развитието на речта при леворъки и десноръки. Много родители се опитват да приучват децата си. При едни се получава, но при други това оказва голяма вреда в развитието, защото се извършва намеса в механизмите на действие на главния мозък. За да определим водещата ръка, добре е да се консултираме с детски психолог. При десноръките дясното полукълбо на мозъка отговаря за образното мислене, а лявото – за работата на речевите центрове и разпознаването на знаците. При леворъките е обратно. Ето защо при леворъките деца по-бавно се формират фонематичният слух (способността да се различават звуковете) и артикулацията. Те могат да проговорят по-бързо от десноръките, но речта ще е неразбираема. Леворъките изпитват затруднения при разбирането за съчетаването на думите и при усвояването на граматическите правила, но те по-лесно запомнят словосъчетания и цели изречения.

    Съвет № 5

    Създайте на детето благоприятни условия за развитие на речта

    Многобройните изследвания доказват, че колкото детето има по-голяма двигателна активност, толкова по-добе се развива речта му. Активните игри с детето, особено на чист въздух, са основа за формирането на речевата му функция. От раждането у бебето е заложен стремеж към изследване. То инстинктивно опознава предметите. Навиците за самообслужване е добре да се развиват колкото може по-рано, а това се отразява благоприятно върху процеса на развитие на речта. Желателно е емоционално да се реагира на всеки звук, който детето издава. Още от първите дни след раждането е добре на детето да се четат приказки, стихчета. Обучението му в реч е хубаво да се провежда чрез игри, движение и положителни емоции. Когато разговаряте с детето, говорете бавно, спокойно, с кратки и прости изречения. При провеждането на развиващи занимания отчитайте възрастта и възможностите му.

    За правилното формиране на висшата психична дейност е важен и дневният режим. Някои родители се опитват да настроят съня и бодърстването на детето, съобразявайки се със своя жизнен ритъм, но това се явява голям стрес за нервната система на детето. Децата трябва да чуват от възрастните правилна реч. Родителите могат да употребяват опростени думи от типа „ам-ам“, „дай“, „ту-ту“ при общуването си с детето до първата му година, след това е желателно опростените думи, които използва детето, да бъдат съпроводени от правилното им название. Например, ако то види куче и произнесе „бау-бау“, добре е възрастният да отговори: „Да, това е куче!“. Животът на детето трябва да е изпълнен с нови впечатления. Постоянно нещо трябва да го заинтригува, да му се разказва, да му се показва. Разширявайки кръгозора си, то ще поиска да изразява своите емоции, а това ще ускори процеса на формиране на речта.

    Съвременните технически постижения нееднозначно влияят на развитието на детския организъм и по-специално на централната нервна система. На първо място в списъка на вредните фактори е телевизорът. В някои семейства той работи с часове – като фон. Детето чува бърза, непонятна за него реч, а това може да доведе до психологически и речеви комплекси. Ако детето постоянно се храни с мека, пюрирана и пасирана храна, това също влияе негативно върху развитието на органите за артикулация, а оттам и върху формирането на речта. Нека бъдем водени от принципа, че всичко, което правим, трябва да бъде умерено, от полза за детето и здравето му, а не за нашия комфорт.

    Съвет № 6

    Всяко речево нарушение може да се поправи, но не губете време

    Детският мозък притежава големи компенсаторни възможности. Колкото по-малко е детето, толкова по-големи са възможностите му за възстановяване и развитие на потенциала му. Трябва да отбележа, че лечението на речевите функции би било добре да се провежда комплексно, с участието на педиатър, психиатър, психолог, невролог, специален педагог и логопед, а в някои случаи в лечението да вземат участие и други специалисти. Основна роля обаче имат родителите. Всички близки на семейството трябва да се обединят със специалистите и да изпълняват назначения, препоръки, домашни задания и упражнения – само така ще има бърз положителен резултат.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh