Силвия Асенова, магистър логопед

    Силвия Асенова, магистър логопед

    Възрастните създават семейство сами, това е техен избор и тяхно решение. Правилна или не, тази постъпка се извършва с размисъл и в зряла възраст. Възрастните се стремят към съвместен живот – и го започват.

    За детето всичко това е предистория на съществуването му. Децата приемат света такъв, какъвто е, и го осъзнават с думите на възрастните.

    Начинът на живот, начинът на общуване и на отношение към света – това са най-важните неща, които дава едно семейство на детето.

    Семейството удовлетворява най-важните психологически потребности на детето – безопасност, общуване, любов. В ранното детство то усвоява първите уроци за доверието и любовта и това не трябва да се компенсира нито с четенето на книги, нито с „приятелството“ с „приятни хора“.

    Семейството има доминиращо значение в живота на детето. В него се изграждат първите му връзки със света и се оформят характерът и типът на реакциите му. За малкото дете родителите са идеални и съчетават най-добрите качества, а отношенията между тях са „модел на човешките взаимоотношения“.

    За да бъде едно дете психически пълноценно, то има нужда да получи от семейството:

    - любов;

    - сигурност, покровителство;

    - утвърждаване на собствената личност.

    Семейството трябва да задоволи потребността му от:

    - общуване;

    - движение, игра и действие;

    - одобрение и поощрение;

    - образец на поведение;

    - положителен контакт.

    Лишаването от общуване води до психична депривация, до изоставане в интелектуалното развитие.

    Много често, обсъждайки ситуацията за развитието на детето, специалистите не доизясняват съпружеските отношения, сякаш те не оказват влияние на психичното състояние на детето. В крайна сметка те не живеят разделени от непроницаема преграда. Поведението на майката и на таткото и техните взаимоотношения помежду им представляват реалност, също толкова важна, както и отношението на родителите към малчугана. Осмисляйки случващото се около него, детето не само гледа, но и много внимателно се вслушва не само в това, което родителите му демонстрират, но и в това, което те навярно биха искали да скрият от крехката детска душа.

    Като правило проблемите в поведението на детето са реакция на съществуващите между родителите разногласия.

    Фактът, че съпрузите живеят заедно и техните взаимоотношения се оценяват от обкръжаващите като добри, съвсем не означава, че мъжът и жената са удовлетворени в брака. Под огледалната повърхност на семейния живот винаги бушуват страсти. В семейството, разглеждано като „добро“, мъжът и жената може просто да се ненавиждат, между тях може да се простира „море от безразличие и хлад“. Те могат да продължават да живеят заедно поради различни съображения. За някои е важно да съхранят външната „порядъчност“ заради кариерата си, за други това е страхът от неизвестното бъдеще, за трети – дългът пред децата. Последните си мислят, че всяко пълно семейство е по-добро за едно дете, отколкото непълното семейство. Тази позиция е едно доста разпространено заблуждение.

    Работата е в това, че честите разногласия и спорове между родителите и конфликтните взаимоотношения действат много по-пагубно на детето, отколкото самия развод и живота само с един родител.

    На процесите на психичното развитие на детето оказват влияние много семейни фактори.

    Нарушена структура на семейството

    Непълното семейство възниква по различни причини:

    • Развод.
    • Извънбрачно раждане.
    • Смърт на един от родителите или разделено местоживеене.
    • Функционално непълно семейство – в тази група има двама родители, но поради професионални или други причини им остава много малко време за семейството. Общуването с детето е възможно само през почивните дни, и то за няколко часа.

    И така всяко семейство има свои специфични особености, които оказват влияние върху формирането и развитието на детската психика.

    През последните години се наблюдава увеличение на броя на разводите, от една страна, а от друга – снижаване ръста на раждаемостта. За съжаление, прави впечатление и увеличеният ръст на случаите на домашно насилие, оттам и повишеният риск от неврози при децата поради неблагоприятния психологически климат в семейството. За формирането на детската личност роля оказват освен отношението на родителите към детето, но и самите взаимоотношения между възрастните.

    Постоянните кавги, спорове, лъжи, конфликти между тях водят до срив в нервната система на детето и до невротичност. В такива семейства децата получават тежки психични травми, които предвещават трудности в житейската им съдба.

    Всичко в този свят е относително – и благополучието, и неблагополучието.

    Има много семейства, в които от тяхна гледна точка нищо лошо не се случва.

    Семействата са различни, децата също са различни.

    Душевното състояние и поведение на детето са своеобразен индикатор на семейното благополучие.

    Има семейства, при които неблагополучието (на социално, на материално и на междуличностно ниво) е много явно, водещо до неблагоприятен семеен климат. Обикновено в такива семейства детето изпитва физическа и емоционална отхвърленост от родителите си, недостатъчна грижа, неправилен подход на хранене, различни форми на семейно насилие, игнориране на душевните преживявания. Като резултат от тези вътрешносемейни фактори у детето се появяват чувство на страх – страх за родителите, страх за самото него, неадекватност, болка от настоящето, неизвестното и страх от бъдещето.

    В някои семейства са разпространени различни зависимости, например употреба на психотропни вещества. Човек, страдащ от алкохолизъм и зависим от наркотици, въвлича в своето състояние и всички близки хора, превръщайки го в семейно заболяване. Останалите членове стават съзависими.

    Един от тай-силните неблагоприятни фактори, разрушаващи не само семейството, но и душевното равновесие на детето, е алкохолизмът на родителите. Алкохолът може отрицателно да влияе не само на самото зачатие, но и по време на бременността, също и през целия живот на детето. Възрастните в такива семейства забравят за семейните си задължения и единствено се подчиняват на алкохолната „субкултура”, което води до промяна в ценностната им система и до деградация. Животът на децата става непоносим, превръща ги в сирачета при живи родители. Отсъствието на жизнен опит, неукрепналата психика водят до чувство за липса на безопасност, дисхармония.

    Децата израстват с убеждението, че светът е опасно място и не трябва да се доверяват на хората. Те са принудени да скриват истинските си чувства и преживявания, за да са приятни на възрастните. Децата пренасят своите душевни рани и своя опит в зрялата си възраст и проблемите продължават да са такива, каквито са били в техните семейства като деца. Те се чувстват емоционално отхвърлени от възрастните, когато допускат „грешка” или когато не оправдават техните очаквания, когато открито проявяват своите чувства и заявяват потребностите си. В повечето случаи децата стават „родители” на родителите си и поемат отговорност за техния живот и поведение. По-големите братя или сестри се нагърбват да отгледат по-малките деца в семейството.

    Родителите могат да не възприемат детето като отделно същество, считайки, че то е длъжно да чувства, да изглежда и да прави същите неща като тях.

    Семейства с нарушени детско-родителски взаимоотношения

    При тези семейства липсват разбиране и уважение, нараства емоционалното отчуждение и преобладават конфликтните взаимоотношения.

    Разбира се, семейството не става веднага конфликтно, а известно време след образуването на брачен съюз. Във всеки отделен случай има причини, пораждащи подобна атмосфера. Не всички семейства от този тип се разрушават, някои остават и правят брачната връзка още по-здрава. Всичко зависи от причината за конфликтната ситуация и какво е отношението на всеки един от съпрузите към нея, а също и от пътя за разрешаването й. Конфликтно семейство можем да наречем такова, при което има постоянен сблъсък на интереси, намерения, желания на всички или на някои от членовете на семейството, пораждащ силни продължителни отрицателни емоционални състояния, водещи до неприязън между съпрузите.

    Независимо от това какво е конфликтното семейство – шумно, в което скандалите са на висок тон и раздразнителността е водеща, или тихо, в което съпружеските взаимоотношения се отбелязват с пълна отчужденост и стремеж да се избягват всякакви взаимодействия, атмосферата в него влияе отрицателно на формирането на детската личност и може да стане причина за различни асоциални прояви, проявяващи се с отклонения в поведението. В такива семейства съпрузите не обменят информация помежду си, избягват да разговарят; практически никога не казват „ние”, предпочитат само „аз”, което показва изолираност между брачните партньори. Разговорите са предимно монолози, напомняйки разговори между глухи: всеки говори своето, важното, наболялото, но никой не слуша никого.

    Децата преживяват скандалите между родителите и получават неблагоприятен жизнен опит. Негативният образ е вреден, защото обуславя мисленето, чувствата и постъпките в зряла възраст.

    Характерен индикатор за семейното благополучие или неблагополучие е детското поведение. Днешните урегулирани семейни отношения често са своеобразно прикритие на царящото в тях емоционално отчуждение както на ниво съпрузи, така и на ниво детско-родителски взаимоотношения. Децата често изпитват остър дефицит от родителска любов, ласка и внимание поради служебна или лична ангажираност на родителите. Вследствие на такова семейно възпитание детето много често се превръща в егоист, сърди се, проявява нетърпимост, трудно общува с връстници и възрастни.

    Следва продължение…

    Продължение от предния брой…

    Изучаването на деца с ДЦП показва, че задръжките в развитието им започват още в първата седмица след раждането. Наблюдават се отклонения в двигателното, речевото и сензорното им развитие.

    Практическа част

    Логопедичните занимания се провеждат индивидуално с продължителност 25–30 мин, като особено внимание се отделя на създаването на положителна емоционална среда, както и на включването на самото дете при изпълнението на упражненията и игрите. Освен това логопедичните занимания са съпроводени с речеви инструкции и коментари, включват се и специални задачи за разбиране на речевите инструкции в конкретни ситуации.

    Слух и зрение

    Необходимо условие за разбирането на речта e правилното функциониране на зрителния и слуховия анализатор. Наред с нарушеното зрително възприятие при децата с ДЦП се среща и недостатъчно добро слухово възприятие, изразяващо се в несформираност на уменията да се локализира звукът в пространството, което, от една страна, е свързано с двигателната недостатъчност, а от друга – със снижената акустичност на звука. Нарушенията на слуховото възприятие в значителна степен са предпоставка за задръжки в развитието на импресивната страна на речта.

    Важен фактор, способстващ формирането на разбирането на речта, е развитието на тактилно-кинестетичния анализатор. Детето запомня по-добре названията на онези предмети, с които то активно манипулира.

    На децата се предлага да запомнят названията на ярки играчки, отличаващи се по външен вид, цвят, форма, размер, материал и предизвикващи ориентировъчни реакции. За запаметяване се използват двусрични думи: коте, куче, Лиса, Мечо и др.

    Как?

    • Едновременно представете играчката и назовете  дума, обозначаваща названието й.
    • Думата се произнася в момента, когато детето гледа играчката или възрастният я разполага в полезрението на детето. Думата се казва бавно, напевно, с различна интонация.
    • По време на формиране на разбирането на думата от детето се активизира работата на слуховия, зрителния и кожно-мускулния анализатор, докато малкото пасивно изпълнява с играчката различни манипулации (поглаждане, обследване).
    • Играчката се премества на разстояние, не по-голямо от 2 метра от нейното първоначално местоположение и от самото дете, така че то да не може да я види.
    • Обучението на детето да търси играчката протича по пътя на стимулиране на кинестетични усещания, обръщайки главата на детето в различни страни и назовавайки играчката.
    • В хода на проверката за разбиране на думата от детето интонационно думата се отделя от другите думи в проста фраза.
    • Разбирането за названието на играчката от детето се определя по неговите опити да установи нейното място и по обръщането на главата по посока на местоположението й.
    • След като детето е запомнило названието на една играчка, се преминава към формиране на разбиране на наименованието на друга играчка, пространствено отдалечена от първата.

    На етапа на доречевото развитие се използват и други методи за развитие на разбирането, като:

    • Запомняне на названията на прости движения: „пляскане с ръце“, „махане за довиждане“, „подаване на ръка“, „знак за отказ“, „движение за поискване и вземане“, и изпълнението на тези движения след словесна инструкция.
    • Игри с пръсти.
    • Умения след словесна инструкция (проста) да намери предмет или играчка.
    • Намиране на играчка сред предмети или други играчки.
    • Запомняне названието на предмети от обкръжаващата среда.
    • Формиране на обобщаващо понятие, напр. „куче“ – гумено, пластмасово, плюшено, надуваемо, изобразено на картинка, т.е. една дума, с която са обозначени предмети с различна форма, големина, цвят и материал, от който са изработени, но еднакви по един съществен признак.
    • Избор на играчка по молба от възрастен и изпълнение с нея на различни действия, които детето знае, като в случай на необходимост се помага на детето да изпълни задачата.

    В процеса на развитие на разбирането се започва с тези предмети, върху които детето е съсредоточило вниманието си, и с тези действия, които го привличат.

    Пример за формиране на разбиране на инструкцията „Дай ръка!“

    Протягаме ръка към детето и го молим да си подаде ръката. Вземаме неговата ръка. Хващаме я, поставяме я в нашата, галим я, разтърсваме я леко, почукваме я, следейки нашите действия да се харесват на детето. След това освобождаваме ръката му. Изпълняваме тези действия няколко пъти подред. След известно време произнасяме като молба към детето инструкцията „Дай ръка!“ и би следвало то да протегне ръчичка. В тежките случаи, когато има силно изразено двигателно поражение, детето прави опити за даденото движение, което свидетелства, че то е разбрало инструкцията. По този начин се усвояват названията и на други движения и действия.

    Запомнете

    Заниманията за развиване на разбирането на речта се провеждат в определена последователност в зависимост от възрастта на детето и нивото на импресивната му реч, но всеки ден с продължителност от 5 до 6 минути.

    Специален проект: Съветите на логопеда

    Проучването на деца с детска церебрална парализа (ДЦП) показва, че задръжките в развитието им започват още в първата седмица след раждането. Наблюдават се отклонения в двигателното, речевото и сензорното им развитие.

    Знаете ли, че…

    Незначителна част от децата към 5-месечна възраст могат да задържат главата си. Наблюдава се присвиване на палеца към дланта и сгъване на ръката в юмрук. При по-голямата част от децата липсва зрително-моторна координация. Положението на тялото и присвитата глава ограничават полезрението на детето и това е една от първите причини за задръжки в психичното му развитие. Мускулният тонус е изменен, като в повечето случаи се наблюдава тенденция към повишаване.

    Кърмене

    При повечето деца гласът е слаб, немодулиран, в много случаи се отбелязва асинхронност между глас, дишане и артикулация. Мимиката при повечето деца е безизразна.

    Всички изброени отклонения дават отражение върху процеса на кърмене: децата не могат да засучат от гърдата на майката, трудно сучат и от шише, задавят се, млякото потича от ъглите на устата им, изтича и от носа. В първите седмици след раждането някои от децата се хранят със сонди.

    До 5-ия месец

    Наблюдава се патология в строежа на артикулационния апарат – при някои се проявява като изменение в твърдото небце, недоразвита долна челюст, голям език.

    Формата на езика и положението му в устата в голяма степен зависят от общия мускулен тонус на детето, от влиянието на тоническите рефлекси на мускулите на езика. В повечето случаи езикът на децата е крайно напрегнат, като нерядко се наблюдава и тремор. Съществени изменения има в състоянието на мускулния тонус на устните, езика и мимическата мускулатура. В някои случаи са налице и намален мускулен тонус на езика и устните (проявява като обездвиженост на езика и устните), отпускане на долната челюст, отсъствие на сукателни  движения.

    12-и месец

    Само незначителна част от децата с ДЦП могат да задържат глава, но не могат да седят и да стоят самостоятелно.

    От 5-ия месец до 1 година

    Нарастват патологичните прояви. Преди всичко се усилва псевдобулбарната симптоматика. Гласът е монотонен, изтощен, лишен от интонационна изразителност. Дишането е плитко и аритмично. Езикът при повечето деца е дебел, заемащ цялата уста без изразен връх.

    Подвижността на езика и устните при всички деца е значително ограничена. Хиперсаливация при децата в тази възраст се среща рядко. Мимиката е слабо изразена или съвсем отсъства.

    От 1- до 2-годишна възраст

    Наблюдават се разнообразни изменения в мускулния тонус на артикулационния апарат. Нерядко се съчетава висок тонус на езика с нисък тонус на устните. Езикът продължава да е удебелен, напрегнат в корена, без оформен връх. Гласът – неизразителен, изтощен, лишен от модулация. Характерни за децата в тази възрастова група са увеличена саливация, бедна мимика, отсъствие на произволни движения на езика и устните и подражателни артикулационни движения. При някои деца към края на втората година се появяват движения на езика и устните.

    При доречевия период при децата с ДЦП е важно да се отчетат времето на поява и особеностите на първия вик на новороденото. При анамнезата при много от децата се отбелязва отсъствие на първия вик при раждането в течение на 10–40 минути. След време плачът на тези деца се характеризира със слабост, непродължителност и немодулираност. При много от тях в първия месец след раждането той наподобява стон или хлипане.

    Гукане

    При децата с ДЦП се появява със закъснение, а при някои деца се появява към края на първата година. Спонтанно или при общуване с възрастен те преди всичко издават редуцирани гласни и техни съчетания. По-голямата част от децата трябва да бъдат постоянно стимулирани, за да гукат. Съгласни като Г, К , Х липсват.

    Спонтанен лепет

    Спонтанен лепет при децата с ДЦП се появява едва към 2–3-годишна възраст. Най-често присъстват гласните звукове А и Е и съгласните П, М, Б (и техните съчетания – „па“, „ма“, „ама“, „ба“, „аба“).

    Доречевото развитие на децата с ДЦП условно може да се раздели на четири нива:

    І ниво – отсъствие на гласова активност

    Гласовата активност се проявява само в плач или  вик. Гласът е тих, слаб, немодулиран, децата бързо се изтощават. Няма гукане. Бодърстват за кратко на фона на отрицателни реакции. Емоционалното общуване с обкръжаващите е много слабо. Усмивката е изразена слабо или въобще отсъства. По плача или вика, който издава, не може да се определи състоянието на детето или неговото желание. Фиксацията на погледа върху предмети или играчки е слабо изразена. Слуховите стимули предизвикват защитно-отбранителна реакция, проявяваща се в плач. Отсъстват произволни движения. Функциите на ръцете не се развиват. Децата не могат да задържат главата си изправена, не могат да я обърнат в която и да е посока при проследяване на движеща се играчка.

    Наблюдават се изменения в мускулния тонус на устните и езика, което води до нарушение в тяхната подвижност. Вследствие на това процесите сучене и гълтане са затруднени. Често от ъглите на устатата или от носа потича мляко. Лицето е амимично. Дишането е нарушено (повърхностно, аритмично, асинхронно).

    ІІ ниво – наличие на недиференцирана гласова активност

    Емоционален контакт може да се установи, може да се предизвикат усмивка и оживление. Децата издават недиференцирани звуци спонтанно и в отговор, но гукане няма. Неясно звучат гласните звукове О, Е, И. Викът е средство за изразяване на състояние и желание. Гласът е немодулиран. Периодът на бодърстване протича вяло. Зрителното и слуховото внимание са недостатъчни. Децата са равнодушни към играчките. Познавателната дейност се развива слабо, а емоционалните реакции са бедни. Произволната моторика е крайно ограничена. Децата задържат слабо главата си. Започва да се развива зрително-моторната координация. Манипулативната дейност отсъства. Нарушените функции на мускулите на езика довеждат до формиране на патологични форми. Гласът е слаб, немодулиран. Изразена е псевобулбарна симптоматика.

    ІІІ ниво – гукане

    Характеризира се с неравномерно развитие на сензорните възприятия, в зрително-моторната координация, в ориентировъчно-познавателната дейност, в емоционалната сфера и общуването. С децата лесно се установява емоционален контакт, те реагират на интонация. Много ярко са изразени „комплексът на оживление” и търсенето на контакт с възрастен. На този етап плачът и виковете, които издават, вече се явяват средство за изразяване на състояние, желание и следователно са средство за общуване с другите хора. Спонтанно и по подражание децата гукат, използвайки дълги по звучене гласни и някои съгласни: „ба“, „пу“, „ма“, „ха“, „ка“. Появяват се диференцирани зрителни и слухови реакции: те разпознават мама, гласа й, познават и други близки. Проявяват интерес към ярки играчки и могат да извършат с тях прости манипулации. Децата са емоционални, активни и различават някои речеви инструкции в конкретна ситуация. На този етап започва да се развива зрително-моторната координация. Движенията остават ограничени, напрегнати и крайно неловки. Децата могат да се задържат във вертикално положение в специален стол, не седят и не стоят самостоятелно. Подвижността на езика и устните продължава да е значително ограничена.

    ІV ниво – лепет

    При децата се наблюдава диспропорция в развитието на отделни функции, например нивото на развитие на емоционалната сфера изпреварва нивото на двигателното и речевото развитие.

    Средство за общуване с околните са изразителни движения на главата и очите, мимика, модулиран вик, лепет, опростени думи. Лепетът се характеризира с бедност на звукове и представлява съчетание от устнени съгласни с неясни произнесени гласни звукове. Спонтанен лепет се наблюдава рядко. Прости лепетни думи също се произнасят рядко. Потребността за речево общуване е изразена слабо, речевата активност е ниска. Децата добре разбират отправена реч – както прости инструкции, така и две-тристепенни инструкции.

    Нарушеното зрително възприятие, което имат, води до трудности с фиксацията на погледа върху предметите. Високото ниво на психичната активност способства те да могат да разглеждат играчка, да обърнат глава, така че да могат да фиксират поглед и др.

    Нарушенията в слуховите възприятия се проявяват в намалено слухово внимание върху речта, трудност в локализацията на звука и речта. Всички тези сензорни нарушения водят до задръжки в темповете на психичното развитие на децата.

    Децата се отличават с висока познавателна активност. Те проявяват интерес към всичко, което ги заобикаля, дълго време използват една играчка. При някои започва да се развива предметната дейност, но фините пръстови движения при тях липсват. Нивото на импресивната реч значително изпреварва нивото на развитие на експресивната реч, като в много случаи приближава до възрастовата норма. Децата могат да седят в специален стол, да държат главата си, да вземат играчка и да манипулират с нея, но често се наблюдават атаксия, хиперкинезия на ръцете, дисметрия. С помощ от възрастен могат да стоят и да пристъпват, прекръствайки крака.

    В артикулационния апарат се наблюдават изменения в мускулния тонус на езика и устните, които довеждат до ограничения в подвижността им. Повечето деца имат повишена саливация. Отбелязва се слабост при дъвчене и хранене.

    Насоки за работа с децата от І доречево ниво на развитие:

    Основна цел: стимулация на гласовите реакции.

    • Нормализиране на мускулния тонус и моториката на артикулационния апарат.
    • Вокализация при издишване.
    • Развиване на т.нар. „комплекс на оживление”, включвайки в него и гласов компонент.
    • Стимулиране на гласова реакция.
    • Развиване на зрителната фиксация и проследяване на предмет.
    • Слухово съсредоточаване.
    • Нормализиране на положението на ръката и палците, необходими за формирането на зрително-моторна координация.

    Заниманията се провеждат ежедневно и постоянно както преди, така и след хранене. Тяхната продължителност е от 7 до 10 минути.

    Насоки за работа с децата от ІІ доречево ниво на развитие:

    • Нормализиране на мускулния тонус и моториката на артикулационния апарат.
    • Увеличаване силата и обема на издишната струя с последваща вокализация, стимулиране на гукане.
    • Развиване на устойчивост при фиксация и плавност при проследяване.
    • Формиране на умения за локализиране на звукове в пространството и възприемане на различно интониран глас на възрастен.
    • Развиване на умения за хващане.

    Заниманията се провеждат няколко пъти дневно по 10–15 минути. Използват се часовете на бодърстване преди и след хранене.

    Насоки за работа с децата от ІІІ доречево ниво на развитие:

    • Нормализиране на мускулния тонус и моториката на артикулационния апарат.
    • Изработване на ритмичност на дишането.
    • Стимулиране на лепет.
    • Формиране на положително емоционално отношение към заниманията.
    • Работа върху зрителната и слуховата диференциация.
    • Стимулиране на кинестетични усещания и на пръстова осезаемост.

    Заниманията се провеждат ежедневно за не повече от 20 минути.

    Насоки за работа с децата от ІV доречево ниво на развитие:

    • Нормализиране на мускулния тонус и моториката на артикулационния апарат.
    • Увеличаване на силата и продължителността на издишната струя.
    • Стимулиране на лепет и физиологична ехолалия.
    • Развитие на манипулативната функция на ръцете и диференцираните движения на пръстите.
    • Формиране на умения за разбиране на речеви инструкции в конкретни ситуации.

    Проверка на детския слух

    Публикувана в Развитие
    26 Юли 2017

    Слухът е особено важен за умственото развитие на детето. Ако той е недостатъчен и това е диагностицирано късно, ще се наблюдава задръжка в речевото развитие на детето, което би довело до забавяне в развитието на навиците за общуване и обучение. За съжаление, по-голямата част от проблемите със слуха се откриват доста късно.

    Най-простият начин за проверка на слуха на детето е наблюдение на поведението му. Новороденото различава само силните високи звуци и практически не реагира на ниските и тихи звуци.

    Към 4–6-ия месец се появява способността за локализиране на звуковете. Добре чуващото дете в тази възраст започва да реагира на звуковете с усмивка, гукане или лепет. То обръща главата си по посока на звука. Около 1-годишна възраст детето може да повтори някои звуци, често неречеви, например може да имитира как кашля дядо или как киха баба. След тази възраст децата вече разбират значението на простите думи и започват да ги изговарят.

     Ще направя по-подробно описание на поведението на детето, което може да ви помогне да определите как се развива слухът му.

    0–6 седмица

    • В отговор на силни звуци и по време на сън отваря очи, примигва, разбужда се, може да заплаче.
    • Когато му заговорите, спира да суче или плаче.

    6 седмица – 4 месец

    • Престава да плаче, когато му говорите.
    • Престава да суче, когато му говорите.
    • Реагира на гласа ви – гука или се усмихва.
    • Утихва, когато чуе нов звук.
    • В хоризонтална поза започва да обръща глава по посока на звук или глас (4 мес.).

    4–7 месец

    • Обръща глава по посока на звука, заслушва се, усмихва се.
    • Обръща глава, когато му говорите.
    • Познава и реагира на гласа ви – започва да гука.
    • Усмихва се, когато се общува с него.

    7–9 месец

    • Обича музика.
    • Върти главата си, търсейки източника на звука.
    • Върти се, когато го викат по име.
    • Появява се лепет.
    • С различни звуци изразява потребностите си.
    • Детето започва да разбира прости думи.

    10–13 месец

    • Посочва познати за него хора и предмети (или се обръща и ги гледа).
    • Разбира думи като „не“ и „не може“.
    • Появяват се лепетни думи.
    • Обръща се, когато го повикаш зад гърба му.
    • Реагира на тихи звуци.
    • Реагира, когато му се говори.
    • Опитва се да имитира звукове.

    12–18 месец

    • Използва някои лепетни думи.
    • Търси и реагира на познати предмети или хора, назовани по име, може да посочва с пръст.
    • Разбира прости инструкции.
    • Започва да изпълнява движения, чувайки познато стихче или мелодия.
    • Маха с ръчичка за довиждане в отговор на ваше „довиждане“, дори и да не съпровождате думите си с жест.

    2-годишна възраст

    • Говори около 10 думи.

    Как бихте проверили слуха на 2–3-годишно дете в домашни условия:

    • В стаята трябва да е тихо, да няма странични шумове.
    • Проверката се прави от двама души, добре познати на детето – наблюдател и асистент.
    • Асистентът застава зад гърба на детето и подава различни речеви и звукови сигнали. Наблюдателят регистрира безусловно-ориентировъчните реакции на звуковите сигнали: завъртане на главата или очите по посока на звука.             
    • Всички звукови сигнали се подават на разстояние около 6 метра. Ако след второто подаване на произнесена шепотна реч детето не отреагира на звука, разстоянието се намалява на 5, 4, 3, 2, 1 метра. След това шепотно се произнася дума до дясното ухо, после до лявото ухо.
    • При подаване на нов речеви материал се започва шепнешком. Нека в тази задача ви помага човек, който детето добре познава. Двегодишното дете пристрастно се отнася към страничните хора и отсъствието на контакт може да доведе до затруднения при обследването, а понякога да го направи и невъзможно.

    При обследването на слуха на детето в тази възраст е важно да го сложите на коленете си, разположено към вас. За източници на звукове може да използвате свирка, барабанче, подрънкване с ключове, мачкане на хартия, глас с различна сила и височина, шепот при произнасяне на звукоподражания, като „ав-ав-ав” (за куче) или „пи-пи-пи“ (за пиле), да го повикате по име, а също да използвате и нетипични за детето звукосъчетания, като „къш“.

    Наблюдателят и асистентът демонстрират пред детето как под звуците на хармоника куклата „танцува“, как тя спира, когато музиката замлъкне. След това предлагате на детето да повика куклата и я показвате, когато хармониката засвири. Аналогично тази игра се прави със свирка, под звуците на която се движи кола – например с барабанче, което звучи не много силно и „подскача“ зайче.

    Малко по-късно предлагате на детето да разпознае кой ще го повика. Зад гръбчето му асистентът започва да свири на хармоника. Тъй като на детето ще му бъде интересно, то ще се обърне по посока на звука. По подобен начин се предизвиква интерес у детето към играчките. Наблюдателят заедно с детето играе с играчката (кученце, пиленце), произнасяйки съответното звукоподражание „ав-ав-ав”, „пи-пи-пи“.

    Може също да предложите на детето да чуе кой го вика, като на масичка пред него поставяте различни играчки, с които вече сте играли. Заставате зад гърба му на разстояние 6 метра и шепнешком произнасяте различни звукоподражания. Детето трябва да вземе съответната играчка.

    Друга подобна игра – асистентът е зад гърба на детето (на разстояние 6 метра) и шепнешком го вика по име. Ако няма реакция от негова страна, разстоянието се намалява. В случай че отново няма реакция, обследването се провежда с нормална височина и сила на гласа.

    Ако детето се отнася безразлично към всички стимули, т.е. не реагира на нито един от тях, необходима е консултация с отоларинголог. Слухът може да се провери с аудиометър.

    Ако детето разбира не само думи, но и кратки фрази, обследването може да се проведе и с фрази от типа: „Покажи на куклата нослето!“, „Къде е на кучето опашката?“.

    При дете с нормален слух би трябвало да се получи реакция на шепотна реч на разстояние 6 метра. В литературата обаче има доста противоречиви мнения за това разстояние. Смята се, че стаята, в която се прави това обследване, трябва да е шумоизолирана. Някои автори предлагат при обикновени условия разстоянието да е около 3–5 метра.

    Ако в хода на обследването детето не реагира, повторете процедурите след няколко дни. Реакция, възникнала само на един от стимулите, може да показва снижаване на слуха.

    Не забравяйте, че:

    • асистентът трябва да подава сигналите точно зад гърба на детето;
    • при обследването се използва списък от думи, състоящ се от добре познати на детето названия на играчки: кукла, топка, балон, мече, куче, кола, котка, кубче;
    • резултатите нямат 100% достоверност при самостоятелно провеждане на обследването.

    Слънчевите деца

    Публикувана в Развитие
    06 Юни 2017

    Синдромът на Даун е вродено генетично заболяване. Оказва въздействие върху умствените функции на детето. Това се проявява чрез значително изоставане, намален интелект, забавено развитие в моторната координация.

    Да се елиминират напълно симптомите, е невъзможно, но от съществено значение е ранното стимулиране на езиковите, когнитивните, двигателните умения и координацията на децата.

    Тези деца са с присъща доброта, откритост и доверие. Да, те имат своите особености, които трябва да приемем и да им обърнем внимание, когато планираме корекционната ни стратегия.

    Предложените от мен упражнения и препоръки ще помогнат за развитието на речевите навици на тези Слънчеви деца.

    Заниманията с детето не трябва да са продължителни, но да започнат още след раждането. Работата с деца със синдром на Даун изисква диференциран подход за разработване на индивидуална стратегия. Корекцията се извършва поетапно, стъпка по стъпка. 

    Работим върху 5 основни области на развитие:

    1. Обща подвижност.
    2. Фина моторика.
    3. Координация око–ръка.
    4. Възприемане и разбиране на речта.
    5. Развитие на познавателни и социални умения.

    В самото начало основната ни задача е да научим детето да се съсредоточава. Това умение има три аспекта, за да се овладее:

    • поддържане на контакт с очите;
    • задържане на поглед върху обект;
    • заслушване в звук.

    Имитация

    Подражанието играе важна роля. Практиката показва, че децата със синдром на Даун не имитират спонтанно. Необходимо е да ги научим да наблюдават и да реагират на това, което видят и чуят. Обучението в подражание е ключът към обучението им в бъдеще.

    Развитието на имитационните способности започва чрез подражание на прости действия на възрастните.

    Как?

    Седнете срещу детето. Убедете се, че между вас има зрителен контакт. Кажете му: „Ще почукам по…“. Продемонстрирайте действието и кажете в определен ритъм: „Чук-чук-чук“. Ако детето реагира, макар и слабо, дори и с една ръка, похвалете го и повторете упражнението още 23 пъти. Ако детето не реагира – хванете го за ръцете и му покажете действието, съпровождайки го с думи: „Чук-чук-чук“. Когато детето овладее това движение, продължете с други движения, например пляскане с ръце, тропване с краче и т.н. Могат да се използват игри с пръсти, съпроводени с прости стихчета. Не би трябвало да повтаряме едно движение повече от 3 пъти, за да не омръзне на детето. По-добре упражнението да се изпълнява няколко пъти на ден. Това правило важи и за всички останали упражнения.

    Стимулиране имитацията на речеви звукове

    Погледнете детето. Издайте звук „а-а-а-а“, като едновременно с това се почуквате през устата. След това почукайте по устните на детето, за да го накарате да издаде подобен звук. Може също да опитате да докосвате устните си с неговата ръка и да издавате звука. Това упражнение повторете с останалите гласни: И, О, У, Е, Ъ.

    Как да научим детето да изговаря гласните?

    Звук А: Поставете показалеца си на брадичката, отпуснете долната челюст и кажете: „А“.

    Звук И: Кажете „И“, разтягайки с пръсти ъглите на устата странично.

    Звук О: Произнесете кратко и ясно „О“. Направете знак „О“ с палец и показалец, когато го произнасяте.

    Звук У: Произнесете дълго и продължително „У“, като свиете пръстите на ръката си, имитирайки тръбичка. Може би ще са необходими няколко дни, преди детето да успее да го произнесе, но при всеки негов опит го поощрявайте. Ако детето не повтаря, не го принуждавайте, продължете с нещо друго. Използвайте новото имитационно движение с друго, което се харесва на детето ви.

    Как да научим детето да диша правилно?

    Дишането при децата със синдром на Даун е повърхностно и се осъществява предимно през устата. Този тип дишане се наблюдава и при други деца, боледуващи често от простудни заболявания, които затрудняват дишането през носа. За да научим детето да диша през носа, трябва да обединим устните му (с леко притискане) и да ги задържим в това положение. Чрез натискане с показалец в района между горната устна и носа постигаме обратната реакция – отваряне на устата. Тези упражнения се правят по няколко пъти на ден. Сученето при кърмене също развива това умение.

    Изработване на добра издишна струя

    В игрова форма (в зависимост от възрастта на детето) може да се постигне с помощта на различни материали: да духнем висящи перца и други леки предмети, да посвирим на хармоника или да свирнем със свирка; да си направим снежна буря, издухвайки парченца памук или хартия; да духнем свещичка, да надуем балончето или играчката; да направим буря в чаша вода със сламка; да направим сапунени балони; да придвижим играчка във вода, да духнем силно върху стъкло и след това да нарисуваме нещо върху него и др.

    Още някои дихателни упражнения:

    • Вдигнете ръце над главата си и изговаряйки звук „с-с-с-с-с“, ги спуснете долу до тялото, след това го повторете. Когато детето научи звук „с-с-с“, го заменете със звук „ш-ш-ш-ш“.
    • Поемете въздух през носа и го задръжте в устатата. След това почуквайте с показалец бузите и по малко изпускайте от въздуха. Получава се звук „пу-пу-пу“.
    • Опитайте се да произнасяте срички, показвайки му различни играчки или вещи: например количка – „би-би-би“; кокошка – „ко-ко-ко“; влак – „ту-ту-ту“ и т.н.

    Особено внимание

    Би трябвало да се акцентира на тренировката и укрепването на мускулите на устата, езика, мекото небце, развиването на навиците за речево дишане.

    Речта при децата със синдром на Даун се появява сравнително късно и остава недостатъчно добре развита през целия им живот. Разбирането е затруднено, речниковият запас – беден, често с нарушено звукопроизношение. Речевите нарушения са свързани не само с интелектуалните особености, но и със слуховите нарушения, които се наблюдават. Не бива да забравяме, че за децата с този синдром е необходимо:

    • значително по-дълго време, за да усвоят какъвто и да е навик и да го задържат;
    • индивидуален темп на развитие;
    • упражненията, предложени от логопеда и психолога, трябва да се правят у дома от родителите;
    • да им се говори много бавно, като се следи за очен контакт и мимика;
    • да им се четат книжки с големи и ярки илюстрации;
    • да изпълняват прости инструкции и движения.

    Всички действия, които изисквате от детето, изпълнявайте заедно с него.

    Имайте безкрайно търпение и проявявайте много любов. Успех!

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh