Десетата национална конференция за редки болести и лекарства сираци ще се проведе от 13-ти до 15-ти септември

    Водещи български и международни специалисти по редки заболявания ще се срещнат в Пловдив от 13-ти до 15-ти септември в рамките на юбилейната Десета национална конференция за редки болести и лекарства сираци. Форумът се провежда ежегодно от Института за редки болести и събира на едно място пациенти, асоциации и експерти от медицинската и фармацевтичната общност от България и чужбина.

    Участие в Конференцията са заявили повече от 200 специалисти и пациентски организации, които ще обменят опит с експерти от САЩ, Италия, Великобритания и Турция. Акцент в съдържанието тази година е поставен върху новостите и актуалните тенденции в диагностиката, лечението и проследяването на редките болести и развитието на европейските референти мрежи. Ще бъде обсъден достъпът на българските пациенти до иновации в областта на редките болести, а в рамките на научната програма ще бъдат представени над 50 научни лекции и постери. Сред гост-лекторите ще бъде и д-р Стивън Грофт - един от най-известните експерти в областта на редките болести и лекарства сираци в света, инициатор на първия закон за лекарства сираци, приет в САЩ (Orphan Drug Act, 1983 г.) и дългогодишен директор на Центъра за редки болести в National Institutes of Health. Той ще очертае тенденциите и напредъка в международното сътрудничество в областта на лечението и диагностиката на редките заболявания. Дейността и напредъкът на Международната мрежа за недиагностицирани болести (Undiagnosed Diseases Network International) ще бъдат представени от д-р Доменика Тарушо от Италия, а д-р Едмънд Джесъп ще обобщи опита и постиженията на Великобритания в диагностиката и лечението на редките заболявания за последните 16 години. 

    С официална церемония на 14 септември вечерта ще бъде отбелязана и 15-годишнината на Информационен център за редки болести и лекарства сираци (ИЦРБЛС). Информационният център стартира своята дейност през 2004 г. в Пловдив и е първи по рода си в Източна Европа, посветен на пациенти, организации и медицински специалисти с интерес към редките болести и лекарствата сираци. По време на церемонията ще бъдат отличени 33 представители на медицинската и пациентската общност, разпределени в 6 категории. 

    Юбилейната Десета национална конференция за редки болести и лекарства сираци се провежда под патронажа на Комисията по здравеопазване към Народно събрание и Министерството на здравеопазването.

    Дарение за варненската АГ болница

    Публикувана в Новини
    11 Септември 2019

    Поредно щедро дарение направи холандската благотворителна фондация S.M.H.O. AD MEERSEN на варненската АГ болница, каза на пресконференция проф. д-р Емил Ковачев, управител на лечебното заведение.

    „От доста време всяка година получаваме различни апарати, което де факто прави холандската благотворителна фондация един от най-големите ни дарители. Получихме ултразвуков апарат, операционна маса от високо поколение, легла за неонатологията, шкафове и гардероби – все скъпи неща, които трудно можем да си позволим“, посочи проф. Ковачев.

    Представители на холандските благодетели - Фред Рингс, Джеф Акерманс  и Йоп Пльойд, бяха на гости в СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов – Варна“, за да видят как се използват осигурените от тях придобивки.

    „Щастливи сме, че даренията ни се използват по предназначение и имат нов живот тук, в АГ болницата. В Холандия имаме 25 доброволци, които 4 дни в седмицата намират необходимата техника и консумативи“, каза пред медиитe Фред Рингс.

    „Ултразвуковият апарат е от университетската болница в Маастрихт. Проф. Ковачев е подготвил сериозен списък от необходими неща, които в Холандия ще намерим и ще ви дарим. Видях бебе в кувьоз само 1 кг, то ще оцелее благодарение на специалистите тук и нашите дарения, това ни радва и стимулира да помагаме още“, добави на свой ред и Джеф Акерманс.

    Проф. д-р Емил Ковачев разкри още, че от началото на годината в АГ болницата има 1359 раждания. От тях 40 са двойки от двуплодни бременности. Най-проблемните случаи се лекуват именно в СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов – Варна“, която има неонатология от ІІІ ниво на компетентност и е единствената болница извън София със съответните специалисти.

    „Благодарение на холандските дарители получаваме част от нещата, от които имаме постоянно нужда. Щастлив съм, че ни помагат и че хуманността не е изчезнала“, категоричен беше управителят на АГ болницата.

    Холандската благотворителна организация е традиционен партньор на СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов – Варна“. Тази година помогна и на детска градина „Ян Бибиян“, която е в непосредствена близост. Там са реновирани помещения, осигурени са шкафчета за дрехите на децата, библиотека за книгите, играчки и др. материали.

    Източник и снимка: chernomore.bg

    Аида Марковска е холистичен терапевт и мотивационен оратор, човек с богат опит в холистичния подход към здравето на човека. Рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи. Завършила е образцовата математическа гимназия в Пловдив и е магистър от Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски”. От 2010 г. се занимава с изследване на родовата съдба, трансгенерационна терапия и изчистване на родови програми. Провела е десетки семинари за рода и законите на рода в Пловдив, София, Кърджали, Карлово, Бургас, Стара Загора, Самоков, Варна, Габрово, Трявна, Казанлък и други. „Участниците в семинарите откриха силната си връзка със своя род, намериха сили да преминат през поредици от житейски изпитания, решиха здравословни проблеми, уредиха имоти и наследства, започнаха нов живот с нови партньори, родиха се деца благодарение на усилената работа на родителите им“, казва Аида. В момента тя пише две книги. Първата е свързана със законите на рода, а втората акцентира върху рейки като духовен път и развитие.

    Аида, колко важна е връзката с предците ни, за да имаме щастлив живот?

    Нашите предци, родът, от който произхождаме, са носители на родовата енергия, която ни е необходима, за да можем да се осъществим в живота. През баща ни и през майка ни идва енергията за развитие, енергията за осъществяване, енергията за утвърждаване. Родителите са изключително важни за това да имаме кураж, сила, знание, мотивация за живот и за да може тази енергия да работи за нас. Тя идва към тях от техните родители, от родителите на бабите и дядовците ни и така назад във времето. Когато тази енергия се загуби или някой от нейните пътища е затворен по някаква причина, не се осъществява добра връзка с тях и ние чувстваме буквално недостиг на жизнена енергия, нямаме сили да продължаваме в живота си или се проваляме непрекъснато. Колкото и да се стараем – или се чувстваме употребени, или се чувстваме нещастни и за това може да няма ясни за ума ни причини. Осъществени, проспериращи и удовлетворени се чувстват хората, чиито родители са плътно зад тях като родова сила – независимо дали са живи, или не.

    Когато в рода има аборти, това пречка ли е за бъдещите поколения да им се случи чудото?

    Абортите са често срещани и се считат за елемент от родовата памет, независимо дали са нежелани, или са предизвикани нарочно. Не са пречка, но със сигурност влияят върху начина, по който се появяват следващите поколения. Важно е да се знае, че абортът се счита за бременност и се брои като такава в реда на бременностите на всяка жена, че и на всеки мъж, който е създал дете. Редът, по който идваме в нашите семейства, е много важен и хората не бива да губят осъзнаване за това. Зачатието в родовата система е създаване на човешки индивид и е еднакво по значимост с раждането. Зачатието е светлинно явление във всеки род.

    Понякога ни се струва, че децата много закъсняват, чакаме ги дълго време. Друг път обратно – идват твърде рано, когато още не сме готови за тях. Щом детето вече е заченато, то е създадено с определена цел и мисия в този род. И тъй като редът в семейството задължително се свързва с мисията, която има всеки един от семейството, трябва да сме наясно каква мисия има човек, появявайки се в рода в определения миг. Появата на члена на рода става в мига, в който родителите му го зачеват.

    Днес има много безразборни връзки, това не е ли опасно в енергиен план и има ли духовно заченати деца?

    Има, да, аз ги наричам „намечтани“ деца. Случва се, когато човек е силно влюбен в партньора си, независимо дали любовта е взаимна. Обикновено това става при жените, които много желаят връзка с даден мъж. В мечтата си да осъществи контакт и да бъде с този мъж, жената може да получи това енергийно състояние, което създава деца, носещи енергийната същност на мечтания партньор. Неслучайно много жени, като се влюбят, казват: „Искам да родя дете от този мъж“, обаче това невинаги е възможно. Тогава това дете става „намечтано“ дете, макар да не е заченато, то съществува енергийно заради силния копнеж на майката. Много често тази емоционалност, която тя е преживяла мислено във връзка с този човек, се отразява на следващи аборти или на децата й.

    По повод на безразборния секс важно е всички жени да знаят, че имат енергийно пазилище – акумулатор. В женското тяло има енергийна памет, която се крие в утробата. Утробата е пазителят на тази енергийна памет и тя се поставя там от партньорите в интимните връзки. Това са парченца информация, енергия и сила, които матката пази. Всички те преминават в следващите зачатия на жената, така че, ако тя е имала много партньори, има вероятност децата й, които се появяват след това, в зрелите си години да бъдат объркани хора, да не могат да намерят мястото си и да се чувстват неразбрани. Често такива деца застават срещу родителите си и казват, че по нищо не приличат на тях, сякаш не са техни деца, защото в тях има енергийна памет от други партньори. Това се случва много често, но женският организъм има механизми, с които се справя с подобни ситуации. Ако една жена е имала много сексуални връзки, но се влюби силно в настоящия си партньор и иска деца, тя подсъзнателно започва да изчиства тази енергийна памет от матката си чрез силни кръвотечения и аборти, така че все по-малко остава от тази енергийна памет, за да може тя да роди детето си най-близко до енергията на партньора си, с който иска да има деца. Ако обаче липсва такава голяма привързаност и майката се е обърнала със сърцето си към предишен партньор, тогава детето се появява точно с тази енергийна памет – на другите мъже. В природата това е много добре познато. Хората, които работят с развъждане на расови животни, знаят, че дори да няма съвкупление между женското животно и някой самец, достатъчно е само да стоят едни до други, за да се получи енергиен обмен, и следващите поколения получават и част от характеристиките на този самец, който е бил до женската. Неслучайно всички народи по света високо ценят женската девственост. За рода, в който влиза невестата в деня на сватбата, това е важно, защото е знак, че децата, които ще се родят, ще принадлежат енергийно само на този род и само на нейния съпруг.

    Как да пазим енергията си?

    В непрестанен енергиен обмен сме, но трябва да бъдем скъперници за собствената си енергия. Когато в нас са смесени изключително много енергии – ние сме отдавали  безразборно и сме приемали безразборно, по-трудно се оцелява в енергиен план, а всъщност нашата сила за живот е най-важното нещо, за да живеем по-дълго. Чувала съм за дълголетници, които са пушели, пиели всяка вечер или такива, които са яли само плодове и зеленчуци, но има едно нещо, което е характерно за всички тях – те са пестили своята лична енергия. Най-добре повишаваме вибрацията на своята енергия в природна среда, където има най-малко хора, където сме само с някой близък, любим или приятен човек. Най-доброто, което мога да кажа на родителите, е да са спокойни за децата си, да се грижат за тях – за психическото и физическото им здраве по най-добрия възможен начин и внимателно и постоянно да ги наблюдават, за да се учат от тях.  Времето днес е изключително  ускорено. Сега дори не може да ни дойде на ум по какъв начин ще живеят децата ни само след 30–50 години. Няма как да знаем, просто трябва да се доверим, че божественият морал ще надделее над всичко.

    Твоята дъщеря, която е дете индиго, е живяла с усещането, че има по-голям брат, би ли разказала?

    По стечение на обстоятелства в моя живот премахнах едно дете в ранната си младост, по-късно родих дъщеря си и забравих за този случай. След като си имаш едно детенце, вече нещата ти се струват в реда на нещата. Тя беше малка, когато веднъж ме попита къде е батко й. Казах й, че знае, че няма батко, че е едно детенце, но тя не се примири. Каза ми, че е сигурна, че има батко и аз се сетих за онзи период, когато бях убедена, че нося момче. Когато тя порасна малко и стана на 15–16 години, й разказах за тази история и я попитах дали това е братчето, което е търсила, и тя се успокои. Отговори, че ме разбира и че точно това е братчето, което е търсила. Сподели ми, че все още й липсва. Тя вече е голяма жена, но от време на време се сеща и казва, че би било чудесно, ако има по-голям брат. Това чувство остава за цял живот.

    Какво още можем да почерпим от мъдростта на приказките?

    Най-важната мъдрост, която може да се срещне във всички български народни приказки, е, че по-младите трябва да уважават по-възрастните и че енергията и силата текат от възрастните към младите. Приказките съдържат мъдростта, че природата общува с нас, животните общуват с хората, говорят, помагат на хората. Приказките насърчават човек да бъде изобилен, да бъде щедър, да бъде честен и да отговаря за постъпките си.

    Разговора проведе Драгомира Иванова

    Практично отглеждане на кърмачето

    Публикувана в Бебе
    10 Септември 2019

    Проф. д-р Фриц Рот

    Природното, естествено хранене на кърмачето е най-целесъобразното. То не може да бъде заменено с никакво изкуствено. Въпреки това често сме принудени от различни съображения и причини да прибягваме към изкуствено хранене на кърмачетата. В повечето случаи благодарение на опита и напредъка на науката в това отношение резултатите са добри. Но все пак изкуственото хранене на детето представлява риск, тъй като не знаем предварително как кърмачето ще възприеме неестествената храна. Ето защо лекарският съвет и неговото предписание са от голяма важност. За изкуственото хранене най-добре подхожда здравото краве мляко, което по състава си отговаря на изискванията и нуждите на детския организъм.

    Твърде продължителното и изключително млечно хранене, все едно дали е естествено, или е изкуствено, не може да задоволи нуждите на детския организъм. Поради това необходимо е своевременно да се почне даването на кърмачето на витамини и соли под форма на плодове и друг вид храна. Изобщо прието е в началото на третия месец да се дават на кърмачето овощни[1] со­кове с лъжичка. Започваме с една чаена лъжичка на ден и увеличаваме, щом кър­мачето понася това, отначало до 3 лъжички и стигаме до 50–100 г дневно. В че­твъртия месец почваме да даваме на кърма­чето храна. Тя се състои от ориз или счукан ориз, който се сварява на рядка каша в супа или в сок от зеленчук. Щом детето привикне да яде кашата, даваме му зеленчук, спанак и моркови, отнача­ло в малко количество (чаена лъжичка), след това увеличаваме, а след няколко дни преминаваме към зеленчук изобщо.Тази храна винаги се допълва с плодови сокове: портокалов, гроздов, черешов и т. н. Постепенно млякото се заменя с каша. В шестия месец листата за ядене на кърмачето гласи: закуска 200 г мляко, от които 70 г вода, в 10 часа — 200 г каша от плодов сок и сухари, на обяд 200–250 г зеленчук, след обяд между 6:00 и 7:00 ч. 200–250 г каша от грис с плодов сок. Тази листа може да се спазва до края на първата година. Към десетия ме­сец може да се дава в 10 ч. сутринта парче хляб с масло и плод, за да може дете­то навреме да свикне с дъвченето. Месо и яйца в първата година не са необходими.

    Понякога на детето към зелен­чука се дава телешко виме, телешки дроб, телешки мозък в малко количество. Дневната доза на млякото, което детето получава в края на първата година, не трябва да надминава ½ литър.

    Ето няколко рецепти за приготвяне на храната на кърмачето:

    Каша от грис

    Вземаме 200 г те­лешки бульон и сваряваме в него една супена лъжица грис. Вместо бульон можем да употребим сок от сварен зеленчук (сваряваме ¾ кг моркови в 1 ли­тър вода и прецеждаме сока), прибавяме супена лъжица прясно масло.

    Грис с мляко

    Слагаме 2 ½ супени лъжици грис в 150 г вода и кипваме ка­шата 15 минути, след това прибавяме ¼ литър мляко с 2 лъжици захар и отново кипваме.

    Зеленчук

    Изчистваме зеленчука, из­миваме го със студена вода, нарязваме го и го слагаме в една тенджера на огъня с малко масло. Прибавяме малко вода да по­крие дъното на тенджерата. Покриваме с капак и задушаваме 15 до 20 минути. В това време пресоваме 250 г сварен зелен­чук през сито. Разбъркваме в него една чаена лъжичка брашно в една супена лъжица мляко и го прибавяме към зеленчука в тенджерата. Кипваме всичко, като прибавяме малко захар и една чаена лъжичка масло.

    Плодов сок

    Toй се получава, като пресоваме плодовете. Ако сокът е кисел, при­бавяме малко захар.

    Доматен сок

    Разрязваме един домат, пресоваме го през сито и към сока прибавяме малко захар. Разбиваме добре, докато се запени, и го даваме на детето.

    Сок от моркови

    Измиваме 800 г моркови и ги стриваме на рендето. След това пресоваме стритите моркови през тън­ка кърпа.

    *Текстът е осъвременен.

     

    [1]Плодови

    Обединяваща връзка е Любов

    Публикувана в Семейство
    09 Септември 2019

    Светът изпитва постоянна жажда за положителна промяна. Вие искате ли да участвате, знаете ли, че притежавате сила, скрита в сърцето? Добрите примери имат лице и име.

    tanzaniya2

    Срещнахме се с един от тях, който ни вдъхнови и мотивира. Нешо Пелтеков е от Пазарджик, занимава се с частен бизнес, въпреки че, завършвайки 12-и клас, обещава пред себе си, че няма да се върне повече в града. Към момента е разбрал – човек никога не бива да казва „никога“, защото вече седма година е обратно в родния си град. Според него има много позитиви да живееш в не толкова голямо населено място и ние сме съгласни. Той е избрал да не се фокусира върху минусите, а единствено върху плюсовете. Повярвал е, че има какво да даде, да покаже и да разкаже на жителите в Пазарджик. Защо? За щастие, имал е възможност да пребивава в мегаполиси и да пътува по света, събирайки опит и впечатления. Всъщност той не е в малкия град, за да му е по-лесно – напротив, желае да обогати съществуването на други хора, придавайки му цвят, щастие, осъзнатост, пълнота. В лесното липсва искра. Та нали именно, преминавайки през трудности, предизвикателства, перипетии, изграждаме своя образ. Това е единственият начин да вървим напред. „Комфортът е най-лошото нещо, което може да ни се случи“, сподели Нешо. Време е да научите и всичко останало, което той разказа…

    Добрините не са „резервирани“ само за празници

    nepal

    Повечето хора са свикнали да се снимат с деца или пенсионери в нужда по време на Коледа или Великден, документирайки своето добро дело. Това обаче никак не е достатъчно. Преди повече от две години се запознах с жената на мой приятел, която се оказа директор на дом за деца с увреждания. Пожелах да се срещна с тях и когато това се случи, почувствах порив отвътре, знаех, че в себе си имам любов, която да споделя. Периодът беше преди новогодишните празници и може би отстрани всичко е изглеждало като поредната временна акция на загриженост. Но не. В дома видях, че децата си имат всичко материално – дрехи, играчки, домакински принадлежности, нуждаеха се единствено от обич и внимание. За определен период от време с помощта на национална програма всяко едно от тях се беше сдобило с „баба“. Целта – децата да усетят нормалния живот на хората извън своето ежедневие. Това ме подтикна да предложа на приятел, който създаде ‚,Съвет за младежка политика“, аз и хора от екипа на организацията да станем доброволци.

    Вече година и половина, всяка седмица (в сряда) посещаваме дома. Откакто правим това, се усеща огромна промяна у децата, която директорката също забелязва. Истината е, че любовта лекува. Децата ни обожават, чакат с нетърпение да идем при тях. Понякога организираме работилници – месим хляб, приготвяме торти, а друг път се разхождаме в парка или правим барбекю.

     nepal1

    Обиколи света, за да обикнеш родината

    Пътуването до места с по-нисък стандарт на живот ме научи да съм благодарен за всичко – малко или голямо. Чистата питейна вода, с която разполагаме, не е даденост – десетки милиони хора по света нямат достъп до такава.

     56492498 382717602317305 1456438949265276928 n

    Танзания

    Последното ми пътуване беше до тази отдалечена дестинация. Изкачвах върха на най-високата планина в Африка – Килиманджаро. След експедицията прекарах няколко дни сред местното население. Условията за живот бяха тежки и напълно несравними с тези в Европа. Покрай масайското селище видях жена с бебе на ръце, увито във вързоп, с тях имаше и момиченце (около 4–5-годишно), което пасеше над 150 кози. Тази майка на две деца, при това едното кърмаче, беше там, защото нямаше на кого да повери грижата за малките, дори, както вече споменах, дъщеря й й помагаше в работата. Въпреки че не говорим на един език и сме съвсем различни, те ни посрещнаха изключително сърдечно. Създадоха се непринудени взаимоотношения, без предразсъдъци и рамки. Момичето грееше от щастие, играхме си заедно, носех я „на конче“, показвах й фокуси. От това семейство бликаше искреност, емоциите им не бяха породени от надеждата, че ще получат нещо материално. Приемат живота с усмивка и дават с желание – подариха ми кърпа в знак на благодарност, че съм отделил време на мъниците. Да, осъзнавам, че децата там не познават съществуването на другия свят, не са виждали различно от своето битие и поради това не мрънкат за лъскави играчки или всекидневни покупки. Според мен те са по-щастливи от новото презадоволено поколение в нашата действителност. Мисля си как в западните държави сме забравили простотата в отношенията – онова човешкото. Хората, които срещнах, са свързани с природата, така си помагат и това ги прави по-добри човешки същества от онези, потънали сред модерните технологии. Социалните мрежи може би са били създадени, за да изграждат връзки помежду ни, в действителност обаче се оказва, че ни разделят.

    Филипини

    Там видях картини, които не са красиви – докато майка работи в магазин за сувенири и тениски, малкото й дете спи на земята в кашон…

    Перу

    Децата, които живеят в джунглата, ходят боси и нямат привилегията да се радват на течаща вода.

    Непал

    Когато се изкачвах към базов лагер под Еверест, забелязах, че децата там също са боси. По дрехите им, и не само, си личеше, че не разполагат с течаща вода. Нямахме възможност да контактуваме директно, но прекарах сред тях две седмици. Хората там живеят в дървени колиби, а температурите падат до -20 градуса. В домовете им става толкова студено, че дори картоф не би могъл да оцелее. За да спасят храната си от измръзване, я държат в дълбоки почти два метра дупки под земята, които са изкопали предварително. Интересно е, че тамошните деца никак не са затворени в себе си, много се радваха на срещите ни. Сигурно каквото даваш, това получаваш. Знам, че впечатленията на други не съвпадат с моите. В техните представи хората, за които ви разказвам, са просяци, луди, изнервени, конфликтни… Аз имам очи за хубавите неща, а те са навсякъде около нас.

    Нашата действителност

    В България мислим, че изоставаме от западния свят, но това забавяне на темпото може да се окаже положително. Статистиките сочат, че броят на депресиите на Запад нараства. Жителите на местата с извънредно лоши условия не страдат от подобни психични заболявания. Има какво да научим от хората в Третия свят. Нека не търсим виновни, но е важно да знаем, че средата и родителите са в основата на благополучието на децата. Реших да създам фондация „7-те посоки на света“, която има за цел да информира родителите на деца от първи до четвърти клас за опасностите, които крият модерните технологии, чрез лекции (обхващащи няколко точки – родителство, среда, технологии, моментно възнаграждение, емоционалност), провеждани в различни училища. Макар да са свикнали да възпитават наследниците си по определен начин, ако не се започне отнякъде, промяна никога няма да има. Надявам се да им „светне“ лампичката и да пожелаят да се сдобият с повече информация по темата. Ако от 100 души дори само 2-ма разберат, че грижата за собствените им деца не е оптимална и решат да променят този факт, аз ще съм щастлив.

    Важно е да учим новите поколения на емпатия и на това да не потискат своите емоции. Благодарение на социалните мрежи децата от най-ранна възраст губят способността си за изграждане на идентичност, устройствата допринасят за загубата на когнитивните им способности.

    Без значение от местоположението, финансовото състояние или расата – всяко дете се нуждае от откровеност, доброта, разбиране и уважение. Обединяващата връзка е… Любов.

     

    Разговора проведе Виржиния Николова

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh