24 Юли 2009

Диригент на концерта на сетивата

Публикувана в Развитие
Оценете
(0 гласа)

Децата опознават света с всичките си сетива. Всяко възприятие е преживяване и храна за мозъка. Ще проследим усещането за равновесие – основа за най-важните умения. Както при всички останали сетива, вие можете да стимулирате и него.

“Нивелир” в главата
Забелязваме, че притежаваме усет за равновесие, когато ни се завие свят при бързо завъртане или при пътуване с кола по път с много завои. В ежедневието поддържаме равновесието си напълно несъзнателно. Каквото и да правим, органът, отговорен за него, във вътрешното ухо, наречен още вестибуларен апарат, информира мозъка за положението и движенията на тялото. В зависимост от това, което виждаме и усещаме с помощта на сензори в кожата, в мускулите и ставите, мозъкът успява да ръководи несъзнателните движения така, че да запазваме равновесие. Когато информациите от различните сетивни органи не съвпадат (например когато четем в движеща се кола, очите не възприемат движението), равновесието ни се нарушава. В такива случаи чувствителните хора реагират с гадене и повръщане.

Всичко е под контрол
Вдигни глава! Това е едно от първите движения за балансиране, което постига бебето. Това движение е полезно за усета за равновесие, който се нуждае от стимулиране през целия живот.
Разнасяте бебето насам-натам, люлеете го, играете на конче. Усещате, че всичко това му харесва. Едновременно интуитивно правите нещо, което е много важно за развитието на бебето – усъвършенствате усета му за равновесие.
Вероятно това изобщо не ви идва наум. Този вид усет действа скрито – той не се вижда, не се чува, усеща се само когато се наруши, при което се стига до световъртеж или прилошаване.
Всеки здрав човек разполага с вграден “нивелир” и то двоен – по един във всяко ухо. Във вътрешното ухо се намира т.нар. вестибуларен апарат – сложен лабиринт от камери и канали, който е напълно годен да функционира при нероденото детето още през петия месец на бременността.

Баланс за тялото
През първите една-две години децата имат конкретни цели – да се изправят, да станат подвижни... Това може да се осъществи само ако детето непрекъснато тренира усета си за равновесие. Само след няколко месеца се появяват първите успехи – малчуганът успява все по-добре да контролира главата си. Когато я вдига, сетивото за равновесие регистрира, че е настъпила промяна в положението на тялото, и съобщава това на мозъка. Този процес включва няколко сетива – очите, усета за допир и слуха.
Колкото по-често бебето вдига главата си, толкова по-сигурни са съобщенията на сетивата за равновесие. Заедно с това тилните мускули на детето укрепват все повече. То придобива по-добър усет за земното притегляне и за положението си в пространството. Накрая главата остава все по-дълго горе.
Когато това балансиращо действие се удаде на детето, вече е създадена основата за много други упражнения за равновесие, които се изпълняват все по-добре – въртене, сядане, пълзене и накрая ходене, подскачане, вземане на завои тичешком.
Усетът за равновесие е от огромно значение за двигателното развитие. Не случайно той е наречен от учени “диригент на концерта на сетивата”. Без него и до днес нямаше да можем да се движим изправени.

По пътя на информацията
Поддържането на баланс е не само действие на тялото. Усетът за равновесие стимулира всички сетива и мозъка. Всеки път, когато той се дразни – например от вдигането на главата, преработва новото дразнене и го оценява. Решаваща роля при това играят нервните пътища.
При раждането човек разполага с над 100 милиарда нервни клетки, които са годни за функциониране едва след свързването си.
Сетивните дразнения, които в ранното детство често идват от органа на равновесието, стимулират това свързване в мозъка. Връзките между нервните клетки стават все по-сложни, информацията се предава по-бързо и по-добре.
Децата, чийто орган на равновесие се стимулира често, имат по-добре развита мозъчна дейност. Усетът за равновесие е важен за баланса на главата и поради друга причина. Когато детето например иска да се засили на люлката, то не само трябва да съгласува замаха на краката и тялото си с движението на люлката, но се нуждае и от усещане за посоката – къде се намира, къде е земята, къде са “горе” и “долу”.
Детето се нуждае точно от тази способност за концентрация и от прецизната представа за посоката и при много умствени дейности, например при отчитане на времето по часовника, при четене и писане.
Опити показват, че деца със забавено развитие, с говорни и двигателни проблеми постигат голям напредък чрез тактилно-вестибуларна стимулация, т.е. чрез интензивно галене, люлеене и носене на ръце.

Баланс за душата
Логично е, че усетът за равновесие има нещо общо с психиката – само хора, които изпитват вътрешно равновесие, се чувстват наистина добре. Преди години изследователи на мозъка съобщават, че има връзка между шестото чувство и емоционалния живот. Те откриват нервни пътища, които водят от малкия мозък към центъра на чувствата, лимбичната система. Там емоционално се преработва информацията, която постъпва в мозъка.
Когато се реши успешно някоя задача, нивото на веществото допамин се покачва и предизвиква радостно чувство. Така допаминът подтиква към нови балансиращи действия, които да се увенчаят с успех.
Разбира се, лимбичната система се активира не само във връзка с усета за равновесие. Упражненията за равновесие са особено свързани със смелостта и оценката на риска, с определянето на границите на възможностите – ще успея ли без помощта на татко да извървя пет метра? Ще се прекатури ли табуретката, ако се покатеря върху нея?
Децата, които натрупват положителен опит, като  разчитат на усета си за равновесие, са по-решителни, с по-добро самочувствие, по-рядко имат отклонения в поведението си.
Тази взаимовръзка между двигателното развитие на детето, неговите възприятия и усещанията му се нарича психомоторика. При деца с нарушения на вътрешното и външното равновесие се прилагат специални психомоторни методи за трениране на движенията и сетивните способности.

Движението е храна за равновесието
Какво да направите, за да поддържате равновесието – това шесто чувство при детето си. Вълшебната дума е движение!
Движението е храната за усета за равновесие. Здравите деца имат автоматична потребност от движение и често изпитват нужда да дразнят вестибуларния си апарат. Те се въртят и внезапно спират, за да усетят приятния световъртеж от нарушеното равновесие. Или просто се люлеят, клатят  и подскачат.
За съжаление децата растат в заседнало общество и поривът им към движение и радостният гъдел от световъртежа често се загубват рано.
Желанието на родителите да опазят детето от рисковете при самостоятелните движения, а по-късно да го обуздават в игрите и лудориите може да допринесе за залиняване на усета за равновесие, на усещането за силата на тежестта и на много други сетива. Затова опитайте се да избегнете това. Люлейте бебето, играйте активно с него. Оставяйте го да лежи на пода, където то може да се подпира на ръцете си, да упражнява вдигане на главата, да се търкаля колкото иска.
По-късно го снабдете с ролкови кънки, колело и други неща, които ще поддържат тонуса на вестибуларния му апарат. Оставяйте го да прескача локвите, когато излизате заедно. Това може да удължи завръщането ви у дома с 5–10 минути, но пък ще помогне да се свържат още няколко нервни клетки в мозъка на детето.  

Дора Ангелова
психолог

Сигнали за безпокойство
 
Ако забележите при детето си някои от следните симптоми, възможно е при него да има проблем с равновесието. Това налага да се обърнете към специалист.
 Детето закъснява с вдигането и задържането на главата си и с други умения, като седене, пълзене, ходене.
 Неговата мускулатура е отпусната.
Създава впечатлението, че се страхува от движение.
Често пада и без видима причина.
 Изпуска предметите на пода или се блъска в тях.
 Не показва никакъв страх от височина (вестибуларният апарат е слабо активен).
  Проявява силен страх от височина (свръхчувствителен вестибуларен апарат).
 Има слабо развита представа за собственото си тяло, което се изразява например в липса на дистанция до другите хора или в често сблъскване с децата на детската площадка.
 Има трудности при планирането и извършването на определени движения, не знае как трябва да направи нещо, например да отвори вратата.
 Не може да се научи да кара колело.

Още в Традиции и обичаи

Къде ли е хвърлен пъпът?

Ако си мислите, че само българите са суеверни и вярващи в чудеса и предзнаменования, добре е да знаете, че и останалите народи също се опитват… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем Живокост-балсам
Untitled 4
Крем Бифлекс
Untitled 3
Крем Антисиняк-Експрес
123456654321
Крем Антисиняк-Експрес с гримиращ ефект
Untitled 1
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл