30 Мар 2009

Има ли депресия при децата?

Публикувана в Развитие
Оценете
(0 гласа)

Преди 20–30 години съществуваше мнение, че депресията като емоционален проблем рядко се среща при децата в ранна възраст. Този възглед вече не се поддържа, защото практиката доказва, че подобни преживявания не са толкова необичайни за малките деца.
Причината за грешното мнение се дължи на факта, че признаците на депресия през ранното детство
не са съвсем същите, както през пубертета и в по-зрялата възраст. Затова не винаги е лесно да бъдат разпознати. Обикновено по-големите манифестират своята потиснатост с думи. Характерни за тях са изрази като: “Няма на какво да се зарадвам – всичко ми е безразлично...” или “Нищо не ми се прави...” Докато малкото дете не е в състояние да определи и да разкаже какво точно изпитва. Когато нещо  го потиска и то преживява психичен дискомфорт, реагира с повишена тревожност, плач, хленч и го определят като “капризно”, “не знае какво иска”... То е пасивно, а не като връстниците си, които са жизнерадостни и подвижни. При него могат да се появят стереотипни движения – клатене на главата или тялото, усилено смучене на пръстчето. Детето загубва апетит, сънят му се нарушава. Ако наскоро е проговорило или е започнало да контролира нуждите си, може да настъпи регрес. То няма желание и за игра. С няколко думи,
блокира цялата психична активност
– нещо нетипично за развиващия се малък човек.
Първите психолози, които сигнализират за поява на депресия дори при кърмачета, започват своите проучвания от средата на XX век. Бебета, разделени от майките си на 6-месечна възраст, в течение на няколко месеца постепенно задълбочили своя емоционален дискомфорт. Отначало те протестирали чрез яростен плач, с който призовавали мама да се върне. След като това не е станало, настъпил
стадият на отчаянието – бебетата загубили всякаква жизненост, а по-късно последвала фаза на отчуждение и безразличие. Колкото по-дълго трае прекъсването на изключително важната пълноценна връзка на малкото дете с неговата майка, толкова по-тежки са последиците.
В своята практика съм наблюдавала признаци на депресия при
два типа ситуации
– при малки деца, настанени в болница за лечение, но без майките си, и при деца, които постъпват в ясли. Във втория вариант депресивната реакция изглеждаше така: първите дни детето седи самотно на столче, гледа уплашено, мълчи или плаче, не хапва нищо, не може да спи, отказва контакти. Тези състояния обаче се изживяваха, защото ежедневно вечер връзката със семейството се възстановяваше. А и в детското заведение преобладават положителните емоции – контакти с връстници, весели игри, образователни занимания, поднасяни в развлекателна форма...
По-тежко се отразяваше болничната обстановка. Поставено в нея, детето спира да говори, привидно изглежда спокойно, но всъщност е затормозено. Родителите му бяха неприятно изненадани, когато научиха, че персоналът не е чул и една дума от детето, че се изпуска по малка или голяма нужда – “Но у дома то не е такова – как така?” В болнична обстановка не може да се очакват позитивни емоции, защото децата са разделени от майка си за по-дълго време (заболяването го налага) и са подложени на неприятни лечебни процедури и изследвания.
Пример. Момиченце на 1 год. 10 мес., преживяло операция, но настанено в болница само, без майка си, в течение на една седмица след изписването му не разговаряше с никого у дома. Плашеше своите близки с това, че се държеше отчуждено и безразлично към тях, търкаляйки безспир напред-назад топката си...
Депресивни реакции могат да се появят при малко дете, което е загубило свой родител – раздяла поради дълго отсъствие, развод или смърт. То може да се окаже трайно депресирано и ако системно го малтретират, а е безпомощно да се съпротивлява и протестира. Депресията се отразява
неблагоприятно и върху физическото състояние на децата
Те често боледуват, изостават в растежа си. Обичайно за родители от осиновителски или приемни семейства е да се удивляват колко бързо е израснало детето, което са поели под своята закрила и обградили с много грижи и любов: “Учудваме се как за кратко време порасна с цели 10 сантиметра!”    
Възниква въпросът – защо само някои деца са склонни да отреагират с депресивна реакция, след като преживеят психотравмени събития? В тези случаи важно значение имат  индивидуалните особености. Те се забелязват дори когато детето още е кърмаче. То не се усмихва много често, няма склонност към подчертано изразени външно емоционални реакции. В същото време обаче детето лесно се затормозява от провокиращи дразнители. Някои психолози ползват определението
“нещастно кърмаче”
заради печалното изражение на лицето му. Освен това установено е, че при момичетата по-често се среща депресия като отговор на стресиращи състояния, например тежко протичащ развод на родителите, съпроводен с много конфликти. В същото време подобни семейни ситуации, заредени с напрежение, при момчетата отключват подчертано агресивни прояви.
От голямо значение за едно малко дете е
дали то се отглежда от депресивна майка
В тази насока са правени проучвания от детски психолози и психиатри в САЩ и в Англия. Наблюдавани са деца до 2, 3 и 4 години след раждането им. Установено е, че депресията при майката се отразява неблагоприятно върху ранното нервно-психично развитие на детето – както по отношение на умствения му напредък, така и на неговите емоции. Този негативен ефект се е задържал и когато някои от децата са навършили 4 години. Какво е обяснението? Депресивната майка не може да общува пълноценно със своето дете, между нея и него трудно се установява стабилна, положителна емоционална връзка. Понякога майката е  враждебна и не е в състояние да стимулира детето чрез подходящи игри, да разговаря с него и постоянно да го обучава. Тя не може да упражнява и достатъчен контрол върху поведението му. А недостатъчните психични стимули и погрешният педагогически подход могат да провокират у детето нежелателни поведенчески реакции. За задълбочаването на проблемите допринасят и
още няколко фактора
Единият – дали и до 3–4-годишната възраст на детето майката продължава да получава депресивни пристъпи. Важно е и дали е имало партньорски конфликти още през бременността и дали те са се задълбочили и са довели до следродилна депресия. Това плюс евентуална психична нестабилност при бащата влошава семейния психоклимат и неизбежно влияе неблагоприятно върху малкото дете.
Причините за поява на мрачни настроения при майката не са единствено раждането или психично заболяване. Най-различни житейски обстоятелства и трудности подлагат жената на изпитания и пораждат у нея чувство на безнадеждност и отчаяние. Тя може да изпадне в т.нар. реактивна депресия като отговор на прекомерно емоционално изчерпване. Причината може да са професионални или здравни проблеми, мъчителен развод, финансови затруднения... Неизбежно е спадовете на нейната жизнена емоционална активност да рефлектират и върху детето й.
Какво е нужно да се направи
за детето, което расте и има свои психични потребности?
Може би като характер и темпераментови особености то принадлежи към онзи тип, за който се спомена: по-често е тъжно, отколкото радостно, сдържано и пестеливо е на усмивки, но не плаче силно и яростно, за да отстоява настойчиво своите интереси и да получава внимание. Вината за тези негови особености не е нито негова, нито на родителите му. Справедливо е да се изтъкнат и положителните страни на такива деца. Характерно за тях е, че се отнасят с чувство за отговорност към задълженията си. Често те се учат добре и имат постижения в избраната от тях област. Макар и външно да не показват чувствата си, силно се привързват към близки и приятели. Забележките, осмиването и наказанията задълго ги потискат. Такова дете се нуждае от окуражаващо въздействие, от повече развеселяващи го моменти. Ето защо трябва да се потърсят пътища то да бъде заобиколено от по-весели и динамични приятели, от оптимистични личности. Ще спомена за геройските усилия на една майка, която успя да измъкне от тежкото състояние на скръб своето 7-годишно момче след смъртта на неговия обичан баща. От няколко години я наблюдавам как с цената на големи усилия осигурява на сина си стимулиращи и разнообразни занимания по време на почивните дни и на ваканциите. А тя трябва да преодолява и собствената си скръб, да се натоварва с повече работа, за да се справя с увеличилите се финансови затруднения.
И
още за майката

Независимо коя е причината, поради която тя изпада в депресия, важно е незабавно да се вземат мерки! И заради  нея, а още повече, за да се осигури нормална психична среда за развитие на детето й. В тези случаи подкрепящата роля на семейството е от съществено значение и крайно необходима. Има и достатъчно добре подготвени специалисти – лекари и психолози, които могат да окажат ценна помощ.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог

Още в Бременност по седмици

По ритника ще узнаете...

Ритането на бебето може да подскаже в какво положение е застанало. Случвало ли ви се е, когато бебето се размърда, да се питате в какво… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo