27 Авг 2004

Малкото дете в големия град

Публикувана в Развитие
Оценете
(0 гласа)

Как живеят децата в големия град? Подложени ли са на по-големи рискове, отколкото техните връстници в по-малките селища? А може би имат някои предимства…
В страните, където отдавна са формирани магаполиси, специалистите проучват тези въпроси. В това отношение особен е приносът на английски детски психиатри и психолози, на техни колеги от Холандия, Норвегия и други страни. Те подчертават, че животът в големия град се отразява върху детето косвено – чрез родителите, но той влияе и пряко. Семействата, които живеят при тези условия, срещат трудности, сблъскват се с много проблеми и на мнозина съвсем не им е лесно да ги решат. В повечето случаи поради служебните си ангажименти родителите са принудени да отсъстват по-дълго от дома си, защото трябва да отделят повече време за пътуване. Това се налага от големите разстояния до местоработата им. В големите градове животът на
възрастните протича под високо напрежение
Много семейства имат битови и финансови затруднения, а така съзряват явни и скрити конфликти. Установено е, че браковете по-често се разстройват – съпрузите преживяват психични проблеми от типа на тревожност, депресия, отдалечават се емоционално един от друг. Увеличават се и разведените, и самотните родители. Най-честият “гръмоотвод” на напрежението са брачният партньор или децата. Тютюнопушенето е сред обичайните начини за релаксация. В присъствието на малкото дете това не е безобидно разтоварване. Знае се как постоянно наситеният с тютюн въздух влияе върху здравето на децата, които по неволя стават пасивни пушачи. Те боледуват по-често от възпаление на ушите, на дихателните пътища, от алергии или астма. Но особено негативни са
въздействията върху емоционалното състояние
на малкото дете. Неговите възможности да прекарва повече време навън и да играе с връстниците си са крайно ограничени. Много често родителите на 2–3-годишните казват: “То скучае само у дома – дори и да искаме да го съберем с негови връстници, около нас няма деца.” Извеждането навън се ограничава до кратък престой в близката градинка, и то при хубаво време. Обичайното занимание на едно такова дете е да стои почти през целия ден пред телевизора, който формално го усмирява – независимо какво гледа или чува. А в действителност дали е голяма ползата от безконтролното гледане на телевизия за малкото дете? Според данни от 1993 г. американските деца са прекарвали пред телевизора около 7–8 часа на ден… Специалистите се стараят да са обективни, когато преценяват ролята на тази електронна медия в детското развитие. От една страна, тя информира малкия човек за интересни и непознати явления, забавлява го, а положителните герои могат да дадат пример за другарство и съчувствие. Но от друга, телевизорът, макар и неотменен “член” на всяко семейство, не може да общува и да разговаря с детето, да отговоря на въпросите му, нито да го успокоява. Това най-добре ще направят неговите близки, щом нещо го вълнува, то има нужда от утеха и се чувства самотно. Бързата смяна на образи и звуци, вмъкнатите реклами пречат на малкото дете да вниква в смисъла, да разбира показваното и по-скоро натоварват неговото зрение, слух и лесноизтощима нервна система. Но най-лошото е, че телевизионните филми поднасят драстични модели на агресивно поведение. На детето директно се внушава, че желаното може да се постига чрез насилие.
На какви хора се поверяват най-малките деца в големия град, ако майката, обезпокоена да не загуби работата си, се връща към професията много рано, дори да има бебе само на 3 месеца. Най-добрият вариант е да я замества близка роднина или жена, която притежава подходящи умения и педагогически подход. В редица случаи обаче гледачките се избират по обяви или случайно и това неминуемо води до неодобрение, неприемане на условията и честата им смяна. Освен това поемането на малкия човек от детегледачка не винаги се предхожда от подготвителен период. А знае се, че ако детето е по-голямо от 8 месеца, трябва постепенно да се адаптира към новия човек. На тази възраст за малчуганите са характерни страховите реакции към непознати и раздялата с майката се преживява трудно, особено ако само тя се е грижила за детето.
При дългото отсъствие от дома майката трябва да се примири с факта, че неминуемо ще мине на втори план в емоционалния свят на своето малко дете. Защото през ранната възраст (първите няколко години) то изгражда трайна привързаност към тези, които постоянно са с него.
Живеещите в по-малките селища до известна степен са облагодетелствани. Обикновено те поддържат много по-тесни контакти със своите съседи и роднини и ако се появи проблем, бързо си оказват помощ. Жителите на големите градове живеят в своите домове изолирано от другите. Те рядко общуват със своите съседи, а обикновено жилището им не е обезопасено и за напълно непознати, дори за недобронамерени посетители. Родителите се страхуват да оставят без надзор своето дете даже пред входа на кооперацията. А когато то тръгне на детска градина и на училище, възниква нуждата да му се осигури постоянен придружител (“бодигард”), който да го води и връща. Защото въображението на близките рисува
какви ли не евентуални опасности –
инцидент при пресичане на улицата, среща с педофили, наркомани, побойници… И всичко това реално може да се случи.
Децата в малкия град се радват и на по-чист въздух и по-тихи улици. Тях не ги тормози постоянният грохот на всякакви возила, те са и по-близко до природата. Ето защо често семействата от по-малко селище, принудени да се преселват в по-голямо, се сблъскват с много проблеми – битови, финансови, емоционални. В началото те се чувстват безпомощни и изолирани. А това се отразява неблагоприятно върху нестабилната психика и върху физическото развитие на малките деца. Преди няколко години наблюдавах такъв случай. Семейство от малко градче се бе преместило да живее в София. При всички това беше предизвикало продължителен стрес, а при 3-годишното им дете последиците се изявяваха с окапване на косата от голям участък. И все пак –
животът в големия град има и хубави страни
от които малките деца могат да се възползват. Изборът на подходяща детска градина е по-голям, както и възможностите за насочване към разнообразни школи – за езици, изкуство, спорт. В магазините могат да се купят всякакви книжки и играчки, а местата за развлечения са многобройни. Детето в големия град има възможност да създава много запознанства. Така то се учи да общува и се подготвя за бъдещето, когато умението за социални контакти ще му е изключително нужно.
Всяко семейство избира къде да живее. За детето ще е от полза да приеме всичко хубаво, което му предоставят градът или селото. Стига родителите да не го лишават от най-същественото – любов и внимание, и да не искат от него невъзможното.

Още в Домашни любимци

Четири лапи у дома

“Мамо, може ли да си вземем жаба вкъщи?” Кога за последно чухте детето ви да задава този въпрос? Със сигурност много майки са отказвали да… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем Живокост-балсам
Untitled 4
Крем Бифлекс
Untitled 3
Крем Антисиняк-Експрес
123456654321
Крем Антисиняк-Експрес с гримиращ ефект
Untitled 1
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл