27 Юни 2011

Първият месец на бебе Рая

Публикувана в Развитие
Оценете
(0 гласа)

В 12 поредни броя ще проследяваме развитието на детето от първия месец до навършването на първата годинка. Главна героиня ще е бебе Рая. Нейния дневник ни предостави майка й – Ралица Райкова.

Раждането

Рая се роди през най-хубавия пролетен месец – май. Тя проплака в 2.45 ч. на 11 май. Трябваше да се роди с планово секцио точно на този ден, но няколко часа по-късно. Тя обаче реши да докаже на всички, че е съгласна това да е нейният рожден ден и минути след полунощ водите ми изтекоха.

Само след час екипът, който бях избрала за раждането, се събра в родилната зала и подготовката за операцията започна. Приемах случващото се със смесени чувства – знаех, че ми предстои най-хубавата първа среща в живота ми и началото на любов за цял живот. От друга страна, не можех да се отърся от тревогата, преживяна през последния месец на бременността – бебето ми спря да расте в средата на 8-ия месец. Месец по-късно, въпреки търпеливото чакане след множество теории, изследвания и изчисления, констатацията на лекарите беше, че дъщеричката ми почти не расте, тежи едва 2 кг, а плацентата ми не успява да я храни пълноценно. Въпреки това апаратите и коремът ми бяха категорични – Рая беше жизнено бебе с добри сърдечни тонове и изключително активни движения.

Минута след като извадиха дъщеричката ми, тя нададе силен плач и пое първата си самостоятелна глътка въздух. Акушерката ми поднесе Рая. От мъничкото й личице ме гледаха две големи тъмносини очи. Съобщиха ми мерките й – тегло 2.050 кг и ръст 45 см.

Престоят в болницата
Още преди раждането неонатолозите ми обясниха, че Рая ще остане поне няколко дни в кувьоз и ще може да се храни с кърма, когато успея да й събера 10 мл коластра. От лекциите в С „9 месеца” на училище, от списание „9 месеца” и от специализирани книги знаех много за кърменето и твърдо вярвах, че ще се справя. След еднодневна почивка в реанимацията ме преместиха в родилното отделение, където изцяло се посветих на раздвижването след операцията и на изцеждането на всеки няколко часа на капчици коластра, което щеше да стимулира идването на кърмата.

На втория ден след операцията влязох в детското отделение. Рая беше в кувьоз. Хранеха я със спринцовка с няколко милилитра заместител на кърма. Аз знаех, че тя ме чува, че гласът ми й е познат, успокоява я и с това й помагам. След първите ми думи тя отвори очи и започна да маха с мъничките си слабички ръчички и крачета. Именно тази реакция заснех в първия си видеодневник. (Клиповете са уникален начин, дори и след години, да накараме спомените да оживеят със звук и движение.)

Три дни след раждането вече имах достатъчно кърма, която Рая получаваше от шише в детското отделение. Лекарите ме предупредиха, че дългата ни раздяла може да затрудни кърменето и дъщеря ми трудно да свикне със сученето от гърда. Съвсем скоро разбрах, че няма причина за притеснение. На четвъртия ден Рая беше в прегръдките ми и дори бе възвърнала теглото си от раждането. Всяко хранене беше придружено с теглене – преди и след кърменето. Кантарът и пълните пелени бяха единодушни – Рая изяждаше задоволително количество, което при някои хранения достигаше рекордните за бебе на няколко дни 70–90 мл.

След безоблачното начало на нашето съвместно съжителство възникна и първият проблем. Обикновено кърменето продължаваше 10–15 минути, като Рая сучеше и от двете гърди, за да не се разраняват зърната им. В този ден обаче тя не искаше да се отдели от гърдата, беше неспокойна, но стрелката на кантара разбули мистерията – Рая не беше изсукала дори няколко милилитра. Тъй като гърдите ми бяха пълни с кърма, изводът беше, че бебето ми не успява да засуче правилно гърдата, а аз не знаех как да му помогна. Колкото по-гладна ставаше Рая и колкото по-отчаяна – аз, толкова повече шансовете ни за успех намаляваха. Така в 3 ч. през нощта се озовах пред стаята на дежурните акушерки с молба за помощ. Само след няколко минути под вещото им ръководство проблемът беше решен. Разказвам тази случка заради някои майки, които са категорични, че в болницата никой не им е помогнал в грижата за бебето. Когато питах тези майки потърсили ли са съвет и помощ и от кого, отговорите бяха уклончиви. Обикновено решението на проблемите най-често се търси от майките в стаята или в коридора. А във всяко родилно отделение има акушерки, педиатри, неонатолози, към които родилките могат да се обръщат за съдействие. Това е тяхно право, а и задължение на специалистите (дори и да не е поднесено с усмивка).

След 100 наддадени грама и 7 дни в родилната клиника дойде моментът и на дългоочакваното изписване. Най-близките ни хора ни посрещнаха и придружиха до дома. Една от първите ми задачи беше да повикам педиатъра на Рая, за да я прегледа и да ни посъветва по няколко предварително подготвени от мен въпроса. Основният – ужасното подсичане на бебето, заради което през последните две нощи почти не бяхме спали. Лекарката ме посъветва да мия областта под пелената с отвара от билки и при всяка смяна да нанасям цинков бебешки крем. Така започна борбата с подсичането, която продължи до края на първия месец.

У дома
Първи ден вкъщи – първо къпане. Таткото беше категоричен, че иска да участва в къпането. Аз теоретично бях напълно подготвена за „сложната” процедура. След като всички принадлежности, козметика, хавлийка, дрешки и пр. бяха наредени на леглото, дойде и същинската част. В момента, в който мъничките крачета на Рая се докоснаха до водата, тя безутешно се разплака и това продължи до обличането на пижамката. Акушерките в С „9 месеца” на училище ни обясняваха, че трябва да сме спокойни, да говорим на бебето, да го потапяме бавно и постепенно във водата. Изпълнявах тези съвети, но момиченцето ми сякаш се страхуваше от водата и от всичко около нея.

Първи подарък

Ден след изписването с Рая получихме и първия си подарък – електронно кантарче. Тази полезна придобивка ми осигуряваше спокойствие и увереност, че бебето ми приема достатъчно кърма и наддава. А храни ли се бебето, може би е най-честият въпрос, който си задава всяка кърмеща майка през първия месец. И често се започва ненужно дохранване със заместител на кърма именно заради тези опасения.

Важна задача
Сред най-важните ми задачи през този месец бе да науча още един „чужд” език – бебешкия. С плача си, с помрънкването, с присвиването на крачетата Рая ми даваше много сигнали, но аз все още не я разбирах. Първата ми мисъл при бебешкия плач бе, че тя е гладна. Така на няколко пъти направих грешката да я кърмя, преди наистина стомахчето й да се е изпразнило от предишното хранене, а последицата беше повръщане и още по-силни колики.

Хранене
Ежедневието и нощите на Рая бяха поредица от 9–10 хранения, кратък сън между тях и само няколко часа бодърстване. След като я накърмех, тя заспиваше, но често се будеше с плач – понякога, защото се оригваше многократно между храненията, а по-рядко, защото я измъчваха колики. Коликите се появяваха в различни дни и часове, затова ми е трудно да преценя дали капките и чаят, които давах на Рая, имаха успокоителен ефект. Мисля си, че приемането им успокоява по-скоро нас, родителите, отколкото бебешкото стомахче.
През този месец няма да правя опити да отказвам дъщеря си от нощното хранене. Тя все още е твърде малка, родена е с ниско тегло и нощта е твърде дълга. Нейното развитие е по-важно от спокойния ми сън.

Първа разходка
На 17-ия ден след раждането след няколко 10–15-минутни „излета” на балкона направихме и първата истинска разходка. Рая не видя хубавия майски пейзаж, нито успя да се запознае със съседите ни, които ни очакваха с нетърпение пред блока. След първите метри по неасфалтираната улица тя вече спеше блажено и непробудно.

Първа консултация

През първия си месец Рая бе наддала 1.100 г и бе пораснала с 3 см. На нейното така слабичко при раждането телце този килограм бе много видим.

Мога да опиша този месец с няколко думи: голямо вълнение, забързано ежедневие, безсънни нощи, спокойни мигове на близост и преизпълнени от щастие родителски сърца.

Още в Възстановяване след раждане

Завръщане към “Моето тяло”

Периодът след раждането не е болест. Въпреки това организмът се нуждае от специални грижи. Ето на какво е добре да обърнете внимание: Храносмилане. Чрез кърмата… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai