07 Окт 2008

Психичен проблем?

Публикувана в Развитие
Оценете
(0 гласа)

Младите родители по принцип са любознателни. Когато нещо около малчугана ги смущава, те се питат: Това нормално ли е? На какво се дължи? Тогава започват да коментират безпокойството си с други майки или пък търсят информация в Интернет. Може би някои от тях си мислят, че това е достатъчно.
Човекът е сложно създание. Дори специалистите, които имат дългогодишен опит в изучаването на детската психика, нямат самочувствието, че знаят всичко за всичко... Опитът е техният постоянен учител.
Три са основните фактори, които влияят върху формирането на психиката на всяко дете, дори и ако има някакво увреждане.
 Детето непрекъснато се развива – днес е едно, утре – друго. Защото съзрява.
 Детето е уникално
– има свои генетично заложени особености и възможности. Сроковете за появата на всяко ново умение при отделните деца са различни. Едно прохожда на 10 месеца, друго – на 1 год. 3 мес. Вашето дете на 1 год. 4 мес. се изразява с изречения от две думи, а съседското го прави на 2 год.
 Социалната среда моделира детето още отрано. Промените във взаимоотношенията както между възрастните, така и между тях и него винаги му въздействат. Дали те са в негативна, или в положителна посока, задължително ще има реакция.
Докато през първите години детето се развива интензивно, се появяват някои тревожни за близките прояви, които след време преминават – те са преходни. Това не е патология, а израз на незрялост.
През първата година неспокойствието и плачът често съпровождат периодите на коликите и поникването на зъбите. Към края й детето започва да реагира на чужди хора. Особено тревожно е, когато се разделя с мама (ако това стане рязко, без предварителна подготовка).
През втората година се появяват опозиционното поведение – съпротива чрез отказ (”Не!”, “Няма!”...), пристъпите на гняв и тръшкането до захласване с посиняване и краткотрайно спиране на дишането. Възникват различни страхове – от тъмно, от животни, от лекари, медицински сестри...
През третата година колкото по-силни са преживяванията и впечатленията на детето през деня, толкова по-неспокоен е сънят му. При много от децата се среща т.нар. физиологично заекване, което изчезва, след като детето овладее гладкото изразяване. Ако домашната атмосфера е изпълнена с напрежение, при по-чувствителните деца този проблем се задържа. В това отношение прекаленото ангажиране на детето с телевизионни предавания също има принос. Героите от екрана, както и героите от приказките силно вълнуват малчуганите и често са източник на страхови преживявания. Най-малките деца си имат свои механизми, които им служат за отдушник и релаксация, за
противодействие на напрежението
– смучене на пръстчето, гризане на ноктите, клатене на главата и тялото... А невъзможността незабавно да се изпълни желанието предизвиква малчугана да хапе, драска, удря и да се тръшка по пода. Той още не може да съобщи ясно и пълно с думи тревогите и желанията си и избира по-примитивни средства за тази цел.
Към 4–5-годишната възраст повечето от тези тревожни за близките прояви значително намаляват и окончателно отзвучават. Детето става по-зряло и емоционално стабилно и започва волево да контролира своето поведение. Понякога са възможни единични “фалове” – увлечено в игра, то неусетно да се напишка или да си отмъкне от друго дете някоя харесала му играчка. Важно е тези отделни прояви да не се драматизират, а да се посрещат с такт и търпение.
През първите години от живота на детето често се провокира емоционален дискомфорт
от неговото социално обкръжение
Нещо, което е обичайно и не може да се избегне – поява на братче или сестриче, постъпване в детска ясла или пък наемане на непозната жена, която да замести работещата майка. Тези промени изискват усилия от детето, за да се адаптира към променената ситуация и новите хора в неговия живот. Обикновено то успява да се справи, но в началото все пак му е нужна известна помощ (подготовка, облекчен режим, повече внимание и разбиране). Голямо напрежение и мъчителни преживявания му се причиняват обаче, когато в семейството има чести скандали между родителите и те решат да се разделят. Детето се прехвърля от къща на къща, от човек на човек, то не разбира какво става, кавгите го плашат. Наблюдавам няколко такива деца между 2 и 3 год. и разбирам какви терзания им причиняват егоизмът и безотговорността на техните майки и бащи.
За съжаление не във всички случаи психичните проблеми на малките деца преминават без следа и могат да се преодолеят бързо и лесно.
Има 3 фактора
които допринасят за това и смятам, че е много важно родителите да ги имат предвид.
Индивидуални особености на детето. Децата с повишена емоционална чувствителност и възбудимост, лесно раними, силно свързани с майката, подчертано страхливи и стеснителни, е по-вероятно да срещнат трудности, когато настъпят промени в живота им. Те често имат проблеми при общуването със свои връстници.
Нездрава психична атмосфера и неправилно отношение на възрастните. Неблагополучия в семейството, неправилен подход на родителите или на персонала в социалното заведение, ако детето се отглежда там, може да отключат прояви на агресия – израз на протестна реакция срещу тормоз или пренебрегване. Това категорично е зов за помощ и сигнал, че става нещо нередно. В този случай са нужни внимание и анализ. Поведението не бива да се окачествява като патология в характера на детето.
Разстройства и нарушения в психичното развитие. Те стават по-явни към 3–5-годишната възраст. Ранният детски аутизъм и изоставането в умственото развитие имат свои насочващи признаци още през първите 2 години, но с времето те се открояват по-определено. През предучилищната възраст ясно се очертават и децата с повишена двигателна активност и трудна концентрация на вниманието. Ако нощното напикаване продължава след 4–5 год., появяват се тикове или по-рядкото – изпускане по голяма нужда, това може да не е израз на разстроени функции (стомашен или неврологичен проблем). Някои деца реагират така при стрес или съвсем съзнателно избират това като протестно средство.
Кои са
някои сигнали за по-сериозен проблем
който изисква намесата на специалист?
 Характерните за ранното детство прояви са силно изразени.
Те продължават и след обичайното време за изчезването им.
 Детето среща значителни трудности в общуването си с деца и възрастни.
Много от тревожните детски психични прояви могат да се овладеят само с подходящ подход и корекция на родителското отношение. Все пак трябва да знаете, че при всяко дете комбинацията от причини е различна. Затова е нужно при конкретния случай винаги да се уточнява: кой е водещият и кои са допълнителните фактори, допринасящи за сериозен и траен проблем. В тези случаи на помощ ще дойдат специалистите със своите знания и богат опит. Понякога е нужна само една консултация. В други случаи се изискват периодични срещи или намесата и на други специалисти – психолози, лекари, фамилни терапевти, логопеди...

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог

 

Още в Бременност по седмици

Възможно е бременността да е причината

Бременна съм в 7-ия месец и вече съм изпаднала в депресия. Постоянно плача без причина. Как да се справя с това състояние? Раждането ви наближава… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai