12 Ное 2010

Ранни комуникативни проблеми

Публикувана в Развитие
Оценете
(0 гласа)

Една от най-важните особености на Homo sapiens е неговото умение да общува със себеподобните си. Не случайно още от най-ранната си възраст бебето използва за тази цел свои “оръжия” – плаче, усмихва се, гука, вкопчва се в мама... А по-късно – към 6–7-ия месец, започва да произнася различни звукосъчетания. Така то призовава възрастните да му обърнат внимание, да задоволят някаква негова потребност, да го вземат на ръце или да стоят около него, като му говорят успокоително. По-голямото дете вече владее най-важното средство за общуване – речта.
Полезно е
родителите да са запознати с причините

които през първите 2–3 години очертават проблеми с комуникацията при малките деца.
Късно проговаряне. Тези деца се научават да разбират чуждата реч навреме, преди да са навършили 1 година, но техните първи думи и кратки изречения се появяват по-късно. Има случаи, когато това е генетично обусловено – фамилно срещано закъсняло речево развитие, което се компенсира към 3-годишната възраст. При други деца обаче говорното закъснение изисква намесата на специалист за по-продължително време.
Слухов проблем. Ранното увреждане на слуха пречи на своевременното проговаряне. Има ориентири, по които родителите могат да открият увреждането: бебето не се обръща по посоката на звуков източник, то може да гука и да произнася срички, но когато дойде времето за подражание, т.е. то да повтаря това, което му казват, постепенно замлъква. И съвсем естествено е, че няма да разбира какво му говорят околните, а като следствие речта му се задържа. Днес има много модерни средства, които помагат на нечуващите деца своевременно да проговорят и те отрано се научават да общуват нормално.
Увредено зрение. Макар и в неголяма степен детето с този проблем проговаря по-бавно, защото му липсва много важната функция на очите за опознаване на света. Но дори и когато чуват и виждат, деца, израстващи в семейства на родители с такива проблеми, също закъсняват с речта – поради липса на достатъчно словесна информация за обкръжението им.
Пример. Младо семейство отглежда само 3-годишното си дете. И майката, и бащата са незрящи, но детето вижда нормално. Те потърсиха консултация за това, че момченцето им закъснява с проговарянето. При опита ми за контакт с него забелязах какво силно впечатление му направиха една химикалка, цветни моливи, книжки с картинки. Такива предмети му бяха напълно непознати. То непрекъснато сменяше играчките, с които бе отрупано у дома. Ясно беше, че не знае как може да играе с някои от тях. Изключение правеха тези, които издаваха звуци. Родителите споделиха, че когато дядото гостувал в дома им, детето го слушало с интерес и изпълнявало всичко, което той му казвал. В този случай беше много важно момченцето да тръгне на детска градина и постоянно да общува със зрящи деца и възрастни.
Емоционални въздействия. Те силно повлияват детската реч и общуване. Много често вследствие на преживян стрес  някои деца започват да заекват. Те се запъват, повтарят звуци, срички, думи и това затруднява контактите им с околните. Ако детето е по-голямо, то започва да страда от проблема си и съзнателно редуцира говорните си изяви. През ранното детство положението е по-благоприятно. Малките деца не осъзнават и не преживяват болезнено говорните си затруднения. Поради това достатъчно е възрастните да не ги натоварват, а да ги предпазват от излишни поводи и ситуации, които водят до емоционална превъзбуда. При затруднения детето не бива да се насилва да говори правилно чрез непрекъснати забележки и корекции. Отстраняването на психичното напрежение и спокойният подход към малкото дете ще му помогнат по-бързо да преодолее проблема си. Това обаче се постига много по-трудно, ако то е чувствително и емоционално ранимо.
Характерови особености. Понякога тези особености пречат на някои деца да общуват с връстници и възрастни. Тези деца са боязливи, стеснителни и лесно се потискат в непозната среда. Не умеят активно да се сближават с други деца, стоят изолирани и пасивни встрани от игрите.
Изоставане в умственото развитие. Децата, при които това изоставане е факт, не могат пълноценно да общуват с връстниците си. Говорните им възможности не са добре развити. Тези деца имат инфантилно поведение, а игрите им са характерни за по-малките от тях. Поради тази причина другите ги отбягват, подиграват им се, дори ги малтретират.
Аутистичното дете. При него комуникативните проблеми са най-тежки. Те се очертават рано – още когато е съвсем ясно, че липсва живата емоционална връзка между бебето и майката. То не я провокира, не отговаря на любвеобилните й въздействия. Често при такива деца е нарушено и говорното развитие. Техните проблеми не могат да се преодоляват без задължителната помощ на специалисти и центрове, в които с тях се работи по определени методи и програми. Разбира се, семейството също трябва активно да участва.
Принудително ограничени условия на живот. Едно дете може и да не развие своите способности за нормална комуникация и когато условията му на живот принудително са ограничени. Не малко деца още от най-ранна възраст се оказват в изолация от света, защото са настанени в социални домове. Там те могат да общуват само със своите връстници от групата и с персонала, който обикновено се състои от няколко жени. Макар че те редовно се извеждат на разходка извън дома и през празниците ги посещават гости с доброжелателни намерения, те си остават затворени по няколко години в тясно пространство и сред ограничен човешки кръг. Тази среда е съвършено недостатъчна, за да се научат да общуват с различни хора.
Има деца, които са принудени да прекарват своето детство у дома и в болница, защото страдат от тежко хронично заболяване. Тези деца дете също са лишени от възможности за разнообразни контакти и те копнеят да са сред здравите си връстници. Благодарение на постиженията на медицината, на по-активната позиция на родители, психолози, педагози, социални работници и на променящото се отношение на обществото все по-често в бъдеще тези деца успяват да се реализират според резервните си възможности.
За съжаление
някои семейства със своя грешен подход
пречат на детето си

отрано да развие умения за общуване. В едни случаи то е обкръжено само от възрастни, които се надпреварват да му угаждат, да го глезят и да изпълняват капризите му. Близките не си дават сметка, че то има изключително голяма нужда да е сред връстниците си. Пример. Дете на 2 ½ год. бе обявено от родителите си за “непослушно, агресивно, лошо – направо ужасно!”. Оказа се, че то е оставено на грижите на четири (!) баби и прабаби плюс една допълнителна леля-баба. Две от тях дойдоха при мен от името на този “състав” и в своя защита се описаха като много грижовни, любвеобилни и всеотдайни към фамилното съкровище. “А то как се държи към нас – дори посяга да ни бие!”, споделиха с мен. Майката се върнала на работа скоро след раждането, тя “нека си гледа професията, ние всички заедно можем да я заменим...”, смятаха възрастните дами. Оставям на читателите да интерпретират проблема...
Майка музикантка постоянно пътува по гастроли. Тя е организирала детето й да е само – “за по-сигурно да не влиза в контакт с всякакви деца...”. Момиченцето живее в приятната компания на... хамстер, рибки, канарче и костенурка. Когато обаче тръгва на детска градина, то не знае как да общува с връстниците си. Те не го допускат в компанията си и то се връща у дома натъжено и разплакано...
Идва ред да се спомене и ролята на предпочитаните обекти за общуване от съвременните деца –
телевизора и компютъра
Техни фенове и “събеседници” са всички у дома – мама, татко, братчето, сестричката... Те са модерните “домашни любимци”. Две братчета имаха затруднения с проговарянето, но родителите им не преставаха да ги хвалят колко добре се справят с компютъра. За по-голямото ме уверяваха, че вече се е оправило с говора. Когато обаче се опитах да разговарям с него, едва разбрах какво ми казва.
Не случайно психолозите алармират, че тези средства отчуждават членовете на семействата един от друг. Не бива да се пренебрегва и фактът какви заплахи крие общуването по Интернет за малко по-големите деца, които все още са наивни и не познават опасностите на външния свят.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог

 

Още в Да бъдеш баща

Моята първа среща с татко

Бебе Десислава и татко Георги от София Първата среща на бебе Деси с баща й беше в деня на изписването ни от родилния дом. До… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai