Д-р Иванка Ежова

Д-р Иванка Ежова

Д-р Иванка Ежова е клиничен психолог с 10-годишна международна практика. Завършва бакалавърска, магистърска и докторска степен по клинична психология във Франция, където натрупва богат стаж в областта на клиничната, преподавателската и научната дейност. Днес работи за един от най-добрите университети във Великобритания – King’s College London, където ръководи мащабни проекти в сферата на детското и семейното здраве. Паралелно има частна онлайн практика с клиенти от цяла Европа, за които организира индивидуални консултации, семинари, лекции и терапевтични групи. Работи на английски, френски и български език. Тя е сертифициран специалист по когнитивно-поведенческа, психодинамична и семейна терапия. Регистриран клиничен психолог в Health and Care Professions Council във Великобритания, Registre ADELI във Франция и Дружеството на психолозите на Република България. Член е на British Psychological Society във Великобритания и American Psychological Society в Съединените щати. В момента работи върху първата си авторска книга. За контакти: Skype: ezhova.psychologist; FB: Positive Psychology Net; тел. 0044/7482 351 951

За никого не е тайна, че все повече българи напускат красивата ни родина, за да търсят по-добър живот в така наречените „западни държави“. Към темата проявявам не само професионален, но и личен интерес, защото преди 16 години аз също напуснах България, за да изучавам психология във Франция. Тогава бях на 18 години. Не крия, че е много по-лесно човек да се адаптира към новата реалност, манталитет и начин на живот, когато е млад и когато е необвързан. Много по-трудни и комплексни са нещата, когато имаме деца в ранна възраст.

В тази статия ще обърнем внимание на семействата, които планират да се установят в чужда държава със своите млади рожби.

Напускаме България. Ами сега?

Плановете за преместване винаги вървят ръка за ръка със страха от непознатото. Това е нормално, защото семейството не знае как точно е организиран животът в чуждата страна. Много сънародници правят грешката да отидат на чуждото място, без да са се информирали достатъчно или като са получавали информация само от групи за взаимопомощ на българи в интернет. Шест месеца или година преди датата на преместването трябва да бъдете наясно какви документи за пребиваване и работа са необходими; как се намира квартира; как се намира работа; как се кандидатства за ясла и детска градина – казано накратко, трябва да се информирате детайлно за новите условия на живот. Липсата на информация прави хората уязвими. Те могат потенциално да се превърнат в жертва на недоброжелателни чужденци или сънародници, които да експлоатират труда им, превръщайки живота им в омагьосан кръг за оцеляване. Родителите са много по-уязвими от необвързаните хора, защото носят отговорност не само за себе си, но и за децата си.

Не на последно място – хората масово правят грешката да се преместят, без да са научили писмено и устно чуждия език. Грамотността е основен фактор за нормалния и добър живот. Представете си как би бил животът ви в България, ако не можехте да пишете и да четете. Не много добър, нали? Същото е, когато живеете в Англия, Франция или Германия.

Как да постъпя със семейството?

Преместването на ново място винаги обхваща период на адаптация, която може да бъде по-лесна или по-трудна. Клиничната ми практика със семейства българи ме подтиква да твърдя, че най-безопасният начин е първо да се установи таткото, да намери дом, да започне работа и да подготви всички документи за идването на семейството. По този начин потенциалният стрес по време на адаптационния период няма да пада върху цялото семейство, няма да предизвиква напрежение, скандали и други отрицателни емоции и таткото ще има достатъчно време да разучи новата ситуация.

Как да постъпя с децата?

Най-оптималната стратегия е децата да дойдат, когато семейството е установено и е ясно как протича животът в новата страна и как стоят въпросите с ясла и детска градина. Една от характеристиките на българската култура е майката да се грижи за децата си през първите две или три години от живота им. В този случай трябва да се установят условията за детска помощ и дали заплатата на таткото ще бъде достатъчна за нуждите на семейството.

Как се адаптира детето?

Много от вас ще бъдат изненадани да прочетат, че децата се адаптират изключително бързо към промяната. Колкото по-малки са, толкова по-лесен и ефективен е този процес. Не се страхувайте за децата си, страхувайте се за себе си! Какво означава това? Знайте, че много често родителите проектират страховете си върху децата. Опасенията ви, че децата ще изпитат трудности към новото място, всъщност са вашите собствени опасения за вашата адаптация.

Българите сме етнос, който от гледна точка на култура, манталитет и възприятие на света лесно се приспособява към така наречения западен начин на живот. Това е така, защото сме европейци и защото от географско-историческа гледна точка сме съжителствали и сме се смесвали с голяма част от останалите европейски народи. Друга характеристика е, че сме бели. Това означава, че вашето дете по никакъв начин няма да се различава от децата на западните страни. То ще говори новия език без акцент и ще носи в себе си двете култури. Различието е факторът, който пречи на адаптацията. Расата, акцентът и културата са нещата, които ви отличават от хората в новата държава. За разлика от африканските или арабските народи например, които расово и културно се отдалечават многократно от Западна Европа, при българите различията са много по-малко.

Разбира се, ако ви е по-изгодно от финансова и от организационна гледна точка, таткото може да работи в чужбина, а семейството да остане в България. Няма верен или грешен избор. Изборът се прави въз основа на семейното щастие и равновесие. Тук имайте предвид, че колкото по-късно децата се преместят, толкова по-трудна е тяхната адаптация. Ако желаете трайно да се установите на ново място, по-добре е децата да са малки. Това е защото колкото повече расте едно дете, то съставя свой кръг от интереси, приятели и занимания, които са свързани с географското разположение на семейството. Детето може да се почувства изтръгнато и лишено от своя живот и приятели. Това няма да му попречи да се приспособи към новата реалност, но е възможно да бъде съпътствано с поведенчески проблеми и отрицателни емоции. В училище ще му бъде необходимо повече време да научи новия език и да разбере динамиката на приятелствата и общуването. С други думи, то трябва да усвои една нова система на общуване.

Как се адаптира майката?

Майките, които остават вкъщи, за да се грижат за децата си, често се изолират социално и лингвистично. Подготовката за преместването трябва да включи и планове за социалната адаптация на родителите, защото от тяхното психично здраве зависи равновесието на семейството.

Запомнете: преди да се преместите, се информирайте детайлно за това, което ви очаква. Колкото по-малки са децата, толкова по-бързо се адаптират.

Силата на поощряването

Публикувана в Брой 275
28 Февруари 2019

Здравейте, читатели! В статията ми от миналия февруарски брой обърнах внимание на комуникацията майка-дете. Дискутирахме три разпространени типа общуване, които потенциално водят до личностни и поведенчески проблематики в зряла възраст. Това са студеното и дистанцирано отношение на майката, свръхобгрижването и непостоянството. Този месец реших да продължа тази тема, като този път се фокусирам върху положителната комуникация майка-дете и по-специално върху силата на поощряването.

Какво е поощряване?

Ако сте чели други мои статии, със сигурност сте забелязали, че често говоря за един термин в психологията, който широко се използва в англосаксонските страни. Това е positive reinforcement. Може да преведем тази дума по няколко начина. В тази статия реших да използвам красивата българска дума поощряване. Positive reinforcement е техника, която прилагам в клиничната ми практика с двойки и клиенти във всички възрасти, както и в ролята ми на лектор в университета. Целта е да насърчавате и подкрепяте хората около вас (както и вас самите) с цел да им помогнете да преодолеят трудностите си и най-вече да станат по-добра версия на тях самите. „Ти можеш“, „Не се притеснявай, следващия път ще бъде по-добре“, „Не се отказвай, аз вярвам в теб“ са прости, но високоефективни начини да насърчите някого да се подобри, да повиши своето самочувствие и да повярва в себе си. Като клиничен психолог и академично лице се замислих, че ако positive reinforcement е добра терапевтична техника, тогава може да я приложим във възпитанието и по-точно в комуникацията ни с най-малките.

Как да поощряваме детето?

Тук има два съществени момента. Първият е да бъдем позитивни, а вторият е да го подкрепяме, независимо какви са неговите действия.

Сигурна съм, че много от вас в момента си казват: „Какви ги говори д-р Ежова? Как да подкрепям детето си, ако то върши глупости или не се държи добре?“. Има начини.

Начин 1: Положителна нагласа към отрицателни ситуации

Представете си следния сценарий: четете книга във всекидневната и изведнъж чувате силен шум. За ваше нещастие, тригодишната ви дъщеря е бутнала, без да иска, и счупила най-красивата ви и скъпа кристална ваза. Причернява ви не само защото този предмет е скъп и любим, но защото детето може да се пореже. Повишавате тон, наказвате я и я оставяте да плаче.

Знаете ли, че на тази ситуация може да погледнем под един по-различен и положителен ъгъл? Вашето детенце не е счупило красивия предмет нарочно. Като се замислите, една ваза едва ли има голямо значение в живота ви. Детето не се е порязало, защото, като прекрасна майка, вие бързо сте реагирали и сте дръпнали дъщеричката си от опасното място. Това не е мястото на престъплението, защото детето ви не е криминално проявило се лице, а човешко същество, което опознава света. Ако вие спокойно му обясните, че ходейки по счупените парчета кристал, ще се нарани, тогава то ще научи, че подобни случки са опасни, но въпреки всичко мама е наоколо, за да го закриля, да му обяснява и го напътства. Ако вие само накажете дъщеричката ви, има риск тя да започне да потиска детската си любознателност и вместо да изследва и да изучава света около себе си, да го приема пасивно, като човек, който потенциално може да извърши нещо нередно, да ядоса мама или да се провали. В зряла възраст тази пасивност може да допринесе за ниско самочувствие, липса на вяра в себе си и липса на действие.

Начин 2: Подкрепа във всяка ситуация

Какво се случва, ако детето нарочно счупи вазата? И в този контекст вие пак може да го подкрепите. Както вече уточнихме, виковете и крясъците никога не са добра алтернатива. Наказанието, съпроводено от физическа намеса, или изолирането на детето също не са желателни. Вие може да го накажете, но първо му обяснете какво точно е направило, защо неговото действие има отрицателни ефекти, защо не е добре за него и за околните да предприема подобни действия и защо е важно да си понесе последствията. Независимо на колко години е, детето трябва да разбере, че провокацията (в случая счупването на вазата) никога не води до нещо добро. Предметите в къщата се купуват с пари, които родителите изкарват с много труд. Пазейки предметите, детето уважава труда на своите родители и научава, че няма нищо безплатно в този живот. Ако в бъдеще то предприема подобни актове, ще бъде наказано. Наказанието е не само заслужено, но и трябва да се спазва, защото всеки заплаща за своите грешки и чрез това символично заплащане се учи на ред, уважение и граница. Именно „граница“ е ключовата дума тук. Когато поставяте граница на детето ви, вие му давате най-голямата си подкрепа, независимо дали върши нещо добро или лошо.

Ако детето ви е твърде отстъпчиво и добро с другите деца, дава винаги всичките си играчки и споделя храната си, това също потенциално води до пасивност, влияние и нужда от чуждо мнение. Тук е моментът да сложите граници, като му обясните, че няма нищо лошо човек да е щедър и добър, но не с всеки и не винаги. Решенията се вземат спрямо отделните хора и ситуации и ако един ден решим да не споделим нещата си, защото другите не са го заслужили, няма нищо лошо в това.

Поставяйки граници на детето си, вие го възпитавате като мислещ човек, който позитивно приема живота, независимо дали събитията са положителни или отрицателни. „Не се притеснявай. Вазата се счупи, но това не е най-важно. Научи се да бъдеш по-внимателен в бъдеще и да пазиш предметите около теб, както да пазиш и теб самия“, „Не трябва така да се прави. Ако си ядосан на мама или татко, не е задължително да рушиш къщата. Ела и ни кажи защо така се чувстваш“ са простички изречения, с дълбок смисъл, които, като се повтарят и натъртват често, ще направят детето ви по-щастливо и по-добро.

Запомнете

Позитивната визия на света се изразява в положителна оценка на всяка ситуация, независимо дали уроците, които научаваме, са изпълнени с тъга или с радост. Тази визия се предава от родителите на детето и е пряко свързана с подкрепата, насърчаването и границите, които му поставяте.

Сигурна съм, че много от вас са преживели моменти, в които децата ви са ревнували от братчетата и сестричетата си или от партньора ви. Искали са вашата обич и внимание на всяка цена и са показвали капризно поведение, за да ги получат. Разпознахте се, нали? Децата винаги са много изобретателни, когато става въпрос да спечелят любовта на своята майка. В тази статия ще обърнем внимание на ревността при най-малките. Ще дискутираме една асоциация, за която много от вас не са се замисляли, а именно връзката между ревността и поставянето на граници.

Какво е ревността?

Ревността може да се определи като чувство, което се причинява от неосъзнат страх от загуба, пренебрегване или изоставяне. При децата често се наблюдава страх майката да предпочете братчето, сестричето или някого друг. Според някои теории на лаканианската психоанализа страхът от загуба (на някого или нещо) е един от най-архаичните човешки страхове. Той е толкова нормален, колкото и конструктивен за изграждането на човешката идентичност.

Откъде идва страхът от загубата?

Преди да се появи на бял свят, детето живее 9 месеца в утробата на майка си, където е непрестанно свързано и зависимо от нея. Тя напълно осигурява физиологичните му нужди като хранене и дишане. Не по-малко важни са психологичните и емоционалните нужди от обич и закрила, които също са му дадени от майката. Представете си един съвършен свят, в който детето не полага никакви усилия. При нормална и здравословна бременност всичко му е поднесено на тепсия. Идилията свършва с раждането, когато детето трябва да започне своя земен път.

Първите месеци в живота на едно дете

Въпреки че идиличният период завършва с поемането на първата глътка въздух, майката продължава да бъде неотлъчно до детето. Тя е на негово разположение денонощно седем дни в седмицата. Бебето свиква, че мама живее за него и то е център на нейното внимание. Нещата започват да се променят, когато то трябва да тръгне на ясла, да бъде поверено на баба и дядо, защото мама се връща на работа, или когато трябва да посрещне нов член на семейството. Винаги има един момент в живота на всеки човек, независимо колко млад е той, когато той се сблъсква с истината, че невинаги цялото внимание на вселената ще бъде за него.

Какви са реакциите?

Логично е реакциите да бъдат отрицателни. Разочарованието, недоволството, плачът, взискателността и капризите са поведения, до които най-малките често прибягват, за да изразят своето страдание и несъгласие, че мама е обърнала внимание на някого друг. Сигурна съм, че като майки, може да допълните този кратък списък с ярки и изобретателни примери. Както вече се посочи в увода по-горе, децата са много креативни, когато стане въпрос да се състезават за обичта и вниманието на своите майки.

Нормална ли е ревността?

Може би много от вас се питат дали детето им има право да демонстрира подобни поведения или дали е нормално то да ви ревнува от други близки. Отговорът е да. Не само че е нормално, но е и конструктивно. Ревността помага на децата да се съхранят и развият като уравновесени и здрави личности. Ревността като чувство е етап от човешкото развитие, през което те задължително трябва да преминат. Причините са много. Ще поставя акцента на две от тях.

  • Ревността като осъзнаване: осъзнавайки, че не всичко в живота му се полага и се случва без особено усилие, детето започва да си дава сметка, че за да получи нещо, трябва да направи усилия и да го заслужи. То трябва също да има добро поведение и да показва уважение към околните.
  • Ревността като начало на поставяне на граници: може би много от вас не са се замисляли, но един от най-големите подаръци, които може да направите на вашето дете, е да го научите да си поставя граници. Това поведение започва да се развива, когато вие самите му поставяте граници. Границите са от изключително значение, защото показват на най-малките докъде могат да стигнат в своите изисквания и колко да позволяват на околните да изискват от тях. Всичко има цена, която човек заплаща, за да получи това, което иска. Околните също трябва да платят цена, за да имат вниманието на детето. Тази цена е символична. Тя не се измерва в пари, а в приемането, осъзнаването и разбирането на идеята, че на тази земя има още няколко милиарда човешки същества, с които трябва да се съобразяваме, независимо дали това ни харесва, или не. Появата на братчето е нещо нормално и детето трябва да се съобрази с тази новост. По същия начин то трябва да приеме, че мама обръща внимание на татко и баба и дядо не са на разположение, когато то пожелае.

Как да реагираме, когато детето не приема границите?

Няма дете, което да не може да приеме границите, поставени от родителите. Някои деца имат нужда от повече време и настояване. Това са моментите, в които родителят трябва да отстои своята позиция и да покаже на детето, че въпреки че отказва да изпълни неговото желание, то няма да бъде пренебрегнато или изоставено. Задоволяването на всички желания невинаги е синоним на любов. Отказът на една прищявка не означава пренебрежение или липса на внимание. Както неведнъж съм подчертавала в минали материали, възпитанието започва още от първите месеци от живота на бебето. Фактът, че речта на най-малките не е развита, не означава, че не разбират какво се случва около тях. Напротив – именно това е моментът да се постави основата на едно здраво и уравновесено детско развитие.

Запомнете:

  • Чувството на ревност е нормално и конструктивно. Използвайте неговата поява, за да покажете на детето колко важни за неговото развитие са границите.

Снимка: Pexels (Free stock photos)

Коледните и новогодишните празници са основен момент за всяко християнско семейство, независимо от неговата национална и културна принадлежност. Още от най-ранна детска възраст децата свързват Коледа с раздаването на подаръци, големите трапези, снега и семейните събирания. В тази статия ще обърнем внимание на начините да направим Коледа един специален и незабравим празник за цялото семейство и най-вече за малките деца.

Бебето празнува Коледа

Неведнъж съм чувала, че няма нужда да обясняваме на бебетата и на малките деца какво се случва около тях, защото те не ни разбират и все още не могат да говорят. Знаете ли, че това твърдение е грешно? Въпреки че бебетата не могат да изразят себе си чрез думи, защото не са развили все още своята реч, те попиват всяка информация, дума и емоция, която чуват, чувстват и виждат около себе си. Тези елементи се превръщат в база, върху която детето постепенно изгражда своята личност. Желателно е да включвате бебето в семейната и социалната динамика още от най-ранна детска възраст, като му обяснявате нещата, които се случват около него и които изживявате.

Всяка държава има своите традиции, свързани с коледните и новогодишните празници. Българите например празнуват Бъдни вечер и си имат коледари. Колкото и налудничаво да ви се струва, добре е да обясните българските традиции на вашите деца още от най-ранна детска възраст. Това е защото именно традициите са носители на индивидуалната и колективната идентичност и помагат на човек да се идентифицира в нещо силно, положително и с дълбок смисъл.

Подготвяйки семейната трапеза, обяснете на вашите бебета и малки деца откъде идва традицията и защо вашето семейство празнува празника по този специфичен начин. Нека се включат в украсяването на коледното дърво и усетят смисъла на това начинание.

Какъв е смисълът да се подаряват подаръци?

Сигурна съм, че повечето от вас свързват Коледа с подаряването на подаръци. Колкото и да е труден животът понякога, всеки намира средства, за да зарадва най-близките. Колко от вас са се замисляли защо се подаряват подаръци на Коледа? Какво искате да изразите чрез този жест? Със сигурност има толкова отговори, колкото и всеотдайни родители на територията на нашата прекрасна България. Подаряването на подаръци на най-близките е начин човек да изрази любовта и вниманието си, да покаже подкрепа, уважение или просто да ги накара да се усмихнат. Коледните подаръци носят на децата специфична символика. Изработени са от Дядо Коледа и неговите джуджета и най-важното – заслужени са според това колко послушно е било детето през изминалата година. Представени по този начин, коледните подаръци имат образователна цел – за да ги получи, детето трябва да даде нещо от себе си. По този начин подаръците учат на ценности и имат възпитателни цели.

Коледа като носител на ценности

Вие решавате с какви очи децата ще погледнат на света. Украсяването на елхата и подготвянето на празничната трапеза са отлични поводи да допринесете за благоприятното развитие на ценностната система на детето ви. Това са поводи да сплотите още повече вашето семейство и да споделите красиви моменти с най-близките. Обяснете на детето, че е важно то да помогне за коледната украса. От една страна, вие го учите на труд. От друга страна, вие му давате специфична роля и го правите част от празничната динамика. То не е участник, който стои настрани само защото не говори и не разбира.

Спомням си, че когато бях малка, с моята майка правехме гирлянди от гланцов блок. От естетична гледна точка това не бяха най-красивите гирлянди на света, но бях толкова щастлива, че участвах в изработването им. Подобни инициативи развиват не само въображението на детето, но и неговата психомоторна система и самочувствие. То се чувства гордо, че може да помогне и е направило нещо, което кара възрастните около него да се усмихнат. Както съм обяснявала в други статии, развитието на въображението от най-ранна детска възраст прави децата по-сигурни в себе си и ги подготвя да намират решения на ситуациите, с които ще се сблъскат в по-късен етап от живота си. Не на последно място, коледната украса и традиционната трапеза са повод семейството да прекара време заедно, далеч от забързаното ежедневие.

Коледните приказки

Коледа носи със себе си много и различни истории, които също могат да имат семейни и образователни цели. Защо не ги използвате, за да прекарате спокойни и привилегировани моменти с вашите деца, показвайки им различните страни на живота чрез съдържанието на коледните приказки. Състрадателност, разбиране, приемане на различията, помощ, обич и любов са различни емоции, чувства и поведения, които децата могат да научат да разпознават още от най-ранна детска възраст в героите на техните любими коледни приказки.

Семейството

Коледа е повод лелите, чичовците и братовчедите да се съберат заедно на едно място. По този начин най-малките могат да се запознаят с роднините си и да се социализират с тях. Възползвайте се от тези моменти, защото те невинаги са възможни през останалото време на годината.

Запомнете

  • Коледа е празник, в който всяко семейство влага смисъл по свой специфичен начин.
  • Украсата на коледното дърво, подготвянето на празничната трапеза и подаряването на подаръци могат да се превърнат в моменти с образователна и семейна цел.
  • Обичта, любовта, ценностите и подкрепата са в основата на всяко семейство. Нека Коледа бъде повод, в който гласно ще ги изразите.

               

„Мило, погледни Гошко как си изяжда цялата каша“ или „Виж Ася колко хубаво говори, а ти само звуци издаваш“ са фрази, които много родители неведнъж са изричали. Запитвали ли сте се какъв е ефектът, който подобни сравнения имат върху развитието на детето и позитивно ли е за него да бъде сравнявано с други деца?

В тази статия ще обърнем внимание на безобидните на пръв поглед сравнения, правени от родителите, и техните последствия върху детето.

Какво е сравнението?

Може би много от вас ще останат учудени, но сравнението е основен аспект в развитието на детето от най-ранна детска възраст. Всеки човек развива своята идентичност чрез непрестанно сравнение с хората около него. Именно по тази причина малките деца правят като мама и татко и искат да бъдат като тях. По-късно те започват да се сравняват със съучениците и приятелите си, търсейки модели и примери за подражание. Този процес оперира на подсъзнателно ниво и е толкова естествен, че човек не си дава сметка. Още по-интересно е, че сравнението е тясно свързано с развитието на самочувствието.

Какво е самочувствието?

Самочувствието е онзи вътрешен глас, който непрестанно ви кара да мислите върху себе си и да поставяте под въпрос вашите действия и думи. Колкото по-високо е вашето самочувствие, толкова по-висока ще е вашата самооценка. Следователно вие ще бъдете сигурни в себе си и ще изживявате живота си пълноценно и спокойно. Ако самочувствието ви е ниско, вие ще се съмнявате в себе си, ще бъдете самокритични и недоволни от себе си.

Самочувствието започва да се гради с първите сравнения и отзиви, които детето получава от своите родители. В първите месеци от своя живот то не може да се изразява с думи, защото речта не е развита. За сметка на това детето разбира и попива всеки жест, всяка емоция, мимика, гримаса и дума на хората около него. Ако тези аспекти са отрицателни, съвсем естествено бебето ще започне да възприема, записва и интегрира тази негативна форма на информация и на свой ред може да я възпроизведе в неговата комуникация с околните. Негативната информация се превръща в норма, която бебето сляпо следва. Принципът е абсолютно еднакъв с положителната информация. Ако бебето е изложено на позитивни реакции от страна на околните, то ще има тенденция да възпроизвежда и имитира тези реакции, които се превръщат в норма за комуникация със заобикалящия го свят.

Различните сравнения

Представете си, че родителят често сравнява детето с неговите по-големи братя, сестри или приятелчета. Давайки ги за примери, мама и татко искат детето да бъде толкова развито, колкото тях. Дори и тази мотивация да е искрена и положителна, защото всеки родител иска най-доброто за своите деца, понякога сравнението повече вреди, отколкото помага.

Другите са по-добри от теб

Ако родителите се опитват да окуражават детето, натрапвайки му как трябва да бъде като другите, които са по-добри и можещи от него, детето може да интерпретира тези сравнения като упрек, липса на вяра в него или липса на любов. То не е достатъчно достойно да заслужи овациите на своите родители. След като порасне, ще бъде изложено на по-голям риск от изискване на одобрението и любовта на другите, липса на автономност и борба да бъде като някой друг. Реално погледнато, всяко дете е автентично. Развива се със своя собствена скорост, има свой собствен потенциал, силни и слаби черти. Фактът, че Гошко пее и танцува добре, не значи, че Мая е по-малко добра от Гошко, защото не й се удават пеенето и танците. Мая може да пише и да рисува. Това са нейните силни качества. Вместо да й се натъртва, че тя не може да пее като Гошко, трябва да се похвали, че може да пише и да рисува, за да развие потенциала си в тази насока.

Развивай своя собствен потенциал

Като клиничен психолог и лектор с богат опит, съм привърженик на една техника, която се нарича Positive Behavioural Reinforcement. Прилагала съм я многократно в клиничната ми практика с деца и възрастни, както и в работата ми със студенти. Превеждам я на български език като позитивна подкрепа. Техниката е много проста. Състои се в това да окуражиш събеседника си, като му подчертаеш тези качества и умения, в които е добър, с цел той да ги развие още повече. В работата ми с пациенти с ниско самочувствие или студенти, които не са сигурни в себе си, тази техника ми помага да им покажа къде точно се намира техният потенциал. Веднъж изцяло фокусирани върху него, те оттеглят вниманието си от личностните характеристики, които не харесват и които ги карат да се съмняват в себе си.

Тази техника може отлично да се приложи във възпитанието на децата. Идентифицирайте техните силни качества и умения и ги насочете в тази посока още от най-ранна детска възраст. По този начин детето не само ще развие своя потенциал, но и ще расте като сигурна, обичана и доволна от себе си личност. Виждайки своите родители доволни от него, то ще приеме това поведение като норма и ще бъде доволно от себе си.

Отбелязвай своя собствен напредък

Всяко дете се развива със свой собствен ритъм. Някои деца прохождат по-рано, докато други проговарят по-късно. Вместо да сравнявате детето с неговото братче, което е проговорило по-рано, подчертайте му неговия собствен успех, като го сравните с него самото в по-ранен етап от живота му. Например:

  • Браво! Колко хубаво изговаряш сега думите. Какъв напредък имаш. Горда съм с теб.
  • Браво! Много съм доволна.

Подобни обръщения ще бъдат третирани от детето не само като съдържание на информация (мама е доволна от мен, справям се добре), но и като модел на комуникация (струва си да правя усилия, заобикалящият ме свят се отнася позитивно с мен – аз ще правя същото).

Запомнете

Всеки човек е автентичен. Сравненията са възможни единствено когато се сравняваме със себе си в миналото, наблюдавайки собствения си напредък.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Обувки за прохождане Ricosta Sandy – ако малкото ви момиченце вече можеше да говори, щеше да си ги поиска!
145
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo