Ивета Бургаджиева, психолог и психотерапевт

Ивета Бургаджиева, психолог и психотерапевт

Наскоро разглеждах снимки на жени, снимани в момента, в който поемат новороденото в ръцете си. Снимките бяха натуралистични, черно-бели, необработени. В тях имаше толкова истински и силни емоции, които ме развълнуваха до сълзи. Преживях за момент цялата комплексност на раждането – болката, радостта, очакването, страха. Решителността да превъзмогнеш собствените си физически и психически граници, за да чуеш заветното изплакване. Както и огромната благодарност, че животът е нещо, което се случва, има го, тук е, макар и толкова крехък.

Преподреждане на пъзела

Раждането е от онези преживявания, които всяка майка пази в раклата с незабравими спомени. То бележи повратна точка в живота й, след която нищо вече не е същото. Старото ни Аз се разпада като парчета от пъзел, изсипани от кутия. Объркващото е, че когато се опитаме да се „сглобим”, сред старите парчета откриваме нови и непознати. Ако си дадем време да преживеем и интегрираме опитността на раждането и изобщо цялата бременност, ролята на майката може по-лесно и естествено да намери своето място в цялостната картина на нашата личност.

Някои млади майки преживяват бременността и раждането като един вид изпитание, успешното преодоляване на което води до дълъг период на заслужено щастие. Затова шокът и объркването са големи, когато след раждането се приберат вкъщи и установят, че изпитанието едва сега започва. Колкото и лека бременност да е имала жената, тези девет месеца са период на големи промени и адаптацията към тях често не е лек процес, затова повечето жени имат нужда от почивка и спокойствие след раждането. Проблемът е, че младата майка изведнъж се оказва изправена пред още по-голяма отговорност, с която не знае как да се справи – грижата за новороденото. Допълнително ситуацията се усложнява от рязкото спадане, по-скоро връщането на старите стойности на нивата на някои хормони, които по време на бременността са били повишени многократно. Именно в такава „плодородна” почва разцъфва тъжното цвете на следродилната депресия.

Следродилната депресия

След 9-месечното приключение, наречено бременност, някои жени буквално рухват в ръцете на депресията, чувствайки се неспособни да се справят с голямото напрежение и увеличаващите се отговорности. Според статистиката между 50 и 80% от жените преживяват следродилна депресия. В това състояние те са потиснати, тревожни, апатични и раздразнителни, като често им липсва апетит и имат проблеми със съня. Появяват се също така усещане за безизходица и песимистично настроение за бъдещето. Големият вътрешен конфликт се отключва, когато жената си даде сметка, че не само няма ресурс да се справи със себе си, но едновременно с това от нея се изисква да се грижи и да обича по 24 часа 7 дни в седмицата друго човешко същество, което е 100% зависимо от нея. Наистина това е доста трудна ситуация, в която, ако младата майка попадне, е по-добре да потърси помощ.

Следродилната депресия отразява потребността на жената да потъгува за момичето в себе си и да се сбогува с него, за да освободи трона за ролята на Майката. Всяко ново нещо включва в себе си смъртта на нещо старо. Когато си позволим да преживеем емоциите покрай раздялата със старото, новото се ражда някак по-лесно. Следродилната депресия ни учи как да се разделим с очакването да бъдем перфектна майка, което потиска и смазва цветето на току-що покълналото майчинство. На негово място може да отгледаме грижливо друг образ – този на майката, която се учи как да бъде такава всеки ден. Ставането майка е процес, дълъг колкото живота – вашия и на вашите деца.

Силната половинка

В подобна ситуация вашият партньор може на моменти да изглежда по-объркан и от вас, но това не означава, че не може да помогне. Мъжете се чувстват безпомощни, когато не знаят какво да направят и в каква посока да насочат усилията си, така че, ако ги приобщите към задачата „как да се справим заедно със ситуацията”, ще видите как енергията и целенасочеността им се възвръщат. Особено в началото е добре да има опитна жена, която да ви помага в грижите за новороденото и която да ви служи също и като морална опора. Специалистите по грижи за новороденото казват, че много помага, ако направите 24-часова програма на детето и на вас самите, за да преодолеете усещането за хаос и несправяне.

Мили татковци, това е времето, когато вашата любима има най-голяма нужда от вас. Подкрепата ви е безценна в този момент, особено ако тя се изразява в приемане и разбиране на трудностите, през които минава любимата жена, както и в активна помощ в грижите за бебето. Не позволявайте на жената до вас да забравя, че освен майка е и жена, като й правите комплименти или й помагате да намира време да се грижи за себе си, отменяйки я в грижите за детето. Този период е много важен също така, защото вие започвате да изграждате истинска връзка с детето си. Не се притеснявайте, че не знаете как да общувате с бебето по „правилния” начин. Опитайте се да се свържете с него през сърцето си и да изразявате любовта си активно чрез внимание и грижа. Ако на моменти се чувствате изолиран от симбиотичната двойка, която майката и бебето естествено образуват, не трябва да се притеснявате, а да споделите открито, че за вас е важно да бъдете приобщени и вие също имате нужда от внимание.

 

Полът на бебето

Публикувана в Бременност
09 Февруари 2018

Наскоро попитах един мъж от Кашмир, баща на 2 момчета, от значение ли е за него полът на децата. Въпросът ми беше провокиран от разпространената практика в някои части на Индия жените да бъдат принуждавани да правят аборт, ако бебето е момиче. Официално на лекарите е забранено да съобщават пола на детето, но традицията все още е много силна и всеки месец се правят десетки хиляди нелегални аборти. Мъжът отговори, че децата са дар от Бог и всичко друго е без значение.

Отдъхнах си от този отговор, след като всеки ден откривах ужасяваща информация в индийските вестници какво се случва с бебетата момичета в някои щати, както и с техните майки. Дори се почувствах горда от това, че живея в демократично общество, в което не убиваме женските ембриони и не причиняваме тежки психични травми на жените, ако са направили „грешката” да заченат дете от „неправилния” пол. След това обаче се замислих, че нещата изглеждат толкова прости само на повърхността. Индия е огромна и човек може да срещне много крайности в рамките на самата страна, но независимо от скромните си размери България също има много лица. Въпреки че в големите български градове нещата са различни, в по-малките населени места и общности все още битуват патриархални вярвания, според които жената е „вторият” пол. Представите за „силния” и „слабия” пол продължават да са част от начина ни на мислене и независимо дали си даваме сметка за това, те оказват голямо влияние върху предпочитанията на родителите за пола на детето.

Половите стереотипи

Напишете в гугъл „момче или момиче” и ще получите над един милиард и двеста хиляди доказателства, че полът има значение. В зависимост от възпитанието и средата, в която сме отраснали, всеки от нас има определени стереотипи, формиращи начина, по който възприема реалността. Този феномен е особено видим по отношение на половите стереотипи. Те определят събирателния образ, който имаме за мъжете и жените, и съответно предпочитанието за пола на детето. Ако човек си даде сметка за собствените си полови стереотипи, ще бъде по-осъзнат родител, тъй като децата са като огледало, в което виждаме отразени нашите вярвания и модели. От една страна, половите стереотипи помагат за социализацията и адаптацията на детето спрямо обществените норми. От друга – ако средата е силно нетолерантна към поведение, излизащо извън рамките на стереотипа, това може да доведе до травмиращи преживявания. През последните десетилетия има осезаеми промени в очакванията към мъжете и жените относно разпределението на ролите в семейството и отглеждането на децата, като тези роли стават все по-гъвкави.

По свой образ и подобие

Много често, когато попитате бременна жена дали предпочита момче или момиче, отговорът е „няма значение, важното е да е живо и здраво”. Много често след това жената може да добави „но бих се радвала, ако е момиченце/момченце”. Няма нищо лошо да имате предпочитание за пола на вашето бебе, но ако това предпочитание е особено силно в полза на един от двата пола, добре е да се опитате да разберете защо. Ако искате да имате смело, активно и целеустремено дете, което да постигне много в живота си, но задължително си го представяте в панталони, вместо в рокля, то вероятно смятате, че това са качества, присъщи предимно на мъжете. Това, от една страна, може да е свързано с половите стереотипи, а от друга – с вашата собствена неудовлетвореност или ниска самооценка. Всеки родител в една или друга степен проектира своите нереализирани желания и мечти върху детето си, за което е добре да си даваме сметка, защото колкото по-неосъзнат е човек, толкова по-силно и сляпо се стреми да наложи своята гледна точка, което неизменно води до конфликти и проблеми. Когато детето е малко, то до голяма степен ще ви се подчинява изцяло, защото вие сте авторитетът с главно „А”,  но колкото по-голямо става, толкова по-силна съпротива ще срещате.

Всеки човек вярва, че ще обича безрезервно децата си, когато те се появят. Представете си обаче следното: имате здраво и умно момченце, което е чувствително, наблюдателно, по-тихо и не толкова физически активно, колкото са другите момчета. Много вероятно е да се запитате дали то има някакъв проблем и да се опитвате да развивате в него мъжките качества, които допускате, че му липсват. Това може да бъде особено голямо предизвикателство за баща, който не счита себе си за достатъчно мъжествен. Ако мъжът не осъзнава собственото си чувство за малоценност, той може да го проектира сляпо върху детето си и да бъде толкова несправедлив и тормозещ, колкото по-силно и неосъзнато е това чувство. Жената също би могла да стане прекалено амбициозна в неосъзнатото си желание да „ремонтира” детето, все едно то е счупена играчка, на която трябва да се заменят частите. Ако детето е от същия пол като родителя, много вероятно е той да проектира още повече от неосъществените си стремежи и вътрешните си конфликти върху него.

Може би си мислите, че това не важи за вас, защото детето все още е в корема ви, но голяма част от хората започват да моделират образа на детето си дълго време, преди то да се появи, особено жените. Има един основен начин да се справите с това и той е да осъзнавате какво се случва във вас самите по отношение на чувства, мисли и вярвания.

Разбира се, предпочитанието за пола на детето е свързано не само с подсъзнателното желание да разрешим вътрешните си конфликти. Склонността на човек да търси и харесва подобното и идентичното е естествена. Често мъжете искат момченца, а жените – момиченца. Или пък обратното. Родителите забравят, че в крайна сметка полът на детето е важен най-вече за самото него, защото той безспорно ще определи живота му. Биологичният пол е нещо, върху което обаче родителите нямат влияние. Затова, мили родители, приемете с благодарност новината за пола на вашето дете и съсредоточете енергията си върху това, което е във възможностите ви – да създадете подходяща емоционална, интелектуална и духовна среда, в която вашето момиченце или момченце да се чувства прието и обичано.

В търсене на майката. Срещи с различните лица на бременността и майчинството в Индия и Непал VI част

„Знаеш ли какво означават имената на Индия и Непал?”, попита ме едно момче в автобуса, който хванахме от летището в Катманду. Когато поклатих отрицателно глава, той написа на лист хартия имената на двете страни по следния начин: „Neighbour In Peace And Love = NEPAL”, „I Never Do It Again = INDIA”. Беше очевидно доволен и горд от факта, че е непалец, а не индиец, и скоро щях да открия защо.

Непал е малка, изостанала и изключително бедна държава, притисната между два териториални и икономически гиганта, каквито са Индия и Китай. Това усещане започва още с кацането в Катманду, чието летище изглежда по кукленски миниатюрно и толкова овехтяло, че до него дори летище София блести като огромен ултрамодерен комплекс. Въпреки че според докладите на ООН през последните години страната бележи подобрение в много социално-икономически области, виждах с очите си колко трудно живеят местните. Икономическа и политическа нестабилност, голям брой хора, живеещи под прага на бедността, прединдустриално земеделие, зле развити здравеопазване и образование, пътища в ужасно състояние, сериозни проблеми с околната среда – списъкът обхващаше почти всичко. Усмивките не слизаха от лицата на непалците, но още от Индия научих урока да не оставям това да ме заблуждава. Размазаното мастило на няколко англоезични вестника в страната всекидневно тръбеше за уроци, които се водят в тоалетните на училищата поради липса на класни стаи; хиляди деца, чието образование се прекъсва още в първите класове поради икономически причини; недостъпност на здравните грижи, особено в планинските райони; висока смъртност и недохранване на децата и т.н. 

Neighbour In Peace And Love

Въпреки че беше объркал едната буква в името на Непал, момчето от автобуса имаше своите причини да се гордее. Толерантността на непалците се усеща още с първите глътки местен въздух. В тази малка страна живеят мирно над 100 етнически групи, които изповядват хиндуизъм, будизъм и ислям, без до този момент това да е довело до религиозни сблъсъци, както например в нейната съседка Индия. Непал е и първата страна в Азия, която признава хомосексуалните бракове. Също така беше очевидно, че жените в Непал разполагат с доста свобода, която използват, за да работят или просто да се разхождат необезпокоявани навън. Въпреки че и в двете страни преобладаващата религия е хиндуизмът, по улиците на големите индийски градове жените бяха толкова по-малко от мъжете, че понякога не срещах нито една жена в продължение на часове. Още по-малка беше вероятността да бъдеш обслужен от жена в сферата на услугите. Дори да не си много наблюдателен, набива се на очи, че мястото на индийката е вкъщи – при децата и тиганите.

Жените в Непал

В Непал не само се разминавах с много повече жени по улиците, но често срещах работещи жени в ресторанти, хотели и магазини. През последното десетилетие в страната са стартирани държавни програми и проекти на неправителствени организации, чиято цел е да насърчават равенството между половете и да дадат реална икономическа и социална власт на жените. Такава една програма ми помогна да срещна Санти – млада жена от Покара, която работеше вече десет години като планински водач. Логично е подобна професия да бъде изключително разпространена в страната, на чиято територия се намират осем от десетте най-високи върха в света, но това, което ме изненада, е, че жените я практикуват наравно с мъжете. Санти ми обясни, че непалките вече не се омъжват рано, за да имат възможност да учат и работят. Тя самата бе отгледана в голямо семейство с 9 братя и сестри, но днес жените раждат много по-малко и съвременните семейства имат между 1 и 4 деца.

Със Санти обиколихме няколко живописни села в подножието на Анапурна, последното от които се казваше Бунди. Там се запознах с 22-годишната Лаксми, която имаше малка дъщеря. Няколко пъти по време на бременността си Лаксми бе ходила на преглед в болницата в Покара, която е на около 2 часа път с автобус от селото. Понеже бях дошла пеша именно по този маршрут, изпитах дълбоко съмнение, че по него е възможно да мине каквото и да е превозно средство, различно от всъдеход. Още по-малко можех да си представя бременна жена да пътува часове в някои от раздрънканите непалски автобуси и коремът й да подскача нагоре-надолу от всяка дупка. Когато попитах Лаксми не се ли е страхувала, че може да пометне от друсането, тя ме изгледа учудено и ми каза, че не е имала избор, защото това е единствената болница в района, а ако тръгне пеша, ще върви 5 часа в едната посока. Усетих, че моята европейска загриженост беше не на място в тази ситуация, затова я прибрах набързо в раницата, преглъщайки въпросите, които не успях да задам, и тръгнах обратно.

Държавната болница в Покара

Историята на Лаксми ме накара да посетя държавната болница в Покара. Родилното отделение приличаше на лабиринт от крила и коридори, по които обикалях в продължение на повече от час, без никой да ме спре и да ме попита какво правя там, след като очевидно не бях нито родилка, нито роднина, нито дори местна. Попаднах на няколко млади и усмихнати медицински сестри, които с типичната непалска любезност отговаряха на всичките ми въпроси. Тук няма курсове за бременни, след раждането сестрите обясняват на майките как да се грижат за бебетата. Помятанията са редки, а от начина, по който ме погледнаха, когато попитах за инвитро, разбрах, че е рядка и екзотична процедура. В болницата имат по 12–15 раждания на ден, които се обслужват от екип от 7 лекари и 15 сестри. Една от сестрите ми каза, че в някои планински райони болниците са прекалено отдалечени, затова жените раждат сами в къщите си. На мъжете не е позволено да присъстват на раждането. Спомням си, че в Индия една жена ми разказа, че е била зашлевена от акушерката, защото викала по време на раждането, затова попитах сестрите как се справят родилките тук. Оказа се, че в Непал на жените е позволено да изразяват болката от раждането, но не и пред мъжете си. Веднага след като се роди, бебето се дава на майката, за да го нахрани и да създаде връзка с него, след което то остава при нея през целия й престой в болницата.

Граховите зърна и майчинството

Влязох в една от стаите, където на железни разкривени кревати лежаха десетина родилки, около които бяха скупчени семействата им. Освен леглата и няколко стола, в стаята нямаше никакви други мебели. Трябваше ми време, за да осъзная, че купчината дрехи на леглото до всяка майка са новородените. Така и не разбрах дали бебетата бяха много спокойни и тихи, или просто в цялата глъч не успявах да чуя гласовете им. Някои от татковците също нощуваха тук върху дървени пейки, широки не повече от две педи, които през деня се прибираха под леглата. Седнах на една такава пейка и докато си мислех колко е неудобна и твърда, си спомних приказката за принцесата, която не могла да спи цяла нощ заради граховото зрънце под дюшека й. Чудех се върху колко ли грахови зрънца спят всеки ден жените от тази стая. Една принцеса е толкова повече истинска принцеса, колкото по-малко грахови зрънца може да понесе, докато при майките май е точно обратното.

Пема

Последната ми среща от това пътуване беше с Пема, мила 67-годишна баба, която виждах всеки ден да седи на главната улица в Покара и да реди мъниста върху пъстрата си престилка. Пема живееше в тибетски бежански лагер на 20 км от града и всеки ден пътуваше, за да продава направените бижута на туристите. Родена в Тибет, на 12-годишна възраст напуска родината заедно със семейството си, носейки цялата си покъщнина на гръб, както хиляди други тибетци, подгонени от китайската инвазия. Докато прекосяват Хималаите, майка й умира от глад и студ, но Пема оцелява и успява да премине в Непал. По пътя срещат швейцарци, които ги виждат, че спят на земята, и решават да им купят земя, върху която семейството построява къща от бамбук и трева. В тази къща Пема ражда 4-те си деца, сама, без лекар, помагала й е роднина, но Пема сама е срязала пъпната връв. Седмица след раждането се е върнала на работа, бебето е било на гърдите й през цялото време. Мъжът й е вече покойник и сега тя живее сама, 4-мата й синове са разпръснати в различни части на Непал, търсейки по-добър живот. Жената се оплака, че е много трудно за тибетците да си намерят работа, а не могат да напускат страната, защото нямат паспорти. Последните години непалското правителство е обвинявано, че заради натиск от страна на Китай ограничава човешките права на тибетските бежанци, отказвайки да им издаде паспорти, поради което повечето тибетци нямат достъп до безплатно образование и здравеопазване, както и възможност да управляват собствен бизнес и да пътуват в чужбина. Пема изкарва малко пари от бижута, когато има туристи, но извън туристическия сезон се оправя трудно. На тръгване ме прегърна и ми подари гривни за всички жени в семейството ми.

Женската сила

Дори след като напуснах Непал, образът на Пема не излизаше от главата ми. Като малка птичка той сви гнездо в мислите ми, отказвайки да ги напусне. Чудех се какво ли толкова ме бе впечатлило в нея, докато един ден не ми хрумна, че тя е събирателен образ не само на жените, които срещнах по време на пътуването, но и изобщо на всички жени, на самата Жена. Сигурно изглежда странно, че вместо да рисува архетипни картини на красивата Афродита или мъдрата Атина, въображението ми бе избрало образа на необразована тибетска баба. Силата на тази жена се криеше не в красотата или ума й, а в това, че беше превърнала предизвикателствата и трудностите в свои учители и въпреки възрастта си, не бе загубила своя борбен дух. Историята на Пема ми напомни, че гъвкавостта и умението да оцеляваме са най-силните женски оръжия, които продължават да печелят битката за живота дълго след като на бойното поле не е останал никой друг.

 

*”Съсед в мир и любов” = НЕПАЛ, „Никога няма да го направя отново” = ИНДИЯ

 

Зачеването - свещен акт

Публикувана в Майчинство
24 Април 2017

В търсене на майката. Срещи с различните лица на бременността и майчинството в Индия и Непал IV част

Индия е плодовитата майка на световните религии. Освен на хиндуизма и будизма, това е страната, в която е заченат и роден сикхизмът, петата най-разпространена религия в света. Основен културен и религиозен център е град Амритсар, който за сикхите е това, което са Ерусалим за християните и Мека за мюсюлманите. Именно в Амритсар разбрах, че мъжете с тюрбани са сикхи – с тях те покриват дългите си коси, защото религията им забранява да ги подстригват. 

Златното сърце на сикхизма

Амритсар е основан през 16-и век от Гуру Рам Дас, който откупува за 700 рупии мястото от тогавашните му собственици. Туптящото сърце на града е Харимандир Сахиб или Храмът на Бог, по-известен като Златния храм, наречен така, защото най-важната част в него (Гурудвара) е покрита със злато. В златната постройка се съхранява свещената книга Гуру Гранд Сахиб, която е едновременно книга и върховен учител, обединил важните истини на сикхизма.

Не случайно Златният храм е по-популярен от Тадж махал. Всеки месец стотици хиляди посетители влизат през един от четирите му входа, символизиращи отвореността на сикхите към всички хора, независимо от тяхната каста, раса или вероизповедание. Сикхите вярват в единен бог, в равенството на всички човешки същества, в борбата срещу несправедливостта и защитата на слабите. Дори да влезете в храма като турист, срещата с човеколюбивата, толерантна и борбена духовност на сикхите може да ви накара да го напуснете като поклонник.

В Златния храм се запознах с Радж, симпатичен 33-годишен сикх, който от 12 години работи в Испания, за да може да издържа семейството си, което живее в Индия. „Радж” означава „царска власт”. Младият мъж е баща на две малки деца, които са се родили, докато е бил в Испания. Каза ми, че се връща през няколко месеца, защото семейството много му липсва. Когато го попитах какви деца е искал – момчета или момичета, той ми каза, че за него няма никакво значение полът, защото децата са от Бог. Хиндуистите предпочитат момчета, защото вярват, че те се грижат за собствеността и семейството, но според Радж това не е така, защото жената е тази, която се грижи за своите. На въпроса ми какво е за него да бъде баща, той ми отговори, че тъгува силно по семейството си, докато е далеч от него, с надеждата, че един ден ще събере достатъчно пари, за да създаде свой бизнес и да бъдат отново заедно.

Една душа в две тела

Появил се преди повече от 500 години, сикхизмът е първата световна религия, която не само приема, но и пламенно утвърждава равноправието на жените и мъжете. Сикхите вярват, че мъжът не може да се чувства уверен и цялостен, ако няма до себе си жена, с която да споделя живота си. От нейната любов и подкрепа зависи успехът му в обществото. „Само Бог е без жена”, се казва в свещената книга Гуру Грант Сахиб. Вместо безбрачие и самоотричане, както в някои от другите религии, сикхизмът препоръчва жените и мъжете да живеят светски живот в семейни двойки, в които и двамата партньори са верни един на друг. След религиозна церемония, по време на която младоженците обикалят четири пъти около свещената книга, се смята, че те вече са „една душа в две тела”.

Според тази религия всяко дете носи божествената искра на създателя, затова зачеването се смята за свещен акт. Въпреки че някои сикхи предпочитат да им се роди момче, най-вече поради икономически причини, убийството на женските зародиши е абсолютно недопустимо. Тъй като няма забрана по отношение на употребата на контрацептиви, семейното планиране е оставено на самата двойка. Поради убеждението, че душата населява тялото в момента на забременяването, абортите не са разрешени като средство за семейно планиране, но двойката има право да реши дали да запази плода, ако той е увреден.

Когато поеме за първи път бебето в ръцете си, майката прошепва в ухото му думите на Мул Мантра, най-свещената мантра на сикхите. В устата на бебето се поставят няколко капки амрит (светена вода). Книгата се отваря на произволна страница и на детето се избира име, като първата буква на лявата страница става първа буква на името. За да се подчертае равенството на всички човешки същества и отхвърлянето на кастовата система, на всички момчета се дава презиме Singh, което означава лъв, а на всички момичета Kaur, т.е. принцеса.

5-те „к”

Докато пишех този материал, попаднах на ръководство за медицински персонал, обясняващо как трябва да бъдат третирани сикхите, които живеят в Източна Австралия, така че да бъде зачетено правото им да изповядват своята религия в болнична среда (много сикхи живеят извън Индия). В наръчника беше отбелязано, че съществуват пет свещени символа или предмета (т.нар. 5-те „к” ), с които мъжете и жените сикхи никога не се разделят: „кеш” – коса, която не се подстригва, като символ на приемането на божията воля, „кангха” – дървен гребен, който символизира овладяване на духовността, „качх” – памучно бельо, което олицетворява контрол над страстите, „кипран” – кама, показваща решимостта да се защитава истината, и „кара” – метална гривна, знак за верността към Бог. Наред с другите неща, в ръководството е посочено, че за да не бъдат нарушавани религиозните права на жената, по време на раждането трябва да й бъде позволено да остане с бельото си, като може да го носи само на единия крак.

Опитах се да си представя лицето на лекар в българска болница, на когото обяснявам, че ще раждам с бельо на единия крак, защото моите религиозни убеждения го изискват. Пожелах си зачитането на достойнството и правата на всяка жена, готова да дари живот в България, скоро да стане толкова важно, че реакцията в подобен случай да бъде приемаща и толерираща всяко различие в духа на най-добрите сиксхи традиции. И новороденото да получава още с първото вдишване най-важното послание – че е добре дошло в свят, в който всеки има право да бъде такъв, какъвто е.

 

Tекст: Ивета Бургаджиева

Снимките са на авторката

Тежестта на кармата

Публикувана в Майчинство
21 Април 2017

В търсене на майката. Срещи с различните лица на бременността и майчинството Индия и Непал III част

Следващата спирка от пътуването ми бе Варанаси, религиозната столица на Индия. В тази огромна страна има толкова много свещени места, че на човек му трябва сериозна подготовка, за да се ориентира в топографията на индийската сакралност. Още със стъпването ми във Варанаси обаче разбрах защо този град е толкова специален не само за хиндуисти, но също за будисти и хора от други религии. Във въздуха се усещаше онази особена древност, за която говори Марк Твен, твърдейки, че Варанаси е „по-стар от историята, по-стар от традицията, по-стар дори от легендата и изглежда двойно по-стар от всички тях, взети заедно“. Градът пази стъпките и думите на древни просветители като Буда, който именно тук започва да проповядва своето учение преди 2500 години.

Най-свещеният индийски град

Хиндуистите вярват, че ако смъртта им настъпи във Варанаси, душата им ще се освободи завинаги от цикъла на преражданията. Затова от няколко хилядолетия насам към свещения бряг на Ганг в града се стичат стотици хора, готови да му дарят последния си дъх. На гатовете на реката, пред очите на всички, денонощно се горят труповете на вярващите, като по-бедните хора с години събират пари за това последно пътуване. Гледката и миризмата на горящата плът е шокираща за човек, несвикнал на такава интимност със смъртта. Удивлявах се как индийските семейства остават заедно с любимия човек до самия му край, наблюдавайки – някои през сълзи, други спокойно – как тялото му се разрушава в пламъците на обещаното освобождение. По-късно открих, че освен за да умрат тук, много поклонници се стичат във Варанаси, за да почетат Шакти, божествената женска сила, Великата майка – тази, която ражда живота. За пореден път се изненадах от начина, по който кълбото на живота и кълбото на смъртта са преплели нишките си в тази страна, изтъкавайки сложното, многоизмерно пано на хиндуисткия мироглед.

2 3

Семейството на един брамин

Варанаси ме дари с ценен подарък – запознах се със семейството на един брамин, най-висшата каста в Индия, тази на духовниците. Вирендра, главата на това семейство, практикуваше земна и човеколюбива духовност, с която печелеше сърцата на своите гости. Той и жена му притежаваха три малки къщи за гости, за които се грижеха сами. Когато коментирах неговото впечатляващо гостоприемство, Вирендра ми каза, че се отнася с всеки човек като с бог, защото за него бог е навсякъде и няма как да бъдеш сигурен в този момент дали той не стои срещу теб. Доброто финансово състояние на семейството външно не личеше по нищо – заедно с трите си деца и свекъра те живееха в една голяма стая на приземния етаж на къщата за гости, където отседнах. Тази стая им служеше едновременно за кухня за приготвяне на храна за гостите и семейството, спалня, хол и място, където децата пишеха домашните си.

В отговор на моя въпрос за отношенията между съвременните мъже и жени Вирендра ми каза, че около 80% от браковете в Индия все още са уредени. Според него една не малка част от тези бракове са успешни, защото не само жената се приспособява към мъжа, както е прието, но и мъжете също се приспособяват към жените си. В Индия е много важно да имаш свидетелство за брак, защото иначе не можеш да ползваш здравни и образователни услуги за децата, така че изключително рядко се срещат двойки, които живеят заедно на семейни начала. Освен от чисто практични подбуди, съвместното съжителство без брак се отхвърля и заради религиозни причини.

За мен беше интересно да поговоря с истински брамин, за да чуя от първа ръка „официалната” гледна точка на хиндуизма за бременността и майчинството. Той ми каза, че душата се заселва в тялото в момента на зачеването, т.е. тя не е заложена в сперматозоида или яйцеклетката, а по-скоро чака тяхната среща, за да се прояви. Според ведическата традиция душата не се ражда, защото тя е вечна, а просто приема нова форма в зависимост от натрупаната в предишното съществуване карма. Ако жената пометне, това означава, че бебето и самата тя са натрупали лоша карма в предишния живот. Когато чух това, усетих облекчение от подобно „разпределяне” на отговорността. Въпреки че рядко се изрича гласно, когато у нас жена загуби бебето си, обикновено цялата тежест пада върху нея и собственото й тяло, което се приема (до голяма степен и от нея самата) като неспособно да се справи с тази най-съкровена женска задача. Много жени в такава ситуация развиват силно негативен образ за себе си и възможностите си заради неспособността да издържат теста на майчинството.

Тежестта на кармата

С горното нямам предвид, че индийските жени срещат по-голямо разбиране, ако попаднат в подобна ситуация. Тъй като хората в тази страна са все още много здраво свързани с традицията (много по-силно, отколкото в България), натискът върху тези жени е изключително силен както от страна на обществото, така и вътре в разширеното семейство. Всички баби, лели, стринки и прочие женски роднини от двата рода могат да бъдат източник на помощ за бременната жена, но за „неуспялата” бременна те често се превръщат в студеното лице на отхвърлянето. В момента, когато има най-силна нужда от подкрепа, „провалилата” се майка не само се чувства неприета, но също така се налага да носи вината за грешките, които се предполага, че е правила в миналите си животи, предизвикали загубата на бебето. За мен лично идеята за кармата като шанс да бъдем постоянно осъзнати за начина, по който живеем, може да донесе доста светлина и разбиране в живота ни, но не и когато се използва като средство да се внушава вина. Особено тежко е в случаите с няколко поредни помятания, когато много често изобщо не се търсят медицински причини, а по презумпция се приема, че индийката е виновна и отговорна за нещастието.

 512

Жената на нашия домакин се казваше Чая, което на хинди означава сянка, а също и защита. С ненатрапчивостта и деликатността си Чая наистина ми напомняше на сянка на дърво, което дава спокойствие и центрираност на вечно забързания й съпруг. Чая ми сподели, че на образованите жени в Индия не им е лесно, защото рядко имат възможност да си намерят работа, тъй като трябва да се грижат за децата и домакинството. Тя самата имаше висше търговско образование и успяваше да съчетава грижите за семейството с някои дребни дейности, които й носеха усещане за независимост. Чая приготвяше храна за гостите, а също им предлагаше да си купят от домашните й билки и подправки, като със спечелените пари тя сама решаваше какво да прави.

„Godh bharai” или пълният скут на бременната индийка

По време на престоя ми в Индия, за съжаление, не успях да присъствам на някой от пищните индийски обичаи, свързани с бременността, но Чая ми разказа за един от най-разпространените, наречен „Godh bharai” или „пълен скут”. Тъй като индийците вярват, че всеки нов член на семейството е директна благословия от бог (особено ако бебето е момче), то бременността се отпразнува с голямо желание и ентусиазъм. Традицията повелява да се съберат най-близките приятелки и роднини на бременната (само жени), за да отправят пожелания за благополучие на бъдещата майка и на детето, а също и за леко протичане на бременността и раждането. В отделните щати този еквивалент на „baby shower” парти се празнува по различен начин, а също и по различно време от бременността, но най-често в седмия месец, когато се счита, че вече няма опасност за бебето. На бъдещата майка се поднасят подаръци, бижута, сладкиши, плодове и други, които се слагат в скута й (оттам идва и името на обичая). Ръцете на жената се изрисуват с къна, като на дясната й ръка се връзва жълт конец, който да предпазва нея и детето. Отправят се молитви към бог Ганеша, като през цялото време жените пеят специални песни и благославят бременната.

Докато слушах Чая, усетих леко главоболие, представяйки си ужасната шумотевица, която могат да вдигнат една дузина развълнувани индийки, събрани на едно място. Присъствала съм на няколко подобни женски събирания в България и за мен лично те бяха доста вълнуващи и емоционални преживявания, но поставени до индийската глъч и суетня, в този момент ми изглеждаха като тиха сбирка на безупречно възпитани английски дами.

 

 

Текст: Ивета Бургаджиева

Снимките са на авторката.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai