Ивета Бургаджиева, психолог и психотерапевт

Ивета Бургаджиева, психолог и психотерапевт

Едно от най-сериозните предизвикателства пред модерните жени са очакванията, че са длъжни да съвместяват различни и често противоречащи си роли. От себе си очакваме да бъдем едновременно всеотдайни майки, добри съпруги, страстни любовници, амбициозни професионалистки, интересни и вълнуващи жени, организирани домакини и какво ли още не. Да притежаваме магическото умение в един и същи ден да спечелим нов клиент, да обърнем достатъчно внимание на чувствата, потребностите и домашните на детето, да сготвим нещо вкусно за вечеря, различно от предишната вечер, да създадем задушевна атмосфера, в която да си поговорим с любимия мъж, след което да правим невероятен секс и т.н. И ако не успяваме ловко и бързо да обличаме и събличаме дрехите на различните си идентичности, чувстваме, че едва ли не нямаме право да принадлежим на нашето развито, постмодерно, мултитаскинг общество. С две думи – провалили сме се.

В миналото тези роли са били разделени – имало е съпруги, от които не се е изисквало да бъдат любовници, любовници, които не е трябвало да бъдат майки, и музи, от които никой не е очаквал да гладят чаршафи или да знаят как се стерилизират кисели краставички. Днес обаче всичко е на принципа „3 в 1”, чийто натиск жените усещат особено силно, когато пред тях се изправи ролята с главна буква – тази на Майката.

Солта и изкуството на баланса

По време на бременността това е едно от основните притеснения за не малко жени – как ще се справят с тази нова и толкова важна роля и как ще я съвместяват с всички останали. Истината е, че няма готова рецепта или формула за това, важно е всяка жена да намери за себе си отговора и подходящото съотношение. Както със солта – ако приемате ежедневно повече сол от необходимото, ще се разболеете, ако приемате прекалено малко количество, пак ще се разболеете. Важно е да намерим баланса, но това не изключва от време на време пресолени манджи или такива, които нямат никакъв вкус. Тайната на баланса не е в постоянното равновесие, а във волята, времето и усилията, които влагаме, за да изследваме, експериментираме и търсим.

За мъжете също не е лесно да съвместяват различни роли и между работата, ритането с приятели в неделя следобед и сърфирането в интернет да намерят място за ролята на таткото. За ролята на онзи всемогъщ и всесилен татко, който може да изтръгне дърво с голи ръце, никога не бърка и винаги е по-силен и смел от татковците на другите деца. Въпреки че виждамте все повече татковци, бутащи бебешки колички в парка, на мъжете обикновено са им необходими известно време и усилия, за да почувстват бащата в себе си и да започнат да мислят и действат от позицията на родител. За тях – поне в началото – бащинството изглежда като нещо непознато и опасно, което може да ги погълне до неузнаваемост, а това само по себе си е доста застрашително преживяване за мъжкото его.

По време на бременността у партньорите могат да се появят напрежение и тревожност поради тази натовареност с роли, стереотипи, очаквания, вярвания и т.н. Не търсете универсално и общовалидно решение, което може да прилагате всеки път, когато такова напрежение се появи. Бъдете гъвкави и отворени към вашите потребности, към потребностите на вашия партньор, както и към конкретната ситуация, тъй като те ще се променят често – по време на бременността може да са едни, след раждането на детето – други. Така или иначе откритостта, споделянето, внимателното отношение и зачитането на чувствата на другия обикновено помагат много, те са като онези невидими джуджета от приказките, които през нощта подреждат разхвърляната стая и залепят счупените играчки.

Жонглирането с различни роли може в един момент да се преживява като нелесно упражнение по ловкост и бързина, но от друга страна, разнообразието от тези роли ни позволява също така да преживеем и да се свържем с основни наши потребности. Ще бъде от полза както за вас, така и за връзката ви, ако се научите да подкрепяте своя партньор в съвместяването на разнообразните роли, за да може да задоволява важните си нужди и да внася баланс в живота си. Ако вие се научите на това важно умение, вашето дете ще има добър модел за подражание.

Сексът и бременността

И тук няма правило – бушуват ли хормоните, всичко е непредвидимо и всичко е възможно. По време на деветте месеца либидото при някои жени се засилва, докато при други значително намалява. Това може да се случи дори с една и съща жена при различните й бременности, а също така по време на една и съща бременност в зависимост от това в кой триместър е жената.

Колко сексуални ще бъдете по време на бременността, не зависи само от вашето желание, важното е обаче да не решавате, че вратата е заключена, преди да сте почукали на нея. Ако имате притеснения, най-доброто лекарство за тях е да се информирате. Противно на очакванията, бъдещите татковци също имат не по-малко притеснения и задръжки по този въпрос. Например много често опасение е, че пенисът може да нарани плода по време на половия акт, което не може да се случи, защото пенисът всъщност не достига до шийката на матката, освен това плодът лежи в амниотичен сак, който също го предпазва. Други притеснения на бъдещите родители са свързани с мисълта, че сексът може да предизвика аборт или преждевременно раждане или че бебето ще „усети”, че родителите му правят секс. Да, бебето усеща движението на телата ви, но едва ли ще може да интерпретира правилно тези движения, така че няма от какво да се притеснявате. Понякога мъжете се чувстват некомфортно, защото сексът по време на бременност смесва за тях еротичното и майчинското и това ги кара да се чувстват така, все едно правят нещо нередно. Споделянето, откритото говорене по тези теми ще позволи и на двамата партньори да се освободят от напрежението и да се насладят на интимността и физическата близост.

 

По време на бременността хормоните завихрят емоционално торнадо, от което дори и най-неемоционалните жени понякога се чувстват пометени. Често бременните преживяват усещане за вина и отговорност за тези си състояния, забравяйки, че става въпрос за биологични фактори, които не зависят от волята им. Хормоналните промени и придружаващите ги емоционални състояния не зависят от нашето намерение или от уменията ни да се справяме. Вярно е, че всяка жена преживява и се справя с тези промени по свой, индивидуален начин, но общото е, че невинаги успяваме да контролираме емоциите си.

При някои жени се забелязва повишаване на интензитета на преживяваните емоции, докато при други може да преобладава едно основно чувство, което да доминира над останалите, например тревожност или потиснатост. Трети могат да преживяват рязка смяна на настроенията през много кратък период от време. За някои бъдещи майки е много трудно да приемат, че ситуации, с които обикновено досега са се справяли, без да губят равновесие, по време на бременността ги довеждат до драматични и крайни емоционални реакции, за които нито те, нито близките им са подготвени. Често бременните се чувстват като качени на влакче на ужасите, на което не знаеш какво ще ти се случи в следващата секунда и се чудиш дали ще те обръщат с главата надолу, или ще те въртят в центрофуга. Променящите се нива на прогестерона и естрогените са една от основните причини за тези обрати в настроенията.

През първите месеци на бременността, а дори и по-късно жената извървява свой собствен Камино де Сантяго по отношение на преживяваните емоции и промени. Дори и цял живот да сте искали да станете майка, тялото и психиката ви имат нужда от време, за да се настроят на тази нова и съвсем различна вълна. Ще ви бъде по-леко, ако познавате и приемате собствените си ограничения, вместо да поставяте прекалено високо летвата пред себе си. Едно от най-големите предизвикателства пред майките – и като цяло пред родителите – е да се научат да дават, без да очакват, че даденото ще приеме желаната от тях форма. Ако започнете да учите този урок още по време на бременността, съотнасяйки го към самите вас, по-късно ще можете да го прилагате в отношенията с вашето дете. Ще ви бъде по-лесно да приемате случващото се с тялото, емоциите и душата ви, ако развиете нагласа за бременността и родителството като за постоянно разгръщащ се процес на учене, адаптация и промяна.

Данъците на бременността

За да променим нещо, първо трябва да го приемем такова, каквото е, като този принцип важи с пълна сила за човешките емоции. Колкото повече отхвърляте емоциите и преживяванията си, толкова повече те ще се връщат към вас като бумеранг. Затова приемете, че начинът, по който се справяте, е най-доброто, което може да направите в настоящия момент. Тази демонстрация на себеуважение и себеприемане ще освободи пространство във вас, което ще бъде като свободна безмитна зона за справяне с предизвикателствата на бременността.

 Ще откриете колко лесно може да се превърнете в лош данъкоплатец, но в по-спокойна майка. Освен данък „не се справям”, проверете дали може да спрете да плащате и данък „другите се справят по-добре от мен”. Сравнението с другите е като черна дупка, която засмуква всяка частица жива материя около себе си. Приемете, че хората са различни и не можем да очакваме всички да се справят по един и същи начин. Начинът, по който всяка жена преживява бременността си, зависи от дълъг списък от фактори – от жизнения опит и миналото, от хормоналните промени и начина, по който тялото реагира на тях, от нивото на стрес, от подкрепата, която получава отвън, и т.н.

Повечето съвременни жени са свикнали да се справят сами и пренасят тази своя нагласа не само във връзката си, но и в създаването и отглеждането на детето, като едновременно с това се чудят защо любимият им мъж не им помага. Ключът, който ще отвори ковчежето, пълно с жълтиците на помощта и подкрепата, се нарича „споделяне”. Така че, мили дами, учете се да споделяте с вашите партньори нуждата си от подкрепа в този нелесен за вас момент, както и като цяло отговорността на бременността, чиято тежест не е нужно да носите сама на крехките си рамене. Правейки това, вие не само ще учите мъжа до себе си също да споделя, но и ще му позволите да се чувства част от непонятното за него тайнство, наречено бременност.

Обикновено ние, жените, се оплакваме, че мъжете не разбират как се чувстваме, какво преживяваме, колко ни е трудно в определени моменти и как в тези моменти, вместо подкрепа и емпатия, получаваме от тях рационализиране и съвети. Лошата новина е, че по време на бременността това чувство може да се засили заради всички изброени по-горе фактори. Добрата новина е, че кормилото е във вашите ръце и вие можете да решите накъде да го завъртите. Също така не забравяйте, че дори да не го показват, за мъжете очакването на дете изобщо не е малко предизвикателство.

Как да се справи мъжът с емоционалната въртележка, на която се е качила неговата любима?

Скъпи бъдещи татковци, по време на тези девет месеца сигурно ще има моменти, когато ще ви се струва, че в дома ви се е настанило цяло приказно царство и всяка сутрин се будите до различна приказна героиня. Веднъж Пепеляшка ще рони сълзи до огнището, оплаквайки пропиляната си младост, друг път Снежната кралица ще ви смразява с ледения си поглед, превръщайки се минута по-късно в безгрижната Червена шапчица, подскачаща щастливо с кошничка в ръка в хола ви. Приемете, че за всичко са виновни злите магьосници – хормоните. Би било грешна стратегия, ако инвестирате усилията си в опити да накарате бременната си жена да стане по-рационална и последователна. Вместо това демонстрирайте разбиране, съчувствие и приемане на необяснимите обрати в емоционалното й състояние. Покажете й, че вярвате в способността на всеки поотделно, както и на двама ви като отбор да се справите с това предизвикателство и вашата любима никога няма да го забрави.

Дори и да твърдим, че полът на бебето няма значение, стига да е живо и здраво, всички сме наясно (кой повече, кой по-малко), че това не е така. Понякога колкото по-силно и пламенно отричаме някой факт, толкова по-важен е той за нас или толкова повече притеснения имаме във връзка с него. Полът на детето не може да няма значение за родителя, защото тя или той много добре знае какво означава и колко определящо е да бъдеш жена или мъж. Всеки човек натрупва голяма част от индивидуалния си опит през половата идентичност и от тази гледна точка именно полът дефинира не малка част от личността и нейните преживявания. И вместо да се плашим или да отричаме този факт, по-добре да се опитаме да го разберем.

Все повече майки предпочитат да не научат предварително пола на детето си, защото си дават сметка колко чувства и очаквания се инвестират в тази посока. Например жени, които са имали проблеми с приемането или изразяването на собствената си женственост, не искат да имат момиче именно поради тази причина. В такава ситуация бъдещата майка може да преживее цяла палитра от негативни чувства като объркване, отхвърляне и чувство на вина, ако разбере, че очаква момиче. Или жена, която се е сблъсквала с много насилници в живота си и затова преживява мъжете главно през агресивността им, може да се страхува да роди дъщеря, за да няма и тя същата участ. Или пък бъдеща майка, която не е успяла да утвърди себе си професионално, защото дълбоко в себе си смята, че жените са слаби, пасивни и подчиняеми, е естествено да предпочете да роди „силно” момче, вместо момиче. Оставям на въображението на всеки да си представи как могат да се развият отношенията между дете и родител, който несъзнателно носи такава нагласа в себе си.

Вътрешният родител

Дали ще знаем пола на детето си преди раждането, няма голямо значение, ако не сме отворени да разберем собствените си модели. Преди да стане родител на някой друг, жената или мъжът трябва да са способни да бъдат родители на самите себе си. Ако аз съм жена, това означава да развия онази силна вътрешна майка, която да се грижи за моите чувства и потребности, както и да подхранва връзката ми със самата мен, за да мога да знам коя съм, откъде идвам и накъде съм се запътила. Вътрешната майка е любяща и подкрепяща, но няма да ни позволи да живеем със заблуди за себе си именно защото иска най-доброто за нас. Ако имате крайна позиция по отношение на пола на бебето, независимо дали смятате, че е изключително важен, или че няма никакво значение, запитайте се какво във вашия личен опит ви е накарало да мислите така. И какво мисли вашата вътрешна майка по въпроса.

По свой образ и подобие

Много често родителят предпочита дете от собствения си пол, което е пряко свързано с инстинкта за възпроизвеждане и продължение. Човек пресъздава себе си, което е естествена биологична потребност, която се превръща в неестествена, когато се опитаме да напъхаме друго човешко същество в собствения си калъп.

Разбира се, полът на бебето е въпрос, който има не само психологически, но и социално-икономически измерения. И до днес в много традиционни култури в Азия се предпочитат синове, защото се приема, че те остават в семейството, за да се грижат за собствеността и продължаването на рода, докато дъщерите го напускат. Може да смятаме тези възгледи за старомодни, но в немалко семейства и у нас тази нагласа продължава да се предава от поколение на поколение. Въпреки че е загубило част от влиянието си, семейството и връзките между членовете му са все още силен фактор, който влияе върху живота и изборите на отделния човек.

 

 

 

 

 

 

 

Създаването на дете и всички съпътстващи това събитие промени са мощен катализатор, който има потенциал да трансформира едновременно вътрешния и външния свят на бъдещата майка. Деветте месеца са като огледало, в което жената може да се огледа и да изследва кои са важните неща в живота й. Ако не живеем в синхрон с нашата собствена истина, може да се окаже, че вътрешната ни Снежанка трябва да измине цялото онова дълго и трудно пътешествие от приказката, свързано с отровни ябълки и зли мащехи. За да се превърне в майка, в жената трябва да умре символично младото наивно момиче и да се роди зрялата и осъзната кралица, владетелка на собственото си царство-господарство.

Женската линия

По време на бременността жената усеща по-силно принадлежността си към кръга от близки хора – семейство, родители, приятели. Дори до този момент да се е чувствала напълно самостоятелна и независима, сега бъдещата майка усеща свързаността си с близките по-дълбоко, особено с жените в рода. Понякога по време на бременността отношенията със собствената майка се променят. Навлизайки в непознатите земи на майчинството, някои жени започват да разбират по-добре своята майка, както и да търсят повече контакт с нея или с други по-възрастни жени в семейството. Чрез свързването си с тях бременната жена може да усети себе си като част от онази непрекъсната женска линия, която създава и отглежда живота от вечни времена чак до ден днешен.

Понякога майката може да се почувства детронирана от бременната си дъщеря и да изпита ревност, защото ролята на Кралица-майка й е отнета. Жени, които не са успели да открият собствената си индивидуалност и да я изживеят пълноценно в живота, могат силно да се вкопчат в ролята на майката. Тъй като не успяват да изразят себе си по друг начин, те за нищо на света не желаят да отстъпят тази изконно женска роля на друг, било то и собственото им дете. Това, разбира се, е обречена на неуспех битка, защото човек не може да спре колелото на живота да се върти, колкото и усилия да полага. Когато позволим една роля да ни погълне изцяло, страхът да я изоставим може да е толкова голям, че да се преживява като загуба на идентичност. Ако майката не осъзнава собствените си чувства или не може да се справи с тях, това може да породи напрегнати отношения с дъщерята в този нелесен за самата нея момент, в който тя има нужда от майчината подкрепа.

Пъпната връв

Когато пъпната връв между дъщерята и майката още не е прекъсната на емоционално ниво, бременната жена има нужда да извоюва своята самостоятелност, за да може самата тя на свой ред да „пререже” пъпната връв със своето дете и да му позволи да стане независим човек. Става дума за онази силна свързаност с майката, която защитава живота на малкото дете, но може да застраши зрелостта на възрастния човек. Ако иска по-късно да изгради пълноценни отношения с детето си, бременната трябва да може да отстоява собствените си граници, а също и границите на новото си семейство. Ако родителите все още ви се бъркат и не уважават правото ви да вземате самостоятелни решения, може би именно сега е моментът да очертаете периметъра на тяхната намеса. С най-близките е най-трудно да отстоявате себе си, но е добре именно сега да потърсите баланса в приемането на помощ от страна на родителите, но и ясно да посочите границата докъде могат да стигнат.

Независимо какви са отношенията с родителите, бременността и раждането на детето са време, в което жената има нужда от близките си. Според изследвания майки, които са получавали по-силна емоционална и социална подкрепа от партньора и семейството си, имат по-малко симптоми на следродилна депресия и тревожност след раждането, а техните бебета са по-устойчиви на стрес. Когато бременната няма партньор до себе си, особено важно е най-близкото й обкръжение да й осигурява адекватна помощ и внимание, за да не се чувства тя изоставена.

Питане му е майката

Ако искате да помогнете на вашата любима жена, дъщеря, приятелка или близка, но не знаете по какъв начин, най-добре попитайте самата нея. Това ще спести разочарования и на двете страни. Неприятни разминавания между предлагания и желания начин на подкрепа се случват по-често, когато хората са от различни поколения или различни полове. Но дори да имате много голям жизнен опит или да си мислите, че познавате отлично бременната, постарайте се да откриете от какво наистина има нужда тя. Това важи с пълна сила за бъдещите татковци, за които е трудно да разберат през какво минава жената и колко важно за нея е да получи разбиране и помощ. Бременните често се оплакват от липса на адекватна и достатъчна подкрепа от страна на партньорите си, което увеличава нивото на преживения стрес едновременно при майката и бебето. Затова, ако осигурявате подходяща помощ на любимата жена, по този начин ще се погрижите както за нейното здраве, така и за здравето и благополучието на вашето дете.

Когато стане дума колко паметно събитие в живота на жената е майчинството, си спомням за недостъпната и капризна принцеса от приказката за цар Дроздобрад. Представям си как всички значими случки и хора са се наредили на опашка пред негово височество Женското сърце и чакат смирено то да отсъди кой кандидат е оставил най-забележителна следа в него. Любимият мъж, сватбеният ден, професионалните успехи са все достойни претенденти за ръката на престолонаследницата, но победителят обикновено е друг. Нищо не може да проникне толкова дълбоко в женската същност и завинаги да остане там, както детето.

Чрез бременността и майчинството се реализира в най-силна степен една от най-значимите прояви на женската същност, а именно потребността и умението да се свързваме с другите. Зачеването, износването и раждането на дете отразяват способността на жената да пази и предава нататък безценния дар на живота. Но създаването на дете само по себе си не гарантира място в пантеона на добрите майки. Както в приказката принцесата извървява доста дълъг път, за да превъзмогне своите ограничения и да стане достойна царица, така в собствения си живот жената се учи всеки ден как да бъде по-добра майка. И ако има нещо, което помага в този процес, то е способността да останем свързани с нашия вътрешен цар Дроздобрад, онази част от нас, която постоянно ни поставя пред изпитания, учейки ни как да надскачаме самите себе си.

Противоречията на майчинството

В майчинството жената преживява непознати досега уязвимост и крехкост, тъй като животът й започва да зависи и да се определя изцяло от друго човешко същество. Това ново състояние, което на моменти се преживява като безпомощност, може да бъде голямо предизвикателство за жени с по-силна нужда от контрол и автономност. За други мисълта, че ще бъдат изцяло отговорни за живота на своето дете и всяка тяхна грешка може да има сериозни последствия, е способна да кастрира не само вътрешния им усет как да бъдат майки, но дори и самото желание да родят. В други моменти майчинството може да се усеща като източник на сила и борбеност, непресъхващ вътрешен извор на живата вода.

Това люшкане на махалото между преживяване на сила и слабост е част от нелесната опитност на родителството. Да бъдеш родител е като продължаваща десетилетия инициация за преминаване в зрялост и неслучайно една от основните задачи на съзряването е именно превръщането на жената в майка и на мъжа в баща. Хората с повече опит знаят, че ставането родител е процес, който продължава цял живот, а не е нещо, което ти се случва с прерязването на пъпната връв.

Съзнателна бременност и родителство

Родителството има две основни функции. Едната е да създадем подходяща физическа, емоционална и социална среда за отглеждането на здраво, пълноценно и самостоятелно човешко същество. Другата е да ни изправи пред самите нас, да ни срещне с всичките ни ресурси и дефицити, вътрешни противоречия и нерешени конфликти. Детето е като огледало, което ни отразява, атлас по анатомия за нашето собствено вътрешно устройство.

Еуфорията, в която изпадат много жени, съзрели двете заветни чертички на теста за бременност, понякога им пречи да осъзнаят комплексността на случващото се. За съжаление, част от тях продължават да живеят в тази еуфория дълго време след това. Не казвам, че радостта от майчинството пречи, но както при всяко важно събитие, добре е човек да запази трезвия поглед и да си задава въпроси. Осъзнатата бременност и майчинство е точно това – умението и смелостта да не спираме да се питаме и да търсим по-добрия избор за детето, за нас и за отношенията в семейството. По-доброто невинаги е по-лесното, това често означава да вземаме трудни решения и да сме готови да бъдем последователни в отстояването им, независимо от цената.

Майчинството е изпълнено с противоречия, тъй като през различните периоди то изисква противоположни умения и способности. Както в началото трябва да посветим живота и грижите си на безпомощното същество, което сме създали, така по-късно логиката на живота изисква от нас да започнем да го отделяме от себе си, подготвяйки го за момента, когато ще ни напусне. Една от големите трудности пред повечето майки е да не гледат на детето си като на свое продължение, а като на отделен и понякога напълно различен човек със свои потребности, интереси и съдба. Независимо за какви отношения става дума, хората често правят грешката да дават на другите това, от което те самите имат нужда. Безусловната любов предполага да сме достатъчно отворени във всеки един момент да чуем и приемем, че детето ни има нужда от нещо различно от това, което ние смятаме, че му е необходимо. И да сме готови да се учим и променяме, за да можем да му го дадем.

Отношенията с бъдещия татко

Всичко казано дотук се отнася и за бащата. Някои партньорства не издържат на предизвикателствата на родителството, особено ако са имали очаквания бебето да „оправи нещата”. Появата на детето обикновено подчертава кои са ситуациите, в които една двойка има ресурси да се справи, както и в кои ситуации тя „издиша”. Всяка голяма промяна в семейството води до сътресения и ако липсва здрава основа, изградена върху общуване, откритост, уважение и зачитане на другия, бременността и родителството могат да се превърнат в истинско „бреме”.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo