Д-р Иванка Ежова

Д-р Иванка Ежова

Доктор по клинична психология, завършила образованието си във Франция. Днес тя работи за един от най-престижните университети в света – Кингс Колидж Лондон, където участва в развитието на международни проекти в сферата на детското и семейното здраве.

За никого не е тайна, че през последното десетилетие интернет и информационните технологии навлязоха в почти всеки дом, променяйки не само комуникацията в семейството, но също и личностното, когнитивното, емоционалното и социалното развитие на най-малките.

Вече не е странно да видим майки, гледащи към телефона си на детската площадка, или малки дечица, хранейки се вкъщи, вперили поглед в таблета на масата. Тази нова тенденция има обаче една скрита страна, а именно отрицателните последствия, които техниката може да предизвика върху децата и семейството. В тази статия ще обърнем внимание на семейното общуване и развитието на най-малките, които прекарват много време пред таблета или телефона.

Общуването – основно поведение, което децата развиват от раждането

Общуването е в основата на човешкото развитие. На хората е генетично и социално заложено да живеят сред себеподобни. Казано с други думи, човек не може да бъде сам. Той има нужда от други хора, които ще му помогнат да развие своя потенциал и капацитет.

Вниманието

Както съм подчертавала в минали статии, семейството е първото общество, с което детето взаимодейства. Още от първите минути след раждането бебчето изпитва физически, социални и емоционални нужди. То трябва не само да бъде нахранено, но също и обгрижено, като му се обръща внимание и му се говори. Вниманието е изключително важен аспект. То е вид валидиране и признаване, че малкото, плачещо и беззащитно същество, което преди минути или часове се е появило на бял свят, е човек, който също съществува. Това признаване на човешкото съществуване, за което хората не си дават сметка, поставя основата на едно нормално личностно и емоционално развитие. Замислете се как през целия ни живот – от детска, през юношеска и зряла възраст – хората търсим внимание под различни форми и в различни контексти: любовен, социален, професионален и т.н. Всяка липса на внимание потенциално поражда отрицателни емоции, като тъга или гняв, и е свързана с много проблематики, като ниско самочувствие или ниска самооценка.

Запомнете: колкото и да сте изморени, колкото и да ви липсва време, една прегръдка и една мила дума вършат чудеса, гарантирайки една стабилна и здравословна основа, върху която детето ще изгради своята личност. В първите години от живота му неговoто развитие напълно зависи от вашето внимание и обич. Телефонът и таблетът пречат на вниманието. Детето може подсъзнателно да се почувства отхвърлено, нежелано или пренебрегнато. Тези чувства поставят основи за развитието на негативни емоции, които могат да причинят страдание или душевни пробламатики по-късно.

Стимулирането

Всички майки са забелязали, че колкото повече стимулират детето, толкова повече то има желание да научава нови неща и да експериментира нови ситуации и поведения. Стимулирането е в основата на когнитивното и психомоторното (двигателното) развитие на детето.

Една от ролите на родителя е да покаже и да даде пример на детето. Примерно, ако майката разговаря много със своето дете, чете приказки с него и го прави участник в игри, насочени към развитието на речта, детето ще научи много нови думи. Това ще му позволи да се изразява по-добре словесно, както и да обяснява своите емоции.

На хората е генетично заложено да се движат. Развитието на технологиите налага един по-седентарен начин на живот, който може да има отрицателни ефекти не само върху развитието на двигателната система на детето, но може да причини и проблеми с ранно затлъстяване, липса на интерес към заобикалящия го свят и другите деца.

Колкото повече детето има интерес към заобикалящия го свят, толкова повече то ще се стреми да научава нови неща. По този начин ще развие научаването като поведение, ще разбере ползите от това да разширява своя светоглед и да търси нови посоки и начинания.

Запомнете: прекарването продължително време пред телефона или таблета пречи на детето да постигне посочените поведения, което минимизира шансовете то да има балансиран живот в зряла възраст.

Развитието на въображението

Друг важен аспект в човешкото развитие е въображението. То е в основата на креативността при децата. Детето я развива, когато му се четат книги или му се разказват истории, които то ще си представи и ще пречупи през своя собствен детски светоглед. Може би ще съчини своята версия или своя собствен край на историята. По този начин то се научава мисловно да създава и пресъздава различни реалности и ситуации.

Колкото по-креативно е едно дете, толкова по-лесно ще намира многобройни решения, когато е изправено пред по-трудни ситуации. Това ще му даде една прекрасна база за зряла възраст и подсъзнателно ще му подскаже, че за всяка ситуация има решение, стига само да помисли малко повече. Креативността също е свързана със самочувствието, вярата в себе си и автономността.

Екраните, които детето продължително наблюдава, налагат истории и картини, които пречат на детето да създаде свои собствени. По този начин то копира и възпроизвежда нещо видяно, вместо да създава нещо ново.

Запомнете: четете повече приказки на децата, играйте на семейни игри или му купете игри, които ще му позволят да развие своето въображение.

Както съм подчертавала и преди, майчинството е най-трудната задача. Всички водим динамичен живот и често сме изморени физически и психически. Колкото и да ни е тежко, трябва да имаме едно наум, че технологиите могат да ни гарантират минути спокойствие, като разсейват детето, но това разсейване не трябва да се превръща в начин на живот и възпитание.

Появата на бебчето обръща живота на семейството на 360 градуса. Родителите не само трябва да преразгледат почти всеки аспект от техния живот (примерно социални контакти и професионална заетост), но и трябва да решат колко време майката ще остане вкъщи, за да се грижи интегрално за своята рожба.

Клиничната ми практика ме мотивира да твърдя, че за разлика от Западна Европа и Америка, където тенденцията е жената да се завърне на работното място 3 или 6 месеца след раждането, българската майка често предпочита сама да поеме грижата за детенцето, докато то навърши 2 годинки. Тези разлики се дължат на много фактори. Те засягат социалната, националната и културната принадлежност на родителите, както и различни вярвания и твърдения относно връзката между майката и детето в най-ранна детска възраст.

В тази статия ще анализираме ситуацията на дългото майчинство. Ще разгледаме някои теории и ще дадем примери относно неговите предимства и недостатъци. 

Връзката между майката и детето

Някои дисциплини и поддисциплини, част от западната клинична психология, посочват различни теории спрямо това колко време майката трябва да прекара с детето си в първите месеци от неговия живот.

Когато детето се ражда, то е запълно зависимо от своите родители и по-специфично от своята майка. Тя трябва да му осигури не само храна и базова, фундаментална грижа (примерно смяна на памперс, къпане и т.н.), но и трябва да му даде топлина, внимание, закрила и любов.

Човешката личност се развива още от раждането, въпреки че детето не може да говори и видимо не може да комуникира. В Обединеното кралство, където упражнявам професията си на психолог и научно лице, много е разпространена теорията за емоционалната привързаност  (англ. Attachment).

Идеята е следната: майката трябва да помогне на детето да се изгради като уравновесена и щастлива личност в зряла възраст чрез своята майчина грижа, стремейки се да покрие неговите нужди и липси, но и да даде адекватен отговор на неговите искания и желания. Какво означава това? Тя трябва да намери деликатна граница между това да помага на детето да се развие, но и да не го задушава, пречейки по този начин на неговото развитие.

Силното присъствие на майката: правилно или не?

Много майки вярват, че ако сами се грижат за детето си до 2-годишна възраст, дарявайки го със своето стопроцентово присъствие, това ще му осигури солидна основа за бъдещето. В това няма нищо лошо, но винаги родителят трябва да се замисли дали това, което си представя, че е правилно за детето, наистина е правилно.

Много майки са ми споделяли, че продължителното застояване вкъщи потенциално провокира стрес и други отрицателни емоции, като гняв, агресия и фрустрация. Това се дължи на много фактори, които са директно и индиректно свързани.

Ще посоча следните фактори:

  • Липса на социална и професионална среда, защото майката не работи.
  • Липса на интимност в двойката, защото съзнанието на майката е обърнато главно към детето и бащата остава на втори план.
  • Конфликти в двойката, когато майката поиска помощ от таткото, а той й каже: ,,Ти какво правиш по цял ден? Аз съм на работа. Изморен съм. Ти се грижиш за детето’’.
  • Липса на автономност при детето, което постоянно търси своята майка, защото е свикнало с нейното присъствие.
  • Пълна отдаденост на майката към детето, което се превръща в основен смисъл на нейния живот.

Някои майки са се оплаквали, че детенцето прохожда по-късно или изпитва трудности да общува с други деца на детската площадка, защото търси нейното присъствие във всяка ситуация. На подсъзнателно ниво майката може да бъде ,,част от детето’’ както за него, така и за нея. В този случай силната майчина любов се превръща в пречка. Майката трябва да се замисли какви граници ще положи, за да може детето да разбере, че е автономна личност. Майката трябва и да си даде сметка, че тя не живее за и през детето и нейната личност не се определя с ролята й на майка. Тя също е жена, съпруга, приятелка и човек, който има своите собствени нужди и желания. Това е напълно нормално.

Кой е правилният метод?

Не съществува универсален метод, който да се прилага към абсолютно всички семейства и майки поради различията в социален, национален и културен план. Фактът, че майката ще прекара много време с детето си в първите месеци или години от неговия живот, не е гаранция, че ще му даде най-добрия старт. Още от времето на Зигмунд Фройд, който е творил в края на 19-и и началото на 20-и век, знаем, че прекалената и продължителна близост не е здравословна нито за майката, нито за детето, нито за двойката. Детето има нужда от физическо и психологическо пространство, където да развие своите собствени качества без родителска помощ. Когато детенцето ви падне на детската площадка или е ударено от друго дете, това не значи, че незабавно трябва да се намесите. Оставете го само да се справи със ситуацията и се намесете, ако тя излиза от контрол. По този начин детето ще започне да разбира, че вече не е на сто процента зависимо от своите родители, както е било, когато се е родило. По този начин ще започнат малко по малко да му растат криле, които ще може да разпери, когато порасне.

Запомнете:

  • Ако майката не е неотлъчно до детето, това не означава, че тя е лоша майка.
  • Прекалената близост може да попречи на детето да развие своята автономност.
  • Прекалената отдаденост към детето може да попречи на интимността в двойката.
  • Майката е не само майка. Тя е жена, съпруга, приятелка и човек с кариера.

Според статистически проучвания, проведени от Световната здравна организация (WHO – World Health Organization), всяка година се случват между 40 и 50 милиона аборта. Тази цифра съответства на около 125 000 аборта на ден. В някои случаи става въпрос за нежелана или неочаквана бременност, а в други за зачеване, плод на сексуално насилие.

В тази статия ще обърнем внимание на психологичните аспекти в ситуациите, когато жената решава да прекъсне своята бременност. Темата за абортите вследствие на сексуално насилие няма да бъде обсъждана в този материал.

За или против абортите

Тази тема винаги е актуална и плод на многобройни конфликти поради различните мнения, които я характеризират. Религиозната гледна точка гласи, че жената трябва да даде живот, независимо дали бременността е планирана, или не. Абортът се счита за отнемане на живот и по тази причина е конотиран отрицателно. Чувствата и емоциите, които това събитие създава, също са негативни: вина, тъга, болка, срам или съжаление.

В много случаи жената не говори публично или открито, защото се страхува да не бъде съдена от околните. Тя предпочита да притъпи болката и с времето се надява да ,,забрави’’ какво е сторила или да се ,,поправи’’, когато дойде моментът тя да бъде подготвена да стане майка. Грижата за следващото желано или очаквано дете се  превръща във вид ,,поправка’’. Този етап може да бъде терапевтичен за майката, която ,,изкупва’’ своя дълг към нероденото дете.

Други гледни точки гласят, че абортът е начин да се избегне страдание за детето и за майката. Лоша финансова ситуация, липса на емоционална зрялост, потенциални проблеми относно възпитанието или неблагоприятна среда за отглеждане на дете са сред мотивациите, които подтикват жената да не запази своето дете. Страхът от непознатото и от провала са други главни причини.

Едно нещо е сигурно – крайното решение е изключително трудно и потенциално поражда вътрешни конфликти, където личният избор се бори с религиозната, културната и националната принадлежност на майката и това какво би казало обществото, ако тя реши да не запази своето дете.

Как да се вземе адекватно решение?

Въпреки че съществуват различни дебати, визии и мнения спрямо аборта, няма универсална дефиниция за това дали това е правилен, или неправилен акт. Прекъсването на една бременност е лично и интимно решение, което не засяга обществото, а пряко и единствено касае създателите на детето.

Тъй като това решение е необратимо, то е свързано с последствия, които оказват трайно влияние върху психиката на родителите. По тази причина жената трябва да е 100% сигурна. В противен случай потенциално могат да се появят трайни вътрешни конфликти, носители на отрицателни емоции.

От психологична гледна точка няма правилно или грешно решение – има обмислено решение, което напълно съответства на визията на жената относно майчинството, възпитанието, децата и живота като цяло.

Ако жената реши да запази детето просто защото обществото е по-положително настроено към тази опция, но не се чувства готова да бъде майка, е възможно тя да изпита много по-големи трудности от нормалното. По този начин връзката майка–дете може потенциално да създаде база за развитието на психологични и емоционални проблеми при детето. То може непряко и подсъзнателно да почувства, че не е желано или отхвърлено, въпреки че майката полага грижи и присъства физически до него. Този пример, разбира се, не е универсален и както подчертахме по-горе, няма точно определение, нито списък от възможни проблематики.

Важно е да се подчертае, че при някои жени не се наблюдават вътрешни конфликти. Те са сигурни в своето решение, независимо дали то е в полза на детето, или желано прекъсване на бременността.

Ролята на психолога

В днешно време много клиники, гинеколози и семейни лекари работят с психолози, които могат да донесат адекватна помощ в подобни ситуации. Тъй като абортът е лично и интимно решение, носител на необратими последствия, намесата на специалист е желателна и важна.

От когнитивна гледна точка силната емоция пречи на вземането на решение. С други думи, ако жената е подвластна на своите трудности и отрицателни емоции, тя е подложена на по-голям риск да вземе решение, за което може да съжалява в бъдеще. Ролята на психолога е да й помогне да разгледа всички аспекти, плюсове и минуси, за да вземе най-доброто решение. Той осигурява също подкрепа, която е професионална, външна и неутрална.

Най-важното нещо е да се неутрализират чувствата на вина и срам. В тези ситуации обществото мисли първо за бебето, но не трябва да се забравя, че жената и нейните чувства също са от голямо значение. Тя е човек и като всеки човек не е нито перфектна, нито безгрешна.

Какво трябва да запомним?

  • Няма универсално определение спрямо това дали абортът е положителен или отрицателен акт.
  • Той е потенциален източник на вътрешни конфликти и на отрицателни емоции, като вина, срам или тъга.
  • Нито една жена не е застрахована един ден да бъде изправена пред подобен избор.
  • Абортът е личен и интимен избор и засяга единствено създателите на детето.
  • Общественото мнение спрямо аборта допълнително конотира негативно това събитие.

Д-р Ежова съветва...

В световен мащаб средната възраст на зачеване на първо дете нараства все повече и повече. Клиничната ми практика с частни клиенти в Лондон ме подтиква да твърдя, че в развитите западноевропейски държави жените с висше образование и успешна кариера често правят избора да оставят майчинството след развитието на своята кариера. Те не се страхуват да родят на 35 или 40+, въпреки рисковете, които една по-късна бременност може да донесе на майката и на детето.

В този специфичен контекст късната бременност може да се окаже проблематична не само от биологична и здравна гледна точка. Работила съм с много пациентки, които споделят, че по една или друга причина са необвързани в момента, в който искат да станат майки, и притиснати от възрастта, избират да поемат по този път сами.

В тази статия ще обърнем внимание на психологичните аспекти, свързани с желанието на жената да създаде дете сама.

Възможно ли е жената да стане майка сама?

Дори и най-малките деца знаят, че за да се създаде един нов живот, винаги трябват двама – мама и татко. През последните десетилетия развитието на медицината пречупи този стар принцип. Човек днес може да контролира природата и нейните естествени закони. Жената може да стана майка сама, чрез инвитро оплождане.

Този процес обхваща множество етични, психологични и социални въпроси, на които бъдещата майка трябва да си отговори, преди да предприеме посочената процедура. В противен случай тя потенциално излага на емоционално страдание себе си, както и бъдещото си детенце.

Проблем ли е да се създаде дете от един родител?

От психологична гледна точка няма никакъв проблем една жена да реализира желанието си да вдъхне живот и да отгледа едно здраво и уравновесено дете. Проблемите тук идват повече от културните вярвания, различия, стереотипи и ограничения, които могат да породят чувства на срам, вина, тъга, неразбиране или отхвърляне.

Както в Западна, така и в Източна Европа подобни ситуации остават табу и общественото мнение е по-скоро отрицателно, отколкото положително. Това подтиква майките да крият своята история. От една страна, това прави тяхното изживяване още по-трудно. От друга страна, не се дава гласност на този вид майчинство, което не само съществува, но и зачестява все повече.

Има ли рискове за детето?

Като клиничен психолог, често съм чувала твърдението, че липсата на баща може потенциално да предизвика душевни и емоционални проблеми при детето, които да окажат влияние, когато то порасне.

Подобни твърдения са грешни. Те са по-скоро повлияни от стереотипи и социални вярвания и не са научно доказани. В клиничната психология има разлика между биологичен родител и ролята, която имат мама и татко. Биологичният родител дава живот, но много по-важна е ролята, която той ще има в отглеждането и възпитанието на рожбата си.

Ако вземем за пример едно класическо семейство, където мама и татко се грижат за своето дете, но татко има проблеми с алкохола, пренебрегва детето и е агресивен с мама – в този конкретен случай потенциално има много по-големи рискове детенцето да развие душевни или поведенчески проблеми в сравнение с детето, което е създадено и се възпитава единствено от своята майка. Запомнете, че когато става въпрос за майчинство и бащинство, нещата са много сложни и относителни. Генерализирането и съденето на родителите не носят нищо конструктивно и позитивно.

Как майката трябва да комуникира с детенцето си?

Комуникацията между майката и детенцето е от изключително значение. Рано или късно то ще започне да задава въпроси за липсата на татко. Майката трябва да отговори на тези въпроси искрено и внимателно, колкото и трудно да бъде това. Жената, която създава дете сама, не е самотна майка, защото тук няма нито биологичен баща, нито мъжка фигура, която символично да заеме тази роля.

Преди време моя пациентка ме зададе следния въпрос:,,Чудя се дали да използвам анонимен донор, или да дам шанс на бъдещото ми дете да намери един ден своя баща? Дали ще ме напусне и отиде при татко си? Ако избера анонимен донор, постъпвам егоистично, като го лишавам от тази възможност. Какво да правя?”.

В този контекст няма правилен или грешен избор. Всяка посока, която избере майката, носи своите последствия, които трябва да бъдат ясно и точно дискутирани и обяснени на детето, когато дойде моментът. Майката не трябва да се срамува да обоснове своите решения и искрено да защити позицията си. Ако например изборът на анонимен донор е свързан със страх от изоставяне, както в примера по-горе, това трябва да бъде споделено с детето. Не е изключено на първо време то да прояви негативни емоционални реакции, като гняв или неразбиране. Тези реакции са нормални и отминават с времето.

Има ли определена възраст за разговор с детето?

Още от най-ранна детска възраст детето ще забележи, че не расте в класическо семейство. Неговите връстници също ще допринесат за това усещане чрез задаването на неудобни въпроси или коментари. ,,Истината излиза от устата на децата’’, казва една френска поговорка. Понякога тази истина е болезнена, но това в никакъв случай не е показател за развитието на душевни, емоционални и поведенчески проблеми, както подчертахме по-горе.

Майката трябва да е неутлъчно до детето, особено когато вижда в него неразбиране или страдание, свързани с тази тема. Едно кратко обяснение, адаптирано на езика и възрастта на детето, прави чудеса. Консултацията със специалист също е позитивна, както и уведомяването на училището за избора на майката. Запомнете, че всяка тайна рано или късно се разкрива и последствията в този случай могат да се окажат рискови не само за детето, но и за неговата майка, която с избора си да зачене сама, избира да носи цялата отговорност. По тази причина съответният избор трябва да бъде много добре премислен, със своите плюсове и минуси, както от емоционална, така и от социална и икономическа гледна точка.

Запомнете:

Няма добър или лош избор, когато става въпрос да вдъхнете живот. Има премислен избор, в който носите отговорност до края на живота ви за вас и вашето дете.

Когато двама души се срещнат и заживеят заедно, напълно нормално е след известен период да се появи детенце. Ако за някои влюбени тази поява е планирана и очаквана, за други нещата са малко по-сложни.

Според доклад на известната американска организация „Child trends” между 2006 г. и 2010 г. 37% от ражданията в Съединените щати са били непреднамерени. По-голямата част от тези 37% съответстват на раждане, което не се е случило в правилния момент (примерно бебчето е дошло по-рано или по-късно), като за някои двойки детенцето е било нежелано.

В тази статия ще обърнем внимание на децата, плод на нежелана бременност – тогава, когато един от родителите не иска детето.

Мама иска да запази детето, а татко не

Родителството е процес, който се изживява по съвсем различен начин от двата пола. Бащинството и майчинството не са едно и също нещо. Да дадеш живот и да обгрижваш своето дете, е генетично заложено при жените. Една от основните им роли е да бъдат майки и да продължат човешкия род. Това поведение е като инстинкт и често надделява над други аспекти, формиращи женската същност като жена съпруга, приятелка, кариеристка.

При мъжете бащинството се характеризира повече със закрилата и финансовата сигурност на семейството. Мъжът участва в създаването на живота, но не го дава директно. Неговата емоционална инвестиция в продължението на човешкия род съответно е различна.

Легитимно и нормално е жената да желае да запази детето си, въпреки несъгласието на своя партньор.

 

В този случай тя трябва да вземе под внимание следните потенциални последствия:

Трудностите да бъдеш самотна майка

Нежеланата бременност може да подтикне към раздяла, ако партньорът твърдо не желае да бъде баща. Да бъдеш самотна майка, изисква усилия в организационен, финансов и емоционален план.

Частната ми практика на клиничен психолог ме подтиква да твърдя, че когато жената вземе решение да запази детенцето си и да го отгледа сама, често тревогите са насочени към финансовия аспект на тази ситуация. Той е от огромно значение, защото е свързан със сигурността в отглеждането на децата, но в никакъв случай не е най-важният. Както сме обсъждали в предишни статии, любовта и вниманието са основните чувства, които трябва да се предадат на детето, за да може то да се превърне в здрава и уравновесена личност. Когато няма татко, майката често поема ролите на баща и майка. Тук е важно да отбележим разликата между биологичния родител (човека, който дава живот) и родителя, който е пряко ангажиран в отглеждането и възпитанието на детето. От психосоциална гледна точка родител е не този, който дава живот, а този, който дава обич, внимание и възпитание.

Когато биологичният баща отсъства от семейното гнездо, други мъжки фигури, като дядото, чичото, учителят в училище или новият партньор на майката могат да поемат ролята на баща. Някои деца инвестират емоционално фиктивни герои от детски филми, предавания или книги и им приписват бащини функции. Тези фиктивни герои могат да бъдат примери за тях и детето да се идентифицира в положителни техни качества. Например едно момченце може да иска да бъде добро и храбро като Супермен, ако няма пряка мъжка фигура, която да имитира. Същият процес е валиден и за децата, отгледани в класически семейства.

Отсъствието на бащата от отглеждането на детето не е фактор, който на 100% ще причини негативни психологични или емоционални последици. Това се дължи на адаптационните и защитни механизми, които всяко дете развива от най-ранна детска възраст и които запълват детските липси чрез инвестиране на други мъжки фигури.

Може ли да се приеме решението на бащата

Както в класическите семейства, така и при самотните майки от важно значение е речта, която майката предава на детето относно неговия баща. Ако майката вербализира пред детето негативни мисли и нарицания спрямо бащата, това може потенциално да провокира отрицателна визия за бащинството и семейството. Тази отрицателна визия може да попречи на детето да създаде здрави любовни взаимоотношения в зряла възраст. Колкото трудна и нечестна да е една ситуация, положително настроената реч спрямо бащата е най-добрият вариант. Когато детенцето порасне, майката може да му обясни историята в нейните детайли, още повече че много деца на самотни родители държат да знаят истината за своя произход. От психологична гледна точка това желание е конструктивно, нормално и легитимно. Колкото и да е трудно, отговорът трябва да е праволинеен и искрен.

Детето не е припознато от своя баща

В някои случаи бащата не желае да даде фамилното си име на своето дете. Много мои пациентки се притесняват, че ако рожбата им не е припозната от таткото, това може да предизвика отрицателни психологични и емоционални последствия. Истината е, че както в класическите ситуации, така и тук не толкова името, а грижата и любовта са основни фактори в изграждането на човешкия характер и личност. Не се притеснявайте и не се чувствайте виновни, ако детенцето не носи името на таткото.

Трябва ли майката да се чувства виновна

Самотната майка не трябва в никакъв случай да се чувства виновна за създалата се ситуация. Нежелана бременност може да се случи на всяка жена и както подчертахме в началото на статията, изборът да се запази детето, е личен и легитимен. Запомнете, че отглеждането на децата в класическо семейство (когато мама и татко живеят под един покрив) не е гаранция, че детето няма да развие определени проблематики по-късно. В този ред на мисли, да бъдеш самотна майка, не означава, че детенцето няма да се превърне в здрава и уравновесена личност. Всичко е много относително и често животът носи изненади, които не сме очаквали.

Самотните майки са жени герои, както всички останали майки, защото една от най-трудните житейски задачи е да дадеш живот и да отгледаш този живот, своето дете.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем Живокост-балсам
Untitled 4
Крем Бифлекс
Untitled 3
Крем Антисиняк-Експрес
123456654321
Крем Антисиняк-Експрес с гримиращ ефект
Untitled 1
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл