В началото бе... промяната

У вас се е зародил Нов живот, а вие може би още не знаете за него. Първият месец на бременността е противоречив и объркващ като метеорологична прогноза. Онези, за които бременността е желана, я приемат като най-важното събитие в живота си. За тях тя е благословия. Правят тест след тест и когато двете чертички засияят като звезди на небосклона, за тях започва нова ера – ерата на майчинството.
Силното желание да имаш бебе на всяка цена обаче може да бъде и доста потискащо чувство. Страхът и съмненията в себе си, завистта към всички, които са получили скъпоценния дар, са само част от емоционалния репертоар в този житейски етап. А когато дългоочакваното събитие се случи, това невинаги носи успокоение: „Ами ако има проблем с бременността? Ако с бебето нещо не е наред? Как ще се промени тялото ми?”
За повечето жени планираната бременност е желано събитие. Тя е съпроводена с чести моменти на умиление, със спомени за собственото детство и мисли за отношенията със собствената майка, а понякога и с чувство на съмнение:„Дали ще се справя?”
И въпреки че сама по-себе си вестта за зачатието е невероятно преживяване, не всички жени се радват така, както са очаквали. Някои дори започват да изпитват вина, че не са връхлетени от вълната на еуфория и удовлетвореност: „Нали искам да си имам бебе, тогава защо настъпването на бременността не ме радва?!” Според психолози вестта за бременността се приема на подсъзнателно ниво като първично нежелана. Това най-често се случва при жени, които са били по-голямото дете в семейството и помагайки за отглеждането на по-малки братя и сестри, са се реализирали в „родителско” амплоа. Впрягайки дъщерята да помага и да замества (понякога почти изцяло) майката, родителите не си дават сметка, че това може да окаже влияние върху бъдещото  майчинство. В тези случаи у нея се стаява маскирана омраза към бебето, към грижите за него и към родителската роля. И когато идва моментът тя да има свое дете, тези чувства се промъкват като крадец в живота. За тези, които пък са преживели сексуално насилие в детството, бременността може да се окаже изключително конфликтна в емоционален план. Според френската психоаналитичка Катрин Бине колкото повече една жена забавя регистрирането си в женската консултация, толкова по-нежелана е бременността при нея на съзнателно или на подсъзнателно ниво. Бине посочва, че тези, които се записват късно, въпреки новината за очакваното бебе, са по-склонни да изоставят децата си или да ги поверят на грижите на други хора много скоро след раждането. Някои жени не бързат да съобщават за бременността, наслаждавайки  се сами. Споделянето с партньора се помни цял живот – както от бъдещата майка, така и от кандидат-таткото. Ако бременността е желана, нейното оповестяване може да се превърне в незабравим миг, като бъдещата мама е режисьорът, а в главната роля е бъдещият наследник – маскиран като мъничка туптяща точица на екрана на ехографския монитор.
Ако обаче бременността ви споходи неочаквано, дилемата „Да бъде или да не бъде” се приема с хамлетовски драматизъм. В повечето случаи решението за прекъсване на бременността се приема много трудно – с чувство на вина, страх и срам. Неслучайно на жени с подобни проблеми се препоръчва преди аборта и след него да се консултират със специалист. Някои пък игнорират бременността си като физическо състояние. Обикновено те се хвалят, че са работили буквално до влизането в родилната зала, че дори „не са усетили“, че са бременни. 9-те месеца за тях не са били повод да променят навиците си и начина си на живот. Бременността се посреща с равнодушие, досада и загриженост за собственото битие, което детето явно ще промени...

Как се чувства той?

През първия месец сигналите на бременността в женското тяло са едва забележими, но вестта за Новия живот превръща бъдещите родители в други хора. И ако бъдещата майка приема новината с радост и страх, бъдещият баща по-скоро я приема... със страх и радост. Няма мъж, който, макар и да желае да има наследник, да не си задава въпроса: „Дали ще се справя?” Допълнително напрежение носи очакването, че освен съпричастност към бъдещата майка и добро отношение към... тъщата, той трябва да обезпечи финансово Новия живот. Според испанско проучване от 2010 г. при 78% от мъжете вестта за бременността на половинката им ги сварва неподготвени. Около 40% признават, че са толкова емоционално „разклатени”, че са изгубили съня и апетита си за повече от 2 седмици, а 2% са изпаднали в депресия, която е продължила повече от 3 месеца. Ако обаче мъжът е достатъчно зрял, той ще успее да преодолее първоначалния емоционален ступор и ще се радва на бъдещото бащинство. Не бива да се изненадва, че любимата му плаче на турски сериали, че е забравила израза „не съм гладна”, а понякога се сърди толкова настоятелно, което светкавично го отказва от намерението му да гледа мача. Налага се да свикне и с компромисите в социалния живот, които се появяват в живота им като двойка. Безсънните парти-маратони вече не са за тях. Затова, бъдещи татковци, селектирайте приятелите, дистанцирайте се от досадниците и завистниците. Дали ще споделите вестта за бременността на половинката си и с кого ще го направите, е въпрос на личен избор. И не забравяйте – вече ще се съобразявате с още един човек. Сърцето му започва да бие към двайсетия ден след зачеването. То ще тупти 54 милиона пъти до раждането и още 3.2 милиарда пъти през дългия му и щастлив живот, който му предстои... Пожелавам ви го от сърце!

Диана Димитрова
акушерка, психолог