Мисия ЛИЧЕН ЛЕКАР

    Публикувана в Здраве
    29 Август 2019

    Росица Либкнехт-Димитрова работи като лекар вече 23 години. Започнала е като участъков лекар в с. Врачеш, след което е работила три години в болница.Там е разбрала, че иска да е общопрактикуващ специалист, за да изпреварва събитията и хората да не стигат до хоспитализация. Днес казва, че не ѝ се получава съвсем, но се бори и е светъл оптимист. В листата ѝ има 200 малки пациенти, за които се грижи всеотдайно. Разговаряме с нея за ролята на личния лекар, за отговорността към малките пациенти и за това какво трябва да знаят майките.

    Каква е ролята на личния лекар по отношение на най-малките пациенти?

    Тя по-скоро е по отношение на родителите – опитваме се да им помогнем за отглеждането на здраво дете, даваме им съвети как постепенно да изградят правилен режим на детето си – кога да го къпят, как и с какво да го хранят, как да реагират, когато е болно. Учим майките кога състоянието на детето е тревожно и иска повече внимание, кога да не се притесняват и как да различават симптомите. Смея да кажа, че ако отношенията между родител и лекар са поставени на основата на взаимно доверие и уважение, отглеждането на здраво дете не е трудно.

    Как се работи с пациенти, които не могат да кажат какво ги боли?

    Има една стара максима: ако детето се храни, пълни памперса, наддава на ръст и тегло, значи не бива да се тревожим. Но има и по-сигурни индикатори – на първо място това е плачът. В първите три месеца детето никога не плаче без причина, то още не се е научило да плаче за внимание и „просто така“, затова никога не бива да се подценява. Моите наблюдения са, че родителите сравнително бързо се научават да различават кога детето плаче от болка, защото му е некомфортно или по друга причина. Още един индикатор е наличието – и съответно отсъствието – на определени рефлекси и реакции. Какво трябва да може детето на определена възраст? Добре е да се знае и да се следят точно нормите за развитие на детето, а не да се обсъжда по форуми и групи, да се сравнява с детето на съседката или братовчедката, защото всяко дете се развива индивидуално и единните норми са един верен ориентир, създаден на базата на многогодишен опит. Третият индикатор са измерванията. С всеки месец ставам все по-спокойна за детето, ако ръстът, теглото, обиколката на главата и гърдите са наред – в първите месеци главно по този показател можем да разберем, че то се развива както трябва.

    Кога да търсим личния лекар?

    Винаги, когато нещо ни се стори необичайно, притеснително или различно. Предпочитам родителят да ме потърси, да сподели тревогите си, да видя детето и да преценя. Нямам колебания, ако състоянието наистина е тревожно, да изпратя детето за консултация с педиатър или друг специалист, в края на краищата всички – и аз като лекар, и родителите, и колегите – имаме една цел и тя е отглеждането на здраво дете.

    Можем ли сами да се справим?

    Известно е, че при температура до 38˚ не е добре да се дават лекарства, но често заради притеснението си родителите предпочитат да дадат, за да не се чувства детето некомфортно. Може да се напълни ваничка с малко по-хладка от обичайната при къпането вода, детето да се потопи за кратко. Друг тревожен симптом е повръщането – за него може да има много причини и лично мен повече ме притеснява. При децата нещата се развиват много бързо – може да настъпи обезводняване или рязко влошаване, има опасност от температурен гърч. Затова предпочитам родителят да ме потърси при всеки случай, в който детето не се чувства добре.

    Какво се е променило по отношение на отглеждането на детето в последните години?

    Промени се отношението към храненето, и то в много положителна посока. Вече не съветваме родителите да хранят детето под час. Няма ги онези строги три часа, които някога изобщо не подлежаха на коментар, независимо дали детето е гладно, спи или играе. Сега режимът на хранене е „при поискване“, но аз лично винаги напомням, че между храненията трябва да има минимум час и половина-два, за да се даде време на стомахчето да се изпразни, като този интервал постепенно се увеличава. Другото, което е доказано положително, е съветът да се кърми до пет месеца и детето да се захранва със зеленчукови пюрета, а не със сокчета. По отношение на водата няма забрана, по-скоро се препоръчва да не се предлага вода до 3–4 месеца, защото детето реално няма нужда от нея. Но когато бебето вече е активно – рита, обръща се, и особено през летните месеци, задължително има нужда от вода.

    Какво Вие съветвате майките по отношение на храненето и създаването на режим?

    Иска ми се майките да спрат да се страхуват, че децата им са злояди или недохранени, да спрат да ги прехранват. Броят на мастните клетки се формира до 2–3-годишна възраст, от там нататък те само се пълнят. Съответно, ако се образуват по-малко мастни клетки, няма да има какво да се пълни по-нататък, няма да има затлъстяване с всички последствия, които то носи. Една от грешките, които правят майките, е да предлагат хляб, снакс или нещо, което ще изкуши детето да хапне, ако то отказва да си изяде пюрето или зеленчуците. Това е много погрешно спрямо детето. Много родители се оплакват, че не могат да се преборят с децата си да си лягат преди 23:00 ч. Категорична съм, че трябва да се постараят поне в т.нар. период на бърз растеж децата им да заспиват преди 22:00 ч., защото растежният хормон се произвежда в най-голямо количество на тъмно, до 24:00 ч., когато детето е в покой.

    Какви са тенденциите по отношение на болестите?

    Алергиите действително са повече в сравнение с преди 15–20 години, но то е очаквано при нивото на замърсеност на въздуха, водата и почвата. Това е и основната причина за повишаване броя на алергичните реакции. Много често идват бебета с обриви, които се диагностицират като атопичен дерматит, а той се лекува продължително и много трудно.

    На какво се дължи тенденцията педиатрите да намаляват и все по-малко общопрактикуващи лекари да записват в листата си новородени?

    Действително има такава тенденция. Причините са много: от една страна, наистина е огромна отговорност, работа и внимание, докато видим, че всичко е наред и детето се развива нормално. Но отговорността си върви с професията така или иначе, тя не е основна причина. Освен нея непрекъснато има някакви промени – в имунизационния календар, в изискванията, в администрирането и бумагите... От трета страна, много е нарушен авторитетът на лекаря. Днес има всякаква, понякога и грешна, и изкривена информация, която родителите четат и обсъждат. Изведнъж се оказва, че всеки родител знае по-добре от лекаря какво трябва да се направи, какво са изписали на съседското дете и как трябва да се реагира според еди-кого си от социалната мрежа. Това руши отношенията и доверието между лекар и пациент.

    Текст: Диана Юсколова

    Новите татковци

    Публикувана в Само за мъже
    28 Август 2019

    Сигурно сте ги виждали. Те сменят пелени и слагат лепенки на ожулените детски колене с вещината и сръчността на Гордън Рамзи. На бира с приятели преминават набързо през последните модели коли, използването на нанотехнологии в космонавтиката и новите гафове на правителството, след което обсъждат сериозно и аргументирано средствата за развитие на фината моторика при малките деца, плацебо ефекта на хомеопатията или ефективността на финландската образователна система. На нощното им шакфчe „Нешънъл Джеографик” и „Плейбой“ са затрупани под книги за родителство и емпатично общуване. Признават, без да се притесняват, че най-силният момент в живота им не е победата на България над Германия през 94-а, а чувството да поемат за първи път в ръцете си малкото безпомощно същество, което скоро ще започне да ги нарича „татко”.

    Новите татковци

    По-горе ви запознах с един доста схематичен образ на т.нар. нови бащи, но това не бива да ви подвежда. Те се различават по възраст, професия и интереси. Някои от тях са образовани мъже в разцвета на силите си, с добра социална адаптация, престижна работа и ясни цели в живота. Други не са. Разликите между тях са много, приликата основно е една. Те избират да бъдат бащи всеки ден – осъзнато, отговорно и с много търпение. Защото смятат, че ролята на бащата е важна както за детето им, така и за тях самите.

    В поредица от няколко материала ще се опитам да ви представя ангажираното бащинство и неговите рицари – съвременните бащи. В нашето общество хората обикновено се възхищават на мъже, които създават могъщи бизнес империи, поставят световни рекорди, правят открития, които удължават и улесняват живота. Аз също. Но в последно време все по-силно се респектирам от ежедневната смелост на мъжете, които решават да се посветят на една далеч не толкова бляскава и печелеща адмирации задача, каквато е родителството. Това са моите Айнщайн, Никола Тесла и Стив Джобс на бащинството. Всекидневни, макар и непризнати нобелови лауреати, рекордьори и изобретатели в свръхтежката категория на отговорното отношение към живота.

    Бунтът срещу стария модел

    Новите бащи често са разбунтували се синове. Бунтът им може да не е насочен срещу техните собствени бащи, а изобщо срещу начина, по който бяха разпределени ролите и властта в семейството. Само допреди няколко десетилетия повечето семейства все още следваха патриархалния модел, в който йерархията, послушанието и подчинението бяха основни ценности. Домът се управляваше в духа на абсолютна монархия, в която богоподобният баща-слънце има право да разполага с цялата власт, а децата имат право да мълчат. Родителите и особено бащите не демонстрираха чувства и привързаност, защото това разглезва, вместо да възпитава. Мъжът носеше най-вече финансова отговорност за семейството и това много често изчерпваше очакванията към него като баща. Тези отношения години наред създаваха физически и емоционално отсъстващи бащи и отчуждени деца.

    Преподреждане на ценностите

    Докато проучвах темата за бащинството, попаднах на следното остроумно описание на разликите между двата типа бащи: „За модерните бащи да присъстват на раждането на детето, е нещо много важно; навремето беше важно да присъстваш при зачеването”. За съвременните бащи е важно да са активни участници в раждането на детето, но не само по отношение на физическата му поява, а също и в дългия процес по раждането и оформянето на личността му. Те разбират двете основни измерения на бащинството – качеството и количеството на прекараното време заедно, и затова не искат да изпуснат нито един ценен миг от живота на децата си. Един от татковците, които интервюирах, ми разказа, че скоро след раждането на дъщеря си е решил да намали наполовина работното си време, за да може да прекарва повече време с нея. Само допреди няколко десетилетия, след като ставаха бащи, мъжете обикновено започваха да работят повече, за да печелят повече. Днес ценности като семейство, време и пари се преосмислят и преподреждат. Мъжете преживяват бащинството не само като ангажимент към физическото оцеляване на детето, но и към неговото емоционално благополучие.

    Проучванията сочат, че все повече бащи организират живота си (включително професионалните си занимания), като поставят семейството в центъра и около него подреждат всичко останало. Нараства броят на мъжете, които остават вкъщи да се грижат за децата, докато жените им работят. Според американско проучване през периода 2006–2012 г. процентът на тези бащи се е увеличил с една трета. Друго проучване, проведено сред 1500 работещи бащи, сочи, че 30% от тях са готови да останат вкъщи с децата, ако партньорката им изкарва достатъчно пари.

    Освен в отношението си към изграждането на пълноценна връзка, новите татковци са много активни и в грижите по отглеждането на децата. Те преваряват шишета, стават нощем, ако детето плаче, водят го на разходка, тренировка или лекар. След като се приберат вечер, често поемат вечерната смяна от майката, защото разбират, че да стоиш с детето вкъщи, е не по-малко изморително и ангажиращо от това да работиш по проекти в офиса.

    Едно важно уточнение – наричайки ги „нови” бащи, нямам предвид, че исторически те са се появили от нищото и преди тях светът не е познавал мъжете в ролята им на добри родители. Ангажираният баща не е изобретение на модерните времена, но пък именно тези времена му помагат да излезе от възтясната традиционна роля на този, който слага хляба на масата. В днешни дни споделянето на финансовата отговорност между мъжа и жената дава на мъжете спокойствие и възможност да прекарват повече време със семействата си. Татковците имат много повече социална подкрепа да бъдат такива и да правят избори, чрез които могат да изразяват свободно различни части от личността си, а не само онези, които традиционно се смятат за „мъжки”.

    В търсене на нова идентичност

    Редица социално-икономически фактори като растящата финансова независимост на жените, нестабилната икономика и остарелите културни стереотипи принуждават съвременните родители да преосмислят половите роли. Комплексността и динамиката на модерния живот изискват ново дефиниране на самите понятия за баща и майка. Родителите днес разполагат с повече свобода и гъвкавост да намерят тяхната формулировка и да я напълнят със смисъл, но както всяко нещо, това си има своята цена. По-голямата свобода предполага повишени изисквания и отговорности. Към съвременните бащи и мъже има очаквания, както никога преди. От една страна е натискът за връщане на мъжката сила обратно в мъжете, поизгубена през последните десетилетия на еманципация и равноправие, от друга страна, от същите тези мъже се очаква да развиват умения за емоционално общуване, свързване и емпатия, доскоро, а и все още считани предимно за „женски”.

    В „Да бъдеш мъж и баща” Йеспер Юл твърди, че още през 60-те години на миналия век мъжете са чувствали нуждата да бъдат различни бащи, но тъй като не са имали адекватен пример, който да следват, се опитвали да подражават на майките, което ги обрекло на неуспех. Стратегията на съвременните мъже очевидно е по-различна. Вместо да имитират, те се опитват да намерят собствената си идентичност като бащи, преживявайки я в сблъсъка с това, което си мислят, че трябва да бъде бащата. Това са два противоположни подхода към решението на една и съща задача. В единия случай се опитваш да влезеш в перфектно ушит костюм, който изглежда чудесно на витрината, но на теб не ти е по мярка. В другия мъжът сам ушива костюма на своето бащинство, използвайки като манекен собствения си опит и грешки. Заради кривите шевове, неравния подгъв и стърчащите оттук-оттам конци този костюм кара мъжа, дръзнал да го облече, да изглежда понякога като чудак, но това е цена, която той е готов да плати. Съвременните мъже търсят своя индивидуален път към бащинството, опитват се да го разбират и изучават, а не просто да го приемат наготово като нещо, което им се случва. И не се страхуват да прекрояват разбирането си за него, когато старото им отеснее в раменете.

    Отдаденият баща – повече или по-малко мъж?

    Не малко мъже се страхуват, че ще се провалят в усилията си да бъдат добри бащи, че няма да се справят с лабиринтите и подводните течения на бащинството, забравяйки, че добрият баща не е този, който знае правилните отговори, а онзи, на когото му пука и може да носи отговорност. Всички знаем колко важно е за мъжете да постигат успехи и признание. Новите бащи се радват да бъдат бащи не просто защото могат да спечелят точки в завладяването на една нова територия, а най-вече защото това им дава преживяване на удовлетворение и пълнота. Те осъзнават, че бащинството променя мъжа по необикновен начин и чрез всекидневните си предизвикателства му помага да развива все по-голяма вътрешна сила, стабилност и зрялост. Чрез децата мъжете откриват, че в живота има нещо по-голямо и по-важно от тях самите.

    Тези мъже не възприемат ролята на емоционално ангажиран баща като заплаха за мъжествеността си. Освен физическата сила и финансовите успехи, важна мярка за мъжественост е и способността на мъжа да създава и управлява със сила и интелект създаденото. А какъв по-важен съзидателен акт от сътворяването на дете и особено ангажирането с превръщането му в пълноценен човек? Днес този принос на мъжете се отбелязва все по-често. Къде на шега, къде на сериозно преди няколко години мой колега спечели месечната награда за най-креативен служител не заради работата си, а заради неоспоримото си съавторство в най-творческия проект на живота си – беше станал баща.

    Мъжествеността на бащата е по-отговорна, мъдра и грижовна от мъжествеността на не-бащата. Родителството помага на човек да живее по-осъзнато, като преосмисли важните неща в живота си. Един от скъпоценните дарове, които бащинството щедро изсипва в краката на мъжа, е откриването на нови хоризонти в собствената му душа, както и в отношенията му с другите. Светът не рухва, когато Аз-ът приеме предизвикателството да стане част от „Ние”. Напротив, става по-приятно и спокойно място за живеене.

    Благодаря на Боби Гр., Петя, Боби Ст., Боби П., Борис, Стоян, Ивайло, Краси и всички други вдъхновяващи бащи и майки, разговорите с които ми помогнаха да напиша тези материали.

    Текст: Ивета Бургаджиева

    Двуканална инфузионна помпа намалява наполовина времето, в което децата във Второ детско отделение в УМБАЛ Бургас трябва да стоят неподвижно на системи. 
    Помпата се използва за венозно вливане на медикаменти. Апаратът позволява едновременно вливане на два медикамента, което съкращава така трудното за децата стоене "мирно". При стандартните инфузионни помпи, ако се налага лечение с повече от един медикамент, се изчаква първо да изтече единият, а след това се включва другият. Помпата, заедно с нов триканален ЕКГ апарат, е дарение на отделението от от фондация „Арусяк Чакърян”. 

    "Досега не разполагахме с подобна помпа и се радваме, че тя ще улесни както нашата работа, така и комфорта на пациентите ни. Всеки родител знае колко е тежко за детето да стои мирно, особено ако е болно. Благодарим на дарителите за този жест", каза д-р Хрипсиме Каспарян, началник на отделението. 

    Фондация "Арусяк Чакърян" е учредена през 2007 г. и носи името на д-р Арусяк Чакърян, детска лекарка, която през 1960 г. емигрира в Германия. Д-р Чакърян не спира да помага на детски болници в България до края на живота си, а след смъртта й делото продължава нейният син Магърдич Хачикян. Фондацията е със седалище в Кьолн и основната й мисия е да подпомага обществената педиатрия в България. Заедно с дарението в УМБАЛ Бургас, тази година с подобна апаратура са подкрепени болници в Добрич, Варна и Сливен. 

    Източник: bnr.bg

    Умората е сред често срещаните оплаквания по време на бременността. Тя е особено осезателна през първия и третия триместър. Добрата новина е, че има лесни и приятни начини да повишите енергията си. Ето някои от тях.

    Започвайте деня си с разтягане и упражнения

    Стречингът мобилизира цялото тяло като засилва притока на кръв и кислород към мозъка. Той също така е много добър лек срещу болки в ставите и мускулите, а те често спохождат бременните жени. В интернет пространството съществуват много видео клипове и сайтове със специални упражнения за разтягане за бременни, които можете да следвате. Ако имате някакви притеснения, преди да започнете, се консултирайте с наблюдаващия ви гинеколог.

    Препоръчително е да наблегнете и на физическите активности. Много подходящи спортове през този период са бързото ходене, плуването, колоезденето, йогата, пилатесът. Освен че имат ободряващ ефект, упражненията също така помагат за добрия сън и повдигат настроението заради отделянето на ендорфини в тялото.

    Следвайте здравословен хранителен режим

    Дори и да не изпитвате глад сутрин, започвайте деня си с подходяща храна. Закуската е особено важна след дългия нощен сън, тъй като тялото ви е с ниски нива на енергия и микроелементи. Тя трябва да се състои от качествени въглехидрати и протеини, които ще ви помогнат да се чувствате заситени и енергизирани. Опитайте например с препечен пълнозърнест тост с яйца и домати, кисело мляко с овесени или други ядки (бадеми, лешници, орехи). Включете в менюто си повече плодове и зеленчуци, избягвайте доколкото е възможно преработените храни и бързите въглехидрати като бял хляб и сладкарските изделия, защото те водят до бързо повишаване на кръвната захар в организма, след което ни карат да се чувстваме сънливи. Не забравяйте да пиете и достатъчно вода. Тя е изключително важна за почти всички процеси в тялото и има своята значителна роля в поддържането на високи нива на енергия. Стремете се да изпивате поне 2–3 литра на ден.

    Спете достатъчно

    Бременните жени се нуждаят от 8–9 часа сън през нощта. Не се колебайте да поспивате винаги, когато имате такава възможност. Дори и 15–20-минутни дремки могат да бъдат достатъчни, за да се почувствате бодри. Но внимавайте да не прекалите със съня – това може да доведе до обратния ефект.

    Повече време на слънце

    От него ще си набавите различни витамини и най-вече витамин D, който е много важен за имунната система. Добре е поне 20 мин. на ден да прекарвате на пряка слънчева светлина – постойте на някоя пейка в парка или се разходете. Можете да си набавите необходимите за организм вещества дори и при облачно време. Тогава просто трябва да постоите навън по-дълго.

    Ограничете кофеина

    Въпреки че умерената консумация на кафе е позволена по време на бременност, опитвайте се да не надхвърляте 1 чаша на ден. Стимулиращият ефект на кофеина може да се отрази негативно на съня и настроението ви. Добър заместител е освежаващият ментов чай, но не прекалявайте с количествата. Тонус и добро настроение ще ви гарантира и Шуслерова сол №5 на Немския хомеопатичен съюз (DHU). Тя стимулира мозъка и работата на сърдечния мускул и подобрява кръвообращенето, има релаксиращ ефект и енергизиращ ефект. Разтворете 10 табл. в топла вода и я изпийте на малки глътки. Шуслеровите соли са напълно безопасни и подходящи за употреба по време на бременност и кърмене. Единствените с гарантиран ефект са оригиналните соли Немския хомеопатичен съюз. Могат да бъдат намерени само в аптеките.

    Чай от джинджифил

    Според различни изследвания има връзка между умората и сутрешното гадене по време на бременност. Чай от джинджифил може да потисне гаденето. Специалистите препоръчват и хранене на малки порции през деня, така ще предотвратите изпразването на стомаха. При гадене и повръщане, придружени с болки в стомаха, можете да облекчите състоянието си и с помощта на комбинацията от Шуслерови соли №2 , №7 и №8 на Немския хомеопатичен съюз (DHU). Приемайте сутрин по 5 табл. сол №2 за енергия и адаптиране на организма към настъпилите с бременността промени. Важно е да я взимате още от самото начало, защото тази сол подпомага деленето на клетките и растежа на плода. На обяд – по 5 табл. сол №8, която отговаря за баланса на течностите в организма и ще ви предпази от обезводняване, ако гаденето е съпроводено с повръщане. Вечер – по 5 табл. сол №7. Тя отпуска мускулатурата на стомаха при спазми и действа релаксиращо на психиката. Приемът трябва да продължи до отшумяване на симптомите.

    Баня на стъпалата

    Редуването на топла и студена вода по крайниците не само ще помогне за повече енергия, но и ще допринесе за намаляване на отоците около глезените. Правете го 2–3 пъти дневно и скоро ще усетите разликата. Добре е да го комбинирате с Шуслерова сол №8, която ще ви предпази от прекомерно задържане на течности. Приемайте по 5 табл. дневно. За по-осезателен ефект включете и Шуслерова сол №10 под формата на мехлем. Тя ще подпомогне изхвърлянето на ненужните течности от организма. Мажете проблемни участъци 2–3 пъти дневно с мехлема.

    За емоционален рекет говорим, когато родителите правят определени жертви заради децата си и след това им го натякват. Подчертават го дори когато децата им са съвсем малки, като казват например: „Аз ти купих тази играчка и сега ти трябва да си по-послушен“. Най-често емоционалният рекет започва, когато малкото е злоядо, не иска да яде и тогава се правят „пазарлъците“. „Една лъжичка за мама, една за тати, още една за баба… Ако обичаш мама, ще си изядеш супичката…“ Така детето се принуждава да яде, понякога повече, отколкото му е необходмо, обяснява психологът Моника Балаян, преминала обучение при най-добрите специалисти в Русия, Германия, Холандия, Франция, САЩ. Тя преподава смехотерапия от години, автор е на ефикасни програми за оздравяване, подмладяване и усъвършенстване.

    Емоционален рекет е и отношението на родителите, при което обич се дава на детето при определено условие. То едва ли не трябва да заслужи любов, целувка или похвала от мама или татко, като направи нещо, което те желаят, и само тогава ще получи нежността им. Те сякаш казват на детето си: „Ти трябва да си послушен, за да те обичаме“. Всички тези условия и уговорки – „Аз на теб, ти на мен“, са разновидности на емоционалното изнудване и спекулация с чувствата и желанията на децата. Този подход ги кара да смятат за нормално всичко да се купува и продава. И то не само материални неща, а дори чувствата и любовта на родителите им. Това е тънък момент в отношенията деца-родители и по-късно може да доведе до провалени съдби.

    Емоционалният рекет всъщност е използване на емоциите в неправилна посока. Детето се лишава от вяра, че могат да го обичат дори и да не прави нищо, т.е. такова, каквото е. Всички комплекси тръгват от детството, когато всичко трябва да бъде заслужено, дори любовта на родителите и близките. И понякога не я получава, защото не я е заслужило. Нима любовта трябва да се заслужава? И децата се опитват постоянно да се променят. Те смятат, че мама и татко не могат да ги обичат безусловно такива, каквито са. „Има свети неща, които не могат да се продават, като обич, любов, вяра, вярност, честност, искреност един към друг, казва Моника. – Независимо как е постъпило детето, то трябва да знае, че винаги е обичано, и то такова, каквото е.“

    Опасното на емоционалния рекет е, че децата растат, без да разбират какво са истинските емоции, че могат да получат нещо ей така, без да дадат друго в замяна, само защото са обичани безусловно от родителите и близките си. Така се създават поколения като роботи, които знаят, че трябва да направят стъпка 1, стъпка 2, стъпка 3, за да получат определен резултат. Тук се намесват прекалено много логика, пресмятане, пари. Любовта не може да бъде купена или продадена. Ние живеем в материален свят, необходими са пари, човек трябва да живее добре, но трябва да остане и нещо свято.

    Мама и татко трябва да са наясно какъв човек искат да стане детето им, като порасне, и как да го възпитат. Ценностната система започва да се гради от най-ранно детство, и то първо в семейството. Най-ценна е любовта, тя показва пътя на детето, помага му в трудни периоди и го води, дори когато порасне.

    Малките се превръщат в манипулатори, и то доста изкусни

    Родителите не бива да прибягват до емоционално изнудване на децата си, защото скоро те ще им отвърнат със същото, съветва психологът. Те са наблюдателни и копират моделите на мама и татко. Изключително сензитивни, те безпогрешно усещат как могат да получат това, което искат. Наблюдават коя от техните хитрости „минава“, за да постигнат това, което искат. За тях няма добро, зло, правилно, неправилно. Искат например сладолед и ще направят всичко, за да го получат.

    Влияят се от средата извън семейството, изкушават се от вещи на приятелите си, които те самите нямат. И за да не се чувства хлапето ощетено, родителите трябва постоянно да разговорят с него. Винаги ще има някой с повече и по-хубави играчки от него. Започват пазарлъци за оценки и награждаване с джобни пари и така парите се превръщат в култ. Човек се развива едва ли не за да печели повече пари – всичко прави само срещу заплащане.

    Детето трябва да разбере, че има някои неща, които не бива или пък трябва задължително да направи. Например майката може да сподели, че й става лошо от разхвърляните по пода играчки или че е обидена от непослушанието на детето, като залага на емоционалното си състояние.

    Когато с малките се разговаря като с възрастни, те много добре реагират. Да им се обяснява повече и по-подробно – защо, какво и как. Например защо трябва да се къпят или да си мият зъбките сутрин и вечер.

    Мама и татко да не отстъпват при рев и тръшкане

    Децата понякога стигат до истерични реакции – рев и тръшкане на пода, но това е временен процес, който трябва спокойно да се изтърпи от родителите. Хлапетата просто изпробват различни начини да постигнат своето. И ако родителите отстъпят веднъж, те ще приложат този трик и втори път. Малчуганите трябва да осъзнаят, че по този начин няма да постигнат нищо. Добре е в подобна ситуация детето да се успокои, да му се даде вода, да му се отвлече вниманието с нещо друго. Ако тези истерични пристъпи са чести, добре е родителите да се консултират с невролог.

    Възпитание без пазарлъци

    Да се тъпчат децата с храна, е не просто емоционален рекет, а насилие. Ако детето не иска да яде, това означава, че има някаква причина, която трябва да се изясни – може да е болно, да го боли коремчето, да е потиснато емоционално, да има някаква алергия или непоносимост към храна, да не е изразходвало енергията си, да му липсва чист въздух. Или просто да не му е вкусно. Причините са много.

    Най-често се спекулира с храненето, особено при злоядите хлапета. Ако те се разхождат дълго навън, ако играят на чист въздух, докато се уморят, лесно ще огладнеят и няма да се налага да се рекетират емоционално, категорична е Моника.

    Ако детето упорито не желае да яде, това означава, че има потребност от по-малко храна. Когато се насилва да яде, то свиква с насилието и копира този модел на поведение. Да, насилието може да започне от храненето или от това, че го карат да спи например, когато то не желае. Ако палавникът се е натичал и наиграл, преизпълнен с впечатления, бързо ще заспи. Не се организира правилно денят на децата, подчертава Моника. Ако вечер не му се спи, това означава, че има нещо възбуждащо, което напряга нервната му система. Добре е родителите да се опитат да разберат защо децата им постъпват по един или друг начин, а не да подхождат с насилие или емоционален рекет. Да ги наблюдават повече и да търсят причините за поведението им.

    Колко важна е подкрепата на баба и дядо

    Родителите обикновено са по-строги, докато бабите и дядовците често глезят внуците си. Мама и татко имат по-голям авторитет и влияние върху децата от баба и дядо. Но детето трябва да знае, че има безусловната подкрепа и любов на някой от семейството във всякакви ситуации, независимо колко пакости прави. И този някой да не му дава оценки. Това са дядо и баба. Те са с важна роля в семейството и в света на децата. Любовта на баба и дядо не може да развали дисциплината. Най-важно за децата е да са обичани.

    Спекулацията с чувствата на децата е най-жестока и погубваща

    Тежко емоционално изнудване е да изграждаш личността на детето си чрез условна любов. „Ако имаш добър успех, ако си добър в детската градина, ще ти купя, ще те заведа, ще, ще...”. Така детето не се чувства достоен за обич човек. Когато порасне, се научава също да изнудва, да иска доказателства за своята ценност и за обичта към него. По-трудно се мотивира за действия и успехи, остава в пасивността и озлоблението от неувереността си. Може да стане от тираничен и изнудващ собствените си родители човек до бунтар, мазохистично унищожаващ себе си. Това е и най-краткият път към различни зависимости – алкохол, наркотици, хазарт.

    Емоционалният рекет е като наркотик

    Емоционалното изнудване е като паразит, който прораства във всички форми на човешките взаимоотношения. Случва се по-често, отколкото си даваме сметка. И веднъж започнал да използва тази формула, човек трудно вижда алтернатива. Не допуска, че хората могат да действат доброволно, да обичат свободно... Така кръгът се затваря. Това поведение е като наркотик, който създава тежка зависимост. И сред близки хора това паразитно отношение дава най-добри плодове. Първо между партньорите, после от родителите към децата и много скоро малките им го връщат. Безусловната любов е най-доброто, което един родител може да даде на детето си, а с нея – самочувствие, увереност и спокойствие. Децата са като огледалото – ако им се дава безусловна любов, те я отразяват. А условната любов се връща условно.

    Текст: Феодорина Ляскова

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh