×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Една майка споделя

    Публикувана в Майчинство
    25 Август 2020

    Правила, режим, принципи – все неща, които свързваме с доброто възпитание и с представата ни за добри родители. Колкото повече си повтаряме като мантра, че постоянството е всичко, толкова повече изпитваме ужасна вина, ако се случи да кривнем от пътя на възпитателните си принципи. А рано или късно това се случва. В действителност няма родител, който да не се е проявявал като „мека Мария”. И едва ли има дете, което да не е получавало лакомства в излишък, да не е оставало до късни доби (независимо че това е гаранция за трудно събуждане и кисело настроение сутринта). Отстъпките и компромисите всъщност са нещо естествено. Така възпитанието се превръща във взаимодействие, а детето научава, че отношенията между двама души са гъвкави, което ще му бъде полезно занапред.

    На гости сте у приятелка и тъкмо отпивате от чашата с кафе, когато ставате „жертва” на неочаквана атака – двамата й синове изскачат от детската стая „въоръжени” с ужасни пищящи и святкащи пластмасови пистолети, а по-малкото момче дори изважда воден пистолет и ви напръсква. Домакинята се усмихва извинително и казва: „Какво да ги правиш?! Деца!” „Обличам я в розово, защото по магазините всичко е в розово!”, възкликват много майки на малки дъщери. Питам се: дотолкова ли маркетинг стратезите са притиснали родителите до стената, че да ги карат да купуват онова, което ненавиждат! И да, и не. Проучване на изследователи на европейския пазар стига до извода, че 72% от малчуганите във възрастта от 3 до 6 години определят покупките на мама и татко. „Истина обаче е и че много майки реагират еуфорично на бляскави розови неща, също като малките си момиченца”, смятат експертите. 

    Случи се преди месец. Синът ми ровеше из чинията си със задушени зеленчуци и мрънкаше, че яденето изобщо не е вкусно, когато се чух да казвам: „Много бедни деца ще са щастливи, ако им предложат храна като твоята!” Това омразно изречение го бях чувала стотици пъти преди. От майка ми, която се мъчеше да се пребори с моето злоядство като дете. Всъщност време е да приемем, че родителите са част от собствената ни идентичност. Те индиректно (когато не се наместват директно) влияят на избора ни на партньор, на професия, изобщо на житейски сценарий.

    Най-сетне! В името на половото равноправие днес много родители нямат нищо против малкото им момче да си играе с кукла, а момичето – с колички. И това е прекрасно. Още на масата за повиване обаче ние – родителите, подхождаме различно към бебето момиченце и момченце. А чрез собственото си поведение му демонстрираме различни полови модели. Ето защо, ако се вгледаме по-отблизо, често ще забележим, че момченцето ползва количката за кукли като транспортно средство, в което да вози конструктора си, а момичето се включва в играта с колички, за да бъде част от групата...  
    Повярвайте – случва се и на онези майки, които са убедени, че са „над нещата”. „О, синът ти не се ли престрашава сам да се качи на пързалката?!”, „Трябва вече да прекратиш нощните хранения…” Куп забележки, подхвърлени под формата на съвети или идеи, които всъщност носят едно-единствено послание: „Аз го правя правилно, а ти – погрешно! Аз се справям по-добре!” Приспиване, тегло, хранене, първо зъбче, първи крачки, първи думи – всички те стават средство да поласкаем майчиното си его и препотвърждават убеждението ни, че сме най- или поне по-добрите родители. 

    Нямаме ли си друга работа, вместо да се надпреварваме помежду си? Ами явно не – поне докато цялото ни внимание и усилия са концентрирани върху детето.

    Любителите на къмпинг летуването прекрасно го знаят. На първата си ваканция като родители те решават, че традициите не бива да се нарушават. И за пореден път избират свободата на къмпинг почивката. Скоро обаче реалността ярко им показва, че се налага някои стари навици да се променят. Може би този миг на осъзнаване ще ви споходи на първия купон с дерящо се от плач бебе на ръце или пък когато се радвате на гостуващата ви приятелка, защото… си мислите как ще се изкъпете на спокойствие, докато тя да стои при прохождащия ви син. И тогава идва проблясъкът… Нищо не е както преди! В живота ви е настъпила кардинално нова ера и е безсмислено да хабите енергия в самозаблуждения, че нещата са постарому. По-добре вложете сили в намирането на стратегии за справяне с новия ритъм на живот с бебето.

    „Когато стана родител, ще отделям много време за детето!”
    Това е реплика, която принадлежи най-вече на бъдещите татковци. Те не само го казват, но и искрено го вярват. И така стават жертви на собствените си представи за предстоящия живот с детето. През 9-те месеца бъдещият баща става по-чувствителен към партньорката си, умилява се от гледката на сладки бебета на улицата и т.н. След появата на бебето обаче съчетаването на работа и семейство се оказва далеч нелека задача и така времето, отделяно за малчугана, все недостига.

    Световната здравна организация (СЗО) препоръча децата над 12 години, също както възрастните, да носят маски като ямрка срещу разпространението на коронавируса. За по-малките, между 6 и 11 години, препоръката е маски да се носят само при преценен риск, предаде Ройтерс.

    Според СЗО е важно децата над 12 години да носят маски, особено когато не може да се гарантира дистанция под един метър и когато в тегния район има силно разпространение на вируса.

    Дали децата между 6 и 11 да носят, маски, зависи от няколко фактора, вкл. степента на разпространение на COVID-19 в района, възможността на детето да стои с маска, достъпа до маски и адекватно наблюдение от възрастен, допълва СЗО.

    Източник: OFF News

    Всички са чували вицове на тема "снаха и свекърва", разбира се, всички митове и легенди, които се разпространяват по темата, имат своята причина да съществуват. Не е лъжа, че много семейства са се разпладнали след намесата на свекървата,  - най-общо казано - тя не харесва избраницата на своя син, смята, че той заслужава друг тип съпруга и започва да се меси в отношенията на двойката.

    Не са малко и онези истории с добър край, в които родителите спазват дистанция, не преминават определена граница и дават съвети, когато те са поискани от тях. В следващите редове ще споделим истории на жени, преминали през изключително динамична комункация със своята "свеки" в добър и не чак толкова добър смисъл на думата. За тях част от митовете и легендите са се превърнали в горчива реалност. Ето какво ни споделиха гореспоменатите дами:

    Евгения Христова, София

    "Семейният ни живот започна спокойно, докато на хоризонта не се появи майката на мъжа ми - тя живееше в Испания, не успя да се прибере за сватбата, но няколко месеца по-късно се появи у дома с багаж. Беше се подготвила да остане за... неопределен период от време. Приех я с удоволствие и честно казано - нямах търпение да се запознаем. Тя обаче не изглеждаше никак въодушевена да ме види, дори не ме прегърна, а ми подаде вяло ръка за поздрав. Това бе първата ни среща на живо, представете си! Леко се шокирах, но потърсих вината в себе си.

    Дните ми минаваха в препускане между офиса и печката, готвех и чистех, пазарувах, за да ѝ наоравя добро впечатление. Вечер сядахме около масата, но не чух нито една мила дума за храната, която аз бях приготвила, дори ми правеше коментари, как тя слагала еди-какво си на подобен тип храна. Не се коментираше кога възнамерява да си иде, аз не питах, беше ми неудобно. Така изкарахме пет месеца и аз изведнъж осъзнах как няма начин да продължа да живея по този компромисен начин.

    Нямах възможност да я опозная, нямах опция да се сближа с нея, тя се затвори за мен. Имаше сърце и очи единствено за сина си. Той не забелязваше какво се случва, бе твърде уморен, защото има собствен бизнес, в който инвестира и периодът се оказа тежък за него. Хем не желаех да го натоварвам, хем си казах, че силите ми са на финала...

    Тогава моята майка ми предложи да я придружа за няколко дни извън града. Тя имаше работа и желаеше компания. Това бе моят шанс за глътка въздух и размисъл. Докато ме нямаше взех решение да бъда откровена - и със свекърва ми, и с мъжа ми. Прибрах се и веднага я помолих да поговорим. Споделих всичко, което ми тежеше. Дали тя ме разбра? Изобщо и въобще НЕ.

    Вместо да се гушнем със сълзи и умиление, ние се скарахме, мъжът ми пък се оказа неволен свидетел на разправията и аз се изнесох след час, прекаран в сълзи. С него не си говорихме две седмици, а с нея и до днес мълчим. Поне той взе категорично решение да остане на моя страна и да ме подкрепи.Днес с него сме по-близки от всякога."

    Ева Илиева, Варна

    "Моята история е изключително банална и скучна, но пък истински важна, защото ме научи да ценя себе си. Омъжих се по любов, родих близнаци и малко след появата на децата решихме да се приберем временно в родния град на мъжа ми, защото родителите му имаха къща там, бяха ни обещали един етаж. Това щеше да ни помогне да си стъпим на краката, докато главата на семейството си намери по-добра работа, а и на мен щеше да има кой да ми помага за децата. Първите седмици преминаха спокойно, но след това картината далеч не изглеждаше красива. Етажът се оказа нещо като таван, а свеки започна да ми прави забележки, че не гледам добре децата, започна да ме следи какви пари харча и за какво (тя не ми е давала финанси), обсъждаше родителите ми, критикуваше характера и външния ми вид. Започнаха ежедневни спорове, в които се включваше и мъжът ми. Той обаче не ме разбираше и ме обвиняваше за всичко онова, за което и тя. Бях в капан, заобиколена от врагове. Децата ми ставаха тихи свидетели на вербалната агресия и на моя стрес. Често плачех, нямах желание за нищо. Един ден баща ми ми се обади, веднага разбра, че не се чувствам добре. Разказах му всичко - дойде и ме взе. Аз и моя съпруг се разделихме, той не пожела да се отделим двамата, така и не осъзна своята грешка. Идва във Варна, но рядко, не ми е лесно, но се справям. Вярвам, че това е по-добре за децата".

    Катерина Валериева

    "Моята свекърва е бижу - много мила жена, добра, щедра, възпитана и деликатна. Подкрепяше ни във всякакви моменти, пазеше моите тайни, подаряваше ми неща, които беше забелязала, че харесвам. Щастлива съм, че тя е родила, отгледала и възпитала моя мъж. Той е прекрасен, благодарение на нея и свекъра ми. До ден днешен се чудя на какво се дължът митовете и легендите за "лошите свекърви". В моята представа всичко е хармония и желание да си в приятни взаимоотношения с хората, които са важни за семейството. Сега възпитавам и децата си да приемат света по този начин. Баба им ги обича и приема моята гледна точка за всичко, свързано с тях. Аз не я чувствам като свекърва, а като майка."

    Бебето не спи, мама - също

    Публикувана в Бебе
    21 Август 2020

    Майките се интересуват от бебешкия сън още преди появата не мъничето. Стресът, който върви ръка за ръка с безсънието, може да повлияе негативно на взаимоотнишенията между партньорите - не бива да допускате това. Подгответе се с информация, не се страхувайте и се изпратвете смело пред това предизвикателство. Бъдете сигурни - след време умората и тежките нощти ще се превърнат в мил спомен.

    През първите 48 часа след появата си на бял свят повечето бебета са изтощени от раждането и спят почти непрекъснато. Будят се за кратко хранене. Всъщност те са будни само 2–3 минути на час.

    В началото сънят е повече, но след това?
    Едноседмичното бебе спи средно по 16 часа на денонощие, от които 8 часа през нощта. На четири седмици бебето спи по 15 часа, 8 от тях през нощта, а на 12 седмици сънят все още е 15 часа, но 10 от тях вече са през нощта. То се събужда много често и накъсаният му сън е в състояние да Ви изтощи до краен предел. Затова винаги когато имате възможност, използвайте кратките минути, за да починете от маратона.

    Спазвайте правилата за предпазване от внезапна смърт. Поставяйте бебето да спи по гръб с глава настрани и през три часа обръщайте главата му наляво или надясно.

    Не навличайте детето с много дрехи и не го завивайте с много одеяла. Поддържайте в стаята температура около 20 C. Не използвайте спално чувалче и възглавница, преди бебето да навърши 1 година. Не разрешавайте да се пуши в жилището и никога не лягайте да спите с бебето на дивана.

    Къде?
    Във Вашето легло
    Предимства
    Ако го кърмите, то ще Ви е под ръка и неудобствата за Вас ще са по-малко.
    Недостатъци
    Бебето може да се претопли – то не бива да спи под една завивка с Вас. Никога не го вземайте в леглото си, ако сте пушили или пили.

    В креватче
    Предимства
    Ще се научи да спи само
    Недостатъци
    Може да се окаже трудно да го върнете в креватчето след кърмене.

    Във Вашата стая
    Предимства
    Рискът от внезапна смърт е по-малък за бебета под 6-месечна възраст, когато спят в една спалня с родителите си.
    Недостатъци
    Може с партньора си да имате нужда от малко собствено пространство.

    В детската стая
    Предимства
    Ще се събуждате само когато бебето трябва да се храни, а не при всяко негово промъркване или размърдване.
    Недостатъци
    Трябва да се местите в друга стая, за да го храните през нощта.


    През първите три месеца по-добре е бебето да спи в отделно креватче, но в стая с друг възрастен (майката), който да може при евентуално повръщане или задавяне да окаже помощ.

    Моят ден за чудеса

    Публикувана в Майчинство
    21 Август 2020

    Mоят ден за чудеса е всеки ден! Аз съм майка на близнаци - две момичета, те са моя сбъдната мечта и макар да ги виждам всеки ден, да се радвам на всяка милувка, целувка, зъбче, усмивка и всичко останало, по което ние, майките, се превъзнасяме, то за мен те винаги ще бъдат загадка. Как се появиха?

    Вярно е, че си мечтаех да ги имам, а понякога мечтите ни са по-големи от самите нас и се сбъдват. Все още дори специалистите в световен мащаб не са запознати с подробностите около божественото творение, наречено "близнаци".

    Разбира се, лекарите разполагат с важна информация по темата, за да предпазят жената и децата по време на многоплодната бременност, обаче този факт не променя хилядите неизвестни.

    Идентичните близнаци са едно на милион - е, пак споделям, тогава моите деца са Чудо. Моето Чудо днес и утре, и завинаги. Уж дамите, заченали под 30-годишна възраст, имали по-голям шанс да видят на ехографа два бебока - не ме критикувайте, ако смятате, че съм в грешка, но така четох. Друга теория ни разкрива съвършено противоположна опция - жените над 40-годишна възраст са по-склонни да забременят с близнаци, защото яйчниците им работят по-трудно и опитвайки се да си свършат работата, образуват повече доминантни фоликули. Кърмачките също да внимават, в случай че не планират увеличаване на семейството скоро след появата на пъровото им дете - при тях верятността от нова бременност и то многоплодна е наяве.Една моя приятелка, веган по природа, но не и по душа, забременя с близнаци, въпреки съветите на нейния лекар, че именно млечните продукти са подходящи за тази цел, а не веганските, ако, разбира се, жената се стреми към две тупкащи сърчица, както беше при нея. Оказва се, че всяко правило си има изключения.

    Аз пък се превърнах в мама на две без да съм почитател на млечните продукти, не бях нити под 30 години, нито над 40. В родата нямаме близнаци, в тази на мъжа ми - също. Но умът ми ги имаше преди аз да ги видя с очите си.

    Когато акушер-гинекологът установи, че очаквам две бебета, аз искрено се зарадвах, но и се притесних, защото той ми каза: "Леле, цели два ембриона! Ами ти си много кльощава, как ще ги износиш, дали ще успееш.." Спрях да слушам там някъде. Плаках, после се смях, после пак плаках. Емоциите бяха излишни! Истината е, че имах лека и безпроблемна бременност. Бебетата си растяха равномерно, аз пиех витамини, ходех на прегледи редовно, бях физически активна и се хранех здравословено по препоръка на диетолог. Момичетата се родиха секцио по мое желание, а не защото бяха две. Доносени, прекрасни - истински дар за мен и съпруга ми.

    Веселата част е сега - всичко е по 2, и любовта, и умората - само сънят липсва и за разлика от първите две, изобщо не се умножава. Не съжалявам дори за миг, напротив - благодарна съм за децата си. Имам сили и енергия да ги възпитавам и отглеждам. Често си казвам "Само без паника!".

    Съветвам ви - внимавайте какво си пожелавате - мечтите се сбъдват и понякога са в двойна опаковка!

     

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh