Д-р Иванка Ежова

Д-р Иванка Ежова

Доктор по клинична психология, завършила образованието си във Франция. Днес тя работи за един от най-престижните университети в света – Кингс Колидж Лондон, където участва в развитието на международни проекти в сферата на детското и семейното здраве.

Желанието да бъдем родители, е генетично заложено във всички от нас, независимо от нашата национална, социална и културна принадлежност. В даден момент от нашия живот много от нас си задават въпроса дали има подходяща възраст да посрещнем нов член в семейството.

В тази статия ще обърнем внимание на различните отговори, които може да дадем на този класически и деликатен въпрос.

Защо трябва да имаме деца?

Задавали ли сте си някога въпроса защо хората създават деца и защо семейството е в основата на интимните отношения? Защо се влюбваме и в резултат от тази любов имаме желание да създадем поколение с човека до нас?

Отговорът е много прост. Продължението на човешкия род е една от главните цели на нашия живот и това поведение ни е генетично заложено. Човешкият вид ще спре да съществува, ако не се раждат деца. Колкото и неромантично да звучи, репродукцията е една от главните причини вие да се влюбите, като подсъзнателно изберете партньор, който ще ви достави нужния генетичен багаж, за да създадете здраво и хубаво поколение. Репродукцията е в основата на привличането между мъжа и жената. Тук нещата никога не стават случайно.

На колко години хората се влюбват?

Клиничната ми практика ме подтиква да твърдя, че любовта идва много рано. Ако ви помоля да върнете времето назад и да си спомните кога за първи път изпитахте привличане, ще се уверите, че възрастта ви е била много крехка. Работила съм с пациенти, които са описвали първите си любовни трепети на седем, осем или десет години. На този етап интимните отношения все още са платонически и олицетворяват например тайно да харесваме най-хубавото момче в класа и да му пишем послания, които да пазим за себе си. Юношеството е периодът, в който влюбването започва да се изразява на физическо ниво с появата на интимните и сексуалните отношения. В зряла възраст те прерастват в желание за създаване на семейство и поколение.

Кога е най-добрият период за създаване на бебе?

Можем да дадем много отговори на този въпрос в зависимост от гледната точка, въз основа на която го дискутираме.

  • Биология

От чисто биологична и физиологична гледна точка в момента, в който жената има месечен цикъл, който й позволява за забременее, тя е готова да бъде майка. Медицинските статистики и проучвания показват, че колкото по-млада е една жена, толкова по-благоприятно е тя да роди дете. Природата в този случай е в хармония с нея. Друг е въпросът, че възрастта, начинът на мислене и социалното й положение може потенциално да й създадат някои затруднения. Тук е редно да споменем психологичните и социалните аспекти, които играят роля в родителството.

  • Психология

От психологична и социална гледна точка една жена е по-сигурна в себе си, когато има висше образование, изградени социални контакти и професия. Тя знае какво иска от живота. По-независима е и има по-богат личен и житейски опит. Юношеството е преходен период, който символизира преминаването на детето във възрастен човек. С други думи, тийнейджърът е нито дете, нито зрял човек. В този ред на мисли той няма все още изградена личностна и ценностна система, не знае какво иска от живота и в какво се състоят интимните и любовните отношения между мъжа и жената. Той се търси като личност и тепърва започва да опознава нуждите и функциите на своето тяло, което претърпява масивни хормонални промени. Вследствие на тези хормонални промени юношата често променя своето мнение и емоции, може да прояви агресия или да провокира хората около него. Това е защото той е полудете, което иска да бъде възрастен.

  • История

Тук е интересно да се подчертае, че в сравнение с миналите десетилетия, когато децата порастваха по-бързо, днес възрастовата граница се увеличава все повече и повече. Днес на 20 години е все още нормално да бъдеш тийнейджър. В началото на миналия век хората на 20 години понякога имаха 2 или 3 деца. Това се дължеше на социално-историческия контекст, в който се раждаха и живееха нашите прародители. Той винаги налага норма, която подсъзнателно подтиква хората да се развиват по определен начин. Например миналият век беше маркиран от Първата и Втората световна война. Повечето млади мъже трябваше да отидат да защитят страната си, а жените да се грижат за децата и възрастните. Не всички завършваха висше образование по простата причина, че беше по-важно да се бият за страната си и да се грижат за близките си. Браковете на 17-, 18- и 20-годишна възраст бяха нормални, а хората на 17 години вече бяха в групата на възрастните. Днес нещата са различни. Няма войни. Младите искат да се забавляват, да учат и да имат кариера. Създават семейства по-късно и се чувстват възрастни по-късно.

Тези различни перспективи показват, че няма идеален момент за създаване на поколение. Всяка възраст има своите положителни и отрицателни аспекти. Ако жената е млада и тялото й се намира в най-благоприятния период за зачеване, може би финансовите й възможности ще са по-малки и ще е ненапълно личностно развита. Ако жената е на възраст между 35 и 40 години, с изградена кариера, ценностна система и културни интереси, тя може би ще изпита трудности от биологична гледна точка.

Майчинството и родителството са сложни и относителни процеси, които винаги са съпроводени с многобройни радости и трудности. Важното тук е да приемате събитията и ситуациите такива, каквито са, без да се обвинявате или съжалявате за поетия път. Идеално положение никога няма. Животът е наниз от предизвикателства, които ви дават възможност да научавате различни уроци и да опознавате себе си. Не се съдете за допуснати грешки или пропуснати възможности. Осъждането е най-големият враг на човека, защото му отнема възможността да се развие и да погледне на себе си по различен начин.

Вярвайте в себе си и запомнете, че всеки има право да бъде щастлив.

Както принцесите от приказките, много млади момичета мечтаят да срещнат принца на белия кон и да живеят щастливо, докато смъртта ги раздели. За съжаление, реалността невинаги оправдава очакванията и много жени избират или са принудени да продължат своя път сами. В тази статия ще обърнем внимание на емоционалните и психологичните аспекти, въпроси и съмнения, пред които жената е изправена в ситуация на раздяла.

Митовете относно раздялата

Както неведнъж съм подчертавала, всяка проблематика и ситуация се характеризират с точно определен социално-исторически контекст. От него зависи как хората ще дефинират, изживеят и погледнат на това, което им се случва.

Ако се върнем назад във времето, с носталгия ще констатираме колко дълги и здрави са били браковете на родителите и прародителите ни. Десетилетия наред изразът „докато смъртта ни раздели” е бил не само модел за пример и подражание, но и социална норма, в която двойките са се идентифицирали. Общоприето е било всяка млада жена да избере съпруг и заедно с него да създаде дом и семейство. Ако жената не поемела по този път, това се е интерпретирало като проблематично и неморално. Никой не може да каже дали един дълъг брак е бил щастлив и изпълнен с любов, защото хората не са говорили открито за тези неща. Друг е въпросът, че жените не са имали това право на избор, което днес имат съвременните жени.

Родените през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век в България символизират така наречените поколения на прехода. Една от главните им характеристики е, че те носят на плещите си огромен товар, който е резултат от разминаването на вижданията и нормите на социалистическите поколения и съвременните западни модели. Много мои пациентки българки са изпитвали страх, срам и тъга от това как родителите ще осъдят тяхното ново виждане за семейството и родителството. По този начин се заражда следният мит: ако не създадем дълги любовни и семейни отношения като родителите ни, значи сме се провалили в тази важна социална роля. Тъй като ги разочароваме, значи разочароваме и себе си.

Какво ще кажат другите?

Друга характерна черта на българката е вниманието, което тя отделя на мнението на околните. „Какво ще кажат другите?” е въпрос, от чийто отговор много жени се страхуват. Сравнението с приятелките е нормален процес за всяка жена. Важното е той да не се превръща във водеща мотивация за личностно и социално развитие. Фактът, че приятелките ви са омъжени и имат деца, по никакъв начин не означава, че вие сляпо трябва да следвате техния пример. Ако вие се разведете със съпруга си, което ви поставя в ситуация на самотен родител, това не означава, че сте по-малко успели от тях. Разводът не е провал, а опция измежду много други. Няма универсална дефиниция и никъде не е написано как трябва да изглежда човешкото щастие. Всяка жена сама избира посоките, по които ще тръгне. Има толкова посоки, колкото и жени на земята. Никоя не е по-добра от другата. Просто те водят до различни дестинации и последици.

Ще се справя ли?

Други тревоги, които предизвикват страх и нерешителност, са финансовата сигурност и организирането на отглеждането на децата. Ще имам ли достатъчно доходи, за да се справя? Трудно ли е да бъдеш сама? Ще отговоря ли подобаващо на всички нужди на детето ми? Няма ли да му се смеят другите деца? Кой ще го води и ще го взема от училище? Пак ли опирам до моите родители? При тях ли трябва да се върна да живея? Това са само малка част от въпросите с труден отговор, които обземат мислите на жените пред или след раздяла.

Не съществува перфектно положение, независимо дали жената живее със съпруга си, или без него. Винаги ще има едно или повече „но”, които ще ви отдалечават от идеала ви за брачни отношения и реалността, която понякога ви налага да вземате трудни решения. Важното е да помислите коя опция е най-добра за децата и за вас самите. 

Кое е добре за детето?

Колкото и странно да ви звучи, понякога е по-добре детето да отрасне с разделени, но спокойни родители, отколкото в семейство, в което царят напрежение, вербално и понякога, за съжаление, физическо насилие и липса на любов. От най-ранна детска възраст децата чуват, виждат и разбират всичко, което се случва около тях. Ако атмосферата не е благоприятна, детето може потенциално да развие по-късно душевни и поведенчески проблематики. Възможно е то да възпроизведе отрицателни модели на комуникация и държание, на които е било изложено.

Любовта и вниманието са ключови моменти в отглеждането на едно дете. Те са от много по-голямо значение от семейното положение на родителите.

Кое е добре за мен?

Последно, но не и последно по важност е вашето лично щастие. Появата на едно и повече деца обръща представите за живота на жената на 360 градуса. Това не значи, че тя тотално трябва да се изостави. Замислете се как ще превърнете децата в здравомислещи, уважаващи и обичащи се личности, ако вие самите не сте такива?

Една жена не престава да бъде жена с майчинството. Двете определения се допълват, но по никакъв начин не се изключват едно друго. Замислете се дали голяма част от вашите страхове и страдания не идват от митове и модели, които не съответстват на вашата визия за семейството, жената и родителството. Не е от голямо значение дали сте в конфликт с околните, чиито дефиниции се различават от вашите. Много по-важно е да не бъдете във вътрешен конфликт с вас самите.

Понякога решението е точно пред очите ви. Трябва само да ги отворите, за да го видите.

Когато кажем думата ,,интелигентност’’, повечето от вас може би ще си помислят за интелект, ум или коефициент на интелигентност. Други ще я свържат с успех, начетеност, ерудираност или образование. Тези синоними не са грешни, но не описват напълно значението на този термин. В тази статия ще обърнем внимание на емоционалната интелигентност и нейното развитие при най-малките.

Какво е емоционална интелигентност?

Това е умението да разпознаваме и въздействаме над нашите емоции и тези на хората около нас. Това включва да осъзнаваме, анализираме, регулираме и контролираме нашите емоционални състояния, които често се менят под въздействието на различни външни фактори и ситуации.

Тези качества се развиват още от най-ранна детска възраст. Те помагат на детето да опознае себе си и да се превърне в здрава и балансирана личност. Колкото повече човек познава себе си и е наясно със своите емоции, толкова по-лесно се справя с трудни ситуации и най-вече осъзнава какво е обич, загриженост, пълноценност и уважение. Уважението е в основата на здравословната човешка комуникация. То е свързано с границите, които си поставяме спрямо околните и живота като цяло. Родителите трябва да помогнат на детето да развие тези умения.

Как помага родителят?

Когато детето е малко, то изпитва трудности да разбере своите чувства. Тъй като говорът и речникът му са в процес на развитие, то не може добре да наименува своите мисли и виждания спрямо трудни ситуации. Това провокира фрустрация и емоционално страдание, които не могат да бъдат избегнати. От една страна, те са нормални и нужни за детското развитие. От друга страна, въздействията, които имат върху детето, могат да бъдат положителни или отрицателни спрямо начините, по които то интерпретира какво се случва около него. Родителят може да помогне на детето да разбере и извлече позитивизъм от тези преживявания по няколко начина.

Помогнете на детето да наименува емоциите си

По този начин ще му помогнете да разбере какво означават те. Ако дъщеричката ви иска играчка, която по-голямото й братче не й дава, плачейки от недоволство, вие може да й обясните, че този плач в момента изразява недоволство. Това е чувство, което се появява, когато човек не може да има това, което иска. Може също да допълните, че възрастните също изпитват недоволство. Невинаги нещата стават така, както очакваме, и трябва да се научим да приемаме тези ситуации. Колкото и да е малко детето, помогнете му да повтори няколко пъти думата, която му обяснявате. Това ще му помогне не само да развие своя речник, но най-вече да разбере света около себе си. Може да използвате картинки или да направите това под формата на игра. Не знам дали сте се замисляли, но думите са създадени не само хората да разговарят помежду си, но и да развият своето виждане за света и да определят смисъла на своето съществуване.

Обяснете му вашите собствени емоции

Ежедневно се случва детето да направи нещо, което да не се одобри от родителя и да провокира в него отрицателни емоции. Ако сте разочаровани или ядосани, обяснете на детето не само как се чувствате, но и защо се чувствате по този начин. Ако го накажете без обяснение, то няма да разбере и да помисли нито за своята постъпка, нито за вашата реакция. Не го обвинявайте. Осъждането е поведение, което много повече вреди, отколкото помага. Също може да му покажете как вие контролирате и се справяте с емоциите, които е провокирало във вас. По този начин то също ще се научи да се справя и размишлява над своите емоционални състояния, въпреки крехката си възраст.

Научете го да улавя промените в емоциите

Както посочих по-горе, нашите емоции постоянно се променят под въздействието на различни външни фактори. В един-единствен ден може да изпитаме радост, разочарование, страх, тъга и любов. Често пациенти са ме питали дали това е нормално. Не се притеснявайте. Емоционалните промени са напълно нормални. Вие не може да предвидите кога ще се появи дадена емоция, но може да упражните контрол над нея, когато я изпитате. По този начин тя няма да ви афектира по отрицателен начин.

Същият процес протича и при детето, което, за разлика от родителя, все още опознава света и многобройните му различия и разцветки. Ако желаете, отделете един ден, в който детайлно да наблюдавате емоциите на детето ви, и ще се учудите от честотата на тяхната промяна. Когато дадена ситуация се случи, може да му обясните какво всъщност става в момента и защо това е различно от случилото се преди час например. Ще бъдете изненадани от това, което ще видите и научите. По този начин също ще развиете в детето ви способността да дискутира и диалогира, когато е изправено пред дадена ситуация. Когато порасне, то само ще започне да ви задава въпроси, което още повече ще засили вашата връзка и силата на вашата комуникация. Развивайки тази способност с вас, детето ще я развие и с околните, както и със себе си. Преди да говори с останалите, човек трябва първо да може да разговаря и да бъде наясно със себе си. Именно по този начин развитието на емоционалната интелигентност помага на човек да се превърне в щастлива и уравновесена личност.

Ако желаете да научите повече по темата, ви препоръчвам следните трудове, които са достъпни за широката публика:

  • ,,7-те навика на високоефективните семейства’’от Стивън Кови.
  • ,,Емоционалната интелигентност’’от Даниъл Голман.

За никого не е тайна, че през последното десетилетие интернет и информационните технологии навлязоха в почти всеки дом, променяйки не само комуникацията в семейството, но също и личностното, когнитивното, емоционалното и социалното развитие на най-малките.

Вече не е странно да видим майки, гледащи към телефона си на детската площадка, или малки дечица, хранейки се вкъщи, вперили поглед в таблета на масата. Тази нова тенденция има обаче една скрита страна, а именно отрицателните последствия, които техниката може да предизвика върху децата и семейството. В тази статия ще обърнем внимание на семейното общуване и развитието на най-малките, които прекарват много време пред таблета или телефона.

Общуването – основно поведение, което децата развиват от раждането

Общуването е в основата на човешкото развитие. На хората е генетично и социално заложено да живеят сред себеподобни. Казано с други думи, човек не може да бъде сам. Той има нужда от други хора, които ще му помогнат да развие своя потенциал и капацитет.

Вниманието

Както съм подчертавала в минали статии, семейството е първото общество, с което детето взаимодейства. Още от първите минути след раждането бебчето изпитва физически, социални и емоционални нужди. То трябва не само да бъде нахранено, но също и обгрижено, като му се обръща внимание и му се говори. Вниманието е изключително важен аспект. То е вид валидиране и признаване, че малкото, плачещо и беззащитно същество, което преди минути или часове се е появило на бял свят, е човек, който също съществува. Това признаване на човешкото съществуване, за което хората не си дават сметка, поставя основата на едно нормално личностно и емоционално развитие. Замислете се как през целия ни живот – от детска, през юношеска и зряла възраст – хората търсим внимание под различни форми и в различни контексти: любовен, социален, професионален и т.н. Всяка липса на внимание потенциално поражда отрицателни емоции, като тъга или гняв, и е свързана с много проблематики, като ниско самочувствие или ниска самооценка.

Запомнете: колкото и да сте изморени, колкото и да ви липсва време, една прегръдка и една мила дума вършат чудеса, гарантирайки една стабилна и здравословна основа, върху която детето ще изгради своята личност. В първите години от живота му неговoто развитие напълно зависи от вашето внимание и обич. Телефонът и таблетът пречат на вниманието. Детето може подсъзнателно да се почувства отхвърлено, нежелано или пренебрегнато. Тези чувства поставят основи за развитието на негативни емоции, които могат да причинят страдание или душевни пробламатики по-късно.

Стимулирането

Всички майки са забелязали, че колкото повече стимулират детето, толкова повече то има желание да научава нови неща и да експериментира нови ситуации и поведения. Стимулирането е в основата на когнитивното и психомоторното (двигателното) развитие на детето.

Една от ролите на родителя е да покаже и да даде пример на детето. Примерно, ако майката разговаря много със своето дете, чете приказки с него и го прави участник в игри, насочени към развитието на речта, детето ще научи много нови думи. Това ще му позволи да се изразява по-добре словесно, както и да обяснява своите емоции.

На хората е генетично заложено да се движат. Развитието на технологиите налага един по-седентарен начин на живот, който може да има отрицателни ефекти не само върху развитието на двигателната система на детето, но може да причини и проблеми с ранно затлъстяване, липса на интерес към заобикалящия го свят и другите деца.

Колкото повече детето има интерес към заобикалящия го свят, толкова повече то ще се стреми да научава нови неща. По този начин ще развие научаването като поведение, ще разбере ползите от това да разширява своя светоглед и да търси нови посоки и начинания.

Запомнете: прекарването продължително време пред телефона или таблета пречи на детето да постигне посочените поведения, което минимизира шансовете то да има балансиран живот в зряла възраст.

Развитието на въображението

Друг важен аспект в човешкото развитие е въображението. То е в основата на креативността при децата. Детето я развива, когато му се четат книги или му се разказват истории, които то ще си представи и ще пречупи през своя собствен детски светоглед. Може би ще съчини своята версия или своя собствен край на историята. По този начин то се научава мисловно да създава и пресъздава различни реалности и ситуации.

Колкото по-креативно е едно дете, толкова по-лесно ще намира многобройни решения, когато е изправено пред по-трудни ситуации. Това ще му даде една прекрасна база за зряла възраст и подсъзнателно ще му подскаже, че за всяка ситуация има решение, стига само да помисли малко повече. Креативността също е свързана със самочувствието, вярата в себе си и автономността.

Екраните, които детето продължително наблюдава, налагат истории и картини, които пречат на детето да създаде свои собствени. По този начин то копира и възпроизвежда нещо видяно, вместо да създава нещо ново.

Запомнете: четете повече приказки на децата, играйте на семейни игри или му купете игри, които ще му позволят да развие своето въображение.

Както съм подчертавала и преди, майчинството е най-трудната задача. Всички водим динамичен живот и често сме изморени физически и психически. Колкото и да ни е тежко, трябва да имаме едно наум, че технологиите могат да ни гарантират минути спокойствие, като разсейват детето, но това разсейване не трябва да се превръща в начин на живот и възпитание.

Появата на бебчето обръща живота на семейството на 360 градуса. Родителите не само трябва да преразгледат почти всеки аспект от техния живот (примерно социални контакти и професионална заетост), но и трябва да решат колко време майката ще остане вкъщи, за да се грижи интегрално за своята рожба.

Клиничната ми практика ме мотивира да твърдя, че за разлика от Западна Европа и Америка, където тенденцията е жената да се завърне на работното място 3 или 6 месеца след раждането, българската майка често предпочита сама да поеме грижата за детенцето, докато то навърши 2 годинки. Тези разлики се дължат на много фактори. Те засягат социалната, националната и културната принадлежност на родителите, както и различни вярвания и твърдения относно връзката между майката и детето в най-ранна детска възраст.

В тази статия ще анализираме ситуацията на дългото майчинство. Ще разгледаме някои теории и ще дадем примери относно неговите предимства и недостатъци. 

Връзката между майката и детето

Някои дисциплини и поддисциплини, част от западната клинична психология, посочват различни теории спрямо това колко време майката трябва да прекара с детето си в първите месеци от неговия живот.

Когато детето се ражда, то е запълно зависимо от своите родители и по-специфично от своята майка. Тя трябва да му осигури не само храна и базова, фундаментална грижа (примерно смяна на памперс, къпане и т.н.), но и трябва да му даде топлина, внимание, закрила и любов.

Човешката личност се развива още от раждането, въпреки че детето не може да говори и видимо не може да комуникира. В Обединеното кралство, където упражнявам професията си на психолог и научно лице, много е разпространена теорията за емоционалната привързаност  (англ. Attachment).

Идеята е следната: майката трябва да помогне на детето да се изгради като уравновесена и щастлива личност в зряла възраст чрез своята майчина грижа, стремейки се да покрие неговите нужди и липси, но и да даде адекватен отговор на неговите искания и желания. Какво означава това? Тя трябва да намери деликатна граница между това да помага на детето да се развие, но и да не го задушава, пречейки по този начин на неговото развитие.

Силното присъствие на майката: правилно или не?

Много майки вярват, че ако сами се грижат за детето си до 2-годишна възраст, дарявайки го със своето стопроцентово присъствие, това ще му осигури солидна основа за бъдещето. В това няма нищо лошо, но винаги родителят трябва да се замисли дали това, което си представя, че е правилно за детето, наистина е правилно.

Много майки са ми споделяли, че продължителното застояване вкъщи потенциално провокира стрес и други отрицателни емоции, като гняв, агресия и фрустрация. Това се дължи на много фактори, които са директно и индиректно свързани.

Ще посоча следните фактори:

  • Липса на социална и професионална среда, защото майката не работи.
  • Липса на интимност в двойката, защото съзнанието на майката е обърнато главно към детето и бащата остава на втори план.
  • Конфликти в двойката, когато майката поиска помощ от таткото, а той й каже: ,,Ти какво правиш по цял ден? Аз съм на работа. Изморен съм. Ти се грижиш за детето’’.
  • Липса на автономност при детето, което постоянно търси своята майка, защото е свикнало с нейното присъствие.
  • Пълна отдаденост на майката към детето, което се превръща в основен смисъл на нейния живот.

Някои майки са се оплаквали, че детенцето прохожда по-късно или изпитва трудности да общува с други деца на детската площадка, защото търси нейното присъствие във всяка ситуация. На подсъзнателно ниво майката може да бъде ,,част от детето’’ както за него, така и за нея. В този случай силната майчина любов се превръща в пречка. Майката трябва да се замисли какви граници ще положи, за да може детето да разбере, че е автономна личност. Майката трябва и да си даде сметка, че тя не живее за и през детето и нейната личност не се определя с ролята й на майка. Тя също е жена, съпруга, приятелка и човек, който има своите собствени нужди и желания. Това е напълно нормално.

Кой е правилният метод?

Не съществува универсален метод, който да се прилага към абсолютно всички семейства и майки поради различията в социален, национален и културен план. Фактът, че майката ще прекара много време с детето си в първите месеци или години от неговия живот, не е гаранция, че ще му даде най-добрия старт. Още от времето на Зигмунд Фройд, който е творил в края на 19-и и началото на 20-и век, знаем, че прекалената и продължителна близост не е здравословна нито за майката, нито за детето, нито за двойката. Детето има нужда от физическо и психологическо пространство, където да развие своите собствени качества без родителска помощ. Когато детенцето ви падне на детската площадка или е ударено от друго дете, това не значи, че незабавно трябва да се намесите. Оставете го само да се справи със ситуацията и се намесете, ако тя излиза от контрол. По този начин детето ще започне да разбира, че вече не е на сто процента зависимо от своите родители, както е било, когато се е родило. По този начин ще започнат малко по малко да му растат криле, които ще може да разпери, когато порасне.

Запомнете:

  • Ако майката не е неотлъчно до детето, това не означава, че тя е лоша майка.
  • Прекалената близост може да попречи на детето да развие своята автономност.
  • Прекалената отдаденост към детето може да попречи на интимността в двойката.
  • Майката е не само майка. Тя е жена, съпруга, приятелка и човек с кариера.
Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo