Д-р Иванка Ежова

Д-р Иванка Ежова

Доктор по клинична психология, завършила образованието си във Франция. Днес тя работи за един от най-престижните университети в света – Кингс Колидж Лондон, където участва в развитието на международни проекти в сферата на детското и семейното здраве.

„Мило, погледни Гошко как си изяжда цялата каша“ или „Виж Ася колко хубаво говори, а ти само звуци издаваш“ са фрази, които много родители неведнъж са изричали. Запитвали ли сте се какъв е ефектът, който подобни сравнения имат върху развитието на детето и позитивно ли е за него да бъде сравнявано с други деца?

В тази статия ще обърнем внимание на безобидните на пръв поглед сравнения, правени от родителите, и техните последствия върху детето.

Какво е сравнението?

Може би много от вас ще останат учудени, но сравнението е основен аспект в развитието на детето от най-ранна детска възраст. Всеки човек развива своята идентичност чрез непрестанно сравнение с хората около него. Именно по тази причина малките деца правят като мама и татко и искат да бъдат като тях. По-късно те започват да се сравняват със съучениците и приятелите си, търсейки модели и примери за подражание. Този процес оперира на подсъзнателно ниво и е толкова естествен, че човек не си дава сметка. Още по-интересно е, че сравнението е тясно свързано с развитието на самочувствието.

Какво е самочувствието?

Самочувствието е онзи вътрешен глас, който непрестанно ви кара да мислите върху себе си и да поставяте под въпрос вашите действия и думи. Колкото по-високо е вашето самочувствие, толкова по-висока ще е вашата самооценка. Следователно вие ще бъдете сигурни в себе си и ще изживявате живота си пълноценно и спокойно. Ако самочувствието ви е ниско, вие ще се съмнявате в себе си, ще бъдете самокритични и недоволни от себе си.

Самочувствието започва да се гради с първите сравнения и отзиви, които детето получава от своите родители. В първите месеци от своя живот то не може да се изразява с думи, защото речта не е развита. За сметка на това детето разбира и попива всеки жест, всяка емоция, мимика, гримаса и дума на хората около него. Ако тези аспекти са отрицателни, съвсем естествено бебето ще започне да възприема, записва и интегрира тази негативна форма на информация и на свой ред може да я възпроизведе в неговата комуникация с околните. Негативната информация се превръща в норма, която бебето сляпо следва. Принципът е абсолютно еднакъв с положителната информация. Ако бебето е изложено на позитивни реакции от страна на околните, то ще има тенденция да възпроизвежда и имитира тези реакции, които се превръщат в норма за комуникация със заобикалящия го свят.

Различните сравнения

Представете си, че родителят често сравнява детето с неговите по-големи братя, сестри или приятелчета. Давайки ги за примери, мама и татко искат детето да бъде толкова развито, колкото тях. Дори и тази мотивация да е искрена и положителна, защото всеки родител иска най-доброто за своите деца, понякога сравнението повече вреди, отколкото помага.

Другите са по-добри от теб

Ако родителите се опитват да окуражават детето, натрапвайки му как трябва да бъде като другите, които са по-добри и можещи от него, детето може да интерпретира тези сравнения като упрек, липса на вяра в него или липса на любов. То не е достатъчно достойно да заслужи овациите на своите родители. След като порасне, ще бъде изложено на по-голям риск от изискване на одобрението и любовта на другите, липса на автономност и борба да бъде като някой друг. Реално погледнато, всяко дете е автентично. Развива се със своя собствена скорост, има свой собствен потенциал, силни и слаби черти. Фактът, че Гошко пее и танцува добре, не значи, че Мая е по-малко добра от Гошко, защото не й се удават пеенето и танците. Мая може да пише и да рисува. Това са нейните силни качества. Вместо да й се натъртва, че тя не може да пее като Гошко, трябва да се похвали, че може да пише и да рисува, за да развие потенциала си в тази насока.

Развивай своя собствен потенциал

Като клиничен психолог и лектор с богат опит, съм привърженик на една техника, която се нарича Positive Behavioural Reinforcement. Прилагала съм я многократно в клиничната ми практика с деца и възрастни, както и в работата ми със студенти. Превеждам я на български език като позитивна подкрепа. Техниката е много проста. Състои се в това да окуражиш събеседника си, като му подчертаеш тези качества и умения, в които е добър, с цел той да ги развие още повече. В работата ми с пациенти с ниско самочувствие или студенти, които не са сигурни в себе си, тази техника ми помага да им покажа къде точно се намира техният потенциал. Веднъж изцяло фокусирани върху него, те оттеглят вниманието си от личностните характеристики, които не харесват и които ги карат да се съмняват в себе си.

Тази техника може отлично да се приложи във възпитанието на децата. Идентифицирайте техните силни качества и умения и ги насочете в тази посока още от най-ранна детска възраст. По този начин детето не само ще развие своя потенциал, но и ще расте като сигурна, обичана и доволна от себе си личност. Виждайки своите родители доволни от него, то ще приеме това поведение като норма и ще бъде доволно от себе си.

Отбелязвай своя собствен напредък

Всяко дете се развива със свой собствен ритъм. Някои деца прохождат по-рано, докато други проговарят по-късно. Вместо да сравнявате детето с неговото братче, което е проговорило по-рано, подчертайте му неговия собствен успех, като го сравните с него самото в по-ранен етап от живота му. Например:

  • Браво! Колко хубаво изговаряш сега думите. Какъв напредък имаш. Горда съм с теб.
  • Браво! Много съм доволна.

Подобни обръщения ще бъдат третирани от детето не само като съдържание на информация (мама е доволна от мен, справям се добре), но и като модел на комуникация (струва си да правя усилия, заобикалящият ме свят се отнася позитивно с мен – аз ще правя същото).

Запомнете

Всеки човек е автентичен. Сравненията са възможни единствено когато се сравняваме със себе си в миналото, наблюдавайки собствения си напредък.

Д-р Иванка Ежова е клиничен психолог с 10-годишна международна практика. Завършва бакалавърска, магистърска и докторска степен по клинична психология във Франция, където натрупва богат стаж в областта на клиничната, преподавателската и научната дейност. Днес работи за един от най-добрите университети във Великобритания – King’s College London, където ръководи мащабни проекти във сферата на детското и семейното здраве. Паралелно има частна онлайн практика с клиенти от цяла Европа, за които организира индивидуални консултации, семинари, лекции и терапевтични групи. Работи на английски, френски и български език. Тя е сертифициран специалист по когнитивно-поведенческа, психодинамична и семейна терапия. Регистриран клиничен психолог в Health and Care Professions Council във Великобритания, Registre ADELI във Франция и Дружеството на психолозите на Република България. Член е на British Psychological Society във Великобритания и American Psychological Society в Съединените щати. В моменти работи върху първата си авторска книга. За контакти: Skype: ezhova.psychologist; FB: Positive Psychology Net; Тел.: 0044/7482 351 951

Когато двама души се влюбят и решат да градят семейство заедно, те трябва да очакват, че съвместният им живот ще премине през няколко етапа. Най-яркият от тези етапи е появата на техния наследник. Дори бих казала, че мъжът и жената имат два живота: този преди и този след раждането на техните деца. В тази статия ще обърнем внимание на различията при мъжете и жените, когато те се сдобият с рожба.

Дели ли се родителството на бащинство и майчинство?

Като клиничен психолог с богата международна практика, предпочитам да разделям родителството на бащинство и майчинство. Това разделение се дължи на факта, че ролята на двамата родители, както и начинът, по който те възприемат, обмислят и преживяват появата на своите деца, е строго различна. Независимо от своята национална и културна принадлежност, социален и професионален статут, двата пола имат коренно различна визия за света и човешките взаимоотношения. Когато те трябва да работят в екип, за да отгледат децата си, всеки от тях има определен подход и очаквания спрямо това какво трябва да направи другият. Именно тези очаквания са причина за търкания, конфликти и неразбирателство в семейството.

Какво очаква майката от бащата?

Не е тайна, че всяка жена има големи очаквания към партньора си след появата на бебето. Тя си мечтае той да бъде загрижен и любвеобилен. Иска от него да присъства и да се включва активно във всекидневните грижи, както и да й помага.

Това, което майката не осъзнава, е, че тя вижда ролята на таткото през своята собствена призма. Казано с други думи, много жени очакват от мъжа това, което всъщност очакват от себе си. Тъй като мъжът рядко е на нивото на тези очаквания, защото, както подчертахме по-горе, майчинството е различно от бащинството, рано или късно жената започва да се чувства пренебрегната, излъгана или най-малко разочарована. Таткото не е това, което е очаквала.

Какво очаква бащата от майката?

Не само жените имат очаквания и визия за отглеждането на детето. Мъжете също имат какво да кажат по този въпрос. За един мъж жената е тази, която трябва неотлъчно да бъде до своето отроче в първите седмици и месеци на неговия живот. За много мъже грижата за бебето е женска работа. Таткото се грижи за финансовата стабилност, спокойствието на семейството и създаването на благоприятна и оптимална среда за отглеждането на децата.

България е една от малкото страни, където майчинството като период може да достигне до две години. Това значи, че майката може напълно да се отдаде на своето детенце. В този случай мъжът често си мисли, че щом жената не е професионално ангажирана, тя има цялото време на света, което да посвети на детенцето. Тъй като работи, за таткото е нормално да бъде по-малко активен вкъщи.

Тази културна и социална визия често е повод за конфликти в семейството. Най-лошото тук е, че универсален отговор няма, защото всяка визия, взета поотделно, е логична сама за себе си.

Друг е въпросът, че отглеждането на децата е не само професия, но е и най-трудната професия. За нея няма правила, нито точно описание на качествата, задълженията и отговорностите, които трябва да бъдат следвани. Дори и без културните, езиковите и социалните принадлежности, децата са толкова различни, че е невъзможно да се предскажат техните нужди, реакции и поведения. Очите на майката трябва да бъдат навсякъде, а слухът – винаги изострен.

Има ли решение?

Да, разбира се. За да се достигне до консенсус, родителите трябва да приемат отглеждането на децата като работа в екип, а не като две отделни роли, които всеки самостоятелно трябва да изпълни.

Какво значи работа в екип?

Това означава, че всеки трябва да внесе своя принос към общото благо съобразно със своето време и умения. Времето и уменията са аспекти, които предварително се определят и дискутират от двамата родители. Както не веднъж съм казвала в минали статии, децата се създават от двамата родители, следователно те са пряко отговорни и активни в тяхното отглеждане и възпитание.

Предлагам няколко полезни съвета на прекрасните читателки на списание „9 месеца”, които са в майчинство:

  • Не упреквайте таткото. Обсъждайте с него с какво той може да допринесе и допълни вашето ежедневие.
  • Независимо от ситуацията, упрекът е лоша стратегия.
  • Опитайте се да погледнете през погледа на бащата на детето. Замислете се дали той наистина разбира това, което изисквате от него.
  • Не забравяйте да напомните на партньора си, че отглеждането на детето е най-трудната професия. За нея няма заплащане и бонуси, нито професионално издигане и ваканции. Бонусите са символични. Това е усмивката на вашето дете, неговият прогрес и успехи. За тази професия няма пол или разделение. Всеки родител директно я наследява.
  • Направете списък със задълженията, които всеки трябва да изпълнява. Не разчитайте на устни уговорки. Писането материализира вашите мисли и прави участниците по-отговорни.
  • Приемете, че психиката на противоположния пол оперира по различен начин, в резултат на което визията за света и родителството е различна. Това е нормално. По тази причина дискусията и разпределението на задълженията са изключително важни.
  • Усмихнете се. Родители сте на красиви и невероятни деца! Насладете се на времето, прекарано с тях, защото то никога няма да се върне.

Желанието да бъдем родители, е генетично заложено във всички от нас, независимо от нашата национална, социална и културна принадлежност. В даден момент от нашия живот много от нас си задават въпроса дали има подходяща възраст да посрещнем нов член в семейството.

В тази статия ще обърнем внимание на различните отговори, които може да дадем на този класически и деликатен въпрос.

Защо трябва да имаме деца?

Задавали ли сте си някога въпроса защо хората създават деца и защо семейството е в основата на интимните отношения? Защо се влюбваме и в резултат от тази любов имаме желание да създадем поколение с човека до нас?

Отговорът е много прост. Продължението на човешкия род е една от главните цели на нашия живот и това поведение ни е генетично заложено. Човешкият вид ще спре да съществува, ако не се раждат деца. Колкото и неромантично да звучи, репродукцията е една от главните причини вие да се влюбите, като подсъзнателно изберете партньор, който ще ви достави нужния генетичен багаж, за да създадете здраво и хубаво поколение. Репродукцията е в основата на привличането между мъжа и жената. Тук нещата никога не стават случайно.

На колко години хората се влюбват?

Клиничната ми практика ме подтиква да твърдя, че любовта идва много рано. Ако ви помоля да върнете времето назад и да си спомните кога за първи път изпитахте привличане, ще се уверите, че възрастта ви е била много крехка. Работила съм с пациенти, които са описвали първите си любовни трепети на седем, осем или десет години. На този етап интимните отношения все още са платонически и олицетворяват например тайно да харесваме най-хубавото момче в класа и да му пишем послания, които да пазим за себе си. Юношеството е периодът, в който влюбването започва да се изразява на физическо ниво с появата на интимните и сексуалните отношения. В зряла възраст те прерастват в желание за създаване на семейство и поколение.

Кога е най-добрият период за създаване на бебе?

Можем да дадем много отговори на този въпрос в зависимост от гледната точка, въз основа на която го дискутираме.

  • Биология

От чисто биологична и физиологична гледна точка в момента, в който жената има месечен цикъл, който й позволява за забременее, тя е готова да бъде майка. Медицинските статистики и проучвания показват, че колкото по-млада е една жена, толкова по-благоприятно е тя да роди дете. Природата в този случай е в хармония с нея. Друг е въпросът, че възрастта, начинът на мислене и социалното й положение може потенциално да й създадат някои затруднения. Тук е редно да споменем психологичните и социалните аспекти, които играят роля в родителството.

  • Психология

От психологична и социална гледна точка една жена е по-сигурна в себе си, когато има висше образование, изградени социални контакти и професия. Тя знае какво иска от живота. По-независима е и има по-богат личен и житейски опит. Юношеството е преходен период, който символизира преминаването на детето във възрастен човек. С други думи, тийнейджърът е нито дете, нито зрял човек. В този ред на мисли той няма все още изградена личностна и ценностна система, не знае какво иска от живота и в какво се състоят интимните и любовните отношения между мъжа и жената. Той се търси като личност и тепърва започва да опознава нуждите и функциите на своето тяло, което претърпява масивни хормонални промени. Вследствие на тези хормонални промени юношата често променя своето мнение и емоции, може да прояви агресия или да провокира хората около него. Това е защото той е полудете, което иска да бъде възрастен.

  • История

Тук е интересно да се подчертае, че в сравнение с миналите десетилетия, когато децата порастваха по-бързо, днес възрастовата граница се увеличава все повече и повече. Днес на 20 години е все още нормално да бъдеш тийнейджър. В началото на миналия век хората на 20 години понякога имаха 2 или 3 деца. Това се дължеше на социално-историческия контекст, в който се раждаха и живееха нашите прародители. Той винаги налага норма, която подсъзнателно подтиква хората да се развиват по определен начин. Например миналият век беше маркиран от Първата и Втората световна война. Повечето млади мъже трябваше да отидат да защитят страната си, а жените да се грижат за децата и възрастните. Не всички завършваха висше образование по простата причина, че беше по-важно да се бият за страната си и да се грижат за близките си. Браковете на 17-, 18- и 20-годишна възраст бяха нормални, а хората на 17 години вече бяха в групата на възрастните. Днес нещата са различни. Няма войни. Младите искат да се забавляват, да учат и да имат кариера. Създават семейства по-късно и се чувстват възрастни по-късно.

Тези различни перспективи показват, че няма идеален момент за създаване на поколение. Всяка възраст има своите положителни и отрицателни аспекти. Ако жената е млада и тялото й се намира в най-благоприятния период за зачеване, може би финансовите й възможности ще са по-малки и ще е ненапълно личностно развита. Ако жената е на възраст между 35 и 40 години, с изградена кариера, ценностна система и културни интереси, тя може би ще изпита трудности от биологична гледна точка.

Майчинството и родителството са сложни и относителни процеси, които винаги са съпроводени с многобройни радости и трудности. Важното тук е да приемате събитията и ситуациите такива, каквито са, без да се обвинявате или съжалявате за поетия път. Идеално положение никога няма. Животът е наниз от предизвикателства, които ви дават възможност да научавате различни уроци и да опознавате себе си. Не се съдете за допуснати грешки или пропуснати възможности. Осъждането е най-големият враг на човека, защото му отнема възможността да се развие и да погледне на себе си по различен начин.

Вярвайте в себе си и запомнете, че всеки има право да бъде щастлив.

Както принцесите от приказките, много млади момичета мечтаят да срещнат принца на белия кон и да живеят щастливо, докато смъртта ги раздели. За съжаление, реалността невинаги оправдава очакванията и много жени избират или са принудени да продължат своя път сами. В тази статия ще обърнем внимание на емоционалните и психологичните аспекти, въпроси и съмнения, пред които жената е изправена в ситуация на раздяла.

Митовете относно раздялата

Както неведнъж съм подчертавала, всяка проблематика и ситуация се характеризират с точно определен социално-исторически контекст. От него зависи как хората ще дефинират, изживеят и погледнат на това, което им се случва.

Ако се върнем назад във времето, с носталгия ще констатираме колко дълги и здрави са били браковете на родителите и прародителите ни. Десетилетия наред изразът „докато смъртта ни раздели” е бил не само модел за пример и подражание, но и социална норма, в която двойките са се идентифицирали. Общоприето е било всяка млада жена да избере съпруг и заедно с него да създаде дом и семейство. Ако жената не поемела по този път, това се е интерпретирало като проблематично и неморално. Никой не може да каже дали един дълъг брак е бил щастлив и изпълнен с любов, защото хората не са говорили открито за тези неща. Друг е въпросът, че жените не са имали това право на избор, което днес имат съвременните жени.

Родените през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век в България символизират така наречените поколения на прехода. Една от главните им характеристики е, че те носят на плещите си огромен товар, който е резултат от разминаването на вижданията и нормите на социалистическите поколения и съвременните западни модели. Много мои пациентки българки са изпитвали страх, срам и тъга от това как родителите ще осъдят тяхното ново виждане за семейството и родителството. По този начин се заражда следният мит: ако не създадем дълги любовни и семейни отношения като родителите ни, значи сме се провалили в тази важна социална роля. Тъй като ги разочароваме, значи разочароваме и себе си.

Какво ще кажат другите?

Друга характерна черта на българката е вниманието, което тя отделя на мнението на околните. „Какво ще кажат другите?” е въпрос, от чийто отговор много жени се страхуват. Сравнението с приятелките е нормален процес за всяка жена. Важното е той да не се превръща във водеща мотивация за личностно и социално развитие. Фактът, че приятелките ви са омъжени и имат деца, по никакъв начин не означава, че вие сляпо трябва да следвате техния пример. Ако вие се разведете със съпруга си, което ви поставя в ситуация на самотен родител, това не означава, че сте по-малко успели от тях. Разводът не е провал, а опция измежду много други. Няма универсална дефиниция и никъде не е написано как трябва да изглежда човешкото щастие. Всяка жена сама избира посоките, по които ще тръгне. Има толкова посоки, колкото и жени на земята. Никоя не е по-добра от другата. Просто те водят до различни дестинации и последици.

Ще се справя ли?

Други тревоги, които предизвикват страх и нерешителност, са финансовата сигурност и организирането на отглеждането на децата. Ще имам ли достатъчно доходи, за да се справя? Трудно ли е да бъдеш сама? Ще отговоря ли подобаващо на всички нужди на детето ми? Няма ли да му се смеят другите деца? Кой ще го води и ще го взема от училище? Пак ли опирам до моите родители? При тях ли трябва да се върна да живея? Това са само малка част от въпросите с труден отговор, които обземат мислите на жените пред или след раздяла.

Не съществува перфектно положение, независимо дали жената живее със съпруга си, или без него. Винаги ще има едно или повече „но”, които ще ви отдалечават от идеала ви за брачни отношения и реалността, която понякога ви налага да вземате трудни решения. Важното е да помислите коя опция е най-добра за децата и за вас самите. 

Кое е добре за детето?

Колкото и странно да ви звучи, понякога е по-добре детето да отрасне с разделени, но спокойни родители, отколкото в семейство, в което царят напрежение, вербално и понякога, за съжаление, физическо насилие и липса на любов. От най-ранна детска възраст децата чуват, виждат и разбират всичко, което се случва около тях. Ако атмосферата не е благоприятна, детето може потенциално да развие по-късно душевни и поведенчески проблематики. Възможно е то да възпроизведе отрицателни модели на комуникация и държание, на които е било изложено.

Любовта и вниманието са ключови моменти в отглеждането на едно дете. Те са от много по-голямо значение от семейното положение на родителите.

Кое е добре за мен?

Последно, но не и последно по важност е вашето лично щастие. Появата на едно и повече деца обръща представите за живота на жената на 360 градуса. Това не значи, че тя тотално трябва да се изостави. Замислете се как ще превърнете децата в здравомислещи, уважаващи и обичащи се личности, ако вие самите не сте такива?

Една жена не престава да бъде жена с майчинството. Двете определения се допълват, но по никакъв начин не се изключват едно друго. Замислете се дали голяма част от вашите страхове и страдания не идват от митове и модели, които не съответстват на вашата визия за семейството, жената и родителството. Не е от голямо значение дали сте в конфликт с околните, чиито дефиниции се различават от вашите. Много по-важно е да не бъдете във вътрешен конфликт с вас самите.

Понякога решението е точно пред очите ви. Трябва само да ги отворите, за да го видите.

Когато кажем думата ,,интелигентност’’, повечето от вас може би ще си помислят за интелект, ум или коефициент на интелигентност. Други ще я свържат с успех, начетеност, ерудираност или образование. Тези синоними не са грешни, но не описват напълно значението на този термин. В тази статия ще обърнем внимание на емоционалната интелигентност и нейното развитие при най-малките.

Какво е емоционална интелигентност?

Това е умението да разпознаваме и въздействаме над нашите емоции и тези на хората около нас. Това включва да осъзнаваме, анализираме, регулираме и контролираме нашите емоционални състояния, които често се менят под въздействието на различни външни фактори и ситуации.

Тези качества се развиват още от най-ранна детска възраст. Те помагат на детето да опознае себе си и да се превърне в здрава и балансирана личност. Колкото повече човек познава себе си и е наясно със своите емоции, толкова по-лесно се справя с трудни ситуации и най-вече осъзнава какво е обич, загриженост, пълноценност и уважение. Уважението е в основата на здравословната човешка комуникация. То е свързано с границите, които си поставяме спрямо околните и живота като цяло. Родителите трябва да помогнат на детето да развие тези умения.

Как помага родителят?

Когато детето е малко, то изпитва трудности да разбере своите чувства. Тъй като говорът и речникът му са в процес на развитие, то не може добре да наименува своите мисли и виждания спрямо трудни ситуации. Това провокира фрустрация и емоционално страдание, които не могат да бъдат избегнати. От една страна, те са нормални и нужни за детското развитие. От друга страна, въздействията, които имат върху детето, могат да бъдат положителни или отрицателни спрямо начините, по които то интерпретира какво се случва около него. Родителят може да помогне на детето да разбере и извлече позитивизъм от тези преживявания по няколко начина.

Помогнете на детето да наименува емоциите си

По този начин ще му помогнете да разбере какво означават те. Ако дъщеричката ви иска играчка, която по-голямото й братче не й дава, плачейки от недоволство, вие може да й обясните, че този плач в момента изразява недоволство. Това е чувство, което се появява, когато човек не може да има това, което иска. Може също да допълните, че възрастните също изпитват недоволство. Невинаги нещата стават така, както очакваме, и трябва да се научим да приемаме тези ситуации. Колкото и да е малко детето, помогнете му да повтори няколко пъти думата, която му обяснявате. Това ще му помогне не само да развие своя речник, но най-вече да разбере света около себе си. Може да използвате картинки или да направите това под формата на игра. Не знам дали сте се замисляли, но думите са създадени не само хората да разговарят помежду си, но и да развият своето виждане за света и да определят смисъла на своето съществуване.

Обяснете му вашите собствени емоции

Ежедневно се случва детето да направи нещо, което да не се одобри от родителя и да провокира в него отрицателни емоции. Ако сте разочаровани или ядосани, обяснете на детето не само как се чувствате, но и защо се чувствате по този начин. Ако го накажете без обяснение, то няма да разбере и да помисли нито за своята постъпка, нито за вашата реакция. Не го обвинявайте. Осъждането е поведение, което много повече вреди, отколкото помага. Също може да му покажете как вие контролирате и се справяте с емоциите, които е провокирало във вас. По този начин то също ще се научи да се справя и размишлява над своите емоционални състояния, въпреки крехката си възраст.

Научете го да улавя промените в емоциите

Както посочих по-горе, нашите емоции постоянно се променят под въздействието на различни външни фактори. В един-единствен ден може да изпитаме радост, разочарование, страх, тъга и любов. Често пациенти са ме питали дали това е нормално. Не се притеснявайте. Емоционалните промени са напълно нормални. Вие не може да предвидите кога ще се появи дадена емоция, но може да упражните контрол над нея, когато я изпитате. По този начин тя няма да ви афектира по отрицателен начин.

Същият процес протича и при детето, което, за разлика от родителя, все още опознава света и многобройните му различия и разцветки. Ако желаете, отделете един ден, в който детайлно да наблюдавате емоциите на детето ви, и ще се учудите от честотата на тяхната промяна. Когато дадена ситуация се случи, може да му обясните какво всъщност става в момента и защо това е различно от случилото се преди час например. Ще бъдете изненадани от това, което ще видите и научите. По този начин също ще развиете в детето ви способността да дискутира и диалогира, когато е изправено пред дадена ситуация. Когато порасне, то само ще започне да ви задава въпроси, което още повече ще засили вашата връзка и силата на вашата комуникация. Развивайки тази способност с вас, детето ще я развие и с околните, както и със себе си. Преди да говори с останалите, човек трябва първо да може да разговаря и да бъде наясно със себе си. Именно по този начин развитието на емоционалната интелигентност помага на човек да се превърне в щастлива и уравновесена личност.

Ако желаете да научите повече по темата, ви препоръчвам следните трудове, които са достъпни за широката публика:

  • ,,7-те навика на високоефективните семейства’’от Стивън Кови.
  • ,,Емоционалната интелигентност’’от Даниъл Голман.
Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo