9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Адв. Мария Петрова е основател на LexMedica BG  единствената профилирана в сферата на здравеопазването кантора. Tя е сред малцината специалисти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина от Медицинския университет в София, и е лекар. Впоследствие завършва и право в Софийския университет. Специализирала е в десетки европейски държави в области като „Медицинско право", „Европейско здравно право", „Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването", „Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки". От години защитава правата на пациентите у нас с голям успех. 

    unnamed

    Адв. Петрова, кое е първото, което трябва да знае една родилка, когато постъпи в болница за раждане? 

    Много труден въпрос, дори за мен, като лекар, адвокат и майка на две деца. Мисля, че за спокойното и безпроблемно раждане много важно е една жена да бъде добре информирана за всички аспекти на това бъдещо събитие. Ако трябва да отговоря от юридическа гледна точка, една жена, преди да роди, трябва да знае какви са нейните права и разбира се, какво ще се очаква от нея като поведение и ангажименти, т.е. какви са нейните задължения по време на този процес на раждането и съпътстващия го болничен престой.

    Още от самото начало на бременността до самия финал дамите трябва да бъдат активна страна в търсенето на информация. Това би им позволило да направят своя информиран избор, като той трябва да бъде както по отношение на екипа, който ще проведе раждането, така и по отношение на различни допълнителни обстоятелства около него.

    Конституцията на страната ни, като висш закон, прокламира особена закрила на майчиното и детското здравеопазване. Така например в глава втора, където са описани основните права и задължения на гражданите, като основно право е заложено, че жената майка се ползва от особена закрила на държавата, която ѝ осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

    Практически обаче всички знаем, че акушерската помощ невинаги е точно безплатна, да не кажа, че почти никога не е. По време на бременността е добре дамите да се информират за условията в лечебното заведение, включително да обърнат внимание на ценоразписа на допълнителните услуги, за да се избегнат неприятни изненади и последващи съдебни спорове.

    Много жени смятат, че „изборът на екип“ е задължителен, това така ли е? Има ли разлика в правата на жените, които са избрали екип предварително, и на тези, които ще раждат на случаен принцип – при лекар, който е на смяна?

    Много жени живеят в заблуждение, че изборът на екип е задължителен, а всъщност това не е така. Именно за това се казва „избор“, а не задължение. Тук искам да обърна внимание на няколко много важни от юридическа гледна точка момента, а именно как следва да протече процедурата по избор. На първо място, лечебното заведение трябва реално да създава възможност за избор. Какво означава това – да има повече от един възможен екип. Не може да има само един лекар и да ни принудят да го изберем. Може би тук трябва да вметна, че не следва да се избира само лекарят акушер, но и анестезиологът, акушерката и т.н., затова е „избор на екип“. На второ място, не е правилно да се плаща за избор на екип, ако същият този екип е на работа, т.е. е на смяна в съответната структура – родилно отделение. На трето място, нещо, което е много важно, жените не трябва да се подвеждат по тиражирани спекулации или споделен горчив опит на вече родили, че ако не си платят, няма да родят или ще има негативно отношение към тях. Според закона никой не може да принуди никого да заплати за такава услуга, въпреки че страхът и насаждането на съмнения са точно в друга посока. Читателките ви трябва да знаят, че по закон няма никаква разлика между правата на жените, избрали екип, и правата на тези, които не са го направили. Ако имат някакви въпроси или възникнат някакви търкания, те трябва веднага да дадат гласност на проблема чрез своите близки, обръщайки се към ръководството на лечебното заведение или към контролните институции.

    Важно ли е да кажем на родилките кога трябва да подпишат документите, свързани с всичко около раждането в определена болница? Преди или след раждането? За какво основно трябва да следят там?

    Въпросът с документите наистина е много важен. Освен административните документи, които се попълват при постъпване в болница, дамите трябва да обърнат внимание не толкова на бланките, а по-скоро на процеса по информиран избор. Законът регламентира, че регистрацията на пациента става с неговото информирано съгласие. Една от най-често срещаните грешки е, че към този процес се подхожда формално, т.е. подписват се едни документи, без да се четат, а после настъпват изненади. Според закона родилките трябва да са запознати със състоянието си от медицинска гледна точка, ако има някаква патология в диагнозата им, с разумните алтернативи на тяхното лечение, рисковете и ползите от него, включително какво ще се случи, ако не се подложат на някоя процедура или лечение. Трябва да са запознати и със съпътстващите неудобства. Ролята на акушерката и лекаря при проследяването на бременността са ключови за последващото раждане, изборът, който прави бъдещата майка в тази посока, е от изключително значение.

    Информацията, която се дава, трябва да бъде на достъпен език, да се даде възможност на дамите да задават въпроси и да обсъждат състоянието и нуждите си към всеки един момент. Документите са формалната част на нещата, но никой не трябва да подписва документи, с чието съдържание не е запознат или не е съгласен.

    Важно е да се отбележи, че при възникнала спешна ситуация, която застрашава живота на родилката и/или този на плода, лекарите могат да пристъпят към действия, без да изискват подписа ѝ, само след като са я уведомили.

    Какво е длъжна родилката и какво болницата? 

    Всеки, който постъпи в лечебно заведение, като родилките не са изключение, трябва да спазва правилата на съответната структура. Запозната съм, че в много болници са разписани „спартански режими“, като ставане в 05,00 ч., хранене под час, невъзможност за контакт с близките и други. Хубави или лоши, това са правилата и докато те не бъдат променени, трябва да бъдат спазвани. Препоръчително е дамите да се запознаят с условията и правилата на  болницата, преди да постъпят в нея. Знам колко важни са комфортът и чувството за сигурност, когато очакваме едно от най-важните събития, изборът не трябва да бъде комплексен –  нито да се предпочитат битови условия пред медицински възможности, нито обратното. Трябва да се търси баланс.

    Болницата от своя страна е длъжна да окаже своевременна, адекватна и качествена медицинска помощ, която да отговаря на стандартите, научните постижения и технологии в съответната сфера. Поради липсата на персонал, а понякога поради лошата или недостатъчната му квалификация, поради лоша организация или други причини става все по-трудно на болниците да спазват тези свои задължения.

    Във Вашата практика срещали ли сте „редовни" нарушения, които болниците допускат спрямо родилките?

    Най-честите нарушения идват от лоша комуникация и недостатъчна или недостъпна информация за родилките. Нерегламентирани плащания, грубо отношение, неспазване на процеса по информиран избор и съгласие. Действия против волята на родилката, без да има спешни медицински индикации за това, са най-честите нарушения по време на раждане. В хода на проследяване на бременността зачестиха казуси с некачествено проведена фетална морфология или резултати от генетични изследвания, които не дават правилна информация. Бременните често биват подвеждани по всякакви услуги, включително и такива, предлагани по интернет, без да знаят реално какво и как да очакват. Съществуват не малко измами с генетични тестове и стволови клетки. Липсата или недостатъчно добре водената медицинска документация – както при проследяване на бременността, така и по време на самото раждане – също е доста често срещан проблем, особено когато се намесят застрахователни фондове.

    Оказва се, че у нас все по-често се прибягва до раждане със секцио. Все по-голяма част от обществото смята, че някои лекари го препочитат, тъй като процедурата е по-бърза. Да, но ако родилката настоява да роди естествено, а в хода на раждането лекарят прецени, че е по-добре това да се случи със секцио, как трябва да реагират бъдещите майки? 

    Бъдещата майка има право на избор на родоразрешението, но само при условие, че няма медицински индикации, които да ограничат този избор. Още преди 5 години изнесох много подробна лекция на почти всички лекари в страната в рамките на Национален конгрес по акушерство по темата. Свърши вече времето, в което лекарите вземаха решения вместо пациентите си. Лекарите трябва да зачитат решението и достойнството на родилките, а бъдещите майки трябва да подходят с нужната отговорност към процеса. Мисля, че с тази тема – за множеството оперативни родоразрешения, излишно се спекулира, а това настройва родилките и лекарите негативно. Ако една жена настоява да роди естествено, то това трябва да е възможно от медицинска гледна точка, в случай че не е, от правна гледна точка тя има право на избор, но това ще доведе до риск и евентуално до негативен резултат за нея и плода ѝ. Бъдещите майки трябва да са информирани и да са избрали лекар, екип и лечебно заведение, на които имат доверие. Раждането от медицинска гледна точна е един процес, който може да протече много различно при отделните жени и при различни условия. Дамите трябва да знаят, че освен права имат и задължения, както и че ако не се съобразят със съветите на лекарите и екипа, трябва да могат да понесат отговорност за потенциалните негативни резултати. За съжаление, в практиката си съм имала случаи, в които поради настояване на майката е забавена хоспитализация или родилката си е тръгвала на своя воля от болницата, въпреки настояването на лекарите да остане под наблюдение, и последиците от подобно поведение не са били позитивни – във всички случаи се е стигало до загуба на плода.

    Какво се случва, ако без съгласието на майката или по принуда ѝ бъдат приложени определени медикаменти за предизвикване на раждането или обезболяващи? Може ли родилката да откаже и какво следва, ако все пак се случи?

    Съгласието на майката може да се изключи, особено в писмена форма, ако състоянието ѝ е спешно или ако е такова, че не позволява тя да има възможност да получи информация и да вземе своето решение. Ако няма строги медицински индикации, т.е. нужда от прилагане на даден медикамент, лекарите са длъжни да се съобразят с желанието на жената. Разбира се, че всеки може да откаже, но трябва да е наясно, а и законът го казва, че в случай на отказ нито лекарите, нито болницата могат да носят отговорност за настъпилите усложнения или фатални последици.

    Най-често дамите отказват приложение на медикаменти, стимулиращи маточните контракции или обезболяващи. Това привидно изглежда нещо дребно, незначително и безобидно, но при определени медицински състояния може да е наложително. При такива казуси няма как да не отчета негативното включване на медии и немедицински лица, които доста често в своето невежество или недобронамереност третират жените, които раждат оперативно или са ползвали обезболяващи, като „недостатъчни“ да бъдат майки героини. Това е много тъжно и понякога води до тежки психологически и емоционални проблеми – една майка, вместо да се радва на живо и здраво бебе, страда, че е родила със секцио, а не естествено. Нашето общество не е толерантно, достатъчно възпитано и деликатно, самата аз съм чувала много пъти обвинението: „Ама ти нали роди с операция, не си се мъчила“. Излишно е да се създават подобни стигми и етикети. Казвам го на шега, но е съвсем така, законът също не прави разлика кой как е роден, нито едното, нито другото носят „бонус точки“.

    Все по-често татковците също присъстват на раждането. Те имат ли някакви права в този момент? Могат ли да вземат решения вместо майката, ако не са съпрузи? А ако са?

    Татковците нямат особена дума поне докато детето не се роди. По-скоро те имат задължения – да се съобразят с реда в болницата, да не притесняват останалите родилки, да не пречат на екипа и на партньорките си. Имала съм случай, в който бъдещ татко по грешка беше нахлул в родилната зала на друга жена, друг случай, в който по грешка татко беше обърнал масичката със стерилните инструменти, за съжаление, имали сме и случаи на агресия към лекарите и акушерките, когато таткото не може да владее емоциите си и не разбира от медицинска гледна точка какво се случва.

    Без значение дали някой е съпруг или партньор, малко са хипотезите, в които той може да взема решение вместо родилката. В практиката си съм имала случаи, в които мъжът под обществен натиск и най-вече криворазбрани семейни ценности от страна на родителите си настояваше жена му да роди по определен начин. Това не може да се случи само по негова воля и желание. Жените, когато са пълнолетни и вменяеми, било то и в „хормоналната буря“ на бременността и раждането, могат да вземат решение сами, и слава Богу. Партньорите или съпрузите по-често следва да вземат решения, които касаят бебето, но не и майката. Често срещан практически казус е, когато бъдещите родители не са постигнали консенсус за името на детето и единият от тях „изпревари“ другия при оформянето на документите. Следват много неприятни процедури от правен характер, които лесно могат да бъдат избегнати само с хармония и диалог между бъдещите родители.

    Като специалист, бихте ли споделили някои интересни случаи от практиката Ви, които биха били полезни за бъдещите майки?

    Всяко раждане и поява на нов живот са достатъчно вълнуващи, в повечето случаи желани и интересни за участниците в процеса. Казусите, които имаме, и работата ни като кантора целят да запазят правата на пациентите, да гарантират сигурна работна среда за лекарите и процесите да протичат с удовлетвореност и разум, постигайки най-добър резултат – здрави бебета и щастливи майки.

    Вярвам, че можем да бъдем полезни на бъдещите майки чрез достъпна и адекватна информация, давайки им възможност да вземат решенията, които касаят тях, бременността им, раждането, включително и бъдещите им деца.

    Разговора проведе Деница Янкова

    Адв. Мария Петрова е основател на LexMedica BG единствената профилирана в сферата на здравеопазването кантора. Tя е сред малцината специалисти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина от Медицинския университет в София, и е лекар. Впоследствие завършва и право в Софийския университет. Специализирала е в десетки европейски държави в области като „Медицинско право", „Европейско здравно право", „Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването", „Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки". От години защитава правата на пациентите у нас с голям успех. 

    unnamed

    Какво е най-важно, което трябва да знаят родилките за правата си веднага след като родят?

    От гледна точка на медицинското право може би един от най-честите въпроси, които получавам е за потребителската такса. Важно е да се знае, че бременните и родилките до 45 дни след раждането са освободени от потребителска такса за оказана извънболнична, болнична и дентална помощ. Най-често объркване настъпва с  т.нар. такса за биологичен материал в лабораториите, когато им се правят медико-диагностични изследвания, тъй като тази такса се заплаща от тях.

    Друго важно право, което често се пренебрегва, е че родилките следва да бъдат посетени в дома си от техния личен лекар поне два пъти до 42 -рия ден след раждането. Тези посещения, се разпределят – веднъж до седмия ден след раждането на детето, веднъж след тридесетия ден след раждането. В рамките на тези посещения лекарят осъществява общ преглед, който трябва да включва - преглед на физическото състояние на родилката, като проследява  инволуцията т.е. прибирането, свиването, контрахирането на матката, дали има кървене от гениталиите, ако да, от какво естество е. Общо практикуващият лекар проверява гърдите на родилката, за да проследи процеса на лактация, ако има някакви отклонения да вземе мерки, измерва кръвно налягане, следи за психическото състояние на родилката, дава съвети за кърменето, хигиенните грижи. В този период до 42 -рия ден след раждането, задължително се назначава еднократно изследване на кръвта, като основно се проследяват показатели като хемоглобин, хематокрит, СУЕ. Назначава се изследване на урина, в която се проследяват албумин и седимент.

    Родилките трябва да знаят, че в този период до 42-рия ден при настъпване на някакви оплаквания личният им лекар е този, който трябва да ги насочи към консултация с лекар специалист, според оплакванията им.

    В този период трябва да се обърне внимание и на избора на личен лекар за новороденото. Добре е родителите да знаят, че трябва да попълнят специален формуляр, който да представят на избран от тях лекар. Един често срещан проблем е отказът на някои лични лекари да приемат, да записват новородени. Законът не дава такава възможност на лекарите, най-често този отказ е неформален, това трябва да се знае от родителите, които следва да преценят биха ли искали да продължат с този лекар и да си изберат друг. Формулярът, който се попълва за първоначално заявяване на личен лекар, е достъпен на официалния сайт на Националната здравноосигурителна каса, а може да бъде взет и на място от офиса на НЗОК или която и да е от регионалните здравни каси.

    Що се отнася до правата свързани със здравното и социално осигуряване, мога да отбележа, че отпускът поради бременност и раждане е в размер 135 календарни дни за всяко дете. Този отпуск се дава възоснова на три болнични листа, които се делят на:

    • Т. нар. болничен преди раждането – началото на този отпуск по бременност се определя от предполагаемата според медицинските критерии дата на раждането, т.е. датата на предполагаемия термин. Той се издава за 45 дни преди тази дата от съответния лекар, който осъществява наблюдението на бременната. В болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
    • Вторият важен болничен лист се издава за 42 календарни дни непосредствено от раждането, от лекаря, който е водил раждането. Ако по някаква причина раждането е станало без медицинско наблюдение, напр. в дома на родилката, той следва да се издаде от личния лекар на родилката;
    • Третият болничен лист се издава за 48 календарни дни. Той се явява продължение на предходния болничен лист, като се издава от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката. В случаите, когато новороденото по медицински индикации е оставено за наблюдение и лечение в болнично лечебно заведение - болничният лист се издава от ЛКК на отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете.

    И все пак за да бъде информацията, която споделяме с Вашите читателки пълна, да обърнем внимание и на хипотезата, ако се случи най-лошото с новородено - тогава този продължаващ болничен за 48 дни не се издава. Същото се случва и ако детето е дадено за осиновяване.

    Отпускът за остатъка след 135-ия до 410-ия календарен ден вече се дава на друго правно основание. След разрешение на работодателя, майката трябва да представи съответните документи - писмено заявление до работодателя; акт за раждане на детето в предвидените случаи; декларация. Работодателят е този, който изпраща в Националния осигурителен институт документите, за да може майката да получава обезщетение при бременност и майчинство. Това са най-общо казано парите, които получаваме по майчинство. След като тези документи  са оформени, майката е представила банкова сметка, по която ежемесечно от Националния осигурителен институт ѝ превеждат суми, които зависят от това как тя се е осигурявала преди това.

    Те получават майчинство, но какво се случва, ако работодателят реши да ги уволни по време на позволените три години по майчинство?

    В предходен Ваш брой говорихме за особената закрила и трудовите права на бременните и родилките, но май не се спряхме на особената закрила при уволнение. Тази тема е изключително актуална, с оглед социално икономическите условия в страната, особено в по-малките населени места, където по-често правилата биват  пренебрегвани. Чл. 333 от Кодекса на труда установява т.нар. предварителна закрила при уволнение. Тя е предварителна, защото предхожда извършването на уволнението. Нейното предназначение е да постави уволнението в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган и само след получаването на това разрешение то може да бъде извършено.

    Вашите читателки трябва да знаят, че това разрешение се иска писмено от работодателя и трябва да се получи писмено от компетентния държавен или синдикален орган. Ако такова разрешение не е поискано или след като е било поискано, изобщо не е било дадено, или не е било дадено преди уволнението, то извършеното уволнение само на това основание е незаконно. А те биха могли да потърсят правата си в съда. Бих искала да обърна внимание, че даденото предварително разрешение за уволнение не прави само по себе си уволнението законно. Законността на уволнение, извършено с предварително разрешение, също може да се оспорва по реда на чл. 344 от Кодекса,  и такова уволнение може да се окаже незаконно, ако други изисквания на закона са нарушени.  Ако са решили да търсят правата си по съдебен ред, дамите трябва да знаят, че все пак има срокове, и хипотезата, която обсъждаме исковете по трудови спорове относно прекратяването на трудовите правоотношения могат да се предявят пред съда в 2-месечен срок от деня на прекратяването на трудовото им правоотношение.

    Още веднъж подчертавам, че работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст. Важно е да се знае, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 Кодекса на труда се прилага независимо от това, дали майката на дете до 3-годишна възраст ползва отпуска за отглеждането му или работи.

    Какво се случва в случай, че фирмата, в която работи родилката фалира по време на майчинството?

    Ако под фалира визирате изпадне в несъстоятелност, поради зачестилите такива случаи беше приет особен закон – Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Този закон има няколко основни функции – защитна, социална и осигурителна. След приемането му към Националния осигурителен институт (НОИ) беше създаден специализиран фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите".

    За да могат да се възползват от този Закон и гарантираните вземания на фонда, майките трябва да отговарят на следните условия, като знаят, че правото им възниква от датата на вписване в Tърговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност (Търговския регистър е публичен и всеки може да направи справка в него за състоянието на своя работодател!):

    1. Работничката/служителката трябва да е имала трудов договор към съответното дружество, което е изпаднало в несъстоятелност.
    2. Трудовият договор трябва да не е бил прекратен към датата на вписване в ТР на решението, че дружеството е в несъстоятелност. А случай, че е бил прекратен, това трябва да е станало през последните три месеца преди датата на вписването му в Търговския регистър.
    3. Заплатите или други задължения по индивидуални и колективни трудови договори, или парични обезщетения трябва да не са изплатени.

    Всеки, който отговаря на тези условия, може да подаде заявление по образец до Териториално поделение (ТП) на НОИ по седалището на работодателя. Срокът за това е два месеца от дата на вписване на решението или от датата на информиране на служителите.

    Заедно със заявлението-декларация трябва да се представи справката, изготвена от работодателя и предоставена на служителя. Заявлението-декларация с приложените документи може да се подаде лично, чрез упълномощено лице с пълномощно или по пощата с обратна разписка.

    Срокът, в който ще получат отговор от НОИ, е едномесечен. Като, в случай че получат отказ, имат право да го обжалват в 14 -дневен срок от получаването му пред Административен съд.

    Какви са правата на бащата по време на периода на майчинство на жената? 

    Правата на татковците може на кратко да обобщим като започнем с правото на отпуск, който е 15 дни. Те започват от момента на изписване на бебето. Отпускът при раждане на дете, татковците могат да ползват след като подадат писмено заявление до работодателя си, към което приложат копие от акт за сключен граждански брак. В случай че, родителите живеят на семейни начала трябва да представят декларации, както от майката, така и от бащата, че таткото е припознал детето и че живеят заедно в едно домакинство. Към това се прилага и документ от болницата, удостоверяващ датата на изписване на детето. Татковците трябва да знаят, че и този отпуск се брои в календарни дни и поради силната емоция и еуфория от раждането на наследника да не пропуснат да се явят на работа след 15-тия ден.

    Иначе напоследък е много популярно таткото вместо майката да ползва  отпуск за остатъка от 410 дни т.нар. бащинство. Това може да стане само, ако майката е съгласна и едва след като бебето е навършило 6 месечна възраст. В такива случаи, отпускът на майката се прекъсва, т.е. няма опция и двамата родители едновременно на едно и също основания да ползват отпуск.

    Разговора проведе Деница Янкова

    Дали обичам да пътувам по света? А кой не обожава... но смятам, че за далечни дестинации все още двегодишната ни дъщеря е малка и няма как да придружава нас, своите родители. Макар да не сме заедно, тя винаги е в мислите и сърцето ми, разбира се, баща й също непрестанно усеща липсата й.

    indocean

    Поради тази причина се вдъхнових и намерих начин да направя малката ни принцеса част от всички семейни приключения зад граница. Как? Пиша мило послание към дъщеря ни върху лист хартия и гo заснемам на мястото, което сме избрали за почивка с баща й.

    vietnew

    Обожавам да създавам красиви спомени, обожавам и пътешествията, но най-милото нещо за мен е рожбата ни, затова съчетах любовта към пътуванията и емоцията, която имам като майка – получи се точно това #lovenotesfromaroundtheworld, казано в превод „любовни послания от различни краища на света“.

    nesnew

    В чужбина тези фотоси с бележки са много популярни и мисля, че и в България набират скорост. Много е различно и интересно като идея. Запечатвайки специални мигове със специални думи, донякъде успяваме да изразим своята отдаденост към човечето, превърнало се в център на живота ни.

    mexiconew

    Ванеса е била с нас четири пъти в Гърция и един път в Турция, но вярвам, че за дългите пътешествия е рано. Подозирам, че когато порасне, ще ни е малко сърдита, като види къде сме ходили без нея, хи-хи-хи. Но поне ще притежава една колекция с мили думи от родителите си от различни дестинации, които тя самата ще иска да посети и да създаде свои красиви спомени там.

    dibnew

     

    А занапред се надявам тепърва да ги пишем и мислим заедно, защото не смятам да предприемаме още много пътувания без нея. Много ни липсва и когато тя е с нас, ни кара да се чувстваме пълноценни и щастливи. А към кого ще са насочени посланията от следващите наши пътешествия заедно и какво ще пише върху листчето хартия? Самата Ванеса ще реши, може би ще изпрати любов към скъпите си баби.

    seyshnew

     В едно съм убедена – ще я заведем в Малта, за да види в каква прекрасна страна е зачената! Аз самата нямам снимка с бележка оттам, тогава вдъхновението не се беше родило, но от това място имам запечатано послание завинаги в сърцето си и на него пише „ВАНЕСА“.

    P.S. I love you

    cam

    Снимки и текст: Диана Петрова

    Бебе с тегло 770 грама при раждането, изписаха днес в УСБАЛАГ „Селена“. Сто и дванадесет дни е продължила борбата на екипа неонатолози на специализираната болница за стабилизиране на състоянието на бебето и отглеждането му до днешните 2230 гр. Пъпчето на момиченцето, майката хвърлила в „Селена“, защото й пожелава като порасне и тя да стане неонатолог, за да случва чудеса.

    Стилияна е дошла с името си на 26 ноември, когато Православната църква почита паметта на Свети Стилиян – закрилник на бебетата и малките деца. Терминът на майката е определен за 10 март, но бебето се ражда в двадесет и шеста гестационна седмица. Тежала е едва 770 грама, а дължината й била – 32 сантиметра. Днес Стилияна вече е с дължина 46 сантиметра и наддава добре на тегло. „Това бяха най-дългите ми месеци. Едва усещам краката си от вълнение!“, сподели двадесет и четири-годишната майка като трудно контролираше сълзите си.

    За още осем бебета се грижат неонатолозите на „Селена“ в интензивния сектор . Шест от тях са с поднормено тегло. Най-малкото е момиченце, родено едва 820 грама на 25 януари. Всички са в стабилно състояние и скоро и те ще си бъдат в къщи.

    Срещаме ви с Динка Негалова, акушерка в СБАЛАГ „Селена“, Пловдив, член на Алианса на българските акушерки. Динка гори в професията си, оставяйки своето сърце при всички бъдещи майки, които й се доверят. Тя представя предимствата и недостатъците на напоследък нашумялото по-късно прерязване на пъпната връв при раждането на новороденото.

    Винаги съм смятала, че е привилегия да присъстваш на раждането на един нов живот. Макар че не помня на колко жени съм помогнала в този така важен за тях момент. Още от първите седмици на бременността пъпната връв е основната връзка между майката и плода. Напоследък много често се говори за това кога трябва да се пререже тя. Има много противоречиви мнения „за” и „против” отложеното клампиране. Всичко зависи от състоянието на майката и на бебето. На практика нито една акушерка по време на раждането не клампира веднага пъпната връв. Има едно технологично време около 2–3 минути, през което пъпната връв се почиства, педиатърът аспирира горните дихателни пътища на бебето и чак тогава се пристъпва към клампиране.

    Ето и предимствата и недостатъците на отложеното клампиране

    Предимства:

    • Бебето получава по-голям процент кръв и по този начин се повишава хемоглобинът.
    • Обемът на желязото е по-голям и оттам намалява рискът от анемия.
    • Към бебето преминават по-голямо количество стволови клетки.

    Недостатъци:

    • Една от причините да се прерязва по-рано пъпната връв, е завишеният риск от жълтеница при бебето.
    • Възможността от кръвоизливи при майката.
    • Понякога, макар и много рядко, може да се отлепи преждевременно плацентата, докато още не е клампирана пъпната връв. Това води до много голям риск за бебето.

    Отложеното клампиране не е най-подходящо за всяка майка и бебе. Има ситуации, в които то не е уместно. Отложено клампиране се прилага повече при нормално вагинално раждане. При оперативно родоразрешение не е подходящо, защото при него рискът от кръвоизливи е много по-голям и лекарите трябва да затворят оперативната рана възможно най-рано след раждането. Когато родителите са решили да съхранят стволови клетки, трябва да се действа бързо, защото целта е да вземем по-голямо количество кръв, което от своя страна не позволява да се изчаква много дълго време.

    В моята практика не много често, но има случаи, в които майката настоява за отложено клампиране на пъпната връв. Аз, като акушерка, се опитвам да изпълня това нейно желание, но й обяснявам, че всяко нещо има своите допустими граници. Мисля, че отложеното клампиране може да се изчака до 2–3 минути, както споменах по-горе. Всяко по-дълго изчакване може да доведе до голям риск както за бебето, така и за майката.

    В заключение препоръчвам на майките, които все още не са решили какво да правят, да се вслушат в съветите, които техните лекари и акушерки им дават, а не да следват сляпо мненията в интернет пространството.

    И като финал - помнете, не всичко трябва да е на всяка цена!

    Текст: Динка Негалова

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh