27 Фев 2017

    Баби по майчинство

    Публикувана в Майчинство
    Оценете
    (1 глас)

    И вие познавате такива баби, убедена съм. Жени, на които поради редица причини се е наложило да изпълняват по съвместителство както отредената им от природата функция на баба на своите внучета, така и тази на тяхна мама. Причините за подобна рокада са различни. Най-честата в последните години е стремежът на майките да осигурят по-добри възможности за семейството и децата си, който ги изпраща на работа в чужбина. За месеци, години. Срещите с децата са по скайп, а времето за гушкане – през отпуската.

    Подобни са случаите и при доста майки студентки, чието бебе ги е изненадало твърде рано и също е предадено за отглеждане на баба. Донякъде сходни са и ситуациите, при които майката, макар и живееща с детето, е твърде заета и успява само да му се порадва от време на време. Бабата, за сметка на това, го води на разходка, на ясла, на градина, познава приятелчетата му, знае кои храни обича…Какви са последиците от подобно разместване на семейния пъзел? Приемлива ли е цената, която крехката детска психика ще плати? Допитахме се до психотерапевта Ирина Димова, за да разберем повече за случаите, в които бабите са и майки по заместване. Ето какво научихме:

    „Всичко тръгва от детството“. Онова, което сме преживели в най-ранна детска възраст, със сигурност се отразява на живота ни като зрели индивиди. Всяко дете има свое темпо на развитие, но възрастта от 0 до 1 година е изключително важна, защото през този период се изграждат привързаност и доверие към света, за които е необходимо присъствието на майката. Още в утробата бебето осъществява контакт с нея, чува гласа й, усеща енергията, движи се в нейния ритъм. Тази връзка се развива след раждането, когато майката кърми своето бебе, държи го близо до тялото си, говори му, люлее го, за да го успокои. Ако през първата година тя няма възможност да полага грижа за дълги периоди от време, детето преживява травма на отхвърлянето и това затруднява живота му като зрял индивид. През първите три месеца бебето е почти в симбиоза с майката, то още няма съзнание за собствен аз. Мама е надарена с онази чувствителност, дължаща се на огледалните неврони, която я кара интуитивно да усеща състоянието на детето дори насън. Още от раждането тя се „настройва” спрямо него и двамата влизат в резонанс. Житейските реалности понякога поставят родителите пред труден избор. Някои майки заминават в чужбина или в друг град, след като бебето се роди, за да търсят препитание или да завършат обучението си. Отсъствието на майката в най-ранна възраст се възприема трудно, но нивото на травмата зависи от това кой и как се грижи за детето. Страданието ще бъде по-малко, ако възрастните се отзовават на сигналите му и общуват с него пълноценно. Майката трябва да присъства чрез думите на другите в ежедневието. Добре е тя да каже на детето причината за заминаването си, защото то разбира думите още в кърмаческа възраст. Ако до навършване на една година детето не получи нужното всеотдайно внимание от майка си, има опасност да получи страх от изоставяне. В случай на непредвидени обстоятелства, болест или друга причина важно е при бебето да има постоянен човек, с когото то да изгради връзка и спокойна привързаност.

    Днешните деца с някогашните майки

    Всяко нещо има две страни и понякога дефектът се превръща в ефект, ако бабите се опитат да намерят златната среда между своите убеждения и днешната реалност. Често пъти старите хора не разбират защо внуците не „слушат” както преди. Днес децата, особено живеещите в големите градове, са много променени от интензивния живот, който живеем – трудно концентрират вниманието си, не се съобразяват с правила и норми. Техните игри са свързани с новите технологии, което не се харесва на повечето баби и дядовци, но опитите им да наложат своето, често не се приемат. Най-добрият начин е възрастният да прояви емпатия, да разбере какво става с детето и с „мека твърдост” да наложи правилата, като остане чувствителен към емоциите. Самото дете има нужда да е на сигурно място, в любяща среда, където има граници. Възможно е малчуганът да казва „Ти не си ми майка” и да се оплаква на родителите си, възможно е да възникне конкуренция между майка и свекърва, която се усеща от детето. Когато то е по-голямо, може да използва тази ситуация, за да манипулира, ако не е разбрано. Понякога зад желанието да се купи някаква играчка, стои потребността му от общуване. Погрешно е бабата да реагира твърде емоционално на неговите реакции с думите: „Щом правиш така, ти не ме обичаш!” или „Няма да те обичам, щом не ме слушаш”. Въпреки разстоянията, възрастните трябва да се опитат да са от един отбор и да съгласуват действията си. Това не е лесно, необходими са доверие и гъвкавост. Детето е добре да знае, че мама е една, но ролята на грижеща се за него фигура се поема от бабата и от тук нататък те активно ще общуват, което означава обич, грижа, правила, а понякога и противоречия. Може да се окаже, че баба е по-търпелива. Много възрастни хора казват, че с внуците им е било по-лесно, отколкото със собствените деца, защото са помъдрели. Внучето кара баба и дядо да се чувстват ценни и нужни, създава им чувство за изпълнен със смисъл живот, кара ги да се чувстват подмладени. Съвместните игри им напомнят, че детето у тях още е живо.

    Глези ли баба?

    Когато малчуганите отиват при баба и дядо само на гости, те знаят, че там много неща са позволени. Но когато бабите са поели основната грижа постоянно, те съвместяват различни роли – на любяща майчина фигура, която полага грижи, но и ограничава, на мъдрата баба, която не се уморява да разказва приказки, на човека, който учи детето на важни умения, необходими за днешния живот. Тази сложна ситуация изисква при възможност присъствие на бащата, дори той да живее отделно.

    Ако детето се отглежда от родителите, а се оставя през ваканцията при баба, може да се срещне с различни подходи във възпитанието. Когато то е над три години, родителите могат да му обяснят, че средата там е по-различна от вкъщи и че старите хора имат свои разбирания за отглеждане на децата, свързани с тяхното време. Ако не става дума за крайни случаи на потискане, за малките е много полезно да общуват с поколението, предшестващо техните родители.

    Добрите страни на пълноценното общуване с баби и дядовци са много. На тях не им омръзва да играят с малчуганите, да показват семейни снимки, да разказват за миналото и това дава на децата цялостна представа откъде са дошли. Мнозина съумяват да общуват с внуците си с нежност, да съчетават развлечения и развиващи занимания, без да ги разглезват. В някои диалекти все още се използва „чувам дете” вместо „гледам дете“. В тези думи има много мъдрост, те показват разковничето на общуването с децата – да ги чуваме, виждаме и разбираме с любов.

    От първо лице

    Помолихме и една баба да сподели опита си от подобно закъсняло „майчинство“. Емилия П. има внук на 6 год. и внучка на 9 год. Гледала ги е изцяло в продължение на 4 години, докато тяхната майка работила в Испания. Ето какво разказа Емилия за този период:

    „Дъщеря ми замина за Испания, когато внукът ми беше почти на 2 години, а внучката – на 5. Не ми беше лесно да поема тази отговорност, но не можах да откажа на дъщеря си. Самото гледане на децата за мен не беше проблем, тъй като аз самата съм отгледала 3 деца, а и съм работила като учител. Но се притеснявах от емоционалната страна на въпроса. Преди време, когато аз бях млада майка, имах позната, която остави „студентското“ си бебе при майка си, когато беше на годинка. По-късно това бебе, вече зрял мъж, чувстваше баба си по-близка от майка си, а селото си – по-уютно от родния си град. Така че се притеснявах и при нас да не се получи нещо подобно. Днес с новите технологии ситуацията е по-различна – ако не друго, децата виждаха майка си през компютъра почти всеки ден. Разказваха й какво им се е случило, хвалеха се с това и онова. Е, не казвам, че не усещаха липсата й, но все пак имаха някакъв ежедневен контакт с нея.

    Аз пък се опитвах да съм „в час“ с техните игри и занимания, ходех на родителски срещи, сменях памперси, купувах лекарства. Честно казано, доста физически натоварващо си е гледането на 2 малки деца, когато си на 60 години. Но пък и съм благодарна за тази възможност да прекарам толкова време и да общувам така пълноценно с милите ми внучета.“

     

    Текст: Ана Кашкавалджиева

    Още в Да бъдеш баща

    Бейби, ще те изям

    Едни от сериозните притеснения на жените през бременността са натрупаните килограми и промяната във фигурата им. Бъдещите майки се страхуват, че вече няма да са… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh