02 Окт 2019

Как мама порасна на детската площадка

Публикувана в Майчинство
Оценете
(2 гласа)

Мечтаех за дете няколко години преди да забременея. Все отлагахме, знаете – по обичайните за една млада двойка причини (финансови, кариерни и куп други оправдания).

Всеки път щом минех покрай детска площадка, забавях ход и съзерцавах чуждия живот. Гледах как играят децата, слушах най-искрения смях и най-чистия плач. Наблюдавах с известна завист майките, които спокойно и непоклатимо сновяха бавно покрай рожбите си, играеха с тях, забавляваха се, бършеха сълзите им и целуваха раничките, за да минат по-бързо. Отминавайки, съвсем забавях крачка и извръщах глава, понякога дори спирах, друг път се спъвах в някой бордюр. Често майките ме зяпваха в отговор, какво ли си мислеха?

Когато най-после забременях, с наслада предвкусвах, че ще имам съвсем легитимна причина да обитавам този „храм на щастливия родител“ – детската площадка. Отначало само минавах покрай тях. Но вече не ги наблюдавах скришно и гузно, както преди. Сега пъчех коремче и спокойно се усмихвах на „колегите” отсреща. После същото се повтори и с количката.

Един прекрасен ден обаче дъщеря ми проходи. Дори успях да снимам видео с първите ú крачки. Можех ли да бъда по-щастлива! Дойде моментът за игри на детската площадка и смело се отправихме натам.

Първите няколко седмици се оказаха забавни. Тя все още нямаше годинка. Беше ранна пролет и времето не позволяваше да оставаме на площадката дълго. Тук-там малката се заиграваше с някоя какичка, после на люлката, пързалката и обратно в количката, където мама, тоест АЗ, контролира нещата!

Мама обаче не усети как контролът започна да се провира през разтворените ú за прегръдка ръце като онези вредни (но забавни!) желета по детските магазини. Провираше се и всеки ден краката му ставаха все по-дълги и по-дълги и търпеливо чакаше времето, когато най-накрая ще докоснат земята. Мама стискаше силно, а той – контролът – се разтичаше още повече, като детски сопол по време на хрема.

И така, дъщеря ми посвикна с площадките, взе да й харесва да прекарва безвремието си по този начин. Лятото нахлу откъм юг с всичките си прелести и денят стана по-дълъг. Какво друго да прави през този сезон една майка в майчинство, освен да виси по площадките от сутрин до вечер?

Успоредно с това аз все повече разбирах, че силното ми желание за дете ме е заблуждавало много подло навремето. Онзи „искрен” детски смях и „чистия” плач се деформираха, както прекрасните морски сирени, привлекли самотен моряк се превръщат в жестоки чудовища. Ужасяващи писъци, пронизителни крясъци и тръшкане, егоизъм и чиста злобичка, подкрепени с агресия (никой не вярва, докато не го види с очите си, но да си знаете – децата имат сладички и тежки юмручета).

Майките, онези мъдри и смирени ментори, се превърнаха в пищящи (често по-силно от децата), отегчени и безпомощни елементи. Понякога ми напомняха на изоставена акумулаторна детска количка, чийто „шофьор” отдавна играе в пясъчника, но горкото возило не разбира това и продължава да се върти в кръг с една и съща мелодия до припадък.

В центъра на този пищен и шарен свят (върху катерушката за деца над три години) стоеше гордо моята 1,5-годишна дъщеря и ме държеше за ръка. Не се изразих правилно, влачеше ме за ръка. Беше майстор на емоционалното изнудване. Отказваше да ходи сама, където и да било. Налагаше се да се катеря с нея на пързалката, да я люшкам, да бъда приятелче за всички игри, защото беше срамежлива. Ако случайно се случеше за секунда задните ми части да докоснат някоя пейка, погледът ми да се отклони в другата посока или, не дай боже – към телефона, красивата усмивка веднага изчезваше, а милите очички рязко започваха да се пълнят със сълзи.

Няколко пъти се опитвах да бъда оптимист. Канех по някой приятел за компания на площадката. Е, компанията се състоеше в това да му помахвам от време на време с извинителна усмивка от люлката. В отговор получавах друга усмивка тип „много сте готини, но трябва да се махна от тук веднага” и вдигнат палец.

Това беше моментът, в който тъкмо бях спряла да кърмя и открих лечебните свойства на бирата. Някои биха казали, че е твърде късно, а аз твърдя, че се случи точно навреме. В противен случай рискувах да ме изведат от площадката в усмирителна риза.

Днес дъщеря ми е на пет. Вече е човек. Покрай нея и другите деца взеха да се превръщат в хора. Дори майките станаха човеци. Времето на площадката е добро извинение за нищоправене и студена бира на сянка, дори понякога, в компанията на някой приятел (от тези с по-лошата памет, другите никога няма да се завърнат). Трябва да си призная, че понякога дори си позволявам да се чувствам щастлива там – на площадката. И колко ли луда ще звуча, ако споделя, че започнах да мисля за второ… Чин-чин за лошата памет!

Кристина Крумова

Още в Видове раждане

Неговият първи час

Бебето вече е в прегръдката ви. Вълнуваща среща! Каква огромна промяна – за малкото същество, което трябва да се приспособи към по-студения въздух и силната… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Sensimo Baby 0+ течен перилен препарат
READYSensimoBaby Detegrent
Здраве Бебе БИО шампоан за коса и тяло
READYZdraveBebeBio Shampoo
Здраве Бебе БИО хидратиращо мляко за тяло
READYZdraveBebeBio MoisturizingBodyMilk
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream