30 Юли 2018

Моля, хапчета чудесни никога да не пораснa

Публикувана в Майчинство
Оценете
(0 гласа)

Текст: Ива Дойчинова

Пиша на коляно и с дупе в пясъка. Прекарвам отпуската си семейно, с децата – от разтуха на Северното Черноморие до затворен и сигурен комплекс на Южното. Нека ви отговоря честно защо, когато сме с децата си, ние се превръщаме в нещо, което не сме. Ако сме луди глави в ежедневието, склонни да рискуват, да се потопят голи в нощно морско къпане и да вилнеят във вихъра на танца до зори, какво ни се случва, когато сме с децата? Превръщаме се в родители, изричащи  поредица от „не“-та, по-скучни от урок по математика през лятото. Ако вие не сте от този тип родители – браво, от сърце! Аз обаче през тези почивни дни се отдадох на дълги сънища от типа „тиха семейна почивка“ и се стремях да смирявам децата.

Моментите, когато наистина бях смешна, бяха на Камен бряг. Меката на нео-хипарите и „джулай еври морнинг”. Там  косата ми се изправи два пъти. Когато децата ходеха по ръба на скалите, за да видят простора и да се снимаме, беше първото ми щръкване. Всеки нормален човек знае, че когато си върху скалата, имаш много по-добър контрол над ситуацията, отколкото когато си на няколко метра от нея и неистово крещиш „Не отивай по-нататък!“. Но аз не просто крещях и предупреждавах, а заех безумна стойка настрани, правех наум въжета за децата и мъжа ми, които ги дърпаха в посока към брега и им осигуряваха измислена в представите ми сигурност. Представите ни понякога могат да ни изиграят номера и случаят беше точно такъв. Точно когато реших, че снимките над красивите каменни пропасти са свършили , се натъкнахме на змия. Не можех да проумея реакцията на семейството ми. Децата и мъжът ми свръхлюбопитно събраха глави върху нея, за да разгледат каква е, да открият дупката й и да я предизвикат отново да излезе. От моя страна отново изригна тирада – разбира се, от безопасно  разстояние – на тема колко са отровните змии у нас, например като тази усойница (чисто предположение), и как всяка змия, изкарана от дупката си, е длъжна да ухапе при самозащита.

Тръгвайки си от Камен бряг, изпитах облекчение – като бягство от място, на което виждах надгробните плочи на нелепо загинали младежи, вместо величествена красота и необятност. Какво щеше да се случи, ако бях сама или в приятелска компания? Щях да видя точно тази красота и да се катеря по камъните на собствена отговорност. Сетих се, че и аз бях детето, което плачеше за всяка змия, която баща ми убиваше, за да не се страхуваме, когато се разхождахме като малки със сестра ми в планините. А какво стана сега? Вцепеняващ страх за хора, които най-вероятно вече знаят какво правят и каква отговорност могат да поемат. Заслужих си добронамерените иронични забележки на дъщерите ми и хапливите подигравки към „защитниците на змиите“.

Втората част от почивката  премина в защитен ол инклузив комплекс на юг, който гарантира пълен релакс за отрудени родители с доста по-малки деца от моите и главно от руски произход. Толкова е сигурно, че чак е скучно, докато не се изправихме срещу аквапарка. Тук си има зона за авантюристи и нашият вече изцяло женски отбор се изправи директно срещу него. Аз имам славата на луда глава, скачала с бънджи, и нищо не може да ми се опре. Първото приключение е бърз пилотаж във вихрена вода върху килимче с висока скорост, което те праща във въртящ съд и после те изхвърля във водата. Нищо работа – нахлува ти хлорна вода отвсякъде, ама си е чист адреналин и кеф. Децата са малко ударени от адреналина, но това е само зарядното – по-трудното предстои. Скок от водна рампа със свободно падане няколко секунди върху пързалка, която те лашка като в скейт рампите. Аз идвам на себе и крещя „Ура!”, но децата явно преживяват и силен страх след изпитанието. Повтаряме веднага, този път в двойни дюшеци, за да сме заедно. Пищим и се хвърляме много пъти, за да засилим удоволствието и да свикнем със страшното свободно падане. До вечерта си говорихме, че страшното си остава страшно, но пък после идва „излитането“ от адреналиновата бомба и опиянението от това, че си дръзнал. Разказах им отново за скока с бънджи и усещането си тогава. Признах си честно – чист страх, но и гордост, че си го направил и си го изпитал. Спомних си и катеренията ми заедно с децата в Коколандия. Докато се въртях горе по въжетата на ниво 4, една майка с биричка ми се усмихна отдолу: „Я, за пръв път виждам майка да виси по клоните!“. А аз се удивих – на мен Коколандия ми е любима и когато за пръв път се качих, децата даже не можеха да си помислят за такова преживяване.

Дай на децата си победите, а не страховете си

Децата са по-смели и от теб и нямат следите от удари по твоята кожа. Но това не е повод да ги парираме със своя опит и да им пречим да опитват и да летят. Нека им даваме крилете, а не котвите си, когато се хвърлят в живота. Страховете ни са нормални и са перила по стръмните стълби на живота . Затова, без да ги подценявам, се опитвам да не ги превърна в бариери. Детето в нас е творецът и мечтателят. То си остава динамото, когато и да бъдем в похода на възрастта, каквото и да сме преживели.

В тази приказка на коляно нека ви споделя и за двама възрастни мъже, които срещнах това лято в Балчик. Единият по професия аптекар, но по същество – гобленар. Работи в една аптека в аристократичния и недооткрит Балчик. Купуваме шампоани, а той ни показва невероятни гоблени с гледки от любимия му град, изработени от него. Това са замрели в прежда живи състояния на Балчик. Другият е фермер – може да го намерите, излизайки от града в посока север, ще го разпознаете по удивителните сортове домати на сергията му. Той не просто произвежда био-зеленчуци, а колекционира над сто вида различни домати. Някои от тях със сигурност не сте виждали или опитвали. Страст. Струваща много като средства и усилия, но както ми каза: „Ако ти като малка си колекционирала салфетки или марки, аз съм луд по доматите. И продължавам. Имам сортове от цял свят. Това не носи пари. Но как иначе можеш да ги опиташ? Може да съм луд, ама я хапни черния домат и ще си говорим“.

Тези хора са деца. Непорастващи деца. Затова нашите деца ги обожават и обичат да са сред тях. „Моля, хапчета чудесни никога да не порасна“ – любимият ми цитат от любимата ми Пипи. Хайде да не порастваме чак толкова, а?

Още в Мнението на специалиста

Класна стая у дома - среща с логопед

Пред много родители възниква въпросът „Детето нуждае ли се от помощта на логопед?”, но невинаги те съумяват да открият верния отговор. Реагират късно или пък… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo