16 Фев 2010

Колко важно е общуването

Публикувана в На градина
Оценете
(0 гласа)

Все по-често ни шокират прояви на нетърпимост от страна на някое дете към друго. Това могат да са злостни словесни нападки или атаки на физическа агресия. И още по-лошо – в някои случаи дори се стига до убийство... А колко различни са взаимоотношенията, докато децата още са малки. Те имат нужда от другарчета, търсят се, страдат, когато са разделени.
Колкото повече пораства едно дете, толкова по-голямо е значението, което има за него общуването му с връстници. То не само възприема от тях модели на поведение, но и научава нови неща. Сравнява своите качества и способности с тези на другите и така си формира самооценка. Стреми се да става по-силно и по-добро в някои области, за да им направи впечатление и да добие по-високо самочувствие. Общуването с другарчета му доставя много и разнообразни приятни емоции. То се чувства по-щастливо сред тях, отколкото сред скучните възрастни. По този път се учи и на толерантност и отстъпчивост.

Различна възраст, различни модели
Дори съвсем невръстните – ненавършилите 1 година, когато са заедно, се радват. Сочат с пръстче, усмихват се едно на друго, бърборят си нещо... Към 1 ½ год. вече се появява т.нар. паралелна игра. Всяко си играе само със своята играчка, но постоянно поглежда към детето до него и с интерес следи какво прави то. В края на втората година децата преминават в друга фаза. Заиграват се заедно, опитват се да си кажат нещо и разменят играчките си. Това вече е съвместна игра. При контактите с връстници на детето му помага умението да подражава. Това умение се появява още в края на първата година. Детето повтаря чути звукосъчетания, научава как да поставя един предмет в друг, да го подаде при инструкция “Дай”. Първа негова учителка е майката. Когато то постоянно чува одобрение и похвала, научаването става бързо. Започнат ли да се събират 2-годишни малчугани, те с удоволствие се имитират. Обикновено по-пасивното подражава на по-активното във всичко – заедно скачат върху леглото или пък си измислят някаква цел, например тичат да хванат кацнало гълъбче.

С връстници или с по-големи?
Изказват се различни мнения за това как е по-добре: детето да играе само с връстници или да се събират деца с 2–3 години разлика във възрастта. Втората възможност се среща в естествената семейна среда, в която общуват братчета и сестричета. Те обаче живеят заедно, познават се и се обичат и конфликтите им бързо преминават. Трудности има при някои 2–3-годишни деца, докато са заедно. Те спорят за “собственост” (това е “мое!”)  и по-агресивните се налагат, а другите се разплакват огорчени. Към 4-ата година децата вече умеят добре да общуват с връстниците си. Те стават по-зрели. Но и общите игри в смесена група (оптимално 3–5 деца) имат достатъчно плюсове. По-големите дават идеи, чувстват се учители и са готови да оказват помощ на по-малките. Някои обаче са груби с тях, малтретират ги или пък ги манипулират. Какъв е изходът? Всяко дете се нуждае от контакти с различни по възраст деца, но ползата ще е по-голяма, ако те не се събират безразборно, а по възможност съобразно с индивидуалните си особености.

Популярните
Позициите на отделните деца започват да се очертават още във възрастта на яслите. Това става според отношението на другите към тях. Така се открояват популярните, предпочитаните за контакти и игра. Те са много общителните, дружелюбните, отзивчивите и готовите да помагат деца. Обикновено те имат и привлекателна външност. Дават и идеите за игри и развлечения: “Тони ни прави много смешки...” Голям плюс е, когато някои момченца демонстрират физическа сила.

Отхвърляните
Друга група деца в своето обкръжение не се радват на любов и внимание. Те принадлежат към отхвърляните, пренебрегваните. Въпреки че сред тях може да има и умни, и талантливи, и красиви, децата не желаят да общуват и играят с тях. Причината може да е, че те са по-затворени, не се стремят към контакти или пък са по-срамежливи. А може и да са много инфантилни и несамостоятелни – “Мая е бебе!”.  Повечето от тези деца страдат, че ги пренебрегват и не знаят как да се справят с това. Когато беше малка, Ива, която има миловидна външност, растеше сред родители интелектуалци. Те живееха затворено, имаха любими теми за обсъждане, общуваха с писатели, поети, художници... Децата в предучилищната група демонстративно отбягваха Ива, защото тя не знаеше как да споделя темите за разговор и интересите на малките момиченца – нейните връстнички. Ива много болезнено преживяваше тяхното отношение.
При този тип деца отхвърлянето е под формата на незабелязване и избягване, защото те с нищо не интригуват другите. Има и друга група отхвърляни – неприеманите. Сред тях доминират агресивните, които настройват негативно срещу себе си връстниците си поради склонността си да нападат, дори и без провокация. Има и деца (т.нар. свръхактивни) със слаб волеви контрол, действащи импулсивно, без зла умисъл – невъздържани. Често сред неприеманите и дори иронизирани се оказва дете с физически или говорен недостатък, което няма вина за това. То може и да е със свръхтегло, с по-забавено умствено развитие. Веско, 6 год., бе получил лоши прозвища само защото заекваше и беше по-пълен. Детето категорично отказваше да ходи на градина, а говорът му се влошаваше от отношението към него там.
Не всички деца попадат в тези два полюса – популярни или отхвърляни. Повечето са без крайни изяви – имат свои плюсове и минуси и се разбират добре със своето обкръжение.

Лидерите
Интересен е въпросът за т.нар. лидери. Истинският лидер е по-напред от другите. Той има усет за новото и интересното, умее да заинтригува и да организира останалите, като винаги се вслушва в мнението им. Има обаче и негативни лидери. Те владеят другите чрез страх. Налагат мнението си, като използват заплахи и насилие и така постигат своето. Някои деца са принудени да им се подчиняват, за да си спестят по-големи неприятности. Изпълняват техни поръчки, дават им вещите и парите си. За такива прояви родителите често научават много късно.
Най-общо популярните, обичаните деца се стремят да се приспособяват и да постигат съгласие в своята група.
Пренебрегваните очакват другите да проявяват интерес към тях, а неприеманите се налагат и заставят връстниците си да им се подчиняват и да се съобразяват с изискванията им. Ето как от умението да общува до голяма степен може да се предскаже колко лесно или трудно ще е в бъдеще за детето да се адаптира в средата си или в обществото.

Каква е ролята на родителите
Има пряка връзка между стила на семейните отношения и на родителския подход и отношенията на детето с връстниците му.
Най-добрият тип родители – авторитетните, възпитават доброжелателни и дружелюбни деца, които лесно печелят популярност. Защото поддържат добронамерени контакти с всички. За авторитарните, много строги и наказващи майки и бащи е типично войнственото и конфликтно поведение и извън дома. Те причиняват стрес на своето дете и доста често под влияние на техния модел за подражание то също е склонно към агресия – словесна и физическа. Други пък се спасяват, като се затворят в себе си и предпочитат изолирането. Всеопрощаващият, либерален родител, който боготвори своето дете, го прави егоцентрик. То винаги ще гледа да налага на другите собствените си интереси. Те обаче не го обичат и не го търсят за приятел. Ясно е на какво общуване може “да научи” детето си безотговорният, незаинтересуван родител...
Всяко дете е създадено да е социално същество. То не може да живее извън другите хора. Ето защо родителите имат една много важна задача. Ако отрано забелязвате някои характерови особености у своето дете, които му пречат да общува с други деца, постарайте се да му помогнете своевременно да ги преодолее. Моят опит постоянно потвърждава, че дете, стигнало до училище, без да е овладяло умението да общува със своите връстници, се сблъсква с много трудности. При всеки конкретен случай – раждане на второ дете, постъпване в детска ясла или градина... подходът е различен. При тези обстоятелства обикновено детето получава първите си уроци по приемливо социално поведение. Не се надявайте обаче и не очаквайте другите родители и деца да приемат вашето дете такова, каквото е, ако неговото поведение разстройва групата. Вие ще трябва да анализирате своя подход и да си отговорите дали домашният психоклимат не го тласка към агресивни прояви навън. Ако детето ви е с ниско самочувствие, положете усилия да стимулирате силните му страни и заложби, за да може то да се почувства равно на другите и така да стане по-инициативно в търсенето на приятели. Едно момченце, което от малко учеше в елитно училище и имаше проблеми там, намери своето място, когато започна да посещава курсове по рисуване. Там постоянно излагаха неговите рисунки и дори ги включиха в календар.
Потърсете помощта на психолог, както и на педагози – винаги сред тях ще намерите добронамерени и по-толерантни към набелязаните за “черна овца” деца. И не се примирявайте, докато не установите, че детето вече се променя в положителна посока.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог

Самотна игра
Често малките деца си играят сами – оцветяват, рисуват, подреждат пъзел... Това им доставя удоволствие. Те по-добре се концентрират и по-успешно се справят. Ако обаче този тип занимание се окаже единствено предпочитаният от детето, това насочва към очертаващ се проблем – неумение за социална адаптация. Има дори и по-лоши варианти – детето безцелно се премества от една група деца към друга или пък “виси” до тях, като само гледа и не се включва в играта им. В тези случаи има нужда от консултация със специалист.

Още в Новини

„ДЕТЕ – Да сподЕлим с вашеТо семЕйство”

Хората с различна степен на увреждания в България са над 600 000. От тях 10% са деца (по данни на Националния статистически институт). Тази статистика се… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo