21 Апр 2017

Тежестта на кармата

Оценете
(0 гласа)

В търсене на майката. Срещи с различните лица на бременността и майчинството Индия и Непал III част

Следващата спирка от пътуването ми бе Варанаси, религиозната столица на Индия. В тази огромна страна има толкова много свещени места, че на човек му трябва сериозна подготовка, за да се ориентира в топографията на индийската сакралност. Още със стъпването ми във Варанаси обаче разбрах защо този град е толкова специален не само за хиндуисти, но също за будисти и хора от други религии. Във въздуха се усещаше онази особена древност, за която говори Марк Твен, твърдейки, че Варанаси е „по-стар от историята, по-стар от традицията, по-стар дори от легендата и изглежда двойно по-стар от всички тях, взети заедно“. Градът пази стъпките и думите на древни просветители като Буда, който именно тук започва да проповядва своето учение преди 2500 години.

Най-свещеният индийски град

Хиндуистите вярват, че ако смъртта им настъпи във Варанаси, душата им ще се освободи завинаги от цикъла на преражданията. Затова от няколко хилядолетия насам към свещения бряг на Ганг в града се стичат стотици хора, готови да му дарят последния си дъх. На гатовете на реката, пред очите на всички, денонощно се горят труповете на вярващите, като по-бедните хора с години събират пари за това последно пътуване. Гледката и миризмата на горящата плът е шокираща за човек, несвикнал на такава интимност със смъртта. Удивлявах се как индийските семейства остават заедно с любимия човек до самия му край, наблюдавайки – някои през сълзи, други спокойно – как тялото му се разрушава в пламъците на обещаното освобождение. По-късно открих, че освен за да умрат тук, много поклонници се стичат във Варанаси, за да почетат Шакти, божествената женска сила, Великата майка – тази, която ражда живота. За пореден път се изненадах от начина, по който кълбото на живота и кълбото на смъртта са преплели нишките си в тази страна, изтъкавайки сложното, многоизмерно пано на хиндуисткия мироглед.

2 3

Семейството на един брамин

Варанаси ме дари с ценен подарък – запознах се със семейството на един брамин, най-висшата каста в Индия, тази на духовниците. Вирендра, главата на това семейство, практикуваше земна и човеколюбива духовност, с която печелеше сърцата на своите гости. Той и жена му притежаваха три малки къщи за гости, за които се грижеха сами. Когато коментирах неговото впечатляващо гостоприемство, Вирендра ми каза, че се отнася с всеки човек като с бог, защото за него бог е навсякъде и няма как да бъдеш сигурен в този момент дали той не стои срещу теб. Доброто финансово състояние на семейството външно не личеше по нищо – заедно с трите си деца и свекъра те живееха в една голяма стая на приземния етаж на къщата за гости, където отседнах. Тази стая им служеше едновременно за кухня за приготвяне на храна за гостите и семейството, спалня, хол и място, където децата пишеха домашните си.

В отговор на моя въпрос за отношенията между съвременните мъже и жени Вирендра ми каза, че около 80% от браковете в Индия все още са уредени. Според него една не малка част от тези бракове са успешни, защото не само жената се приспособява към мъжа, както е прието, но и мъжете също се приспособяват към жените си. В Индия е много важно да имаш свидетелство за брак, защото иначе не можеш да ползваш здравни и образователни услуги за децата, така че изключително рядко се срещат двойки, които живеят заедно на семейни начала. Освен от чисто практични подбуди, съвместното съжителство без брак се отхвърля и заради религиозни причини.

За мен беше интересно да поговоря с истински брамин, за да чуя от първа ръка „официалната” гледна точка на хиндуизма за бременността и майчинството. Той ми каза, че душата се заселва в тялото в момента на зачеването, т.е. тя не е заложена в сперматозоида или яйцеклетката, а по-скоро чака тяхната среща, за да се прояви. Според ведическата традиция душата не се ражда, защото тя е вечна, а просто приема нова форма в зависимост от натрупаната в предишното съществуване карма. Ако жената пометне, това означава, че бебето и самата тя са натрупали лоша карма в предишния живот. Когато чух това, усетих облекчение от подобно „разпределяне” на отговорността. Въпреки че рядко се изрича гласно, когато у нас жена загуби бебето си, обикновено цялата тежест пада върху нея и собственото й тяло, което се приема (до голяма степен и от нея самата) като неспособно да се справи с тази най-съкровена женска задача. Много жени в такава ситуация развиват силно негативен образ за себе си и възможностите си заради неспособността да издържат теста на майчинството.

Тежестта на кармата

С горното нямам предвид, че индийските жени срещат по-голямо разбиране, ако попаднат в подобна ситуация. Тъй като хората в тази страна са все още много здраво свързани с традицията (много по-силно, отколкото в България), натискът върху тези жени е изключително силен както от страна на обществото, така и вътре в разширеното семейство. Всички баби, лели, стринки и прочие женски роднини от двата рода могат да бъдат източник на помощ за бременната жена, но за „неуспялата” бременна те често се превръщат в студеното лице на отхвърлянето. В момента, когато има най-силна нужда от подкрепа, „провалилата” се майка не само се чувства неприета, но също така се налага да носи вината за грешките, които се предполага, че е правила в миналите си животи, предизвикали загубата на бебето. За мен лично идеята за кармата като шанс да бъдем постоянно осъзнати за начина, по който живеем, може да донесе доста светлина и разбиране в живота ни, но не и когато се използва като средство да се внушава вина. Особено тежко е в случаите с няколко поредни помятания, когато много често изобщо не се търсят медицински причини, а по презумпция се приема, че индийката е виновна и отговорна за нещастието.

 512

Жената на нашия домакин се казваше Чая, което на хинди означава сянка, а също и защита. С ненатрапчивостта и деликатността си Чая наистина ми напомняше на сянка на дърво, което дава спокойствие и центрираност на вечно забързания й съпруг. Чая ми сподели, че на образованите жени в Индия не им е лесно, защото рядко имат възможност да си намерят работа, тъй като трябва да се грижат за децата и домакинството. Тя самата имаше висше търговско образование и успяваше да съчетава грижите за семейството с някои дребни дейности, които й носеха усещане за независимост. Чая приготвяше храна за гостите, а също им предлагаше да си купят от домашните й билки и подправки, като със спечелените пари тя сама решаваше какво да прави.

„Godh bharai” или пълният скут на бременната индийка

По време на престоя ми в Индия, за съжаление, не успях да присъствам на някой от пищните индийски обичаи, свързани с бременността, но Чая ми разказа за един от най-разпространените, наречен „Godh bharai” или „пълен скут”. Тъй като индийците вярват, че всеки нов член на семейството е директна благословия от бог (особено ако бебето е момче), то бременността се отпразнува с голямо желание и ентусиазъм. Традицията повелява да се съберат най-близките приятелки и роднини на бременната (само жени), за да отправят пожелания за благополучие на бъдещата майка и на детето, а също и за леко протичане на бременността и раждането. В отделните щати този еквивалент на „baby shower” парти се празнува по различен начин, а също и по различно време от бременността, но най-често в седмия месец, когато се счита, че вече няма опасност за бебето. На бъдещата майка се поднасят подаръци, бижута, сладкиши, плодове и други, които се слагат в скута й (оттам идва и името на обичая). Ръцете на жената се изрисуват с къна, като на дясната й ръка се връзва жълт конец, който да предпазва нея и детето. Отправят се молитви към бог Ганеша, като през цялото време жените пеят специални песни и благославят бременната.

Докато слушах Чая, усетих леко главоболие, представяйки си ужасната шумотевица, която могат да вдигнат една дузина развълнувани индийки, събрани на едно място. Присъствала съм на няколко подобни женски събирания в България и за мен лично те бяха доста вълнуващи и емоционални преживявания, но поставени до индийската глъч и суетня, в този момент ми изглеждаха като тиха сбирка на безупречно възпитани английски дами.

 

 

Текст: Ивета Бургаджиева

Снимките са на авторката.

Още в В помощ на мама

Не съм виновна!

Да си майка не е лесна работа. Чувството за вина ще стане ваш постоянен спътник още от момента, в който поемете бебето на ръце в… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем Живокост-балсам
Untitled 4
Крем Бифлекс
Untitled 3
Крем Антисиняк-Експрес
123456654321
Крем Антисиняк-Експрес с гримиращ ефект
Untitled 1
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл