07 Мар 2019

Как да възпитаме отговорност у децата

Оценете
(1 глас)

Текст: Драгомира Иванова

Отговорността не може да се натрапва. Тя може да се подхранва и да се направлява. За да бъде отговорността градивна и положителна, тя трябва да се опира на положителните нравствени ценности в семейството и в обществото. Отговорността е тясно свързана с уважението към живота, със свободата, самостоятелността, инициативността и активността на личността, казват психолозите.
Според специалистите, ако детето живее сред постоянни упреци и недоверие, то не може да се научи на отговорност. Не смятайте, че детето е отговорно, ако си е оправило леглото, ако си е подредило стаята, ако е изхвърлило боклука. То трябва да проявява отговорност и при вземането на решения. Това детето усвоява чрез подражанието.

За да възпитате отговорност у детето, много важно е да създадете условия за доброжелателно общуване, което ще ви сближи с него. Ако наред с това създадете благоприятни условия то да практикува тези чувства и опит, те ще се превърнат в елемент на детския характер. Поставяйте преднамерено детето в различни ситуации, изискващи от него да прави избор. Така то ще се научи самостоятелно да взема решения. Това го прави по-отговорно.

 

Искайте мнението на детето

„Още от бебе детето усвоява агресивния модел. Плачейки, то се моли, защото има потребност. То няма съзнание за „аз” и „ти”. Не осъзнава, че е различно от мама, тя е продължението му, което го храни. И когато едно бебе плаче и никой не го успокоява, то преживява ужас, равен на ужаса от смъртта”, казва психоложката Мадлен Алгафари. Едва когато започне да ходи и да говори, разбира, че „аз” е нещо отделно от „ти”. Решава да изследва докъде се простира независимостта му и започва да казва „не”. Тогава усвоява агресивния модел. Според психоложката българският родител не допуска, че малкото има право да казва „не”. Детското право на мнение не се приема. Естествено, има лимити, които родителят трябва да поставя. Когато е студено, детето не може да излезе навън по тениска, както и не бива да бърка в контакта. Има ситуации, когато родителят трябва да иска мнението на детето, за да се чувства то значимо. Иначе малкото си казва „аз не съм ценен, никой не ме чува”. После идва садото и мазото като болна форма на агресия, защото здравата агресия не може да бъде усвоена. Детето трябва да се научи да казва „не искам”, и то добронамерено. Агресията става злонамерена, когато я потискаме и тя се натрупва.

За децата на разведени родители Мадлен споделя: „Едно от най-грозните неща, които съм виждала в практиката си, е детето да се превръща в разменна монета. Родителите поотделно се опитват да го спечелят на своя страна, без да си дават сметка, че това е егоистично. Зрелите родители трябва да пазят комфорта на детето си и да не забравят, че са пример. Иначе рискуват след време то да има нестабилни партньорски отношения.

 

Към агресивното поведение подхождайте с добро

Как да постъпим, ако детето ни е агресивно към връстниците си? Да се подхожда с добро, категорична е психоложката. Такива деца обикновено реагират със затваряне в себе си, изживяват се като жертва и реагират бунтарски. Предучилищната възраст е времето, когато трябва да реагираме, ако има нещо тревожно в поведението. Преди да се разкрещите, разпитайте за какво става дума. Ако е необходимо, високият тон е част от възпитателните инструменти. В дъното на детската агресия е собственото ни недоверие. Липсват споделянето, близостта, диалогът. Агресията е следствие, не причина. Ако чуем навреме това, от което детето е готово да се оплаче, можем да предотвратим последиците. Сега децата са информирани и могат да постигнат много в конкретна област. Но родителите подхождат със старата нагласа, че е важно детето да е добро във всичко. По-правилно е да открием силните му страни и да го подкрепим, за да има самочувствие, на което да стъпи.

Децата страдат от повишена тревожност заради липсата на игри. Претоварени са в училище, а им липсва физически контакт. Ние не се прегръщаме, не се галим. Липсва ни топлината на прегръдката.

Детето лесно „убива” на компютърната игра и това дава усещане за спад на стойността на човешкия живот. По същия лесен начин посягането се пренася и върху живия човек.

Децата трябва да се чувстват добри в нещо, с което се справят, вид творчество – това облагородява. Иначе по-буйното дете е по-здраво психически, отколкото едно кротко и репресирано дете.

За жалост, споделя Мадлен Алгафари, все още в много български семейства властва насилието. Има крайно ограничени хора с много ниска форма на осъзнатост. В много семейства боят и насилието са обичаен начин на възпитание, което означава, че тези родители не са по-силни от детето си. Никъде другаде в света не съществува българската поговорка: „Целувай детето си само когато спи". Проблемите в българското семейство със сигурност не се дължат само на парите, а и на липсата на диалог, на съзряване, казва психоложката.

 

Ролята на домашния любимец във възпитанието на детето

Смята се, че домашният любимец развива у детето чувство на отговорност и желание да се грижи за по-слабите. Но това невинаги е така. Ето какво съветват детските психолози. Без родителски пример децата няма как да станат грижливи и отговорни, а животните по-скоро са ваши помощници при възпитанието на малките. Ако имате животно вкъщи, просто следвайте правилата:

- Помнете, че детето ви копира във всичко и ще се отнася към любимеца така, както вие се отнасяте към него, затова изразявайте своята любов и загриженост към животинчето.

- Не изисквайте от детето обещания, че само ще се грижи за домашния любимец. Дори един тийнейджър не може да се справи с всичко, да не говорим за по-малките деца.

- Постепенно въвличайте детето да ви помага в отглеждането. Например да следи дали има вода или да го нахрани.

- Нека малчуганът да разбере, че грижата за животното е радост, а не досадно задължение.

- Превърнете съвместната грижа и разходките в приятно забавление.

- Бъдете заедно с детето и с любимеца в радостни и в неприятни моменти, на изложение и при ветеринарния лекар.

- Отнасяйте се към кучето или котката като към член от семейството, а не като пречка във всекидневието ви. Детето постепенно ще привикне да взема участие в грижите, без да му напомняте постоянно за това.

Какъв домашен любимец да отглеждате у дома

За хиперактивното и лесновъзбудимо дете е подходяща котка. Тя усеща състоянието на човека, а меката й козина и нежното й мъркане успокояват.

На срамежливия и неуверен в себе си малчуган подхожда куче. Покрай него той ще се чувства защитен. Кучето помага да се запълни дефицитът от общуване. Детето няма да намери по-предан приятел.

Ако по някакви причини е невъзможно вкъщи да се гледа по-голямо животно, идеалният питомец е морското свинче. То е най-контактният от всички гризачи. Обича да го държат в ръце и да го галят.

Тийнейджърът е способен сам да си избере домашния любимец. Той има сили и търпение да възпитава животното, разбира своята отговорност и като цяло може самостоятелно да се грижи за всяко животно. За тази възраст е характерна най-силната привързаност към животните. Обърнете сериозно внимание, ако тийнейджърът пожелае да си вземе бойна порода куче. Това може да означава, че у него има скрита агресия.

Кога не бива да вземате любимец вкъщи

Няма абсолютни противопоказания. Не е добре да вземате екзотични животни, грижите за които са сложни, както и кучета бойна порода, ако имате малки деца вкъщи. Не бива да вземате любимец, ако детето има алергия от козината на животните.

Подготовка за пристигането на новия обитател

Не дръжте на детето лекции как да се грижи за любимеца, а обсъждайте заедно въпроси като каква порода да е той, какви са предстоящите трудности и радости, споделяйте съмненията си, четете заедно книги за това животно, разглеждайте техните илюстрации. Заедно избирайте необходимите аксесоари – дрешки, клетки, нашийници, легло. Когато животното вече е у вас, през първите две седмици му отделяйте с детето особено внимание. Нека то се учи да общува с питомеца и да се грижи за него заедно с вас.

Ако решите да си вземете животно

- Изберете любимец, подходящ за вашето семейство, като се съобразите с общото желание и начина ви на живот.

- Запознайте се с особеностите на избрания вид, запасете се с необходимата ви литература.

- Решете навреме къде ще оставяте животното, когато отивате на почивка, кой ще го води на разходка, има ли някой от семейството алергия, каква е продължителността на живота на породата му.

- Направете си програма, така че докато животното свикне с вас, винаги да има някой вкъщи, защото то може да заболее от скука.

- Подгответе се, че отначало то ще вдига шум и ще пра

Още в Спорт

Не прекалявайте

Мога ли през 9-те месеца да ходя по “бягащата пътечка”? Ходенето по пътечка заменя разходките на открито, когато времето е лошо или когато нямате възможност… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Обувки за прохождане Ricosta Sandy – ако малкото ви момиченце вече можеше да говори, щеше да си ги поиска!
145
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo