22 Юли 2010

    Колко е издръжливо?

    Оценете
    (0 гласа)

    Много родители са свръхамбицирани отрано да дадат тласък за по-бърз психичен напредък на своето дете. Те искат то да израсне умствено, търсят да открият някаква негова дарба, талант. Радват се например, че на 2 год. то не се отлепва от компютъра на татко. Мама гледа да уреди едва проходилата малка красавица да участва в модно ревю или натъкмява като малък господин синчето, за да пее пред публика чалга хит...  Съзнателно или не, тези родители предпочитат да игнорират ограничената издръжливост на невръстното човече. Вслушват се в разни “модерни” концепции: “Бебето трябва да спи в шумна обстановка”... Смайват се, че някое си дете на 2 ½ год. може да брои до 30, а друго пък е запаметило от край до край цяла приказка.
    Азбучна истина е, че през първите години нервната система е още много незряла и лесно се преминават границите на нейната издръжливост.
    Кои са признаците на психична преумора
    при едно много малко дете?
    Бебето започва да плаче – не много силно, протяжно, което означава, че вече има нужда от почивка, от сън, но е превъзбудено и не може да заспи, дори не иска да яде. 2–3-годишното дете става раздразнително, дори отказва да изпълнява прости или любими дейности, като захвърля играчките, с крясъци и тръшкане настоява да се изпълни някое негово желание. Държи се агресивно към майка си и баба си – удря ги и ги отблъсква, когато се опитват да го успокоят. Други деца реагират по-различно – уморени и изтощени, те стават вяли и отпуснати, седят безучастно и тихичко хленчат. Много трудно е да се укроти едно превъзбудено дете. Ако то е успяло да заспи, често се буди, защото сънят му е повърхностен. На другия ден е нервно, движи се безцелно насам-натам, не може да се заиграе. Изявяват се т.нар. патологични навици – смучене на пръстче, гризане на нокти, онаниране, все начини за разтоварване и успокоение. Когато няколко или дори две деца са се заиграли и вече са превъзбудени и не издържат заедно, започват да се карат, възникват конфликти между тях. Значи крайно време е да се разделят и играта да се прекрати.
    Много са причините
    поради които едно малко дете може да се претовари психически и да се преумори.
    Заболяване и физическо неразположение. Детето е пред разболяване: често безпричинната раздразнителност предсказва това. В момента е болно: болят го ушите, гърлото, има затруднено дишане поради мъчителна хрема. Преболедувало е наскоро от тежка вирусна инфекция. Физическият дискомфорт винаги се отразява на нервната система, особено при децата. Понякога се наблюдава регрес – отново детето започва да се напикава, иска да го носят на ръце и пр.
    Лишаване от достатъчен и пълноценен сън. Детето не си е легнало навреме, не е спало добре през нощта, особено дни наред. Не са му осигурени условия за спокоен сън – околните говорят високо, слушат музика, телевизорът гърми...
    Денят е преминал с много възбуждащи ситуации. Дори и положителните емоции, когато са предозирани, натоварват нервната система. Възможно е да се отключи заекване. Това става в резултат на нездравословен режим, когато сънят и бодърстването не се редуват, както го изискват възрастовите нужди на детето. Зле се отразява и прекаляването с гледане на филми, развеждането по гости и заведения и пр.
    Детето се претоварва за кратко време с много нови впечатления и информация. Всеки нов предмет или дразнител предизвиква силно изразена ответна ориентировъчна реакция, която в крайна сметка го изтощава. Закачването на много и различни играчки над леглото на бебето го затруднява да ги възприеме. Вечер прочитането на две-три пирказки, гледането на няколко филмчета едно след друго, свръхдоза емоции от “страхотен” подарък... неизбежно водят до негативен ефект.
    Постоянни конфликти и нееднакъв педагогически подход в семейството. Напълно противоположните становища за това кое е позволено и кое не държат детето в напрежение. Мама не разрешава това, а баба го разрешава. “Татко е много строг и ние с мама имаме тайни от него...” ... Или родителите ту целуват детето, ту го пляскат и наказват. Каква сигурност му дава това поведение?!
    Всяко малко дете преживява мъчително непрекъснатото налагане на забрани. От него се изисква да не тича, да не взема определени предмети, да седи мирно на стола... Когато то се занимава с нещо, което му е интересно, налагат му бързо да превключи: “Веднага иди да измиеш ръцете си – сядаме да ядем...” Всички забрани (с изключение на тези, които се отнасят за опасни ситуации и неприлично поведение) са в противовес на присъщата за малкия човек подвижност и любознателност. Те са трудни за изпълнение не само поради характерните за него жизненост и разнообразни познавателни интереси. Другата, по-важна причина е, че през ранното детство силата на задръжките и способността вниманието да се пренасочва към друго – по-трудно и неприятно действие, не са достатъчно развити. Времето, когато ще може да се контролира волево, с по-малко усилия, още не е настъпило (към 5-ата година). Ето един куриозен пример за забрана. Жена, която живее в Швеция, разказва, че силно я изненадва един педагогичен принцип там: на детето му се разрешава да яде сладки храни единствено в събота!
    Да се върнем у нас чрез разказа на една баба. “Ние винаги държим по масите у дома чипс, бисквитки, бонбони – като минава покрай тях, внучето да си похапва, когато му се приисква... ” Както се казва – без коментар!
    Безпокойство, скука, еднообразни занимания. Те се отразяват зле върху емоционалния и цялостен жизнен тонус на малкото дете. Обикновено през зимата то стои дълго затворено и изолирано от връстници. У дома му предлагат омръзнали вече играчки и занимания. Скуката и липсата на впечатления карат детето да търси контакти, да следва по “петите” големите и да ги провокира за разговори. А те се дразнят, мъчат се да го отпратят, за да не им досажда. Ако му се предложи нещо интересно и весело, ново и непознато, то изведнъж се преобразява, става жизнено и активно.
    Ясно е, че през първите години възможностите за психична издръжливост не са никак големи. Освен това те
    не са еднакви и при различните деца
    Още съвсем отрано бебетата явно проявяват индивидуални особености. Всяко по свой начин реагира на външните въздействия – бурно или по-спокойно, плаче настойчиво и дълго или лесно се укротява, свиква бързо или не с нови хора и обстановка, има свои си особености на съня. Едни деца са по-издръжливи – те могат продължително да са бодри, да играят с повече връстници. Други лесно се изморяват, предпочитат да се занимават сами, изнервят ги дори и слаби дразнители. Необходими са им по-чести почивки и повече сън.
    Има деца, които с лекота усвояват определени умения. Други пък се нуждаят от повече повторения. При някои ответните реакции са по-бавни и към тях трябва да се отнасяте по-търпеливо – да ги изчаквате, стимулирате, мотивирате. Всяко дете различно реагира и на забележки и критики – едно лесно се разплаква и блокира, страхува се да споделя, друго отминава неодобрението на възрастните, без особено да се разстрои. По-ранимите и чувствителните, които реагират и на най-слабия провокиращ дразнител, обикновено по-трудно се справят със стресови въздействия.
    През годините на ранното детство родителите носят най-голяма отговорност за правилното развитие на детето. Те трябва да му спестяват непосилното психично натоварване. Нужно е да се научат да разпознават и най-малките признаци на настъпваща умора при малчугана. И да не го сравняват с връстниците му – “Виж той (тя) какво може...”.
    Имайте предвид
    някои съвети
     – Осигурявайте на детето достатъчно време за сън.
     Стимулирайте го с разнообразни позитивни емоции, занимания, но никога прекомерно и за сметка на нуждата му от почивка.
     – Бъдете единни в своя подход. Противоречивите и непредвидими наставления изискват от детето много излишни усилия, за да ги спазва. На грубото отношение и укорите – не само към него, но и помежду ви, то ще реагира с раздразнителност, дори с агресия. Обратно – спокойният и уравновесен, поощряващ подход поддържа у него добър психичен тонус.
     – Внимателно дозирайте забраните. Ако те не могат да се избегнат, предложете след изпълнението им нещо приятно и желано от детето.
    – Не оставяйте малчугана да изчаква ненужно дълго каквото и да е – той няма сили да издържи това.
    – Не прекъсвайте рязко заниманията му – започнете отдалече. Незабавното превключване към друго задължение е трудно за детето.
     – Не настоявайте то да изпълнява по-сложна за него задача, когато е изморено, превъзбудено или неразположено поради заболяване.
     – Винаги е добре да се преминава от по-неподвижни игри и занимания към подвижни, с повече активност и според случая под съпровод на подходяща музика. 
     – Онова, което е трудно за детето, редувайте с нещо по-лесно.
     Никога не забравяйте, че малкият човек не е умален възрастен!

    Д-р Маргарита Поппандова
    детски психоневролог

     

    Още в Новини

    Хомеопатия по време на бременност

    Хомеопатията е част от цялостната система за превенция от заболявания и лечение в унисон с природата. Тя се съчетава добре с всички видове терапии, освен… Прочети още »

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh