01 Мар 2006

За да е послушно, всяко дете се нуждае от специален подход

Оценете
(0 гласа)

Ако връзката родители–дете е силна, възпитанието (почти) не е проблем Мария П. има две деца – Ани, на 3 ½, и Сашко, на две години. Ани е образцово дете – с часове може да се занимава сама, но с удоволствие играе и с други деца. Щом майка й я помоли за нещо, тя моментално откликва. По-малкото й братче е пълна противоположност – упорито, непокорно, раздразнително, агресивно и непрекъснато сърдито, ако околните не изпълняват капризите му. Ани често се кара с него, защото момчето обича да разваля построеното от нея с кубчета или да крие куклите й. В началото майката спокойно и търпеливо реагира на постоянните провокации на Сашко, но постепенно я обзема нерешителност и дори отчаяние. Как да постъпва?

Пътят към послушанието
Децата трябва да се подчиняват на родителите си. Това може да се постига по различни начини.
Наказанията. Ако детето не слуша, ще бъде напляскано и няма да яде шоколад три дни... То може да бъде затворено в детската стая или изпратено на стълбите. Такъв подход е изваден от нафталина и не отговаря на съвременните представи за възпитание.
Похвали и награди. Непослушанието се отминава, затова пък детето получава похвала веднага щом изпълни нещо, както трябва. Днес този похват е особено разпространен. Той обаче е доста уязвим, защото е прекият път към разглезването.
Създаване на здрава връзка между родители и деца. Това е най-добрият подход. Вярно е, че осъществяването му не е толкова просто, както показва и примерът с Мария и нейните две толкова различни деца. Връзката й с Ани е чудесна, двете се разбират без думи, но с момчето тя изобщо не може да осъществи нормално общуване поради постоянните недоразумения помежду им.
Една типична ситуация: Сашко иска да построи кула, но кубчетата непрекъснато падат и накрая в пристъп на гняв той ги разхвърля из стаята. Майка му наблюдава това, събира кубчетата, сяда на пода до него и се опитва да му помогне да построи кулата. Тя е спокойна и търпелива, но накрая изпада в пълно отчаяние, защото Сашко сърдито събаря с крак почти готовата вече кула.
Защо усилията на Мария не се увенчават с успех? Защо момчето реагира толкова агресивно?
Очевидно майката не успява да отгатне от какво има нужда синът й – не от помощ, а от широка поляна, на която може да лудува до насита. Ани никога не е показвала, че има нужда да лудува и Мария погрешно е приела, че и при сина й ще е така. Тя не е разпознала основната потребност на момчето – стремежа му към движение. В резултат на това Сашко постоянно се чувства неразбран и се опитва да удовлетвори порива си към движение в жилището. Естествено това непрекъснато създава проблеми.
Когато детето се възпитава в послушание чрез наказания, неминуемо се стига до въпроса как се държи то, когато не го наблюдават и не го заплашва опасност от санкции. Опитът показва, че тогава забраните на родителите не действат. Детето прави това, което иска, а не онова, което трябва. От друга страна, то скоро забелязва, че наказанията минават, заминават и се забравят... Дори най-силната плесница в края на краищата престава да боли. И то започва да претегля – ако не слушам, ще ме напляскат, но всичко ще свърши бързо, така че по-добре да поиграя колкото си искам с приятелите въпреки забраната.
Съвсем други са отношенията, ако връзката с родителите е добра. Тогава детето слуша не от страх, а защото обича мама и татко и държи на добрите отношения с тях. Наказанията унижават малчугана и създават у него комплекс за малоценност, както и желание за отмъщение.
Всъщност коя връзка е силна? Силна е връзката, при която всички участници се чувстват приети, разбрани, обичани. При която детето е защитено, а родителите не се чувстват манипулирани. В такъв климат детето слуша не от страх пред санкции или от желание да бъде похвалено, а защото иска да принадлежи към създадения съюз.
Най-важният въпрос е как се постига такава връзка с децата и как тя се съхранява. Има някои важни фактори.

Осигурете му чувство за сигурност
Най-важно е детето да знае, че може да разчита на родителите си. Доверието у него се създава от дребни наглед неща и то още през първата година от живота. Оставено само в стаята, при събуждането си бебето иска да усети, че има някой, който ще го чуе. Затова то започва да мрънка – първо слабо, после все по-силно. Ако никой не реагира, то ще се изплаши, че са го забравили. Ако веднага някой отговори (дори без да отиде при него), то ще се изпълни с увереност, че може да разчита на околните.

Не се опитвайте да лъжете
Ако обясните на плачещото дете, че го оставяте в детската ясла, за да отидете на работа, няма да го разочаровате. Но ако в такава ситуация се измъкнете скришом, ще породите недоверие у детето и евентуално ще положите основите на страха от трайна раздяла и изоставяне.

Тялото също говори
Тъй като малките трудно разбират какво им се казва, много важна роля играят тонът, мимиката, цялата поза на тялото. Често езикът на думите и тялото е различен и това прави детето несигурно. Затова, когато го успокоявате, че скоро пак ще сте заедно, не го притискайте в прегръдките си, като че ли се сбогувате завинаги.

Търсете общото между вас и него
Приятелите намират общ език, защото имат общи интереси и общо хоби и винаги има за какво да си говорят. Търсете и вие общите неща с детето, откликвайте на предложенията му – да събирате заедно листа, камъчета, да разглеждате книжки с картинки, да рисувате или да играете заедно.

Създавайте ритуали
Десет минути гушкане след завръщане от работа, чаша сок за всеки на масата, когато детето се върне от детската градина, изпяване на любимата песничка преди заспиване вечер... Може да ви се струва банално, но във възпитанието често дребните неща водят до голям ефект.

Поставяйте се на негово място
Доказано е, че деликатните родители по-лесно успяват да дадат на детето си чувството на сигурност и доверие, от което то се нуждае. А какво да правят останалите? Може ли изобщо чувствителността да се учи? Със сигурност може. Наблюдавайте внимателно детето – позата на тялото, гласа, израза на лицето му. Всеки ден ще откривате все повече неща. Просто трябва да се научите внимателно да го наблюдавате и преди всичко “да четете” вълненията по очите му! Те ще ви подскажат най-бързо какво е днес настроението на детето и дали то няма нужда от допълнителна доза нежност, преди мама и татко да се отдадат на всекидневните си задължения.

Още в Развитие

Да се извежда ли новороденото навън при минусови температури?

Облекли сте на новороденото си по-дълги чорапки и терлички, не сте забравили и топлия цял гащеризон или новото комплектче от подплатени панталонки и яке. И… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем Живокост-балсам
Untitled 4
Крем Бифлекс
Untitled 3
Крем Антисиняк-Експрес
123456654321
Крем Антисиняк-Експрес с гримиращ ефект
Untitled 1
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл