28 Мар 2005

Отзивчиво ли е?

Оценете
(0 гласа)

Има едно качество, което много се цени, но трудно се отстоява – способността да си отзивчив към болките и проблемите на другите и да си готов да им помогнеш. Тази черта на човешката психика се определя с две понятия – емпатия и алтруизъм. Емпатия е умението да преживяваш чувствата на другия, да се поставяш на негово място. Алтруизмът включва не само умението да съпреживяваш, но и чрез действия да оказваш безкористно помощ на този, който има нужда от нея.
Още докато е съвсем малко – след 1 ½ години, детето показва
първите признаци на съпреживяването
Изведнъж то променя израза на лицето си, щом пред него е човек, който страда. Малкото дете го гледа разтревожено, прегръща го, може само да се разплаче. Трогателно дори му подава нещо – бисквитката си, любимото мече. Едновременно с това през ранната детска възраст обичайно явление е пак същото дете да се държи егоцентрично. На него му е трудно да разбере, че с постъпките си наранява друг – връстник или възрастен. То иска на всяка цена да го вдигнат и носят, макар че и двете ръце на мама са заети с торби. Мисли си, че всичко му принадлежи – отива да вземе чуждата топка, а пред него е собствената му, и то съвсем същата…
Но би било много рано да се направи категоричното заключение, че това е
завършен 2-годишен егоист
С времето възможностите да се развият съчувствие и отзивчивост се увеличават. Има няколко начина те да се стимулират. Най-естествено и лесно това става в семейството. По-голямото братче или сестриче се чувства загрижено и отговорно за по-малкото, защото го обича. Второто средство са похвалите и поощренията за добри постъпки към друг човек. Но за съжаление много майки са готови на лют скандал в градския транспорт, ако ги помолят тяхното 4–5-годишно дете да стане и да отстъпи мястото си на някой възрастен. Една бременна жена например остана с натежалия си корем права до своето пораснало момиченце, което седна в трамвая вместо нея, за да изяде на спокойствие сладоледа си. Дали при такова възпитание голямото дете ще се грижи с обич за бебето, което е на път да се появи и неминуемо ще измести каката на втори план?!
Напротив – детето, което постоянно е поощрявано с похвали за сторени добронамерени жестове – било към близките у дома, към другарче или възрастен, неусетно ще изгради у себе си способност да съпреживява и откликва на чуждото страдание. Достатъчно е да му благодарите с подходящи думи при конкретен случай: “Аз знам, че ти имаш добро сърце и винаги мога да разчитам на тебе.”
Целенасочено подбрани детски приказки и филмчета
също оказват положително въздействие върху малкия човек, който ги слуша и гледа с жив интерес.

Постепенно с израстването си детето става по-податливо към убеждаване в тази насока чрез словесните обяснения на възрастните. В спокойна обстановка вниманието му се заостря към чувствата на другия човек, когото е засегнало, или обратно – колко добре ще е, ако направи нещо хубаво за него. Важно е да помните, че все пак не бива да искате от малкото дете да прави непосилни за него жертви, а само неща, които не го изправят пред прекалено изпитание. Това е трудно дори за големите хора.
Един от най-ефективните пътища да се повлияе върху формирането на склонност към отзивчивост е личният пример на родителите
Техният модел на поведение непрекъснато е пред очите на детето. Ако бащата винаги постъпва егоистично и дори когато майката е много болна настоява тя да стане, да му сготви и да му сервира на всяка цена любимото ядене, какво трябва да се очаква от сина?
В семействата, в които децата още от най-ранна възраст се малтретират и растат лишени от любов и внимание, те едва ли ще станат милостиви към другите. Американски психиатър описва показателен случай. Малко момченце, което живее в такава среда и системно е подлагано на насилие, се оказва близо до плачещо дете. То се приближава до него, започва да го удря силно и да му крещи: “Млък! Престани веднага!”
Такива деца остават безчувствени към страданията на хората около тях, защото това е единственият модел на отношение, който им се дава за пример. Голяма част от тях се озлобяват и реагират агресивно, други растат потиснати, с чувство за малоценност.
Често родители, осиновили дете на по-голяма възраст, споделят, че им е много трудно да създадат с него емоционална близост. И никак не е чудно – преди това то е било прехвърляно от един дом в друг и дори да е срещнало възрастен с добро и любещо отношение към него, тази връзка е била нетрайна и принудително прекъсвана.
Егоцентризмът
който е присъщ на малките деца, постепенно се
преодолява – при подходяща среда и възпитание. Ето защо, за да стане това по-лесно, особено ако детето расте единствено в семейството, добре е то да посещава детска градина. Това обаче не е достатъчно – без вашето съдействие то няма да може да се оформи като отзивчива личност. И ако някой ден с горчивина констатирате, че синът или дъщеря ви са егоистични и себични, запитайте се дали нямате и вие принос за това?

Още в Захранване

Есенното меню

В храненето на кърмачето няма сезонност, защото храната му до захранването е само млечна – кърма или неин заместител. Така че сезонността се отнася преди… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai