27 Юни 2005

    Разбирате ли го?

    Оценете
    (0 гласа)

    В практиката си постоянно срещам родители, разтревожени от поведението на своето малко дете. Някои от тях са склонни да намират вината у него. Те смятат, че единствено компетентен специалист може да разгадае и да разбере какво се крие зад проблема.
    Нека да е ясно – дори и честите срещи с лекар или с психолог, наред с прилагането на всякакви тестове, не могат винаги да разкрият мотивите, накарали едно дете да се държи по начин, смущаващ околните. Много повече време то е пред очите на близките си – те го виждат в естествената му среда, докато час или два, прекарани в специализирания кабинет, не винаги са достатъчни, за да се оформи истинска представа за детето. Това особено важи за много малки деца – до 3–4 години.

    Две са причините поради които някои майки и бащи са безпомощни пред поведението на своето дете и търсят изход с помощта на лекар и лекарства.
    Първата е липсата на достатъчно знания. Тя е обективна и може да ги оправдае. Но има и втора причина – нежелание да разберат детето и сами да му помогнат. Много по-лесно отговорността да се прехвърли на друг… Ето два примера.
    Марина е на 3 години. Тя прекарва тежка вирусна инфекция. По преценка на лекуващия лекар вече е здрава. Въпреки това още дълго време не разрешава да я обличат и обуват, за да не излиза навън. Предпочита да седи у дома и не желае отново да тръгне на детска градина. Вкъщи всички се чудят, дори са възмутени – какви са тези капризи и глезотии?! Но причината е ясна – чрез своя детски похват момиченцето се надява да задържи майка си у дома. А тя работи от сутрин до вечер и явно му много липсва.
    Руми е на 5 години и за нея се грижат бабите, защото майката постоянно отсъства – тя специализира в чужбина, връща се за малко. Веднъж, когато Руми и мама са на гости, майката моли домакинята да й услужи с една дамска вещ. Забелязало, че й е нужна, детето скришом взема подобна вещ от чуждата къща и един ден, когато вижда майка си разстроена, предлага тази вещ, за да я успокои. Но майката е ужасена: “Дъщеря ми е крадла!” И идва на консултация с тази категорична присъда. А Руми просто е искала да я зарадва. Мислела е, че с този наивен ход ще си изпроси и малко повече любов от мама.

    С какво най-често не са наясно родителите и кое понякога им пречи да разберат поведението на своето дете? Тук ще посоча обобщено наблюдение от моя опит.
    Не се познават някои особености, типични за децата в ранната възраст, които обикновено се възприемат като “ненормално поведение”.
    За най-малките много характерен е страхът от раздялата с мама. Той става явен към края на първата година и е особено изразен до 1.3–1.6 години. Точно когато детето се е привързало емоционално към майка си, тя се връща на работа и дълго е извън дома. То реагира остро, много плаче и трудно се успокоява, останало продължително без мама. Затова много важно е да му се даде възможност постепенно да привикне към отсъствието й. Препоръчва се да го подготвят, като отначало майката отсъства от къщи за по-кратко, а по-късно – за по-продължително. Същият принцип важи и за включването на непозната жена, която ще я смени.
    Друга смущаваща особеност е появата на т. нар. опозиционно поведение. Към 1 ½ год. детето започва да осъзнава себе си като отделно същество и се стреми да се самоутвърждава. То все по-явно се съпротивлява на желанието на възрастните да опекунстват над него, да му забраняват много неща. И тогава става непослушно, много често казва “няма”, върши каквото си науми. Естествено близките се тревожат. Но те просто трябва да знаят, че това е неизбежна фаза, през която преминава малкият човек, за да осъзнае своето Аз и да се оформи като независим индивид. Стартът на “ината” настъпва към 4-годишна възраст.
    При много от малките деца се наблюдават бурни изблици на гняв – те се тръшкат по пода, удрят с ръце и крака. Някои в състояние на силен емоционален афект реагират с посиняване и дори дишането им спира – т-нар. захласване. Тези пристъпи настъпват при по-емоционални, лесновъзбудими деца, като често става ясно, че и някой от родителите на същата възраст е получавал такива пристъпи. С времето те отзвучават (най-късно до 4–5-годишна възраст). В подобни случаи много важен е правилният подход – без паника, без свърхразглезване и без прекалено строго отношение.
    Ако детето е към 3–4 години, за него са характерни егоцентричното мислене и поведение. То вижда света през своите незрели възприятия и беден житейски опит и на първо място поставя своите желания и интереси. Често удивлява околните – веднъж казва, че най-много обича мама, друг път – дядо и т.н. (според ситуацията в момента). Още е рано то да се обявява за “егоист и интересчия”, защото скоро ще започне повече да се съобразява с другите. При условие, че ще го поощряват в позитивна насока, а не обратно.
    В тази връзка трябва да се споменат и детските реакции при раждането на братче и сестриче, особено ако разликата е малка. Изведнъж първото дете – доскоро централна фигура в дома, глезено, задоволявано с всичко, в един ден става батко или кака, обявяват го за голямо и му налагат вече да се държи като покровител, винаги да отстъпва... И не е чудно, че някои деца прибягват до свои методи на протест – съзнателно започват да се напикават, да лягат в кошчето на бебето, да искат да ги храни друг. С една дума – “Аз пак искам да стана бебе, за да ме обичат, както преди.”
    Има и друга ситуация, недооценявана от родителите. Това са реакциите на детето, когато майката и бащата са в конфликтни отношения или вече се е стигнало до развод. Липсата на таткото се преживява тежко дори от много малки деца – среща се и при 2–3-годишните. Тъй като те не могат да споделят с думи колко са разстроени, реагират с нарушения на съня, проява на заекване, дори агресия към всеки, който се старае да замести бащата. Често такава мишена стават бабата и дядото, които компенсаторно започват да се държат прекалено, та дори и досадно грижовно.
    Моите препоръки към родителите

    • Постоянно общувайте с детето си. Търпеливо и спокойно разговаряйте с него. Когато то иска да ви каже нещо, обърнете се с лице към него и го изслушвайте внимателно, без да го прекъсвате с отегчен израз и раздразнен тон. Защото то тъжно ще заключи, че не се интересувате от вълнението му, че го приемате като досадник.
    • Оставете детето да задава своите въпроси и не го коригирайте постоянно – като говори или върши нещо. Нима е лошо да е любознателно и самостоятелно?
    • Винаги го хвалете за успехите и добрите постъпки.
    • Избягвайте критиките пред чужди хора и връстници. Не му натяквайте постоянно колко по-добро от него е братчето (сестричето, съседчето...).
    • Не искайте от детето повече, отколкото са възможностите за възрастта му.
    • Следете внимателно как то коментира онова, което наблюдава около себе си. При появили се конфликти и напрежение у дома, обръщайте внимание на неговите реакции – те са не по-малко важни, отколкото собствените ви преживявания!
    • Обогатявайте своята информация за психиката на децата и тяхното възпитание. За целта търсете подходяща литература, ползвайте съвети на по-опитни хора и специалисти.
    • Когато се научите по-добре да разбирате своето дете, заредени с обич и много търпение, вие ще можете по-успешно да се справяте с проблемите в неговото поведение – особено по време на неизбежно настъпващите кризи през детското развитие.

     

    Още в Мода

    Нежно синьо за Пилатес

    Албена Върбанова, дизайнер на магазини “Миа”, пред “9 месеца” Как да се облича бъдещата майка, когато отива да спортува? Подходящи както за сезона, така и… Прочети още »

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh