9 Месеца

9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Магнезият играе много важна роля в процесите, протичащи в тялото. Освен стабилизиращата му функция в костното образуване, той регулира енергийния метаболизъм в клетките и участва в активирането на над 600 ензима. Добре поддържаният магнезиев баланс ни прави по-устойчиви на стрес, тъй като регулира сърдечно-съдовата система и осигурява нормално кръвно налягане. Не на последно място, магнезият е важен за контролирането на мускулните контракции. Научно доказано е, че едва 30–40% от приетия с храната магнезий се усвояват от тялото ни, затова е необходима консултация със специалист, който да определи дозировката на допълнителния му прием.

Как магнезиевият дефицит засяга бременността?

Много бременни жени се оплакват от крампи и неясни коремни болки, които могат да възникнат в резултат на недостиг на магнезий. Други симптоми на магнезиев дефицит са силно сърцебиене и чувство на изтощение. Всички те не са причина да се тревожите все още, но все пак трябва да слушате сигналите на тялото си и да се консултирате с вашия лекар дали имате недостиг на магнезий. Ако при бременност възникне силен магнезиев дефицит, твърде вероятно е утробата да е изправена пред предизвикателство. Появяват се спазми, които могат да предизвикат контракции и да доведат до преждевременно раждане. Когато има дефицит на матнезий, балансиращият му ефект върху сърдечно-съдовата система силно намалява. Магнезиевият дефицит също така е една от причините за появата на прееклампсия и силно гадене.

Какви са ползите от допълнителния прием на магнезий?

 

  1. Взаимодейства си с калция. Двата минерала работят чудесно заедно. Докато магнезият отпуска мускулите, калцият стимулира мускулните контракции.
  2. Понижава риска от остеопороза. Адекватните нива на магнезий и калций биха помогнали за намаляване на вероятността от увреждане на костите на по-късен етап от живота.
  3. Намалява спазмите. Болките в краката са често срещан проблем по време на бременност. Магнезият намалява спазмите, намалява интензивността на Бракстън-Хикс контракциите, също така контролира констипацията.
  4. Има успокояващо действие. Магнезият е най-доброто средство за борба със стреса и безсънието, които са често срещани по време на бременност. Лекарите обикновено го предписват като отделна добавка, наред с мултивитамините.
  5. Оптимизира нивата на кръвното налягане. Подобрява прага на болката, предотвратява вероятността от прееклампсия.
  6. Облекчава гаденето.
  7. Тушира главоболието. Приемът на магнезий може да намали честотата на пристъпите на мигренозно главоболие по време на бременност. Помага при облекчаване на свити кръвоносни съдове в мозъка, предотвратявайки натрупването на млечна киселина, което може да причини напрежение и мигрена.
  8. Оказва благоприятен ефект върху растежа на плода.
  9. Подобрява феталната циркулация.
  10. Предотвратява появата на запек.
  11. Предпазва от преждевеременно раждане.

Любопитен факт

Новородените, които имат по-добър и спокоен сън, са родени от жени, които са приемали достатъчно магнезий по време на бременността си.

Запомнете

Симптомите се облекчават веднага, след като магнезиевият дефицит бъде преустановен. Именно заради това балансираното ниво на магнезия е от съществено значение за благополучието на майката и детето.

Наръчник за справяне с цистита

Публикувана в Бременност
20 Февруари 2019

Познатото неприятно усещано за дискомфорт (съпроводено от възклицанието „Не, пак ли!?“) и чувството на безсилие сякаш преследват някои от нас. Натиск в долния таз, парене при уриниране и още куп неразположения…

Признаците на цистит са познати. Рано или късно всяка жена (а понякога и мъж) се изправя пред това предизвикателство. Може би това не е странно, защото пикочният мехур е събирателният резервоар, в който всички вещества, отделяни от бъбрека под формата на урина, чакат, докато могат да напуснат тялото.

При бременните…

…средата за развитие на инфекции е по-благоприятна, а циститът може да доведе до неприятни усложнения – например аборт или преждевременно раждане. При 20–40% от случаите симптомите са дискретни или дори липсват. Това налага по-чести изследвания, дори и без наличие на симптоми, както и своевременно лечение, защото при липса на симптоми много лесно и бързо инфекцията може да достигне бъбреците.

Но защо да търсим причини, когато се нуждаем от решение?

Изключително важно е да знаем как да се предпазим преди повторна поява на проблема. Поради анатомичната особеност на женските органи и възможността на бактериите лесно да нахлуват в пикочния мехур, от огромно значение е поддържането на добра лична хигиена. Рядката смяна на дамските превръзки е предразполагащ фактор за появата на цистит. Но и прекомерната хигиена може да бъде отключващ фактор. Употребата на дезинфекциращи сапуни и вагинални душове, с които се цели „почистване” на вагината и влагалището, води до унищожаване на сапрофитната флора (микроорганизми, които нормално обитават тази зона и не представляват опасност). По този начин се улеснява развитието на конкурентните им патогенни бактерии, които причиняват цистит.

Това, разбира се, съвсем не е всичко. Понякога и най-безобидната наглед настинка би могла да предизвика отслабване на имунния отговор, промяна на вагиналната флора, а оттам и нахлуване на патогенни микроорганизми, които да станат причина включително за цистит.

Внимание – запекът и диарията могат да бъдат фактор за поява на цистит предимно при жените. Те обикновено са свързани с увеличаване броя на определени бактерии, които после лесно попадат във влагалището, а оттам и в пикочния мехур и стават причина за възпалението му. Приемате ли достатъчно вода? При прием на по-малко течности и уринирането е по-рядко, с което се намалява механичното миене на пикочния мехур и уретрата от урината и бактериите имат много повече време да се размножават.

Съвършеният продукт?

Когато настъпи моментът да изберем подходящ продукт (съюзник в борбата с цистита), несъмнено бихме искали да бъде комбинация от синергично действащи натурални екстракти с висока концентрация, както и да е подходящ за деца, бременни и кърмещи – фитопродукт, без оцветители и консерванти. Знаем – червената боровинка (наричана „суперплод“) е задължителна, но ви съветваме в състава на продукта да присъства и златна пръчица. Тя е лечебно растение, познато още от древността, а днес основен действащ компонент в лекарствата, използвани при възпалителни заболявания на пикочната система. Растението съдържа комплекс от синергично действащи биоактивни вещества – флавоноиди и проантоцианидини, на чието действие се дължи лечебният му ефект. Действа диуретично и подпомага изхвърлянето на микроорганизми и бактерии от пикочните пътища и бъбреците.

Необходими материали: малко прежда, парче филц, диадема, игла, конец и лепило (горещ силикон).

Започваме

Помпоните се правят изключително лесно. По принцип има машинки за помпони в различни размери, които можете да намерите във всяка кинкалерия или магазин за прежди. Аз обаче ще ви покажа как лесно да ги направите вкъщи без допълнителни разходи.

За малките помпони е най-лесно да използвате вилица. Отрежете парче конец, канап или използвайте преждата, която имате налична. Сложете конеца между средните зъбци на вилицата и започнете да намотавате преждата. Хванете двата края на конеца и затегнете здраво преждата.

За по-големи помпони използвайте пръстите на ръцете. Намотавайте около два или четири пръста, като не забравяйте да поставите конеца между тях. Срежете всички образувани примки и оформете в топчици.

След това…

От малко филц направете панделка. Зашийте двата края на голямата лента, сгънете я в средата и отново зашийте. Оформете средната по големина лента и зашийте към панделката. Накрая пристегнете всичко с по-тънката лента.

На финала…

Докато лепилото загрява, изрежете всички излишни конци от помпоните и разиграйте желана композиция. Залепете всичко внимателно за диадемата. За по-голяма сигурност изрежете парче филц по силуета на вече готовата диадема и залепете.

Подробна информация относно стъпките на процеса в снимки, ще откриете в брой 274.

Aвтор и фотограф: Велислава Арабаджиева, творец, който има грижата да радва очите ви с авторски плетива и аксесоари във всеки брой на списание ,,9 месеца".

Посетете страничката й във фейсбук: www.facebook.com/vili.arabadjieva

Кампания "Роди дете в България"

Публикувана в Новини
15 Февруари 2019

Кампания „Роди дете в България“, на която списание „9 месеца“ е медиен партньор, вече започна. В рамките на всеки месец ще бъдат избирани по две дами, които ще получат ваучер за 3-месечната онлайн програма „Супер БЕБЕ“ – за повишаване на фертилитета и подготовка за бременност.

Първите две имена вече са ясни и сега предстои да зарадваме: Ани Симова и Ивелина Раянова. Честито!

Фондация „Мечта за дете“ приканва всички, на които им предстои да влязат във вълнуващата роля на родители, да се включат в кампанията, следейки фейсбук страницата на организаторите https://www.facebook.com/MechtazaDete/ Само така ще имате възможността да участват в тегленето на следващите ваучери от програма „Супер БЕБЕ“.

Да бъдем родители е обща мисия. Нека осъществим успеха заедно!

Раждането в Италия

Публикувана в Раждане
15 Февруари 2019

Италия е една от най-красивите страни. За нейния чар допринасят уханието на вкусна храна, ароматното вино и отзивчивите, усмихнати италианци. Такава е и Ивета. Официално тя е и италианка, и българка. Живее в Италия от 12 години. Родила е и двете си деца там. Поговорихме си дълго, но разбира се, темата, която ни интересуваше най-много, беше свързана с бременността и раждането в тази привлекателна за туристите страна. Какво е отношението към бременните жени, какво представляват прегледите, какви изследвания се правят, как преминават ражданията, какви суми се заплащат и на още много други въпроси ни отговори Ивета. Ето какво ни разказа тя.

Ивета, как премина бременността ти с първото и с второто дете?

Първата ми бременност протече, когато бях на 21 години, нещо нормално за българските разбирания и култура. За италианците бях още дете. Разбира се, колкото по-млад си, толкова по-безгрижно и „розово” приемаш нещата. Бременността ми дойде след два месеца опити. Това се случи в далечната 2006 г., когато България не беше член на Европейския съюз и ние бяхме „extracomunitari” (извън общността). Аз все още нямах документи за постоянно пребиваване, но Италия предлага „permesso di soggiorno per gravidanza” (разрешение за пребиваване при бременност и малко време след раждането), важащо за бременни жени на територията на страната, които са граждани на страни извън Европейския съюз. Трябваше да отида на частен преглед за установяване на бременността, който беше в 11-ата гестационна седмица. Струваше 75 евро.

Първите 3 месеца, като повечето жени, не понасях почти никаква храна, оцелях благодарение на българското чудо таратор – 3 месеца се хранех почти само с таратор. От 51 кг начално тегло спаднах до 45 в края на третия месец. По време на бременността бях много спокойна, щастлива, сигурна, че всичко ще е наред. Интересното е, че още в началото усещах, че бебето е момче, въпреки че не бяхме сигурни до 7-ия месец. Бях анемична почти през цялата бременност. Приемах желязо, но стойностите му не се нормализираха. Тепърва навлязох в света на форумите за бъдещи майки. Бях със скъсена шийка на матката от 7-ия месец, което наложи максимално да почивам, за да не родя по-рано. До такава степен почивах, че даже преносих някой друг ден. Почти непрекъснато лежах пред телевизора (защото дори и до магазина не ми позволяваха да отида) и поглъщах огромно количество мандарини – изяждах до 4 килограма на ден. (Предполагам, че затова синът ми сега много ги обича.) В края на бременността ми бях 61 кг, които при моя ръст (156 см) усещах като щанга на врата си.

С второто ми дете се появиха смесени чувства, защото точно бях получила и предложение за работа – хората искаха да инвестират в мен и в обучението ми дори, но реших, че тъй като ми предстои скоро да си остана вкъщи, не е редно да отнема позицията на някого, който може да се отдаде на работата и да бъде пълноценен. Усетих, че съм бременна още преди датата на следващата менструация. Леко ми се гадеше и си спомням, че беше точно в деня на интервюто за работа.

Като цяло това беше една бременност, в която бях много по-запозната за всички опасности за бебето, защото вече бях минала „обучението във форумите” и до последно в мен имаше напрежение дали всичко ще е наред. Наложи се да събирам багаж и да се върна в България за три месеца и след това предстоеше преместване от Чернуско сул Навильо, където живеехме и живеем и в момента, в Милано. Бременността си следях в Чернуско сул Навильо, като по време на престоя ми в България ходех на частни прегледи. Когато имаш друго дете, бременността е леко по-ангажираща. Случвало ми се е да се грижа за сина си и да ми се доспива неконтролируемо, но не можех да направя нищо, освен да подскачам стресната на всеки 5 минути, чудейки се „Всичко наред ли е?!”.

От края на 5-ия месец и началото на 6-ия започнаха контракции, които не бях имала при бременността със сина ми. Приемах магнезий. Към края на 6-ия месец, най-вече вечерно време и през нощта, усещах силни болки в пубисната кост, които продължиха почти до края. Последния месец имах 3,5 см разкритие. Килограмите ми бяха същите като предния път, но този път ги усещах все едно бяха двойно повече и ми беше доста сложно придвижването. Дори си купих аеродинамични обувки, за да мога да вървя. Накрая всички ме питаха дали чакам близнаци. ­­­­­­Синът ми беше много активно бебе – в корема, а и навън, за разлика от дъщеря ми (да, забравих да кажа, че второто ми дете е момиче), която почти не мърдаше, което си беше повод за голямо притеснение. Сега си наваксва. И този път преносих точно толкова, колкото и предния път. Явно така съм програмирана.

Какви изследвания се правят през 9-те месеца на жените?

В Италия бременността се следи в семейна консултация – структура отделно от болницата, в която има психолог, гинеколог, сестра и акушерка, които помагат на семействата в различни аспекти от репродуктивността – забременяване, стерилитет, бременност, раждане, кърмене, аборт, проблеми с подрастващи младежи.

За резултатите от изследванията обикновено се чака седмица.

Първо тримесечие

Pap test (цитонамазка), ако не е правен в последните три години;

Кръвни изследвания – пълна кръвна картина, кръвна група и Rh,Test Coombs (тест за антитела);

Гликемия;

Тест за антитела за рубеола и токсоплазмоза;

Тест за сифилис и ХИВ;

Изследване на урина и стерилна урина;

Първи ехограф.

Второ тримесечие

Тритест – тест за риска от хромозомни аномалии и дефекти в невралния стълб;

Второ изследване за глюкоза, изследване за гестационен диабет;

Изследване за токсоплазмоза (средно на всеки 4–6 седмици);

Втори ехограф – морфологичен ехограф;

Пълни изследвания на урина и стерилна урина.

Трето тримесечие

Ехограф;

Пълна кръвна картина (горе-долу по един път месечно);

Тест за антитела на Coombs;

Изследване за токсоплазмоза;

ХИВ, хепатит Б и сифилис;

Пълни изследвания на урина и стерилна урина;

Вагинален секрет за стрептококи тип Б;

След 40-ата г.с. слушане на тоновете на бебето в болницата.

Колко често ходеше на преглед?

След установяване на бременността прегледите са всеки месец. Първия път е за опознаване на бременната, семейни обременености, заболявания, операции и други важни за правилното протичане на бременността неща.

Прегледите в семейната консултация в общи линии включват измерване на кръвното налягане, тегло, обиколка на корема, вагинален преглед на уголемяването на матката и състоянието на шийката, преглед на гърдите, разчитана на изследванията, когато са правени преди прегледа. През цялата бременност ехографските прегледи са три, като в семейната консултация няма ехограф, а ти дават направление за болнична структура.

Какво беше отношението на специалистите в този период?

В семейната консултация гинеколожката и сестрата се държаха професионално, уважително и любезно. След време знаеха историята на мен, на моя син и дъщеря ми. Като цяло лекарите и медицинските лица през този период проявяват разбиране и подкрепа.

По време на бременността с дъщеря ми една седмица преди термина се подхлъзнах в банята и паднах с цялата си тежест върху корема на ръба на ваната. Естествено, много се притесних и веднага отидох в болницата, в която бях решила да раждам. С голям професионализъм се грижиха за мен, оставиха ме няколко дни за наблюдение, за да се уверят, че с бебето всичко е наред. Това беше университетска болница и много ми хареса отношението на младите специалисти, подхода им, това как утвърдилите се вече лекари ги наблюдаваха и напътстваха.

Какво е мнението на лекарите за секциото?

Италия е страна, в която се подкрепя изключително естественото раждане. При моите бременности секциото никога не е споменавано като опция за избор – винаги се имаше предвид естествено раждане. Не съм чувала за избор на секцио, само ако има някакви опасения и медицински причини.

Ти как роди децата си – нормално или със секцио?

Никога не ми е минавала мисълта за секцио – може би защото изпитвам известен страх от операции. А и нали знаете, има неща, които просто си идват така, естествено – за мен това беше естественият ход на края на бременността ми и просто не бях обмисляла други варианти.

Как протекоха двете ти раждания?

Не ме беше страх – това е най-странното. Нито при едното, нито при другото раждане. При първата бременност преносих няколко дни и бях нетърпелива да видя моето момченце – това са първите щрихи на предродилните ми вълнения. Когато започнаха контракциите, бях сама вкъщи. Започнаха от сутринта и към 21:00 ч. вече бяха на 5 минути и по-дългички. Живеех в историческия център на Чернуско сул Навильо – на пет минути пеша от болницата. След като си взех освежаващ душ и проверих отново дали съм приготвила всичко в чантата за болницата, тръгнахме с майка ми и мъжа ми. На няколко крачки от входа ми падна тапата. Приеха ме, като се преоблякох, оставих багажа си в стаята, в която щях да бъда след това, и трябваше да чакам разкритие. В началото седях навън, където беше чакалнята, която е пред предродилната и родилната зала. Разхождах се, стисках зъби на всяка контракция. Към 03:00 ч. реших, че ми се почива и отидох да спя. Каква оптимистка бях! Легнах и след 5 минути ми изтекоха водите. Вкараха ме в предродилната зала с мъжа ми – така бяхме решили предварително. Контракциите започнаха да стават все по-болезнени – най-добре го разбра съпругът ми, чиято ръка зверски стисках при всяка нова контракция. Когато имах пълно разкритие – заветните 10 сантиметра, се преместих на магарето в родилната зала. Мъжът ми стоеше до главата ми. Оказа се, че Алберто има увъртяна пъпна връв около врата си и докато аз напъвах, той се връщаше обратно. Напъвах цели два часа. Започнаха да идват още медицински лица в стаята и ми казаха, че се налага да натиснат с лакът корема ми и ако бебето не излезе така, ще се наложи секцио по спешност. За щастие, бебето излезе, веднага срязаха пъпната връв и ме зашиха от разкъсването. След това ми го дадоха да го гушкам. Беше неописуемо. Сложиха го на гърдите ми. След това го взеха, почистиха го, премериха го и го облякоха. Казаха ми, че ще седя известно време в следродилната зала. Помолих да го оставят при мен, защото държах веднага да опитам да го кърмя. Бях чела, че е много важен контактът кожа до кожа за бебето, за да чува сърцето на майка си след раждането. Бебето беше при мен в стаята почти през цялото време. След задължителните прегледи на четвъртия ден ни изписаха.

Второто ми раждане беше доста по-експедитивно. Започна с леки контракции от сутринта. Бяхме на гости и (с извинение) цял ден организмът ми се чистеше сам (естествена клизма). Прибрахме се. Контракциите бяха все така леки, но вече на 5 минути. Решихме да се разходим до болницата, да видим какво е положението, тъй като, както споменах, през последния месец бях с 3,5 см разкритие. Лекарите веднага ме сложиха на апарата за мерене на тоновете и силата на контракциите, прегледаха ме две млади и много мили стажантки и казаха да си ходя, било рано. Аз пратих мъжа ми за всеки случай до колата за сака, а те решиха да чуят тоновете отново. Точно когато сложиха ластика на корема ми, се чу едно шумно „бум”. Този път, за разлика от предното раждане, при изтичането на водите много ме заболя. Занесохме багажа в стаята и отидохме в родилната зала. Разкритието ми започна прогресивно да расте, но при това раждане усетих желание за напъване още преди пълното разкритие. Накараха ме да застана в кучешка поза, за да не усещам натиск. Мъжът ми беше отново плътно до главата ми и на разположение за стискане при болка. Този път ми направиха епизиотомия и същия ден вече можех да сядам, докато предния път се възстановявах години.

Родих три часа след като пристигнах в болницата. Както при предното раждане, Киара остана с мен през цялото време. (Имаме снимка от този момент – мъжът ми изглежда все едно той е раждал.)

Какви са условията в болничните стаи?

Болничните стаи, в които съм била, са много чисти, с две или три легла, баня с тоалетна, болнично легло с механизъм на облегалката, шкафче, над леглото бутон за повикване на сестра. Чувствала съм се много комфортно в тях.

Какво е заплащането за раждането там?

Раждането е напълно безплатно, не съм дала и една стотинка на никого, нито подаръци, за да се подмазвам. Нито един път не съм познавала предварително израждащия лекар, защото бременността се следи на друго място. Аз лично имам доверие в лекарите и не съм имала притеснение кой ще ме изражда. Но тъй като не съм работила

Наскоро ми попадна информация, че се отделя специално внимание на психологичното здраве на майката. Какви са твоите впечатления?

В семейната консултация има психолог, към когото човек може да се обърне при нужда. Това е преди бременността, при аборт, по време на бременността, след като се роди детето. Самите лекари и сестри са внимателни към бременните и това е достатъчно, за да бъде бъдещата майка спокойна. След като се роди бебето, винаги са насреща при многобройните притеснения и затруднения на току-що станалата майка. След раждането аз лично получих много голяма помощ при кърменето, тъй като имах цистит и гърдити ми постоянно се пълнеха с ужасно много кърма. Ходех там, показваха ми как да изцеждам млякото от гърдите си, как бебето да захапе правилно зърното, за да суче пълноценно. Тази практическа помощ ми донесе голямо спокойствие.

След като се роди дете, как се избира педиатър? Той посещава ли дома, за да насочва в грижите?

След като се приберат майката и бебето у дома, се ходи в семейна консултация: мерят бебето, помагат на майката при кърменето, показват й различни практики, свързани с грижите за бебето. Ходи се в санитарната структура, наречена ASL, където се търси педиатър по район. Педиатърът не посещава дома. Всеки месец се ходи на преглед при него. Ваксините се бият в отделна здравна структура, която се занимава само с това – идват писма по пощата с напомняне кога трябва да се запише час.

Какви са цялостните ти наблюдения относно здравните грижи в Италия?

Цялостно съм доволна от здравните грижи в Италия. Случи ни се в един период да ходим при различни специалисти и да правим доста изследвания – всичко протече много добре. Но трябва да се знае, че в Италия всичко става доста бавно, дори човек да се организира рано. За всяко изследване или преглед се чака дълго – имам предвид, ако е по здравна каса. Случвало ми се е да искам да запазя час при специалист за сина ми и да ми дадат дата за след 6 месеца. Това за мен е прекалено дълго. Има контролни прегледи и изследвания, които правя в България, защото ми излиза същото като заплащане. В Италия всеки преглед по здравната каса се плаща около 28 евро. В България ги правя максимум за няколко дни, а и резултатите излизат много по-бързо.

Какво може да се подобри?

Разбирам, че Италия е голяма страна и най-вероятно има огромен брой пациенти, но чакането е сериозен проблем. Също така не мога да си обясня, защо на една лаборатория й трябва седмица, за да изготви резултатите от изследване на кръв и урина.

Италианките на каква възраст раждат първото си дете? Към момента какви са изследванията по въпроса?

Когато дойдох в Италия през 2006 г. и се разхождах в парковете, често се чудех жената с детето майката е или бабата. Тук раждат тогава, когато са се изучили, работили са и в повечето случаи са си купили и къща, в общи линии, когато вече са устроили живота си – средно след 30-годишна възраст.

Отправи съветите си към читателките на списание „9 месеца”, на които им предстои раждане.

Мили бъдещи майки, радвайте се на всяка една секунда от бременността си, тя е чудо, с което сме благословени. За съжаление, природата е нещо, което не можем да контролираме. Пожелавам ви да имате до вас специалист, който да ви подкрепя и успокоява в този важен момент и всичко да мине по най-добрия възможен начин!

Разговора проведе Даниела Старидолска

Снимка: Shutterstock

 

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo