9 Месеца

9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Бяха изминали 13 години, откакто се бях грижила и радвала на малко бебе. Първото ми внуче вече е тийнейджър. Но в един летен ден, докато пиех кафе с двете ми деца, дъщеря ми каза уж на шега, че е бременна. В първия момент не повярвах, защото синът й вече беше на 13 години и мислех, че е късно да ражда второ дете. Когато разбрах, че е истина, изпаднах в ужас, казах й, че си е изгубила ума. Тя беше категорична, че ще роди бебето. Започнах да се притеснявам, защото момичето ми не беше вече толкова младо, но лудите глави нямат акъл и затова трябваше да се примиря.
Настроих се, че отново ще има бебе в къщата и се молех всичко да е наред и да мине благополучно. След месец синът ми ме изненада, че ще се жени и също ще става баща. Това беше върхът на всичко – щяхме да гледаме две бебета, родени през един месец.
Бременностите протичаха нормално. Опитвах се да се грижа и за дъщеря ми, и за снаха ми. В 6-ия месец при поредния преглед лекарят каза на момичето ми, че бебето е в седалищно положение и ще се наложи да роди чрез секцио. Тя много се притесни. Седмица преди насрочената дата за операцията не беше на себе си, не спеше, не ядеше, вдигна високо кръвно налягане. Но благодаря на Господ, всичко мина нормално и тя роди прекрасно слънчево момченце. Месец и половина по-късно отново чрез секцио се роди и другото ми внуче – отново момченце.
Сега съм най-щастливата баба на света. С двете момчета, които растат като близнаци, не оставам нито за миг свободна.

Бебешка зимна приказка

Публикувана в В помощ на мама
20 Декември 2004

Представете си, че излизате от топлата баня увита само с тънка хавлия и попадате в леденостудена стая с широко разтворени прозорци. Нещо подобно изпитва и Вашето бебе, след като излезе от топлата майчина утроба, където температурата е около 37 ºС. Усещането не е много приятно…
С малко повече усилия майките на зимните бебета могат да се справят и мъничето да се чувства отлично дори и през студените дни.

Подготовка
В първите две седмици след раждането не извеждайте навън Вашето зимно бебе. То трябва постепенно да се приспособи към външната температура. За целта го облечете добре и в продължение на 10–15 минути оставете прозореца на стаята широко отворен. Повтаряйте процедурата 4–5 дни. След това за 15–20 минути може да изведете бебето на първата му разходка. С течение на времето увеличавайте престоя до 1–2 часа.

Закаляването започва
Разходката през зимата е задължителна част от режима на закаляване на детето. Чрез нея то постепенно ще се приспособи към външните температури, към охлаждащото действие на вятъра и влагата (дъжда и снега).
Зимната разходка ще направи детския организъм по-устойчив на вирусни инфекции, които са по-чести през този сезон. Колко ще останете навън, зависи от възрастта на детето, от неговото физическо и здравно състояние. Здравото дете разхождайте най-малко два пъти на ден по ½–1 час.
Запомнете – виновник за вирусите не е студът! Най-здравословно е сухото и студено време. Извеждането на бебето навън, смяната на топло и студено повишават устойчивостта на детския организъм към респираторни заболявания.

Пазете го от болните
За съжаление децата боледуват по-често в периода от ноември до март. Тогава вирусните инфекции са изключително разпространени. Но дори и да седите по 7 дни в седмицата 24 часа на ден затворена с бебето вкъщи, това няма да го предпази от непрекъснато кашлящите и кихащи роднини, дошли да му се порадват. Ето защо трябва твърдо и настоятелно (а и тактично) да се отървете от тях, дори и да са Ви много близки. Ограничете достъпа на приятели и роднини до бебето. Разбира се, вирусите са улеснени в “настъплението си”, ако мъничето не е добре защитено от студа. Прекаленото затопляне на стаята му може да доведе до изсушаване на въздуха. А сухият въздух предизвиква раздразване на лигавиците и те стават по-податливи на инфекции.

Облеклото
Най-добрият начин да се преборите със студа е да облечете детето като зелка – т. е. да му сложите няколко дрешки една върху друга. Въздухът, който остава между пластовете плат, е добър изолатор.
Дрехите на бебето да са от памучна материя. Тя е мека и ще предпазва чувствителната бебешка кожа от дразнене. Връхното му облекло обаче трябва да е вълнено, защото тази материя задържа най-много въздух и поема влагата.
Задължително сложете шапка на детето. Главата е особено деликатна част, която не бива да се излага на студа. Ушите на бебето трябва също да са добре покрити.

Дали му е студено?
Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно ще разберете, че му е студено. Затова, когато излезете навън, периодично проверявайте състоянието му. Пипайте бузките, нослето и ръчичките на бебето. Най-вероятно те ще са студени, но не бива да са ледени. Не забравяйте, че през цялото време детето лежи в количката, докато Вие се движите. Някои бебета плачат силно, когато мръзнат. Не пренебрегвайте този сигнал. Ако пък сте свикнали да спортувате, забравете тези занимания, докато детето Ви е още малко. Не го носете на гърба си, докато карате ски или зимни кънки. Шейните също не се препоръчват за деца под 3-годишна възраст.

Омъжих се на 34 години и двамата със съпруга ми Николай искахме дете, така че планирахме Лазар веднага след сватбата. При честите срещи със сестрата на Николай, която има две деца, все се шегувахме: “Хайде да си направим едно бебче, че да делим всичко на три, а не на две.”
И така един ден се усъмних и направих теста за бременност сама. Ники още не се беше прибрал от работа. Тестът беше положителен! Нямах търпение да кажа на съпруга ми. За мое най-голямо учудване не се наложи да му съобщавам радостната вест. Явно новината се беше изписала на лицето ми и Ники я прочете още от вратата!
Следващите дни бяха невероятни. И двамата бяхме погълнати от огромното си щастие.
Непрекъснато правехме планове, свързани с бебето. Нашето най-голямо желание се беше сбъднало.
Но в края на деветата седмица внезапно прокървих. Ники се уплаши повече от мен. Докато се суетяхме и обличахме за болницата, той не можа да скрие сълзите си. И за двама ни това дете щеше да донесе голяма радост и не искахме да го загубим. За наш късмет дежурният лекар в болницата се оказа много мил и ни успокои, че прогнозата е добра и че всичко с детето е наред. Въпреки стажа ми като акушерка и познанията ми, това беше един от най-кошмарните моменти през бременността ми. Бях срещала доста патологични бременности и непрекъснато ги сравнявах с моето състояние. За щастие нещата през следващите месеци се успокоиха.
Килограмите ми се трупаха, но настроението и самочувствието ми оставаха все така добри. Отдавах се на мечти, непрекъснато си представях как ще изглежда бебето, какво ще правим заедно, като порасне. Чудех се как ли се чувства вътре. Исках да има очите на баща си и да е момче! Ники често ме питаше: “Как е моят син днес?”
В началото на 5-ия месец отидох на рутинен преглед с ехографски апарат и освен размера на бебето лекарят видя и пола му. Очаквах момче! Господ беше чул молитвите ми! Радостта ми беше още по-голяма и ставах все по-нетърпелива най-сетне да се видим с моето малко мъниче.
В следващите месеци бременността протичаше нормално. Дори решихме да заминем на почивка на море. Бях в 6-ия месец. За съжаление идеята не се оказа толкова блестяща. Никак не е лесно да си в това състояние и да се печеш на плажа.
След като се прибрахме, реших да спра работа и да се отдам на домакинстване – преди всичко на подреждане на детската стая. Щяхме да имаме зимно бебе и през първите няколко месеца нямаше да може да се разхождаме дълго. Всичко у дома трябваше да е идеално.
През последните месеци почти не спях. Имах чувство, че нося тон върху корема си, че съм бременна цял живот, боляха ме кръстът, тазът, но нямаше как – трябваше да изтърпя всичко. Нали ще ставам майка!
Работила съм 9 години като акушерка и многократно съм виждала какво представлява раждането. Но едва когато постъпих в болницата, разбрах колко болка изпитва бъдещата майка непосредствено преди да се срещне с прекрасното си дете. Имах контракции през 15 мин. След прегледа се оказа, че имам 5 см разкритие. Това беше чудесно! За съжаление нещата спряха дотук. Имах болки, но разкритието оставаше все същото, а и бебето не се смъкваше надолу.
След 7-часови болки стана ясно, че раждането не може да стане по нормален път. Започнаха да ме подготвят за секцио. Оказа се, че бебето е застанало в неправилно главично предлежание. Екипът за секцио се събра бързо. Поставиха ми упойка и след това нищо не си спомням. Събудих се в реанимационната и чух гласа на лекаря: “Имаш син, жив и здрав е!” Това ми стигаше. Забравих часовете, изпълнени с болка и страдание. Бях толкова щастлива, бях майка!
През всичките дни, които останах в отделението, имах възможност отново и отново да премислям това велико чудо. Осъзнах, че майчинството те прави по-добър човек и променя мирогледа ти.

Със съпруга ми не бяхме планирали да имаме дете, но сякаш за миг, когато разбрах, че съм бременна, животът и на двама ни се осмисли. Станимир прие новината, че ще става татко с думите: “Ето на, ще бъдем семейство, ще сме трима.” Бременността ми протече леко и нямах почти никакви оплаквания. Съпругът ми беше постоянно до мен, заспиваше с ръка на корема ми и така се събуждаше. Когато вечер се прибираше от работа, първо целуваше още нероденото бебе и чак след това мен. Много исках да имам момиче, а той – момче, но лекарите бяха категорични, че ще се радваме на дъщеричка. Така започнахме да мислим как да я кръстим. Имахме много идеи, но се спряхме на Микаела, което в превод означава “Дар Божи”. Мъжът ми много държеше на това и все повтаряше, че съм му изпратена от Бог, за да бъде щастлив и да осмисли живота си чрез мен. Но една вечер гледахме филм “Евелин”. В него се разказваше за един много беден баща, който се бори за децата си, за да не му бъдат отнети от държавата. Съпругът ми се развълнува от историята, защото и ние не сме много богати, а сме обикновено семейство, което се бори с живота в България. И така от Микаела бебето стана Евелин.
Откакто се роди Евелин, животът ни коренно се промени. Вече нямаме време за дискотеки и кафенета. Денят ни изцяло е изпълнен с грижи за детето. Сега и двамата разбираме защо сме били създадени. Нищо не може да се сравни с това да си дал живот на едно прекрасно създание. А още по-хубаво е да го гледаш как расте и как се подготвя за живота, който го очаква. А всичко това нямаше да стане реалност, ако до мен не беше прекрасният ми съпруг. Благодаря му, че винаги е до мен и ме подкрепя.

Със съпруга ми сме заедно от 1991 г. Поради неясни причини за нас, а по-късно и за лекарите, през това време не можех да забременея. Първата ни консултация със специалист беше около година и половина след брака ни. В началото се притеснявахме, защото имах стара операция на поликистозни яйчници, но ми бяха казали, че тя няма да се отрази неблагоприятно върху репродуктивността ми. Но проблем имаше!
Опитвахме най-различни лечения. Естествено изследванията започнаха с най-безболезненото – спермограма на съпруга ми. Проблемът не беше у него! Наложи се да ми направят рентгенография с контрастно вещество, т. нар. цветна снимка. Установи се, че имам запушени маточни тръби. Започнаха да ме лекуват с антибиотици и чрез продухване на тръбите. Провеждаха лечение и проверяваха резултата с рентгенографии... и така общо три пъти! Беше болезнено, а след това нямаше резултат и това правеше процедурата още по-тежка.
През 1995 г. ин витро – зачеването започна да се прилага и във Варна. Беше изключително модерно. Нямаше значение на колко години си и какъв е проблемът. Методът се предлагаше на всички. Аз обаче отказах. Тогава ни предложиха асистирана репродукция. Съгласихме се. Крайният резултат беше нулев, процедурата – скъпа, но пък за сметка на това солидната доза хормони се задържа в организма ми и дълго ми създаваше проблеми...
Не пренебрегнахме и народната медицина. Изпадали сме в много тъжни, но понякога и смешни ситуации. Не се отчаяхме. Вярвахме, че ще се получи! Знаехме, че един ден ще имаме деца. Мислихме и за осиновяване.
Последните години работихме много. Аз се занимавам с научна работа, имах много ангажименти и пътувах в командировки. И така дните, месеците и дори годините минаваха. Не че бяхме забравили за нашия проблем.
Миналата година през август мензесът ми закъсня. Същата седмица бях изключително ангажирана и нямах много време да разсъждавам каква е причината, но естествено помислих, че това е вследствие на кистозните ми яйчници. Но пък от друга страна, нещо ме накара да си купя тест за бременност. Резултатът беше положителен! Да – бях бременна!
Прекарах изключително безпроблемна и прекрасна бременност. Купих си книги и списание “9 месеца”, в които се обясняваха развитието на плода от зачеването до раждането и промените в организма на майката и на бебето седмица по седмица. В навечерието на всяка нова седмица ние четяхме с голям интерес и вълнение. Следяхме дължината и тежестта на бебето. Разбирахме кога вече е развито личицето му и се радвахме. Искахме да имаме момиченце. Посещавахме месечната консултация двамата и в края на 4-ия месец разбрахме, че бебето ни ще е дъщеричка. А когато в 5-ия тя месец започна да рита, знаехме, че тя е щастлива с нас!
Решихме, че след като се роди, дали е правилно, или не, ще спим тримата заедно в една спалня! И така, щом влязах в 8-ия месец, подготвихме нашата спалня за новия член на семейството. Направихме един кът с всичко необходима – ваничка, скринче и люлка, закачихме играчки и... зачакахме. Родих с цезарово сечение. Помня как анестезията ме унасяше.
Малко след това чух гласовете, които носеха най-щастливата вест в живота ми: “Мария, събуди се, имаш дъщеричка...” И как съпругът ми повтаряше: “Господи, колко е красива!” Усетих как лицето ми се отпусна в усмивка...
Когато се събудих, ми донесаха моето бебче. Исках да го видя, но не можех... Очите ми бяха пълни със сълзи. Не плачех – сълзите бяха от щастие. Това беше нещо друго, нещо много по-силно и могъщо, нещо, което спря дъха ми, спря сърцето ми, а мен самата ме нямаше... Кръстихме дъщеря ми Мария. Обичаме я много силно – тя е нашето най-голямо щастие!
За съжаление въпреки голямата ни радост преживяхме и най-голямата мъка на света. Една седмица след като малката Мария се роди, нашите най-добри приятели, с които сме като едно семейство, загубиха дъщеричката си след трагичната катастрофа в река Лим. Тя се казваше Антоана – прекрасно дете. Бог да пази всички деца по света!

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Sensimo Baby 0+ течен перилен препарат
READYSensimoBaby Detegrent
Здраве Бебе БИО шампоан за коса и тяло
READYZdraveBebeBio Shampoo
Здраве Бебе БИО хидратиращо мляко за тяло
READYZdraveBebeBio MoisturizingBodyMilk
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream