×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Майка съм на две момичета, които вече също имат деца. Навремето, когато родих първата си дъщеря, бях много щастлива. Тогава моята майка ми каза: “Преварената ракия е по-сладка.” Дълги години не можех да разбера какво имаше предвид и не вниквах в думите й. После разбрах – чакането си е заслужавало.
    Годините минаваха една след друга, а аз все не можех да имам второ дете. Чак на 10-ата се роди и втората ми дъщеря и аз отново изживях щастието да стана майка.
    Времето минаваше, децата ми растяха. Голямата реши да се омъжи. Две години по-късно станах баба за първи път. Отново преживях радостта да държа новородено. Когато поех внучката в ръцете си, се чувствах най-щастливата жена на земята. Три години по-късно дъщеря ми пак беше бременна. Чувствата ми бяха още по-силни.
    Седемнайсет години след това бях на път да ставам баба вече за трети път. Вълнувах се, сякаш очаквах първо внуче. Когато разбрах, че на втората ми дъщеря й се налага да роди със секцио, започнах да се притеснявам не толкова за операцията, колкото за последиците от нея.
    Момичето ми скри от мен определената й дата за операция. Така неочаквано за мен един ден след Нова година разбрах, че пак съм станала баба и че всичко е минало добре. Не мога да опиша с думи как се чувствах.
    Сега съм баба на три прекрасни дечица и съм напълно съгласна с майка ми, че “преварената ракия е по-сладка”.

    С приятеля ми сме заедно от 5 години. В един прекрасен слънчев ден решихме, че нещо трябва да променим в живота си – да имаме бебе! Може би вече беше време да станем родители. Започнахме опитите. Един месец пробвахме, но нищо не се получи. Втория месец – пак разочарование, мензесът ми дойде и не бях бременна. Но ето че на третия месец чудото стана! И двамата помислихме, че в живота ни ще настъпят големи промени. Чувствахме се напълно готови за това, което ни предстоеше.
    Започнах най-редовно да ходя на консултация в поликлиниката, да мисля по-трезво, идваха ми невероятни идеи, вкусовете ми се промениха, апетитът ми – също... Всичко вървеше перфектно до момента, в който вече във втория месец получих болки ниско долу в корема. Забелязах, че по бельото ми са се появили и няколко капки кръв. Ужас! Какво щеше да стане с бебето?! Отидох в болницата, за която бях чула най-много хвалби. Бях толкова притеснена, че имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Лекарят ме прегледа и замълча. Разтреперих се. Какво ставаше? Най-сетне чух това, от което най-много се страхувах. Бях направила аборт. Не! Не може да бъде! Лекарят ме увери, че е истина и че колкото и да съжалява, това се случва точно на мен. Да, но нещо дълбоко в сърцето ми подсказваше, че не е вярно. Тръгнах си объркана. Отидох при друг лекар, който ми каза, че бебето е добре, че има сърдечен ритъм и че не съм направила аборт. Първият гинеколог е гледал кистата, която имах преди да забременея и която се бе спукала и затова е решил, че съм направила аборт. Твърдеше, че бебето няма сърдечен ритъм и че трябва да махне всичко, което е останало от него – явно е гледал не това, което трябва, защото, ако се бях оставила в неговите ръце, днес нямаше да съм майка. Благодаря на Господ, че ми даде сили и предчувствие, че детето ми е живо и го спаси!
    След това недоразумение, което ми костваше много нерви, лекарят ми предписа лекарства и ми каза, че на много жени често им се случва през първите три месеца да прокървят. Понякога това е признак за най-лошото, но в моя случай всичко е наред и ако се вземат мерки навреме, нещата ще се оправят. Така и стана.
    Месеците минаваха бавно. Но ето че моментът настъпи. Околоплодните ми води изтекоха почти 15 дни преди определения от лекарите термин. Бяхме купили почти всичко необходимо за бебето. Може би сме предчувствали, че ще дойде по-рано от предвидената дата. А и аз самата имах такова усещане, въпреки че на всеки преглед акушерката ме уверяваше, че всичко е наред и няма от какво да се притеснявам. Знаех, че ако водите ми изтекат, трябва да отида в болницата. Така и направих. Приеха ме. Преминах през всички необходими процедури. Чаках само лекарят да дойде, за да каже какво е състоянието ми и кога най-сетне се очаква да родя моето малко слънчице. Вратата се отвори и аз бях неприятно изненадана. Оказа се, че лекарят е същият, който ме беше прегледал първия път и беше установил, че... кистата ми няма пулс и бебето ми е мъртво. Изтръпнах, стана ми лошо. Какво ли ме чакаше?! Как можех да поверя моя живот и живота на детето ми в ръцете на този човек?! Ами ако той присъства на раждането? Но нямах никакъв избор. Легнах, за да ме прегледа. Разкритието беше само 1 см. Започнах да чакам. Целият ден премина без никакъв напредък. Бебето не искаше да излиза. На другия ден сутринта започнаха контракциите. Заведоха ме в предродилната зала. Останах там само 4 часа – сториха ми се като песен в сравнение с предишния ден, така и не ги усетих. И след това само за броени минути вече бях в родилната зала. Родих прекрасно момченце. Бяха ми казали, че ще имам момиченце. Но за мен полът не беше от значение. Исках само да родя живо и здраво дете, което да ми донесе много радост. Така и стана. За съжаление бебето тежеше едва 2.850 кг. След като излязохме от болницата, бързо се оправи. Наддаде на тегло, имаше страхотен апетит и дори се чудех дали е нормално да яде толкова много.
    Щастлива съм, че успях да дам един нов живот. Благодарна съм на приятеля ми, че беше до мен, на семейството ми, но най-вече на Господ, че ни дари с такава неземна радост.

    Имам две прекрасни момчета – Ангел и Кристиан. Известно време смятах, че това ми е достатъчно, но когато Ангел стана на 8 ½, а Кристиан на 5 години, се върнах към ученическата си мечта. Преди да се оженя, се надявах да създам семейство с три деца. Много ми се искаше домът ми да е пълен с детски смях. Поговорих със съпруга ми и той се съгласи с мен, че е време за трето дете. Забременях веднага. Когато направих теста за бременност, приятелките ми бяха до мен. Всички чакаха с нетърпение какво ще им кажа, щом изляза от банята. Когато потвърдих, че ще ставам майка, синовете ми много се зарадваха. Постоянно ме питаха как съм, добре ли се чувствам, грижеха се за мен. По-големият не ми даваше да нося торбите с покупките от магазина, когато се прибирахме вкъщи, или да вдигам тежко. Всяка вечер говорехме за бебето: колко е голямо, какво си има, момиче ли е или момче. Синовете ни много искаха сестричка. Всички бяхме много щастливи, но... Винаги има по едно “Но!” Бях в 11-ата гестационна седмица (г.с.), когато направих спонтанен аборт. Това беше удар за цялото семейство, защото всички чакаха бебето с нетърпение и голяма обич. Най-разочаровани като че ли бяха децата. Ангел постоянно ме питаше защо се е случило, да не би да съм се преуморила, каква е причината да загубим така желаното от нас бебе. Беше много тъжно. В семейството, в което преди царяха радост и хармония, сега се появиха напрежение и смут. Лекарите ми казаха, че през следващите 6 месеца не трябва да забременявам отново.
    Съпругът ми ме успокояваше – ако Господ реши, че трябва да имаме бебе, то само ще дойде. Следващия месец, въпреки препоръките на специалистите, бях бременна (този път съвсем случайно). Знаех, че трябва да се пазя, защото имаше опасност отново да направя спонтанен аборт. Точно в гестационните седмици, когато загубих бебето, имах сериозни проблеми в работата, но за наше щастие неприятностите се разминаха – и в личен, и в служебен план. Бременността ми вървеше добре.
    Семейството ми отново се сплоти, както преди, и радостта се върна. Имаше притеснения, но имаше и много радости и трепетни вълнения. Когато започна да ми личи, някои познати ме питаха защо пък ми е трето дете и без това животът е толкова тежък, други пък истински ми се радваха.
    Така дните минаваха. Радвах се на грижи от страна на синовете и съпруга ми. Бях щастлива бременна. Наближаваше датата на термина. Беше определена за 16 октомври. Но Големият ден дойде и отмина, а бебето изобщо не се обаждаше. Все едно му беше добре вътре и не искаше да се показва на външния свят. Така стана и на следващия и на по-следващия ден... На 21-ви сутринта занесох торта за 6-ия рожден ден на Кристиан в детската градина. Изведнъж усетих, че това ще е Денят!
    Отидох на работа и свърших набързо задълженията си. Прибрах се. Багажът ми за болницата беше готов още от 7-ия месец. Бях родила две деца и знаех, че трябва да съм подготвена предварително. Взех всичко необходимо и тръгнах. В болницата, докато попълвах документите, казах, че това е третото ми желано дете, а акушерките ме попитаха от кой брак ми е... Жалко е, че българинът си е наложил ограничения за броя на децата по различни причини, и то най-често финансови.
    Докато вкъщи празнуваха 6-ия рожден ден на малкия батко, на бял свят се появи Лилия – едно красиво създание с много коса (направи ми впечатление, защото синовете ми нямаха никаква коса). Всички бяхме много радостни и доволни от развитието на събитията. Аз за трети път изпитах това, което само една майка може да изпита в момента, когато изплаче детето й.
    Сега Лилия вече е голяма, синовете ми растат, а ние със съпруга ми сме може би най-щастливите родители на света.
    Надявам се всички семейства да имат възможността да усетят радостта от това домът им да се оглася от детски смях.

    Не беше минал и месец след последния ми мензес, а вече знаех, че ще ставам майка. Все още не бях направила тест за бременност, който да потвърди моето предчувствие. Реших все пак да не се доверявам напълно на вътрешния си глас. Първият тест беше отрицателен. Не повярвах, защото чувствах промяна в себе си. Съпругът ми ме посъветва да изчакам десетина дни и пак да проверя. Търпението ми се възнагради. Вторият тест вече беше положителен. О, Господи, ще ставаме родители! И двамата бяхме много щастливи.
    След няколко дни отидох на гинекологичен преглед. Бебето ми беше съвсем малко. Всичко беше наред. Не можех да си обясня как ехографският апарат долови този твърде мъничък нов живот. И така малкото човече вече растеше в мен. На следващия преглед то беше цели 3 см.
    В 4-ия месец гинекологът ми каза, че ще имаме момиченце. Когато споделих това със съпруга ми, той попита: “Но нали още е рано, как докторът е видял пола? Нали не е много сигурно първия път, когато те гледат на ехограф?” Въпросът му беше интересен, въпреки че за него нямаше значение дали очаквахме момиче, или момче. При следващия преглед попитах отново за пола на бебето. Гинекологът ми отговори: “Каквото съм казал, това ще е. Бебето няма да си смени пола до края на 9-ия месец.” С нетърпение очаквахме края на бременността.
    Последните два месеца коремът много ми тежеше. Не можех да спя, лесно се изморявах и трудно се обувах. Обикалях бебешките магазини, четях “9 месеца” и разни книги за бременността, редовно се ровех из интернет и търсех информация за бременността и майчинството. Съпругът ми е суеверен и предварително не купихме нищо за детето. Затова направихме списък на необходимото и отидохме с майка ми на детската стокова борса.
    Терминът ми беше определен за 11 май. Но 18 дни преди термина през нощта околоплодните ми води изтекоха. Уплаших се, че вероятно моментът е дошъл. Страхувах се от раждането, тъй като не бях ходила на курс за бъдещи родители и имах информация само от приятелки и познати. Техните разкази ми се струваха ужасни. Затова си позволявам да дам един съвет на бъдещите майки: “Посещавайте курс за бременни, за да сте спокойни и да имате достатъчно информация.”
    Разбрах, че раждането започва и се обадих на лекаря. Каза ми да тръгвам към болницата, а той щял да дойде сутринта. Не трябвало да се притеснявам, защото едва ли ще родя дотогава. Час по-късно вече бях в болницата. Подготвиха ме за раждането. Отношението на персонала беше доста грубо. Наистина хората около мен вършеха рутинните си задължения, но явно забравяха, че за всяка жена раждането е свещен миг в живота й. Малко по-късно вече бях в предродилната зала. Имах силни болки и не сдържах емоциите си. Акушерката беше доста мила, въпреки че в началото със суров тон ми каза: “Момиче, нещо си сбъркала. Не е възможно терминът ти да е 11 май. Днес е 23 април. Дотогава има 18 дни.” Нищо не бях сбъркала, понеже бременността ми беше планирана и следях всички дати много стриктно. Стисках ръката на акушерката, постоянно говорех с нея по време на контракциите. Така времето минаваше по-бързо и болките не се усещаха. При един от моите писъци влезе дежурната лекарка. С полуотворени очи и сърдито тя ми каза: “Какво става тук? Защо викаш? Я по-спокойно, че ще събудиш всички.” Прочетох името й на баджа и се успокоих. Бях чувала, че е добър специалист. Докторът, който исках да води раждането, дойде твърде късно.
    Включиха ми система. Акушерката ми каза, че след час–час и половина ще родя. Но когато след 15 мин почувствах между краката си главичката на бебето, никой не ми повярва. След още 5 мин вече тичах боса към родилната зала, имайки чувството, че ще родя в движение. Бързо легнах, хванах се здраво за дръжките и след два последователни напъна моето слънчице дойде на бял свят. Благодаря на Бог, че беше с мен в този момент и че ни дари със здрава, красива и слънчева дъщеричка, която кръстихме Емили.
    А към всички лекари и акушерки ще се обърна с думите: “Бъдете по-лъчезарни и мили с бъдещите майки, защото за тях раждането е свят момент!”

    Със съпруга ми се запознахме на морето. На следващата година той пожела да отидем на същото място и там ми поднесе годежен пръстен. Последва сватба, малко сватбено пътешествие, а след месец и новината, че съм бременна. За съжаление положението не беше розово. Имах кървене, носех под сърцето си две деца, а сърдечната им дейност не можеше да се долови. Нещо не беше наред. Благодарение на успокояващите думи и на топлите прегръдки на моя съпруг успях да преживея седмицата, в която трябваше да се реши какво ще стане с бебетата. Уви, съдбата бе решила да ни дари само с една рожба.
    Отново с помощта на милия ми съпруг прекарах 9-те трудни месеца. Когато разбрах за курса за бъдещи родители С “9 месеца” на училище, го помолих да ме придружава и той нито за миг не се поколеба – винаги беше насреща.
    Родих във ІІ САГБАЛ “Шейново” чрез секцио. На бял свят се появи така чаканото ни момченце. Когато най-сетне се прибрахме у дома с бебето, изненадата ми беше огромна. Нашият татко бе купил онова, което бях харесала през бременността, и беше подредил невероятен детски кът. Беше се погрижил за всичко, на мен ми оставаше само да обърна внимание на малкото човече, но нямах сили. Въпреки че видимо всичко бе наред, аз не се чувствах добре, нещо ме задушаваше, сълзите ми не спираха да текат, тъгата бе постоянният ми спътник, дори малкото ми съкровище, което толкова дълго бях чакала, не можеше да ме успокои. Не беше за вярване! Аз, която толкова дълго бях изучавала психология, сама се бях справяла с много трудности, не можех да преодолея кризата.
    Чувствата ми постоянно се меняха, не знаех какво да правя и така ден след ден нашият татко вършеше почти всичко – сменяше пелени, къпеше бебето, ставаше всяка нощ, хранеше го, грижеше се за дома.
    Така благодарение на този прекрасен човек успях да преодолея следродилната депресия, която толкова дълго ме измъчваше, и да намеря пътя към щастливите мигове.
    Благодаря ти за всичко, мили татко! Без теб животът нямаше да е така красив и лесен. Обичаме те и ти желаем много здраве и дълголетие!

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh