×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Мислех, че няма да мога да имам деца. След петгодишна връзка с бившия ми приятел и година и половина със сегашния не можех да зачена, въпреки че не се пазехме. Реших да отида на лекар – може би имах някакъв здравен проблем. Избрах гинеколог, но прегледът беше болезнен, стана ми лошо и след това цяла седмица се чувствах ужасно. Добрата новина беше, че докторът не откри никаква причина да не мога да забременея. Въпреки това пак не се получаваше.
    Реших да потърся второ мнение и отидох при друга гинеколожка. Кръвните изследвания показаха, че нямам овулация. Започнах да вземам хапчета, да меря базалната температура и най-хубавото за приятеля ми – да правим секс всеки ден. На втория месец мензесът ми закъсня, но това се беше случвало и друг път. Въобще не се надявах, че ще имам бебе. Сестра ми обаче купи тест за бременност. Не исках да го правя, за да не се разочаровам, но въпреки това опитах. Чертичките бяха две! Наистина ли ще имам бебе?! Бях безумно щастлива.
    Във 2-рия месец ми направиха снимка на ехографски апарат. Виждаше се само малка черна точка, но бях безкрайно щастлива. Започнахме да се подготвяме за сватба. Бях в 4-ия месец и коремчето ми личеше, а бюстът ми стана двойно по-голям. Нямах търпение бебето да започне да мърда.
    Все още ходех на работа, но към края на 4-ия месец напуснах. Работех като барман и носенето на каси и стоенето права в опушеното заведение ми тежаха. Слава на Бога, не навредих по никакъв начин на бебето. Чувствах се добре.
    В 5-ия месец разбрах, че очаквам момиче. Таткото беше радостен, защото в целия му род имало само момчета. За мен нямаше значение. Исках обаче близнаци. Мъжът ми казваше: “Близнаци? Не! В този случай и бащата става майка.”
    Усещах, че много напълнявам, но просто не можех да огранича яденето. През първите три месеца наддадох доста, хапвах все тестени неща. Изпаднах в шок, когато разбрах, че само през 6-ия месец съм наддала пет килограма. Плачех, виждах се грозна. Появиха ми се стрии, въпреки че непрекъснато се мажех с различни кремове. Дрехите в гардероба не ми ставаха. Можех да нося само един чифт дънки, сукман и фланелки. Нова година ме завари в 7-ия месец. Мъжът ми се обръщаше към мен с “Шиши” и “Слонче”. Разказваше на приятелите ни как съм ядяла банани – както съм лежала в леглото, само съм протягала “хоботче” и съм си вземала от купата на масата.
    Успокоявах се с мисълта, че за една година ще възвърна старото си тегло.
    Обожавах да гледам как коремът ми мърда. Милвах го, но ми се виждаше неестествено да му говоря. Предпочитах да усилвам музикалните канали и да пея. Чела бях, че бебето чува гласа на майката.
    Вече няколко месеца си стоях у дома и ми ставаше все по-скучно. Мъжът ми ходеше на работа, а когато се прибереше, или лягаше да спи, или отиваше да играе на карти с приятели. Стоях сама и започнах да го обвинявам, че не ми обръща внимание. През цялата бременност не дойде с мен нито на една консултация и това ми тежеше. Не четеше “9 месеца” заедно с мен и съответно не знаеше как се чувствам. Мислеше си, че като плача без повод, го правя заради “женски глупости”. Но и това отмина. В 8-ия месец ме заболя кръстът. Болеше ме толкова много, че вечер не можех да се обърна в леглото, а и едвам ходех. За щастие към края на месеца неприятните усещания отшумяха и вече чувствах, че летя. Противно на старите предразсъдъци аз не исках да оставям всичко за накрая. От сестра ми и кръстницата ми взех бебешки дрешки. Мъжът ми боядиса креватчето и го сложихме в стаята. Вече нямах търпение да поставя моето ангелче в него. Дори направих бебешко парти. Когато влязох в 9-ия месец, изчистих стаите, изпрах пердетата и подготвих две чанти – едната за мен, а другата за малкото човече. Радвах се, че времето се затопля и мога по-често да се разхождам. Бях чела, че е хубаво да излагаш корема си на слънце, защото бебето се къпе в лъчите му. Затова седях на стол в градината и се печах.
    Терминът ми дойде, но имах само 1.5 см разкритие. Обадих се на гинеколожката ми, която каза, че ако процесът не започне до вечерта, на другия ден трябва да отида в болницата. Нощта мина спокойно, събудих се рано сутринта, взех си душ и без никакви контракции с мъжа ми се отправихме към родилното отделение. При прегледа се установи, че ми е паднала слузестата запушалка и имам 4 см разкритие. Малко по-късно ми спукаха околоплодния мехур. Контракциите започнаха. Следобед родих дъщеря си Габриела. Когато я видях, ми се искаше да заплача, но не можах. Достраша ме да я пипна дори, толкова беше крехка. Когато я отнесоха и ме оставиха сама, плаках два часа.
    Благодаря на екипа, който беше до мен при раждането, и на моята гинеколожка д-р Добревска, че ми обърна специално внимание. Ако не беше тя, нямаше да мога да зачена.

    Баба съм на три чудесни малки момиченца: Димана, Йоанна и Габриела. Когото бях млада, много исках да имам дъщеря, но Господ ме дари с две прекрасни момчета – Стефан и Здравко. Така мечтата ми остана неосъществена. След много години на радост и тревоги по отглеждане им те поеха по своя път в живота. Притеснявах се дали ще се задомят навреме, дали ще случат на добри и умни жени. Не след дълго двамата се ожениха и създадоха прекрасни семейства, но все още нещо липсваше. Голямата ми снаха не можеше да забременее, а малката имаше проблеми със задържането на плода. Силно се молех и упорито вярвах, че Господ ще ме дари с внуче. Не мога да опиша радостта, когато през 1999 г. се роди слънчевата Димана, една година по-късно и прелестната Йоанна, а миналата година – чаровната Габи. Сега с радост чакам да чуя прекрасните гласчета на моите мили внучки.
    Преминахме през упорито и дълго очакване, за да се сбъднат мечтите на всички ни. Благодаря на Бог, че ми отреди такова щастие.
    Съпругът ми Данчо ми помага много в отглеждането на децата. Йоанна и Димана живеят при нас, а малката Габи и родителите й – във Варна. Опитваме се да помагаме с каквото можем и виждаме колко са щастливи децата, когато се съберем всички заедно.
    Пожелавам на всички настоящи и бъдещи баби такава радост, защото няма нищо по-хубаво от вълшебството децата да те наричат с нежност “бабо” и да те гледат с невинните си детски очи.
    Обичам много и внучките си и се моля от все сърце да съм здрава, за да продължа да им помагам с каквото мога. Знам, че те имат нужда от мен, както и аз не мога без тях. Те са моето щастие!

    Пиша ви от далечното добруджанско село Победа. През най-красивия женски месец – март, ни се роди първата внучка, която носи хубавото българско име Славея. Тя спечели награда в конкурса “Щъркелът пристигна” и стана ваш абонат благодарение на прекрасното предаване на Българското национално радио. Аз, бабата, съм много щастлива, защото съм майка на двама синове и сега тази красавица ме зарежда с топлина и обич. Тя е много далеч от мен. Живее с мама и татко в София в тихия и уютен квартал “Лозенец”.
    През септември (при нас той е месецът на царевицата) малката Сави ми гостува за първи път на село. Това ми донесе много щастие. Нейните родители беряха царевица, а ние двете се гледахме, играехме и си направихме хубави снимки. Изпращаме една и за читателите на “9 месеца”.
    Искам чрез вас да поздравя обичната си снаха Елена и сина си Митко, като им пожелавам да са здрави и щастливи, да отгледат и възпитат с много любов красивото слънчице Славея. Обичта към моята внучка ме направи и поетеса. Посветих й едно стихче:

    Баба много я обича,
    чак до София ще тича,
    малката Славея да си гушне,
    приказчица да й шушне.

    Аз съм една щастлива съпруга и майка на вече 5-годишен син. Един ден със съпруга ми решихме, че синът ни Боян е достатъчно пораснал и е време да помислим за братче или сестриче. Щастливата вест дойде след месец. Точно в навечерието на Великден разбрах, че отново ще ставам майка. Мисля, че този Великден ще е незабравим. Със съпруга ми бяхме много щастливи. Той ми каза, че очите ми имали особен блясък и много ми се радваше. Синът ни Боян не знаеше за бебето до четвъртия месец на бременността, но от този момент започна да се нарича батко. Децата имат особена интуиция.
    След голямата радост започнаха да се прокрадват и притесненията от първото раждане със секцио. Тогава трудно излязох от упойката, имах проблеми с белите дробове и с възстановяването. И сегашната бременност протече с контракции през цялото време. Въпреки това аз стоически издържах провеждащия се Верди-фестивал в Античния театър в Пловдив – свирех в оркестъра на виола. Тогава бях в третия месец. От друга страна, беше забавно, защото нашият татко пееше на сцената, а синът ни Боян участваше в операта “Кармен”, като маршируваше с други деца.
    Коремът ми започваше да расте и нямах търпение да кажа на целия свят, че ще имам бебе. Бях много горда. Лятото премина в посещения на двете баби във Варна и в Русе. Ходехме на плаж с Боян (таткото беше заминал по работа) и той ме караше да правя кофички от пясък. Наистина трудно се правят кофички с 6-месечно коремче, но детето не пита, всеки иска своето, а и отвътре малкият човек напомняше за себе си с ритници.
    По всички изчисления бебето трябваше да е момиченце, а и аз много исках да имам дъщеря. Коремът ми обаче започна да се заостря както първия път и аз започнах да се съмнявам. И така в седмия месец се оказа, че пак ще е момче. Съпругът ми ме успокояваше (на шега), че третото ни дете ще е момиче.
    По това време започна преместването ни в по-голяма квартира. В продължение на месец подреждахме и пренареждахме, защото трябваше да има място за две детски легла. Впоследствие баткото сам поиска да се отдели.
    В осмия месец, въпреки че не трябваше да пътувам заради контракциите, се наложи да отидем до София. Там батко Боян участва в конкурса “Кой е по-по-най”, което за него беше незабравим момент. Влизайки в деветия месец, започнаха притесненията за упойката, защото раждането трябваше пак да е планово секцио, а имах неприятни спомени. Молех се бебето да изчака планираната дата, а не болките да се появят по-рано както първия път. Исках то да порасне достатъчно, за да има сили да суче, защото няма нищо по-добро от майчината кърма. Господ ме чу и на 3 декември 2004 г. се роди бебе Михаел – цели 3.400 кг . Поставиха ми спинална упойка, наложи се да ми поставят и още една и да ме приспят. Идването в съзнание е ужасен кошмар от болка и чувство на объркване на кой свят се намираш. Едва отворила очи, поисках да видя бебето. В този момент вече нямаше значение дали е момче, или момиче. То беше част от мен и любимия ми съпруг и имаше нужда от нашата любов и закрила. Много съм благодарна на екипа на д-р Йончев от Окръжна болница – Пловдив, и на акушерките, които се грижеха за нас.
    Като дете на музиканти, бебе Михаел е доста гласовито и почти не спи. Може би отсега се подготвя за кариера на тенор. Това е доста изморително за мен, но като се усмихне и изгука, забравям безсънната нощ и си казвам: “Ето, това е смисълът на живота.” Смятам, че съм една щастлива жена с две прекрасни дечица и любещ съпруг, който винаги е до мен и много ми помага.

    Аз съм Наталия, а моят тати Валко има най-прекрасната усмивка. Докато бях в коремчето на мама, тя си пожелаваше да приличам на него, защото той е най-нежният, най-грижовният и най-добрият на света! Всяка сутрин, преди да тръгне за работа, татко целува мен и мама, за да ни е хубав и весел денят. Той работи много, но вечер бърза да се прибере при нас, а аз с нетърпение го очаквам, за да си играем. И наистина, докато минат няколко мои дремки и закуски, тати пак ми се усмихва от вратата и ме целува толкова силно и нежно, както само той може! След това започваме да лудуваме.
    Когато тати е до мен, моите играчки оживяват и започват да говорят толкова смешно, да ме гъделичкат и да ме гушкат, докато аз не ги ухапя по нослето. А колко е весело, когато играем на криеница и правим “Ку-ку”. Най ми е приятно да танцуваме и да правим смешки пред огледалото – тати ми показва колко голя-я-я-ма ще стана, как пляскат ръчичките ми, как се надува балончето, а после ме държи и аз подскачам нависоко, ча-а-к до лампата.
    Много обичам съботите и неделите, когато тати е постоянно до мен, а мама приготвя разни вкуснотийки и за двама ни, за да сме неуморни в игрите.
    На пода в хола тати ми прави страхотен замък от завивки и възглавници, в който се боричкаме. Когато пък ме къпе, татко отваря вратата на гардероба, така че да мога да виждам всичко в огледалото – той ми прави ушички на зайче и ме гъделичка по крачетата.
    Преди да заспя, тати Валко ме гушва и ми разказва тихичко приказка за лека нощ, която така и не успявам да чуя до края. Сънчо идва много бързо, защото тати ме гали по главичката и нежно ме целува.
    Ето така весело минават моите бебешки дни и вечери с най-прекрасната усмивка на света – усмивката на моя татко.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh