×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Някои хора твърдят, че бебето се влияе от това, което майката е правела през бременността. Ако е така, нашето дете определено ще стане юрист. Докато бях бременна, с него в моя корем изкарахме две сесии и взехме седем изпита. А след последния родих.
    Забременях месец преди лятната сесия. Бях много разочарована, когато първият тест беше отрицателен. Закъснението на мензеса ми продължаваше и отидох на лекар. Той не установи бременност и дори ми препоръча лекарства, с които да се предизвика мензесът. Аз обаче отказах и сякаш водена от някакво предчувствие, си купих нов тест, който показа две черти. Онемях от радост, а после със съквартирантките ми отпразнувахме случая с шоколадови десертчета. Прибрах се в Широка лъка, където живеехме с таткото, и казахме на родителите си. Естествено всички бяха щастливи.
    Много бързо след радостта от новината за бременността трябваше да се настроя на друга вълна – предстоящата сесия и учене за три много трудни изпита. Ставаше ми лошо, а трябваше да ходя на занятия в университета.
    След един инцидент в автобуса, когато припаднах след лекция по административно право, се отказах от тези лекции и започнах сама да уча. Умората, прилошаването и безапетитието си казваха думата, а изпитите бяха през малък интервал от време. След като успешно взех и трите, бях грохнала от умора и дни наред не можех да се наспя. Сега обаче следваше едно вълнуващо лято – сватба, море... и най-важното – да гледам как коремчето ми малко по малко расте.
    Лятото отмина, наближаваше времето, когато пак трябваше да се явявам на изпити. Датите бяха обявени за началото на декември. Коремът ми вече беше пораснал и четенето беше много неудобно, защото както и да седях, все не намирах подходяща поза. Открих обаче начин да приспособя големия си корем към трудната задача – опирах учебниците си на него и така четях. Когато дойде време за първия изпит аз (+бебчо) и таткото заминахме за София, където щяхме да останем до последния изпит. Тук е време да вмъкна, че за мое голямо учудване се сблъсках не само с липса на толерантност към бременните жени от страна на хората, но дори и с грубост. Това се случи на третия ми изпит, когато преподавателят буквално се разкрещя, че не може да ме изпита, защото не си бил прочел докрай лекциите и нямало откъде да се подготвя за изпита му, въпреки че си бях купила ужасно скъпия му учебник. След като накрая склони да ме изпита и влязох в аудиторията, отново се разкрещя, че съм влязла, без да ми е позволил, а аз, почти разплакана, му заявих, че ако ме изгони навън, сигурно ще родя в коридора. След това той благоволи да ме изпита. Бях изумена от този човек. Аз четях сериозно по всички предмети и никога не съм разчитала на корема си, за да си вземам изпитите, но не бях очаквала такова отношение от преподавател.
    Въпреки премеждието, бях щастлива, защото дойде денят на последния ми изпит. Докато чаках пред аудиторията, кръстът доста ме наболяваше, но сметнах, че е нормално, защото два дни преди това бях влязла в деветия месец.
    След изпита отпътувахме за Пловдив, където беше моят лекар и където исках да родя. На прегледа докторът каза, че всичко е нормално, предписа ми още витамини и се разбрахме да се срещнем отново след Коледа. На тръгване той ме попита къде ще ходим, а аз му отговорих, че ще пътуваме за Широка лъка. Тогава той се позамисли и отвърна: “За всеки случай нека те прегледам отново, все пак ще пътувате.” Малко след това усмивката му изчезна и той каза, че никъде не можем да отидем, защото имам три сантиметра разкритие и раждането ще започне всеки момент. Препоръча да се приберем някъде да пренощуваме (аз имам роднини в Пловдив) и когато процесът започне, да му се обадя. Аз обаче се смеех и въобще не вярвах, че ще родя, защото нямах болки и дори настоявах пред съпруга ми да отидем да пазаруваме за бебето.
    На другата сутрин в 8 ч. ме приеха в родилното отделение, а в 13 ч. и 3 мин вече бях станала майка. И както обичаме да казваме със съпруга ми – на връщане от София и от изпити се отбихме през Пловдив, за да... родя. Това беше всъщност най-важният ми изпит и аз го взех с 6!

    И аз като всяка бъдеща майка се страхувах от раждането, но след като видях това невинно и беззащитно същество, всички болки и страдания отстъпиха на сълзите от обич и блаженство. Един ден след раждането получих силни болки в таза, не можех да пазя равновесие, трудно ми беше да ходя. Като се прибрахме вкъщи, всички в дома ни се радваха на мъничето. Аз обаче имах такива адски болки, че в самото начало не можех да се зарадвам истински на дъщеря си. Още на следващия ден след изписването съпругът ми ме закара на преглед. Направиха ми рентгенова снимка. Оказа се, че проблемът най-вероятно е в резултат от бързото раждане. И двамата бяхме изплашени. Голяма буца заседна на гърлото ми, мъчех се да задържа сълзите си. Трябваше да съм силна и да не се издавам пред съпруга ми, защото знаех, че него го боли още повече. Той не можа да се овладее и се разплака пред лекаря. Това ме накара да се взема в ръце и да не се предавам. Консултирахме се с ортопед, който каза, че болката ще отшуми от само себе си, но ще трябва да мине поне месец и половина. Налагаше се да лежа и да нося специален колан. От този ден нататък съпругът ми пое грижите за бебето и за домакинството.
    Сега съм малко по-добре, кошмарните дни отминаха. Рюстем много обича Аляра и не дава прах да падне върху “татината кукла”. Благодарността ми към него е безкрайна, защото без неговата помощ нямаше да се справя.
    Въпреки всичко винаги си казвам, че животът е прекрасен, защото имам всеотдаен съпруг и чудесна дъщеря.

    Вече няколко месеца съм баба на лъчезарно и усмихнато момченце, което се казва Петър. Връщайки лентата назад, с облекчение си спомням как три години преди това на дъщеря ми поставиха диагноза, която я лишаваше от щастието да стане майка. Лекуващият лекар беше категоричен – вероятността за забременяване е минимална, шансът за износване – никакъв, а травмата от подобни опити – огромна. Не можех да си намеря място от тревога. Бях безсилна, всичко зависеше само от Бог. Трудно ми е да ви опиша какви противоречиви чувства изпитах, когато разбрах, че дъщеря ми е забременяла. Със свито сърце се надявах всичко да протече нормално и да завърши благополучно. Страхувах се да се радвам на очакваното щастие, защото още от самото начало тя имаше тежка бременност. Притеснявах се, тъй като освен всички съпътстващи неразположения и куп други проблеми, имаше опасност в последните месеци на бременността да настъпят усложнения.
    Заредиха се мъчителни, изпълнени с трепетно очакване и тревога дни, докато една прекрасна априлска сутрин дойде вестта, че съм станала баба. Това, което почувствах, не може да се опише с думи. Бях безкрайно щастлива, но и изненадана, защото не знаех, че преди три дни дъщеря ми е постъпила в болница. Тя не ми бе казала, за да ми спести притесненията, а всекидневните телефонни обаждания като в добре обмислен сценарий е правела от родилното отделение.
    Сега, когато държа в прегръдките си малкото създание, ми се струва, че животът е много по-хубав и слънчев отпреди. Петър навлезе в дните ми плахо като искрица надежда и неусетно се превърна в сбъдната мечта – много шумна и реална.
    Моля се Бог да е милостив към всяка жена с подобни проблеми и да не й позволи да се отчайва, защото чудеса стават не само в приказките.

    Чувствам се най-богатата майка на света, защото се радвам на три прекрасни деца. Със съпруга ми се познаваме от V клас – бяхме заедно на лагер. Родителите ни работеха в едно предприятие. След лагера не се бяхме виждали до моя абитуриентски бал. Месец преди това срещнах майка му и й подхвърлих той да ми се обади, ако иска. Една вечер Теодор направо дойде вкъщи. И така започна нашата връзка.
    Станахме студенти и малко след това се оженихме. След година се роди първата ни рожба, а след още 3 години – втората. Съпругът ми обаче винаги е искал да имаме три деца. За мен беше лудост – при този скъп живот, децата вече бяха поотраснали, имаме работа... но изведнъж съвсем спонтанно решихме да си имаме (ако и Бог бе рекъл) дъщеря. И чудото стана – забременях веднага.
    Бременността ми не беше тежка. Бях в 30-ата гестационна седмица, когато на поредния преглед с ехограф чух: "Това бебе е женско!" Нищо друго не усетих и не видях през този ден. В ушите ми звучаха единствено думите на лекарката и нямах търпение да споделя със съпруга ми, че ще си имаме така мечтаната дъщеричка. В средата на 8-ия месец почувствах силни болки в таза и в кръста. Отидох на преглед и след консултацията се оказа, че имам скъсяване на маточната шийка и разкритие. Много се разтревожихме. Наложи се да вземам лекарства и да лежа. Не можех да върша дори домакинската си работа. Чувствах се непълноценна майка и за синовете си – те ми помагаха, вместо аз на тях.
    Лекарите казваха, че щом вляза в 9-ия месец, ще родя, че едва ли ще износя детето и че то ще се роди малко. Но аз непрекъснато си повтарях, че всичко ще е наред.
    Дойде последният месец от моята бременност и нищо не се случи. Бебето се появи само 8 дни преди термина. В този период имах четири "фалшиви тревоги" и всеки път тичахме до болницата. Напук на всички бебчето не искаше да излиза.
    Една сутрин изпратих децата на училище и заедно със съпруга ми се отправихме към родилния дом. Причината не бяха родилни болки, а лекото кървене, което се беше появило. След прегледа обаче се оказа, че вече е време да раждам. Нямах търпение да видя как изглежда нашето съкровище.
    След като ме подготвиха за раждането, ми сложиха система. Попитаха ме дали искам епидурална упойка, но аз отказах. Раждането вървеше по план, но изведнъж нещо в записа на сърдечните тоновете на детето подсказа на лекарите, че бебчето в корема ми се измъчва и контракциите не са пълноценни.
    Спукаха околоплодния мехур и всичко се оправи, но започнаха нечовешките болки. За последно се обадих на съпруга ми. Бях вир-вода. Анестезиологът ми постави обезболяващо през системата и малко по-късно започнаха напъните. Само за секунди се роди Тя. Не можех да повярвам, че това се случва с мен. Не знаех какво да направя от щастие, беше се родила бленуваната дъщеря. Още не се беше отлепила плацентата, когато ми подадоха телефона, за да се обадя на таткото, който чакаше навън. Щом чу, че има дъщеричка, той заплака. И така аз плачех вътре, а той отвън.
    След много притеснения и надежди на бял свят се роди нашата дъщеря Преслава. Благодаря от сърце на екипа в родилната зала – д-р Светла Христова и акушерките Светлана Андреева и Людмила Бонева. Никога няма да забравя техните грижи и професионализъм. Желая им от сърце много здраве и щастие. Дай, Боже, всяка жена да има възможност да роди при такъв екип.
    Отсега нататък може да ни е много трудно и физически, и финансово, но заради пламъчетата в детските очички ще се справим. В семейство, в което има любов и разбирателство, всичко се постига. Благодаря на съдбата, че ме е събрала с такъв добър човек като съпруга ми.
    Благодаря, че Бог ни дари с така мечтаната дъщеричка.
    Искам да кажа на всички млади хора и семейства – няма по-голямо богатство от децата. Те са дар Божи! Дай, Боже, всекиму такова щастие – да стане родител за трети път!

    Бременността ми беше изключително желана и планирана – и днес си спомням с подробности всеки разговор за бебе със съпруга ми. И така половин година след гражданския ни брак, докато подготвяхме църковната венчавка, макар да бяхме обещавали да поизчакаме с детето, не издържахме и направихме първия си опит. За наша огромна радост и абсолютно никаква изненада след няколко седмици разбрахме положителния резултат. Направих си поне 3–4 теста за бременност – не толкова, за да се уверя със сигурност, а просто защото и на двамата много ни харесваше да гледаме двете чертички. Отидохме на море. Почивката обаче не ми се отразяваше, както ми се искаше. Апетитът ми намаля и миризмата на готвено предизвикваше неприятно усещане в стомаха ми. Забелязах, че вече не понасям цигарения дим, парфюма си, вкуса на кафето, от изтощение едва се прибирах от плажа. Имах нужда от все повече и повече сън. Носех старите си дрехи, тъй като видимо нищо не ми личеше. Започнах несъзнателно да спя по-далеч от мъжа ми в леглото – да пазя корема си, с гръб към него и без да му позволявам да ме прегръща нощем.
    Една сутрин прокървих – уж съвсем лекичко, но достатъчно, за да ме накара да изпадна в отчаяние. Отидох веднага на лекар, въпреки че не исках непознат гинеколог да ме преглежда. Беше лекар в частен кабинет – възрастен, с авторитетен вид. Прегледа ме на ултразвуков апарат за пет минути, които ми се сториха цяла вечност. Разглеждаше екрана с такъв сериозен израз и въздишаше така тежко, че сърцето ми се свиваше и на няколко пъти почти спирах да дишам. Уплаших се, че се е случило нещо фатално и вече нищо няма да е както преди. Оказа се, че няма проблем. Докторът установи бременност в 6-ата гестационна седмица (г.с.). Трябваше да съм безумно щастлива, а цялото мъчение по време на прегледа и апатията, с която лекарят започна да ми дава съвети за живота ми на бъдеща майка, много ме разстроиха. Излязох разплакана от кабинета и едва разказах всичко на съпруга ми, който пък беше безкрайно щастлив. Два часа ронех сълзи в едно кафене, а той и до ден-днешен ме имитира: “Докторът не ми съобщи радостно новината!” После се обадихме на няколко близки да споделим вестта и отново бях щастлива!
    След третия месец организмът ми напълно се настрои за новия живот. Неразположението отмина и се чувствах изпълнена с енергия. Заспивах с по-голяма лекота, но и станах по-чувствителна. Започнах да планирам бъдещите покупки за бебето и заедно със съпруга ми използвахме всяка събота за разходки по магазините и за набавяне на всичко необходимо за посрещането на бъдещата ни дъщеричка.
    Разбрахме, че ще е момиче, когато бях в шестия месец, и новината ни направи още по-щастливи! И двамата искахме дъщеричка, бяхме й измислили име, а съпругът ми даже с обич предвиждаше, как “ще му се качваме и двете на главата”.
    Всеки път той идваше с мен на преглед, следеше развитието на бебето, като старателно четеше и сравняваше действителността с всичко, написано в книгите и в “9 месеца”.
    Ходех на работа до момента, в който трябваше вече да ме приемат в болница. Терминът ми беше минал и се налагаше да предизвикат раждането. Така на 14 април родих Биляна – моето здраво и сладко бебе. Съпругът ми присъстваше на раждането, първи я прегърна, държа я цели 20 минути! Дъщеричката ми се оказа най-очакваното същество от наши близки, колеги и приятели за последните 9 месеца.
    Два месеца след края на бременността си се връщам назад към нея с чувство на голяма носталгия – пожелавам на всяка жена да изпита подобна радост и удовлетворение от нетърпеливото очакване на бъдещото си дете. Да е обичана и разбирана от съпруг и от колеги, да е обграждана с внимание от близките си! Да има възможност да се наслади на всеки миг мечта и на всяка малка покупка за бебето си! Да е уверена и със самочувствие, когато чете и открива отговор на всеки въпрос в професионално издание като “9 месеца”.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh