×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Смело и с чиста съвест мога да кажа, че съм най-щастливата баба на света с шестте си внучета. Петте вече са големи и с всяко съм изживяла тръпката от това да стана баба, виждайки новия живот.
    Когато третата ми дъщеря Борислава ми съобщи, че очаква бебе, сърцето ми подскочи. Отново щях да държа в ръцете си малко човече (за последен път това ми се беше случило преди 10 години). Молех се с всички сили бременността и раждането да протекат нормално. Така трябваше да бъде! Така и стана! Всичко завърши благополучно без сериозни трудности.
    Ето, че след 9 месеца на бял свят се роди прекрасната Ралица. Имах чувството, че ще умра от радост. Веднага съобщих на целия свят – “Имам внучка!” Тя е третата подред след Калина и Цветомира – дъщери на моите момичета Виолета и Рая. С появата на Ралица се създаде равновесие – имах трима внуци и три внучки. Аз и дядо Цецко често се питаме каква ли ще порасне Ралица. Тя е весело и засмяно дете. Още на един месец раздаваше усмивки на всички. Разбира се, като човек с характер, търси внимание и забавления. Вечер има и “час за плачене”. Тогава цялото семейство се изреждаме да я държим на ръце, защото ни се късат сърцата, когато я гледаме как се муси, като я оставим сама в креватчето. Не е самохвалство, но съм сигурна, че се умирява много по-бързо и лесно, когато е в моите ръце. Дъщеря ми се шегува, че малката ни Ралица “плаче за баба си”.
    Пожелавам на всички жени да изживеят поне частица от моето щастие.

    Аз съм бебе Стефан и искам да разкажа за моя татко Христо. Той безкрайно много ми се радваше още докато бях в корема на мама, макар да разбра, че съм момче едва в края на бременността. През всичките месеци, докато бях на топло вътре, се грижеше за мама. Всеки ден й даваше витамини за бременни, които тя постоянно забравяше, защото никак не обича да взема лекарства. Вечер слагаше ръка на корема на мама, а аз през цялото време ритах отвътре от удоволствие.
    Когато ми стана прекалено тясно при мама, а и вече исках да се запозная със света наоколо, реших да изляза малко по-рано. Още в 3 ч. сутринта започнах да давам сигнали за това. Мама постоянно се въртеше в леглото и татко се събуди. Започнаха заедно да следят минутите на контракциите, за да разберат дали наистина днес ще е Големият ден. В 6 ч. сутринта татко заведе мама в болницата, но след това трябваше да отиде на работа. Аз избързах малко и не изчаках термина, затова и той все още не си беше взел отпуск.
    Помня колко много се развълнува татко, когато ме видя за първи път в кувьоза. Аз гледах как с мама ми се усмихват през стъклото и се надявах по-бързо да изляза, за да ги видя отблизо.
    Когато се прибрахме вкъщи, татко пое отговорната задача да ме къпе. Един месец по-късно кърмата на мама намаля и трябваше да ме дохранват. Моят баща с готовност ставаше през нощта, за да ме храни и да съм спокоен. През деня пък се стараеше да помага на мама – да ме преоблича, да сменя пелените за еднократна употреба и, разбира се, да си играем.
    И двамата много обичаме да ходим на разходка из парка. Той ме слага в кенгуруто и така обикаляме. Вече съм голям и тежък и мама предпочита да ме извежда с количка, а на мен пък много ми харесва да се гушкам до татко в кенгуруто и дори понякога си подремвам.
    Татко е голяма опора за мама и много помага в грижите за мен, за да може тя успешно да завърши последната година от следването си.

    Аз съм бебе Евгений и с мама много искаме да разкажем колко сме щастливи, че имаме татко Спартак. Той със сигурност е най-прекрасният баща и съпруг, а и най-грижовният.
    Преди да се родя аз, татко пренареди и почисти целия апартамент, за да е готов за моето пристигане. Когато се прибрах от родилния дом, той се грижеше всеотдайно както за мен, така и за мама, която трябваше да се възстанови след раждането ми. Тези нежни грижи продължават и до днес. От човек, който нямаше никаква представа за бебешките работи, татко Спартак се превърна в истински експерт по пелените за еднократна употреба, кашите и пюретата. Освен че ходи на работа, той неотлъчно присъства на всички детски консултации, така както идваше винаги и на женските консултации по време на бременността на мама. Нашият татко умее всичко – от смяната на пелените, храненето, разходките, игрите, та дори и къпането всяка вечер. За да помогне на мама да се възстанови по-бързо, той се премести да спи при мен, да стои буден, когато имах колики, и да бди над съня ми.
    Няма нещо, което татко Спартак да не може да направи за мама Ивелина и за своя малък бебчо. Той всеки ден го доказва с нежността и търпението си, с любовта и грижите, с които ни обгръща непрекъснато, с разбирането и всеотдайността си и с уюта, който внася в нашия щастлив дом.
    Искам да благодаря на татко Спартак за всичко, което прави за мен и за мама!

    Добре си спомням онзи следобед, когато малката ми дъщеря Диана получи контракции и двамата със зет ми тръгнаха за болницата. Времето сякаш спря. Минутите ми се сториха цяла вечност, не можех да си намеря място, обикалях из стаите, бях изтръпнала от притеснение, сърцето ми подскачаше от вълнение. Детето, което бях заченала с любов, отгледала с грижи, с радост и тревоги, сега щеше да става майка. Един час по-късно на вратата се звънна, отворих и чух: “Честито! Стана баба на сладък внук!” От очите ми рукнаха сълзи. Чувството беше неповторимо, зашеметяващо, разтърсващо. Радостта ми беше неописуема. Не може да се опише щастието, когато станеш баба.
    След броени секунди и аз тръгнах за болницата. Влязох в отделението, за да видя моето внуче, моята звездичка – Александър. Помня и до днес мига, в който за първи път поех малкото телце в ръцете си. Беше слънчев ден, имаше толкова много цветя и балони – идването на бял свят на втория ми внук, след първородната Моника.
    Икономическата ситуация в България, ниските заплати, мизерните пари за майчинството и смешният размер на детските принудиха дъщеря ми много скоро след раждането да се върне на работа и да ми повери отглеждането на внучето. Единственият начин за децата ни да са самостоятелни и да гледат безпроблемно своите рожби е да заминат за чужбина. Изход за тях, но не и за нас, родителите. Ужасно е само като си го помисля.
    Обидно е, че държавата ни тласка младите хора да заминават да работят в чужбина.
    Никога не съм била по-щастлива, когато дъщеря ми и зет ми попитаха дали имам нещо против да се грижа всекидневно за внучето. Голяма отговорност, но и голямо предизвикателство!
    Да си баба е двойна радост – радваш се на внучето си, радваш се и на дъщеря си, когато виждаш щастието й, че е станала майка.

    Изминалата година беше една от най-щастливите в живота ми. Живеех с любовта на живота си, а след огромното желание дойде и дългоочакваната радостна вест – бременна съм! Бях на седмото небе от щастие. Моето предположение бе официално потвърдено и от акушер-гинеколожката ми д-р Михайлова. Същия ден имах чувството, че са ми пораснали криле и ще хвръкна. Щастлива, бързах да съобщя на бъдещия ми тогава съпруг. Не закъсня обаче и неприятната изненада – няколко дни след прегледа прокървих. Бях ужасена и много изплашена. На другия ден потърсих лекарката ми, която ме прегледа внимателно. Тръпнейки в очакване, чух най-вълшебните думи: “Бебето ви, Надя, е живо!” Грейнах от щастие. Д-р Михайлова ми предписа лекарства и, слава Богу, всичко се оправи.
    След два месеца беше сватбата с любимия ми мъж, а съвсем наскоро след това събитие започнах работа. Няколко дни преди сватбения ден двамата с бъдещия татко усетихме първото ритване на моето малко съкровище – чувството е неописуемо! На консултацията съпругът ми засне бебчо с камера. Той като че ли усети и не престана да подскача вътре в мен, като че ли искаше да знаем, че е много радостен от огромното внимание, с което го обгръщаме. По-късно на спокойствие стотици пъти си пускахме записа и с трепет се опитвахме да отличим ръцете, очите, нослето, сърцето и краченцата на нероденото бебе.
    И така ден след ден моето дете растеше вътре в мен, заедно с него и аз, но това вместо да ме притесни, ми носеше огромна радост. Ходех редовно на консултации и нетърпеливо очаквах деня, в който ще мога да гушна малкото си съкровище. Съпругът ми ме глезеше много, придружаваше ме навсякъде, беше за мен като орлица над малките си. Чувствах се най-важният човек на земята. Непрекъснато се перчех с големия си корем и гордо крачех напред.
    На поредната консултация искахме да разберем пола на детето, но то срамежливо се обърна и на монитора се показа само дупенцето му. На следващия преглед обаче след дълго взиране д-р Михайлова ми съобщи, че ще си имаме момченце! Съпругът ми беше най-щастлив – мечтата му да има син беше на път да се сбъдне!
    В края на декември излязох в полагащия ми се отпуск по майчинство и това ме направи още по-нетърпелива. Бебето се развиваше нормално, но тъй като според гинеколожката беше по-едро, имаше вероятност да се роди по-рано. Можеше да се наложи да ми направят секцио, защото имах тесен таз. Притесних се, изпитвах огромен страх, но мечка страх, мене – не! Няма накъде! Януари дойде и замина и нямаше никакви признаци, че скоро ще раждам. Реших, че моето бебе ще изчака термина. Риташе спокойно вътре в мен и изобщо не бързаше. Чувствах се добре и броях дните, които ми остават.
    Дойде и февруари, а с него и лошото време. Притеснявах се, защото трябваше да раждам в Добрич, а знаех колко труднопроходими са пътищата дотам по това време на годината. Нямаше признаци, че бебето ще излиза и затова се успокоявах. Валеше сняг, духаше силен вятър – зимна приказка. На 4 февруари обявиха бедствено положение в цялата област. Имаше огромни снегонавявания и никакви превозни средства не се движеха към Добрич. Същия ден колежките ми се обадиха да ме питат как съм и да ми кажат, че се надяват бебето да изчака по-добро време да се роди. Да, но…
    През нощта ми изтекоха водите. Притесних се, съпругът ми – два пъти повече. Приготвихме се и стигнахме до края на града – оттам път нямаше. Казах на съпруга ми да се върнем обратно, бях готова да родя където и да било, стига с бебето всичко да е наред.
    Отидохме в кабинета по спешна помощ, там беше и дежурната акушерка. Прегледаха ме и ми казаха, че е най-добре да родя в Добрич и че имат нареждане за спешни случаи да използват коли на гражданска защита. За нещастие линейката беше в някакво село и нямаше как да се върне. От граничната полиция, където работеха и съпругът ми, и брат ми, се съгласиха да ни услужат с техния ровър. Така бяхме на път. Минаваше 3 ч. посреднощ. Разстоянието между Генерал Тошево и Добрич е само 20 км, но ние го изминахме за 2 часа. Пред нас вървеше снегопочистваща машина, едва се движехме. Навсякъде имаше само сняг. Така стигнахме в Добрич. Сутринта дойде д-р Стойчев – Бог да го поживи! Прегледа ме, поставиха ми системи и така под неговото вещо ръководство раждането започна. Бебето не искаше да излиза и се наложи да се използва форцепс. В 11 ч. на бял свят се появи моят малък син. Въпреки умората и всичко преживяно бях много щастлива. Същия ден се оказа, че сме медийни звезди. Дойде телевизионен екип и ме интервюираха поради извънредните обстоятелства, при които се роди моето момче. Вечерта излъчиха репортажа и така половин България беше известена за най-радостното събитие в моя живот.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh