×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Качвали ли сте се на влак? Най-вероятно – да. Тогава може моят татко да ви е возил. Той е машинист – една наистина мъжка професия, която освен това е и много отговорна.
    Татко се казва Петър, но аз съм още малък, не мога да кажа цялото му име и му викам “та-та”. Много мил, нежен и грижовен е. Когато е вкъщи, сутрин той става рано-рано и ми приготвя закуската. След това не губи време и започват игрите–белите и забавленията. Като казах белите, се сетих, че още не съм се представил – казвам се Ивайло, но мама винаги ми казва Иво Белята. Чудя се защо ли?!
    Любимата ми игра е “пързаляне” – тати ме слага в един леген и ме пързаля из стаята. Обичам, когато след различни игри и забавления той ме гушка силно и ми шепне в ухото колко много ме обича.
    Вечер ме слага в леглото до него. Обикновено мама мисли, че ще заспя, но това не става, защото аз съм много щастлив, когато се гушкам в татко. Понякога, когато е в добро настроение, той ми пее прекрасни песнички. Е, пее малко фалшиво, но аз се наслаждавам изцяло на гласа му и това никак не ме притеснява.
    За съжаление татко често пътува, защото такава е работата му. Понякога се прибира вкъщи толкова късно, че аз вече отдавна спя. Мама не ми дава да го чакам. Скоро мама ми направи прощапулник и знаете ли какво хванах? Влакчето. Може пък някой ден и аз да стана машинист като моя татко и да ви возя на влака.

    Искрата на любовта между мен и моя съпруг пламна през април 1996 г. Месец по-късно моят любим изрече сякаш магическите думи: "Искам да се оженя за теб и ти да бъдеш майка на децата ми!" Аз не повярвах, че говори сериозно, ние бяхме само на 19! А ето, че годините се изнизаха в следване, работа, купони, екскурзии и винаги много любов, обвързваща ни все повече и повече. Постепенно осъзнахме необходимостта да заживеем заедно, да сме семейство. Имах записан час при гинеколог за профилактичен преглед, всичко беше наред, като между другото при ултразвуковото изследване докторът спомена, че в момента съм в овулация. Акушерката дори ме сгълча не на шега, че на моята възраст (27 год.?!) било направо грехота да оставя такъв хубав фоликул да отиде на вятъра! Въпреки че се позамислих, не приех думите й насериозно. Вечерта споделих случката с любимия си. Само няколко часа по-късно под въздействието на любовната магия помежду ни се случи чудото! Изживяхме най-прекрасния интимен момент дотогава, отдавайки се на желанието да създадем един Нов живот, плод на любовта ни! Следващите две седмици бяха най-дългите и мъчителни в живота ми. Мензесът ми закъсняваше с 6 дни, но това се беше случвало и преди. Не можех да чакам повече и отидох отново на лекар. Първо направихме тест за бременност. Беше положителен! Видозонът също потвърди бременността, бях в 5-ата гестационна седмица. Струваше ми се, че сънувам! Почувствах се невероятно щастлива и горда. Бъдещият татко се развълнува щом му показах снимката на бебчето ни, представляващо едва забележима точка с размер 3–4 мм.
    Седмица по-късно се появиха първите неразположения – гадене, повръщане, отпадналост, световъртеж, получих дори слабо кървене и трябваше да постъпя за няколко дни в болница. Следващите 3 месеца прекарах на легло. Понякога повръщах по 10 пъти на ден, едва поемах храна и течности, не можех да спя, отслабнах значително, сякаш животът се изнизваше през пръстите ми. А най-много от всичко ме измъчваше постоянната тревога за бебето. За моя радост малкото мъниче се беше вкопчило здраво в мен.
    Като насън за мен минаха ремонтът, подреждането, пренасянето в новия ни дом, подготовката за сватбата, а аз продължавах да се чувствам все така зле.
    Точно 10 дни преди празничния ден сякаш с вълшебна пръчица изчезнаха всичките ми неразположения. На сватбата с бебчо доста танцувахме, а по време на медения месец той за първи път ме ритна.
    Идилията обаче бе за кратко. Бях в 22-рата гестационна седмица, когато получих силна бъбречна криза. Откриха ми и хидронефроза. Наложи се отново, за повече от месец, да лежа в болница. Тъй като десният ми бъбрек задържаше урина, имаше вероятност да се развие инфекция, което бе изключително опасно за бебето. Цели две седмици лекарите се мъчиха да овладеят положението чрез антибиотици, обезболяващи инжекции и др. Съпругът ми бе неотлъчно до мен.
    Най-накрая състоянието ми се стабилизира. Започнах да подреждам бебешкия кът. С огромно удоволствие и любов пазарувах.
    Бях в края на осмия месец, когато животът ме изправи пред поредното изпитание. Загубих баба си. Понесох го тежко, но знаех, че трябва да съм силна.
    Терминът наближаваше. Щеше да ми е първо раждане, но когато моментът настъпи, не почувствах страх и паника – благодарение на “9 месеца” бях подготвена какво ме очакваше.
    Първите слаби контракции получих рано сутринта. До вечерта станаха силни и болезнени. Цяла нощ не мигнах. На следващата сутрин с мъжа ми решихме, че е време за болницата. Приеха ме в “Майчин дом” само с 2 см разкритие, а контракциите ми бяха ту редовни, ту отслабваха и съвсем изчезваха. Настаниха ме в отделението “Патология на бременността”, където изкарах още една безсънна нощ. Едва малко преди полунощ започна същинският родилен процес. В 1.30 ч. ме свалиха в предродилната зала, а след още един час спукаха околоплодния мехур.
    Моят малък юнак проплака чак в 6.38 ч. – точно на термина. В хода на раждането възникнаха усложнения, но благодарение на вещата намеса на дежурния екип (д-р Дяволов, д-р Хранов, д-р Славов и акушерките) бебчето ми бе извадено невредимо.
    Ужасът, че мога да загубя детето си, болката и мъките в един миг бяха забравени, когато веднага след раждането прегърнах за първи път крехкото телце на моето малко слънчице! Бях станала майка!
    Благодаря на съпруга ми, на семейството ми, на лекарите и акушерките, с чиято подкрепа и помощ аз успях да измина не лекия път от бременността през раждането до майчинството!
    Благодаря и на теб, мой прекрасен мъничък Дари, че озари живота ни с толкова много любов и щастие!

    Казвам се Евгений и имам най-страхотната баба на света! Баба Лена се грижи за мама още от момента, в който разбра, че аз вече съм се настанил удобно в коремчето й. От този миг тя започна да й помага и да се грижи за нея, да я обгражда с много нежност и внимание. А баба Лена не е майка на мама, а нейна свекърва. Но кой казва, че свекървите са лоши?! Нашата е прекрасна! Тя винаги беше до бъдещите ми родители на консултациите при лекаря, за да се убеди, че всичко с мен е наред. Първа ме видя на ехографския апарат още докато се криех в коремчето на мама, беше там и когато разбраха, че ще съм голям мъж.
    Баба и мама непрекъснато обикаляха магазините, за да изберат всичко, което ще ми е необходимо – легло, ваничка, количка. Дядо и татко даваха парички, а мама и баба пазаруваха. Баба Лена ми избра най-прекрасните дрехи, които някога сте виждали. Още преди да се родя, имах препълнен гардероб, всичко в него беше купено с много обич. Когато болките на мама започнаха, пак баба беше до нея – прибра се рано от работа, за да е близо до нас и да ни помага. Докато се раждах, седеше пред родилното отделение с татко и се молеше всичко да е наред.
    Баба Лена първа ме изкъпа и сега месеци по-късно продължава да го прави, когато има възможност. Тя нежно ме масажира и ме гушка. Винаги когато времето е хубаво, ме води на дълги разходки из парка. Дядо ми купи люлка и, когато не съм в настроение, баба ме слага в нея и ми се усмихва мило. Тогава и аз й отвръщам с широка усмивка и така успокоявам нещата.

    Мензесът ми закъсняваше. Бях сигурна, че имам някакъв гинекологичен проблем, но за всеки случай реших да взема тест за бременност. Просто на майтап, но с голямо учудване установих, че съм бременна. Със съпруга ми Божидар не бяхме го планирали. Ами сега?! Какво ще правим? Погледнах сина си, който беше само на годинка. Изпаднах в паника. И без това животът ни никак не е лесен, а и още едно бебе… От друга страна, винаги сме искали да имаме две деца, но не му беше времето. Бяхме планирали второто за по-късен етап от живота ни, но какво пък! Така ни било писано! Бях изпълнена с противоречиви чувства – лутах се между радостта и тревогата за бъдещето. Но нямаше връщане назад, решението беше взето! Щях да ставам майка за втори път! Нямаше да се откажа от дара, който Бог ни изпрати.
    Още на другата сутрин мисълта, че съм бременна ме накара да изпитам отвращение от цигарите и да изям две филии повече на закуска. Идеята за бъдещото бебе ме погълна изцяло. Станах разсеяна, забравях повече. “Големият” ми син все още беше малък и не можех да го дам на ясла.
    В края на третия месец за първи път усетих леките ритничета на малкото съкровище. Бях забравила колко страхотно е усещането и как човек се изпълва с щастие и благоговение.
    Бременността наложи да сменим квартирата. Успяхме да намерим двустаен апартамент в съседния блок. Чудесно – така кварталът ще ми е познат и няма да се налага да свиквам с нова обстановка, а и за сина ми ще е по-добре.
    През лятото най-накрая се реших да дам Александър на ясла. Беше ми толкова трудно да се разделя с него. Много плаках, чувствах се нещастна. Но знаех, че това е нормалният път и тази крачка трябва да се направи. Но слава на Бога постепенно свикнах с тази мисъл и първоначалната болка бързо отмина.
    Малко преди термина реших да обиколя бебешките магазини и да взема всичко необходимо за малкото човече. Не трябваше да оставям нещата за последния момент – нещо можеше да се обърка. Подредих къщата, стегнах багажа – бях готова за нови подвизи, чаках само да дойде Денят.
    Цяла седмица преди термина не можех да мигна. Мисълта за предстоящото раждане ме плашеше. Реших този път да не постъпвам в болницата, преди да започнат контракциите. Редовно посещавах женската консултация. При едно от посещенията помолих лекаря да ме прегледа по-внимателно. Добре че нещо ме накара да го направя! Оказа се, че имам 4 см разкритие. Лекарят ми каза, че най-вероятно до края на деня ще родя. Обзе ме паника! Това е! Няма връщане назад! Веднага хукнах към офиса на съпруга ми да му съобщя новината, че малкото ни съкровище е тръгнало да излиза. Малко по-късно дойдоха и първите болки. Въпреки това отидохме да вземем сина ни от яслата. Но явно нямаше да издържа още много и не биваше да се бавим. Болките ставаха все по-нетърпими. Прибрахме се вкъщи, взех душ, подготвих се. Вече бях минавала по този път и бях наясно какво предстои. Успокоих се. Скоро всичко щеше да свърши, влязох в болницата спокойна. Една от акушерките дори реши, че нямам болки. Поставиха ме на монитор, но контракциите ми бяха толкова силни, че заглушаваха тоновете на бебето. Болките станаха непоносими. Изведнъж усетих напъните. Акушерката, която беше до мен, едва успя да извика лекар. И ето, докато ме качат на родилната маса, още при първия напън родих момченце! Лекарката беше млада, но много мила и внимателна.
    Кръстихме втория ни син Теодор. В превод от гръцки това означава дар от Бог.
    Сега вече сме у дома и докато го гледам как сладко спи в леглото, се чудя как цялото това съвършенство се е събрало в толкова малко същество. Сърцето ми прелива от обич и към тримата мъже в живота ми. Знам, че те са истинският смисъл и въпреки всички перипетии ние ще успеем, защото любовта крепи семейството ни.

    Казвам се Виктор и съм от Бургас. Имам най-прекрасния татко на света. Още докато бях по-малък и се криех в корема на мама, той непрекъснато ми говореше и винаги усещах голямата му топла ръка през нейния корем. Татко непрекъснато се грижеше за мама, нищо не й даваше да прави, внимаваше да не се натоварва и много, много я глезеше, а така глезеше и мен.
    За жалост той не можа да ме види, когато се родих, защото малко преди това трябваше да замине по работа за Англия за цели 3 дълги месеца. Беше ми мъчно, но той непрекъснато се обаждаше на мама и всеки път я засипваше с въпроси за мен – как съм, какво ново съм научил. Нямах търпение да се запозная с него, защото само бях чувал от мама колко е мил и грижовен. Татко все повтаряше, че страшно много му липсвам и затова много се зарадва, когато мама му изпрати първите ми снимки. И ето така, без да усетим, дойде и най-щастливият ден в живота ми – нашият татко се върна. Автобусът му пристигна много късно вечерта и мама беше сигурна, че аз вече спя дълбоко. Но аз не можех да пропусна този вълнуващ миг и останах буден до идването му. Когато мама отвори врата и аз за първи път видях татко, на лицето ми изгря огромна усмивка.
    В началото тати много се притесняваше, защото не знаеше какво да прави с мен. Дори се страхуваше да ме вземе на ръце. Но сега вече е истински факир и много помага на мама – храни ме, преобува ме, приспива ме, играе с мен, а аз вече съм голям и разбирам почти всичко.
    Сега мама е по-спокойна, защото нашият татко е тук и има кой да се грижи за нас.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh