×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Веднага след сватбата със съпруга ми решихме, че искаме дете. Обстоятелствата обаче бяха против нас – нямахме достатъчно доходи, а и къщата, в която живеехме, не позволяваше да направим най-важната стъпка в живота. Мина време, работата, с която се захванахме, потръгна и все по-често се питахме какво ще стане, когато вече сме родители. Често сънувах, че имам дъщеря, говорех си с нея и се радвах, колко много прилича на баща си.
    Най-накрая окончателно взехме решение да си направим бебе. Първите ни опити да зачена бяха неуспешни. Бях отчаяна, мислех само лоши неща, често плачех. Със съпруга ми решихме да отидем до Бачковския манастир, за да се помолим на Господ. За мен зачатието беше нещо божествено. Молех се от все сърце и Бог чу молитвите ми. Новината, че съм бременна зарадва родителите и на двама ни. Късметът ни не спря дотук. Намери се и кой да купи къщата, в която живеехме, а след това за още по-голяма радост си купихме апартамент. Въпреки трудното преместване и положението ми, не се спрях. През цялото време работех наравно със съпруга ми. Вечер заспивах с нови идеи и мечти за бебето. То непрестанно риташе и ме гъделичкаше, като по свой начин изразяваше радостта си от промените. През бременността все се притеснявах за раждането, а моментът наближаваше.
    Малко преди термина големият пазар приключи. Бяхме купили всичко необходимо за новия член на семейството, въпреки че близките ме съветваха да изчакам неговата поява. Знаех, че Бог ми подари това щастие и никога не съм мислила, че нещо ще се обърка.
    Бях в напреднала бременност, но един ден съпругът ми реши с приятели да отидем за риба на около 70 км от Шумен. Оставаха ми 20 дни до раждането и аз нямах нищо против да прекарам това време сред природата. Спях в къщата, а съпругът ми и другите риболовци останаха край язовира. На сутринта, когато тъкмо се събуждах, той дойде да вземе кафе. Няколко минути по-късно водите ми изтекоха. Не се уплаших, бях подготвена за това за разлика от таткото, който не можеше да разбере какво става.
    Заминахме за Шумен възможно най-бързо. Приеха ме в родилното отделение и късно вечерта на бял свят се появи моята дъщеричка Маргарита. Въпреки че избърза, тя се роди в норма. Бях безкрайно доволна и щастлива. Дори не позволявах на майка ми да ми помага, защото исках всичко да правя сама. Толкова дълго чаках това дете, че не можех да му се нарадвам.
    В стремежа си да съм перфектната майка не обръщах никакво внимание на себе си. Дори не бях забелязала, че съм настинала, докато нещата не излязоха извън контрол и състоянието ми се влоши. Потърсих лекарска помощ и след прегледа ми казаха, че имам пневмония. Вземах антибиотици, но състоянието ми не се подобряваше. В един момент лекарите решиха, че имам плевропневмония. Накрая се стигна дори до операция за отстраняване на плеврата около десния бял дроб. Положението беше много сериозно. По време на тази интервенция докторите решиха да направят биопсия и взеха проба за туберкулоза. Резултатът беше положителен. Когато разбрах, че съм болна, онемях, не можех да повярвам. Очакваха ме още дълги дни в болницата, без да виждам усмивката на моето слънчице. Всяка вечер плачех и пеех любимата му песничка, като гледах с празен поглед към тавана и мечтаех да съм здрава, не прикована със системи към леглото.
    Съпругът ми не ме изостави нито за миг. Грижеше се за мен като за малко дете. Всеки ден тичаше от вкъщи до болницата и се разкъсваше между мен и малкото ни детенце. Денят, в който ме изписаха, беше един от най-щастливите в живота ми.
    Сега вече съм здрава и се грижа сама за съкровището си. Радвам се на усмивката му. Ако времето се върне назад, пак бих избрала същата съдба – да бъда майка дори и с риск за собствения си живот.
    В името на детето си не се предадох и само то ми даде сили да продължа да се боря. Благодарна съм на съпруга си и на бабите, които се грижеха за моето детенце, докато бях в болницата. Бог подари щастие на дъщеря ми да расте с майка си, а на мен – живот, за да мога да я гледам и възпитавам.

    Миналото лято в Несебър се запознах с мъжа на живота ми. Казваше се Юри и беше от Смолян. Влюбих се в него от пръв поглед. Благодаря на Бог, че любовта ми беше споделена.
    Всичко беше прекрасно – лято, море, слънце и щастието от това да можеш да изпиташ истинската любов. От мига, в който се запознахме, ние не сме се отделяли един от друг. Юри дойде да спи в моята квартира. Работеше на Слънчев бряг и ставаше рано, а аз непрекъснато го следвах. Любовта беше над всичко. Решени, че сме създадени един за друг и че трябва да споделим живота си, отпътувахме за София.
    Пристигнахме късно вечерта, но това не ни спря и отидохме направо вкъщи, за да го представя на родителите си. Казах им, че това е човекът, с когото искам да прекарам останалата част от живота си. Те ме подкрепиха, за което им благодаря най-искрено. Така поехме към собствения ми апартамент.
    Само седмица по-късно, след като бяхме започнали съвместния си живот, се оказа, че съм бременна. Запазих положителния тест и вечерта го показах на Юри. Той беше на върха на щастието.
    Щеше да става баща! Мечтата му от малък да създаде голямо и сплотено семейство се сбъдваше. Бях доволна, че съм го направила толкова щастлив и, разбира се, че ще ставам майка.
    Заедно отидохме на преглед и гинекологът потвърди факта.
    Цялата ми бременност премина неусетно. Нямах почти никакви проблеми. Ходех редовно на консултация, а когато си тръгвах, лекарят винаги ме изпращаше с думите: “Браво, всичко е наред!” Гордеех се с корема си.
    Оставаше една седмица до термина ми. Все още не усещах никакви контракции, бебето риташе отвътре, а аз се чувствах отлично. На излизане от поредната консултация акушер-гинекологът ме попита дали ме е преглеждал за разкритие. Отговорих му отрицателно. Върна ме и ме прегледа. Учудването ми беше огромно, когато го чух да казва: “Охо, момиче, че ти имаш цели 6 см разкритие, следобед или довечера ще раждаш!” Каза ми, ако нямам оплаквания и, болки вечерта към 8 ч. да отида в болницата. Така и стана – бях там точно навреме. Всички ме гледаха студено, непрекъснато ме заливаха с въпроси – какво ми е, имам ли болки, защо съм дошла толкова късно. Отговорих им, че всичко е наред, но лекарят е установил, че имам разкритие вече ще раждам. Към 10 ч. дойде да ме прегледа акушер-гинеколог и ме вкара в предродилната зала. Попитаха ме дали искам упойка, но аз отговорих отрицателно – нямах никакви болки. Решиха, че е време и спукаха околоплодния мехур, водите ми изтекоха и ето че се появиха контракциите, а с тях и болката – но много сладка и напълно търпима. Настъпи и моментът на същинското раждане. Беше полунощ и аз вече бях в родилната зала. Само след 15 минути напъни на бял свят се появи синът ми Станислав. Напълно здраво и жизнено бебе, което с поеманото на първата си глътка въздух огласи цялата болница. Усетих, че животът е прекрасен!
    Сега вече сме трима. Щастливи и доволни, опознаваме се и се справяме заедно с всички приятни и неприятни ситуации. Станислав расте спокойно и щастливо бебе. Много е кротък, спи сладко, храни се добре и с интерес опознава света около себе си. Не ме натоварва и рядко се чувствам уморена. Осъзнавам, че съм една много щастлива майка. Гордея се с него, но знам, че за всяка майка нейното дете е най-хубаво.
    Пожелавам на всички да изживеят щастието, което аз изживях. Това е щастие за цял живот.

    Бяха изминали 13 години, откакто се бях грижила и радвала на малко бебе. Първото ми внуче вече е тийнейджър. Но в един летен ден, докато пиех кафе с двете ми деца, дъщеря ми каза уж на шега, че е бременна. В първия момент не повярвах, защото синът й вече беше на 13 години и мислех, че е късно да ражда второ дете. Когато разбрах, че е истина, изпаднах в ужас, казах й, че си е изгубила ума. Тя беше категорична, че ще роди бебето. Започнах да се притеснявам, защото момичето ми не беше вече толкова младо, но лудите глави нямат акъл и затова трябваше да се примиря.
    Настроих се, че отново ще има бебе в къщата и се молех всичко да е наред и да мине благополучно. След месец синът ми ме изненада, че ще се жени и също ще става баща. Това беше върхът на всичко – щяхме да гледаме две бебета, родени през един месец.
    Бременностите протичаха нормално. Опитвах се да се грижа и за дъщеря ми, и за снаха ми. В 6-ия месец при поредния преглед лекарят каза на момичето ми, че бебето е в седалищно положение и ще се наложи да роди чрез секцио. Тя много се притесни. Седмица преди насрочената дата за операцията не беше на себе си, не спеше, не ядеше, вдигна високо кръвно налягане. Но благодаря на Господ, всичко мина нормално и тя роди прекрасно слънчево момченце. Месец и половина по-късно отново чрез секцио се роди и другото ми внуче – отново момченце.
    Сега съм най-щастливата баба на света. С двете момчета, които растат като близнаци, не оставам нито за миг свободна.

    Бебешка зимна приказка

    Публикувана в В помощ на мама
    20 Декември 2004

    Представете си, че излизате от топлата баня увита само с тънка хавлия и попадате в леденостудена стая с широко разтворени прозорци. Нещо подобно изпитва и Вашето бебе, след като излезе от топлата майчина утроба, където температурата е около 37 ºС. Усещането не е много приятно…
    С малко повече усилия майките на зимните бебета могат да се справят и мъничето да се чувства отлично дори и през студените дни.

    Подготовка
    В първите две седмици след раждането не извеждайте навън Вашето зимно бебе. То трябва постепенно да се приспособи към външната температура. За целта го облечете добре и в продължение на 10–15 минути оставете прозореца на стаята широко отворен. Повтаряйте процедурата 4–5 дни. След това за 15–20 минути може да изведете бебето на първата му разходка. С течение на времето увеличавайте престоя до 1–2 часа.

    Закаляването започва
    Разходката през зимата е задължителна част от режима на закаляване на детето. Чрез нея то постепенно ще се приспособи към външните температури, към охлаждащото действие на вятъра и влагата (дъжда и снега).
    Зимната разходка ще направи детския организъм по-устойчив на вирусни инфекции, които са по-чести през този сезон. Колко ще останете навън, зависи от възрастта на детето, от неговото физическо и здравно състояние. Здравото дете разхождайте най-малко два пъти на ден по ½–1 час.
    Запомнете – виновник за вирусите не е студът! Най-здравословно е сухото и студено време. Извеждането на бебето навън, смяната на топло и студено повишават устойчивостта на детския организъм към респираторни заболявания.

    Пазете го от болните
    За съжаление децата боледуват по-често в периода от ноември до март. Тогава вирусните инфекции са изключително разпространени. Но дори и да седите по 7 дни в седмицата 24 часа на ден затворена с бебето вкъщи, това няма да го предпази от непрекъснато кашлящите и кихащи роднини, дошли да му се порадват. Ето защо трябва твърдо и настоятелно (а и тактично) да се отървете от тях, дори и да са Ви много близки. Ограничете достъпа на приятели и роднини до бебето. Разбира се, вирусите са улеснени в “настъплението си”, ако мъничето не е добре защитено от студа. Прекаленото затопляне на стаята му може да доведе до изсушаване на въздуха. А сухият въздух предизвиква раздразване на лигавиците и те стават по-податливи на инфекции.

    Облеклото
    Най-добрият начин да се преборите със студа е да облечете детето като зелка – т. е. да му сложите няколко дрешки една върху друга. Въздухът, който остава между пластовете плат, е добър изолатор.
    Дрехите на бебето да са от памучна материя. Тя е мека и ще предпазва чувствителната бебешка кожа от дразнене. Връхното му облекло обаче трябва да е вълнено, защото тази материя задържа най-много въздух и поема влагата.
    Задължително сложете шапка на детето. Главата е особено деликатна част, която не бива да се излага на студа. Ушите на бебето трябва също да са добре покрити.

    Дали му е студено?
    Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно ще разберете, че му е студено. Затова, когато излезете навън, периодично проверявайте състоянието му. Пипайте бузките, нослето и ръчичките на бебето. Най-вероятно те ще са студени, но не бива да са ледени. Не забравяйте, че през цялото време детето лежи в количката, докато Вие се движите. Някои бебета плачат силно, когато мръзнат. Не пренебрегвайте този сигнал. Ако пък сте свикнали да спортувате, забравете тези занимания, докато детето Ви е още малко. Не го носете на гърба си, докато карате ски или зимни кънки. Шейните също не се препоръчват за деца под 3-годишна възраст.

    Омъжих се на 34 години и двамата със съпруга ми Николай искахме дете, така че планирахме Лазар веднага след сватбата. При честите срещи със сестрата на Николай, която има две деца, все се шегувахме: “Хайде да си направим едно бебче, че да делим всичко на три, а не на две.”
    И така един ден се усъмних и направих теста за бременност сама. Ники още не се беше прибрал от работа. Тестът беше положителен! Нямах търпение да кажа на съпруга ми. За мое най-голямо учудване не се наложи да му съобщавам радостната вест. Явно новината се беше изписала на лицето ми и Ники я прочете още от вратата!
    Следващите дни бяха невероятни. И двамата бяхме погълнати от огромното си щастие.
    Непрекъснато правехме планове, свързани с бебето. Нашето най-голямо желание се беше сбъднало.
    Но в края на деветата седмица внезапно прокървих. Ники се уплаши повече от мен. Докато се суетяхме и обличахме за болницата, той не можа да скрие сълзите си. И за двама ни това дете щеше да донесе голяма радост и не искахме да го загубим. За наш късмет дежурният лекар в болницата се оказа много мил и ни успокои, че прогнозата е добра и че всичко с детето е наред. Въпреки стажа ми като акушерка и познанията ми, това беше един от най-кошмарните моменти през бременността ми. Бях срещала доста патологични бременности и непрекъснато ги сравнявах с моето състояние. За щастие нещата през следващите месеци се успокоиха.
    Килограмите ми се трупаха, но настроението и самочувствието ми оставаха все така добри. Отдавах се на мечти, непрекъснато си представях как ще изглежда бебето, какво ще правим заедно, като порасне. Чудех се как ли се чувства вътре. Исках да има очите на баща си и да е момче! Ники често ме питаше: “Как е моят син днес?”
    В началото на 5-ия месец отидох на рутинен преглед с ехографски апарат и освен размера на бебето лекарят видя и пола му. Очаквах момче! Господ беше чул молитвите ми! Радостта ми беше още по-голяма и ставах все по-нетърпелива най-сетне да се видим с моето малко мъниче.
    В следващите месеци бременността протичаше нормално. Дори решихме да заминем на почивка на море. Бях в 6-ия месец. За съжаление идеята не се оказа толкова блестяща. Никак не е лесно да си в това състояние и да се печеш на плажа.
    След като се прибрахме, реших да спра работа и да се отдам на домакинстване – преди всичко на подреждане на детската стая. Щяхме да имаме зимно бебе и през първите няколко месеца нямаше да може да се разхождаме дълго. Всичко у дома трябваше да е идеално.
    През последните месеци почти не спях. Имах чувство, че нося тон върху корема си, че съм бременна цял живот, боляха ме кръстът, тазът, но нямаше как – трябваше да изтърпя всичко. Нали ще ставам майка!
    Работила съм 9 години като акушерка и многократно съм виждала какво представлява раждането. Но едва когато постъпих в болницата, разбрах колко болка изпитва бъдещата майка непосредствено преди да се срещне с прекрасното си дете. Имах контракции през 15 мин. След прегледа се оказа, че имам 5 см разкритие. Това беше чудесно! За съжаление нещата спряха дотук. Имах болки, но разкритието оставаше все същото, а и бебето не се смъкваше надолу.
    След 7-часови болки стана ясно, че раждането не може да стане по нормален път. Започнаха да ме подготвят за секцио. Оказа се, че бебето е застанало в неправилно главично предлежание. Екипът за секцио се събра бързо. Поставиха ми упойка и след това нищо не си спомням. Събудих се в реанимационната и чух гласа на лекаря: “Имаш син, жив и здрав е!” Това ми стигаше. Забравих часовете, изпълнени с болка и страдание. Бях толкова щастлива, бях майка!
    През всичките дни, които останах в отделението, имах възможност отново и отново да премислям това велико чудо. Осъзнах, че майчинството те прави по-добър човек и променя мирогледа ти.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh