9 Месеца

9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Всяка година на 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака, затова в този брой ви срещаме с д-р Георги Стаменов, репродуктивен специалист, „МБАЛ Надежда“, който помага на жени да станат майки, въпреки диагнозата.

Може ли една жена с рак на гърдата да стане майка?

Не само може, но аз бих казал, че е препоръчително, защото изследванията показват, че при излекуван карцином на гърдата, жените, които раждат след това, имат по-малко рецидиви и като цяло преживяват по-добре от тези, които след това не раждат. Експертите – онколози в момента съветват, когато жени с рак на гърдата родят, бебето да се кърми от здравата гърда. По този начин гърдата се запазва в своята функционалност.

Как яйцеклетките оцеляват при – 196 по Целзий и как след това се „събуждат“ за живот?

-196 градуса е прагът на безвремието. В момента, в който яйцеклетката достигне замразяване до -196 градуса, часовникът за нея спира. Тя престава да има обменни процеси, тя просто изпада в т. нар. Анабиоза – тя е жива, но всичките й системи престават да функционират. Ако например днес замразим една яйцеклетка и я размразим след пет години и я попитате колко е часа и каква дата сме днес, тя ще ви каже датата и часа от момента, в който е била змразена. Нейната функционалност, нейната цялост, нейната жиненост е съхранена към момента, в който тя е замразена.

Кога е точният момент, в който трябва да се вземе решението за замразяване на яйцеклетки?

Още с поставянето на диагнозата трябва да се вземе това решение, особено, ако жената няма раждания и има планове за продължаване на своите репродуктивни функции. Задължително е да се каже, че диагнозата рак на гърдата не значи финал. В никакъв случай. Трябва да се отнасяме към това като към нещо, което се случва в нашия живот, но то в никакъв случай не значи финал на репродукцията, нито на житейските планове. Съвсем нормално е всеки човек да иска да има деца. Бързам да кажа, че изобщо не трябва да се започва лечение и да бъде направена операция, за да бъде направена стимулация. Напротив. Дори при новооткритите карциноми, ние веднага можем да вземем и да замразим яйцеклетки.

С какво процедурата е по-различна от стандартната инвитро процедура?

Почти с нищо, освен с това, че ползваме лекарства, които не повишават хормоналните нива. Това трябва на всяка цена да знаят момичетата. Ние не излагаме заболяването на повишени хормонални нива. Всеки се страхува, че хормоните, с които стимулираме, биха ускорили растежа на карцинома. Не. С лекарствата, които ползваме, достигаме такива нива, каквито се достигат при един нормален менструален цикъл. Процедурата продължава 10 дни. Тази инвитро процедура може да бъде започната във всеки един момент. При нас инвитро процедурите стартират буквално от посред нощ, когато някой ни потърси и отнема 10 дни. Няма значение кой ден от менструалния цикъл е.

За какъв период може да се замразят яйцеклетки и има ли възрастови ограничения при пациенти с рак на гърдата?

Могат да се замразяват за неограничено дълъг период, но обикновено това, което показва нашият опит, а ние вече натрупахме доста опит, е, че две години, две години и половина след лечението тези яйцеклетки могат да бъдат използвани. Това става при тясна колаборация с онколозите. Хубаво е това да става преди жените да навършат 40 години. Разбира се, че не отказваме и на жени около 40 или над 40 години, но успехът на такава процедура става по-труден, защото ние имаме едва 10 дни, в които да съберем необходимите яйцеклетки и обикновено се вадят по-малко яйцеклетки при жени в напреднала възраст. Става по-трудно, защото при жени с онкологични заболявания нямаме време да повтаряме процедурата, както правим при жени с малко по-напреднала репродуктивна възраст. Освен това, важно е да се каже, че Фонд „Асистирана репродукция“ поема стимулацията, лекарствата, съхранението и самата процедура по изваждане на яйцеклетките на жени до 35 години.

Имате ли пациентка с онкологично заболяване, чийто случай за Вас е бил сред най-големите професионални предизвикателства?

За мен всеки случай е професионално предизвикателство. Аз не деля случаите на леки и тежки. Но имам изумителни случаи, които са и професионално предизвикателство, но ме изумяват с духа и позитивизма на хората. Съвсем наскоро замразявах яйцеклетки на едно момиче, на което му предстоеше химиотерапия. Тя не беше с рак на гърдата, а с лимфом на Ходжкин. Ако прочете това интервю, много прегръдки и целувки за нея и нейния дух. Тя беше най-позитивният и най-усмихнатият човек, който съм виждал в последните месеци. За момент нито се оплака, нито нищо. Имаше тежък перикарден излив и почти не можеше да диша легнала, защото ѝ предстоеше химиотерапия, но въпреки всичко, дойде и каза: „Аз искам да си замразя яйцеклетки, защото знам, че ще се излекувам.“. По време на анестезията, по време на самата манипулация по изваждане на яйцеклетките беше страхотно професионално предизвикателство пред мен и пред анестезиолозите, защото първо се притеснявахме за кръвосъсирването и второ за това какви биха били последствията, ако за момент сърцето ѝ спре. Не само че не спря, но половин час след изваждането на яйцеклетките тя закусваше. Бяхме я сложили за повишено наблюдение в реанимацията и тя помоли да ме извикат, за да ме попита кога ще си ходи. Възхищавам се на такива хора и мисля, че те трябва да бъдат пример за всеки, който се бори с тези ужасни проблеми, които ни спохождат в ежедневния ни живот.

Какво е Вашето послание към всички жени?

Моето послание към всички жени е да приемат прегледа за рак на гърдата като нещо задължително, така както всяка жена трябва да приеме, че всяка година трябва да ходи на гинеколог. Всички имаме мобилни телефони. Нека да не чакаме някой да ни напомни, да не чакаме някой да публикува някъде, че съществува ракът на гърдата, а просто всяка жена да си отбележи в телефона един ден от годината, за който да пише: ТРЯБВА ДА ПРЕГЛЕДАМ ГЪРДИТЕ СИ. Това е задължително. Новооткрит в ранен стадий, ракът е напълно унищожим. Всъщност това, което осъзнават учените в момента е, че ракът може да бъде преборен, когато се състезаваш с него във времето. Него го е страх от времето. Ако го откриеш в ранен стадий, той е малък, слаб и унищожим много бързо. Второто, което трябва да се знае е, че когато тази диагноза е поставена навреме, това е заболяване като всички други заболявания, които ни спохождат, ако щете като грип. След лечението човек отново е здрав, отново е пълноценен. Нека да не мислят, че това е финалът.

Текст: Екип „Надежда“

В УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив оперираха бебета, родени без вътрешни отвори на носните кухини. Уникалните миниинвазивни интервенции извърши водещият ринолог и изп.-директор на болницата проф. д-р Карен Джамбазов, съобщиха от болницата.

Децата, които са на възраст 21 дни и 2 месеца, са имали възможно най-тежката форма на вродената малформация – двустранна комбинирана атрезия на хоаните, която е животозастрашаващо състояние. 

Тъй като бебетата дишат основно през носа, храненето е невъзможно, като не рядко се аспирират храна и слюнка, в резултат на което може да се развие аспирационна пневмония, а тя от своя страна може да доведе и до смърт.

Оперативното създаване на вътрешни носни отвори представлява миниинвазивен ендоскопски метод, допълнително развит от проф. Джамбазов, който избягва поставянето на стентове в новосъздадените носни канали в дните на възстановяване след операцията.

Преди и след операциите за децата се грижи екип от Клиниката по детска хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“. В много случаи при подобни интервенции си сътрудничат представители на различни медицински специалности, като много важна е образната компютъртомографска диагностика, обясни проф. Джамбазов.

Операциите бяха извършени във Високотехнологичния център на трансфер на знания на УМБАЛ „Свети Георги“, изграден на базата на създадения уникален за страната Интегрален център за хирургично лечение на заболявания в областта на главата и шията. 

Д-р Сигридов завършва магистратура по медицина през 2001 г. в Медицински университет, София, а през 2008 г. придобива специалност акушерство и гинекология в Катедра АГ към Медицински университет. Работи като акушер-гинеколог. В момента е специалист по фетална морфология и проследяване на рискови бременности. Успехът му се дължи главно на факта, че не спира да трупа знания и допълнителни квалификации, както и да участва в световни здравни форуми и конгреси. Три поредни години докторът е избиран за най-добър акушер-гинеколог в класацията на Puls.bg ,,Специалистите, на които имам доверие“.                 

Д-р Сигридов, намесвате се там, където природата е направила пропуск в зародиша, как точно се случва това?

Природата не прави пропуски, а ние, хората, сме отговорни за тях. Все пак природата ни е превела през катастрофалните последици от метеоритния досег до Земята преди 65 милиона години, който е довел до пълното изчезване на динозаврите и всички биологични видове над 25 килограма, но ние и гризачите успешно сме преживели този период. Аз всъщност възстановявам средата, в която живее бебето, до оригиналния й вид. Част от бебетата приемам за лечимо болни деца, не по-различни от родените такива. С технологиите, с които разполагаме, използвайки ги разумно, разбира се, можем да преминем преградите, които ни делят до бебето, и да получим достъп до всички органи и системи, да поемем контрол върху тях и да ги възстановим, образно казано, до оригиналния им вид.

AxzKqodw

Увеличават се случаите на стерилитет, какви са причините?

По отношение на причините за стерилитет ще пооткрехна малко кутията на Пандора. Трудностите на популацията ни да се самовъзпроизвежда и да продължи вида, бих сравнил с трудностите на един футболен отбор, чиито действия на терена са пренесени под вода. Причините са както молекулярни, така и на популационно ниво. Милиони години нашата репродукция се е случвала в биологично предопределения родилен прозорец. Той започва преди 14-годишна възраст и приключва около 25-годишна възраст, да не забравяме, че продължителността на живота е била горе-долу толкова само допреди 10 000 години. След 25-годишна възраст започва стареене на клетките и на системите. В днешно време именно тогава започва най-ранният забременителен период, нещо, което е еволюционно ново за организма ни. Бъдещият ембрион е изключително чувствителен и попада в среда, която не е смесица от витамини, минерали, аминокиселини и липиди, а едно сметище от токсини, натрупани с годините, тежки метали, трансмазнини. Те се натрупват както в организма, така и в яйцеклетката, от която се формира бъдещият ембрион. Те са кодирани и в самата ДНК на сперматозоида, както и в епигенетиката на сперматозоида, т.е. софтуера, който управлява ДНК на мъжа и на сперматозоида, като не бива да забравяме и за стреса. Стресът на езика на гените означава „оцелявай“. Когато дойде време за оцеляване, детеродната дейност остава на заден план, защото, за да имаш дете и да продължиш рода, трябва първо да си оцелял.

Въпреки огромният напредък на медицината, Божа работа ли е успехът на една инвитро процедура и въобще забременяването?

Успешното инвитро и забременяването за вярващите си е Божа работа, за всички останали си е много работа. В инвитрото не бих казал, че има скрито-покрито както в ембриологичната, така и в имплантационната му част. Инвитрото стана една мултидисциплинарна сложна наука, която излезе от пределите на конкретните клиники и лекарски екипи. Дори излезе от пределите на някои държави. Когато консултирам такива двойки, аз не изваждам някакъв революционен метод, съвет или терапевтичен подход, а много просто в повечето случаи се явявам като нищо по-различно от селекционер на футболен отбор. Просто внасям така известна последователност в този сложен пъзел, наречен „асистирана репродукция“, и нещата се получават. И най-добрият отбор би загубил на терена, ако размениш централния му нападател с вратаря.

eJfQeNA6

Много хора са отчаяни и смятат, че инвитрото е последната им възможност. Това ли е винаги единствената възможност? Как ще са нещата при децата на инвитро децата?

В момента с бързи темпове се разрастват и развиват възможностите за възстановяване на естествените механизми за забременяване. Мога да кажа, че с моя колега д-р Калчев сме пионери в тази област. И нарастващите резултати сами говорят за нас и нашите модели, като те набират скорост. Тези модели  се случиха след години работа в екип и разбира се, много вложена наука. Така че не бих нарекъл асистираната репродукция в днешно време единствената възможност или отчайващата единствена възможност за двойки, които не могат да забременеят. Аз съм сигурен, че инвитро децата ще живеят в общество, което не се гради вече на консумацията, което е направило своите изводи от грешките на своите родители (т.е. ние), и смятам, че в следващите 100 години самите инвитро процедури ще се наредят в историята редом до двигателите с вътрешно горене, добиването на фосилни горива, производството на пластмаса, замърсяването на атмосферата и т.н. И бих го нарекъл „back to basics”, или връщане към корените ни. Все пак нашият вид е алчен за оцеляване и толкова развитият ни и сложен мозък не би се поддал на изчезване.

Може ли да се каже, че пренаталният опит оказва влияние върху развитието на личността? Как?

Абсолютно доказан е стартът на различни заболявания от вътреутробния живот. Основно там стартират аутизмът, детската церебрална парализа, затлъстяването в детска и юношеска възраст, ендокринните заболявания, някои форми на емоционални смущения. Ето защо във вътреутробния живот ние, като бъдещи родители, трябва да се отнасяме към децата си като равни, да ги отглеждаме с любов. Работата ни като лекари е да подпомогнем изграждането на една приветлива метаболитна и функционална среда, за да може, работейки в екип, да дадем един добър и равен старт за всички деца преди и след раждането. За мен последните седем месеца от вътреутробния живот са много по-важни от първите седем години. Това е периодът, в който бебето демонстрира емоции. То не живее в една индиферентна среда, а е пълноценно свързано с външния свят. Чрез своите тактилни рецептори усеща движението на майката, усеща ръцете на своите родители върху корема. Чрез вкусовите си рецептори буквално вечеря с нас на масата, със слуха участва в нашите разговори, слуша музика заедно с нас. Това, разбира се, изгражда неговия емоционален свят. Пренаталният опит не бива да е изпълнен със стрес и неприятни емоции, тъй като при нарушена вътреутробна среда – емоционално, функционално и анатомично – бебето изпада в стрес. Този стрес все по-успешно проследяваме с високите технологии, които използваме в 4D ехографията. Все по-отчетливо виждаме ерозията, която предизвиква във функционирането на различни органи и системи, особено на централната нервна система, тъй като синаптичните връзки в мозъка, т.е. бъдещият емоционален свят на детето, не са генетично заложени. Бих ги определил на рояк от мушици, който бива понесен в посока, която вятърът предопредели. Негативните емоции и вътреутробният стрес, разбира се, понасят този рояк в северна, в студена посока, което неизбежно после се отразява в един по-затворен емоционален свят. Типичен пример за това са емоционалните проблеми при деца, които са изоставени и са осиновени още в родилния дом, за да се измести травмата от специализираните заведения, но въпреки това травмата, вътреутробната травма, при тях остава и се налага да се работи интензивно с психолози. Тези деца бих сравнил с деца, израснали във война.

hDCaf 0k

Какви грижи е важно да полагат майките след раждането и по време на кърменето?

След раждането съветвам майките да продължат да развиват персонално разработения нервнопротективен подход през последните седем месеца на бременността им. Максимално да предпазват детето от токсините в околната среда, тъй като то е загубило един от защитниците си и това е плацентата. И да обърнем внимание на правилното поселване на червата с чревна флора, тъй като всъщност човекът не е стерилен. Човек се превръща в здрав човек, когато има една нормална симбиоза със собствената си чревна флора, чиито представители са много повече като численост от всичките телесни клетки, взети заедно. Така че с необходимата  последователност и умения да подпомогнат формирането на тази правилна симбиоза. И смятам, че с изкореняването на проблеми като преждевременното раждане, спонтанните аборти, прееклампсията, вътреутробната смъртност вече успешно съм се справил. Така че на ред е аутизмът. И разбира се, личната ми и професионална мечта е да изкореня понятието „аутизъм”, което набира все по-голяма скорост. Гледах, че статистиката е стигнала до 1 от 100 деца. Имам доста идеи и смятам, че съм напреднал много в тази сфера и ще го направя. С ваша помощ.

Парадоксът на нашето време – повече медицина, но по-малко здраве, как си го обяснявате?

Обяснявам си го с факта, че лекарствата представляват нечленоразделна реч за гените. За последните 10 години ние имаме само една синтезирана оригинална молекула или, образно казано, речникът ни се е обогатил само с една дума за този период. За късмет тук внасяме холистичен подход, който все повече измества лекарствения, и на помощ идват нутригенетиката и необятният арсенал на нутрицефтиката. Това е фармацевтичният справочник на природата. За да внеса яснота, ще дам един пример от практиката със сърдечно-съдовите заболявания, които са бичът на съвремието. Много хора притежават един ген, който с годините натрупва все повече и повече от един протеин, който постепенно запушва артериите на сърцето и предизвиква инфаркт. Този ген може частично да бъде управляван с някои лекарства, по-бавно да натрупа и запуши артериите, но това, разбира се, е свързано с множество странични ефекти и износване на системите, като бъбреците и черния дроб. В кълновете от броколи наскоро се откри молекула, която се свързва с въпросния ген и го блокира за цели 23 часа, така че имаме си гена, той е склонен да произвежда негативен фактор за здравето, но блокиран за почти цяло денонощие, той не създава никакви вредни влияния върху организма. Ето това е прост пример как може природата да ни помогне доста по-ефективно от лекарствата. Тъй като бебетата/децата нямат нашите детоксикационни възможности, нито на бъбреците, нито на черния дроб, точно тук обръщането към природата играе много важна роля и е много по-ефективно за превенция и справяне със здравословни проблеми, отколкото са лекарствата.

yL2N VLg

По колко часа на ден работите?

Този въпрос ме кефи. Ще му отговоря така. Работя не повече от час, час и половина на ден. И то предимно върху себе си и изграждането на собствената си личност. А иначе моята професия е творческа, така че през останалата част от седмицата всъщност творя. И създавам едни магически ежедневни картини (смее се).

Какви са професионалните Ви мечти?

Те, разбира се, са свързани с желанието ми да предам познанията и богатия опит, който натрупах с годините, на по-младите колеги. За да могат те да продължат да развиват пътя, по който тръгнах и който така добре утъпках. Имам желание да развия нещо като университет за родители, което мисля, че и правя, така че опитът, познанието, което взаимно натрупваме с бъдещите майки, да не бъде загубено. Да бъде съхранено в една виртуална библиотека и да бъде предадено на следващите поколения майки, за да не се лутат като нас, а да започнат на една стабилна основа. И естествено, да продължат да градят това, което ние всички постигнахме. Което е уникално не само за нашите условия – с времето ще разберете, че е уникално и в световен мащаб.

 Разговора проведе: Драгомира Иванова

Д-р Ян Пеетерс, международно признат експерт в сферата на качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст, се срещна с експертите  във фондация „За Нашите Деца“.  Той консултира екипа ни, който провежда  изследване за ролята на професионалистите в България, работещи с деца в ранна възраст и техните семейства. Изследването ще предложи добри практики и препоръки за формиране на политики, засягащи работата им. Научете повече за експертизата, препоръките и участието на д-р Пеетерс в проекта „България расте с децата си“ от интервюто му.

20200212 110554 1

Какво Ви накара да станете част от нашия екип?

Аз съм специалист в сферата на професионалистите, работещи с деца в ранна възраст. Въпросът, който ме е вълнувал по време на цялата ми кариера е следният: какво кара някои хора да постоянно да променят и подобряват практиките си на работа с малки деца и техните семейства, и какво кара други никога да не ги променят и да възпроизвеждат посредствено качество.

При срещата си с екипа ни споменахте, че в България имаме много добре обучени специалисти. Бихте ли пояснили?

В Европа съществуват огромни разлики между нивата на обучение на професионалистите, работещи в сферата на ранното детско развитие. В България всички специалисти имат висока (бакалавърска) степен на образование – в това е силата на българската система. Има много държави, където това не е така и професионалистите, работещи с деца имат много ниска степен на образование. Например в Белгия, моята родна страна, имаме много ниски изисквания за квалификацията на работещите с най – малките деца. В Обединеното кралство пък, имат много различни видове квалификации, с които професионалистите могат да работят с деца в ранна възраст. Не е добре, когато има прекаленото много пътища, по които може да се стигне до една професия. В това е силата на българската система – имате само един вид обучение, което води до професията на учител в детска градина – мисля, че това е много добра практика.

Споменахте, че би било добре да се фокусираме върху практиката по време на обучението.

Забелязал съм, че в повечето източноевропейските държави имате високи нива на образование, но часовете, които прекарвате в практика са много малко в сравнение със западните държави. От CoRe изследването, което направихме за Европейската комисия, научихме, че е много важно да имаш образование в сферата на ранното детско развитие, в което присъства силна връзка между теорията и практиката. Това означава, студентите да имат възможността да практикуват това, което са научили. За тази цел, лекторите в университетите трябва да са иновативни и практикуващи, и да обучават студентите по време на практиката им в центровете за ранно детско развитие – мисля, че това е ключово важно.

Вие се изказвате в полза на „Компетентната система“, бихте ли обяснили какво представлява тя?

Дълго време експертите в сферата на ранното детско развитие смятаха, че качеството му зависи единствено от нивото на образование на учителя или възпитателя. По време на провеждането на CoRe изследването за Европейската комисия обаче, видяхме, че отговорността да си компетентен не пада само върху учителите – трябва да имаме цяла компетентна система. Това означава, че един отличен учител не би имал успех, дори с години да упорства в това да подобрява качеството на работата си с деца и семейства, ако тя или той не е подкрепян от компетентен екип и вдъхновяващо ръководство; ако продължаващото професионално развитие не е добре разработено; ако качеството на обучителните центрове не е контролирано от правителството, и ако политиките за компетентност не са добре развити. Има много критерии, които трябва да бъдат покрити на различни нива, за да се стигне до компетентна система за ранно детско развитие.

Бихте ли ни дали пример за държава, където тази „Компетентна система“ е стартирала и в момента работи успешно?

Поглеждайки към ранното детско развитие и образование, мисля, че в Дания и Швеция се справят доста добре. Имат обширно атрактивно обучение с акцент върху креативността (театър, музика, изкуства…) и активности на открито. Те привличат доста мъже в обученията си, което не се среща в България и в други страни. Учителите разполагат с часове, които прекарват без децата, и в които могат да се срещнат с колегите си и да обменят идеи. Те разполагат и с много добре развита обучителна система на екипи. В този ред на мисли, има доста критерии за качество, които са покрити в скандинавските страни.

fondatsia za nashite detsa jan peeters 1

Какво смятате, че трябва да се случи като резултат от това изследване, за да предизвика промяна?

Важно е да имате образование на бакалавърско ниво, базирано на нови педагогически знания, които да бъдат практикувани от студентите. Има нужда от продължаващо професионално развитие с акцент върху менторството. Чрез него теоретичното знание може да бъде приложено на практика. Именно заради това трябва да има ментори по време на следването на студенти и в институциите за ранно детско развитие, които да ги подкрепят в този процес. Трябва да има добра учебна програма на национално ниво, която да вдъхновява практикуващите да развиват нови педагогически практики. Трябва да има споделена визия за това какво искате да се промени, и тази визия трябва да е адаптирана към контекста, в който работите. Това да работиш с родители от средната класа е различно от това да работиш с родители в неравностойно положение. Това накратко са най – важните аспекти.

Има ли нещо, което бихте искали да добавите?

Работата ми в източноевропейски държави ме научи, че там не се акцентира достатъчно върху включването на родителите. Ако те не бъдат въвлечени в ранно детско развитие, позитивните резултати за детето са много по – занижени в сравнение със случаите, в които родителите са включени в този процес. Друг много важен момент е включването на бащите. Тяхната роля е подценена – те са смятани за второстепенни възпитатели. Скорошни изследвания показват, че ролята на бащите във възпитанието е толкова важна, колкото и тази на майките. Те трябва да бъдат информирани за това какво се случва с детето им в центрове за образование и грижа в ранна възраст и в медицинските центрове за малки деца. Центровете за ранно детско развитие трябва да инвестират повече във включването на бащите.

Източник: Фондация "За Нашите Деца" 

На 22 февруари, събота, всички бъдещи и настоящи майки и татковци ще имат възможността за поредна година да станат част от един от най-големите форуми за бременност и майчинство у нас - Академия за родители. Очакват ви много интересни лекции, практическа работилници, забавления за децата, подаръци, награди и изненади.

Какво да очакваме?

В рамките на събитието, гостите ще могат да изслушат единадесет вдъхновяващи лекции с полезни съвети и практически умения от лекари, акушери и специалисти. Те ще бъдат своеобразна подготовка за бременността, раждането и живота след появата на бебето. Основните теми на лекциите ще засегнат подготовката за предизвикателствата на бременността, как да превърнете раждането в уникален момент без болка и страх. Специалистите ще вдъхнат увереност на бъдещите родители за първите грижи за малкото бебе, ще разкрият и как да съхраните личните си отношения и хармонията след появата на новороденото.

Кой ще се включи?

В Академията ще се включат над 30 организации, които ще предложат най-необходимото за бременните на едно място. Там ще ви очаваме и ние – списание „9 месеца“. За да бъдем полезни за вас – да дадем съвети, списания и много позитивна енергия в най-хубавия момент от живота ви – очакването на вашето дете.

Къде?

Събитието ще се проведе в рамките на деня (22.02.2020 г.) като стартът е в 09:30 часа, а краят – в 17:30 на 5-ия етаж на Националния дворец на културата. Входът е свободен. Очакваме ви!

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Bebino шампоан - вълшебства за бебета
beb2
Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
beb3
Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
Beb1
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream